Решение № 7042 от 19.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 14419/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, чрез адв. К., срещу решение № 17463/26.10.2023г., постановено по гр.д. № 44706/2023г. по описа на СРС, 167-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата 259.66 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, във връзка със щета № 470422222266343, за нанесени вреди на лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № •••••••, от ПТП, настъпило на 05.12.2022г. Вследствие на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на Околовръстен път, в гр. София, преди светофара с бул. „Симеоновско шосе“, ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради неправилно тълкуване и прилагане на приложимия материален закон. Столичният Околовръстен път бил включен в Списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение на МС № 959/31.12.2018г., обн. ДВ бр. 3/08.01.2019г. и доп. РМС № 887/04.12.2020г. Конкретно – т. 1 от решението и приложение № 1 към утвърдения списък, Окъловръстен път бил включен под № 18, раздел III – Пътища от втори клас. ЗП разделял пътищата на републикански и общински – чл. 3. Ответникът АПИ бил именно органът, който отговарял за управлението на републиканските пътища – чл. 30, ал. 1 и ал. 3, чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗП, а по отношение на тези, които били част от урбанизираните територии, отговорността на Агенцията била съвместна със съответната община. Нормата на чл. 48 ППЗП излизала извън законовата делегация на чл. 30, ал. 3 ЗП – позовава се и на чл. 19 ЗП. Съдът следвало да приложи нормите на законовия нормативен акт от по-висока степен – чл. 15, ал. 3 ЗНА, като в случая досежно Околовръстен път отговорността била съвместна на АПИ и СО, като право на ищеца било да прецени срещу кого да насочи иска си. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това предявеният осъдителен иск срещу ответника АПИ - уважен. Претендира разноски за двете инстанции. При неспазен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователнапо подробно изложени съображения, наведени и пред първата инстанция. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Третото лице-помагач на страната на ответника Столична община, заявява становище, че обжалваното решение било правилно като резултат, но СРС изложил неправилни мотиви. Предявеният иск бил неоснователен и недоказан, поради недоказаност на елементите от фактическия състав на вземането на ищеца, в т.ч. органите на МВР не били уведомени, вещите лица се произнесли за вредата и причинната връзка без да били установени достатъчно факти. Не се установило задължение на СО да поддържа конкретния път на мястото на ПТП - неясно било дали сключения с ответника АПИ споразумителен протокол се отнасял до това място, самото място не се установило от доказателствата по делото, процесният участък не се поддържал от СО и липсвала законова предпоставка СО да отговаря по такъв иск. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Решението на СРС в обжалваната част е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че ПТП настъпило на 05.12.2022г. в гр. София, Околовръстен път, посока от „Ринг Мол“ към „Симеоновско шосе“, преди светофара, който пътен участък се намира в границите на урбанизираната територия на Столична община и е включен в списъка на републиканските пътища, утвърдени с Решение на МС. Основният спорен между страните пред настоящата съдебна инстанция въпрос е носи ли ответникът АПИ деликтната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД, произтичаща от неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – Постановление 9/1966г. на ВС. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗП, пътищата са републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа – ал. 2, изр. 1 на същия текст. Съобразно нормата на чл. 3, ал. 4 ЗП списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8, ал. 2 ЗП и тяхното управление се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им. Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините предвид разпоредбата на чл. 31 ЗП. Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона – чл. 30, ал. 3 ЗП. Редът за финансиране на дейностите по изграждането, реконструкцията и ремонта на републиканските пътища в чертите на градовете по взаимна договореност е регламентиран с чл. 41 ППЗП. Предвид легалната дефиниция на понятията „поддържане на пътищата“ и „ремонт на пътищата“ в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с горецитираната норма задължение се изразява в извършването на дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Съгласно чл. 47, ал. 1 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – ал. 2 на същия текст. Предвид нормата на чл. 48 ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на ответника АПИ досежно републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии, платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, като при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно, а в случаите като настоящия - републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, задължението за организиране на дейностите по поддържане е вменено на съответната община, като АПИ участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година - чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП. Анализът на горните разпоредби обуславя извода, че отговорност за поддържането и ремонта на републиканските пътища, преминаващи през градовете с население над 100 000 души, носят общините, на чиято територия се намират. Следователно на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града с население над 100 000 души, като полага системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и отстраняване на локални повреди по настилката, а ответникът АПИ единствено участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км. от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година – арг. и от чл. 55, ал. 2 ППЗП. В изпълнение на това нормативно задължение бил сключен и представеният по делото споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на Столична община. Съгласно чл. 1 от протокола страните приели съвместно да финансират поддържането, в т.ч. зимно поддържане на платното/платната за движение на републиканските пътища в границите на Столична община, изброени в Приложение № 1, включително и за процесния пътен участък, който е част от републикански път II-18. Съгласно чл. 4 организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в т.ч. зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града се извършва от общината. Следователно, макар и процесният път да е част от републиканската пътна мрежа, той се намира в урбанизираната територия на гр. София и по силата на чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП именно на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града в изправно състояние - чл. 167, ал. 1 ЗДвП. От обстоятелството, че на пътната настилка на републикански път в границите на гр. София - Околовръстен път, към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, следва че не ответникът, а общината не е изпълнила вмененото й законово задължение. С разпоредбата на чл. 30, ал. 5 ЗП е предвидено задължение за Агенцията да осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, а ал. 6 предвижда възможност дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души да се осъществява съвместно от АПИ и съответната община, по взаимна договореност, при условия и ред, определени в Правилника. Ето защо, противно на доводите в жалбата колизия на ЗП с разпоредбата на чл. 48, т. 2 б. „в“ ППЗП не е налице. По горните мотиви по делото не се установява твърдението на ищеца, че процесното ПТП настъпило на път, за поддържането на който задължение има ответникът АПИ, поради което предявеният иск е неоснователен и превилно е отхвърлен от СРС. Обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът АПИ. На основание чл. 78, ал. 3 следва да му се присъдят 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд