Решение № 136 от 12.2.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1703/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по: 1. въззивна жалба вх. № 25309/27.03.2024г. от М. С. М., ЕГН••••••••••, М. С. Т., ЕГН••••••••••, Т. В. Т., ЕГН••••••••••, С. В. Д., ЕГН•••••••••• и Р. В. Д., ЕГН•••••••••• срещу Решение № 712 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20233110111613 по описа за 2023г. на ВРС, 51 с-в, В ЧАСТИТЕ, с които съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, М. С. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, Т. В. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, С. В. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• и Р. В. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• срещу Р. М. С., ЕГН••••••••••, с адрес ••• иск за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на С. М. К., поч. на •••г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, тъй като завещанието не е написано и подписано саморъчно от завещателя, на основание чл.42, б. Б вр. с чл.25, ал.1 ЗН;

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М., ЕГН••••••••••, М. С. Т., ЕГН••••••••••, Т. В. Т., ЕГН••••••••••, С. В. Д., ЕГН•••••••••• и Р. В. Д., ЕГН•••••••••• срещу Р. М. С., ЕГН•••••••••• иск за унищожаване на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на С. М. К., поч. на •••г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, на основание чл.43, ал.1, б.А ЗН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М., ЕГН••••••••••, М. С. Т., ЕГН••••••••••, Т. В. Т., ЕГН••••••••••, С. В. Д., ЕГН•••••••••• и Р. В. Д., ЕГН•••••••••• срещу Р. М. С., ЕГН•••••••••• иск за унищожаване иск на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на С. М. К., поч. на •••г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено поради грешка, на осн. чл.43, ал.1, б. Б пр.1 ЗН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. М., ЕГН••••••••••, М. С. Т., ЕГН••••••••••, Т. В. Т., ЕГН••••••••••, С. В. Д., ЕГН•••••••••• и Р. В. Д., ЕГН•••••••••• срещу Р. М. С., ЕГН•••••••••• иск за унищожаване на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на С. М. К., поч. на •••г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено поради насилие, на осн. чл.43, ал.1, б. Б пр.2 ЗН.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, като е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства. По отношения на първия заведен съдебен иск с правно основание чл.42, ал.1, б."б" вр. с чл.25 ЗН сочи, че от приетата по делото съдебно-графологическа експертиза не се установява по несъмнен начин, че текстът в завещанието е изпълнен от наследодателя С. М. К.. На първо място другата страна, чиято е тежестта на доказване, не е представила сравнителни образци от почерка на наследодателя. На следващо място не са обсъдени изявленията на вещото лице по отношение на причините за наличните зачерквания и поправки. Счита, че корекциите в датата /месеца/ на съставяне на завещанието, собственото име на лицето, в полза на което се завещава, както и зачеркванията и поправките при изписване номера на имота, дават основание да се приеме, че актът е неавтентичен, т.е. опорочен до степен на нищожност. Сочи още, че в решението липсват мотиви по въпроса за узнаването от страна на ищците за саморъчното завещание, както и не са обсъдени противоречията между показанията на ответницата и разпитаните свидетели в проверката по прокурорската преписка. По отношения на заведения в условията на евентуалност съдебен иск с правно основание чл.43, ал.1, б."б", пр.1 ЗН твърди, че неправилно съдът е счел, че няма грешка при съставяне на завещанието, тъй като завещателят нямал правни познания, за да прецени, че в документа му за собственост е допусната грешка. Двете вещи лица по допуснатите СТЕ са категорични, че по отношение на построените в имота сгради, описани в Нотариален акт №188, том I, дело 51/27.01.1975г. и тези, описани в саморъчното завещание от 01.03.2011г., няма идентичност. Завещаната едноетажна постройка в имота, от една страна не е била собствена на наследодателя, а от друга - въобще не попада в имота, а е в парцел, отреден за озеленяване. Налице е несъответствие по отношение на сградите, т.е. в конкретния случай е налице грешка в предмета. Съдът кредитира единствено и само показанията на свидетелите на ответната страна, като в решението липсват коментари относно приобщените като доказателства по делото нотариална и прокурорска преписка. По отношения на заведения в условията на евентуалност съдебен иск с правно основание чл.43, ал.1, б."б", пр.2 ЗН сочи, че в решението си съдът въобще не коментира различията в приетите като доказателства по делото прокурорска и нотариална преписка и гласните доказателства, обективирани в показанията на разпитаните по делото свидетели.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявената като главна искова претенция по чл.42, б. Б вр. с чл.25, ал.1 ЗН, а в условията на евентуалност да уважи евентуалните претенции, в реда, в който са заявени и разгледани от ВРС - чл.43, ал.1, б.А ЗН, чл.43, ал.1, б.Б пр. 1 ЗН и чл.43, ал.1, б.Б пр. 2 ЗН.

В предоставения срок по чл. 263, ал.1 ГПК по въззивна жалба вх. № 25309/27.03.2024 г. е постъпил отговор вх. № 37299/09.05.2024 г. по делото.

В него се сочи, че решението в обжалваните части е правилно, обосновано, законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства при точното спазване на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, а необсъждането на всички доводи на въззивника са защото те са неотносими към предмета на доказване по делото. Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, от който възникват правните последици на завещателното разпореждане. Когато между момента на изготвяне на саморъчното завещание и момента на неговото обявяване е изминал значителен период от време, е твърде възможно да са настъпили съществени промени в обекта (обектите) - предмет на завещанието. В такива случаи лицето, което се ползва от завещанието, задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти. За да получи заверен препис от обявеното саморъчно завещание, заинтересованото лице следва да представи пред нотариуса, който го е обявил, пълни доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството. Следователно, процедурата по обявяване и вписване на саморъчното завещание, с оглед спазване на особените изисквания за закона е спазена. В тази връзка и предвид правилото, че никой не може да се разпореди с повече права от колкото има, правилно и законосъобразно, ответницата е декларирала в нотариалното производство 5/8 ид.ч. от имота. По първия иск счита, че недопустимо във въззивната жалба за първи път се прави оспорване автентичността на датата, посочена в завещанието - 01.03. Отделно от това освен с цифрово означение, датата е написана недвусмислено и текстово. Сочи, че изготвената почеркова експертиза е ползвала достатъчен сравнителен материал, както и че не е оспорена от жалбоподателите. Същата установява категорично, че ръкописния текст и подписа, положен срещу „завещател" в саморъчно завещание от 01.03.2011г., са изпълнени от С. М. К.. Спазени са изискванията на закона и всички реквизити на саморъчното завещание са налице, вкл. датата на завещанието, която е преди подписа на завещателя. Че саморъчното завещание е написано и подписано лично от завещателя може да се установява и със свидетелски показания, като от събраните по делото гласни доказателства се установява този факт. Счита, че във въззивната жалба за първи път се въвежда основание за нищожност по реда на ЗЗД - невъзможен предмет, като това е недопустимо на този етап от производството. Твърди, че не се установява грешка в предмета на завещанието, доколкото не е налице задължение за завещателя да индивидуализира пълни и точно завещаваните имоти, а волята му може да бъде извлечена чрез тълкуване. Тълкувайки волята на наследодателя и позовавайки се на всички събрани по делото доказателства правилно съдът е достигнал до заключението, че С. М. К. е завещал на внучка си поземленият имот и сградите, които е считал за свои, с индивидуализацията, която е могъл да направи към момента на завещанието. Счита, че ищцовата страна не е провела пълно и главно доказване и на твърдените от тях основания за прогласяване на унищожаемост на процесното завещание по отношение извършено завещателно разпореждане при насилие и/или измама, като приетата прокурорска преписка е с постановление за отказ за образуване на наказателно преследване и снетите обяснения не могат да послужат за индиция в посоката, посочена с жалбата, доколкото не са дадени пред компетентен съдебен орган. Моли да се зачете и факта, че с оглед на протокол за обявяване на саморъчно завещание peг. № 11561, т.1 дело 9, Зав.Регистър №10 от 04.12.2015г. е налице изтеклата три годишна давност, а именно на 04.12.2018г., към датата на предевяване на исковата молба.

1. въззивна жалба с вх. № 32019/18.04.2024 г. от Р. М. С., ЕГН••••••••••, с адрес ••• срещу Решение № 712 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20233110111613 по описа за 2023г. на ВРС, 51 с-в, В ЧАСТИТЕ, с които съдът:

НАМАЛЯВА на основание чл. 30 ЗН с 5/12 идеални части извършеното в полза на ответника Р. М. С., ЕГН•••••••••• от наследодателя на С. М. К., ЕГН•••••••••• починал на •••г. завещателно разпореждане, извършено на 01.03.2011г. под формата на саморъчно завещание, с което същият е завещал в полза на Р. М. С., ЕГН••••••••••, 5/8 ид.част от недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като ВРЪЩА в наследството 5/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част от 5/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №IV[1]562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда на М. С. М. ЕГН •••••••••• - 15/108 идеални части, на М. С. Т. ЕГН •••••••••• – 15/108 идеални части, на Т. В. Т. ЕГН ••••••••••5 - 5/108 идеални части, на С. В. Д., ЕГН •••••••••• – 5/108 идеални части и на Р. В. Д., ЕГН •••••••••• – 5/108 идеални части.

ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, М. С. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, Т. В. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, С. В. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• и Р. В. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• да заплатят на Р. М. С., ЕГН••••••••••, с адрес ••• сумата от 7265, 62 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от завещания й от С. М. К., ЕГН••••••••••, починал на •••г., на 01.03.2011г. 5/8 ид.част от недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, бна основание чл.36, ал.1 от ЗН.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, както и нарушение на материалния закон.Сочи, че съдът не се е произнесъл досежно погасяването на претенцията по чл. 30 от ЗН по давност, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, че ищците знаят за завещанието от 2015г., а и от преди това, предвид присъединената към доказателствения материал прокурорска преписка и събраните гласни доказателства в тази насока. Сочи още, че е налице пълна липса на накьрняване на запазените части на ищците, доколкото завещанието е произвело действие само за 5/8 ид. части от имота, тъй като само толкова са били притежание на наследодателя.

В предоставения срок по чл. 263, ал.1 ГПК по въззивна жалба вх. № 32019/18.04.2024г. е постъпил отговор вх. № 43735/31.05.2024 г. При проверката си по реда на чл.269 от ГПК, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е приел, че е бил сезиран с предявени в условията на евентуалност искове с поредност, както следва:

1. предявения от М. С. М., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, М. С. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, Т. В. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, С. В. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• и Р. В. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• срещу Р. М. С., ЕГН••••••••••, с адрес ••• иск за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на С. М. К., поч. на •••г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, тъй като завещанието не е написано и подписано саморъчно от завещателя, на основание чл.42, б. Б вр. с чл.25, ал.1 ЗН;

1. предявения от М. С. М., ЕГН••••••••••, М. С. Т., ЕГН••••••••••, Т. В. Т., ЕГН••••••••••, С. В. Д., ЕГН•••••••••• и Р. В. Д., ЕГН•••••••••• срещу Р. М. С., ЕГН•••••••••• иск за унищожаване на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на С. М. К., поч. на •••г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, на основание чл.43, ал.1, б.А ЗН.

1. предявения от М. С. М., ЕГН••••••••••, М. С. Т., ЕГН••••••••••, Т. В. Т., ЕГН••••••••••, С. В. Д., ЕГН•••••••••• и Р. В. Д., ЕГН•••••••••• срещу Р. М. С., ЕГН•••••••••• иск за унищожаване иск на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на С. М. К., поч. на •••г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено поради грешка, на осн. чл.43, ал.1, б. Б пр.1 ЗН.

1. предявения от М. С. М., ЕГН••••••••••, М. С. Т., ЕГН••••••••••, Т. В. Т., ЕГН••••••••••, С. В. Д., ЕГН•••••••••• и Р. В. Д., ЕГН•••••••••• срещу Р. М. С., ЕГН•••••••••• иск за унищожаване на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на С. М. К., поч. на •••г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено поради насилие, на осн. чл.43, ал.1, б. Б пр.2 ЗН.

1. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя С. М. К., ЕГН•••••••••• починал на •••г., извършено на 01.03.2011г. под формата на саморъчно завещание, с което същият е завещал в полза на Р. М. С., ЕГН••••••••••, 5/8 ид.част от недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №••• в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, и възстановяване на запазената част на ищците в общ размер от 5/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в •••, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №IV 562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда на М. С. М. ЕГН •••••••••• - 15/108 идеални части, както следва: на М. С. Т. ЕГН •••••••••• – 15/108 идеални части, на Т. В. Т. ЕГН ••••••••••5 - 5/108 идеални части, на С. В. Д., ЕГН •••••••••• – 5/108 идеални части и на Р. В. Д., ЕГН •••••••••• – 5/108 идеални части.

Исковите претенции се основават на следните фактически твърдения:

Ищците твърдят, че са наследници по закон на С. М. К., поч. на •••г. Същият бил в брак с Р.И. К.а, ЕГН ••••••••••, починала преди него, на 10.10.1990г. Ответницата е дъщеря на М. С. М., ЕГН•••••••••• и внучка на наследодателя С. М. К.. Последният на 01.03.2011г. съставил саморъчно завещание в нейна полза, с което й завещал цялото си имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в •••, представляващ дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел № IV[1]562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, подобрения и насаждения в имота, от които С. М. К. притежава 5/8 ид. части. Твърдят, че завещанието било обявено от нотариус с протокол от 04.12.2015г., но ищците научили за него две години след смъртта на наследодателя, през м.октомври 2017г., когато саморъчното завещание било вписано в имотния регистър СвП- гр.Варна и с оглед изразеното намерение на ответницата да се разпореди с него, като със собствена вещ.

Твърдят, че завещанието не е изписано и подписано от наследодателя им, в евентуалност, че към момента на направата му, той не е бил в състояние да обективира валидна воля поради заболяванията си – старческа деменция, Алцхаймер, Паркинсон и атеросклероза; в евентуалност, че е завещал поради грешка къща, която не е негова собственост и в евентуалност, че е бил принуден да състави завещанието под принуда, натиск и психическо въздействие от страна на ответницата. В евентуалност твърдят, че е накърнена запазената им част от наследството на наследодателя.

В хода на въззивното производство, доколкото не са били надлежно уточнени твърденията на ищците във връзка с претенцията им за наличие за „принуда, натиск и психическо въздействие“ от страна на ответницата върху наследодателя, производството по исковете е било оставено без движение. Съгласно уточнените твърдения в молба от 10.10.2024г. ищците сочат, че ответницата е оказала на наследодателя психическо въздействие, с което е формирала и поддържала у него неправилни представи, че ако й прехвърли имота, тя ще може да узакони незаконните си постройки, което го е мотивирало да напише завещанието.

С оглед на горното настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е разгледал иск с правно основание чл.43, ал.1, б. Б пр.2 от ЗН за унищожаване на саморъчното завещание от 01.03.2011г., като направено поради насилие, а не по иск с правно основание чл.43, ал.1, б. Б пр.3 от ЗН за унищожаване на саморъчното завещание, като направено поради измама.

При така очертания предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че в обжалваното решение е налице произнасяне по непредявен иск, поради което решението на ВРС е недопустимо в тази му част. С оглед на горното решението по иска с правно основание чл.43, ал.1, б. Б пр.2 от ЗН следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане на предявения по делото иск с правно основание чл.43, ал.1, б. Б пр.3 от ЗН.

Отделно от това недопустимо се явява и произнасянето по иска с правно основание чл. 30 от ЗН, доколкото същият е разгледан преди произнасянето по иска с правно основание чл.43, ал.1, б. Б пр.3 от ЗН, т.е. условието за разглеждането му като евентуален иск не се е сбъднало.

По същество следва да бъдат разгледани главните искови претенции с правно основание чл.42, б. Б вр. с чл.25, ал.1 ЗН, чл.43, ал.1, б.А ЗН и чл.43, ал.1, б. Б пр.1 ЗН, решението по които е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

Във въззивна инстанция са разпитани по делото св. И. С., С. С. и Е. Е., допуснати за установяване на факти и обстоятелства, относими към предявения иск по чл.43, ал.1, б. Б пр.3 от ЗН /относно формирането на измамни представи от Р. С. у С. К./, който ще подлежи на разглеждане от ВРС след връщане на делото от настоящата инстанция.

По иска с правно основание чл. 42, б. Б вр. с чл. 25, ал.1 ЗН:

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗНасл., завещанието е нищожно, когато не са спазени изискванията за форма по чл.24 от ЗН за нотариално завещание и по чл.25 от ЗН за саморъчното завещание.

Нормата на чл. 25 ал. 1 от ЗН сочи, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Само нарушението на изрично посочените в чл. 25 ал. 1 от ЗН изисквания води до най-тежката санкция – нищожност на завещанието.

В конкретния случай категорично вещото лице по изготвената по делото съдебно-графологична експертиза сочи, че текстът и подписът в саморъчно завещание от 01.03.2011г. са изпълнени от лицето, сочено като негов издател – С. М. К.. Този извод не се опровергава от други събрани по делото доказателства. Неоснователно е възражението на въззивниците във въззивната жалба, че изводите на експертизата са повлияни от факта, че насрещната страна не е представила сравнителни образци от почерка на наследодателя. Вещото лице е използвало достатъчно на брой сравнителни образци от шест източника, които са или институции /поради което за тяхната достоверност няма съмнение/ или други източници, за които липсва оспорване, че почеркът или подписът не е на наследодателя.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова, при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност и то чрез пряко и пълно доказване. Простото твърдение, че сравнителните образци, които са били обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Оспорващият този сравнителен материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос.

В конкретния случай не е имало оспорване на сравнителни образци, поради което СГЕ се явява надлежно извършена въз основа на безспорен сравнителен материал и обоснована въз основа на него.

Отделно от това следва да се подчертае, че СГЕ е работила и по образци от подписа на наследодателя, предоставен от ищците/въззивници в настоящото производство /Договор от 17.10.2017г./, поради което тяхното възражение по повод сравнителния материал се явява неоснователно.

На следващо място наличието на зачерквания и поправки в завещателното разпореждане не е основание да се приеме, че завещанието е нищожно. В чл. 25 ал. 1 от ЗН изрично и изчерпателно са посочени изискванията за валидност на разпореждането, съответно само липсата на изрично посочените реквизити води до нищожност на акта. В конкретния случай са налице всички изкисвания на закона по повод завещанието: саморъчно завещание от 01.03.2011г. е изцяло написано ръкописно от завещателя С. М. К. и подписано от него; съдържа означение на датата и подписът е поставен след завещателните разпореждания.

И съгласно цитираната от въззивниците практика, обективирана в Решение № 71/ 11.05.2016г. по гр. д. № 3115/2015 г. на ВКС, ГК, І г. о., наличието на поправки и зачертавания или добавяния не означава винаги нищожност. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК, който повелява, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачертавания, изтривания и добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички доказателства по делото. В конкретния случай липсват събрани други доказателства, които да водят до извод за опорочаване на волята на наследодателя. Единствено предположенията и съмненията на страната не са достатъчни, за да се приеме, че завещанието не отразява волята на наследодателя, т.е. е нищожно.

Узнаването от страна на ищците за саморъчното завещание има правно значение само във връзка с въпроса за погасяване на предявените искове по давност. В действителност възражение за погасяване на исковете по давност е било наведено от ответната страна в срок за отговор на исковата молба, но същото подлежи на разглеждане само в случай, че се установи основателността на исковата претенция. Едва тогава съдът е длъжен да провери дали макар и основателна, исковата претенция не е погасена по давност. В случай, че претенцията вече е приета за неоснователна, липсва необходимост от преценка за повторна нейна неоснователност.

Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗН, Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. В посочената норма е предоставена само една правна възможност за лицето, но не и задължение, да предаде завещанието за пазене на нотариус. То обаче може да избере и да предаде завещанието или на лицето, в чието полза е направено то, или на всяко трето доверено лице. Съгласно чл. 27 ал. 1 от ЗН, лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. Съхраняването на завещанието извън нотариалната кантора на нотариуса или незнанието на част от наследниците къде е съхраняван документа, не е основание да се приеме, че актът е опорочен.

Въз основа на горното искът с правно основание чл. 42, б. Б вр. с чл. 25, ал.1 ЗН се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед сбъдване на условието за разглеждане на евентуалния иск, следва да бъде разгледан същия.

По предявения иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН:

Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗНасл., завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

От съдържанието на чл. 13 ЗН по аргумент за противното трябва да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание ненавършилите 18 години, поставените под пълно запрещение и неспособните да действат разумно. Неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по времеизвършването на завещанието. /Решение № 244 от 31.I.1979 г. по гр. д. № 2578/78 г., I г. о., Решение № 141 от 28.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 675/2002 г., II г. о., докладчик съдията Веска Райчева, Решение № 1041 от 10.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение № 236 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6447/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева/. Нарушаване на способността на лицето да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да се грижи за интересите си пълноценно, обуславящо частичната му недееспособност към момента на изготвяне на завещанието, не означава неспособност да действа разумно, а следователно и да завещава, по смисъла на чл. 13 и чл. 43, ал. 1 б. "а" от ЗН. /Решение № 1326 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5604/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева и Решение № 141 от 28.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 675/2002 г., II г. о., докладчик съдията Веска Райчева / В случая ищецът не твърди приживе С. М. К. да е бил поставен под запрещение – пълно или частично. Налице са твърдения, че към датата на съставяне на завещанието С. М. К. е страдал от старческа деменция, Алцхаймер, Паркинсон и атеросклероза, но липсват каквито и да е медицински документи, удостоверяващи каквото и да било болестно състояние на наследодателя С. М. К., както към датата на съставяне на саморъчното завещание на 01.03.2011г., така и към датата на смъртта му на •••г. или четири и половина години по-късно. От събраните по делото гласни доказателства също се установява, че С. М. К. е бил здрав почти до смъртта си, както и че няма данни същият да не е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да се грижи за интересите си пълноценно. Макар, че част от свидетелите сочат, че С. М. К. се губел и му липсвала пространствена ориентация, тъй като тръгвал по друга улица, а не по тази, която го водела към къщи /св.И. С. и св. М.М./, то този факт, дори и да се приеме за верен, не е достатъчен, за да обоснове неспособност на наследодателя да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да се грижи за интересите си. Липсата на пространствена ориентация е характерна понякога и за здрави хора и не е самостоятелно основание за диагноза. Освен това от останалите събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на св. Е. Е., св. М. Д., св.В.И. и даже св. М.М. се установява, че наследодателят бил пъргав като „сърничка“, здрав, нямал нужда от лекар, не се оплаквал от болежки, не му треперели ръцете, познавал улиците и хората в селото, разбирал какво му се говори и контактувал с др. лица от селото. При посещенията си при адв. Е. във връзка със завещателното разпореждане знаел точно какво иска, сам дошъл при нея, обяснил мотивите си за завещанието, провели адекватен разговор и той бил в нормално състояние. Съвкупният анализ на коментираните доказателства налага извод, че към датата на съставяне на саморъчното завещание 01.03.2011г. С. М. е бил в състояние да възприема и разбира правилно фактите от обективната действителност, да съзнава последиците от своите постъпки и правни действия, да ги ръководи, както и да се грижи за собствените си интереси.

С оглед горното искът с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед сбъдване на условието за разглеждане на евентуалния иск, следва да бъде разгледан същия.

По иска с правно основание чл.43, ал.1, б. Б пр.1 ЗН:

Съгласно нормата на чл. 43, ал.1, б.“б“, пр.1 ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо когато е направено поради грешка.

Грешката е основание за унищожаемост тогава, когато е налице несъответствие между действителната воля на завещателя и материализираната в завещанието такава. Следователно грешката трябва да засяга обективираното волеизявление, т. е. на самото завещателно разпореждане, и тя засяга неговите съществени елементи /Решение № 212 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 585/2000 г., I г. о. докладчик съдията Бранислава Павлова/. Грешката е основание за унищожаемост на завещанието само в хипотези, в които, ако завещателят е знаел действителното положение, не би направил завещанието.

Като всеки едностранен акт завещанието може да се тълкува с оглед съдържащите се в него завещателни разпореждания, когато е неясно, непрецизно и непълно /Решение № 301 от 9.V.1995 г. по гр. д. № 23/95 г., I г. о., докладчик съдията Анна Божкова/. При неясно изразена воля, саморъчното завещание като волеизявление може и следва да се тълкува, за да се разкрие действителната воля, но само "въз основа на съдържащите се в него завещателни разпореждания", а не въз основа на доказателства или факти, извън изразената по завещанието воля. Именно в този смисъл е постановеното Р № 301/9.05.1995 г. по гр. д. № 23/95 г. на ВС-I отд., с обжалваното решение, решаващият съд е отказал да тълкува волята на завещателя относно предмета на разпореждане "къща, двор и 10 дка ниви" с оглед на доказателства извън завещателното разпореждане /Определение № 334 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 232/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска/.

В случая не е налице грешка, която да води до несъответствие между действителната воля на завещателя и това, което е изразено в завещанието. Това безспорно се установява чрез разпит на св. адв. Е. Е., която сочи, че волята на наследодателя е била след смъртта му, притежавания от него имот да остане на ответницата, тъй като само тя се е грижила за него, а синът му М. го тормозел. Нейните показания са изцяло в съответствие и с показанията на св. Д., която сочи, че М. /С. Т./ също приживе на наследодателя е знаела за завещанието и за волята му да прехвърли всичко на Р., но я било страх да каже на брат си. Няма събрани доказателства, които да водят до извод за опорочена воля на наследодателя поради грешка. Не е налице твърдение, че същият е притежавал друг имот, който да е искал да завещае, а не процесния. Наличието на несъответствия в точното описанието на имота /липсата на едноетажна жилищна сграда в поземления имот/ не представлява порок във волята на завещателя. Поради това още въз основа на твърденията на ищците, може да се направи извод за неоснователност на претенцията. Отделно от това съгласно практиката на ВКС опорочената воля следва да бъде изведа само чрез тълкуване на волята на наследодателя, изразена в самото завещание, а не и на факти и доказателства, стоящи извън завещателното разпореждане. Това означава, че изготвената по делото съдебно-техническа експертиза не може да служи за доказване на конкретния иск. Дори и да можеше да служи като доказателство обаче, от СТЕ се установява, че освен двуетажната жилищна сграда в ПИ има още няколко едноетажни, макар и нежилищни сгради, т.е. не е налице съществено несъответствие между описания в завещанието имот и действителното правно положение.

Въз основа на горното съдът намира, че предявеният иск по чл. 43, ал.1, б.“б“, пр.1 ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции по исковете с правно основание чл.42, б. Б вр. с чл.25, ал.1 ЗН, чл.43, ал.1, б.А ЗН и чл.43, ал.1, б. Б пр.1 ЗН, решението на ВРС в тези му части следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, разноски към този момент не следва да бъдат присъждани, тъй като всички предявени искове са в условията на евентуалност. Разноските следва да бъдат разпределени между страните с оглед изхода на делото по последния евентуален иск. Поради това решението на ВРС в тази му част също подлежи на обезсилване, а ВОС не следва да присъжда разноски на този етап на производството.

По цената на исковете и обжалваемостта на решението:

ВРС е приел по твърдения на ищеца, че цената на исковете по чл.42, б. Б вр. с чл.25, ал.1 ЗН, чл.43, ал.1, б.А ЗН и чл.43, ал.1, б. Б пр.1 ЗН, е в размер на 6868.40лв., колкото е размерът на ДО на целия описан в завещанието имот. Собственик на завещания имот обаче не е единствено С. М. К., а завещателят е съсобственик. Размерът на завещаното имущество от С. М. К. в полза на Р. М. С. е 5/8 ид. части от процесния имот, т.е. цената на иска е 5/8 от 6868.40лв., или сумата от 4292.75лв. Поради това настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. 1 от ГПК.

Воден от горното, съдът