Решение № 276 от 24.10.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 378/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 11909/13.05.2024 г. на „Консултинг-3“ ЕООД /н./, подадена чрез адв. К. Д., срещу решение № 185 от 24.04.2024г., постановено по т. д. № 537/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен изцяло, като погасен по давност, предявен от въззивника иск за осъждане на ответника Г. А. А. да заплати сумата 137 720 лв. в изпълнение на договор за поръчка, която сума е била изтеглена от банковите сметки на „Консултинг -3“ ЕООД /н./ през периода 29.01.2013 г. до 11.02.2012г. посредством нотариално заверено пълномощно от 27.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.08.2022 г., до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт. Основното възражение на жалбоподателя е срещу правилността на извода на първата инстанция, че процесното парично вземането е погасено по давност, тъй като, според страната, неправилно е прието, че задължението на ответника, в качеството му упълномощено лице, за отчет пред упълномощителя е денят на изтеглянето на паричните средства от банковата сметка на дружеството. Иска се отмяна на решение и уважаване на иска изцяло, с присъждане на съдебно – деловодни разноски. Направено е искане за допускане на тричленна съдебно- почеркова експертиза относно почерка и подписа на С.С. в разписка за приемане на прихващане / без дата/. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. А. Г.ев, чрез адв. Б. Ж., в който се оспорва основателността на възраженията и доводите, въведени във въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението. В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция съображенията и доводите, обективирани в отговора, се поддържат от представителят на възизваемия. Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез наджелно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното: Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, предявени от „Консултинг -3“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК 828058896, представлявано от синдика И. А. М., срещу Г. А. А. от •••••, за присъждане на сумата 137 720лв., изтеглена от ответника от банковите сметки на „Консултинг -3“ ЕООД през периода 29.01.2013г. до 11.02.2012г. с нотариално заверено пълномощно от 27.12.2012г., по неформален договор за поръчка, която не е отчетена на упълномощителя. Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателно погасяване на задължението. Постоянният синдик на „Консултинг -3“ ЕООД / в несъстоятелност/ основава правото на представляваното от него дружество да получи исковата сума на твърденията, че по неформален договор за поръчка между страните, ответникът Г. А. А. чрез предоставеното му от управителя на дружеството нотариално заверено пълномощно от 27.12.2012г., е извършвал тегления от сметката на „Консултинг-3“ ЕООД както следва: на 29.01.2013г.– 9970лв.; на 30.01.2013г.– 10 000 лв.; на 31.01.2013г.– 10 000 лв.; 31.01.2013г.– 3000 лв.; на 01.02.2013г.– 9 950 лв.; на 05.02.2013г.– 10 000 лв.; 05.02.2013г.– 67 000 лв.; на 06.02.2013г.– 10 000 лв.; на 11.02.2013г.– 7 800 лв. или общо сумата 137 720 лв. за периода от 29.01.2013г. до 11.02.2013г. Излага се също, че по делото за несъстоятелност, както и в счетоводството не са установени данни сумата, изтеглена от ответника по упълномощителната сделка, да е отчетена на довереника или паричните средства да са вложени в дейността на дружеството, като по този начин изтеглените суми са останали в държане на Г. А.. Твърди се, че синдикът е изпратил на ответника покана за връщане на сумата в срок до 05.08.2022г., но след връчването й не е последвало изпълнение и сумата не е възстановена в партимониума на дружеството- доверител по договора за поръчка. В исковата молба, по която са направени допълнителни уточнения в изпълнение на указания на съда по чл. 127 ГПК, се съдържат и множество други твърдения за факти и обстоятелства, които се преценяват като ирелевантни към момента, с оглед последващия предявяване на исковата молба отказ от три евентуално съединени осъдителни искове, по които производството е прекратено, и предвид предмета на спора пред въззивната инстанция. Ответникът Г. А. А. не оспорва, че е извършвал сочените от синдика тегления от банкова сметка на „Консултинг-3“ ЕООД по силата на неформален договор за поръчка, чрез легитимирането си като пълномощник на дружеството по силата на нотариално заверено пълномощно от 27.12.2012г., но заявява становище за неоснователност на иска с две правопогасяващи възражения: поради погасяването му по давност и погасяване на вземането чрез извънсъдебно прихващане с негово насрещно вземане към „Консултинг- 3“ ЕООД в размер на сумата 143 500 лв., предоставена като безлихвен заем за нуждите на дружеството- ищец в период от около осем месеца преди 12.06.2012 г., който договор първоначално, при предоставяне на паричните средства, е бил неформален, а на 12.06.2012г. е обективиран в подписан писмен договор за заем. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на правопогасяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност много преди подаване на исковата молба- 03.08.2022г. Прието е, че началото на давностния срок за всяка от сумите е датата на изтегляне от банковата сметка на дружеството ищец, от който момент възниква задължението за отчет по договора за поръчка, и тъй като последната сума е изтеглена от сметката на дружеството на 11.02.2013г., най-късно изискуемото задължение по отчетната сделка е погасено по давност на 12.02.2018г., много преди подаване на исковата молба- 03.08.2022г. Атакуваното решение е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Искът е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане. Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата. Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е, че с влязло в законна сила решение от 31.12.2021г., постановено по т. д. № 136/2021г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново, e обявена неплатежоспособността на „Консултинг-3“ ЕООД със седалище гр. Велико Търново, с начална дата– 31.12.2014г., и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 63 от 10.08.2022г. по т. д. № 136/2021г. дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му; прекратени са правомощията на органите му; постановено е отпочване на процедура по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. С определение № 141 от 20.07.2022г. съдът по несъстоятелността е назначил И. А. М., за синдик на „Консултинг-3“ ЕООД- гр. Велико Търново по реда на чл. 656, ал.1 от ТЗ. След спиране на производството по несъстоятелност, с акт по чл. 632, ал. 5 от ТЗ, с определение № 19/09.01.2024г. същото е възобновено. При извършена служебна справка по партидата на дружеството, водена от АВп ТР се установява, че М.Б.И., ЕГН ••••••••••, е била вписана като едноличен собственик на капитала на „Консултинг-3“ ЕООД в периода от 27.08.2008г. до 21.12.2021г., а от последната дата, като едноличен собственик е вписан С.Н.С., ЕГН •••••••••• (вписване № 20121221113934). С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 4177/27.12.2012г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 4178/27.12.2012г., том 1, №157 на Нотариус в район Районен съд Павликени рег. № 130 на НК С.С. като ЕСК и управител на „Консултинг-3“ ЕООД предоставя на Г. А. А., ЕГН ••••••••••, представителна власт в подробно посочен обем от правни и фактически действия сред които: да открива банкови сметки без ограничение на вида и валутата на сметката и да се разпорежда неограничено със средствата по всички открити на името на дружеството сметки, като внася и тегли неограничено суми в брой, да извършва всякакви преводи включително за част или за цялата наличност по съответната сметка, като вкл. при необходимост да ги закрие. Не е спорно и от представените банкови извлечения от сметката на „Консултинг-3“ ЕООД в ОББ за периода от 29.01.2013г. до 04.03.2013г. се установява, че Г. А. А. е извършвал тегления от сметката на „Консултинг-3“ ЕООД ЕИК 828058896, общо в размер на 137 720лв. през периода от 29.01.2013г. до 11.02.2013г. както следва: на 29.01.2013г.– 9 970лв.; на 30.01.2013г.– 10 000лв.; на 31.01.2013г.– 10 000 лв.; на 31.01.2013г.– 3000 лв.; на 01.02.2013г.– 9950лв.; на 05.02.2013г.– 10 000лв.; на 05.02.2013г.– 67 000лв.; на 06.02.2013г.– 10 000лв.; на 11.02.2013г.– 7 800лв. Ответникът признава, че сумите не са отчетени, респ. паричните средства не са вложени в дейността на дружеството. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по спорните факти съставът на ВнАпС прави следните правни изводи по предмета на спора: Ответникът не отрича, че е бил упълномощен да извършва неограничено тегления от банковата сметка на упълномощителя – търговско дружество по силата на нотариално заверено пълномощно; не е спорно между страните, а се признава от ответника, че като пълномощник на дружеството, по предоставени от управителя на дружеството права, той е изтеглил посочените в исковата молба суми в периода от 29.01.2013г. до 04.03.2013г., както и че сумите не са отчетени, респ. паричните средства не са вложени в дейността на дружеството. Следователно, страните по делото като доверител и довереник, са страни по мандатно правоотношение, съчетано с упълномощаване за извършване на възложените действия от името на доверителя, а процесните суми са изтеглени именно в рамките на това правоотношение. По силата на чл. 281 и чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът, като страна по договор за поръчка, е задължен да действа с грижата на добър стопанин при изпълнение на договора, да съблюдава интересите на доверителя, да пази имуществото, което получи във връзка с поръчката, да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно (в този смисъл решение № 11 от 03.02.2015г по гр. д. № 3889/2014 г., ГК, ІV ГО на ВКС). Ето защо, давността за паричните вземания, предмет на предявения иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, започва да тече от датата на изтеглянето на съответната сума, от който момент е изискуем отчетът на довереника към доверителя. Исковата молба е подадена на 03.08.2022г., а последната от сумите, включени в общия размер на предявения иск, е изтеглена от сметката на дружеството на 11.02.2013г., при което давностния срок за тази сума е изтекъл на 11.02.2018г., а за предишните тегления- в предходни дати, съответни на датите на теглене на парични средства през периода от 29.01.2018г. до 06.02.2018г. (чл. 110 вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД ). Следователно релевираното от ответника правопогасяващото възражение за давност е основателно. Така мотивиран, съставът на въззивния съд прави крайния правен извод, че предявеният иск е неоснователен поради погасяването му по давност и подлежи на отхвърляне. В резултат на извода за неоснователност на иска, извън предмета на спора, по който съдът следва да се произнесе, остава другото релевирано от ответника възражение, което е за прихващане на процесното парично задължение с негово насрещно парично вземане към ищеца, тъй като, по аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които изявлението за прихващане (независимо дали ще се признае погасителен ефект на извънсъдебно прихващане или изявлението ще бъде разгледано като процесуално защитно възражение), винаги се приема за заявено под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди. Процесуалният представител на въззиваемия не е направил искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Тъй като съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от синдик на несъстоятелно дружество, срещу първоинстанционно решение, постановено по иск за попълване масата на несъстоятелността, дължимата държавна такса в размер на 2 754.40 лв., която не е събрана авансово съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, следва да бъде присъдена в полза на сезирания Варненски апелативен съд по реда на чл. 77 ГПК. Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав,