Решение № 5280 от 27.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1566/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 99, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

Производството е образувано по жалба на С. „З.н. ж. з. н. Л.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.••, обл. *, [улица], представлявано от председателя на Управителния съвет Н. Х. К. , срещу издаденото на 05.06.2024 г. от Директора на РИОСВ – [населено място] Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ШУ-1-1/2024 г. , с което на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗООС , чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда /НУРИОВОС/ във вр. с чл. 31, ал. 6 от Закона биологичното разнообразие /ЗБР/ и чл. 39, ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове , програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение : „Изграждане на ветроенергиен парк за производство на електрическа енергия „••“ с възложител „ВП [община]“ ЕООД [населено място], като се иска обявяването на неговата нищожност като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила , в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

В жалбата се релевират съществени нарушения на административнопроизводствените правила изразяващи се в липсата на уведомяване за обществените обсъждания на засегнатото население от [населено място] *и [населено място] по подходящ начин. Сочи , че не било проведено обсъждане в [община], каквото е изискването на закона. Според жалбоподателя , лицето което е ръководило обсъждането К. Н. не било свързано с възложителя , а за лицето Д. М. - протоколчик , не била издадена изрична заповед от кмета на общината. С оглед присъствалите само двама граждани от местните лица и недостатъчното време за обсъждане от 40 минути , оспорващият твърди , че проведеното обсъждане нямало характера на обществено обсъждане. Релевира наличието на съществени нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона , доколкото към докладите не били приложени дипломите на експертите и доказателствата за професионалния им опит , което показвало , че ДОВОС и ДОСВ били изготвени от непрофесионалисти. Изтъква, че докладите по ОВОС и ОСВ не били изготвени от независими експерти. Твърди и липса на собствени мотиви на административния орган. Изтъква още липсата на посочване на законовата норма , според която административния орган следвало да се съобрази с категоричните изводи на независими и доказани експерти в дадената област за това , че предлаганото за изпълнение ИП няма да доведе до значителни отрицателни въздействия върху ОС и здравето на засегнатото население. Сочи, че изводът на РЗИ-Шумен, че експертите изготвили доклада за ОВОС са оценили въздействията на всички компоненти и фактори на ОС като незначителни бил неверен и подвел ответника , който следвало да изисква доказателства , че въздействията ще бъдат незначителни. Твърди , че РЗИ-Шумен не било спазило задължението си като контролен орган да изиска доказателство от възложителя , че е спазил изискването на чл. 141, ал. 2 от Наредба №14 от 15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране , изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство , преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Навежда доводи , че последиците от реализацията на ИП изобщо не биха били „незначителни“ и като е приел това за даденост , административният орган бил извършил нарушение на задължението си да събере възможно най-пълна и обективна информация за всички възможни вреди - дълготрайни и значителни и отрицателни въздействия от реализацията на парка , въз основа на която да мотивира решението си.

Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В молба с.д. 14916/17.09.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателя адв. С. С. излага допълнителни доводи в подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение като нищожно. В съдебно заседание , жалбата се поддържа от представляващия сдружението и от процесуалния му представител , като се претендират разноски по представен списък. От представляващия сдружението е направено възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение, но не е представена исканата от процесуалния му представител писмена защита.

Ответникът Директорът на РИОСВ-Шумен , чрез упълномощения процесуален представител Н. Г. - служител с юридическо образование , директор на дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, изразява становище за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В писмени бележки с.д. 7627/14.04.2026 г. , излага подробни доводи за неоснователност на жалбата и липсата на нищожност на оспореното Решение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на проц. представител на жалбоподателя.

Заинтересованата страна „ВП [община]“ ЕООД , представлявано от адв. П. П. и адв. И. П. , чрез подадените от тях писмени становища с.д. 18964/17.11.2025 г. и с.д. 17077/21.10.2025 г. изразява становище за недопустимост , а в условията на евентуалност за неоснователност на подадената жалба , като претендира и присъждане на разноски по представен списък. В отговор на жалба с.д. 18154/06.11.2025 год. , депозирана от адв. В. С. и адв. П. П. се излагат подробни доводи за недопустимост на подадената жалба , а в условията на евентуалност за нейната неоснователност , като се претендира и присъждане на направените в съдебното производство разноски , вкл. възнаграждение за един адвокат. В писмени бележки с.д. 7605/14.04.2026 г. , адв. П. П. излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и липсата на нищожност на оспореното Решение , като претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Административното производство е започнало по инициатива на "ВП [община]“ ЕООД с Уведомление за инвестиционно предложение вх. № ОВОС-57/17.10.2022 г. , с което министъра на околната среда и водите е информиран , че дружеството има инвестиционно предложение с предмет : "Изграждане на Ветроенергиен парк за производство на електрическа енергия „*“ , състоящ се от до 28 вятърни генератори /вкл./ , електрическа подстанция , система за съхранение на енергията с батерии , съпътстваща пътна и кабелна инфраструктура , монтажни площадки и въздушна или подземна кабелна линия за свързване на електрическата подстанция към мрежата, разположен на територията на землищата на [населено място] * и [населено място] , [община] , обл. *, [населено място] общ. * , обл. * и [населено място] общ. * , обл. *.

Видно от Констативен протокол вътр. №ОВОС-57/19.10.2022 г. , уведомлението е публикувано на 19.10.2022 г. на интернет страницата на МОСВ на адрес [интернет адрес], в раздел : Превантивна дейност/ОВОС/Съобщения за първо уведомяване/Обявления за инвестиционно предложение/.

Възложителят е публикувал уведомлението на страниците на вестник „Глас“ , бр. 39 от 10.10.2022г. , вестник „Позвънете имоти“ бр. 196 от 10-16.10.2022 г. , на интернет страницата на шум.bg на 10.10.2022 г. и на интернет страницата на „Л.М. х.“ на 10.10.2022г.

Впоследствие възложителят уведомява компетентния орган – МОСВ , че се отказва от ветрогенератора в землището на [населено място] , общ. * , обл. * и от селскостопанския път в [населено място], общ. •••, обл. Варна.

На 05.06.2024 г. ответникът – директор на РИОСВ – Шумен е издал процесното Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ШУ-1-1/2024 г. , с което е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение : „Изграждане на ветроенергиен парк за производство на електрическа енергия „••“ с възложител „ВП Н. К.“ ЕООД, [населено място]. Инвестиционното предложение предвижда изграждане на вятърен парк за производство на електрическа енергия „ВП ••“, състоящ се от 27 броя ветрогенератори с обща инсталирана мощност до 195 МW и включва : 27 броя ветрогенератора в землището на [населено място] ••и [населено място] , община •• , област * ; подземни кабелни трасета средно напрежение от вятърните генератори до проектната подстанция. Общата дължина на изкопите за полагане на вътрешните кабелни линии е около 35 км ; оптични кабелни линии и заземителни контури ; ел. подстанция в землището на [населено място] *; система с батерии за съхранение на произведената ел. енергия (сторидж система) на територията на терена за подстанция ; промяна на предназначението и подобряване на селскостопански пътища с цел увеличаване товароносимостта им. Селскостопанските пътища са на териториите на землищата на [населено място] *и [населено място] , община *, област *; изграждане на постоянни технологични площадки за разполагане на тежка механизация при монтажа и сервизната поддръжка на вятърните генератори ; при възникнала необходимост - изграждане на временни пътища , временни завои и временни площадки за разполагане на кранове ; въздушен електропровод или подземен електропровод високо напрежение и проектната подстанция до точка на присъединяване към електропреносната мрежа , определена от „ЕСО“ ЕАД.

Ответният орган е посочил като мотиви /фактически основания/ следното :

• в представеният доклад за ОВОС на инвестиционното предложение „Изграждане на ветроенергиен парк за производство на електрическа енергия „••“ е разгледано съществуващото състояние на компонентите и факторите на околната среда и е направен анализ на очакваните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение върху околната среда и човешкото здраве. Оценени са предполагаемите въздействия от строителството , експлоатацията и закриването на инвестиционното предложение. ДОВОС е разработен в съответствие с изискванията на чл. 96 от Закона за опазване на околната среда , Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и други законови и поднормативни актове. Разгледани са алтернативи за местоположение и брой на вятърните генератори, алтернативи по тип и инсталирана мощност на вятърните генератори и причини за направения избор на вариант , като се вземат предвид последиците от инвестиционното предложение върху околната среда, както и „нулевата алтернатива“. При оценката на конкретните алтернативи , свързани с реализацията на ИП е взето под внимание необходимостта от дейности свързани с борбата с изменението на климата , заложените европейски и национални политики и цели за енергия от възобновяеми източници. Изборът на вариант за местоположение и брой на ветрогенераторите е направен като са взети предвид заложените критерии свързани с наличието на ветрови ресурс , близко разположените елементи от Националната екологична мрежа и евентуалната опасност от негативно въздействие върху околната среда , релефа и възможността за транспортиране на съоръженията , като бъдат избегнати чувствителни елементи на околната среда. Експертите на база на оценката предлагат заключение , при строго спазване на изискванията на българското и европейското законодателство и най-добрите международни стандарти и практики в областта на проектиране , експлоатация и защита на околната среда и човешкото здраве , при изпълнение на мерки за избягване, предотвратяване , намаляване и възможно най-пълно отстраняване на установените неблагоприятни последствия върху околната среда , посочени в плана за действие;

• шумовото ниво генерирано от ветрогенераторния парк в населените места през нощта е по-ниско от допустимото съгласно Наредба № 6 от 2006 г. на Министерство на здравеопазването (МЗ) и МОСВ за показателите за шум в околната среда (обн. ДВ, бр. 58/2006 г.);

• поради конструктивни възможности на съоръженията (ветрогенераторните перки), вероятността от излъчване на вибрации в околната среда е минимална;

• строителството и експлоатацията на съоръженията няма да са свързани с формирането на отпадъчни води и ползването на водни обекти по смисъла на Закона за водите;

• извършената оценка за съвместимостта на ИП с предмета и целите на опазване на засегнатата ЗЗ дава възможност за вземане на решение съгласно чл. 39, ал. 12 от Наредбата за ОС , като реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до значително отрицателно въздействие върху , предмета и целите на опазване на ЗЗ , тъй като :

1.1 изводите в ДОСВ по отношение на животински видове - предмет на опазване в защитените зони , в т.ч. и прилепи , се основават на теренни мониторингови проучвания през 2022г. в агроекосистемите засегнати от реализацията на ИП , проведени през период на пролетна миграция , летния размножителен период , летния период на разселване на колониите и през периода на активни есенни миграции (месеците септември и октомври); в тази връзка , въз основа на проведения едногодишен мониторинг върху мигриращите, гнездящи и зимуващи птици в района на ветропарка (представен като отделен документ на възложителя) е направена оценка на въздействието от реализацията на инвестиционното предложение върху видовете, предмет на опазване в описаните защитени зони;

1.2 ИП е извън границите на защитените зони и при строителството и експлоатацията не се очаква пряко въздействие върху целите им на опазване;

1.3 за всички видове птици , бозайници , земноводни и влечуги , предмет на опазване в най-близко разположените защитени зони не се очаква загуба или влошаване на местообитанията , както и въздействие върху числеността и плътността на популациите им;

1.4 всички площадки за ветрогенератори попадат в обработваеми земи , поради което няма да се отнемат или нарушат характерни природни местообитания и местообитания на растителни видове , предмет на опазване в защитените зони;

1.5 няма да бъдат засегнати и увредени видове , природни местообитания и местообитания на видове , предмет на опазване в зоните ; няма да бъдат фрагментирани местообитания и популациите на редки , защитени и ендемични видове , характерни за зоните , както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на техните популации.

След обсъждане на ДОВОС и ДОСВ , проведените консултации , дадените препоръки , направените възражения , директорът на РИОСВ-Шумен одобрил инвестиционното предложение при посочените задължителни за възложителя условия – преди проектирането , за фазата на проектирането , по време на строителството и по време на експлоатацията и извеждане от експлоатация.

В изпълнение на чл. 99, ал. 6 от ЗООС , Решение по ОВОС № ШУ-1-1/2024 г. е предоставено на възложителя с писмо изх. № ОВОС-8-(45)/05.06.2024 г. и същия ден е оповестено на интернет страницата на РИОСВ - Шумен [интернет адрес]?homepage=7&subnavy=3&act=154. Видно от представеното с писмено становище по допустимост на жалбата с.д. 17077/21.10.2025 г. от заинтересованата страна писмо изх. №ДО-273-/1/ от 28.06.2024 г. на директора на РИОСВ – Шумен , оспореното решение не е било обжалвано по реда на АПК и е влязло в законна сила , считано от 21.06.2024 г. /л. 76 от делото/.

В хода на съдебното производство , с отговор на жалбата с.д. 18154/06.11.2025 г. и с.д. 17324/24.10.2025 г. от заинтересованата страна „ВП Н. К.“ ЕООД са представени доказателства за професионална квалификация на експертите , изготвили ДОВОС и ДОСВ - дипломи за завършено висше образование на : д-р Ц. С. К.-П. ; инж. К. М. М. ; П. Р. С.; маг. инж. К. К. М. ; П. Р. С. ; д-р М. М. Д. ; Н. П. К. , както и списък на регистрираните експерти и ръководителя на колектива изработил ОВОС , а също и нотариално заверени пълномощни за представителство на дружеството /л.84-122 и л. 135-150 от делото/.

С молба с.д. 19891/28.11.2025 г. , от жалбоподателя е представен списък на лицата, които са против изграждане на вятърен парк „•••“ , приет в общинска администрация при община Н. К. с вх. № 94-00-1805/20.09.2024 г. /л. 178-199 от делото/.

С писмо с.д. 1531/26.01.2026 г. на кмета на община Н. К. , като доказателства са приети : обяви за известяване за среща за обществено обсъждане в [населено място] , [населено място] и [населено място] *и протоколи за поставяне на обявите; протоколи от проведените обществени обсъждания в община Н. К. , [населено място] и [населено място] *, както и поименните списъци на присъствалите на обществените обсъждания ; заверени копия от жалби и възражения , които са постъпили в община ••••във връзка с изготвения проект на Подробен устройствен план /л. 222-323 от делото/.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи :

Жалбата е подадена в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК – оспорване с искане за обявяване на нищожност на административен акт без ограничение във времето. С протоколно определение от 18.11.2025 г. съдът се е произнесъл по наличието на правен интерес за жалбоподателя , който е налице към момента на предявяване на претенцията за обявяване на нищожност пред съда , поради което е приел жалбата за допустима.

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за неоснователна , поради следните съображения :

Оспореното решение е издадено на основание чл. 99, ал.2 от ЗООС във вр. с чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда вр. с чл. 31, ал. 6 от ЗБР и чл. 39, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове , програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони.

Съгласно чл. 99, ал.2 от ЗООС , компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане , като отчита резултатите от него.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от НУРИОВОС , в срок 7 дни от издаването на решението по чл. 18 компетентният орган го предоставя на възложителя и го оповестява на интернет страницата си.

Съгласно чл. 31, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие , в случаите по ал. 4 при извършване на задължителна екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда , както и при преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка или от оценка на въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда , когато прецени , че няма вероятност планът , програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона , компетентният орган взема предвид тази преценка при постановяване на съответното решение по глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Съгласно ал.4 от същата разпоредба за плановете , програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда , оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка , съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове , програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони , определя задължение за компетентният орган да извършва преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони по реда на глава втора, раздел III. В този случай не се прилагат разпоредбите на чл. 18 - 20. Според ал. 4 от същата разпоредба , когато прецени , че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона , компетентният орган взема предвид тази преценка при определяне на обхвата на ОВОС и при постановяване на решението по ОВОС за одобряване/неодобряване на инвестиционното предложение. Съответно , чл. 2, ал. 1 от същата Наредба определя обхвата на извършване на оценка за съвместимостта по реда на глава втора или трета.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове , съдебната практика и теория са възприели критерия , че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК , но тогава когато нарушенията им са особено съществени. В този смисъл , нищожен е само този акт , който е засегнат от толкова съществен порок , че актът изначално , от момента на издаването му, не поражда правните последици , към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове , теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова съществен , че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на административнопроизводствените правила. Тези нарушения са основания за нищожност само в случай , че са толкова съществени в резултат на което нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон по принцип касаят правилността на административния акт , а не неговата валидност , поради което нищожен на това основание би бил само този акт , който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките , предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание , би довело до нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност по правило , като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт , посоченият порок води до нищожност. В случая , жалбата съдържа множество данни и доводи , които се отнасят по-скоро към преценката за законосъобразност на акта без да е посочен съществен порок на решението на директора на РИОСВ-Шумен , който да води до опорочаването му до степен на пълна липса на волеизявление и неспособност да породи правните си последици.

Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Оспореното решение по ОВОС е постановено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Според разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗООС , Директорът на РИОСВ е компетентен да вземе решение по ОВОС за инвестиционни предложения , разширения или изменения за хипотезата извън ал. 1 , в която са определени правомощията на Министъра на МОСВ. В конкретния случай , инвестиционното предложение е такова по смисъла на т. 3, б. „и“ от Приложение № 2 към ЗООС , като изграждане на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра , при което задължително се извършва оценка на въздействието върху околната среда с акт на Директор на РИОСВ.

Оспореното решение е издадено и в съответствие с изискванията за форма - актът е писмен и съдържа посочените в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗООС реквизити , вкл. мотиви , които представляват обоснованото заключение на административния орган относно въздействията върху околната среда и защитените зони при реализацията на одобрения вариант , както и оценяването от задължителните доклади по оценка степента на въздействие и оценка на въздействието върху околната среда. От стр. 4 до стр. 10 на Решение №ШУ-1-1/2024 г. в общо 14 точки са описани всички мотиви , които са довели до одобряване на инвестиционното предложение , като в преписката не са налични и по време на делото не бяха събрани доказателства, които да опровергаят тези факти и обстоятелства. В този смисъл , административният акт е надлежно мотивиран. Както самото решение по ОВОС , така и приложените към административната преписка писмени доказателства представляват фактическите основания за издаването на административния акт , като в тях се съдържат описанието на инвестиционното предложение , доказателства за извършените действия по одобряването на процедурата и изготвените становища и доклади в резултат на тях. Изложените мотиви в решението дават възможност както за извършването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт на посочените в чл. 146 от АПК основания , така и за защита правата и законните интереси на засегнатите лица и организации.

На следващо място , при издаването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Населението на [населено място] могили и [населено място] е било уведомено за обществените обсъждания по „подходящ начин“ съобразно изискването на чл. 97, ал. 5, изр. 2-ро от ЗООС , който определя задължение за компетентните органи по чл. 94, ал. 1 и 2 или оправомощени от тях длъжностни лица да осигурят обществен достъп до документацията по ОВОС най-малко 30 календарни дни преди началото на обсъждането по ал. 1 чрез интернет страницата си на определено за целта място.

Видно от приложените към преписката документи и разпечатка от сайта на РИОСВ – Шумен , обявата за провеждане на обществените обсъждания и ДОВОС са публикувани на 16.02.2024 г. , като в обявата изрично е записано , че : Докладът за ОВОС и приложенията към него е на разположение на интересуващите се всеки работен ден както следва: • О. Н. К. - сградата на Общинска администрация от 15.02.2024 г. до 19.03.2024г. включително ; • Кметство [населено място] *- сградата на кметството от 15.02.2024г до 19.03.2024г. включително ; • Кметство [населено място] - сградата на кметството, от 15.02.2024 г. до 19.03.2024г. включително.“ Следователно , всяко лице, което е било заинтересовано от съдържанието на преписката е имало възможност да се запознае с документите на място. При наличие на възражения или бележки по обявената информация , същите е можело да бъдат предявени още преди обществените обсъждания.

Видно от обявата публикувана на сайта на община •• , в нея също изрично е посочено , че Докладът за ОВОС и приложенията към него са на разположение на интересуващите се всеки работен ден от 10 до 16 часа в община Н••• стая № 26 (ТСУ) , в Кметство - [населено място] *и в Кметство - [населено място] , което обосновава неоснователност на релевираното възражение относно проведените обществени обсъждания , в което осъществяването им е приравнено на липса на провеждане.

Видно от приложените документи , обществените обсъждания са обявени, осъществени и представени на компетентния орган по надлежния ред. На 16.02.2024 г. „ВП Н. К.“ ЕООД е депозирало в РИОСВ – Шумен писмено уведомление за мястото , датата и часа за провеждане на срещите за общественото обсъждане по ДОВОС. Към уведомлението са приложени и писма от О. Н. К. , [населено място] и [населено място] ••за това , че същите приемат датата , часа и мястото на общественото обсъждане , както и че са качили обявата на определените за целта места. Още на 16.02.2024 г. , РИОСВ – Шумен е публикувала на официалната си интернет страница обявата за провеждане на обществени обсъждания и преработеният ДОВОС.

На 26.03.2024 г. възложителят е внесъл в РИОСВ – Шумен писмо и е уведомил компетентният орган за обществените обсъждания , като съответно :

• на 20.03.2024г. от 10.00 ч. в Заседателна зала №1 на О. Н. К. , [населено място] , пл. „••“ № *,

• от 14.00 ч. в кметство [населено място] •• , [улица],

• и от 17.00 ч. в читалище „Майор Векилски – 2016“ в [населено място] са проведени срещи за обществено обсъждане на Доклад за ОВОС на инвестиционно предложение за „Изграждане на Ветроенергиен парк за производство на електрическа енергия „••“.

Населението е уведомено по няколко начина чрез обяви на : - информационните табла на Община •• и на Кметствата на селата •• и •• ; - чрез съобщение на електронната страница на Община •• ; - чрез обявата публикувана на сайта на РИОСВ – Шумен ; - обяви във вестник „24 часа“ и „[интернет адрес]“.

Информация за горното е предоставена в РИОСВ – Шумен с писмо изх. №LMH-24- 010/16.02.2024г. , с приложени доказателства (обяви и протоколи от качване на обявите), които са предоставени по делото. Протоколите от обществените обсъждания по чл. 17, ал. 2 от Наредбата за ОВОС са приложени към същото писмо.

Докладът за ОВОС с всички приложения към него в продължение на повече от 30 дни - от 15.02.2024г. до 19.03.2024г. включително , е бил на разположение на желаещите да се запознаят с него в Община •• и в Кметствата на селата •• и ••. През този период , както и по време на срещите за обществено обсъждане не са постъпили писмени становища по чл. 97, ал. 6 от ЗООС , както и никакви възражения, жалби , предложения , препоръки и мнения. В тридневния срок след срещите за обществено обсъждане (съгласно изискванията на чл. 97, ал. 6 от ЗООС) също няма постъпили писмени становища , възражения и препоръки по инвестиционното предложение. Също така не са предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение и/или нова информация въз основа на експертна оценка , която се различава от представената в Доклада за ОВОС съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредбата за ОВОС , поради което не се налага допълване на Доклада за ОВОС.

Към писмото на възложителя с вх. №ОВОС-8-18/26.03.2024 г. са приложени протоколи от проведените срещи за обществено обсъждане в Община •• и селата •• и ••, заедно с присъствени списъци , писмено становище по чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС от възложителя и от ръководителя на колектива от експерти изготвили Доклада за ОВОС , по предложенията , препоръките , мненията и възраженията в резултат на общественото обсъждане. Приложени са и протоколи за поставена обява , осигурен достъп до Доклада за ОВОС и липса на постъпили писмени предложения , алтернативи и/или възражения , издадени от Община ••, кметство П. М. и кметство *.

Неоснователно е и възражението , че при провеждането на общественото обсъждане възложителят е бил представляван от лице без представителна власт. Видно от приложеното към отговор на жалба с.д. 18154/06.11.2025 г. нотариално заверено пълномощно рег. №771/03.02.2023 г. на нотариус рег. №*, К. Н. е изрично упълномощен да представлява дружеството „да провежда и участва във всякакви обсъждания, включително и процедури по обществено обсъждане“ , каквато е и проведената на 20.03.2024 г. Към отговора са приложени и нотариално заверени пълномощни на останалите присъствали и вписани в протокола от общественото обсъждане представители на „ВП Н. К.“ ЕООД.

В заключение се налага изводът , че проведените обсъждания са изпълнени в пълен обем и са в съответствие със законовите изисквания , противно на възраженията на жалбоподателя.

Не могат да бъдат споделени и развитите доводи в жалбата , касаещи ограничения брой жители на населените места , които като засегнати от инвестиционното предложени са взели участие в обществените обсъждания , доколкото присъствието на обществено обсъждане е обстоятелство , което зависи изцяло от свободната воля на всеки един човек. Факт е , че нормативната уредба разписва ясни и конкретни правила за организирането и провеждането на обществени обсъждания , без обаче да залага кворум или друг критерий за взето участие в обсъждането от определен брой лица , местни или други , като условие за валидността на общественото обсъждане. В този смисъл , наличието или липсата на проявен от обществеността интерес към обявената процедура не е обстоятелство , имащо отношение към законосъобразното провеждане на обществено обсъждане или към валидността на постановения в производството краен акт - процесното решение. Горният аргумент се подкрепя и от самата легална дефиниция , която законодателят е дал на понятието „общественост“ в § 1, т. 24 от ДР на ЗООС , според която „общественост“ е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения , организации или групи , създадени в съответствие с националното законодателство. Видно от цитираната дефиниция , законодателят е дал възможност „общественост“ да е и само едно лице. В този смисъл и съгласно чл. 3, т. 4 от ЗООС , в случай на осигурена възможност за участие на обществеността в процеса по вземане на решения , принципът за опазването на околната среда ще бъде спазен , без да е налице условие тази общественост действително да е проявила интерес и да е взела участие.

В горния смисъл в Решение № 10938 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. дело №4210/2025 г. , съдът изрично е посочил , че „нито административният орган , нито възложителят имат задължение да уведомяват всеки жител на населеното място за насроченото обсъждане , а са длъжни да използват начини , чрез които населението в неговото многообразие , вкл. възрастово , образователно и технологично , да има реалната възможност да се информира.“ В подкрепа на това , че населението е уведомено са предоставените по делото доказателства за публикуваната по всички подходящи начини обява.

Твърдяната липса на дипломи и доказателства за професионалния опит на експертите , които са изготвили ДОВОС , също е неоснователна и не може да доведе до нищожност на оспореното решение , тъй като няма нормативно изискване за доказване на професионален опит на експертите. Освен това дипломите на експертите са приложени към ДОВОС , който е предоставен на административният орган за произнасяне , а факта, че не са били предоставени на всички граждани не е нарушение на процедурата. Собственоръчно подписани декларации от експертите също са налични по административната преписка. Освен това , липсата на приложени по административната преписка дипломи би представлявала формален порок , но не и липса на професионална квалификация на експертите , което единствено би могло да обоснове нищожност на процесното решение.

На следващо място , твърдяното нарушение при съставянето на протоколите от общественото обсъждане , свързано с липсата на определен от кмета протоколчик също не може да обуслови нищожност на крайния акт – оспореното Решение. Видно от представеното писмо от кмета на община Н. К. с № 4511/05.03.2026 г. , не е била издавана изрична писмена заповед на кмета за определяне на протоколчик, доколкото воденето на протокола било осъществено от специалист "Екология и опазване на горите" към общинската администрация в рамките на служебните му задължения. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда определя , че „за общественото обсъждане се води протокол от длъжностно лице , определено от кмета на общината (района, кметството) на чиято територия се провежда срещата“. Липсата на доказателства за това как е определен протоколчик , не обективира основание за нищожност на оспореното решение , тъй като самото наличие на водене на протокол от длъжностно лице от състава на общинската администрация се явява достатъчно за спазване на нормативните изисквания. В същия смисъл , в Решение № 4377 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 175/2012 г., III о. , съдът е приел , че: „В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда не е изрично посочено длъжностното лице водещо протокола да е определено въз основа на писмена заповед, като няма законова пречка това да стане и с устна такава или с разпореждане от кмета на общината“. В мотивите на същото решение ВАС е посочил , че „изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда е да се води протокол за общественото обсъждане от длъжностното лице, което е сторено. В тази разпоредба на наредбата не е изрично посочено длъжностното лице водещо протокола да е определено въз основа на писмена заповед“.

Отделно от горното , в протоколите и присъствените листове от обществените обсъждания фигурират подписи на длъжностни лица от РИОСВ – Шумен и от други компетентни органи , включително от общината и на присъстващите граждани , които опровергават възраженията на жалбоподателя във връзка с протеклите обществени обсъждания.

Освен това в Решение № 10938/05.11.2025 г. на ВАС по адм. дело № 4210/2025 г., което е постановено именно във връзка с искане за обявяване на нищожност на решение по ОВОС по пропуски в обществени обсъждания , ВАС е категоричен , че пропуските при обществените обсъждания не могат да доведат до нищожност на решението по ОВОС.

Не се установява нищожност и поради противоречие с материалния закон. Както се посочи по-горе , критерий за нищожност поради нарушение на материално правни разпоредби е степента , тежестта на порока от която е засегнат актът. Нищожността като последица може да е налице когато се констатира пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание - акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Оспореният административен акт е издаден при наличие на предпоставките визирани в диспозициите на приложимите материалноправни норми, посочени в него , като с издаването на акта не са преследвани цели , различни от законоустановените по чл. 1 от ЗООС. Релевираните доводи от жалбоподателя в тази насока предполагат преценка за съответствие на акта с материалния закон при проверка за унищожаемост , но не обосновават нищожност. Направените възражения , че РЗИ-Шумен при издаването на становището си по Доклада за ОВОС за наличието на инфразвук , който не бил преценен от разработилите частта „защита от шум и вибрации“ в ДОВОС , както и тези за липсата на доказателства за спазването на чл.141, ал.2 от Наредба 14 от 15.06.2005г. за Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство , преобразуване , пренос и разпределение на електрическа енергия , са относими към преценката за законосъобразност , а в настоящето производство съдебният контрол се свежда до валидността на акта без да се извършва инцидентен контрол за материалноправната му законосъобразност. По изложените съображения , неоснователно се твърди и допуснато нарушение поради липсата на представени одобрени ПУП-ПЗ и ПУП-ПП за засегнатата част от имотите , за които с последваща процедура трябва да се смени предназначението.

Видно от горното , обжалваното решение е издадено в кръга на компетентност на органа , при формирано ясно волеизявление в съответствие с предоставените му правомощия въз основа на действащи правни норми и със съдържание , предвидено в приложимите законови правила , т.е. административният акт не страда от радикално материалноправно нарушение , което да влече неговата недействителност.

По изложените доводи , решаващият състав на съда приема , че не са налице пороци на издаденото на 05.06.2024 г. от Директора на РИОСВ – [населено място] по оценка на въздействието върху околната среда № ШУ-1-1/2024 г. , които да обосновават неговата нищожност , поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.

При този изход на делото , неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. По своевременно направеното искане на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 102.26 евро /съответстващи на 200 лева/ , при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съобразно изхода на спора , заинтересованата страна също има право на разноски за адвокатски хонорар за един адвокат , съгласно чл. 143, ал.4 от АПК. От представляващия жалбоподателя е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК , което съдът приема за основателно.

В хода на съдебното производство заинтересованата страна е била представлявана от трима адвокати – адв. В. С. – САК /в с.з. на 13.01.2026 г./ , адв. П. П. /в с.з. на 24.02.2026 г. и 07.04.2026 г./ и адв. И. П. – АК Сливен /в с.з. на 18.11.2025 г./. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 евро с ДДС, определено в Договор за правни услуги от 10.10.2025г. и заплатено по банков път на адвокатско съдружие „С.Е. Е.“ София , което е упълномощено от „ВП Н.К.“ ЕООД заедно с адв. В. С. и адв. П. П. на дата 24.10.2025 г. да представляват дружеството пред АС-Варна до окончателното приключване на адм. дело №1566/2025г. Адв. И. П. е упълномощен на 20.10.2025г. от управителя на заинтересованата страна по същото дело , като няма представени документи за изплатено адвокатско възнаграждение , което да се претендира.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 г. , с което е възприето становището , че съдът не е обвързан с определения размер на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , а възнаграждението следва да се съобрази с вида на правния спор , със съществуващия материален или нематериален интерес , с видът и количеството на извършената работа и преди всичко с фактическата и правна сложност на делото. При присъждане на възнаграждението съдът съобрази разписаното в § 1а, ал. 2, т. 2 във вр. с т. 1 от ДР на Наредба № 1 и приема , че пълномощниците са проучили казуса от фактическа страна, проверили са необходимите документи , след което от адв. В. С. и адв. П. П. е изготвен отговор на жалба от 06.11.2025г. , от адв. П. П. са изготвени писмени становища от 17.11.2025г. и от 16.12.2025г. , както и писмени бележки от 14.04.2026г. , а от адв. В. С. е изготвено писмено становище по искане за назначаване на комплексна съдебна експертиза от 12.01.2026 г. Двамата адвокати са се явили в три открити съдебни заседания , като са извършвали съответните процесуални действия. Развитието на производството приключва с произнасяне по същество. Делото е с предмет по ЗООС и със статистически шифър 1630 , а коефициентът му на фактическа и правна сложност разписан в Правилата за оценка натовареността на съдиите е 1.5 , който е над средния. Предвид изложеното и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид обема на доказателствения материал , следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 евро с ДДС /съответстващ на 3 520.49 лева/ , който размер съдът намира за справедлив и съобразен с размера предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Предвид изложеното , съдът