Решение № 6242 от 9.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 811/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано по касационна жалба от „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, ЕИК 207717106, против Решение № 285 от 05.03.2025 г., постановено по АНД № 20253110200430/2025 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03-2400498/27.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), във вр. с чл. 61 и чл. 16, т.1, б. „б“ от Наредба № 2 МИЗБУТСМР. Касаторът с касационната жалба и в открито съдебно заседание счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, постановено при пълна недоказаност на вмененото нарушение. Счита се, че доколкото на обекта не е имало служители на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, а на друго дружество „ДИНЕСО“ ЕООД е следвало да се ангажира отговорността на последното дружество. Излагат се съображения свързани с фактическата обстановка. Прави се искане от съда да отменят отмени въззивното решение и отмени НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна в депозиран по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения по същество на спора. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба, прави предложение за оставане в сила на оспореното решение. Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 03-2400498/27.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ. ВРС е приел за установено от фактическа и правна страна, че на 10.10.2024 г. служители на ДИТ - Варна, сред които св. Н., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект - -„жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда" - крило вход 4, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв. 5, 26 м.р., ПИ 10135.3513.2047, изпълняван от „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД, съгласно сключен договор за изработка и споразумение от 19.02.2024 г. между „ДИНЕСО" ЕООД, с който се възлага на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД - „СМР част архитектура до груб строеж“ за строителния обект. Повод за проверката бил сигнал за смъртен случай с работник на обекта. На място, а и впоследствие посредством допълнителни сведения от свидетели, които са се намирали на място по време на инцидента, св. Н. установил, че починалото лице е работило за дружеството. Установено е и още, че работните места на излята 7-ма етажна плоча на кота +20, 25, където работници, включително и починалото лице, са извършвали СМР, не отговаря на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като не било обезопасено срещу риск падане от височина в опасната зона по целия периметър контура на излятата плоча - липсвали приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. На 13.11.2024г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу дружеството като описал в обстоятелствената му част установеното при проверката. Прието било, че нарушението е извършено на 10.10.2024 г. в строителен обект - „жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда" - крило вход 4, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв. 5, 26 м.р., ПИ 10135.3513.2047, към който момент е следвало работните места на излята 7-ма етажна плоча на кота +20, 25, да са обезопасени срещу риск падане от височина, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най- малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Била посочена и правна квалификация на деянието по чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл.61 и чл.16 т.1 б.“б“ от Наредба № 2 МИЗБУТСМР. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Такива постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни. Въз основа на АУАН административно наказващият орган е издал НП №03-2400498/27.12.2024г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и посочената правна квалификация на извършеното нарушение. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) - имуществена санкция към минималния размер на 2000 лв. За да отмени процесното НП, ВРС приел, че: административнонаказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. При съставяне на АУАН, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства - собствените си възприятия. В АУАН е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административнонаказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл. 7, ал. 1 ЗЗБУТ, във вр. с чл. 61 и чл. 16, т.1, б. „б“ от Наредба № 2 МИЗБУТСМР. ВРС приема, че фактическата обстановка по административнонаказателната преписка е била изяснена по безспорен и категоричен начин посредством писмени доказателства относно лицата, полагали труд на обекта в деня на инцидента, мястото на полагане на труд на всяко едно от тях, както и обстоятелствата на настъпване на инцидента с летален изход за работника. Не са възникнали и каквото и да било съмнение кое е дружеството - строител, извършило СМР на посочената етажна площадка, което е установено посредством декларираното от работниците и приложените договор и споразумение. При определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган правилно е съобразил извършването на нарушение за първи път. Изложени са и мотиви за неприложение на маловажен случай на административно нарушение. Решение на ВРС е правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени релевантните факти. Правилни са изводите на ВРС, че безспорно се установява по делото извършването на нарушението, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД, както и че правилно е определено наказанието като вид и размер. Касационният състав на съда напълно споделя изложените от ВРС мотиви и направените от него изводи и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Съдът намира за неоснователни доводите за недоказаност на нарушението, тъй като констатациите в акта се потвърждават от събраните в административнонаказателното производство и по делото доказателства. В хода на административнонаказателното производство правилно е установено, че дружеството се явява строител на обекта, съгласно представения договор за възлагане на строителство от 19.02.2024 г. От събраните писмени декларации и обяснения се доказва, че на обекта са работили служители на касатора. На основание чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. строителят осигурява, комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност за неосигурен безопасен достъп. Неоснователни доводите в касационната жалба, че следвало да бъде ангажирана отговорността на дружеството „ДИНЕСО“ ЕООД, а не на наказаното дружество. Без съмнение е доказано, че „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД има качеството на строител по смисъла на чл. 163, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Задълженията по чл. 16 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи възникват за строителя - в този смисъл е приетото в Решение № 2885 от 24.02.2020 г. по адм. д. № 9871/2019 г., VІ отд. на ВАС. В случая нарушените разпоредби на чл. 7, ал. 1 ЗЗБУТ, във вр. чл. 61 и чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд по време на извършване на строителни и монтажни работи, касаят именно задължения на строителя по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ: строежът не е обезопасен, строителната площадка не е почистена от строителни материали и отпадъци, с което не са осигурени всички необходими мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при изпълнение на СМР. Както следва и от цитираната съдебна практика на ВАС, задължено за спазването на тези разпоредби остава „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД в качеството му на строител по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ. Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е осъществило състава на вмененото нарушение. Правилно от страна на районния съд е прието, че установеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН или 415в КТ. Предвид липсата на други твърдения, представляващи касационни основания за отмяна на въззивното решение и с оглед предмета на касационната проверка, настоящият състав счита, че решението следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът