РЕШЕНИЕ

№ 288

гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело № 20211100110699 по описа за 2021 година Предявени са обективно и пасивно субективно съединени искове от Д. Д. М. срещу „К.Л. ООД с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и срещу „К.Б.“ ЕАД с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 150 000 лв., заявено като частичен иск от 200 000 лв. (допуснато е увеличение на исковете с определение от 01.04.2022 г., л. 305), за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на претърпяната трудова злополука на 23.02.2019 г., както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 60, 47 лв., ведно със законната лихва от 23.02.2019 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът Д. Д. М. е бил нает и е работил във фирма „Т. - В.Д.“ ЕООД, гр. Шумен, с актуално наименование „К.Л. ООД, по трудов договор № 9/09.11.2018 г., на длъжност „кранист“. В изпълнение на трудовите си задължения ищецът е работил на обект „Логистичен център и вътрешно преустройство на част от съществуващата производствена сграда в административно - битова зона на „Т.“ ООД“, въз основа на сключен договор между неговия работодател и подизпълнителя „С.С.“ ЕООД, а главен изпълнител и строител е вторият ответник „К.-Б.“ ЕАД. Излага, че на 23.02.2019 г., около 09: 30 ч., на горепосочения обект при оглед на работната площадка е видял палет, който надигнал за да премести, в резултат на което пропаднал в необезопасена шахта с дълбочина 3, 50 метра. Сочи, че шахтата е била покрита с въпросния палет, но не е била обезопасена с ограждаща сигнална лента. Процесният инцидент е бил признат за трудова злополука по чл. 55. ал. 1 от КСО от ТП НОИ - гр. Шумен с разпореждане № 17/12.03.2019 г. В резултат от злополуката Д. Д. М. е получил следните травматични увреждания: травматичен хемопневмоторакс; счупване на ацетабулума, увреждания на междупрешлените дискове в поясни и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

След хоспитализирането на пострадалия са установени фрактури на 8-ма и 9-та ребрени дъги вдясно, задно - аксиларно, подкожен емфизем в гръден кош вдясно на нивото на фрактурираните кости, фрактура на хоризонталния клон на симфизата вдясно с дислокация и на ацетабулума, пневмоторакс и фрактура на горното рамо на дясната пубисна кост. На 24.02.2019 г. е подложен на операция за вкарване на интеркостален катетър за дренаж и инжекция в гръдната кухина, като е изписан на 08.03.2019 г. На 12.03.2019 г. е подложен на операция за закрито наместване на фрактура на тазови кости, като е изписан на 20.03.2019 г. с назначена медикаментозна домашна терапия и препоръка да не се натоварва в период от 90 дни.

С Експертно решение № 2824 от 099/07.07.2021 г. ищецът бил освидетелстван с 30 % трайна намалена работоспособност поради наличие на Синдром на ротаторния маншон на дясно рамо. Същият е с болки и затруднени движения в дясното рамо, а в областта на таза е с изтръпване на десния крак.

Излага, че в резултат на процесната трудова злополука търпи силни болки и страдания, водещи до физически и емоционален дискомфорт. За дълъг период от време е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически, като не е бил в състояние да се грижи за себе си без чужда помощ, като повече от половин година след трудовата злополука е със затруднена походка и ограничени движения, придружени със силни болки, а за придвижването си се е нуждаел от помощни средства. Изпитва лесна умора при обичайни физически усилия, а за да е способен да води нормален живот и да се движи без да изпитва болки, се налагало ежедневно да приема лекарства.

Сочи, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени средства в размер на 60, 47 лв.

Поддържа, че за репарирането на претърпените вреди солидарна отговорност носят ответниците „К.Л. ООД и „К.Б.“ ЕАД. Първият отговаря в качеството си на работодател, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като е налице призната трудова злополука, в причинна връзка с която са възникнали описаните вреди.

Отговорността на втория ответник „К.-Б.“ ЕАД ищецът обосновава с нарушаване разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, за което се твърди, че му е съставен акт за установяване на административно наказание. Твърди, че съгласно чл. 16, т. 1, б. „б“ от горепосочената Наредба № 2 строителят „К.-Б.“ ЕАД е следвало да осигурява комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, включително на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно, упражняващи трудови дейности при извършване на строително монтажни работи на изпълнявания обект, каквото не бил сторил.

Ответникът „К.Л. ООД признава изложените в исковата молба факти относно наличието на трудов договор с ищеца и настъпването на инцидента, но оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че кранът е трябвало да бъде преместен, за да се осъществи монтаж на сандвич-панелите по възлагане на „С.С.” ЕООД, като самият ищец бил избрал площадка за застопоряване на крана и за извършване на работата.

Оспорва „К.-Б.” ЕАД да е нарушило разпоредбите на Наредба № 2 и Наредба № 7, като твърди, че на работника са били проведени необходимите инструктажи по безопасност и здраве при работа, а именно начален (на 12.11.2018 г.), на работното място (на 12.11.2018 г.), периодичен (на 12.02.2019 г.), начален на обекта (на 21.02.2019 г., проведен от „К.-Б.” ЕАД) и ежедневен на обекта (на 23.02.2019 г., проведен от „С.С.” ЕООД). Ето защо счита, че „К.Л.” ООД в качеството си на работодател не е допуснало пропуски при проведените инструктажи по безопасност на труда.

Поддържа, че възложителят на работата е бил изпълнил задължението си да обезопаси процесната шахта, тъй като върху нея е бил разположен изцяло покриващ я и трудно подвижен, предвид теглото му, палет.

При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, който е допуснал груба небрежност и не е спазил дадените му инструкции за безопасна работа. В тази връзка твърди, че при постъпване на работа на всеки един служител е било указвано, че на строителната площадка не се извършват монтажни или каквито и да е дейности самостоятелно, а винаги с придружител. Пострадалият не е следвало да преминава пеш и да повдига палета, а автокранът е можел да премине над самия палет, както и да бъде разположен на бетоновата площадка без палетът да му създава пречка за работа, както това е било извършвано в предходните дни. Твърди, че ищецът е бил наясно, че под палета има шахта и че не е било необходимо да премести палета, за да изпълни възложената му с автокрана работа, като работникът е действал при липса на елементарно внимание и в нарушение на основни правила за безопасност, като е бил длъжен да предвиди последиците от неспазването им. Ако работникът е бил съгласувал намеренията си по изместването на палета с някой от ръководителите на обекта, то не би се стигнало този вредоносен за здравето му резултат.

Позовава се и на мотивите на постановление от 21.01.2020 г. на Районна прокуратура - Шумен по ДП № 231/2019 г. за прекратяване на наказателното производство от 27.01.2020 г..

Оспорва като силно завишен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и че приложеното към исковата молба експертно решение на ТЕЛК от 07.07.2021 г. не доказва настъпване на трайно намалена трудоспособност в резултат на злополуката. Изтъква, че ищецът е бил неработоспособен за период от по-малко от 5 месеца (23.02.2019 г. - 21.07.2019 г.), след което се е завърнал на старата си работа като „кранист”, като до напускането му на 21.08.2020 г., не е ползвал отпуск поради неработоспособност, което обосновавало извод за възстановяване на доброто му здравословно състояние.

Поддържа, че размерът на евентуално дължимото му се обезщетение следвало да се намали с полученото от ищеца обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, както и с полученото обезщетение за настъпил риск „Трудова злополука” по сключена от работодателя със ЗАД „Армеец” застраховка по застрахователна полица № 636429/29.03.2018 г., със срок на валидност от 31.03.2018 г. до 30.03.2019 г. Твърди и, че във връзка с хоспитализацията и лечението на ищеца, работодателят е бил заплатил на съпругата на Д. М. сумата от 700 лв., с които същият да бъде в състояние да погаси свои задължения за здравни осигуровки, дължими за минал период от време, която също следвало да се приспадне от търсеното обезщетение.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди, тъй като приложената към исковата молба ф-ра № 2080013465/16.09.2019 г. не е била издавана във връзка с настъпилата трудова злополука.

Ответникът „К.Б.“ ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че като главен изпълнител на СМР на процесния строителен обект не е възлагал пряко извършването на строителни и монтажни работи на първия ответник - работодател на ищеца. Извършването на услуги с автокран за монтиране на фасадни панели е била възложена на „К.Л. ООД от „С.С.“ ЕООД, което на свой ред е получило възлагане от „И.“ ООД. Така описаното възлагане на работата, според този ответник, обосновавало неоснователност на предявения срещу него иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Сочи, че според представеното извлечение от книга за инструктаж се установявало, че ответникът е изпълнил задължението си за провеждане на начален инструктаж на ищеца на обекта на 21.02.2019 г. чрез полагане на подпис от последния. Твърди, че за необходимостта от извършване на услуги с автокран при монтиране на панели на фасада подизпълнителят „С.С.“ ЕООД е ангажирал първия ответник „К.Л. ООД, което обосновавало извод, че „С.С.“ ЕООД се явява прекият възложител на работата по отношение на работодателя на ищеца, при изпълнението на която е настъпила трудовата злополука и „К.-Б.“ ЕАД, като се позовава на приетото в т. 3 от Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС.

На следващо място ответникът счита, че не носи отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., тъй като нямал качеството на строител, който да е възлагал пряко извършването на строителни и монтажни работи на първия ответник, а за ищеца се пораждало право да претендира обезщетение за вредите по реда на чл. 49 от ЗЗД от възложителя на работата на неговия работодател, а не и от лице, което макар и строител се явява непряк възложител на „К.Л. ООД.

Изтъква, че в протокол №2 от 12.03.2019 г. на ТП-НОИ, гр. Шумен, било изложено, че са допуснати нарушения на нормите на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 2, както и на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7, но липсвала констатация, че нарушенията са извършени от „К.-Б.“ ЕАД. Счита, че преместеният от ищеца палет в действителност имал характеристиките на капак по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 2, обезопасяващ отворената шахта, тъй като е бил със значителна тежест, бил е обкован и плътно е покривал шахтата.

Поддържа, че на основание чл. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места и при използване на работното оборудване работодателят е задълженото лице, което осигурява прилагането на изискванията на тази наредба и „К.-Б.“ ЕАД не следва да носи отговорност.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е решил самостоятелно да определи нова работна зона и положение на автокрана и съответно да разчисти траектория за преместване на машината до новия сектор за работа. Описаните действия на ищеца в значителна степен допринасяли за настъпването на трудовата злополука, защото нарушавали установените правила за безопасност на работа на работната площадка - чл. 26, т. 10 от НМИЗБУТИСМР, според която не той, а техническият ръководител определя работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация на строителната площадка, като ищецът не е имал основание да се намира, при това без придружител, на мястото на инцидента; не е следвало сам и пеша да прави оглед на площадката с цел да определи работната зона на автокрана и да разчиства трасето; не е съществувала и необходимост от преместването на палета, служещ за капак на шахтата, тъй като той не е пречел за преместването на автокрана.

Отделно от горното, ответникът счита, че ищецът не е имал право по своя преценка и без одобрение от техническия ръководител на прекия възложител „С.С.“ ЕООД да премахва нарочно поставено за обезопасяване на работната площадка средство за колективна защита по смисъла на т. 6 на § 1 от ДР на ЗЗБУТ, каквото представлява палетът, приспособен за капак на шахтата, като ищецът е бил предупреден да не отстранява самоволно такова средство за колективна защита съобразно изискването на чл. 34, ал. 1, т. 3 ЗЗБУТ.

Оспорва като прекомерен размерът на претендираното обезщетение предвид получените травматични увреждания, като е продължил работата си като кранист около пет месеца след инцидента - на 21.07.2019 г., а настъпилите след тази дата увреждания на здравето му не били в пряка връзка с трудовата злополука.

Възразява закупените на името на ищеца лекарства по фактура № 2080013465 от 16.09.2019 г. да са използвани по повод на негово лечение, а описаната в експертното решение на ТЕЛК водеща диагноза синдром на ротаторния маншон на дясно рамо (увреждане на ръката), хипертонична болест II степен, СМФ и хипертонично сърце не били в причинна връзка с инцидента.

Счита и, че дължимото обезщетение следвало да се намали с получените от ищеца обезщетения от системата на държавното обществено осигуряване и полученото застрахователно обезщетение по задължителната за работниците застраховка „Трудова злополука“.

Третото лице помагач на страната на ответника „К.-Б.“ ЕАД – „С.С.“ ЕООД (с актуално наименование „Д. 2000“ ЕООД) изразява становище от 19.05.2022 г. за липсата на предпоставки да бъде конституирано като трето лице – помагач в производството.

Третото лице помагач на страната на ответника „К.-Б.“ ЕАД – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковете, като твърди, че застрахования от него ответник не е допуснал нарушение на правилата за безопасни и здравословни условия на труд и е обезопасил процесната шахта според нормативните изисквания. Поддържа, че поведението на ищеца по преместването на палета, покриващ отвора на шахтата, съставлява проявена от него груба небрежност при изпълнение на задълженията му.

Третото лице помагач на страната на ответника „К.-Б.“ ЕАД – „И.“ ООД оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ включва установяване на следните материалноправни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между пострадалото лице и ответника - работодател; 2) трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила му временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт; 3) наличие на вреди - имуществени и/или неимуществени; 4) причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

Фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД включва следните елементи: действие и/или бездействие от лице, на което ответника е възложил определена работа; противоправно поведение при или по повод изпълнението; причинна връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.

С доклада по делото като безспорни между страните са отделени обстоятелствата относно: 1) претърпяна от ищеца по смисъла на чл. 55. ал. 1 от КСО трудова злополука в гр. Шумен на 23.02.2019 г. на обект „Логистичен център и вътрешно преустройство на част от съществуващата производствена сграда в административно - битова зона на „Т.“ ООД“, призната за такава с разпореждане № 17/12.03.2019 г., от ТП - НОИ, гр. Шумен; 2) към момента на настъпване на инцидента ищецът е бил в трудово правоотношение с „К.Л. ООД (с предходно наименование „Т.-В.Д.“ ЕООД); 3) ответникът „К.Б.“ ЕАД се явява главен изпълнител и строител на процесния обект, на който е настъпила злополуката.

С отговора на исковата молба ответникът „К.Б.“ ЕАД признава, а и не е спорно между страните, че извършването на услугите с автокрана, на който е работил Д. М., е възложено на „К.Л. ООД (с предходно наименование „Т. - В.Д.“ ЕООД) от „С.С.“ ЕООД, последното дружество получило възлагане от подизпълнителя „И.“ ООД, на които е било възложено извършването на строително-ремонтни дейности от „К.Б.“ ЕАД, в качеството му на главен изпълнител по сключен договор за строителство от 20.09.2018 г. с възложителя „Т.“ ООД.

По делото е представен договор за подизпълнение, сключен между изпълнителя „К.Б.“ ЕАД и „И.“ ООД от 15.11.2018 г., като според чл. 4 от него, за подизпълнение главният изпълнител е превъзложил на подизпълнителя следните СМР по основния договор: проектиране/инженеринг, разкрой на панели, производство, доставка и монтаж на фасадни термопанели TRIMO от минерална вата, фасадни касети и ламарини, включително всички окомплектовки и детайли (включително и необходимото оборудване, материали, механизация, скелета, инструменти, лични предпазни средства).

В чл. 6 от договора е посочено, че подизпълнителят е задължен да координира по колегиален начин дейността си с останалите подизпълнители на площадката посредством ръководителя на проекта, назначен от страна на изпълнителя.

В чл. 37 от договора е уговорено, че подизпълнителят може да прехвърля или преотстъпва частично изпълнението по договора, но не и изцяло, само след предварително писмено съгласие с изпълнителя.

Според чл. 41 от договора изпълнителят, т.е. „К.Б.“ ЕАД (а не „И.“ ООД, както се твърди в отговора на „К.Б.“ ЕАД) ще определи свой служител, който да отговаря за поддържането на безопасността и за предпазването от злополуки, като на това лице подизпълнителят осигурява всичко необходимо, за да изпълнява своите задължения. В същия член е предвидено, че подизпълнителят ще изпраща на изпълнителя подробни данни за всяка злополука веднага след като това е възможно, а изпълнителят ще води дневник и ще изготвя отчети във връзка със здравето, безопасността и благополучието на хората, както и за щети на имуществото, каквито изпълнителят може основателно да претендира.

Съгласно чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, а според чл. 18, ал. 2 от същата Наредба подизпълнителят съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който го е наел.

В съдебната практика, обективирана в решение с №141/01.08.2014 гд. по гр.д. № 5015/2013 г., ІV ГО на ВКС, решение № 99/01.07.2020 г.по гр.д. № 22/2020 г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2020 г., ІV г. о. на ВКС, както и в Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС, се приема, че когато организацията на работата, ръководството и контролът й са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна, като пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. Приема се и, че когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, отговорността се възлага според същността на сключения договор между тях. Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, единствено при негов контрол и организация на работата, тогава отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.

Анализът на горецитираните разпоредби от сключения между „К.Б.“ ЕАД и „И.“ ООД договор за подизпълнение, както и посочените норми от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., сочат, че осигуряването на безопасни условия на труд и контролът по спазването им не е задължение, което е нормативно, а и договорно, вменено само и единствено на подизпълнителя. Последният не е имал абсолютна оперативна самостоятелност по този въпрос, а процесът е трябвало да се ръководи и съгласува от представител на „К.Б.“ ЕАД, за какъвто се установява, че е бил определен изслушаният по делото свидетел Г.Р.. Този извод, съпоставен с разясненията, дадени в съдебната практика, мотивират съда да приеме, че отговорност в случая следва да се носи, както от „К.Л. ООД, което дружество е било работодател на ищеца, така и от „К.Б.“ ЕАД, което е главен изпълнител на проекта. Съдържанието на уговорките между това дружество и неговия подизпълнител или между последния и определени от него подизпълнители (които при всички случаи се одобряват от строителя според чл. 37 от договора), с които подизпълнителите отговарят изцяло за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности от своите работници и служители, както и от своите подизпълнители и доставчици (чл. 12 от споразумение за осигуряване на ЗБУТ от 15.2018 г., сключен между „К.Б.“ ЕАД и „И.“ ООД, л. 219, том 1), са релевантни единствено към вътрешните отношения между самите дружества, но спрямо ищеца те отговарят солидарно. Предвид това съдът намира за неоснователно възражението на „К.Б.“ ЕАД, че изначално не би могъл да бъде пасивно материално легитимиран по предявения срещу него иск по чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

Няма спор относно механизма на трудовата злополука, настъпила при преместване от страна на ищеца на дървен палет от земната повърхност, поставен в хоризонтално положение и покриващ намиращата се под него шахта (или резервоар според свидетелските показания), при което Д. М. е загубил равновесие и е паднал в нея.

Според свидетелските показания на И.Р.И. (л. 536-537 том 2), който е колега на ищеца и му е помогнал в деня на инцидента да запалят въпросния автокран, самият свидетел преди настъпването на трудовата злополука не е бил забелязал наличието на процесната шахта на строителната площадка, както до този момент не му е споделяно от Д. М. за нея, но предполага, че тя е известна на ищеца, тъй като и предходния ден е работил на същата строителна площадка. Не знае дали на 22 и 23 февруари 2019 г. е бил провеждан инструктаж по безопасност на строителната площадка.

Свидетелят Г.К.Р. (л. 537-541, том 2), експерт „Безопасност и здраве“ във фирма „К.Б.“ ЕАД, сочи, че той и колегата му В.Д. - технически ръководител на площадката отговарят за организацията по безопасност на обекта. Твърди, че преди инцидента служителят е преминал при него начален инструктаж, като е запознат с рисковете на площадката, оценката на риска, зоната за евакуация, кой указва първата лекарска помощ, зоните за рискове на обекта. На всеки служител се предоставя и брошура с обясненията, телефонните номера, както и му се обясняват рисковете на обекта и това, че колективните предпазни средства са приоритет номер едно на обекта и нямат право да премахват такива, без знанието на техническия ръководител и предварително да са им провели допълнително обезопасяване на зоната преди започване на работа. Освен процесната шахта, имало и още една шахта в близост, като и двете шахти са обезопасени посредством предпазен под, който в зависимост от риска и от дейността, е в различна форма. Върху процесната шахта е поставен палет, който е окачен с дъски, за да може да издържа повече от един човек, ако стъпи на него. Същият е бил и закован по време на поставяне на обезопасяването, като при посещението му на обекта след инцидента е забелязал, че капакът (палетът) е бил встрани от шахтата, изтръгнат. Сочи, че капакът не е лесно да бъде преместен, тъй като е тежък над 20 кг., изграден е от дървен материал, укрепен с дъски над 3 см. дебелина, с поне 1, 20 м. на 1, 20 м. и захват с гвоздеи в настилката.

Към момента на инцидента не е имало друг кран, а пространството е било празно и разчистено, подготвено за позициониране на следващата машина. Самата шахтата съставлява авариен вход за пожарогасене на инсталацията при нужда. Всеки един служител е инструктиран по един и същи начин, като е бил запознат с рисковете на площадката чрез показване на рисковите зони от разстояние. Всички служители били запознати с инструктажа и на всеки един му е било обяснено, че е забранено да работи сам. Спомня си, че инструктажът на Д. М. е бил проведен лично от него, но самият свидетел не му е показал процесната шахта. На всички служители е било обяснено, че има рискове на обекта, както и че има резервоар (шахта). Няколко дни преди трудовата злополука Д. М. е работил на обекта.

На служителите не било позволено сами да премахват капаци на шахти, тъй като те представляват колективно средство за защита, а е трябвало предварително да информират нашия технически ръководител и свидетеля, ако някое от тези колективни предпазни средства е необходимо да бъде премахнато за изпълнението на каквато и да е монтажна дейност.

Сочи, че преди да се покрие отвора на шахтата с палет, от м. ноември 2018 г. мястото е било оградено с обезопасителен парапет, който е премахнат, за да може механизацията да преминава над този отвор и да се изпълняват монтажите.

По негови наблюдения капакът не е пречил на работата на крановете, защото преди това кран на „К.Б.“ ЕАД е извършвал дейности в тази зона.

Лично е предупреждавал ищеца да не работи сам на обекта, като единствено може сам да премести крана, но с него винаги е трябвало да има и друг колега. Сочи, че ищецът е бил спрян от работа, за да се провери дали има документ за правоспособност като кранист и какъвто се е установило да притежава. Твърди, че ищецът не желаел да си поставя каска.

На лист 618 и 619, том 2 от делото, е представен снимков материал, за който не се спори, че онагледява мястото на инцидента и отвора на шахтата, като поставеният до него дървен палет съдът приема, че е покривал шахтата, тъй като отговаря на описанието, което е дал в своите показания свидетеля Г.Р.. Свидетелят Н. В. К. (л. 623-624, том 2) заявява, че работи във фирма „С.С.“ ЕООД и е бил един от двамата мъже, които са ръководили монтажа на термопанели и касети, за което са наели фирмата „К.Л. ООД. Твърди, че предходния ден преди инцидента на Д. М. е бил проведен първоначален инструктаж, както и ежедневен. На следващия ден, преди започване на монтажните дейности, ищецът е присъствал във фургона заедно със свидетеля, колегата му и още двама човека от екипа монтажници и им е бил проведен ежедневния инструктаж, който го запознава със спецификата по ЗБУТ. Твърди, че Д. М. е знаел за шахтата, тъй като предходния ден, още на началния инструктаж е била упомената тази шахта, както от страна на „С.С.“ ЕООД, така и от страна на „К.-Б.“ ЕАД, които са изпълнявали първоначалния инструктаж. Предходния ден местоположението на управлявания от ищеца кран е бил на не повече на 15 метра от въпросната шахта и той е нямало как да не я види, тъй като за да стигне до тоалетна, той минава близо до въпросната шахта. В деня на инцидента, след като са провели въпросния инструктаж във фургона му е било наредено да запали автокрана, ищецът е трябвало да изчака в кабината, за да му покажат термопанелите за монтаж. Сочи, че, докато разговарял с колегите си във фургона, е чул как автокранът запалва, като е поискал да каже на ищеца да премести крана на съответното място. През това време собственикът на „К.Л. ООД му се обадил по телефона и му съобщил, че операторът на автокрана е паднал в някаква шахта, от което свидетелят останал учуден и наредил на служителите му да го потърсят.

В деня на инцидента шахтата е била стандартно обезопасена с пръти от арматура и периметърът й, доколкото свидетелят си спомня, е бил ограден с отразителна лента, както и върху шахтата е имало палет, който е бил много тежък и трудно може да бъде преместен. Когато ищецът е бил намерен, шахтата буквално е била неотворена, а самият палет отгоре, поради което свидетелят не може да си обясня как се е стигнало до този инцидент.

Твърди, че всеки е знаел, че там се намира шахта, като самият свидетел е разбрал от Г.Р., служител на „К.-Б.“ ЕАД, който му е показал точното й местоположение и на всеки стъпил в обекта Г.Р. е изтъквал това обстоятелство. Сочи, че кранът не е бил разположен близо до шахтата, а на около 50 м. и тази шахта не влиза в обсега на монтажа на панели, като му е било наредено да изчака, тъй като са възнамерявали да монтират панели по другата фасада, на 30 м. от въпросната шахта.

Свидетелят потвърждава, че в наказателното производство е казал, че от Г. не е бил уведомяван, че резервоарът има отвор, но не си спомня дали в наказателното производство е давал показания, че до момента на инцидента не е знаел, че на мястото, където е паднал краниста има шахта и че никой от „К.-Б.“ ЕАД или който и да е ръководител на строежа не му е казал, че там има шахта.

По делото е представена извадка от книга с проведен на ищеца начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, проведен на 12.11.2018 г. (л. 96-97). Представена е и извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на работното място (инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж), провеждан на Д. М. на 12.11.2018 г., касаещ работното му място (л. 100). На л. 101 от делото е представена и извадка от инструктаж, проведен на ищеца на 22.02.2019 г., като в графата „цех, участък, звено, отдел, клон“ е записано „Т.“, а в графа „Кратко съдържание на инструктажа“ е посочено „Да се спазват ЗБУТ инструкциите“. От отразеното в същия документ се установява, че на 23.02.2019 г. отново е проведен инструктаж на Д. М., като в графа „Кратко съдържание на инструктажа“ е посочено „ЗБУТ“.

В дадените от самия ищец обяснения по чл. 176 ГПК (л. 621, том 2) той признава, че такъв инструктаж му е извършен от техническия му ръководител, но без да е уведомяван за наличието на въпросната шахта. Въпреки че в становището си от 23.05.2022 г. (л. 408) ищецът е оспорил, че представените страници от инструктаж са със сгрешена година и не било ясно какъв инструктаж му е провеждан, с оглед съдържанието на конкретно представената страница от инструктаж, приложена на л. 101 от делото, и за която не се спори, че е подписана от ищеца, свидетелските показания, и признанието на ищеца, че инструктаж му е извършван, то и съдът приема, че на Д. М. е проведен инструктаж, касаещ спазването на здравословни и безопасни условия на труд при работа на процесния обект – логистичен център, притежаван от фирма „Т.“. В тази насока са и показанията на свидетеля Г.Р. (ръководител „Безопасност и здраве“ към „К. – България“ ЕАД), който заявява, че лично е извършил първоначален инструктаж на ищеца, при който му е разяснил рисковете и опасните зони на строителната площадка, като изрично е предупреден да не работи самостоятелно, без придружител на обекта, както и да не премахва средствата за колективна защита.

При съвкупната преценка на гласните доказателства съдът приема, че не са налице нито преки, нито косвени доказателства, от които може да се направи еднозначен извод, че в действителност Д. М. при преместването на въпросния палет е знаел, че под него има разположена дълбока шахта. С изключение на свидетеля Н. К., другите двама свидетели не твърдят, че на ищеца е сведено до знанието му и той е бил в известност за местоположението на конкретната шахта. Съдът приема, че свидетелят Г.Р. е възможно да е споменал, че на обекта има шахта, но не е посочил нейното точно местонахождение, нито че тя е покрита с дървен палет, който поначало не е очаквано да бъде използван за капак на подобно съоръжение. Нещо повече, свидетелят И.Р.И., който в деня на инцидента е помагал на ищеца да запали крана, също не е бил забелязал наличието на процесната шахта на строителната площадка, въпреки че самият той е работил на обекта и би трябвало да му е проведен инструктаж съвместно с ищеца.

Съдът не кредитира показанията на Н. К., че на ищеца е посочена конкретната шахта от него и от Г.Р., тъй като Г.Р. сам свидетелства, че не я е показвал на пострадалия. Първоначално свидетелят К. заявява, че Г. (Р.) на всеки един служител е показвал шахтата, но на въпроси на процесуалния представител на ищеца, признава, че в наказателното производство е казал, че от Г. не е бил уведомяван, че резервоарът има отвор.

Следва да се отбележи, че макар изготвеният в досъдебното производство протокол за разпит на Н. В. К. да не е приет като доказателство по делото (л. 643-644 от делото), а само за сведение, и съдът да не основава своите изводи на съдържанието му, то не може да бъде игнориран факта, признат и от самия него, че свидетелят К. е давал показания в досъдебно производство. Ето защо и неправдиво е обяснението му по настоящото дело, че не си спомня дали е давал показания в досъдебното производство, че на самия него не му е било известно до момента на инцидента за наличието на процесната шахта. Отделно от това, неправдоподобно е изнесеното от свидетеля, че отворът на шахтата е бил покрит, освен с безспорно установения на мястото дървен палет, така също и с пръти от арматура и с отразителна лента, тъй като другият свидетел Иво И.ов, който също е бил на площадката, изобщо не е забелязал подобно обстоятелство, а и свидетелят Г.Р. също не сочи подобна сигнализация на шахтата.

Гореописаният начин на обезопасяване е в пряко противоречие и с чл. 31, ал. 2, изр. 2 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, предвиждащ, че опасните за движение участъци се заграждат или на границите им се поставят съответните знаци, а при ограничена или намалена видимост - и светлинни сигнали.

Не е спазена и нормата на чл. 38, ал. 1 от същата Наредба №2 от 22.03.2004 г., според която за обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват постоянни или временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при шахти. Поставеният дървен палет не би могло да се възприеме именно като типичен капак, който да индикира, че под него се намира шахта, като в случая е следвало да бъде оградена или сигнализирана по подходящ начин, насочващ вниманието към наличието на опасност.

Горният пропуск за липса на сигнализация е в нарушение и на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, според която разпоредба за работни места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска се поставят установените знаци за безопасност.

Следва да се съобрази и, че визуално самият палет не създава индицията да е с характер на вещ, която е поставена да покрива отвор на шахта, а на препятствие на площадката, тъй като не наподобява типични за покрИ.е на шахта капаци (с кръгла или правоъгълна форма и изработени от метал или бетон). Параграф 6 от ДРЗЗБУТ определя „Средство за колективна защита“ като проектно, конструктивно, технологично, организационно или друго техническо решение, което изолира пространството, в което може или се проявява опасността от местонахождението на работещите или други лица, които биха могли да бъдат увредени. Въпреки че няма нормативно изискване за формата и материала, от които да се изработва един капак, в случая той видимо прилича на палет (така е назоваван от страните и свидетелите), който поначало е предназначен за съхраняване и преместване на товари. При този външен вид на т. нар. „капак“ и при липсата на каквито и да било ограждащи въпросното място елементи (ленти, колчета) или надписи, които да указват на преминаващия покрай дървения палет, че с него е покрит някакъв отвор (в случая дълбока шахта), то и не може да се изисква от ищеца да очаква, че предназначението на палета е друго – поставен на строителната площадка като средство за колективна защита. На този извод кореспондират и дадените от Д. М. в ДП №231/2019 г. по описа на РУ-Шумен показания, че при отместването на палета не го е възприел като капак, който покрива отвор на шахта, и не е знаел, че такава съществува. Въпреки че дадените показания поначало следва да се ценят относно съдържащо се в тях извънсъдебно признание за неизгодни за ищеца факти, то следва да се вземе предвид, че те не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

Тъй като не може да се приеме, че ищецът е бил в известност за наличието на шахтата и че палетът в действителност представлява капак, който я покрива, съдът не споделя тезата на ответника „К.Б.“ ЕАД, изложена в писмената му защита, че работникът е нарушил нормата на чл. 34, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ, според която работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да използват правилно и по предназначение и да не отстраняват, прекъсват, изключват или променят самоволно средствата за колективна защита.

Както вече бе посочено, за осигуряването и съблюдаването на тези правила за безопасност е трябвало да отговаря именно „К.Б.“ ЕАД в качеството му на главен изпълнител и строител на обекта и той носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Другият ответник „К.Л. ООД също дължи обезщетение за понесените от ищеца вреди, но в качеството му на работодател, на основание чл. 200, ал. 1 КТ. За наличието на горепосочените пропуски в правилата за безопасност свидетелства и приетото като доказателство и влязло в сила наказателно постановление №27-738/18.08.2019 г., издадено от директор Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, въз основа на което е наложено административно наказание глоба на „К.Б.“ ЕАД във връзка с горепосочената трудова злополука и допускане нарушаване на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 31, ал. 2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Относно възражението на ответниците за съпричиняване от страна на ищеца, който въпреки че е знаел за наличието на шахта под палета, самоволно е предприел действия по неговото преместване и то без да е потърсил съдействието на прекия му ръководител, съдът намира следното:

По съображенията, изложени по-горе, не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че ищецът е знаел за наличието на процесната шахта, нито че палетът обективно може да бъде възприет като колективно средство за защита, служещо за покрИ.е отвора на шахтата.

Не се установява категорично по делото точното местоположение, на което е трябвало кранистът да започне монтажа на панелите. Въпреки дадената от съда възможност на страните в о.с.з. от 07.02.2023 г. (л. 793, т. 2), ответниците в молбите си, депозирани на 20.02.2023 г., не са могли да посочат точното място, а ищецът с молба от 13.03.2023 г. (л. 817) най-общо е посочил, че пътят на автокранът е трябвало да премине през необезопасената шахта, което го е мотивирало да премести дървения палет.

Според показанията на свидетеля Н. К. (л. 623 и л. 625, том 2) в деня на злополуката на Д. М. е било наредено да запали крана и да го премести в другия край на обекта, където да изчака допълнителни нареждания относно предстоящия монтаж, детайли от който междувременно били уточнявани от свидетеля и колегите му във фургона на строителната площадка. Същият свидетел, който е ръководел монтажа на термопанелите, заявява, че нито пътят на автокрана, нито мястото на монтажа, изискват преминаването му през процесния отвор, тъй като панелите се намирали на 30-40 м. от шахтата.

Тези показания обаче следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелят е служител на третото лице помагач – „С.С.“ ЕООД (с актуално наименование „Д. 2000“ ЕООД) и има интерес да изнесе факти, които да оневиняват работодателя му, доколкото ответникът „К.Б.“ ЕАД твърди, че при уважаване на иска би имал регресни права срещу това дружество. Следва да се отчитат и показанията на свидетеля Г.Р., който, макар и да не е знаел точното местоположение на монтажа, заявява по повод твърденията му за съществуващата възможност с управлявания от ищеца кран да се извършват монтажни дейности без да се премести палета, че кран на неговата фирма, работил преди това в тази част, я е освободил, за да може кранът на Д. М. да работи на негово място. Отделно от това, житейски нелогично би било ищецът сам да прояви напълно излишни усилия и инициативност, и то при студено сутрешно време на м. февруари, предприемайки разчистване точно на този участъка, в който не би му се наложи да премине, ако в действителност биха били верни твърденията на свидетеля К., че монтажът е трябвало да се извърши на 40 м. от процесната шахта, още повече че така и не е ясно от показанията му дали за достигането на неконкретизираното от свидетеля място на монтаж не е било необходимо да се премине именно през шахтата.

При така събраните доказателства съдът намира, че не е доказано от страна на ответниците възражението им, че монтажът е трябвало да се извършва в различна зона, което по никакъв начин не е налагало преминаването на автокрана през участъка с процесната шахта.

От друга страна, този въпрос не е съществен за преценката относно наличието на съпричиняване, а релевантни са дадените от Д. М. обяснения по реда на чл. 176 ГПК, в които заявява, че поради трудната маневреност на крана и позиционирането му на заден ход, е трябвало да се премести дървения палет.

Тези обяснения следва да се съобразят със заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, а оспорването й от адвоката на ищеца в частта, в която вещото лице е приело, че кранът е могъл да бъде позициониран без да се премества палета, съдът намира за неоснователно.

В задача четвърта от експертизата са разгледани четири хипотези на позициониране на крана. С оглед обяснението на ищеца, че е трябвало да се извърши маневра на заден ход, то следва да се съобрази заключението по разгледаната четвърта хипотеза от задача четири, в която е посочено, че при движение назад на автокрана възниква необходимост от съдействие на втори човек – сигналист, който да указва местоположението на шахтата. Във всички разгледани хипотези, посочените от вещото лице, техническите габарити на процесния автокран са позволявали неговото безпрепятствено преминаване над палета. Ето защо, дори да се възприеме твърдението на ищеца, че в зоната на шахтата е трябвало да премине с автокрана, не може да се приеме, че поначало преместването на палета е било задължително условие, за да може кранът да извърши необходимата маневра.

Както е обяснило и вещото лице М. при изслушване на СТЕ, изцяло в субективната преценка на водача на крана е да прецени дали машината може да премине над палета – това е така, защото именно водачът на такава техника притежава в най-пълна степен професионалния опит и познания за безпрепятственото маневриране на автокрана. От друга страна, съгласно чл. 26, т. 10, б. „а“ от горецитираната Наредба №2/22.03.2004 г., техническият ръководител определя работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация на строителната площадка, а в случаите, когато машинистът няма достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него сигналист.

По аргумент от визираната норма следва извод, че ако на ищеца му е бил предварително определен маршрут, по който да мине, то Д. М. е трябвало не самоволно да премества палета, който е счел за препятствие, а да уведоми техническия си ръководител, че в тази зона има препятствие, като последният прецени дали то трябва да бъде премахнато от пътя на техниката, дали на краниста да бъде определен сигналист, с който да се извърши твърдяната от ищеца маневра на заден ход или да се промени маршрута на преминаване. От показанията на свидетеля Н. К., който е отговарял за монтажа на панелите, се установява, че той и колегата му технически ръководител са присъствали по същото време, когато Д. М. е бил на строителния обект, и в този смисъл ищецът обективно е могъл да сподели своите опасения от затруднения при преминаване на крана през участъка с шахтата, но очевидно той не е сторил.

Работникът е пренебрегнал и проведения му от свидетеля Г.Р. първоначален инструктаж по безопасност, според който е забранено да се работи самостоятелно и без придружител на обекта. В тази връзка следва да се съобразят и дадените от ищеца в о.с.з. от 12.10.2022 г. обяснения по чл. 176 ГПК, в които заявява, че, ако шахтата е била сигнализирана, е щял да уведоми на шефа си, както са практикували и друг път, т.е. самият ищец сочи, че практика в работата му е било препятствията пред автокрана да бъдат съгласувани с негов ръководител, а обстоятелството, че не е възприел палета като капак на шахта, не го освобождава в пълна степен от задължение самоволно да не разчиства строителната площадка от предмети. Още повече че не се установява да е имал подобно нареждане, нито пък може да се изведе такова задължение от функциите му на кранист.

В тази връзка е необходимо да се съобрази и безпротиворечивото между страните обстоятелство, че пострадалият е правоспособен кранист. Според показанията на свидетеля Г.И.В. (л. 535, т. 2) тя се познава с ищеца и живее с него на семейни начала от близо 20 години и от самото начало на тяхната връзка знае, че работи като кранист. Ето защо обосновано може да се приеме, че се касае за работник, който притежава значителен професионален опит при управлението на кран и работата му на строителни обекти, на когото са провеждани множество инструктажи по безопасност и че същият е в известност, че не е в неговите правомощия да премества препятствията пред маршрута на управляваната от него машина, освен ако това не е съгласувано с друго лице, негов ръководител (за каквато практика за съгласуване с неговия шеф самият ищец сочи).

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

За да е налице съпричиняване от страна на работника при настъпила трудова злополука, то се изисква не само установяването на противоправно от негова страна поведение, но и пострадалият да е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Както е изяснено в практиката на ВКС (решение № 50073 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 2025/2022 г., ІІІ Г.О. на ВКС и решение № 50227 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 169/2022 г., ІІІ Г. О. на ВКС) небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (Д.я стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.

Грубата небрежност не се отличава по форма, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

Разяснено е същото така от касационната инстанция, че съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. При грубата небрежност пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати, в което се изразява и тежкото нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне.

При така изяснените критерии относно преценката за наличието на грубата небрежност, съдът намира, че такава не е проявена от Д. М.. Действително, в нарушение на проведените му инструктажи за безопасност ищецът самоволно и еднолично е решил да премести палета и ако не го беше сторил не би паднал в шахтата. Не се твърди по делото, че пострадалият е бил инструктиран да предприеме подобно поведение, нито, че функциите му на кранист са изисквали такива действия, поради което следва да се приеме, че пострадалият е появил небрежност. Същата обаче не е била във формата на „груба“ такава, защото при конкретните обстоятелства не би могло да се приеме, че обективно той е имал възможност да предвиди настъпването на неблагоприятните последици, надявайки се, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. По вече изложените съображения работникът не е знаел за местонахождението на шахтата, а палетът сам по себе си не индикира, че покрива подобно съоръжение – мястото не е било сигнализирано чрез ограждане или чрез поставяне на надпис, който да бъде индикация, че палетът има функцията на капак. Съдът намира, че от снимките по делото, на които е изобразен дървения палет, обосновано може да се създаде впечатление у всеки човек, че палетът е вещ, поставена на строителната площадка и не съставлява колективно средство за защита от повишен източник на опасност, а боравенето с нея (в случая преместването й) само по себе си не е съставлява застрашаващо здравето и живота. Обходът и огледът на строителната площадка също в конкретиката на настоящото дело не предполагат пораждането на обосновани съмнения, че може да се стигне до подобна рискова ситуация. Следва да се отбележи, че липсва и каквато и да е житейска логика ищецът, без причина и знаейки, че под палета има шахта, да го премести, тъй като това е необянимо по какъв начин би спомогнало при маневрирането на крана. Напротив, ако е знаел за процесната шахта, би било логично ищецът да не отмества капака на шахтата, защото в противен случай рискува да пропадне с някоя от гумите на автокрана в отвора на шахтата. Ето защо, наред с вече изложеното, съдът намира за правдиви обясненията на пострадалия, че в действителност не е имал субективното знание за наличието на въпросното съоръжение и че палетът е възприет като препятствие, пречещо на автокрана при маневрирането му. В този смисъл поведението на работника, макар и излизащо извън изискванията за стриктно спазване на ЗБУТ, е било добросъвестно с оглед желанието му, разчиствайки сам строителната площадка, да спомогне за процеса на монтаж на панелите. Предвид това съдът счита, че проявената небрежност на ищеца не съставлява липса на дължима грижа, която и най-небрежният работник би проявил, при отчитане обективните обстоятелства относно липсата на индикации, че палетът покрива дълбока шахта.

Въпреки че отговорността на първия ответник „К.Л. ООД не следва да бъде намалена спрямо Д. М., защото специалният състав на чл. 201, ал. 2 КТ изисква груба небрежност, то тази утежнена нейна форма не е приложима при преценка намаляване отговорността на другия ответник „К.Б.“ ЕАД. Същият отговаря по фактически състав на деликтната отговорност по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ГПК и за преценка съпричиняването от страна на пострадалия е достатъчно наличието на обикновена небрежност, изразяваща се в неполагането на дължимата грижа на Д.я стопанин, респ. работник. При вече изяснените по- горе нарушения на трудовата дисциплина на ищеца чрез самоволно, без съгласуване, преместване на палета от строителната площадка и без да е доказано, че обективно е било необходимо да стори това (тъй като според СТЕ габарите на автокрана са позволявали маневрирането му чрез безпрепятствено преминаване над капака, а при липса на видимост за извършване на заден ход на машината, е трябвало да се потърси съдействието на сигналист), то и следва да се приеме, че поведението на ищеца е в причинна връзка с настъпването на трудовата злополука, макар и вината му да е във формата на обикновена, а не груба небрежност. Тъй като обаче поведението на ищеца в известна степен е провокирано от вида на палета, който не създава индиции, че служи за покрИ.е на шахта, нито обективните му характеристики на палет могат да създадат впечатление, че е източник на опасност, а сигнализирането на това обстоятелство е било в задълженията на „К.Б.“ ЕАД, то съдът намира, че работникът в много по-малка степен е допринесъл за съпричиняването, като го определя в размер на 20%.

Относно размера на дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди:

Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза в причинна връзка с процесната трудова злополука Д. М. е получил: Контузия на гърдите; Фрактури на 8-мо и 9- то ребра вдясно по задната аксиларна линия; травматичен хемопневмоторакс вдясно; Подкожен емфизем вдясно; Фрактура на горния клон на дясната срамна кост и десния ацетабулум (главулечната ямка) на таза; Охлузвания на десния лакът.

Във връзка с получените травматични увреждания на ищеца е оказана спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение в МБАЛ - гр. Шумен. Веднага е била извършена „торакоцентеза“ и поставен аспирационен дрен, както и е проведено обезболяващо лечение чрез инжектиране. На 08.03.2019 г. е бил изписан от реанимационното отделение и преместен за продължаване на лечението в отделение „Ортопедия и травматология“ на същата болница до 20.03.2019 г. по повод установените травматични увреждания: „Закрито счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза. Закрито счупване на дясната главулечна ямка на таза“.

Под обща анестезия е било извършено „наместване на счупената кост на таза“ и поставена директна екстензия на десния долен крайник с тежест 5 кг. След гладко протекъл болничен период пострадалият е бил изписан от отделението на 20.03.2019 г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени още 3 седмици постелен режим, след което са назначени контролни прегледи и поддържаща антикоагулантна и обезболваща терапия.

По време на амбулаторното лечение ищецът е посещавал контролни прегледи, като по делото са приложени 7 бр. амбулаторни листи. Вещото лице е посочило, че по време на един от тези прегледи е изказано мнение за получена „фрактура на лумбо-сакралната част на гръбначния стълб“ (но не е посочено кой от прешлените е засегнат и с какво изследване е установена тя), като на ищеца не е извършвано рентгеново изследване, което да потвърди такава диагноза.

Предвид вида и тежестта на получените от ищеца травматични увреждания лечебният и възстановителен период е продължил шест месеца, през който е търпял болки и страдания, най-интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и проведената гръдна операция и около 3-4 седмици по време на проведената рехабилитация. Извън тези периоди, пострадалият е търпял само периодично явяващи се болки при обща преумора в областта на гърдите и болки в областта на фрактурите на таза при рязка промяна на времето (при студено и влажно време), когато той е бил принуден да ползва повече седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 30 дни, ищецът е провеждал лечението си на постелен режим поради фрактурите на таза, което е довело до известни затруднения при обслужване в ежедневието.

Според вещото лице от процесната злополука вече са изминали почти 4 години и ищецът не би трябвало да търпи болки в травмираните области и областта на фрактурите, тъй като те вече са зараснали напълно. Възможно е само при рязка промяна на времето или при студено и влажно време, ищецът да получава единични болки в зоната на тазовите фрактури (особено в дясната главулечна ямка), тъй като тази фрактура по вид е вътреставна и винаги води до артрозни изменения и ръбцови зашипявания на тазобедрената става. Тези болки бързо отзвучават след употреба на аналгетици. В материалите по делото няма приложена медицинска документация, от която да е видно, че от процесните увреждания ищецът е получил трайни усложнения или увреждания. Данните за последния медицински преглед на ищеца са от м. януари 2021 г. и тогава се е оплакал от „болки в междупрешлените дискове“, но това страдание няма връзка с процесиите увреждания, защото се е появило две години след трудова злополука.

Претендираните от ищеца разходи за лекарства са били извършени в пряка причинна връзка с правилното лечение на уврежданията от процесната злополука.

Вещото лице е посочило, че в материалите по делото е приложено Експертно решение на ТЕЛК №2824/099 от 07.07.2021 г. (л. 34), по силата на което са установените травматични увреждания и заболявания: „Синдром на ротаторния маншон на дясното рамо. Състояние след закрито счупване на десния ацетабулум (23.02.2019 г.) със закрито наместване на фрактурата. Травматичен хемоторакс в дясно. Хипертонична болест от II-ри стадий - умерена степен, СФМ. Хипертоично сърце“.

На Д. Д. М. е била определена по съвкупност 30% трайна загуба на работоспособност за срок от една година (до 01.07.2022 г.). При определяне на оценката си ТЕЛК е дала процентна част за всяко от заболяванията, като от трудовата злополука в ЕР са вписани само: „Състояние след закрито счупване на десния ацетабулум (от 23.02.2019 г.) - след закрито наместване на фрактурата, както и травматичен хемоторакс в дясно“.

Според вещото лице тези увреждания от процесната трудова злополука само са вписани в основанието на ТЕЛК, но поради давност те не са премирани. т.е. определената оценка от 30 % трайна загуба на работоспособност е дадена заради установено заболяване „Синдром на ротаторния маншон на дясното рамо“ (което заболяване не е получено от трудовата злополука), както и за „Артериалната хипертония от II-ра степен “, защото тя е съществувала и преди злополуката. Оценката на ТЕЛК е дадена „по съвкупност“, защото в диагнозата са включени, както травми, така и заболявания от общ характер. Когато се определя обаче процентът на загубена работоспособност се премират само тези, които към момента все още владеят пациента. Описаните травматични увреждания на ищеца Д. М. - „Състояние след закрито счупване на десния ацетабулум (от 23.02.2019 г.) - след закрито наместване на фрактурата, както и травматичният хемоторакс вдясно“ са с давност, т.е. те са отзвучали във времето (оздравели), тъй като от процесната злополука вече са били изминали повече от две години. Имено затова за тях ТЕЛК не определя процент на трайна загуба на работоспособност Синдром на ротаторния маншон е дегенеративно заболяване на раменната става и се дължи на стеснение на канала, през който преминава сухожилието на м. супраспинатус. Това заболяване води до намален обем и сила на „абдукцията“ (отвеждането на ръката встрани). Това заболяване може да се получи след поредица от силови движения във връзка с работата на пациента, след травма в областта на раменната става, както и след възпалителен процес. При ищеца това заболяване е било установено по време на прегледа на ТЕЛК, но то не е регистрирано като травма и последваща увреда от процесната трудова злополука.

Хипертоничната болест и усложнението - хипертонично сърце също нямат причинна връзка с претърпяната трудова злополука от ищеца. Тези заболявания са били обект на ТЕЛК при определяне на загубената работоспособност на Д. М., но в Експертното решение те не са вписани в графата трудова злополука, а са отразени като заболявания от общ характер.

При приемане на експертизата в открито съдебно заседание от 04.04.2023 г. д-р Б. е пояснил следното:

Получените от този вид травми позволяват лицето да се завърне на работа след около четири месеца, но в експертизата е посочил, че възстановителният период при ищеца е продължил около шест месеца, защото дотогава той е продължил да ходи на рехабилитация.

Извършената манипулация „торакоцентеза“ представлява отваряне на гръдния кош, гръдната клетка и поставяне на дренаж, тъй като при ищеца има излИ.е на кръв и наличие на въздух в гръдната клетка. Те притискат белия дроб, влошават дишането и това е първата оперативна намеса, която трябва да се направи при този случай. В такава ситуация при притискане на дишането в белия дроб, се притиска сърцето, което започва компенсаторно да учестява. Според вещото лице подобно състояние не било животозастрашаващо и това е наложило престоя на ищеца 15 дни в реанимация.

Констатираните при рентгенографията увреждания на меджупрешлени дискове в поясните и други области на гръбнака представляват дегенеративни изменения на междупрешлените дискове, като в случая не става въпрос за един или два прешлена, както обикновено при травми се получава, а когато се посочва, че всички хрущяли между прешлените са износени и има ръбсови зашипявания, тогава се касае за настъпили дегенеративни промени.

В амбулаторен лист от 14.09.2019 г. е записано „палпаторна болезненост в лумбален отдел на гръбначен стълб, болезнени флексии и екстензии в лумбалния гръбнак“, като в действително при прегледа се установя една болезненост, която е в лумбо-сакралната област, неуточнена на кое ниво е, на кой прешлен, къде точно. Болката в поясната област може да бъде приета като причинена от процесния инцидент, защото пострадалият има височинна травма, но според вещото лице в амбулаторния лист неправилно е посочено наличието на „фрактура“, тоест счупване в областта на лумбо-сакралната област, за което липсват данни.

Относно амбулаторен лист от 28.01.2021 г. вещото лице пояснява, че при счупен таз и счупена тазобедрена става, лечението приключва до 6 месеца, като е възможно до 3-4 месеца да има някакви оплаквания. В случая при ищеца е налице пукване на таз и на ямка без разместване, поради което от медицинска гледна точка оплакванията за оток в глезена не могат да се свържат с процесната трудова злополука, настъпила две години по-рано. В тази връзка вещото лице сочи, че продължаващите оплаквания на ищеца за болки в областта на глезена и стъпалото намират своето обяснение в амбулаторния лист от 25.01.2022 г., в който е предписано на ищеца да носи стелки, и което може да се свърже с наличието на плоскостъпие при него. Такава болка и оток в глезена според вещото лице след две години не може да се приеме, че е във връзка с травмата от таза, тъй като тя вече е заздравяла и ищецът е трудоспособен, работил е, и ТЕЛК го е освидетелствал, без да определя никакъв процент на травмите от злополуката.

Относно синдром на ротаторния маншон вещото лице сочи, че го има вписан само в експертното решение на ТЕЛК и никъде на друго място, като макари да не е изключено да е в причинна връзка с процесната злополука, без да е направена рентгенова снимка и липсата на друга медицинска документация, в случая не може да се приеме, че е резултат от инцидента.

На ищеца се е налагало да използва помощни средства при придвижване през първите два месеца, тъй като не може да стъпва на десния крак. След този двумесечен срок е могъл постепенно да се придвижва сам с помощта на една патерица.

Свидетеля Г.И.В., с която живее на семейни начала от близо 20 години, твърди, че след като ищецът е бил изписан от болницата, два месеца не е могъл да стъпва на крака си, след което от м. юни 2019 г. е започнал да се раздвижва и да стъпва с помощта на една патерица, която е спрял да използва в края на този месец или началото на м. юли, около три месеца след като са го изписали от болницата. До 6-7 месеца след болничния престой е продължил да се оплаква от отток в крака, изпитвал болки в ръката и трудно си повдигал рамото.

След около шест месеца се е върнал на работа, но не е бил напълно възстановен, тъй като продължали и понастоящем болките му и оттокът в глезена. Инцидентът му се е отразил психически, като станал по-затворен и умислен.

Въпреки оспорването от страна на ищеца на приетата по делото СМЕ, съдът счита, че същата е обективно и компетентно изготвена, при съобразяване в съвкупност на всички медицински данни по делото, и следва да бъде кредитирано в цялост. Предвид това съдът приема, че в причинна връзка с процесния инцидент ищецът е получил единствено изброените в експертизата увреждания, но не и такива, свързани с констатиран от ТЕЛК „Синдром на ротаторния маншон на дясно рамо“, за който вещото лице сочи, че не е описан никъде в друга медицинска документация, както и фрактура, т.е. счупване, в областта на лумбо-сакралната област, посочен в амбулаторен лист от 14.09.2019 г., но като се има предвид, че поради естеството на травмите, получени при височинно падане, е напълно възможно към момента на прегледа от експертната лекарска комисия пострадалият да е изпитвал болки в лумбо-сакралната област. Предвид дадените обяснения от д-р Б. в открито съдебно заседание, че при пукване на таз и пукване на ямката, без разместване, и без същите да са счупени, лечението им приключва до 6 месеца, като е възможно пострадалият да има някакви оплаквания до 3-4 месеца, следва да се приеме, че констатираните в амбулаторните листове, издавани до 07.01.2020 г. продължаващи болки в подбедрицата и десния глезен, са в причинна връзка с инцидента. Следва да се отчита, че те са били с нисък интензитет, тъй като ищецът през този период активно е полагал труд и очевидно се е бил възстановил в сериознастепен, макар и не напълно.

Твърденията за продължаващите болки и оток на глезена, посочени и в абулаторния лист от 28.01.2021 г., съдът намира, че не могат да бъда свързани с процесните травми, тъй като вещото лице е обяснило, че близо две години след злополуката фрактурата в областта на таза отдавна е била зараснала и няма медицински причини тя да се свързва именно с продължаващия оток. Следва да се има предвид и пояснението на експерта, че отокът е следствие от травмата и при нейното лечение той е съпътстващо я проявление, поради което може да се обясни логично след възстановителния период от около шест месеца защо ищецът е продължил да има оток в областта на глезена и подбедрицата, и парастезии (т. нар. „мравучкане“), отразени и в амбулаторния лист от 07.01.2020 г., което не е в много отдалечен период от време от шестмесечния възстановителен период. Както е посочило вещото лице, продължаващия и след това оток може да се обясни при ищеца с наличието на плоскостъпие при ищеца, за което в действителност му е било изписано носенето на стелки и за което свидетелства амбулаторният лист от 25.01.2022 г. Относно размера на справедливото обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука, съдът съобразява: получените травматични увреждания - Контузия на гърдите; Фрактури на 8-мо и 9-то ребра вдясно по задната аксиларна линия; травматичен хемопневмоторакс вдясно; Подкожен емфизем вдясно; Фрактура на горния клон на дясната срамна кост и десния ацетабулум (главулечната ямка) на таза; Охлузвания на десния лакът; фактът, че гръдната травма е била животозастрашаваща, наложила отваряне на гръдния кош и поставяне на дренаж, която в съвкупност с травмата на таза, изискваща нейното наместване чрез поставяне на директна екстензия на десния долен крайник с тежест 5 кг., са наложили престой на ищеца за 9 дни в интензивното отделение и общо 15 дни болничен престой; невъзможността пострадалият да се придвижва без чужда помощ два месеца, като едва след третия месец е могъл да ходи без помощни средства според показанията на свидетеля; общия възстановителен период от шест месеца, при отчитане, че болки и оток в областта на дясна подбредица и глезен той е изпитвал и за един последващ период от 4-5 месеца, но в ниска степен предвид възможността да полага ежедневно труд.

От друга страна, следва да се отчита, че при ищеца не се установяват трайни увреди на здравето (извън обичайните за този вид фрактури болки при промяна на времето), които да са доказани в причинна връзка с трудовата злополука; значително подобряване на общото му здравословно състояние преди изтичане на общия възстановителен период от шест месеца, извод за което е фактът, че Д. М. се е върнал на работа още през м. юли 2019 г. (което се установява от кратка ведомост за заплата, приложена на л. 103, според която е получил трудово възнаграждение за този месец, и изтеклия към 21.07.2019 г. отпуск по болест според представения към исковата молба болничен лист, приложен на л. 40 ), т.е. макар и да е имал остатъчни болки те не са били пречка отново да упражнява професията си. В този смисъл са и показанията на тримата свидетели, доведени от ответниците, които сочат, че Д. М. след връщането си на работа е изпълнявал трудовите си функции без видими затруднения и оплаквания.

С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта на ищеца (58 г.), както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от 75 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.

Относно претърпените вреди под формата на сторени разходи за лечение в размер на 60, 47 лв. (уточнени с молба на л. 554 от делото), съдът намира, че същите са доказани по основание и размер с оглед заключението на СМЕ, която сочи, че те са били наложителни за лечението на травматичните увреждания на ищеца. Доказателство за сторените разходи са представени с исковата молба (л. 41), като от представената фактура от 16.09.2019 г. е видно, че Д. М. е заплатил сумата от 60, 47 лв. за медикаментите Дипрофос, Афламил, Детралекс и за спринцовки.

Относно възражението на ответниците за намаляване на дължимото обезещетение с изплатеното такова от НОИ и от ЗАД „Армеец” АД:

Съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Понастоящем е образувано тълкувателно дело №1/2023 г. на ОСГК на ВКС по следните въпроси:

1. „При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“.

2. „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?“.

Тъй като по задължителен за съдилищата начин с ТР №8/2013, по тълк. дело №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция, то и настоящият съдебен състав няма правото да спре производството, въпреки че отговорът на въпроса има отношение към предмета на делото.

Съдът споделя становището, обективирано в решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г., III ГО на ВКС, че само когато полученото обезщетение от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, но такова приспадане не може да се извърши от присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди или имуществени вреди под формата на претърпяна загуба. В решението е прието, че хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди - веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.

Гореизложеното се поддържа и в правната теория (вж. В.М., Трудово право, пето издание, стр. 493 - 494), според която моралните вреди не се обезщетяват от общественото осигуряване и затова тяхната обезвреда се дължи изцяло и само от работодателя в рамките на неговата имуществена отговорност. Възприетият подход на тълкуване съдът намира, че съответства и на законодателната концепция за засилена закрила на работника и служителя, която предвижда обектива отговорност на работодателя при настъпила трудова злополука, съчетана с възможността тя да бъде намалена, и то не при всеки вид небрежност, а само при груба такава. В този смисъл буквалното тълкуване на чл. 200, ал. 3 КТ би било социално несправедливо, тъй като работникът няма да получи в пълен обем репариране на понесените от него неимуществени вреди или такива имуществени, които плащанията от общественото осигуряване не целят да покрият.

С оглед на тези мотиви съдът счита, че приетите за дължими обезщетения не следва да се намаляват с изплатеното от Национален осигурителен институт за временната неработоспособност обезщетение през периода м. февруари 2019 г. - м. юли 2019 г., в общ размер на 2481, 90 лв., съгласно представеното на лист 395 от делото удостоверение №27- 00141941/25.05.2022 г., тъй като не се установява то да е получено от ищеца с цел да се възстановят приетите за дължими в настоящото производство имуществени и неимуществени вреди.

Понастоящем не се спори, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД „Армеец“ АД по сключена от работодател застрахователна полица за застраховка „Трудова злополука“ от 29.03.2018 г. (л. 89). Видно от депозираната по делото молба от 13.05.2021 г. от застрахователя (л. 395) и приложените към него платежни нареждания, на Д. М. са били платени на 24.06.2019 г. сумата от 168 лв. и на 29.08.2019 г. сумата от 132, т.е. суми в общ размер на 300 лв.

Нормата на чл. 200, ал. 4 от КТ предвижда, че дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, от което следва извод, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с това плащане, тъй като към момента на изплащането на застрахователното обезщетение все още не са били възникнали претърпените и претендирани вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в извършването на разходи за закупуване на процесните медикаменти в размер на 60, 47 лв.

За да достигне до този извод настоящият съдебен състав изцяло споделя актуалната съдебна практика, обективирана в решение № 50059 от 20.10.2023 г. по т. д. № 1647/2022 Г., ІІ Т. О. на ВКС, според която лихвата за забава се дължи от момента на претърпяване на материалната вреда, а не от датата на деликта, респективно от датата на усложненията /влошаване на здравословното състояние/ при ексцес. В решението е прието, че обезщетението за забава върху сумите, изразходвани за лечение на увреденото лице е дължимо от делинквента, респективно от неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от момента на извършването на имуществения разход, който в случая съвпада с момента на претърпяване на материалната вреда. Правото на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане възниква при осъществяване на всички елементи от фактическия състав, един от които е настъпване на имуществената вреда. В хипотезата на направени разходи за лечение и възстановяване като вид претърпяна загуба фактическият състав, от който произтича правото на обезщетение за този вид вреди, е завършен с извършване на необходимия разход. Увреждането настъпва с извършването на разхода, от този момент възниква задължение за делинквента, респективно неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да заплати обезщетение за съответните имуществени вреди и съгласно чл. 84, ал. 3 ГПК от този момент отговорното за заплащането на обезщетението лице изпада в забава без покана.

Макар и в решението да е разглеждана хипотеза, при която се претендира обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени вреди от ексцес, изложените съображения за дължимостта на лихвата за забава от момента на възникване на вредата, която се свързва със заплащането (извършването) на разходите, са принципни. Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД освобождава кредитора от необходимостта да покани делинквента, когато възникне задължение от непозволено увреждане. Последното обаче изисква като задължителен елемент от фактическия си състав настъпването на конкретна вреда. Настоящият съдебен състав счита, че не във всички случаи от момента на проявление на определено събитие в обективната действителност (трудова злополука, пътно-транспортно произшествие и т.н.) за увредения възникват имуществени вреди, респ. задължение за делинквента да ги обезщети. Основният мотив да се приеме, че причинителят дължи лихва за забава без покана, е обстоятелството, че още с увреждането е известно каква е конкретната вреда, подлежаща на обезщетение. Това е приложимо, когато е увредено конкретно имущество към момента на осъществяване на противоправното поведение, защото е известно какво точно подлежи на репариране, но подобен подход не е приложим при непозволено увреждане, от което е засегнато здравето на пострадалия. Ако за причинено увреждане здравето на пострадалия е известно, че той ще търпи болки и страдания като неминуема последица от процеса на възстановяването му или от невъзможността да се възстанови напълно, поради което обезщетението за неимуществени вреди ще се дължи от датата на събитието, в случая претърпяната трудова злополука, то за извършените разходи за лечение здравето на увредения не винаги е налице яснота към датата на трудовата злополука, а понякога е и обективно невъзможно да се прогнозира, дали и какви имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ще настъпят. Например, преценката за осъществяването на определена хирургическа интервенция или медикаментозно лечение може да се извърши само след като се оцени предходно лечение на пострадалия или дори без преди това да е извършено нарочно лечение, ако се установи, че в изминалия период от време чрез естествените оздравителни сили на човешкия организъм увреденият не би могъл да се възстанови. Соченият пример не изчерпва многообразието от хипотези, в които могат да възникнат различни по вид и обем вреди от непозволено увреждане, но цели да покаже, че следва да се провежда разлика между първоначално настъпилите вреди от събитието (напр. травматичното увреждане) и последващи такива (напр. разходи за лечение), които е практически невъзможно да настъпят едновременно, когато едните са следствие от другите, а проявлението на вторите не винаги е задължително (разходи за лечение могат и да не бъдат сторени по ред причини). Въпреки че деликтната отговорност, за разлика от договорната, по същността си има първично санкционно съдържание, тъй като за увреденият възниква правото, а за делинквента – задължението, веднага след проявлението на непозволеното увреждане да се поправят вредите, съдът намира, че санкцията се свежда до предвидения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД обем на отговорността – обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и непредвидимите, независимо от формата на вината, а изпадането на делинквента в забава е обусловено от покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). За непредвидимите и ненастъпили вреди, обаче, задължение за обезщетение се дължи едва от проявлението им в обективната действителност, защото преди това пострадалият, в качеството си на кредитор, не би могъл да знае какво му се дължи, респ. какво да се съгласи да получи, а още по-малко делинквентът е в известност какво трябва да предложи, ако желае добросъвестно да се освободи от дълга си.

Предвид горните мотиви, съдът приема, че към двете дати на изплащане на застрахователното обезщетение - 24.06.2019 г. и на 29.08.2019 г., за ответниците е било възникнало единствено задължение за обезвреда на неимуществените вреди, доколкото разходите за лечение са били сторени на 16.09.2019 г. и преди това не са възникнали под формата на вреда, подлежаща на обезщетение. Ето защо размерът на справедливото обезщетение от 75 000 лв. следва да бъде намален с изплатеното обезщетение от 300 лв., поради което дължимото от работодателя обезщетение се равнява на сумата от 74 700 лв.

С изплатената от работодателя сума от 700 лв., за която няма спор, че ищецът я е получил, не следва да приспадат дължимите обезщетения, защото то е направено с дарствено намерение. В първото по делото съдебно заседание е заявено от процесуалния представител на „К.Л. ООД, че сумата не е била дадена с условието да бъде върната, а в подкрепа на здравословно състояние на ищеца в тогавашния момент, тъй като той е имал непогасени предходни здравни осигуровки и поради тази причина „К.Л. ООД безвъзмездно му е помогнал с тази сума. Тъй като сумата съставлява дарение, то и с предаването й на ищеца за работодателя не е възникнало вземане, което да подлежи на приспадане от дължимите обезщетения.

Поради приетия процент съпричиняване от страна на ищеца в отношенията му с „К.Б.“ ЕАД, то и отговорността на този ответник следва да се намали с 20%, т.е. той би дължал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. (75 000 лв. х 0, 80), като тази сума се намали и с изплатеното застрахователно обезщетение от 300 лв., поради което следва да бъде осъден за сумата от 59 700 лв., а за разликата до претендираните 150 000 лв., заявени като частичен иск от 200 000 лв., претенцията подлежи на отхвърляне. За сумата от 59 700 лв. двамата ответници следва да бъдат осъдени солидарно, а за разликата над този размер до 74 700 лв. (равняваща се на 15 000 лв.) отговорност ще носи само работодателя „К.Л. ООД. Съответно, лихва за забава, считано от датата на трудовата злополука 23.02.2019 г., ще се дължи солидарно от двамата ответници върху сумата от 59 700 лв., а върху сумата от 15 000 лв. ще се дължи само от „К.Л. ООД.

По аналогични съображения, след прилагане на определения процент съпричиняване от страна на ищеца, „К.Б.“ ЕАД ще дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 48, 38 лв., като за разликата до 60, 47 лв. претенцията подлежи на отхвърляне. За сумата от 48, 38 лв. двамата ответници следва да бъдат осъдени солидарно, а за разликата до претендираните и приети за дължими 60, 47 лв., равняваща се на сумата от 12, 09 лв. отговорност носи само „К.Л. ООД. По вече изложените съображения върху тези суми ще се дължи законна лихва, но не от датата на трудовата злополука, а от момента на извършването на разходите – 16.09.2019 г., като за периода от 23.02.2019 г. – 15.09.2019 г. акцесорната претенция подлежи на отхвърляне.

По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.Л. ООД дължи на ищеца заплащането на съдебни разноски в общ размер 64, 27 лв., от които 4, 98 лв. - такса за издаване на съдебно удостоверение, 22, 42 лв. – такса вписване на обезпечение; 36, 87 лв. – такси за снабдяване с преписи от 2 бр. ИЗ от болнични заведения. Тъй като претенцията за неимуществени вреди спрямо ответника „К.Б.“ ЕАД е уважена за по-малък размер спрямо другия ответник, то двамата ответници дължат солидарно заплащането на разноски на ищеца до сумата от 51, 37 лв., като „К.Л. ООД дължи самостоятелно сумата от 12, 90 лв., представляваща разликата над 51, 37 лв. до 64, 27 лв.

Съобразно изхода на спора, на процесуалния представител на ищеца адв. П. К., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от НМРАВ, следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Адвокатското възнаграждение се определя според действащия нормативен акт към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, който е с дата 02.08.2021 г. (л. 5), в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в определение № 1150 от 17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1612/2023 г., ІІІ Г.О. на ВКС и цитираните в него други определения на ВКС.

При това положение, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ, в редакция от ДВ, бр. 68 от 2020 г., „К.Л. ООД дължи заплащането на сумата от 2708, 95 лв. с ДДС, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 9 от НМРАВ дължи и плащане на сумата от 298, 92 с ДДС - дължима за явяването на адвоката на ищеца в още пет от общо седем проведени заседания, за които според НМРАВ се дължи по 100 лв. на заседание (или общо 600 лв. с ДДС), но при съобразяване уважената част от претенцията, т.е. общо дължимото от този ответник възнаграждение на адв. К. е в размер на 3007, 87 лв. Частта от тази сума, в размер на 2404, 37 лв. с ДДС (2165, 42 лв. за адвокатско възнаграждение и 238, 95 лв. явяване за петте заседания), е дължима солидарно с другия ответник „К.Б.“ ЕАД, а сумата от 603, 50 лв. с ДДС, представляваща разликата над 2404, 37 лв. с ДДС до 3007, 87 лв. с ДДС, се дължи само от „К.Л. ООД, предвид уважената по-голяма част от претенцията спрямо този ответник.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „К.Л. ООД, съдебни разноски в общ размер на 1982, 10 лв., от които: 50, 18 лв. – депозит за СМЕ; 326, 17 лв. – депозит за СТЕ; и 1605, 75 лв. – адвокатско възнаграждение, като база за изчислението му е платените и претендирани 3200 лв., която сума е под минималния в НМРАВ размер и съдът не намира за основателно възражението на ищеца за неговата прекомерност.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи заплащането на ответника „К.Б.“ ЕАД на съдебни разноски в общ размер на 2618, 25 лв., от които: 60, 18 лв. – депозит за СМЕ; 9, 03 лв. – такса за издаването на три броя съдебни удостоверения; 2549, 04 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, чийто претендиран размер от 4236 лв. е под минималния в НМРАВ размер. Претенцията за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1716 лв. с ДДС за защита по допуснатото обезпечение на иска е неоснователна, тъй като липсват доказателства за осъществено същинско такова представителство, а обратното не може да се изведе от депозираните на два пъти молби за замяна на допуснатото обезпечение с парична гаранция. Отделно от това, от представеното платежно нареждане на л. 861 от дата 05.05.2022 г., за превод по сметка на Адвокатско дружество „Салчев и съдружници“ на сумата от 13 008 лв., не може да се обоснове извод за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение именно за процесуално представителство по допуснатото в полза на ищеца обезпечение на исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Б.“ ЕАД дължи да заплати по сметка на СГС общо сумата от 2509, 89 лв., а „К.Л. ООД – сумата от 3139, 88 лв. (тъй като претенцията срещу него е уважена за по-голяма част). Поради възникналата между дружествата солидарност те дължат заедно на СГС сумата от 2509, 89 лв., а заплащането на разликата над 2509, 89 лв. до 3139, 88 лв., равняваща се на 629, 99 лв., се дължи единствено от „К.Л. ООД.

Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. В случая такова искане е направено от ответника „К.Л. ООД, но съдът го намира за неоснователно, тъй като липсват каквито и да било доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са налице финансови затруднения или други обстоятелства, обосноваващи необходимостта от допускане разсрочване на изпълнението.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд