Решение № 349 от 31.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 489/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, въззивна жалба вх. № 2021/15.02.2023 г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“ ЕАД, ЕИК 202637962, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ЖК „Оранжерии – шосето за София“ срещу Решение № 11/06.02.2023 г., поправено с Решение № 39/11.04.2023 г., по т.д. № 5/2021 г., на ОС – Благоевград, I X с., с което е обявена неплатежоспособността му, определена е начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва се извода, че молителят „КТБ“ АД (н) има качеството кредитор, въпреки че ответникът не е страна по сключените договори за кредит, на които легитимацията на ищеца се основава. Излага тълкуване на разпоредбата на чл. 263л ТЗ и счита, че с него в българското законодателство са предвидени собствени правила, които изключвали приложението на цитираните от молителя директиви. Сочи, съдебна практика – Р № 787/10.07.2017 г., на ВКС, в което било посочено, че разпоредбата на чл. 263л, ал. 2 ТЗ намирала приложение при преобразуване чрез разделяне, какъвто настоящият случай не бил. Сочи, че в случая от плана за преобразуване на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД било посочено кои задължения по действащи договори преминавали към „Топлофикация Петрич“ ЕАД като нито един от договорите легитимиращи молителя не е посочен, поради което прави извод, че задълженията по тях са останали в патримониума на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. Още излага, че доколкото по договор за кредит, връщането на заетата сума чрез плащането на месечни анюитетни вноски, не превръща договора в такъв за периодични платежи и макар и задължението за заплащане на погасителни вноски да е съществувало и след преобразуването, тъй като договорите са сключени преди преобразуването и се касае за отделяне, то молителят не е кредитор на въззивника. Още излага, че изпадането в забава е след преобразуването като правата и задълженията по сключените договори не са преминали у въззивника, поради което и солидарна отговорност не е възникнала. Оспорва изводите за нищожност на представени 20 бр. споразумения сключени с „ВГД Комерс“ ЕООД като абсолютно симулативни като счита изложените в тази насока мотиви за вътрешно противоречиви. Оспорва и извода на съда, че уговорените в споразуменията неустойки противоречат на морала, тъй като излизат извън присъщите на функции на неустойката, както и, че от неустойките е генерирана нова главница, върху която отново са били начислявани лихви и неустойки. Изводите на съда счита за противоречащи на мотивите на ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Още сочи, че съдът без да събере доказателства е приел, че повечето споразумения са без достоверна дата, поради което са непротивопоставими на трети лица. Счита, че не са били обсъдени отговорите на всички въпроси, поставени на ССЕ и допълнителните такива.

Оспорва извода, че „Кистен 5“ ЕООД е кредитор на въззивника и счита, че успешно е било проведено оспорване на автентичността на подписите положени от името на въззивника в представените от това дружество два от договорите за заем, както и е пренебрегнат установения посредством събраните специални знания факт, че вземане има въззивника към посоченото дружество, а не обратно.

Съдът не бил взел предвид представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство Ревизионен доклад от 16.12.2022 г. и констатациите в него. При изчисляване на коефициентите не е бил взет предвид и факта, че за периода м. 02.2019 г. – м. 01.2021 г. дружеството е било обявено в несъстоятелност и с прекратена търговска дейност отново по молба на „КТБ“ АД (н) като счита за известен факта, че по тази причина дружеството не е било в състояние да осъществява дейността си и да генерира приходи от нея, съотв. да погасява задълженията си, което неминуемо се е отразило и на техните стойности.

Отделно сочи, че разпоредбите на ТЗ досежно несъстоятелността и стойностите на коефициентите, не могат да бъдат прилагани спрямо дружество, което работи в условията на регулиран пазар, по същата причина и в разпоредбата на чл. 61 ЗЕ било посочено, че отношенията свързани с неплатежоспособността и несъстоятелността на такива дружества, подлежат на уреждане със специален закон, какъвто и до настоящият момент не е налице.

По същество моли за отмяна на атакуваното решение. Релевира доказателствено искане.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззваемият „КТБ“ АД (н), ЕИК 831184677, депозира отговор вх. № 3823/23.02.2023 г., в който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. От своя страна счита, че тъй като в плана за преобразуване липсва разпределение на задължението на кредитополучателя по Договорите за кредит, поради което и правоприемниците отговарят солидарно за задълженията. Сочи съдебна практика, в подкрепа на този извод. Счита, че цитираното от въззивника Р № 787/10.07.2017 г., на ВКС е неправилно интерпретирано и, че то е постановено при различна фактическа обстановка. Счита, че разпоредбата на чл. 263л ТЗ се цели защита на кредиторите, която не може да бъде осъществена при ограничаване отговорността на отделените дружества. Сочи, че по отговорността на отделените дружества произнасяне на ВКС било налице в Определение № 50582/25.10.2022 г., по т.д. № 1846/2022 г. и Определение № 50593/14.11.2022 г., по т.д. № 2097/2022 г. За относимо счита и постановеното Определение № 2/04.01.2021 г., по т.д. № 1186/2020 г. на ВКС.

Касателно оспорените споразумения сочи, че същите нямат достоверна дата спрямо въззиваемия, следователно тези върху които е поставен щемпел на нотариус за заверка на препис снет от оригинал през м. септември 2015 г. следва да се считат съставени именно тогава с цел осчетоводяването им със задна дата и привидното генериране на дълг към свързаното лице „ВГД Комерс“ ЕООД. В тази насока коментира посочването от страна на вещото лице, че е възможно счетоводно записване със задна дата, както и промяната на тяхната номерация впоследствие. Сочи, че погасяването на твърдяното задължение е извършено чрез многократно преминаване на една и съща сума в размер на 700000.00 лв. през кръга „Копие“ АД – „Топлофикация Петрич“ ЕАД – „ВГД Комерс“ ЕООД и отново „Копие“ АД, до погасяване на дълг в размер от над 18000000.00 лв. Установените факти и обстоятелсва водели до извод, че оспорените споразумения са нищожни, поради наличието на абсолютна симулация.

По отношение на представения Ревизионен доклад сочи, че твърденията на въззивника са неправилни, тъй като вземанията на въззиваемия са приети в производството по несъстоятелността на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и цялото производство е инициирано от молбата на „КТБ“ АД (н) като по силата на разпоредбата на чл. 628а, ал. 1 ТЗ подаването на молбата прекъсва давността и докато трае производството давността спира да тече. Счита, че възприетото в индивидуален административен акт не може да доведе до отписване установено с акт на съда вземане. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Кистен 5“ ЕООД депозира отговор вх. № 4125/29.03.2023 г., в който оспорва оплакванията на въззивника досежно материално-правната му легитимация на кредитор в производството. Излага, че от заключението на първоначалната ССЕ се установявало, че преобладаващата част от показателите, показващи финансовото състояние на въззивника са извън препоръчителните стойности, още през периода, предхождащ посоченият от въззивника м. 02.2019 г. – м. 01.2021 г. Сочи, че наличието на правоотношения по представените договори било установено посредством събраните специални знания, тъй като такова задължение било осчетоводено при въззивника. За недоказано счита твърдението на въззивника, че вземането на „Кистен 5“ ЕООД е било погасено чрез прихващане. Излага коментар и на останалите представени с молбата за присъединяване доказателства и възприетото от първоинстанционния съд в тази насока. Оспорва доводите досежно липсата на специален нормативен акт, релевирани във въззивната жалба като сочи, че липсата на такъв не може да доведе до извод, че производство по несъстоятелност не следва да бъде открИ.о. Счита за неоснователно доказателственото искане на въззивника. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В съдебно заседание, въззивникът и първият въззиваем, чрез процесуални представители, поддържат оплакванията, доводите и съображенията, изложени във въззивната жалба и отговора. Вторият въззиваем, не изпраща представител.

Софийски апелативен съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред БлОС е образувано по молба вх. № 6/08.01.2021 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК 831184677, за открИ.е производство по несъстоятелност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, ЕИК 202637962. В молбата се твърди, че отношенията между молителя и ответника произтичат от 11 бр. Договори за кредит и Анекси към тях, сключени в периода 28.09.2006 г. - 22.08.2012 г., по силата на които е предоставил кредити на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н), ЕИК 811202228. Сочи, че с вписване № 20130626114148, по партидата на посоченото дружество е било вписано преобразуване на чрез отделяне, в резултат от което били образували 6 нови юридически лица, в т.ч. и ответника. Излага, че в плана за преобразуване на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (н), липсва разпределение на задължението на кредитополучателя към „КТБ“ АД, по сключените договори между правоприемниците. Поради което извежда, че те отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията по тях, съобр. чл. 263л, ал. 1 ТЗ. Излага твърдения относно размера на задълженията по всеки един от договорите и сочи датите, на които са спрени плащанията по всеки о тях. В резултат от това ответникът му дължи сума общо в размер на 81035322.56 лв., към 20.02.2019 г. С оглед спиране на плащанията по посочените договори за банков кредит ответникът е в състояние на неплатежоспособност, считано от 27.05.2014 г. - най-ранната дата на спиране на плащанията от страна на длъжника. Отправя искане тази дата да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността.

В писмено становище, представено в първото съдебно заседание, длъжникът „Топлофикация Петрич“ ЕАД оспорва молбата. Твърди, че не са налице доказателства за неплатежоспособността му, както и, че вземанията на молителя по посочените договори за кредит не са безспорни, а са предмет на иск по чл. 694 ТЗ. Оспорва активната легитимация на молителя като кредитор като твърди, че при преобразуване чрез отделяне, при липса на разпределение на съществуващо задължение, то остава в патримониума на преобразуващото се дружество, а отговорността на новоучредените дружества е до размера на получените права. Сочи, че лимитираната му отговорност е до размера на 18504340 лв., която е била погасена, тъй като е погасило задължения на кредитополучателя към друг негов кредитор.

В границите на срока по чл. 629, ал. 4 ТЗ, в редакция преди изменението й през 2023 г., към молбата се е присъединил и кредитора „КИСТЕН 5“ ЕООД, ЕИК 203514208. Същият основава легитимацията си на кредитор на сключени с длъжника Договори за заем от 05.12.2018 г., 07.12.2018 г. и 19.12.2018 г., по силата на който на длъжника са предоставени сумите 50000.00 лв., 78000.00 лв. и 58000.00 лв., които суми последният се е задължил да върне в сроковете и при условията – възнаградителна лихва 5 % и неустойка за забава 0.02 %, уговорени в договорите. От посочените суми се твърди длъжникът да е върнал сумата 98700.00 лв., като последното плащане било в размер на 7700.00 лв. на 08.05.2019 г. Към датата на молбата, дължимите лихви върху предоставените суми възлизали на сумата 24830.15 лв. По същество моли за открИ.е на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадлъжнялост.

По молбата на присъединения кредитор, длъжникът изразява становище в молба вх. № 12555/22.12.2021 г., в което заявява, че „Кистен 5“ ЕООД, не е негов кредитор, тъй като всички задължения към него са изпълнени.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази представените доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Представени по делото са Договор за банков кредит от 28.09.2006 г., Договор за банков кредит от 28.09.2006 г., Договор за банков кредит от 28.09.2006 г., Договор за банков кредит от 28.05.2008 г., Договор за банков кредит от 31.08.2009 г., Договор за банков кредит от 20.11.2009 г., Договор за банкова кредит от 17.12.2009 г., Договор за банков кредит от 26.10.2010 г., Договор за банков кредит от 28.12.2010 г., Договор за банков кредит от 14.03.2012 г. и Договор за банков кредит от 22.08.2012 г., всички сключени между „КТБ“ АД и „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. Представени са и всички сключени към тях Анекси, покана за обявяване на предсрочна изискуемост по договорите, връчена на 24.09.2015 г., извлечения от счетоводните книги на банката.

Не се е спорило между страните, а и се установява от представените Заповеди по чл. 417 ГПК и изпълнителни листи, че по девет от Договорите за кредит „Топлофикация Петрич“ ЕАД е осъдено да заплати дължимите по договорите за кредит суми, солидарно с кредитополучателя „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД.

Не се е спорило между страните, а и се установява при извършване на служебна справка в публичния сайт на ТР воден при АВ, по партидата на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, че на 26.06.2013 г., е вписано преобразуване на дружеството като чрез отделяне са учредени дружествата „Комунално - битови услуги - Петрич“ ЕООД, ЕИК 202638014; „Кожух Ванга“ ЕООД, ЕИК 202638007; „СиЗ - Оранжерии Петрич“ ЕООД, ЕИК 202637994; „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ ЕООД, ЕИК 202637975; „Топлофикация - Петрич“ ЕАД, ЕИК 20263796 и „Консервна фабрика Петрич“ ЕООД, ЕИК 202637987.

От обявения по партидата на преобразуващото се дружество План за преобразуване от 06.12.2012 г. е, че в р. II, чл. 2.2., за новоучреденото дружество „Топлофикация Петрич“ ЕАД е определен капитал в размер на 18504340 лв., на осн. чл. 262с, ал. 3 ТЗ. В чл. 15.1. от Плана е индивидуализирано имуществото, правата и задълженията, които преминават в това новоучредено дружество.

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от отразяванията по партидата на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, че с Решение № 860/20.02.2019 г., по т.д. № 252/2016 г., на БлОС, е обявена неплатежоспособността на това дружество, определена е начална дата на неплатежоспособността - 01.01.2011 г.; открито е производство по несъстоятелност; допуснато е обезпечение, чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника; постановено е прекратяване на дейността на предприятието; обявено е в несъстоятелност дружеството; допълнена е на осн. чл. 9 ТЗ фирмата на длъжника с добавката - в несъстоятелност; спряно е производството по делото. В тази част Решението е потвърдено с Решение № 498/26.02.2020 г., по описа за 2019 г., САС, ТО, 13- ти с., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 2/04.01.2021 г., по т.д. № 1186/2020 г., ВКС, I ТО.

Постъпило по делото е и писмо № 1289/11.02.2021 г., от НАП, към което е приложена Справка за задълженията на ответника към 09.02.2021 г. Посочено е, че за събирането им е образувано изп.д. № 160016692/2016 г., по което са постъпили пет частични плащания, на посочените в писмото дати.

От страна на присъединения кредитор „Кистен 5“ ЕООД, за установяване на легитимацията му, са представени Договор за заем от 05.12.2018 г., от 07.12.2018 г., от 19.12.2018 г., по силата на които се твърди да са предоставени на ответника сумите 50000.00 лв., 78000.00 лв., 58000.00 лв., при условията разписани в тях. Автентичността на положените подписи от името на представляващия ответника в Договор за заем от 05.12.2018 г. и 07.12.2018 г. са предмет на оспорване.

Във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 ГПК са събрани специални знания, посредством заключение на комплексна (техническа и графическа) експертиза вх. № 6332/07.06.2022 г., чието заключение неоспорено от страните е кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че изследваните подписи за „заемател“, в Договори за заем от 05.12.2018 г. и 07.12.2018 г., сключени между „Кистен 5“ ЕООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД, не са положени с химикалкова паста, а са пренесени по електрофотографски способ от друг документ. По тази причина експертът не е бил в състояние да се произнесе относно тяхното авторство. С което автентичността на документите следва да се счита оборена.

Представени са уведомления от 05.12.2018 г. и 10.12.2018 г., с които ответникът е уведомил „Кистен 5“ ЕООД, че е цедирал вземанията си по сключените с него Договори за заем от 05.12.2018 г. и 07.12.2018 г., в размер на сумата 50000.00 лв. и 78000.00 лв., в полза на „Булгаргаз“ ЕАД, като след получаване на уведомленията плащанията на сумите следва да бъдат извършени по сметка на последното дружество. Автентичността на положения подпис от името на представляващия ответника в уведомлението от 05.12.2018 г. е предмет на оспорване, но доказателства в тази насока не са били ангажирани.

Представени са 7 бр. платежни нареждания, с които „Кистен 5“ ЕООД е нареждало от името на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, по сметка на „Булгаргаз“ ЕАД следните суми: - на 05.12.2018 г. – 50000.00 лв., с основание – по договор, - на 10.12.2018 г. – 58000.00 лв., с основание – договор от 07.12.2018 г., на 10.12.2018 г. – 10000.00 лв., с основание – по дог. 07.12.2018 г., - на 10.12.2018 г. – 10000.00 лв., с основание – по дог. 07.12.2018 г., на 20.12.2018 г. – 50000.00 лв., с основание – по договор.

Представени са и 2 бр. платежни нареждания от 20.12.2018 г. и 14.02.2019 г., по силата на които „Кистен 5“ ЕООД е наредило от името на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, по сметка на „Фонд сигурност на ел.енергийната система“ и НАП, ТД – Югозападна сумите 7421.59 лв., с основание – вноска по чл. 36е, ал. 3 от ЗЕ и 8916.21 лв., с основание – акциз м. 01/2019 г. по ЕАДД 449230 09/02.

Представени по делото са 2 бр. уведомления от 11.01.2017 г., отправени до Синдиците на „КТБ“ АД от „Сосиете Женерал“ АД, представлявано от Ф. У., Гл. Изп. Директор, от които се установява, че „СЖ“ АД потвърждава, че запазва правата си произтичащи от сключени с „КТБ“ АД 2 бр. договори за залог от 19.05.2011 г., обезпечаващи Договор за заем от 19.05.2011 г. В представените писма датата, съдържанието им и подписите са оспорени от страна на ответника.

Представени по делото са и 9 бр. уведомления отправени от „СЖ“ АД до „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, в периода 18.11.2014 г. – 26.03.2015 г., по силата на които и във връзка със сключените договори за залог, последното дружество е уведомено, че по сключените 4 от сключените договори за кредит плащанията следва да бъдат извършвани по сметка на „СЖ“ АД. В представените писма автентичността на подписа на лицето, посочен като техен автор – Ю. Л. Л., както и представителната му власт за извършване на подобни изявления, е оспорена от страна на ищеца.

Във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 ГПК е постъпило писмо вх. № 2218/01.03.2022 г., изходящо от „Банка ДСК“ АД, от което се установява, че Ю. Л. Л. не е бил служител на Група „Сосиете Женерал“ в периода м. 11.2014 г. – м. 04.2015 г. От страна на ответника са представени множество споразумения сключени през периода 01.07.2002 г. – 19.10.2016 г., между „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, „ВГД – Комерс“ ЕООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД (в различни конфигурации). По отношение на споразуменията от страна на „КТБ“ АД е релевирано възражение за тяхната нищожност като абсолютно симулативни.

Представено по делото е Решение № 12519/21.12.2020 г., по в.т.д. № 4465/2019 г., на САС, ТО, 6 с. и Решение № 2572/28.05.2018 г., по т.д. № 259/2016 г., на БлОС, с които е признато за установено съществуването на вземанията на „КТБ“ АД по издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 726/2015 г., с произход Договор за кредит от 28.12.2010 г. и 8 бр. Анекси към него. На решенията липсва отбелязване за влизането им в сила.

Представен по делото е Ревизионен акт № 001/18.01.2022 г., издаден на „Топлофикация Петрич“, с обхват Данък върху добавената стойност за периода 31.03.2020 г. – 30.06.2020 г., както и доказателства за обжалването му.

Постъпило по делото е писмо вх. № 10-00-1486/31.05.2022 г. от „Булгаргаз“ ЕАД, от което се установява какви задължения на „Топлофикация Петрич“ ЕАД са погасени с получената от ФСЕС сума 316347.59 лв.

Постъпило по делото е писмо вх. № 6491/09.06.2022 г., изходящо от НАП, с което са представени дневниците за покупки и продажби по ЗДДС на “Топлофикация Петрич“ ЕАД, за периода м. 11.2018 г. - м. 02.2019 г. и за периода м.03.2020 г. - м. 01.2022 г., на оптичен носител.

Представен по делото е Ревизионен доклад № 001/16.12.2022 г., за резултатите от извършена ревизия на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД за задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. Пред въззивния съд е представен и Ревизионен акт от 29.11.2023 г., издаден на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД за дължимия Корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. С оглед изтеклия продължителен период от време и с оглед по-пълното и всестранно изследване на финансово-икономическото състояние на ответника към момента на провеждане на въззивното производство, пред въззивния съд са събрани специални знания, посредством заключение на ССЕ, чието заключение се цени от въззивния съд като пълно, обективно, компетентно дадено и изготвено при съобразяване на всички събрани доказателства по делото. По отношение стойността и структурата на активите експертът сочи, че при отделянето на дружеството от „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, капиталът му е в размер на 18504340 лв., формиран от недвижимо и движимо имущество и от сметка 2079 - придобИ.е на АМА — 37670.72 лв. Вещото лице в табличен вид е анализирало стойността и състава на актива и пасива по балансите за периода 2013 – 2022 г., както и вертикалната структура на активите като е извело, че нетекущите активи от 99.88 % през 2013 г. спадат до 50.49 % през 2022 г. По отношение резултата от дейността на дружеството експертът е установил, че за периода 2013 – 2020 г. дружеството е на загуба. През 2021 г. е реализирана печалба в размер на 203 х.лв., а през 2022 г. печалба в размер на 45 х.лв. По отношение на текущите активи, вещото лице сочи, че вземанията през 2013 г. са 100% от краткотрайните активи и спадат до 99, 98% през 2022 г. като най-голям е дела на вземанията.

По отношение вземанията от заключението се установява, че по аналитична оборотна ведомост на „Топлофикация Петрич“ ЕАД към 31.12.2022 г., вземанията са в размер на 22970392.43 лв. и са посочени по клиенти и размер на вземането в таблица № 5. Във вземанията са включени и такива от „В&ВГД Оранжерии Петрич“ (н) – 18504340.00 лв. от 2016 г. и вземания от ЧСИ М. Б. от 2016 г. – 200827.57 лв. Експертът счита, че съгл. чл. 34 ЗКПО, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО, тези вземания следва да се отпишат от баланса към 2022 г. като несъбираеми, при което вземанията ще възлизат на сумата 4265224.86 лв.

В таблица № 6 от заключението се съдържа анализ на показателите за ликвидност, финансова автономност и нетен оборотен капитал. Касателно показателите за ликвидност, вещото лице сочи, че коеф. за обща и бърза ликвидност през 2013 г., 2014 г., 2017 г., 2021 г. и 2022 г. имат стойности над 1-ца, което показва, че дружеството може да покрие текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. За периода 2015 г. - 2020 г. вкл., стойностите на тези коефициенти са под 1-ца, което показва, че дружеството не може с наличните краткотрайни активи да погаси краткосрочните си задължения. Стойностите на коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност през целия обследван период, с изкл. на 2014 г., са под препоръчителните стойности, което е показател, че „Топлофикация Петрич" ЕАД не може да изпълни текущите си задължения, тъй като не разполага с необходимите финансови средства (финансови активи и парични средства).

За целия обследван период коеф. за финансова автономност на дружеството е със стойности над 1-ца, което означава, че предприятието покрива целия привлечен капитал със своята собственост.

Коефициентът на задлъжнялост показва сумата на пасивите, падащи се на 1 лев собствен капитал и за целия обследван период не е в рамките на препоръчителните стойности. Приетата норма е точно обратното на коеф. за финансова автономност - задълженията да не надвишават, а да са около 1/3 от собствения капитал.

По отношение на нетният оборотен капитал, представляващ разлика между стойностите само на краткотрайните активи и на краткосрочните задължения, от заключението се установява, че след 2014 г. до 2020 г. стойностите му са отрицателни. Тези величини показвали, че краткотрайните активи на дружеството са по-малко от краткосрочните му задължения. За 2021 г. и 2022 г. стойностите на нетния оборотен капитал са положителни, което било показател, че дружеството било в състояние да погаси краткосрочните си задължения с краткотрайните активи. По данни от балансите на „Топлофикация Петрич” ЕАД било видно, че към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. дружеството може да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи при условие, че събере вземанията си. От изследваните 8 показателя, 3 не са в норма.

От заключението се установява още, че по оборотна ведомост общият размер на задълженията към 31.12.2022 г. възлиза на 20870974.54 лв., от които – 4563741.58 лв. - краткосрочни и 16307232.96 лв. – дългосрочни.

По данни от НАП, задълженията на „Топлофикация Петрич” ЕАД са в размер на 1254190.51 лв., от които главница – 847495.22 лв. и лихви – 406733.86 лв. За събирането им е образувано изп.д. № 160016692/2016 г. Експертът сочи, че в счетоводството на „Топлофикация Петрич” ЕАД задълженията към НАП към 31.12.2022 г. са в размер на 799450.22 лв., които не отговарят на посочените от НАП. По данни от НАП задълженията на дружеството към същата дата са в размер на 1165395.40 лв., от които главница – 825762.00 лв. и лихви – 339633.40 лв.

В Таблица № 10 и 11 експертът е онагледил счетоводните записвания между длъжника и „В&ВГД Оранжерии Петрич”, които касаят периода 2013 - 2015 г. Експертът сочи, че в счетоводството на длъжника не са налице счетоводни записвания по отношение на „КТБ“ АД.

По информация предоставена на експерта към 31.12.2022 г. общият размер на актива на „Топлофикация Петрич” ЕАД е 42703389.51 лв., в същият размер е и пасива на дружеството към посочената дата.

Към 31.12.2022 г. задълженията към кредиторите възлизат на 20346031.60 лв., предоставена оборотна ведомост и 20709452.15 лв., при съобразяване и на данните от НАП. Задължения към „КТБ“ АД не са отразени в счетоводството на длъжника.

Експертът сочи още, че по счетоводни данни имуществото на дружеството към 31.12.2022 г. е в размер на 42703389.51 лв., но реално възлиза на 17800950.49 лв., тъй като вземането от „В&ВГД Оранжерии Петрич” – 18504340.00 лв., към 31.12.2022 г. следва да бъде отписано, докато задълженията възлизат на 20709452.15 лв. Експертът сочи, че по счетоводни данни имуществото е достатъчно да покрие задълженията.

Парично оценимите права на дружеството към 31.12.2022 г. са в размер на 42703389.51 лв. като вземанията представляват 49, 50 % от всички активи. За да отговори на въпроса, доколко вземанията са събираеми или несъбираеми, експертът е изчислил показателя «период на събиране на вземанията». В таблица № 13 вещото лице е изчислило периода на събиране на вземанията за целия анализиран период 2013 - 2022 г., от които се установява, че при събираемост от 390 дни за 2020 г. до 31.12.2022 г. събираемостта нараства до 4256 дни (около 12 години), което прави вземанията трудносъбираеми или несъбираеми.

Експертът е извършил анализ на вземанията и в таблица № 14 и 15 сочи текущите вземания като изключва обезценката през 2022 г. и дългосрочните вземания. В резултат от това в таблица 16 е извършено преизчисляване и на данните по баланса на дружеството за период 2014 – 2022 г. Съответно в таблица 17 вещото лице е изчислило отново и основните икономически показатели за периода 2014 – 2022 г. След изчисленията за 2014 г., 2017 г и 2021 г. коеф. за обща и бърза ликвидност са със стойности над 1-ца и показват, че „Топлофикация Петрич” ЕАД може да покрие краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. След 2017 г. тези коефициенти са под 1-ца и показват, че дружеството не е ликвидно.

По отношение коеф. за незабавна и абсолютна ликвидност, експертът сочи, че за целия обследван период, с изключение на 2014 г., стойностите им са под препоръчителните и са почти 0. Това сочи на невъзможност да бъдат изпълнени текущите задължения, тъй като дружеството не разполага с достатъчно финансови средства (финансови активи и парични средства).

Коефициентът на финансова автономност (платежоспособност) е със стойности за целия период над 1-ца и показва, че дружеството има финансова независимост. За 2022 г. стойността му е под 1-ца и показва, че дружеството няма финансова независимост.

Коефициентът на задлъжнялост за целия период не е в препоръчителните стойности. Приетата норма е задълженията да са около 1/3 от собствения капитал.

По отношение нетният оборотен капитал, който представлява разлика между стойностите само на краткотрайните активи и на краткосрочните задължения, вещото лице сочи, че след 2014 г. е отрицателна величина и показва, че „Топлофикация Петрич“ ЕАД не може с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните задължения. За 2017 г. и 2021 г. нетния оборотен капитал е положителна величина тъй като вземанията от „В&ВГД Оранжерии Петрич“ са отразени в баланса като текущи вземания. В заключение вещото лице сочи, че от всички 8 изследвани показатели, само два са в норма.

Експертът сочи, че след 2018 г. дружеството забавя плащанията си по търговски сделки над 60 дни като забавянето нараства до 8 месеца през 2022 г. Според вещото лице отразените в баланса дългосрочни задължения към доставчици и НАП следва да бъдат посочени като краткосрочни, при което забавянето в плащанията е 1014 дни или близо 34 месеца.

От заключението се установява, че длъжникът разполага с парични средства общо в размер на 4646.30 лв., от които касова наличност в размер на 1458.11 лв. и по разплащателни сметки 3188.19 лв.

В таблица № 19 експертът е извършил анализ на процента на извършените плащания спрямо текущите задължения на дружеството за периода 2016 – 2022 г. От данните се установява, че още през 2018 г. плащанията, които извършва длъжника към своите кредитори е под 10 %, на фона на предходните 2017 г., когато е 25.28 % и 2016 г., когато е 96.11 %.

Тенденцията на спад на извършените плащания се запазва и през следващите години като през 2022 г. е 0, 20 %.

В заключението си вещото лице е проследило и отношенията между дружествата „В&ВГД Оранжерии Петрич” и „ВГД Комерс“, както и плащанията извършени от длъжника във връзка с тези отношения, по представените от ответника и оспорени от ищеца споразумения. Експертът е посочил и по какъв начин тези отношения са отразени в счетоводствата на дружествата, че някои отразявания са неправилни, както и, че не са представени всички счетоводни данни.

Още експертът е установил, че текущо в годините отношенията основани на оспорените споразумения не са намерили надлежно и последователно отражение. За периода 2002 г. – 2014 г. в баланса на „В &ВГД Оранжерии Петрич” ООД, не са отразявани оспорените споразумения. Същите са осчетоводявани задбалансово, но не са описани в Приложението към ГФО за този период, каквото е изискването на СС 37 — провизии, условни задължения и условни активи, точка 11.3. В баланса към 31.12.2015 г. са отразени задължения към „ВГД Комерс“ в размер на 11626399.96 лв. и задбалансово – 10068548.99 лв. Не е отразен текущия разход от намаляване на задълженията на „В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД към „ВГД Комерс“, за сметка на получени суми от клиенти, дебитори в размер на 5083554.93 лв., което е довело до увеличаване на загубата за периода. В баланса към 31.12.2016 г. са отразени задължения към „ВГД Комерс“ в размер на 13166293.76 лв. В счетоводството на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД не е отразен текущия разход от намаляване на задълженията му към „ВГД Комерс“ за сметка на получени суми от клиенти и изходящия паричен поток от свързано лице „Топлофикация Петрич“, в общ размер на 18640512.77 лв., което е довело до увеличаване на загубата.

По отношение на „ВГД Комерс” ЕООД, експертът сочи, че за периода 2002 г. - 2006 г., вкл. не са предоставени данни. В баланса към 31.12.2007 г. и 31.12.2008 г. условни активи и пасиви не са отразени. След 2008 г. в балансите не се показват условните активи и пасиви, но се описват в Приложение към ГФО, ако има вероятност от постъпване на поток икономически ползи, съобр. СС 37, т.8.4 и 11.4. В актива на баланса към 31.12.2014 г. са отразени вземания над 1 г. от „В &ВГД Оранжерии Петрич” ООД в размер на 16709954, 89 лв. и съответно в пасива на баланса - приходи за бъдещи периоди в същия размер. В баланса към 31.12.2015 г. са отразени вземания от „В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД, в размер на 12210653.96 лв. и вземания от трети лица – 1894072.70 лв. „ВГД Комерс“ ЕООД не е признало погасените си задължения към „В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД в размер на 195812.73 лв. като текущи приходи, което води до увеличение на печалбата за 2015 г. и съответно начисляване на данък печалба в по-голям размер. В баланса към 31.12.2016 г. са отразени вземания от „В&ВГД Оранжерии Петрич” ООД в размер на 13083204.73 лв. и вземания от трети лица – 2074767.40 лв. Също така по сметка 750 - приходи за бъдещи периоди стоят очаквани приходи от „Топлофикация Петрич“ – 626623.11 лв и очаквани приходи от „В&ВГД Оранжерии Петрич“- 36892518.43 лв.

„ВГД Комерс“ ЕООД не е признало получените по банкова сметка финансови приходи в размер на 18947285.88 лв, които водят до увеличаване на печалбата за 2016 г. и съответно до начисляване на данък печалба в по- голям размер.

Експертът заключава, че за периода 2002 г. – 2014 г. осчетоводявания на задължения, респ. вземания, формирани по оспорените споразумения не се установява да са налице в обявените ГФО на двете дружества.

Експертът е дал и вариант на изчислени основни икономически показатели, при съобразяване на солидарна отговорност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД към „КТБ“ АД. При този вариант на изчисления нито един от коефициентите не е в препоръчителни стойности, а собственият капитал е декапитализиран. Дружеството е неликвидно, неплатежоспособно и свръхзадлъжняло.

По отношение на кредитора „Кистен 5“ ЕООД, експертът сочи, че в счетоводството му сумите са осчетоводявани по сметка 4982 - Топлофикация Петрич ЕАД и към 31.12.2021 г. са в размер на 127640.77 лв. За начислените лихви са издавани фактури, които са подавани в регистър „Дневник на продажбите“ в НАП. В счетоводството на „Топлофикация Петрич" ЕАД получените суми от „Кистен 5“ ЕООД са осчетоводявани по сметка 494 - разчети по заеми. Към 31.12.2021 г. задълженията към Кистен 5 са в размер на 209669.42 лв. Не са осчетоводени преведените на „Кистен 5“ ЕООД, по нареждане на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, суми от „Газ Трейдинг 2002“, ЗК, „Земя 2012“ ООД. Към 01.01.2022 г. „Топлофикация Петрич“ ЕАД има вземане от „Кистен 5“ ЕООД, в размер на 187947.04 лв., след приспадане на недоставено гориво за 443312.53 лв.

В допълнително заключение, експертът е извършил изчисления на основните икономически показатели като е включил и 2023 г., както и е изготвил вариант при съобразяване на изготвен ревизионен доклад от 16.12.2022 г. При тази фактическа установеност, съдът като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и приложимия закон, достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Определение № 413/23.06.2023 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Произнасянето на БлОС съответства на заявената за разглеждане молба за открИ.е на производство по несъстоятелност с правно основание чл. 625 ТЗ, поради което решението е и допустимо.

По останалите въпроси, съобразно разпоредбата на чл. 269 ал. 1 ГПК и при съобразяване на коректива, съдържащ се в разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, въззивния съд е ограничен от наведените с въззивната жалба доводи.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни предпоставки, подлежащи на разглеждане в посочения ред:

1. Длъжникът да е от кръга на лицата, по отношение на които може да бъде открито производство по несъстоятелност – търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ (търговско дружество, едноличен търговец и кооперация); юридическо лице с нестопанска цел (сдружение и фондация), съгл. чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ; неограничено отговорен съдружник, съгл. чл. 610 ТЗ; починал/заличен от търговския регистър неограничено отговорен съдружник, съгл. чл. 611, ал. 2 ТЗ; починал/заличен от търговския регистър едноличен търговец, съгл. чл. 611, ал. 1 ТЗ и скрит съучастник, съгл. чл. 609 ТЗ.

2. Молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност да е подадена до компетентния съд, съобр. разпоредбата на чл. 613 ТЗ – окръжния съд по седалището на търговеца, от легитимирано лице, съобр. разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжника, съответно ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и ИА "ГИТ" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

3. Длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост, съобр. чл. 607а ТЗ.

В конкретния случай, не е било спорно между страните, че длъжникът е от кръга на лицата, спрямо които може да бъде открИ.о производство по несъстоятелност, а именно търговец по см. на чл. 1 ТЗ – търговско дружество, чиято правно-организационна форма е ЕАД.

Не е било предмет на спор и обстоятелството, че молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност, е подадена пред компетентния съд по седалището на търговеца – БлОС.

Настоящото производство е образувано по молба на лица, които твърдят да са носители на качеството кредитор по търговска сделка на ответника, което качество да ги легитимира да отправят искане за открИ.е на производство по несъстоятелност. В тази хипотеза на изследване подлежи наличието или липсата на материалноправна легитимация на молителите да искат открИ.е на такова производство, доколкото процесуалната такава се извлича от твърденията в сезиращата молба.

По легитимацията на „КТБ“ АД (н). Материално-правната легитимация на този кредитор е основана на сключени между него и „В&ВГД Оранжерии Петрич“ 11 бр. договори за кредит, по които ответникът отговаря солидарно, на осн. чл. 263л, ал. 1 ТЗ. Настоящият състав намира, че доколкото производството по несъстоятелност във фазата по открИ.е не е такова по установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването и размера на вземанията на кредитора подал молба за открИ.е на производство по несъстоятелност, то е достатъчно качеството кредитор по отношение на ответника да бъде установено дори и само по един от посочените договори.

В случая, това се установява от представените и коментирани във фактическата установеност Решение № 12519/21.12.2020 г., по в.т.д. № 4465/2019 г., на САС, ТО, 6 с. и Решение № 2572/28.05.2018 г., по т.д. № 259/2016 г., на БлОС. С решението на БлОС е прието за установено съществуване на вземане на „КТБ“ АД срещу „В&ВГД Оранжерии Петрич“ и „Топлофикация Петрич“, при условията на солидарност, основано на Договор за кредит от 28.12.2010 г. и 8 бр. Анекси към него, за просрочена главница – 2103500 лв., просрочени лихви – 291493.89 лв. и 110157.79 лв., текущи лихви – 21473.23 лв. и неустойка – 27215.91 лв., за които е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 726/2015 г. на РС – Петрич. Макар и посочените решения да не носят заверка за влизането им в сила, при извършена справка в публичния сайт на ВКС, съдът установи, че с Определение № 284 от 10.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 998/2021 г., II т. о., ТК, постановеното въззивно решение на САС не е допуснато до касационен контрол. Следователно с постановяването на 10.05.2022 г. на акта на ВКС вземането по този договор и солидарната отговорност на „Топлофикация Петрич“ по него са установени между страните със сила на пресъдено нещо, който факт макар и настъпил в хода на настоящият процес следва да бъде съобразен.

Доколкото пред въззивната инстанция е пренесен и спора по въпроса дали ответникът отговаря солидарно за пълния размер на задълженията по посочените 11 бр. договора за кредит, наред с кредитополучателя по тях - „В&ВГД Оранжерии Петрич“, от когото чрез отделяне е създаден или отговорността му е ограничена само до размера на полученото при отделянето имущество, то въззивният съд дължи произнасяне. В тази насока ответникът сочи, че с плана за преобразуване на праводателя „В&ВГД Оранжерии Петрич“ задълженията към „КТБ“ АД по тези договори не са му били възложени.

Съобразно разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ, за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества, освен прекратените. Отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване. Както бе посочено във фактическата установеност в чл. 15.1. от Плана за преобразуване е индивидуализирано имуществото, правата и задълженията, които преминават в новоучреденото дружество – „Топлофикация Петрич“ ЕАД. Видно е и, че задължения по процесните договори за кредит, сключени с „КТБ“ АД не са намерили място. Не са налице и доказателства задълженията по процесните договори да са били заплатени от страна на кредитополучателя, напротив установява се, че въз основа на тези задължения е открито производство по несъстоятелността му. От събраните доказателства се установява и, че задълженията са възникнали преди преобразуването на „В&ВГД Оранжерии Петрич“, вписано в ТР на 26.06.2013 г. и от която дата, съобр. разпоредбата на чл. 263ж ТЗ, има действие то.

Следва да бъде посочено и, че разпоредбата на чл. 263л ТЗ е именована „Защита на кредиторите“ и като такава урежда гаранциите за защита интересите на кредиторите на преобразуващите се дружества, така щото те да не бъдат засегнати при преобразуването. При това положение предложеното от въззивика тълкуване на разпоредбата не може да бъде споделено. Разпоредбата е ясна и в ал. 1 е разписана солидарна отговорност на всички участващи в преобразуването дружества, освен прекратените. Съставът на САС намира, че ограничението предвидено в изречение второ от същата алинея следва да бъде възприемано като касаещо отношенията между участващите в преобразуването дружества, но не може да има за последица ограничаване на възможността на кредитор да се удовлетвори от отделеното и преминало в патримониума на новоучредено дружество имущество, което поначало се е намирало в патримониума на длъжника му. Това е така, защото поначало цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите му и да се допусне възможност чрез преобразуване по пътя на отделяне в новоучредените дружества да преминат всички активи на длъжника, а в имуществото на преобразувалият се длъжник да останат само задължения възникнали преди преобразуването, би довело до недопустимо увреждане на кредиторите, а и до възможност длъжника да черпи права от собствено виновно поведение. На отделно основание, доколкото кредиторът не е страна по плана за преобразуване, то същият не би могъл да му бъде противопоставен като средство за ограничаване на възможността му за пълно удовлетворяване.

В случая, разпоредбата на ал. 2 от чл. 263л ТЗ не би могла да бъде приложена, тъй като касае хипотеза на преобразуване чрез разделяне, каквато настоящата не е.

Все във връзка с горните изводи не биха могли да бъдат споделени и доводите на ответника, че отговорността му за задълженията на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ по сключените договори за кредит не можело да бъде ангажирана от „КТБ“ АД и в този смисъл последният не се явявал кредитор, тъй като тя (отговорността) била ограничена до размера на получените права, в случая в размер на 18504340 лв. – стойността на капитала. Длъжникът е твърдял, че с погасяване на задълженията на праводателя си „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към цесионера-кредитор „ВГД-Комерс” ЕООД, изцяло е погасена и отговорността на "Топлофикация Петрич“ ЕАД основана на разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ. В подкрепа на тези твърдения са представени множество споразумения сключени през периода 01.07.2002 г. – 19.10.2016 г., между „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, „ВГД – Комерс“ ЕООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД. Видно от споразуменията е, че същите касаят отношенията между трите дружества, които са страни по тях. Същите не биха могли да бъдат противопоставени на кредитора „КТБ“ АД, доколкото последният не е страна по тях. Вътрешните отношения между „Топлофикация Петрич“, в резултат на отделянето му от „В&ВГД Оранжерии Петрич и извършени по тези отношения плащания, не биха могли да доведат, нито до изключване на отговорността към „КТБ“ АД, нито до ограничаването й.

В случай, че горното не бъде споделено, представените споразумения са оспорени от кредитора „КТБ“ АД с твърдения за абсолютната им симулативност. По този въпрос, въззивният съд споделя изложеното от първоинстанционния съд в постановеното решение и препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

По легитимацията на „Кистен 5“ ЕООД. Легитимацията на този кредитор да иска открИ.е на производство по несъстоятелност на длъжника е основана на представените 3 бр. Договори за заем от 05.12.2018 г., от 07.12.2018 г. и от 19.12.2018 г., по силата на които се твърди да са предоставени на ответника сумите 50000.00 лв., 78000.00 лв., 58000.00 лв. Както вече бе посочено автентичността на първите два от Договорите бе успешно опровергана като се установи, че подписът положен от името на представляващия дружеството – длъжник не е изпълнен с химикалкова паста, а е пренесен, което е направило невъзможно изследването на авторството. Третият от представените Договори – този от 19.12.2018 г., не съдържа подпис за заемополучател и оригинал на такъв документ в хода на производството не е представен. Въпреки това обаче следва да бъдат съобразени още и следните обстоятелства: В хода на производството са представени коментираните в установеното по фактите уведомления за превод от 05.12.2018 г. и от 10.12.2018 г., изходящи от длъжниковото дружество и отправени до кредитора „Кистен 5“. Видно от тях е, че длъжникът е признал подписването на договорите за заем от 05.12.2018 г. и 07.12.2018 г. Макар и непрецизно формулирани, тъй като се говори за цедиране на вземания по договорите за заем, изявленията в тях са ясни – заемополучателят „Топлофикация Петрич“ е уведомило заемодателя „Кистен 5“ предоставените му в заем суми, по тези два договора, в размер на 50000.00 лв. и 78000.00 лв. да бъдат преведени по банкова сметка на „Булгаргаз“ ЕАД. Представените платежни нареждания от 05.12.2018 г. за сумата 50000.00 лв., с основание – по договор, от 10.12.2018 г., за сумата 58000.00 лв., с основание – договор от 07.12.2018 г., от 10.12.2018 г. за сумата 10000.00 лв., с основание – по дог. 07.12.2018 г. и от 10.12.2018 г., за сумата 10000.00 лв., с основание – по дог. 07.12.2018 г., с които сумите са наредени по сметка на „Булгаргаз“ ЕАД, удостоверяват предприети действия от страна на „Кистен 5“ в унисон с получените уведомления.

Нещо повече от събраните специални знания безспорно се установява и, че в счетоводството на кредитора „Кистен 5“ сумите са осчетоводявани по сметка 4982 – „Топлофикация Петрич“ ЕАД и към 31.12.2021 г. са в размер на 127640.77 лв. За начислените лихви по заемите са издавани фактури, които са подавани в регистър „Дневник на продажбите“ в НАП. Съответно в счетоводството на „Топлофикация Петрич" ЕАД получените суми от „Кистен 5“ ЕООД са осчетоводявани по сметка 494 - разчети по заеми като към 31.12.2021 г. задълженията към „Кистен 5“ са в размер на 209669.42 лв.

От всички анализирани по-горе в съвкупност доказателства и факти се налага безспорния извод, че присъединеният кредитор „Кистен 5“ успешно е установил активната си материално-правна легитимация на кредитор по търговска сделка на ответника, основана на договори за заем. Този извод, не може да бъде разколебан и от обсъдените и установени във възприетото по фактите доказателства за наличие и на други търговски отношения между двете дружества и на установеното от експерта по ССЕ, счетоводно отразено вземане на длъжника към този кредитор в размер на 187947.04 лв.

Посоченото налага изследване на последната предпоставка – наличие на състояние на неплатежоспособност, респ. свърхзадлъжнялост, което да е трайно и необратимо.

Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние на длъжника, произтичащо от невъзможност за изпълнение на изискуемо: - парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка; - публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност; - задължение по частно държавно вземане, или - задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца (чл. 608, ал. 1, т. 1-4 ТЗ).

Състоянието на неплатежоспособност се установява след анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието (така Решение № 71/30.04.2015 г., по т.д. № 4254/2013 г., ВКС, I ТО).

В случая, от събраните в хода на производството доказателства се установява, а и не се е спорило между страните, че „В&ВГД Оранжерии Петрич“ не е изпълнило задълженията си по сключените с „КТБ“ АД договори за кредит. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че спрямо това дружество е открито производство по несъстоятелност с коментираните във фактическата установеност - Решение № 860/20.02.2019, г., по т.д. № 252/2016 г., на БлОС, потвърдено в тази му част с Решение на САС, последното недопуснато до касационно обжалване.

С оглед на изложените мотиви досежно преобразуването на кредитополучателя по всички договори за кредит, сключени с „КТБ“ АД и ефекта на вписването му в ТР, се налага извода, че считано от 26.06.2013 г. се е породила и солидарната отговорност на всички участващи в преобразуването дружества, в т.ч. и настоящият ответник, за задълженията на преобразувалото се дружество.

Следва да бъде посочено, че към 12.01.2021 г. - датата на подаване на молбата по чл. 625, ал. 1 ТЗ, вземанията на молителя по процесните договори за кредит при всяко положение са били изискуеми, поради настъпване на крайния срок за погасяване на задълженията по отношение „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, съответно по отношение на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, а и на основание чл. 617, ал. 1, предл. 1 ТЗ - считано от датата на решението за обявяване в несъстоятелност - 20.02.2019 г. Предвид изложеното, съставът на въззивния съд намира, че следва да бъде ценен варианта от заключението на ССЕ, събрана от въззивния съд, при който основните икономически показатели са изчислени при съобразяване на пълната солидарна отговорност на „Топлофикация Петрич“ за задълженията на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (отговор на въпрос 19, съдържащ се на стр. 43-46). Експертът е отговорил, че при този вариант, за целия период 2013 – 2022 г. всички показатели за ликвидност са много под препоръчителните стойности, което показва, че „Топлофикация Петрич” ЕАД е неликвидно. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност за целия период са със стойности „0“, което показва, че дружеството няма парични средства, с които да покрие задълженията си. За целия обследван период „Топлофикация Петрич“ ЕАД е неплатежоспособно, тъй като стойностите на коефициента за финансова автономност са отрицателни и дружеството изцяло зависи от волята на кредиторите си. Коефициентът за задлъжнялост за целия обследван период е с отрицателни стойности. Експертът е обобщил, че от всички изследвани показатели нито един не е в препоръчителните стойности, собствения капитал е декапитализиран. „Топлофикация Петрич“ ЕАД е неликвидно, неплатежоспособно и свръхзадлъжняло.

В резултат от горното, настоящият състав приема за доказани твърдяните материалноправни предпоставки по чл. 608, ал. 1 ТЗ - търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми парично задължение, породено от търговска сделка и при липса на предпоставките по чл. 631 ТЗ затрудненията на длъжника да са временни или, че той разполага с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Налага се налага извода, че „Топлофикация Петрич“ ЕАД е неплатежоспособно, по смисъла на закона и по отношение на него следва да бъде открито производство по несъстоятелността, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ.

Следва да бъде посочено, че констатациите съдържащи се в представеният Ревизионен доклад от 16.12.2022 г., изготвен в границите на ревизионно производство срещу „В&ВГД Оранжерии Петрич“, също не следва да бъдат вземани предвид при извършване преценка на цялостното състояние на длъжника, в разрез със становището му. В посоченият доклад за 2020 г. ревизиращият екип е определил общо приходи за „В&ВГД Оранжерии Петрич“ в размер на 67669707.31 лв., в т.ч. 90050.04 лв. по издадени фактури на клиенти и извънредни приходи от отписани задължения към „КТБ“ АД – 67579657.27 лв. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2020 г. е определена да е в размер на 66646704.06 лв., определен е корпоративен данък в размер на 6664670.41 лв., който не е внесен. Посоченото отписване на задълженията към „КТБ“ АД е извършено за целите на ревизионното производство с предмет установяване и начисляване на публични задължения - корпоративен данък и не е обвързващо за настоящият съд. На отделно основание – длъжникът не е направил в границите на процесуалните срокове възражение за погасяване на задълженията по давност.

Съгласно Решение № 202/10.01.2014 г., по т.д № 1453/2013 г., ВКС, II ТО, което настоящият състав на съда споделя - началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор.

В случая, вписването на преобразуването е извършено на 26.06.2013 г., от който момент има действие, по силата на чл. 263ж ТЗ, съответно е налице солидарна отговорност между дружествата, участващи в преобразуването за възникналите до датата на преобразуването задължения на преобразуващото се дружество, на основание чл. 263л, ал. 1, изр. 1 ТЗ. Същевременно не се е спорило, че по всеки един от сключените договори за кредит кредитополучателя не е погасил задълженията си към молителя като последните плащания по договорите са извършени на 06.11.2014 г. (съгласно данните в молбата за открИ.е на производство). Същевременно за целия анализиран период 2013 – 2023 г. при отчитане на солидарната отговорност на длъжника, всички показатели от значение за финансово-икономическото му състояние сочат на извод, че длъжникът е декапитализиран, неликвиден и неплатежоспособен. Посоченото води до извод, че към 31.12.2014 г. състоянието на длъжника е трайно и необратимо и тази дата следва да бъде определена за начална по смисъла на чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Като неоснователно се преценява наведено във въззивната жалба оплакване, че за периода 20.02.2019 г. - 04.01.2021 г. дружеството е било обявено в несъстоятелност, по предходно съдебно производство и не е извършвало търговска дейност. В хода на настоящото производство, е извършена преценка на всички събрани доказателства за състоянието на длъжника и е установено, че състоянието на дружеството е влошено много преди посочения период.

Като неоснователно се преценява и оплакването, че разпоредбите на ТЗ досежно несъстоятелността и стойностите на коефициентите, не могат да бъдат прилагани спрямо дружество, което работи в условията на регулиран пазар, по същата причина и в разпоредбата на чл. 61 ЗЕ било посочено, че отношенията свързани с неплатежоспособността и несъстоятелността на такива дружества, подлежат на уреждане със специален закон, какъвто и до настоящият момент не е налице. По въпроса е налице формирана практика на върховната инстанция, която настоящият състав споделя и според която липсата на специален закон, уреждащ отношенията относно неплатежоспособността и обявяване в несъстоятелност на лицензирани дружества по Закона за енергетиката, не изключва приложимостта на част IV от ТЗ. За приложението на чл. 608 от ТЗ е без значение причината, поради която дружеството е изпаднало в неплатежоспособност - дали това се дължи на обективни или субективни причини (така Решение № 791/15.12.2005 г., по т.д. № 471/2005 г., ВКС, II ТО ). Да се приеме обратното би означавало да се изключат определени търговци от обхвата на разпоредбите за несъстоятелността и интересите на техните кредитори да останат незащитени, което не би могла да се приеме, че е била целта на законодателя.

С оглед на изложеното, постановеното съдебно решение ще следва да бъде отменено в частта, досежно определената начална дата на състоянието на неплатежоспособност и вместо него постановено друго, съобразно изложените мотиви, а в останалите му обжалвани части ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд