Решение № 40 от 4.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 480/2025 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №190 от 25.06.2025 г.,постановено по т.д.№317/2023 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,са отхвърлени като неоснователни всички предявени по делото от ищеца “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД-гр.София с ЕИК 121577013 срещу ответника “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД- с.Александрово, община Павел Баня,с ЕИК 123754715 осъдителни искове,както следва: Отхвърлен е като неоснователен предявения от “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД-гр.София с ЕИК 121577013 срещу “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД- с.Александрово, община Павел Баня,с ЕИК 123754715 главен иск за заплащане на сумата от 302 679,50 лв.,представляваща авансово заплатени СМР по договор №28,сключен на 27.09.2022 г.,който иск е основан на твърдението,че договора е нищожен,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба-22.08.2023 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е като неоснователен и иска на “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД-гр.София с ЕИК 121577013 срещу “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД- с.Александрово, община Павел Баня,с ЕИК 123754715,предявен като евентуален спрямо първия иск и основан на чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.16,ал.1,предл.1 от договор №28 и чл.87 от ЗЗД,с който е поискано да се заплати от ответника на ищеца сумата от 302 679,50 лв.,представляваща авансово заплатени СМР по договор №28,сключен на 27.09.2022 г.,като платена по развален договор,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба-22.08.2023 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е като неоснователен и евентуалния иск на “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013 срещу “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715 по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във вр. с чл.262,ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 302 679,50 лв.- авансово заплатени СМР по договор №28 от 27.09.2022 г.,основан на твърдението за разваляне на договора на това основание,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба- 22.08.2023 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е като неоснователен и предявения от ищеца срещу ответника евентуален иск по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.89 ЗЗД във вр. с чл.267,ал.1,изр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 302 679,50 лв.-авансово заплатени СМР по договор №28 от 27.09.2022 г.,основан на твърдението,че договора е развален по право /по обективни причини/,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба- 22.08.2023 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е като неоснователен и евентуалния осъдителен иск на дружеството-ищец срещу дружеството-ответник по чл.55,ал.1,пр. 3 ЗЗД във връзка с чл.268 от ЗЗД за заплащане на сумата от 302 679,50 лв.-авансово заплатени СМР по договор №28 от 27.09.2022 г.,основан на твърдението,че договора е прекратен при отказ от страна на поръчващия на основание чл.268 от ЗЗД,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба-22.08.2023 г. до окончателното й изплащане. И на следващо място е отхвърлен осъдителния иск на “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013 срещу “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715 за заплащане на сумата от 25 223,29 лв.-дължима договорна неустойка по чл.14 от договор №28,сключен на 27.09.2022 г. Със същото решение е осъден ищецът “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013 да заплати на ответника “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715 сумата от 2450 лв.-разноски в производството. Срещу горното решение на ОС-Стара Загора е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство-“ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013,чрез пълномощника на дружеството-адв.Т. Д.,с която решението се обжалва изцяло.Твърди се от жалбоподателя,че решението е неправилно,необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,като се излагат и конкретни доводи за обосноваване на това становище.В тази връзка дружеството-жалбоподател поддържа,че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правилачл.235,ал.2 и чл.12 от ГПК,не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона,не е обсъдил в мотивите на решението всички доказателства,въз основа на които намира едни от обстоятелствата за установени,а други за неосъществили се и освен това не е обсъдил всички доводи на страните,които имат значение за решението по делото. По отношение на произнасянето на съда по главния иск,с който исковата сума е претендирана като подлежаща на връщане поради нищожността на договора,по който е платена,жалбоподателят-ищец оспорва като неправилен извода на съда,че е законово допустимо сключването на процесния договор с ответното дружество,след като същият не е регистриран по чл.3,ал.2 от ЗКС и ответникът не представя удостоверение за строеж трета категория или наймалко за изпълнението на отделните видове строителни и монтажни работи по договора.Поддържа своето възражение,че процесният договор е нищожен,тъй като за изпълнителя по него “Форест Груп 2018”ЕООД съществува нормативно регламентирана забрана или ограничение за изпълнението на визираните в договора СМР и от правна страна е недопустимо последващото валидиране на договора със сключения на 03.10.2022 г. договор за подизпълнение с “БЕРК-05”ЕООД.В този смисъл,според жалбоподателя,аргументът на съда,че регистрацията на подизпълнителя на СМР може да валидира процесния договор,макар договорът за подизпълнение да е сключен дни след нищожния договор №28/27.09.2022 г.,не намира опора в закона-чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД и съдебната практика.Поддържа и довода,че именно поради действащите рестрикции по ЗУТ и ЗКС при изпълнение на СМР по процесния договор,не може по тълкувателен път да се извлича воля на страните,каквато липсва изразена,че е допустимо превъзлагане на работата на трето лице.Това,според жалбоподателя,би обезсмислило и правилата на ищеца,да провежда състезателна процедура по възлагане на строителните работи,ако няма представа кой ще е реалният им изпълнител.С оглед на тези аргументи,жалбоподателят счита,че съществуващата към момента на сключването на процесния договор нормативно регламентирана забрана или ограничението за изпълнението на договорените СМР категорично налага правния извод за нищожността на този договор по смисъла на чл.26,ал.2,предл. 1 от ЗЗД,поради което обжалваното първоинстанционно решение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено,а искът да бъде уважен. По повод произнасянето на първоинстанционния съд по втория евентуално съединен иск за заплащане на исковата сума от 302 679,50 лв.,базиран на твърдението за разваляне на процесния договор поради виновното му неизпълнение от ответника, жалбоподателят оспорва изложения в първоинстанционното решение решаващ извод,че договореният срок за изпълнение от 180 дни не е започнал да тече и изложения в тази връзка мотив,че липсата на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво по чл.77,ал.3 от Наредба №3/31.07.20023 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е обективна пречка за ответника,респективно и за подизпълнителя на процесните СМР-“Берк-05”ЕООД,да започне изпълнение на договорените си задължения и да изпълни същите в установения срок.Счита,че този извод не намира опора в нормата,на която се позовава съдът,защото в Наредба №3/31.07.2003 г. липсва чл.77,ал.3.Освен това,според жалбоподателя,по делото е доказано,че за обекта е издаден протокол за откриване на строителната площадка. В жалбата се поддържа и довода,че по делото са установени релевантни факти и обстоятелства,от които следва извод,че липсват законови и/или обективни пречки за изпълнение на възложената на ответника работа с договор №28.Сочи се в тази връзка,че за процесния обект е представено влязло в сила разрешение за строеж №162/13.09.2019 г.,както и акт образец №14/18.11.2021 г. за приемане на конструкцията на Хотелска сграда 3* и външен басейн в кк “Св.Св. Константин и Елена”,жр.Варна,където са изброени всички актове и протоколи съставени по време на строителството и декларации за характеристики на вложените материали и строителни продукти до момента на съставянето на този акт.Посочено е още,че по смисъла на ЗУТ и Наредба №3,за строителството на тази хотелска сграда се издава само един “Протокол образец №2 за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа,като се твърди,че в случая такъв протокол е издаден на 22.01.2020 г. и надлежно подписан от всички лица по чл.7,ал.3,т.2 от Наредба №3,което според жалбоподателя се доказа с компетентния преглед на всички строителни документи,извършен от съставителите на акт образец №14/18.11.2021 г. за строежа-технически ръководител,строителния надзор и проектанта. Жалбоподателят счита в този аспект,че като официален свидетелстващ документ акт образец №14 има обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства,в т.ч. Вида,характера и предназначението на строителството,достигнало до установения етап,което доказвало издаването за обекта на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа.Заявява,че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства,които да оборят направените с този акт констатации и противното становище би означавало,че е налице незаконно строителство за този обект по смисъла на ЗУТ,за каквото строителство няма данни по делото,като заключението на приетата обективна и компетентна съдебно-техническа експертиза изключва тази хипотеза.Посочва,че допълнително наличието на издаден за обект протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво се извежда и от Констативен акт обр.№3/11.03.2020 г. /приложен към ИМ/,който хронологично и законово следва влизането в сила на разрешението за строеж и издаването на протоколи обр.№2. Наред с гореизложеното,дружеството-жалбоподател счита,че на ответника не е възложено с процесния договор изграждане на строителни конструкции,които да налагат представител на този строител да подписва нарочни протоколи образец №2 и /или обр. №2а,като такъв протокол не бил подписан от ответника за другия договор с №30,но договорените с него СМР са били извършени в голям обем и тези конклудентни /според жалбоподателя/ действия установяват,че и според самия ответник този протокол не е основателна причина за неизпълнение на договор №30,респективно и на напълно идентичния като клаузи договор №28.Твърди още,че издаването на протокол за откриване на строителната площадка се потвърждава и от приетата съдебно-техническа експертиза. С оглед на гореизложеното,жалбоподателят счита,че към датата на подписване на процесния договор-27.09.2022 г.,са били налице всички обективни предпоставки по ЗУТ за изпълнение на дейностите по този договор /и другите два договора с №№29 и 30/,като единствените пречки за това към този момент са били наложената със заповед №1127/26.04.2022 г. На кмета на община Варна забрана за извършване на СМР в периода 15.05.2022 г.- 01.10.2022 г. и липсата на издаден акт образец №11 по Наредба №3 за продължаване на строителството,спряно с тази заповед и акт образец №10/19.11.2021 г.В този контекст жалбоподателят посочва,че по делото е проведено успешно оспорване на акт образец №10,след като с приетата графологическа експертиза е доказано,че същият е неавтентичен и текстът не представлява изявление на посочените като негови съставители лица,които не са били на място на проверката,не са възприели отразените в акта факти.От това според жалбоподателя следва,че акта не е съставен и оформен съобразно изискванията на Наредба №3 и не е спазен предвидения в чл.4 и 5 от Наредбата формален ред за съставянето на акта по отношение на всички участници в строителството,поради което презумпцията на чл.5,ал.6 от същата наредба за момента на съставяне на акта е неприложима,като вероятно /според жалбоподателя/ този документ е създаден постфактум-за нуждите на ответника в настоящия процес. Жалбоподателят излага и твърдението,че по делото с допълнителната искова молба е представен и приет “Акт образец №11/19.10.2022 г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството при смяна на строителя” и счита,че от формална страна този акт покрива както всички законови изисквания за продължаване на строителството,така и изискванията на чл.3 от процесния договор №28 за подписване на приемо-предавателен протокол за предаване на обекта,след като по смисъла на ЗУТ същият е доказателство именно за това,а и намира,че в подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля инж. Г. С..Наред с това счита,че изпълнението на задълженията по чл.6 от процесния договор поглъща изцяло задължението по чл.3 от договора за осигуряване на достъп до обекта,било то и без нарочен писмен протокол. Твърди се още в жалбата,че от правна страна,спряното строителство за процесния обект е продължено с акт образец №11/19.10.2022 г.,като занапред строител е “БЕРК-05”ЕООД,който доказано ще изпълнява СМР както по своя договор №29 като изпълнител,така и по процесния договор №28 като подизпълнител на ответника.Поддържа се и твърдението,че към датата 19.10.2022 г.,когато е съставен акт обр.№11,е изтекла и забраната до 01.10.2022 г. за извършване на СМР по издадената от кмета на община Варна заповед №1127/26.04.2022 г. и че подизпълнителят е допуснат до обекта,което се установявало посредством данните за извършена от него работа по договор №29. Освен гореизложеното,жалбоподателят счита за установено по делото,че не само подизпълнителят на ответника,но и самият ответник е имал необходимия достъп до обекта и са създадени от ищеца необходимите условия за работа на последния.Конкретни факти и твърдения в тази насока са изложени в жалбата. В обобщение,дружеството-жалбоподател счита за установено, че ищецът най-късно на 19.10.2022 г. е изпълнил задълженията си към ответника по процесния договор №28,да осигури необходимия достъп до обекта и условия за изпълнение на процесните СМР.Този извод,според жалбоподателя,следва и от преценката по чл.175 от ГПК на съдебно признатия факт на превъзлагане на дейности по договор №28 на подизпълнителя “БЕРК-05”ЕООД,при което допускането на този подизпълнител до обекта влече същите правни последици и за основния изпълнител “Форест Груп 2018”ЕООД,така,както е заявил и прекия свидетел инж. Г.С.. На следващо място,в процесната въззивна жалба се поддържа довода за доказано пълно виновно неизпълнение на задължението за строителство по сключения договор №28 от страна на ответника.Твърди се в тази насока,че за периода от датата на допускане до обекта-19.10.2022 г.,до датата на налагане на забраната за строителство със заповед на кмета на община Варна- 15.05.2023 г.,в срока за изпълнение по чл.3 и чл.20 от договор №28 и въпреки удължаването на този срок по чл.306 от ТЗ при строителство при зимни условия,ответникът лично или чрез своя подизпълнител,или чрез друго трето лице,не е извършил никакви СМР предмет на процесния договор №28.От друга страна се твърди,че ищецът е изправна страна по този договор,след като в изпълнение на чл.5,ал.1 е платил в срок на ответника дължимия аванс от 302 679,50 лв. по фактура №4838/03.10.2022 г.,представляващ 60 % от стойността на договора с ДДС и е осигурил в периода 19.10.2022 г.-15.05.2023 г. Необходимия достъп и условия на изпълнителя и неговия подизпълнител до обекта за извършване на дейностите,които са предмет на същия договор.В продължение на изложеното,жалбоподателят твърди,че при пълно виновно неизпълнение на основното задължение на ответника да извърши договорените строителни дейности,за ищеца в качеството му на изправна страна по договора,се е породило законовото и договорено право едностранно да прекрати този договор,което било сторено с нотариалното уведомлениепокана,връчена на 25.05.2023 г,с което на договорно основаниечл.16,ал.1,предл.1 едностранно е прекратил процесния договор,считано от датата на получаване на поканата,поради виновно неспазване на сроковете за изпълнение на поръчката.Твърди се,че с тази покана ищецът е поканил ответника в тридневен срок от получаването да върне авансово получената сума от 302 679,50 лева.Затова жалбоподателят счита,че ответникът дължи връщане на тази сума,ведно със законната лихва и направените разноски по делото. По повод на третия евентуално съединен иск жалбоподателят поддържа,че единственият мотив на окръжния съд да отхвърли този иск е аргумента,че не е започнал да тече договорения срок за извършване на СМР и счита този извод на съда е неправилен,тъй като договореният срок е започнал да тече.Намира,че евентуално прекратяването,направено с нотариално уведомление-покана от 10.05.2023 г.,намира своето правно основание в чл.262,ал.2 от ЗЗД,след като в последния ден от срока за изпълнение- 10.05.2023 г. е станало явно,че ответникът няма да може да изпълни в срок работата и това е дало право на поръчващия /ищеца по делото/ да отправи уведомлението-покана. По повод на четвъртия отхвърлен с първоинстанционното решение евентуално съединен иск за заплащане на исковата главница от 302 679,50 лв.,основан на твърдението,че процесния договор е развален по право /по обективни причини/, жалбоподателят оспорва извода на първоинстанционния съд,че не съществуват причини и обстоятелства договорът да бъде изпълнен след отпадане на временната строителна забрана,тъй като е била налице обективна пречка за изпълнението на същия.Според дружествотожалбоподател,този извод не кореспондира с изразената воля на страните,договорът да бъде изпълнен в срок,а не някога в годините напред,когато реши изпълнителя и/или неговия подизпълнител.Смята за очевидно,че забавянето в строителството по процесния договор обективно забавя и пускането в експлоатация на обекта,което влече загуби и пропуснати ползи за ищеца-възложител и това прави срокът на договора съществен елемент от него. По повод отхвърлянето и на петия евентуално съединен иск за заплащане /връщане/ на горната сума поради едностранен отказ от договора от страна на поръчващия,жалбоподателят счита,че и в тази част първоинстанционното решение е неправилно и подлежи на отмяна,излагайки аргументи за наличието на основателни причини поръчващият да се откаже от договора на основание чл.268 от ЗЗД.Конкретните такива причини са описани в жалбата. И на следващо място,жалбоподателят поддържа,че поради основателност на предявения главен и евентуално съединени искове,е основателен и акцесорния иск за заплащане на неустойка по чл.14 от процесния договор. В заключение,въз основа на всички изложени в жалбата доводи и твърдения,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и да се постанови друго такова по същество,с което да бъдат уважени предявените главни или евентуални искове като основателни и доказани.Моли да му се присъдят и направените разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемият “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715 е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. А. С.,в който излага становището,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение на ОС-Стара Загора е правилно,обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.Счита,че при точното приложение на разпоредбите на чл.235,ал.2 и чл.12 от ГПК,първоинстанционният съд е постановил решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.Конкретните си доводи в тази насока въззиваемият излага в отговора,като моли въз основа на тях обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.Моли да му се присъдят направените от него съдебни разноски. От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция и не са представени писмени доказателства в настоящото въззивно производство. Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед на постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че с това решение първоинстанционният съд се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното дело,а самите искове също счита за допустими.В частност,относно предявените и разгледани с решението евентуални искове,въззивният съд счита,че произнасянето по всеки от тях от първоинстанционния съд е извършено при сбъднато процесуално условие за такова произнасяне. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното: Предявените по т.д.№317/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора искове,по които същият съд се е произнесъл с обжалваното решение №190 от 25.06.2025 г.,са основани на следните твърдения: Ищецът “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД- гр.София с ЕИК 121577013 твърди,че е лицензиран туроператор с регистрация № КК-01-6733 и туристически агент с регистрация № 01260, като дружеството е основен изпълнител на Програмата на Национален осигурителен институт (НОИ) за профилактика и рехабилитация на осигурените лица. Твърди,че за строителството на ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС, включващ ХОТЕЛСКА СГРАДА 3* И ВЪНШЕН БАСЕЙН в УПИ ГУ-11, в кв.5 по плана на КК „Св.Св. Константин и Елена", гр.Варна, в полза на „ПРО" ЕАД е издадено в съответствие с чл.148, ал.1, 2 и 4, и чл.152, ал.1 от ЗУТ Разрешение за строеж №162/13.09.2019г. на гл. архитект на община Варна, допълнено със Заповед №А-92/02.12.2022г., определящо строежа като трета категория по см. на чл.137, ал.1, т.З, буква „в" от ЗУТ.Съгласно одобрения инвестиционен проект,разрешението за строеж и издадения “Акт образец №12/18.11.2021 г. за приемане на конструкцията на строеж ХОТЕЛСКА СГРАДА 3* И ВЪНШЕН БАСЕЙН”,характера на това застрояване е с височина 15 метра /кота корниз+16.50/ и по смисъла на чл.23,ал.1,т.3 от ЗУТ се определя “високо застрояване”,като предвижда изграждане на РЗП много над 100 кв.м. И това строителство не попада в хипотезата на чл.14,ал.2 от Закона за Камарата на строителите /ЗКС/,поради което следва да се изпълнява само от строители,които са вписани в Централния професионален регистър на строителя /ЦПРС/ с право да осъществяват строежи по чл.5,ал.1 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС. Според твърденията на ищеца,с оглед общоизвестното обстоятелство,че всяка година в периода от 15.05. до 01.10. със заповед на кмета на община Варна се забранява извършване на СМР на територията на КК „Св.Св. Константин и Елена", гр.Варна, (така Заповеди №1152/27.04.2021г., №1127/26.04.2022г. и №1472/ 12.05.2023г.),през м.09.2022г. ръководството на дружеството-ищец /„ПРО" ЕАД/ е провело процедура за избор на изпълнители на „Цялостното изграждане на хотелски комплекс 3* в КК„Св.Св. Константин и Елена", гр.Варна - етап II - обособени позиции 1,2 и 3". Следствие на тази процедура между „ПРО" ЕАД, като възложител и „ФОРЕСТ ГРУП 2018" ЕООД, като изпълнител бил сключен на 27.09.2022г. договор заведен под №28/03.10.2022г. (наричан договор №28), с предмет: „Цялостно изграждане на хотелски комплекс 3* в „Св.Св. Константин и Елена“, гр.Варна - етап II - Обособена позиция 3: Стъклен парапет Н=110 и двоен под на открита лятна тераса на хотелска сграда 3* и басейн в УПИ IV- 11, в кв.5 по плана на КК „Св.Св. Константин и Елена“, гр.Варна“, на стойност 420 388.20 лева без ДДС или 504 465.84 лева с ДДС. За същия обект на 27.09.2022г. с „ФОРЕСТ ГРУП 2018" ЕООД е бил сключен и втори Договор №30 заведен под №30/03.10.2022г. (наричан Договор №30) с напълно идентични клаузи и срокове на изпълнение, с предмет: „Цялостно изграждане на хотелски комплекс 3* в „Св.Св. Константин и Елена", гр.Варна - етап II - Обособена позиция 2: хидроизолация и отводняване на плосък покрив / открита лятна тераса / на хотелска сграда 3* и басейн в УПШУ- 11, в кв.5 по плана на КК „Св.Св. Константин и Елена", гр.Варна", на стойност 551 333.26 лева без ДДС или 661 599.91 лева с ДДС. Ищецът твърди още,че в изпълнение на задължението му по чл.5,т.1 от горепосочения договор №28,в качеството му на възложител по договора,на датата 03.10.2022 г. е превел на ответника с платежно нареждане дължимия аванс от 302 679,50 лв. по фактура №4838/03.10.2022 г.,представляващ 60 % от стойността на договора с ДДС. С клаузата на чл.3 от Договор №28 бил договорен срок за цялостното изпълнение на строителните и монтажни работи (СМР) - 180 календарни дни от подписване на протокол за предаване на обекта, като с чл.6 в продължение на чл.3 вече изчерпателно били посочени конкретните задължения на възложителя по осигуряване на безпрепятствен достъп до обекта и създаване на подходящи условия на строителната площадка за изпълнение на СМР.С оглед действащата в периода 15.05.2022г. - 01.10.2022г. забрана за извършване на СМР в КК „Св.Св. Константин и Елена", както и с оглед предстоящата такава в същия период на 2023г., общата воля на страните при сключване на 27.09.2022г. на договор №28 била изпълнението да започне след отпадане на забраната за 2022г., а строителните работи да се изпълнят в уговореното в чл.3 време от 180 календарни дни, евентуално в удължен по чл.20 във вр. с чл.306 ТЗ срок при строителство при зимни условия, който срок следвало да изтече преди следващата забрана - 15.05.2023г.С клаузата на чл.16,ал.1,предл. 1 от договор №28 било дадено правото при неспазване на договорения с чл.3 срок за строителство,който можело да бъде удължаван само при условията на чл.20,възложителят да прекрати едностранно този договор,без да дава допълнителен срок за изпълнение. На следващо място,ищецът твърди,че макар формално страните по см. на чл.3 от договори №28 и №30 да не са подписали нарочен приемопредавателен протокол за предаване на обекта,възложителят е изпълнил на 01.10.2022 г. /събота/ задължението си по чл.6,респективно по чл.3,да осигури необходимия достъп и условия на изпълнителя до обекта.Твърди,че фактът на допускане на изпълнителя до обекта, следва от съдържанието на писмо изх. №1043/09.02.2023г. с автор „ФОРЕСТ ГРУП 2018" ЕООД, в което изпълнителят сочи като единствена причина за удължаване срока на изпълнение по двата договора №28 и №30 влошените метеорологични условия: „температура под - 5 градуса и снеговалеж", като по реда на чл.20 от договор №28 срокът за изпълнение е удължен с конклудентни действия, изразяващи се в едностранно прекратяване на този договор от „ПРО" ЕАД след изтичане и на поискания от изпълнителя 30 дневен срок. Отделно,според ищеца,фактът на незабавно осигурен от възложителя достъп до обекта и създаване на необходимите условия за работа, се доказва и от обстоятелството, че строителя „ФОРЕСТ ГРУП 2018" ЕООД в същия период 02.10.2022г. - 10.05.2023г., на същия строителен обект, предмет и на договор №30, изпълнил в голям обем СМР по договор №30, което би било обективно невъзможно,ако не е изпълнено задължението от възложителя по чл.6 и чл.3 от двата договора №28 и №30. Изпълнението на голям обем СМР по договор №30 било констатирано с приложения към исковата молба доклад вх. №176/22.05.2023г. по описа на „ПРО" ЕАД. Твърди се още в исковата молба,че след като към 01.10.2022г. възложителят „ПРО" ЕАД изпълнил всички свои договорни и законови задължения по договор №28, при последно издадени за обекта Акт обр. №11/06.10.2021г. за продължаване на строителството и Акт обр. №12/18.11.2021г. за приемане на конструкцията,при изтичаща на 01.10.2022г. забрана за извършване на СМР по Заповед №1127/26.04.2022г. на кмета на община Варна, от следващата забраната дата-02.10.2022г.,няма договорни или законови пречки за изпълнение на така договорените СМР, при което за изпълнителя „ФОРЕСТ ГРУП 2018" ЕООД, считано от 02.10.2022г., започва да тече срокът за изпълнение по чл.3 от договори с №28 и №30 от 180 календарни дни. Посочва се, че този срок изтича на 31.03.2023г. С писмо изх. №1043/09.02.2023г. изпълнителя „ФОРЕСТ ГРУП 2018" ЕООД уведомил по реда на чл.20 от договори с №28 и №30 възложителя „ПРО" ЕАД, че поради наличие на непреодолима сила, срокът за изпълнение следва да бъде удължен с 30 календарни дни или общо на 220 календарни дни.Този окончателен срок за изпълнение изтекъл на 10.05.2023г., малко преди налагане от 15.05.2023г. на забраната за строителство със Заповед №1472/12.05.2023г. на кмета на община Варна. Твърди се, че в срока за изпълнение по чл.3 и чл.20 от договор №28 (02.10.2022г. - 10.05.2023г.), „ФОРЕСТ ГРУП 2018" ЕООД лично или чрез друго лице (физическо и/или юридическо) не е извършило никакви СМР предмет на същия договор №28, като е изпълнило СМР само по другия договор №30 в същия обект. При това,ищецът заявява,че към 10.05.2023г. за „ФОРЕСТ ГРУП 2018" ЕООД като страна по Договор №28 е налице пълно виновно неизпълнение на задължението за строителство. В продължение на гореизложеното,ищецът твърди,че поради това пълно виновно неизпълнение на ответника,в качеството си на изправна страна по процесния договор №28 е изпратил на ответника на датата 10.05.2023 г.,чрез нотариус Г. Г. с рег.№637 на НК,нотариално уведомление-покана с изх. №178/10.05.2023 г.,връчено на 25.05.2023 г. /нотариално удостоверено/,с което на договорно основание-16.ал.1,предл. 1 едностранно прекратил договор №28,считано от датата на получаване на уведомлението-25.05.2023 г.,поради виновно неспазване на сроковете за изпълнение на поръчката и поканил ответника в тридневен срок от получаването да му върне получената сума от 302 679,50 лева. В отговор на нотариалното уведомление-покана,ответникът “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД изпратил до ищеца “ПРО”ЕАД насрещно уведомление с вх.№196/05.06.2023 г.,в което се навеждали твърдения,че пълното неизпълнение по договор №28 се дължи на липсата на подписан между страните протокол за предаване на обекта по чл.3,поради което срокът за изпълнение не бил започнал да тече,както и поради липсата на подписани от представител на “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД протоколи образец №2 и №2а за строежа.В исковата си молба ищецът е изразил становището,че тези възражения на ответника-изпълнител по процесния договор,не намират опира в закона и договора,като се опровергават и от действията на самия ответник.Счита,че първото възражение е формално и неоснователно,след като възложителя доказано в изпълнение на чл.6 от двата договора с №№28 и 30 е осигурил достъп на изпълнителя до обекта,следствие на което ответникът е изпълнил в голям обем СМР по договор №30,но не е изпълнил СМР по процесния договор №28.Според ищеца,изпълнението на задълженията по чл.6 за осигуряване достъп до обекта поглъща изцяло задължението по чл.3 от договора,било то и без писмен протокол.Посочва още,че е неоснователно и второто възражение на ответника,съдържащото се в горното насрещно уведомление,излагайки аргумента,че по смисъла на ЗУТ и Наредба №3,за строителството на посочения в исковата молба обект се издава само един протокол образец №2 за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа и твърди,че в случая такъв протокол е бил издаден на 22.01.2020 г. и надлежно подписан от всички лица по чл.7,ал.3,т.2 от Наредба №3.Описва обстоятелства,доказващи /според него/ наличието на такъв протокол.Поддържа и твърдението,че такъв протокол не е бил подписан за другия договор №30,но договорените с него СМР са били извършени в голям обем,което според ищеца доказва,че и според самия ответник тези протоколи не са основателна причина за неизпълнение на договор №30,респективно и на напълно идентичния като клаузи договор №28. При тези изложени в раздел I I от исковата молба твърдения за възникване и развитие на спорното правоотношение между страните,в раздел III от същата молба,ищецът заявява,че предявява следните отделни искове и излага по повод на всеки от тях следните твърдения,а именно: 1.Основен /главен/ иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.34 ЗЗД и във вр. с чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД: Твърди по повод на този иск,че ответникът “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД не е имал право да извършва посочените в договор №28 строителни дейности на обект от трета категория,след като не е вписан в Централния професионален регистър на строителя /ЦПРС/ с право да осъществява строежи по чл.5,ал.1 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС и не притежава такова удостоверение. Позовава се на разпоредбата на чл.26,ал.2,предл. 1 от ЗЗД,съгласно която договорите,които имат невъзможен предмет,са нищожни.В този контекст се позовава и на ТР №3 от 28.06.2017 г. по тълк.д.№3/2014 г.,според което предметът на сделката е правно невъзможен,ако за възникването или постигането му съществува непреодолима правна пречка-нормативно регламентирана забрана или ограничение.Посочва,че в конкретния случай проектът и издаденото разрешение за строеж на хотелския комплекс,включващ Хотелска сграда 3* и външен басейн в кк “Св.Св. Константин и Елена”,гр.Варна,определят строежа като такъв от трета категория по см. на чл.137,ал.1,т.3,б.”в” от ЗУТ,за строителството на която сграда и басейн императивно по смисъла на чл.161,ал.4,т.4 от ЗУТ във вр. с чл.3,ал.2 и чл.14,ал.5 и ал.6 от Закона за Камарата на строителите /ЗКС/ се изисква договор за строителство със строител,който е регистриран по чл.3,ал.2 от ЗКС и притежава издадено удостоверение за строеж трета категория или най-малко за изпълнението на отделните видове строителни и монтажни работи по този договор. Според ищеца,обстоятелството,че по смисъла на чл.137,ал.1,т.3,б.”в” във вр. с чл.161,ал.4,т.4 от ЗУТ,вр. с чл.3,ал.2 и чл.14,ал.5 и ал.6 от ЗКС,за изпълнителя “Форест Груп 2018”ЕООД съществува нормативно регламентирана забрана или ограничение за изпълнението на СМР предмет на процесния договор №28/03.10.2022 г.,първо налага правния извод за нищожност на този договор по смисъла на чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД.Сочи в тази връзка,че нищожните договори не пораждат правни последици и следователно не обвързват страните по сделката,поради което са налице елементите от фактическия състав на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.34 ЗЗД във вр. с чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД и ответникът дължи връщане на всичко,което е получил от другата страна,в случая аванс от 302 679,50 лв.,по нищожния договор.Твърди,че платения аванс е даден при липса на основание,каквато липса е налице при нищожните договори. 2/На следващо място ищецът поддържа,че ако договорът не е нищожен,в условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.16,ал.1,предл. 1 от договор №28 и чл.87 ЗЗД.Претенцията си по този иск основава на следните твърдения: Твърди,че изявлението му,отправено с нотариално уведомление-покана от 10.05.2023 г. До ответника “Форест Груп 2018”ЕООД,надлежно връчено на 25.05.2023 г.,съдържа недвусмислена воля за прекратяване на действието на договор №28 поради пълно виновно неизпълнение на договорените СМР в срок.В продължение на това посочва,че от правна страна,съгласно трайно установената практика на ВКС,изразена в цитираните в исковата молба решения,разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД,установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение,е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят от тях,ако уговорят други условия и начин на разваляне.Когато развалянето са извършва извънсъдебно,без срок за изпълнение,какъвто е настоящия случай,прекратителното действие,според ищеца, настъпва от момента на достигане на уведомлението до длъжника.С оглед на изложеното,ищецът заявява,че действието на договор №28 е било прекратено с връчването на нотариалното уведомление-покана на 25.05.2023 г. и при това положение е отпаднало основанието,на което ответникът е получил аванса за извършване на СМР по същия договор,съответно на което дължи връщането му на основание чл.55,ал.1пр.3 от ЗЗД. 3/На трето място,ищецът заявява,че ако договорът не е нищожен или прекратен на горепосоченото основание /чл.87 ЗЗД/,в условията на евентуалност предявява и иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.262,ал.2 ЗЗД. По този иск твърди,че евентуално прекратяването,направено с нотариално уведомление-покана от 10.05.2023 г.,намира своето правно основание в чл.262,ал.2 ЗЗД,след като в последния ден от срока за изпълнение- 10.05.2023 г.,е станало явно,че ответникът няма да може да изпълни в срока от 220 календарни дни работата,което е дало право на поръчващия ищец да отправи на същата дата нотариално уведомление до изпълнителя за разваляне на договора.Посочва,че дори и без специални знания може да се види,че за един работен ден /10.05.2023 г./ е обективно невъзможно да се изпълни значителна част от СМР,описани в техническата спецификация към договор №28,след като до този момент не е изпълнено нищо.При това положение,според ищеца,е отпаднало основанието,на което ответникът е получил аванса за извършване на СМР по този договор и той дължи връщането на аванса на основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД. 4/Ако договорът не е нищожен или прекратен на някое от горепосочените две основания /чл.87 или чл.262,ал.2 ЗЗД/,ищецът заявява,че в условията на евентуалност предявява и иск с правно основание чл.89 ЗЗД във вр. с чл.267,ал.1,изр.1 ЗЗД. Твърди във връзка с този иск,че ако процесният договор №28 не е нищожен или прекратен на горните основания,същият е развален по право,считано от 15.05.2023 г.-датата на налагане на забраната за извършване на СМР в кк “Св.Св. Константин и Елена” със заповед №1472/12.05.2023 г. На кмета на община Варна,тъй като изпълнението в периода 15.05.2023 г.- 01.10.2023 г. Е невъзможно вследствие на причина,за която никоя от страните не отговаря.При това положение,според ищеца,изпълнителят “Форест Груп 2018”ЕООД няма право на възнаграждение и дължи връщане на получения аванс. 5/На пето място,ищецът заявява,че ако процесният договор не е нищожен или прекратен на някое от посочените три основания /чл.87 ЗЗД,чл.262,ал.2 ЗЗД или чл.89 ЗЗД във вр. с чл.267,ал.1,изр.1 ЗЗД/,в условията на евентуалност предявява и иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.268 ЗЗД. Твърди във връзка с този евентуален иск,че са налице основателни причини като поръчващ по процесния договор №28 да се откаже от договора на основание чл.268 от ЗЗД,ако същият договор не е нищожен или вече прекратен на горепосочените основания. Като първа основателна причина по чл.268 от ЗЗД ищецът е посочил обстоятелството,че по смисъла на чл.137,ал.1,т.3,б.”в” във вр. с чл.161,ал.4,т.4 от ЗУТ,вр. С чл.3,ал.2 и чл.14,ал.5 и ал.6 от ЗКС,за изпълнителя “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД съществува нормативно регламентирана забрана или ограничение за изпълнението на СМР предмет на процесния договор №28/03.10.2022 г.Поддържа,че ако това обстоятелство не влече нищожност на договора,то обуславя липса на законовата гаранция дадена с чл.1 и чл.2 от ЗКС за защита на интересите на потребителя на строителната услуга по този договор №28,след като строителя-ответник няма регистрация и удостоверение,доказващи същия да отговаря на определени от закона минимални изисквания за изпълнение на тази услуга. Други сочени от ищеца причини за отказ от договора по чл.268 от ЗЗД са пълното виновно неизпълнение на ответника в срока по чл.3 и чл.20 от договор №28 и обективно недопустимото изпълнение след този срок за голям период от време 15.05.-01.10.2023 г.,съгласно въведената със заповед №1472/12.05.2023 г. на кмета на община Варна. Така изложените основателни,според ищеца,причини поотделно и в своята съвкупност обуславят за поръчващия правото едностранно да се откаже от договор №28 по реда на чл.268 от ЗЗД.В тази връзка ищецът заявява,че с исковата молба отправя нарочно изявление до изпълнителя “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД,че в качеството си на поръчващ,на основание чл.268 от ЗЗД се отказва от договор №28 поради наличие на така посочените основателни причини. На база гореизложеното,ищецът поддържа,че е отпаднало основанието,на което ответникът е получил аванса за извършване на СМР по договор №28 и дължи връщането на така платения му аванс на основание чл.55,ал.1,пр. 3 ЗЗД. Освен описаните по-горе искове,предявени при условие на евентуалност,ищецът “ПРО”ЕАД е предявил против ответника “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД и осъдителен иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД,твърдейки в тази връзка,че по силата на чл.14 от договор №28 във връзка с посочената разпоредба от ЗЗД,за неспазване сроковете за изпълнение,ответникът му дължи неустойка в размер на 0,5 % върху стойността на неизпълнените СМР за всеки просрочен ден,но не повече от 5 % от стойността на договора.Твърди,че при настоящото пълно неизпълнение,считано от датата на прекратяване на договор №28 се дължи неустойка в максимален размер от 25 223,29 лева /5 % от 504 465,84 лв./. И въз основа на всички описани по-горе твърдения,ищецът “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД с ЕИК 121577013 е поискал да бъде осъден ответника “ФОРЕСТ ГРУП 2918”ЕООД с ЕИК 123754715 да му заплати,както следва: На основание чл.55. ал.1. пр.1 ЗЗД във вр. с чл.34 ЗЗД във вр. с чл.26. ал.1. пр.1 ЗЗД и ППВС №1/1997 год. да заплати сумата от 302 679.50 лева-авансово заплатени СМР по нищожен договор №28, сключен на 27.09.2022г., ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане. Ищецът изрично е заявил,че не предявява твърдението за нищожност на договора като самостоятелен иск и не иска съдът да разреши със сила на присъдено нещо въпроса за валидността на договор №28,а настоява по въпроса за валидността на този договор съдът да вземе отношение в мотивите на решението си и да приложи законовите последици от това. Евентуално на първия иск - на основание чл.55. ал.1. пр.3 ЗЗД във вр. с чл.16. ал.1, предл.1 от договор №28 и чл.87 ЗЗД, да заплати сумата от 302 679.50 лева-авансово заплатени СМР по развален на това основание /чл.87 от ЗЗД/ договор №28/27.09.2022 г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда, до окончателното й изплащане. Евентуално на предходните два иска - на основание чл.55. ал.1. предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.262,ал.2 ЗЗД,да заплати сумата от 302 679,50 лева-авансово заплатени СМР по развален на това основание /чл.262,ал.2 ЗЗД/ договор №28 от 27.09.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното плащане. Евентуално на предходните три иска - на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.89 ЗЗД във вр. с чл. 267,ал. 1. изр. 1 ЗЗД,да заплати сумата от 302 679,50 лева-авансово заплатени СМР по развален по право договор №28/27.09.2022г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на връчване на исковата молба на ответника до окончателното й изплащане. Евентуално на предходните четири иска - на основание чл.55. ал.1. пр.3 ЗЗД във вр. с чл.268 ЗЗД, да заплати сумата от 302 679,50 лева-авансово заплатени СМР по договор №28 от 27.09.2022 г.,прекратен при отказ от страна на поръчващия,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на връчване на исковата молба на ответника до окончателното й изплащане. На основание чл.92, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от 25 223,29 лева, представляваща дължима договорна неустойка по чл.14 от договор №28, сключен на 27.09.2022г. Ищецът е посочил в исковата молба банкова сметка за разплащане.Първоначално главният и евентуално съединените искове,както и иска за заплащане на неустойка,са били предявени като частични и се е претендирала сумата от 90 000 лв. като част от 302 679,50 лв.,съответно сумата от 10 000 лв. като част от 25 223,29 лв.,но след заявено от ищеца и допуснато от първоинстанционния съд увеличение на исковете,се претендират пълните размери на посочените две суми. В законния срок ответникът “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715 е депозирал писмен отговор на исковата молба,в който е изложил становище,че счита процесните искове за допустими,но ги оспорва като неоснователни. По главния иск ответникът е изложил довода,че процесният договор не е нищожен,тъй като същият не е сключен с оглед личността на изпълнителя и няма правна пречка изпълнението на дейностите по договора да бъде възложено на трети лица.В тази връзка ответникът е заявил,че е сключил на 03.10.2022 г. договор за подизпълнение с “БЕРК-05”ЕООД с ЕИК 200250970,което дружество е вписано в ЦПРС с протокол №0285 от 13.01.2011 г. и вписването е със срок на валидност до 30.09.2024 г.Заявил е,че “Берк-05”ЕООД има право да изпълнява СМР-строежи от високото строителство,прилежащата му инфраструктура,електрически съобщителни мрежи и съоръжения съгласно чл.5,ал.1,т.1 от ПРВВЦПРС,за което има и издадено удостоверение №1-TV 009909.Заявил е,че тази информация е публично достъпна на посочения в отговора електронен адрес и че посоченият строител отговаря на нормативните изисквания за извършване на дейностите по процесния договор,като на датата 18.10.2022 г. ответникът превел на подизпълнителя аванс в размер на 127 520,46 лв. по сключения помежду им договор. По тези съображения ответникът е изложил позицията си,ме нито предметът на сделката между него и ищеца е правно невъзможен,нито за ответника съществува нормативно регламентирана забрана или ограничение за изпълнението на СМР и поради това платеният по процесния договор аванс,предмет на първия иск /и на евентуалните искове/ е даден на годно правно основание и не подлежи на връщане. На следващо място,ответникът е изложил в отговора си и възражението,че не е налице виновно поведение от негова страна и не са налице предпоставките за разваляне на договора от страна на ищецавъзложител.Посочил е в този контекст,че уговореният по процесния договор срок за изпълнение на поръчката от 180 календарни дни тече,считано от подписване на протокол за предаване на обекта,но тъй като такъв протокол не бил подписан,уговореният срок за изпълнение не само не е изтекъл,но дори не е започнал да тече.Все в този контекст ответникът е изложил и твърдение за липса на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво /приложения №2 и 2а/ съгласно чл.77,ал.3 от Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,едва след съставянето на какъвто протокол можело да е разчиства за започване на строежа,а и за цялото време от сключването на договора ответникът не бил канен като строител за съставянето на такъв протокол.Посочва още,че липсата на протокол за откриване на строителна площадка /акт №2/ била констатирана в представения от ищеца доклад с вх. №176/22.05.2023 г. На база гореизложеното,ответникът е заявил в отговора на ИМ,че бездействието от страна на ищеца и неизпълнението на възложените му от закона задължения,свързани с извършване на предвиденото строителство,са обективна пречка ответникът да започне изпълнение на договорните си ангажименти и да изпълни същите в установения от страните срок.В тази връзка ответникът се е позовал и на разпоредбата на чл.81 от ЗЗД,според която длъжникът не отговаря,ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина,която не може да му се вмени във вина. С оглед на гореизложеното ответникът е заявил,че не е в забава на договорните си задължения и не е в просрочие,което да е основание за пораждане на задължение за изплащане на неустойка.Наред с това е заявил,че не съществуват основанията,посочени от ищеца в исковата молба,за прекратяване на договора. Ответникът е изложил и твърдението,че е изразил пред ищеца готовност и желание да изпълни договорните си задължения след надлежно предаване на работната площадка. Възразил е и срещу твърдението на ищеца,че възложителят е осигурил необходимия достъп и условия на изпълнителя до обекта,както и че възложителят няма интерес от изпълнението на договора след отпадане на строителната забрана,която е ежегодна и със сезонен характер.Наред с това ответникът е изложил и довода,че не е налице основание за отказ от договора от страна на ищеца,тъй като не съществуват причини и обстоятелства този договор да бъде изпълнен след отпадане на временната строителна забрана,още повече,че самият възложител с бездействието си е попречил на изпълнителя да не може да работи в периода преди налагането на забраната. В допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърденията и доводите, изложени от ответника в отговора на исковата молба.Заявил е,че ответникът неоснователно твърди,че не е налице виновно поведение от негова страна и че липсват предпоставките за разваляне на договора от страна на възложителя. Посочил е,че при виновно неизпълнение на задължения на изпълнителя по процесния договор №28, отговорност по смисъла на ЗЗД може да бъде вменена единствено на „ФОРЕСТ ГРУП 2018“ ЕООД, като страна по същия договор, но не и на подизпълнителя „БЕРК - 05“ ЕООД, ако въобще има такъв,а и ищецът е заявил още,че договорната отговорност на ответника по изпълнение на процесния договор, каквато се претендира в настоящия процес, ирелевантни са отношенията възникнали между „ФОРЕСТ ГРУП 2018“ ЕООД и „БЕРК - 05“ ЕООД. Наред с това,в допълнителната искова молба ищецът е изложил становище за неоснователност на наведеното от ответника твърдение,че процесния договор не е сключен с оглед на личността на изпълнителя,като е посочил в тази връзка,че ръководството на ищеца-възложител е сключило договор №28 след проведена процедура за избор на изпълнител,именно заради офертата на ответника,т.е. с оглед на личността.Освен това е заявил,че при пълното неизпълнение на задълженията от страна на изпълнители или подизпълнителя,ирелевантно за спора остава обстоятелството дали втория от тях има право да изпълнява такъв тип строителство по ЦКС,както и вписан ли е в ЦПРС. Ищецът е посочил още,че е неоснователно и възражението на ответника,че възложителят не е осигурил необходимия достъп на изпълнителя до обекта,като е заявил,че с отговора на ИМ се прави признание на неизгодния за ответника факт на осигурен от ищеца достъп и условия за изпълнение на СМР по процесния договор №28.Посочил е,че несъстоятелността на това възражение следва както по вече изложените в исковата молба доводи, така и поради въведеното с отговора на исковата молба обстоятелство за превъзлагане на дейностите по процесния договор на „БЕРК - 05” ЕООД. Най - накрая е посочил,че подизпълнителя „БЕРК - 05“ ЕООД в същия времеви период и обект, в изпълнение на друг договор, сключен с ищеца на 27.09.2022г. и заведен под №29/03.10.2022г., е монтирал ПВЦ дограма в размер на 963 кв.м., което доказвало,според ищеца,осигурения достъп и условия за изпълнение на СМР и по процесния договор в същия хотелски комплекс. В отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил,че поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба. Във връзка с оспорване на обстоятелството, че ответното дружество е сключило на 03.10.2022г. договор за подизпълнение с „БЕРК - 05“ ЕООД,е заявил,че представя с допълнителния отговор договор за подизпълнение с “БЕРК-05”ЕООД и преводно нареждане за преведен аванс по този договор в размер на 127 520,46 лв. Във връзка с твърдението, че процесният договор е сключен с оглед личността на изпълнителя, ответникът е заявил,че поддържа възражението си срещу това твърдение с аргумента, че в проведената състезателна процедура не е налице забрана за превъзлагане на договорените дейности и използването на подизпълнител. Също така,в допълнителния отговор ответникът е заявил,че поддържа твърдението си, че от датата на сключване на договора и до настоящия момент законен или упълномощен представител на ответното дружество, в качеството му на строител, не е канен за съставянето на протокол за откриване на строителна площадка и не е известно такъв протокол изобщо да съществува.Посочил е,че представеният Акт образец 11/19.10.2022г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството при смяна на строителя е подписан от „БЕРК - 05“ ЕООД не в качеството му на подизпълнител на „ФОРЕСТ ГРУП 2018“ ЕООД и на представител на ответника, а в качеството му на изпълнител по друг сключен от това дружеството договор с „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД с дата 27.09.2022г., представен като доказателство от ищеца. С обжалваното решение №190 от 25.06.2025 г.,постановено по т.д. №317/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора,всички предявени искове с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД-главен и евентуални,както и иска по чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка,са приети за неоснователни и са отхвърлени като такива.Изложени в тази връзка аргументи на съда в решението въззивният съд ще коментира във връзка с наведени от жалбоподателя оплаквания в процесната въззивна жалба,а по съществото на исковете въззивният съд дължи цялостна самостоятелна преценка за основателността им,като в тази връзка приема следното: От фактическа страна не е спорно между страните,че на 27.09.2022 г. са сключили помежду си процесния договор,заведен под №28/03.10.2022 г.,като този договор е представен от ищеца и е приет като доказателство по първоинстанционното дело.Договорът е сключен от ищеца “ПРОФИЛАКТИКА,РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ”ЕАД /”ПРО”ЕАД/ с ЕИК121577013 в качеството му на възложител,а от ответника “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД с ЕИК 123754715-в качеството му на изпълнител. Съгласно чл.1 от договора,предмет на същия е:”Извършване на цялостно изграждане на хотелски комплекс 3* в „Св.Св. Константин и Елена“, гр.Варна - етап II - Обособена позиция 3: Стъклен парапет Н=110 и двоен под на открита лятна тераса на хотелска сграда 3* и басейн в УПИ IV- 11, в кв.5 по плана на КК „Св.Св. Константин и Елена“, гр.Варна“,собственост на “ПРО”ЕАД-клон Бургас,съгласно техническа спецификация на възложителя /Приложение №1/ и приетата оферта на изпълнителя /приложение №2/,представляваща неразделна част от договора. Съгласно чл.2-ри от договора,пълната обща стойност на договорените за изпълнение работи възлиза на 420 388,20 лв. без включен ДДС и на 504 465,84 лв. с включен ДДС. Според чл.3-ти от договор №28,срокът за цялостното изпълнение на поръчката е 180 календарни дни от подписване на протокол за предаване на обекта,а с чл.5-ти от същия договор възложителят е поел задължението да преведе по следната схема плащанията по договора:60 % аванс в 5 дневен срок от подписването на договора;30 % в петдневен срок от завършването на обекта и 10 % в петдневен срок от приемане на обекта с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. Наред с това,съгласно чл.6-ти от договора,възложителят се е задължил да осигури подходящи условия на строителната площадка за извършване на СМР,както и да осигури безпрепятствен достъп на представители на изпълнителя до обектите,предмет на договора,в рамките на работния ден и за времетраенето на договора. А в чл.14-ти от процесния договор е уговорено,че за неспазване на сроковете за изпълнение на поръчката,определени в договора,изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5 % върху стойността на неизпълнените видове работи за всеки просрочен дан,но не повече от 5 % от стойността на договора. Според чл.16-ти,възложителят може едностранно да прекрати договора в следните случаи:1/при неспазване сроковете за изпълнение на поръчката и 2/при неспазване на технологичните изисквания и качеството на видовете работи,като в тези случаи за решението си възложителят е длъжен да уведоми изпълнителя писмено в срок от пет дни. Между страните не е спорно и обстоятелството,а и същото се доказва чрез представените от ищеца фактура №0000004838 от 03.10.2022 г.,издадена от ответника,както и платежно нареждане от същата дата,че ищецът е заплатил по банкова сметка на ответника сумата от 302 679,50 лв. /с включен ДДС/ като аванс по процесния договор №28 от 27.09.2022 г. Основният спор между страните,както в производството пред първата инстанция,така и във въззивното производство пред настоящата инстанция е концентриран до въпросите подлежи ли на връщане заплатения от ищеца на ответника аванс по договора и в тази връзка-действителен /или нищожен/ е процесният договор,съответно-развален ли е договора на някое от поддържаните от ищеца основания или пък-налице ли са предпоставките на чл.268 от ЗЗД за отказ от договора от страна на ищеца като възложител.Наред с това е спорен и въпроса за дължимостта на претендираната от ищеца договорна неустойка.Отговорът на тези спорни въпроси е от решаващо значение за преценката по основателността на процесните искове и в тази връзка въззивният съд приема следното: По предявения главен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД ищецът,както е ясно от исковата молба,се позовава на нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет-основание за нищожност,предвидено в нормата на чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД /а не ал.1,както погрешно е посочено на места в исковата молба/.Като фактическа причина за твърдяната нищожност ищецът сочи обстоятелството,че ответникът “ФОРЕСТ ГРУП 2018”ЕООД не е имал право да извършва посочените в договор №28 строителни дейности на обект от трета категория /от която категория е обекта по процесния договор/,след като не е вписан в Централния професионален регистър на строителя /ЦПРС/ с право да осъществява строежи по чл.5,ал.1 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС и не притежава удостоверение за това.С оглед на това обстоятелство,ищецът смята,че за ответника-изпълнител по договора,съществува нормативно регламентирана забрана или ограничение за изпълнението на СМР,които са предмет на договора и това налага извод за нищожност на договора на посоченото по-горе основание-поради невъзможен предмет. От фактическа страна няма спор,както е прието и в първоинстанционното решение,че проектът и издаденото разрешение за строеж на ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС,включващ ХОТЕЛСКА СГРАДА 3* И ВЪНШЕН БАСЕЙН в кк “Св.Св. Константин и Елена”,гр.Варна,определят строежа като такъв от трета категория по смисъла на чл.137,ал.1,т.3,б.”в” от ЗУТ.Съгласно чл.3,ал.2 от Закона за Камарата на строителите /ЗКС/, строителите,изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл.137,ал.1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи,посочени в Националната класификация на икономическите дейности,позиция “Строителство”,подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя.Или,в случая ответникът като строител,за който по процесния договор е предвидено да извършва СМР на обект от трета категория по смисъла на чл.137,ал.1 от ЗУТ,е следвало да бъде вписан в регистъра по чл.3,ал.2 от ЗКС,съответно да притежава и соченото от ищеца удостоверение.Не е спорно,че към момента на сключване на процесния договор,ответникът не е бил вписан в ЦПРС,т.е. не е бил регистриран по чл.3,ал.2 от ЗКС,а процесният договор е следвало да се сключи със строител,притежаващ такава регистрация.Липсата на такава регистрация обаче не обосновава извод за невъзможен предмет на договора по смисъла на чл.26,ал.2,предл. първо от ЗЗД. Съгласно задължителните указания,дадени в мотивите на Тълкувателно решение №3/28.06.2016 г.,постановено по тълк.д.№3/2014 г. На ОСОТК на ВКС,предметът на една сделка се свързва с обекта на правоотношението,към което е насочено поведението на страните по сделката.Предмет на сделката са вещи,действия,бездействия,нематериални правни и имуществени блага.Предметът трябва да има всяка сделка.За да е налице сделка,страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет.Ако към момента на постигане на съгласието,предметът е физически или правно невъзможен,сделката е нищожна поради невъзможен предмет в хипотезата на чл.26,ал.2,предл. 1 от ЗЗД.Фактическата невъзможност на предмета следва да е изначална и означава,че той не съществува в реалната действителност при сключването на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,техниката и технологиите към момента на сделката,както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава,че за неговото възникване или разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.В случая предмет на процесния договор е извършване изграждането на договорените обекти /стъклен парапет и двоен под на открита лятна тераса на хотелска сграда 3 и басейн в посочения в договора УПИ IV-II,в кв.5 по плана на КК “Св.Св.Констатинтин и Елена”-гр.Варна/ и за фактическа невъзможност на този предмет не може да става дума,тъй като не е налице невъзможност за възникване на договорените за изграждане вещи “според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,техниката и технологиите към момента на сделката”.Не е налице и правна невъзможност на предмета на договора,тъй като няма данни за непреодилима правна пречка за възникване на договорените за изграждане вещи.Такава пречка не съставлява коментираната по-горе липса на регистрация на строителя в ЦПРС. Освен това,както правилно е прието в първоинстанционното решение и се споделя от настоящия съд,в процесния договор №28 не е налице клауза,ограничаваща правото на строителя да възлага дейността си по договора на трети лица и в тази връзка ответното дружество на 03.10.2022г. е сключило договор за подизпълнение с друго дружество-„БЕРК - 05“ ЕООД, ЕИК 200250970,което е вписано в ЦПРС с протокол №0285/13.01.2011г. и вписването е със срок на валидност: 30.09.2024г. Същото дружество има право да изпълнява СМР-строежи от високото строителство,а ответникът е извършил плащане на аванс по така сключения с посоченото дружество договор,както е констатирано от съдебно-икономическата експертиза. Предвид горните съображения съдът счита за недоказано поддържаното от ищеца основание за нищожност на процесния договор-невъзможен предмет по смисъла на чл.26,ал.2,предл. Първо от ЗЗД и счита същият договор за действителен и породил произтичащите от него правни последици.Ето защо и не е налице и изнамална липса на основание по смисъла на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за плащането на аванса от ищеца на ответника в размер на 302 679,50 лв. И същият аванс не подлежи на връщане като платен при липса на основание.Предвид това главният иск,предявен от ищеца-жалбоподател е неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв с първоинстанционното решение.Същото следва да се потвърди в тази му отхвърлителна част. На следващо място,първият от предявените евентуални искове за заплащане /връщане/ на платения от ищеца на ответника аванс по процесния договор е основан на твърдението за пълно виновно неизпълнение на договорените СМР в срок и за породено,съответно и реализирано в тази връзка право на ищеца като възложител по договора едностранно да прекрати същия на основание чл.16,ал.1,предл. първо от договора и чл.87 от ЗЗД.Както по-горе се отрази,посочената договорна клауза дава право на възложителя едностранно да прекрати договора в случай на неспазване сроковете за изпълнение на поръчката.С уведомление-покана изх.№178 от 10.05.2023 г.,изходящо от дружеството-ищец и адресирано до дружествотоответник,връчено на последното чрез нотариус на датата 25.05.2023 г.,ищецът е направил изявление за едностранно прекратяване на процесния договор №28,позовавайки се на пълно неизпълнение от ответника на договорените СМР в срока,уговорен с процесния договор.В тази връзка с уведомлениетопокана ищецът е поискал ответникът-изпълнител да му върне в срок от три календарни дни,считано от датата на получаване на уведомлението,платеният аванс в размер на 302 679,50 лв. и да му заплати в същия срок неустойка по чл.14 от договора в размер на 25 223,29 лв. Изявлението на възложителя за едностранно прекратяване на договора не е достатъчно само по себе си да произведе правни последици,ако не е установено неизпълнението,послужило като фактическо основание за отправяне на това изявление.Уговореният в чл.3 от процесния договор №28 срок за изпълнение на поръчката е 180 календарни дни,считано от подписване на протокол за предаването на обекта,а с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че същият срок не е започнал да тече,тъй като в хода на производството не е представен протокол за откриване на строителната площадка.В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл.77, ал.3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,посочвайки,че съгласно тази разпоредба протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво се съставя при влязло в сила разрешение за строеж,като след подписването на този протокол строителната площадка може да се разчиства за започване на строежа.Този извод на първоинстанционния съд е оспорен с твърдения,че в посочената наредба не съществува чл.77,ал.3,а и по делото е доказано,че за обекта е издаден протокол за откриване на строителната площадка и е установено,че изпълнителят е бил допуснат от възложителя до обекта.Настоящият съд споделя изложения в първоинстанционното решение извод,че уговореният срок за изпълнение на поръчката не е започнал да тече и счита за неоснователни поддържаните от жалбоподателя доводи срещу този извод. По делото действително не е представен протокол за предаването на обекта,с наличието на какъвто протокол страните по процесния договор №28,съгласно изразената им в чл.3 от договора обща воля,са обвързали началото на уговорения срок за изпълнение на договорените СМР.С оглед спецификата на договора,който е подвид на договор на изработка и се отнася до извършване на строителни дейности,за него са относими законовите и подзаконови разпоредби за съставяне на актове и протоколи по врече на строителството.В този контекст действително подлежи на съобразяване Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и по-специално разпоредбите на чл.7,ал.3,т.2,б.”а” и б.”б” от наредбата,предвиждащи съставянето /след издадено разрешение за строеж/ на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво /приложения №2 и 2а/,едва след съставянето на които протоколи строителната площадка може да се разчиства за започване на строежа и могат да започнат строително-монтажните работи.В обжалваното решение номера на посочения по-горе член от наредбата е грешно посочен /чл.77,ал.3,вместо чл.7,ал.3/,но съдържанието на разпоредбата е правилно възприето и именно то налага извод,че предаването на обекта по договора се удостоверява със съставен протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво,каквито протоколи в случая липсват и липсата им дава основание да се счете,че не е удостоверено предаването на обекта по договора по уговорения в чл.3 от договора начин,съответно на което и не може да се приеме,че уговорения в тази клауза срок за изпълнение на поръчката е започнал да тече. Не е основателно поддържаното от жалбоподателя твърдение,че е доказано издаването на протокол за откриване на строителна площадка.По делото такъв протокол не е представен и не е посочен като акт,представен на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза.Наред с това в приложения към първоинстанционното дело доклад с вх.№176/22.05.2023 г.,изготвен от прокурист на дружеството-ищец,се съдържа констатацията,че липсва откриване на строителна площадка с акт №2,а съществуването на протокол обр.2 не се установява и чрез посочването на такъв акт сред документите,изброени в представения по делото акт образец №14/18.11.2021 г. за приемане на конструкцията,като проверени документи по изпълнение на конструкцията.Акт №14,имайки качеството на официален по смисъла на чл.179 от ГПК документ,обвързва съда с материална доказателствена сила относно направените в него изявления от съставилите го длъжностни лица,касаещи състоянието на конструкцията,за която акта се отнася,но не се ползва с доказателствена сила относно съществуването на изброени в него актове,посочени като проверени от длъжностните лица,изготвили акт обр.14. На следващо място,твърдяното от ищеца-жалбоподател фактическо осигуряване на достъп до строежа на ответника-изпълнител,както и извършването на СМР от други строители на обекта,са обстоятелства,ирелевантни за преценката относно това дали е започнал да тече уговорения с процесния договор срок за изпълнение по чл.3 от процесния договор,тъй като дори и да е бил осигурен фактически достъп на изпълнителя до обекта и даже да са били допуснати други изпълнители,то това не може да замести обективираната в чл.3 от договора воля на страните срокът за изпълнение на поръчката /договорените СМР/ да започне да тече с подписването на протокол за предаване на обекта.В този контекст е неоснователна и позицията на дружеството-ищец,че задължението по чл.6 от договора за осигуряване на достъп на изпълнителя до обектите,предмет на договора,поглъща задължението по чл.3 от същия договор за съставяне на протокол за предаване на обекта.Според настоящия съд,задължението по чл.6 от процесния договор е отделно и независимо от това по чл.3 от този договор,както и обратното-задължението по чл.3 не е зависимо от изпълнение на това по чл.6-ти. Предвид всички изложени по-горе съображения,въззивният съд,подобно на първоинстанционния,счита,че не е установено уговореният срок за изпълнение по чл.3 от процесния договор да е започнал да тече,съответно на което и не може да се прави извод,че е налице неизпълнение в срок от ответника на поетите от него задължения по процесния договор.Оттук следва и извода,че не е доказано от ищеца твърдяното неизпълнение на ответника,което да му е дало правото едностранно да прекрати договора на основание чл.16,ал.1,предл.1 от същия договор и направеното изявление за това,съдържащо се в коментираното по-горе уведомление-покана не е произвело целящия се с него правен ефект.Затова не може да се счете,че процесния договор е прекратен /развален/ от ищеца на основание чл.16,ал.1,предл.1 от договора във вр. С чл.87 от ЗЗД и че е отпаднало основанието за заплащане от ищеца на ответника на аванса в размер на 302 679,50 лв.,респективно,че същият аванс подлежи на връщане на основание чл.55,ал.1,предл. 3 от ЗЗД във вр. С посочената клауза от договора и чл.87 от ЗЗД.Ето защо се налага крайния извод,че предявения евентуален иск по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.16,ал.1,предл.1 от договор №28 и чл.87 от ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв с обжалваното решение.Поради това същото решение следва да се потвърди в тази му отхвърлителна част. По евентуалния иск за връщане на платения аванс на основание чл.55,ал.1,пр.3 във вр. с чл.262,ал.2 ЗЗД: Чл.262,ал.2 от ЗЗД дава право на поръчващият да развали договора,ако стане явно,че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин.В случая ищецътжалбоподател твърди,че в последния ден от срока за изпълнение-10.05.2023 г. е станало явно,че ответникът няма да може да изпълни в срок възложената му работа и това му е дало право като възложител да отправи на същата дата нотариалното уведомление до изпълнителя за разваляне на договора.С оглед обаче на приетия по-горе извод,че не е доказано уговорения срок за изпълнение да е започнал да тече,то не може да се счете,че към датата на отправяне на уведомлението е възникнало основанието по чл.262,ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора.Затова и процесният договор не може да се счита за развален на това основание и евентуалния иск по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.262,ал.2 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.До този извод е стигнал и първоинстанционният съд в обжалваното решение,поради което същото решение ще се потвърди и в тази му обжалвана част. По евентуалният иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.89 и във вр. с чл.267,ал.1,изр.1 ЗЗД: По този иск се поддържа,че ако процесният договор №28 не е нищожен или прекратен на горепосочените основания,същият е развален по право,считано от 15.05.2023 г.-датата на налагане на забраната за извършване на СМР в кк “Св.Св. Константин и Елена” със заповед №1472/12.05.2023 г. на кмета на община Варна,тъй като изпълнението в периода 15.05.2023 г.- 01.10.2023 г. е невъзможно вследствие на причина,за която никоя от страните не отговаря.При това,според ищеца,изпълнителят няма право на възнаграждение и дължи връщане на получения аванс. И този иск е неоснователен.Разпоредбата на чл.89,изр. първо от ЗЗД предвижда разваляне по право на един двустранен договор,ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение.Касае се за законова хипотеза на автоматично разваляне на договора при пълна обективна невъзможност за изпълнение,без да е необходимо изявление от едната или двете страни за развалянето.Сочената от ищеца забрана за строителство за периода 15.05.2023 г.01.10.2023 г.,установена със заповед на кмета на Община Варна,не води до пълна обективна невъзможност за изпълнение на възложената робата по процесния договор,а съставлява само пречка за изпълнение на възложеното за периода на забраната,като няма никакви данни,въз основа на които да се направи извод,че и след отпадане на същата забрана изпълнението би било обективно невъзможно.Затова съдът приема,че наличието на тази забрана не води до реализиране на хипотезата на чл.89 от ЗЗД и процесният договор не е развален по право поради наличието на същата забрана.С оглед на това се налага и извода,че е неоснователен евентуалния иск за заплащане /за връщане/ на аванса от 302 679,50 лв. поради разваляне по право на процесния договор.Съответно на това първоинстанционното решение е правилно в частта,с която същият иск е отхвърлен и ще се потвърди в тази му част. По евентуалния иск за заплащане на сумата от 302 679,50 лв. на основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.268 ЗЗД: С този евентуален иск ищецът-жалбоподател е поискал връщане на платения аванс,позовавайки се на отказ от договора от него по смисъла на чл.268 от ЗЗД,твърдейки,че са налице основателни причини за този отказ.Като такива причини е посочил: -Обстоятелството,че за изпълнителя “Форест груп 2018”ЕООД съществува нормативно регламентирана забрана или ограничение за изпълнението на СМР,предмет на процесния договор,което обстоятелство,ако не влече нищожност на договора,то обуславя липса на законовата гаранция,дадена с чл.1 и чл.2 от ЗКС за защита на интересите на потребителя на строителната услуга по този договор №28,след като строителят няма регистрация и удостоверение,доказващи същия да отговаря на определените от закона нормативни изисквания за изпълнение на тази услуга; -Пълното виновно неизпълнение в срока по чл.3 и чл.20 от договор №28; -Обективно недопустимото изпълнение след този срок за голям период от време-15.05.-01.10.2023 г.,съгласно забраната въведена със заповед №1472/12.05.2023 г. на смета на община Варна. Така изложените,основателни според ищеца причини,поддържани и във въззивната жалба,поотделно и в своята съвкупност обуславят за поръчващия правото да се откаже от договор №28 по реда на чл.268 от ЗЗД.В този контекст ищецът е заявил в исковата молба,че отправя нарочно изявление до изпълнителя-ответник,че в качеството си на поръчващ,на основание чл.268 от ЗЗД,се отказва от процесния договор №28 поради наличие на така посочените основателни причини.С оглед на това счита за отпаднало основанието,на което ответникът е получил аванса за извършване на СМР по договора и че дължи връщането му на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД. Разпоредбата на чл.268 от ЗЗД,на която ищецът се позовава,предвижда,че ако има основателни причини,поръчващият може да се откаже от договора,макар изпълнението и да е започнало,като заплати на изпълнителя направените разходи,извършената работа и печалбата,която той би получил от изпълнението на работата.Съгласно константната практика на ВКС,обективирана напр. в решение №50164 от 23.12.2022 г. по т.д.№1160/2021 г. на ВКС,ТК,решение №84 от 19.07.2011 г. по т.д.№494/2010 г. на ВКС,II т.о. и др.,разпоредбата на чл.268 ЗЗД предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните му последици.Поръчващият /възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще,ако са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение,но за да произведе присъщото му правно действие,е необходимо отказът от двустранния договор,оттеглянето на поръчката да бъде заявено изрично и ясно,изразено по категоричен начин и да бъде доведено до значението на изпълнителя.Като материалноправна предпоставка за отказ от сделката основателните причини по смисъла на чл.268 ЗЗД са обстоятелства извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя,но които са във връзка с договора за изработка,тъй като мотивират възложителя да преустанови договорната връзка. Такива основателни причини,според съда,даващи правото на поръчващия да се откаже от договора,следва да са породени или узнати от поръчващия след сключването на договора.Неизпълнението на поети от насрещната страна-изпълнителя по договора,задължения не може да съставлява “основателна причина” за отказ от договора от страна на поръчващия по смисъла на чл.268 от ЗЗД,тъй като то,дори и да съществува,няма характера на причина,стояща извън договорното правоотношение между страните,а и основанието за прекратяване на договорната връзка занапред от поръчващия,визирано в същата разпоредба,се прилага,както вече се отрази,при безвиновно поведение на изпълнителя в същата връзка.Затова в случая соченото и твърдяно от ищеца “пълно виновно неизпълнение в срока по чл.3 и чл.20 от ЗЗД” от страна на ответникаизпълнител,не дава право на първия като възложител да се откаже от договора на основание чл.268 от ЗЗД. Не са основателна причина за отказ от договора по смисъла на чл.268 от ЗЗД и обстоятелствата,изразяващи се в липсата на регистрация на изпълнителя и на удостоверение,установяващи същият да отговаря на определените от закона нормативни изисквания за изпълнение на договорената услуга,а не е такава причина и забраната за строителна дейност,въведена с посочената по-горе заповед на смета на община Варна.Първото от тези обстоятелства-липсата на регистрация на строителя и на удостоверение,респ. произтичащата от тази липса нормативна забрана или ограничение за изпълнението на СМР,също не са обстоятелства,стоящи извън конкретното договорно правоотношение между страните,а и не са такива,които да са породени след сключването на процесния договор.Същите обстоятелства се твърдят от ищеца /във връзка с предявения от него главен иск/ като съществували още към момента на сключването на договора и няма никакви данни,а и не се твърди,ищецът да е узнал за тях на по-късен етап след пораждане на облигационната връзка. Що се отнася до сочената забрана за извършване на строителни дейности,то тя както вече се коментира,има временен характер-за периода 15.05-01.10.2023 г. и продължителността на този период не е такава,че да води до целесъобразност за поръчващия да се откаже от договора и евентуалното изпълнение на възложените СМР след отпадане на забраната. Предвид горните съображения въззивният съд намира за неустановено от ищеца-жалбоподател процесната му договорна връзка с ответника да е прекратена и на основание чл.268 от ЗЗД,поради което е неоснователен и предявения евентуален осъдителен иск по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.268 от ЗЗД за връщане на платения по договора аванс поради отказ от договора.Ето защо следва и извода,че първоинстанционното решение е правилно и в частта,с която същият иск е отхвърлен като неоснователен и ще се потвърди в тази му част. Неоснователен е и предявеният иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.14 от процесния договор №28.Както по-горе се отрази,с посочената клауза страните по договора са предвидили заплащането на неустойка от изпълнителя на възложителя при неспазване сроковете за изпълнение на поръчката,определени с договора,като дължимата в този случай неустойка е в размер на 0,5 % върху стойността на неизпълнените видове работи за всеки просрочен ден,но не повече от 5 % от стойността на договора.При положение обаче,че не се установи срока за изпълнение на възложените СМР по процесния договор да е започнал да тече,то и извод за виновна забава в изпълнението не може да бъде направен,а оттам е неоснователно и искането за присъждане на неустойката по чл.14 от процесния договор.Ето защо и този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне в пълния му предявен размер,какъвто краен резултат е постановен и с обжалваното решение.Затова то ще се потвърди и в частта му,с която е отхвърлен иска по чл.92,ал.1 от ЗЗД. Предвид всички изложени по-горе съображения се налага крайният извод,че въззивната жалба е изцяло неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение,като правилно, следва да се потвърди изцяло /вкл. и в частта за разноските,присъдени съобразно изхода на спора в първоинстанционното производство/. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззиваемия се следват разноски за тази инстанция и същият е направил искане за присъждането им,но това искане няма да се уважи поради липсата на доказателства да извършване на разноските. Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд