Решение № 34 от 16.2.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1690/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20252100601690 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подсъдимия М. З. Ш., чрез служебния му защитник адв. Станислава Лазарова от АК - Бургас против присъда № 167/21.11.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 1181/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Стоян Петров от АК - Бургас като служебен защитник на подс.Т. М. Ш. против постановената присъда. С посочената първоинстанционна присъда подс. Т. М. Ш. е признат за виновен в това, че на 06.08.2023 г. в гр. Бургас, кв. „Победа“, на ул. „Волга“ № 4 от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с peг. № ••••••••, в съучастие като съизвършител с М. З. Ш., чрез използване на техническо средство - дървена пръчка с дължина около 62 см, леко закривена и заострена в единия й край, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 2 216.10 лв, от владението на К. И. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Съдът е привел в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наложеното наказание на подс. Т. Ш. по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановил да изтърпи отделно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда подсъдимият М. З. Ш. е признат за виновен в това, че на 06.08.2023 г. в гр. Бургас, кв. „Победа“, на ул. „Волга“ № 4 от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с peг. № ••••••••, в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Т. М. Ш., чрез използване на техническо средство - дървена пръчка с дължина около 62 см, леко закривена и заострена в единия й край, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 216.10 лв, от владението на К. И. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е присъдил направените по делото съдебни разноски в тежест на подсъдимите. Във въззивната жалба, изходяща от М. З. Ш., служебният му защитник - адв. Станислава Лазарова от БАК, е изложил съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,като счита, че не е налице квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, а именно използване на техническо средство. По тези съображения се прави искане въззивният съд да измени атакуваната присъда и преквалифицира деянието на подсъдимия по по-леко наказуемия състав по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, при първоначален „строг“ режим. В допълнението към въззивната жалба се излагат подробни съображения и за необоснованост на постановената присъда, тъй като фактическите изводи на първоинстанционния съд не съответствали на събраните по делото доказателствени материали. С въззивната жалба, изходяща от адв. Стоян Петров от АК - Бургас, като служебен защитник на подс.Т. М. Ш., се излагат съображения за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Коментира се,че със споразумение от 08.12.2023 г. по н.о.х.д. № 3408/2023 г. по описа на БРС, на Ш. е наложено наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим. Съдът е привел в изпълнение на основание чл.68, ал. 1 от НК и наказанието по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на БРС в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.Двете наказания били изтърпени от подс. Ш. и същият е освободен от затвора през м. май или м. юни 2025 г. Повторното привеждане в изпълнение на наложеното наказание по н.о.х.д. № 4394/2021 г. на БРС според защитника е неправилно и незаконосъобразно. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда в тази й част и да постанови нова, с която да остави в сила наказанието от 1 година лишаване от свобода на подс. Т. Ш.. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. М. Ш. се явява лично и със служебния си защитник - адв. Станислава Лазарова от БАК, който поддържа жалбата, ведно със съображенията, изложени в нея и с направеното искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт. В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на подсъдимия Т. Ш. - адв. Стоян Петров от БАК, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения относно неправилно привеждане на наказанието лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на БРС и с формулираното със същата искане за отмяна на съдебния акт в тази част. В последната си дума подсъдимият М. Ш. моли деянието му да бъде преквалифицирано по по-леко наказуемия състав. В предоставената му последна дума, подс. Т. Ш. моли присъдата да бъде изменена, като не му се привежда в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на БРС. Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбите за неоснователни. Счита присъдата на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна. Правилно бил приложен чл. 68 НК по отношение на подс. Т. Ш.. Изразява становище, че районният съд е пропуснал да определи едно общо наказание на подс.Т. Ш. между това, наложено по настоящото дело и наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 3408/2023 г. на БРС, тъй като двете се явяват извършени при условията на реална съвкупност, поради което пледира за изменение на съдебния акт. Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбите за процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения : Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. З. Ш. е роден на •••••• г. в гр. •••••, с адрес в гр. ••••, ул. „•••“ № ••••. Той е ••••гражданин, ••••• образование, ••••••, •••••, с ЕГН ••••••••••. Видно от събраните по делото писмени доказателства, М. Ш. е осъждан както следва: С определение за одобряване на споразумение от 14.01.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 5542/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, за извършено на 10.07.2019 г. деяние по чл. 195, ал. 1 от НК, на М. Ш. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. С определение за одобряване на споразумение от 13.08.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 3176/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, за извършено на 17.03.2020 г. деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, на М. Ш. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.Наказанието е изтърпяно на 23.05.2022г. С определение, постановено по н.о.х.д. № 3176/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, на основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение определеното наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца по н.о.х.д. № 5542/2019 г. на БРС, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 05.11.2020г. С оглед на така описаните по-горе осъждания на подс.М. Ш., предхождащи инкриминираното деяние, настоящата му престъпна дейност се явява извършена при условията на опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, като не са изтекли сроковете по чл.30 от НК от изтърпяване на наказанията . Подсъдимият Т. М. Ш. е роден на •••••• г. в гр. •••••, с адрес в гр. •••••, ул. „•••••“ № ••••. Той е ••••••гражданин, ••••• образование, ••••, ••••, с ЕГН ••••••••••. Видно от събраните по делото писмени доказателства, Т. Ш. е осъждан както следва: С определение за одобряване на споразумение от 12.11.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, за извършено на 04.03.2020 г. деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, на Т. Ш. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. С определение за одобряване на споразумение от 08.12.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 3408/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, за извършено на 22.01.2023 г. деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.първо, чл. 194, ал. 1 от НК, на Т. Ш. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Наказанието е изтърпяно от 08.02.2025 г. до 05.06.2025 г. С определение, постановено по н.о.х.д. № 3408/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 29.12.2023 г., на основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение определеното наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на БРС, като е определен първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание. Същото е изтърпяно в периода от 18.12.2023 г. до 08.02.2025 г. На 06.08.2023 г. подс.Т. Ш. по прякор „•••••“ и подс. М. Ш. по прякор „•••••“ се намирали в гр. Бургас, кв. „Победа“. На улица „Волга“ № 4, двамата видели паркирано МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с p e г. № •••••• с частично свалени прозорци. Автомобилът бил собственост на св.К. И. И., който го паркирал по-рано, заключил го, но оставил прозорците частично свалени, тъй като било много горещо. В автомобила си между предна лява и предна дясна седалка св. И. оставил мъжката си кожена чанта, ведно с намиращи се в нея: 1 брой мъжки кожен портфейл марка „REFORM“, 1 брой калъф за очила, черен на цвят, 1 брой кърпичка за очила, бяла на цвят, с надпис „Н Hera Lens tailored to you“, 1 брой спрей за очила, 1 чифт безжични слушалки „Шауми“, 1 брой ключодържател с кожена каишка, 2 броя автомобилни ключове от бял метал с черни пластмасови държачи, 1 брой секретен ключ от бял метал с надпис „JMA“, 1 брой черно пластмасово дистанционно с две сиви копчета за л.а. „Ауди“, модел „В4“, 1 брой ключодържател тип халка на стойност 0.10 лв., 8 броя метални секретни ключа, 1 брой червен на цвят пластмасов чип, 1 брой метален магнит за отблокиране на врата и парична сума в размер на 2000 лева.Двамата подсъдими решили да отнемат вещи от автомобила на св. И.. Подсъдимият М. Ш. казал на братовчед си Т. Ш. да отиде и да отчупи една пръчка от храста, намиращ се в близост. Последният направил това, след което дал дървената пръчка на М. Ш., който бръкнал с нея през частично сваления прозорец и повдигнал черната кожена чанта, намираща се между двете предни седалки. Казал на братовчед си Т. Ш. да държи пръчката, за да може той да издърпа чантата през отвора на прозореца. След като подс. М. Ш. извадил чантата, я прибрал под дрехите си, а подс.Т. Ш. пуснал пръчката вътре в автомобила и двамата се отдалечили.Отишли до намиращ се в близост контейнер за отпадъци, като единият от тях изхвърлил отнетата чанта.След това другият я извадил и двамата отишли до къщата на техни близки, в която нямало никого. В къщата двамата си разделили парите от чантата по равно. Самата чанта и останалите вещи останали у подс.М. Ш., който ги изхвърлил в близост до храсти и казани за боклук. Около 16:00 - 16:30 часа на същата дата - 06.08.2023 г., св. К. И. отишъл до автомобила си и установил липсата на кожената чанта, ведно с вещите в нея.Същият намерил между предна и задна десни седалки дървената пръчка, с която била отнета чантата му. Подал сигнал в полицията и предал доброволно намерената пръчка. След проведени оперативно - издирвателни мероприятия, полицейските служители установили двамата подсъдими. Подсъдимият Т. Ш. заявил, че част от взетата парична сума е изхарчил, като останалите 600 лв. ги предал доброволно /л. 22 от ДП/. Подсъдимият М. Ш. завел полицейските служители до мястото, където изхвърлил чантата. С протокол за доброволно предаване от 10.08.2023 г. той предал на полицейските органи: 1 брой мъжка черна кожена чанта, в която се намирал 1 брой портфейл съдържащ: 1 брой свидетелство за управление на МПС, 1 брой контролен талон, 1 брой лична карта, 1 брой дебитна карта, като всички документи били на името на св. К. И., 15 броя визитни картички, 1 брой връзка с 9 секретни ключа и два чипа /единият от които за отблокиране на врата/, 1 брой връзка с два броя ключа за лек автомобил и дистанционно, 1 брой черен калъф за очила /л. 20 от ДП/. В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена оценъчна експертиза,от заключението на която установява, че към датата на инкриминираното деяние стойността на отнетите вещи възлиза на 216,10 лева /л. 68-71 от ДП/. Така изложената фактическа обстановка въззивният съдебен състав прие за установена въз основа на събрания съвкупен доказателствен материал: обясненията на подс.Т. Ш. (л. 31 и л. 140 от ДП) и частично обясненията на подс.М. Ш. (л. 124 от ДП), прочетени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, показанията на свидетелите К. И., Н. С., Д. Й., дадени в хода на съдебното следствие пред БРС, както и на приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на последните двама свидетели, дадени на досъдебното производство, приложените по делото протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми (л. 63-66 и л. 76- 80 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 20 и л. 22 ДП), заключенията на изготвените по делото съдебно-оценителна експертиза (л. 68-71 ДП), видеотехническа,лицево идентификационна експертиза (л.101-102 ДП) и ДНК експертиза (л.95-96 ДП), приложените писмени и веществени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК. Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са надлежно анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване. Анализът на доказателствената съвкупност по делото установява несъмненост на изводите, направени от районния съд относно авторството на извършеното деяние и механизма на осъществяването му. В оценката на доказателствените източници по делото,правилно районният съд е подходил с доверие и е кредитирал показанията на свидетеля К. И., които по своето съдържание са достатъчно подробни и последователни, логически свързани и категорични по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. Настоящият съдебен състав не констатира наличие на данни, които да налагат тяхното изключване от доказателствената съвкупност. Показанията на пострадалия И. изясняват предмета на престъпното посегателство - подробно описаните от него вещи, намиращи се в автомобила, времето на отсъствието му и моментът на установяване на липсата. Индивидуализирано е и техническото средство на престъплението - дървена пръчка, намерена в купето на автомобила и доброволно предадена от свидетеля на разследващите органи. Посочените от пострадалия белези на вещите и на техническото средство изцяло съответстват с констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на веществени доказателства. Показанията на полицейските служители - свидетелите Н. С. и Д. Й., вкл. приобщените по делото в хипотезата на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, също са безпротиворечиви и последователни относно предмета на престъпното посегателство и в пресъздаването на конкретиката, сочеща на времето, мястото и механизма на извършване на деянието от страна на подсъдимите. Преценявайки ги в контекста на собствената им логичност и последователност, както и с оглед констатираната корелация както помежду им, така и с другите доказателствени източници, настоящата инстанция оцени посочените гласни доказателствени средства като достоверни. Наличието на частична липса на спомен за конкретни детайли в показанията им не компрометира тяхната надеждност, тъй като е оправдана от динамиката на професионалната им дейност. Установените посредством показанията на свидетелите фактически обстоятелства кореспондират изцяло и с видеозаписа, намиращ се на оптичен носител CD-R, приобщен като веществено доказателство по делото, експертно проверен чрез извършена по делото видео-техническа експертиза. Въпреки, че извлечените от видеозаписа фотокопия са негодни за лицева идентификация според експерта, то те се определят като годни за евентуално разпознаване на лицата, т.е. това не дискредитира самия видеозапис като източник на информация. И двамата свидетели разпознават при преглеждането на записа от камерата именно подсъдимите като лицата, които на инкриминираната дата в часовия диапазон на извършване на кражбата, преминават по улицата, като подс. М. Ш. се движи пред подс.Т. Ш. и държи неестествено ръцете си пред блузата, сякаш придържа нещо. При преминаване покрай контейнер за смет, подс.М. Ш. изхвърля в него отнетата чанта, като се отдалечава на няколко метра.Подсъдимият Т. Ш. се спира до контейнера и започва да симулира, че търси вторични суровини. Взема черна найлонова торбичка и поставя в нея отнетата и изхвърлена чанта. През това време подс.М. Ш. се връща до контейнера, братовчед му се отдалечава, а той взема полиетиленовата торбичка от контейнера, след което двамата се отдалечават и завиват в близката улица. Идентификацията на лицата от записа от страна на полицейските служители – свидетелите С. и Й., е послужила за предприемане на ефективни действия. Въз основа на това разпознаване те са ги издирили и отвели за разпит. Нещо повече, именно подс.М. Ш., вследствие на проведените с двамата действия, е отвел служителите до мястото, където е била изхвърлена инкриминираната вещ (чантата), съдържаща описаните по-горе вещи, предадена доброволно на разследващите. Другият подсъдим Т. Ш. предал доброволно с протокол от 10.08.2023 г. сумата от 600 лв. В случая показанията на двамата полицейски служители са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Те кореспондират с фактическата обстановка, извлечена и от самото съдържание на видеозаписа,който ясно показва действията на подсъдимите, след като са отнели чантата от лекия автомобил, а именно посоката на отдалечаване от мястото и последващите им действия с отнетите вещи.Показанията им съответстват и с констатациите, съдържащи се в протоколите за оглед на веществени доказателства. В този смисъл гласните доказателствени средства,които са в синхрон с веществените (записа и намерената чанта), взаимно се подкрепят. Обясненията на подсъдимите, съгласно трайната съдебна практика имат двойствена природа.Те са едновременно гласно доказателствено средство по смисъла на НПК и основен способ за реализиране на правото на защита. Поради това заявеното от двамата подсъдими следва да се подложи на внимателен анализ и съпоставка с останалите доказателства, за да се установи тяхната достоверност.В контекста на тези изходни позиции, правилно първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия Т. Ш., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, с пълно доверие, тъй като те се отличават с последователност и детайлност относно времето,мястото и механизма на извършване на престъплението. Изложената от него фактическа обстановка се намира в пълно съответствие с останалата доказателствена съвкупност и по-конкретно с показанията на разпитаните полицейски служители, които изцяло потвърждават изнесените от подсъдимия данни.Обясненията му напълно съответстват на установеното от свидетелите С. и Й., особено в частта относно местонахождението на инкриминираните вещи и ролята на подсъдимия М. Ш. при тяхното откриване. Липсата на противоречия между обясненията на подс.Т. Ш. и останалите доказателствени източници обосновава извода на съда за тяхната правдивост, като същите служат за годно средство за установяване на авторството на деянието и участието на всеки от съучастниците. При преценката на обясненията на подс.М. Ш., депозирани от него на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, въззивният съд отчита техния специфичен характер като едновременно доказателствено средство и основен способ за реализиране правото на защита.В този смисъл, съдът намира същите за достоверни единствено в частта, потвърждаваща присъствието на подсъдимия на инкриминираното място и време съвместно с подс. Т. Ш.. Настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите, с които първостепенният съд е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия в останалата част, в която отрича собственото си участие в извършване на кражбата от лекия автомобил и последващото изхвърляне на чантичката, тъй като се явяват защитна версия, целяща да прехвърли цялата отговорност върху съучастника си. Обясненията на подс.М. Ш. не могат да бъдат приети за достоверни, защото са неубедителни и противоречат на събраните по делото гласни доказателствени средства и приложените писмени и веществени доказателства, кредитирани от настоящата инстанция. Поддържаната от подс. М. Ш. версия, че не желае да се замесва в престъплението, е в противоречие с фактическите му действия, а именно укриването на инкриминираната вещ под дрехите му, обективиращо съзнателно участие в изпълнителното деяние. На следващо място твърденията му се опровергават от показанията на свидетелите С. и Й., както и от обясненията на подс.Т. Ш., които в съвкупност установяват различна фактическа обстановка. Относно стойността на предмета на престъплението е изготвена и приета по делото съдебно-оценителна експертиза. Заключението на вещото лице е ясно, обосновано и не съдържа съмнение за неговата правилност. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е изградил своите изводи и на основата на приобщените по делото писмени доказателства. Въз основа на правилно установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно престъпната деятелност на подсъдимите, като правилно е квалифицирал деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подсъдимия Т. Ш. и по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подсъдимия М. Ш..Правните квалификации на деянията са законосъобразни и не са налице основания за тяхното изменение. От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е осъществено от подсъдимите Т. Ш. и М. Ш., които са отнели горепосочените вещи от владението и без съгласието на собственика им, прекратявайки фактическата власт върху същите и същевременно са установили своя фактическа власт върху тях. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието. Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - кражбата е извършена чрез използване на техническо средство.В конкретния случай, въззивният съд споделя доводите на РС-Бургас, че дървената пръчка (с дължина около 62 см, закривена и заострена в единия край) се явява техническо средство по смисъла на НК, тъй като е използвана от подсъдимите, за да си осигурят достъп до вещта, предмет на престъплението и с нея е било улеснено осъществяването на изпълнителното деяние на кражбата. Съгласно Постановление № 6/1971 г. на Пленума на ВС (изм. с ППВС № 7/1987 г.), техническо средство е всяка вещ, която деецът използва за извършване на техническа операция, улесняваща отнемането на вещите или преодоляването на прегради. Решаващо за квалификацията е не дали предметът е фабрично произведен за такава цел, а дали в конкретния случай е послужил за преодоляване на препятствие или за достигане до предмета на посегателство. В практиката на ВКС (Решение № 228/2014 г., Решение № 155/2017 г.) също така се приема, че техническо средство е всеки предмет, който чрез своите физически свойства подпомага достъпа до вещите. Това включва както сложни механизми, така и подръчни предмети (отвертки, щанги, пръчки или самоделни приспособления за „изваждане“ на вещи през тесни процепи). В конкретния случай приспособената дървена пръчка е послужила за извършване на специфична по вид операция. Чрез нея подсъдимите са успели както да проникнат във вътрешността на автомобила през тясно пространство, така и да закачат, повдигнат и изтеглят чантата на пострадалия. В този смисъл използването на пръчката обективно е улеснило и направило възможно отнемането на вещта, до която подсъдимите не са имали пряк физически достъп. На основание съдебното минало на подс. М. Ш., деянието му правилно е квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК - извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК. От друга страна, към датата на извършване на настоящото деяние – 06.08.2023г., не са изтекли пет години от изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода по цитираните осъждания, поради което и на основание чл. 30, ал. 1 НК приложение следва да намерят правилата за опасния рецидив. Правилно тези осъждания не са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като се явяват квалифициращ признак, който обуславя правната квалификация на деянието и по-тежка наказателна репресия. Настоящият съдебен състав изцяло споделя и извода на районния съд, че от субективна страна подсъдимите Т. Ш. и М. Ш. са осъществили престъплението с пряк умисъл. Всеки един от тях е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите - предмет на престъплението, собственика им и са искали преминаването им в своя фактическа власт.Разбирали са противоправния характер на извършеното, както и общественоопасните му последици, но въпреки това са искали настъпването им. Доказва се безспорно формата на съучастие по чл. 20, ал. 2 НК. Двамата подсъдими са участвали в извършване на изпълнителното деяние - отнемането на чужди движими вещи. Безспорно се доказва и общността на умисъла между съучастниците за осъществяване на намисленото престъпление. Всеки от тях е съзнавал,че извършва действия за постигането на общия престъпен резултат - отнемане на чужди движими вещи. Действали са и с намерение противозаконно да присвоят инкриминираните вещи. Този извод се налага предвид последващите им действия, изразяващи се в разпореждане с отнетите вещи като със свои - част от вещите изхвърлили, а парите си разделили и изхарчили.Същевременно, подсъдимите съзнателно са използвали техническо средство,за да улеснят отнемането на вещите. Безспорно подс. М. Ш. е съзнавал, че извършва деянието си след като е осъждан. Предвид изложеното и с оглед констатираната съставомерност на инкриминираното деяние, искането за преквалифициране на деянието на подс. М. Ш. по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК е неоснователно. С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намери за напълно обоснована и законосъобразна първоинстанционната присъда относно престъпната дейност на подсъдимите,тъй като при нейното постановяване правилно е приложен материалният наказателен закон спрямо осъществените от тях деяния. Относно наложените на подсъдимите наказания, въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно закона и е определил напълно адекватни на степента на обществена опасност на деянието и на дейците наказания. За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Обсъждайки следващите се на подсъдимите наказания, първостепенният съд правилно е преценил като смекчаващи отговорността обстоятелства относно подс. Т. Ш. връщането на част от отнетата сума, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, направеното искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, както и изразеното съжаление от двамата подсъдими. Като отегчаващо отговорността обстоятелство на подс. Т. Ш. правилно е отчетено от БРС, че се касае за престъпление, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. По делото не се установяват други обстоятелства,които да са относими към въпроса за индивидуализацията на наказанията, които да не са били отчетени от първата инстанция. Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд, че наказанията и на двамата подсъдими следва да бъдат определени по правилата на чл. 54 от НК в размер на минималните предвидени в закона. Не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи определяне на наказанията на подсъдимите при приложението на чл. 55 от НК.Съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, районният съд правилно е преценил, че за извършеното престъпление следва да се определи наказание лишаване от свобода в минимални размери, а именно една година за подсъдимия Т. Ш. и три години за подсъдимия М. Ш.. Съобразени са всички, влияещи върху отговорността на подсъдимите, обстоятелства, тяхната тежест, както и съответствието на така индивидуализираното наказание с целите по чл. 36 НК. В този смисъл настоящата въззивна инстанция счита, че определените наказания са законосъобразни и обществено оправдани, поради което не са налице основания за тяхното изменение. Обосновано и законосъобразно не е приложен институтът на чл.66, ал. 1 от НК. Не са допуснати нарушения по отношение на режима за изтърпяване на наказанията, който е определен от районния съд по правилата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС за подс. М. Ш. и на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС за подс. Т. Ш., съобразно съдимостта на двамата. Законосъобразно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, с оглед извършване на инкриминираното деяние в изпитателния срок, в който е било отложено изтърпяването на наложеното на подс. Т. Ш. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на БРС. Неправилно обаче е постановил това наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. Тази хипотеза касае само наложеното по съответното производство наказание, но не и привежданото в изпълнение. В конкретния случай, приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на БРС, следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС /в съответствие с Решение № 391 от 26.10.2023 г. на ВКС по н.д. № 522/2023 г., II н.о.; Решение № 214 от 5.11.2018 г. на ВКС по н.д. № 912/2018 г., I н.о.; Решение № 108 от 21.05.2019 г. на ВКС по н.д. № 381/2019 г., II н.о.; Решение № 21 от 23.02.2022 г. на ВКС по н.д. № 932/2021 г., II н.о. и др./. В този смисъл е необходимо да бъде коригиран атакуваният съдебен акт. Първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе в обжалвания акт и относно приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т.1 от НК, съгласно която следва да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимият Т. Ш. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 21.10.2025 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Що се касае до направеното предложение от страна на представителя на ОП- Бургас за приложение на разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК и определяне на едно общо наказание на подс.Т. Ш. по настоящото дело и това по н.о.х.д. № 3408/2023г. по описа на РС-Бургас и за приложение на чл.68, ал.1 от НК по отношение на наказанието му по н.о.х.д. № 4394/2021 г. по описа на БРС, въззивният съд намира,че такова групиране на наказанията следва да бъде извършено от първоинстанционния съд по реда на чл.306, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като бъде зачетено и изтърпяното до момента наказание от страна на подсъдимия, тъй като ако за първи път въззивният съд се произнесе за това в решението си, подсъдимият ще е лишен от възможността да обжалва съдебния акт по съответния процесуален ред. Деянието на подс.М. Ш. е извършено по-малко от пет години от изтърпяването на ефективно наказание лишаване от свобода на 23.05.2022 г. по н.ох.д.№3176/2020г. по описа на БРС, поради което и наложеното му за настоящата деятелност наказание от три години лишаване от свобода законосъобразно е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателство по делото. С оглед виновността на подсъдимите, правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността им за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд