Решение № 7722 от 7.7.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 63282/2021 г.

Софийски районен съд07.07.2022 г.докладчик ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. Д. АЛ., ЕГН ••••••••••, адрес за признаване на Заповед № ЧР-П-30/12.05.2021 г. на Министъра на икономиката, за възстановяване на ищцата на предишната длъжност „Началник на политическия кабинет на Министъра на икономиката и за присъждане на обезщетение в размер от 29000 лв. за периода 12.05.2021 г. до 12.11.2021 г. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчнате на препис от него на страните. ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните! Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 7722

гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110163282 по описа за 2021 година при секретаря: Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело 63282 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Ищецът твърди, че е изпълнявал при ответника длъжността „Началник на политически кабинет“ на Министъра на икономиката.

Поддържа, че въз основа на уволнителна заповед от 12.05.2021 г. е прекратено правоотношението й с ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

Поддържа, че процесната уволнителна е нищожна поради липса на компетентност, предвид постановеното Решение № 16 от 27.10.2021 г. на КС за обявяване на противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 г. на Президента на Република България, в частта с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени процесната уволнителна заповед, да възстанови ищецът на изпълняваната преди уволнението длъжност и да изплати в негова полза претендиранато обезщетение.

Претендира и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че въз основа на Допълнително споразумение от 19.11.2019г., сключено към трудово договор от 07.01.2019г., ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „Началник на политически кабинет“ на Министъра на икономиката.

Между страните не съществува спор и за това, че с уволнителна заповед от 12.05.2021 г. е прекратено правоотношението на ищеца с ответника на основание чл. 28, ал. 6 ЗА, вр. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

Процесната уволнителна заповед е издадена от Кирил Петков, изпълняващ към датата на нейното издаване длъжността Министър на икономиката.

Безспорно е че с Решение № 16 от 27.10.2021 г., обн., ДВ, бр. 93 от 9.11.2021 г.) на К. съд на Република България е обявен за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на Президента на Република България, в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков.

Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно Решение № 3 от 28.04.2020 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12 май 2020 г.), на Конституционния съд, "Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им", от което следва, че правоотношението на Министъра на икономиката е съществувало в условията на висяща недействителност Недействителността на инвеститурата, обективирана в процесния Указ, не засяга правните актове, издавани от конкретния орган, за периода на незаконосъобразното упражняване на власт, по отношение на тяхната компетентност, доколкото те са издавани в рамките на обективната компетентност на този орган и са създали права и задължения на конкретни правни субекти.

Ето защо съдът намира и процесната уволнителна заповед за действителна и като такава счита, че тя е породила своето потестативни правно последици, доколкото е безспорно, че ищцата попада в субектния обхват на разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ЗА, а прекратителното основане, предвидено в чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията, е специално по отношение на основанията посочени в КТ, като за да е законосъобразно упражнено то, не е нужно заповедта за прекратяване на правоотношението да се мотивира въз основа на какво е извършена тази преценка.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът законосъобразно е упражнил правото си да прекрати с ищцата създаденото между тях правоотношение, като предявените искове - главният и обусловените от него искове по чл. 344, т. 2 и т. 3 КТ, следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийският районен съд

Цитирани разпоредби

10