Решение № 245 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 1746/2025 г.

Постъпила е жалба от Н. Я. С. от гр. Русе, ЕГН: •••••••••• против наказателно постановление № 10/30.10.2025 г. на Кмет на Община Русе, с което на основание чл. 35 ал. 2 Закон за защита на животните му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ лева. Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди наказателното постановление. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят живее на семейни начала с Т.И.З.. През 2019 г. З. закупува за малолетната си дъщеря куче малка порода Джак Ръсел Териер. В паспорта на кучето не е записан собственик, но в здравния му паспорт З. е записана като собственик. На 28.07.2025 г. детето извежда кучето. Връзва повода за храст в близост до детска площадка и отива да играе на площадката. В близост до вързаното куче се намира свид. В.. Покрай лежащото куче преминава група деца и кучето скача нападателно срещу едно от тях. Не успява да го ухапе, но го одрасква със зъбите си. Свид. В. се намесва, тъй като вижда, че детето се е уплашило. По-късно по повод жалба е извършена проверка в Районна прокуратура, която приема, че няма данни за престъпление и изпраща преписката на кмета на Община Русе. Въз основа на постановлението и събраните в хода на полицейската проверка доказателства, Кметът приема, че кучето е семейна собственост и за поведението му следва да отговарят и двамата съжителстващи възрастни, независимо от това, че З. е вписана като собственик във ветеринарния паспорт. Съставя наказателни постановления за едно и също нарушение и на Т. З. и на Н. С.. Наказателното постановление издадено срещу З. и потвърдено по същество по АНД №1747/25 г. По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Приетото за установено дава основание на съда да направи следните правни изводи. Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице и е подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна. Анализирайки фактите, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Наказващият орган е изградил вътрешното си убеждения относно авторството на нарушението единствено въз основа на писмените обяснения на съжителстващите пред органите на ОДМВР Русе. В тях мъжът е посочил, че кучето е на семейството и това е било достатъчно на наказващия орган да накаже всички пълнолетни членове на семейството. От приложения обаче ветеринарен паспорт се установява, че кучето е собственост на З. и според разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗЖ собственикът на животно-компаньон е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Като не е сторила това З. е извършила административно нарушение и е понесла отговорността за него. Без каквито и да е аргументи наказващият орган е приел, че като съжителстващ със собственика и С. следва да отговаря за същото нарушение. Този извод е изцяло необоснован и незаконосъобразен. Необоснован, защото от ветеринарния паспорт несъмнено се установява кой е собственика на животното и съответно кой следва да отговаря за предотвратяването на всяка необоснована агресия. Незаконосъобразен, защото разпоредбата на чл. 35 от ЗЗЖ не предвижда хипотеза на съсобственост върху животно и съвместна семейна отговорност. Отговорността за извършеното нарушение е реализирана и жалбоподателят С. не следва да носи отговорност за същото нарушение. По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно. Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят – 230 евро адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в съдебно заседание е основателно. Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник се е явявал в две съдебни заседания, изготвил е жалба и е представял писмени доказателства, съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и следва да се присъди. Поради изложеното Съдът