Решение № 48 от 30.1.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 2354/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №008374/13.10.2025 год. на Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.208 от ЗЗП за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител. За Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения: ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: „А1 България“ ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обекти за продажба на мобилни апарати и услуги. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-1733 от 05.08.2025 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при КЗП, при която било установено, че потребителката С. през 2008 год. сключила договор с Близу, сега „А1 България“ ЕАД за услугите домашен интернет и телевизия. При детайлно разглеждане на фактура №0706493344 същата установила, че са й начислени суми за допълнителна услуга „А1 Xplore TV“ в размер на 1.82 лева без ДДС. С. декларирала, че не е заявявала никакви допълнителни услуги. В тази връзка до дружеството-жалбоподател било изпратено писмо с изх.№В-03- 1733/05.08.2025 год. с искане за предоставяне на становище по жалбата. От страна на „А1 България“ ЕАД било изпратено становище, в което излагат, че дискутираните допълнителни услуги са били активирани на 22.06.2023 год. по грешка на служител, както и че към момента на предоставяне на становището същите са били деактивирани, като на потребителката за компенсация е била активирана отстъпка от три месечни такси за фиксиран интернет и телевизия. Становището е било прието с Протокол за проверка на документи №К-0151291/01.09.2025 год. На 27.08.2025 год. до дружеството-жалбоподател било изпратено второ писмо с изх. №В-03-1733, с което им било указано в срок до 03.09.2025 год. да представят допълнително становище по жалбата, в което да посочат дали в издадените фактури има начислени суми за допълнителни платени услуги, кога е направено изричното писмено заявление за получаването им от потребителката, доколкото последната изрично заявява, че не е заявявала никакви допълнителни услуги и не желае такива. На същата дата – 27.08.2025 год. било представено допълнително становище, в което дружеството излага, че на 30.05.2023 год. до потребителката е било изпратено съобщение по мобилен номер, в което са я уведомили, че от посочената дата се променят условията по пакетната й услуга. Същото било прието с Протокол за проверка на документи №К- 0151283/27.08.2025 год. С писмо изх. №В-03-1733/02.09.2025 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 10.09.2025 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №008374/11.09.2025 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Поради неявяване на упълномощен представител на дружеството, акта е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като впоследствие е бил връчен на представител на дружеството, за което е бил съставен и Констативен протокол №К- 2776114/30.09.2025 год. При връчване на акта за установяване на административно нарушение не са били изложени възражения. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излагат, че оспорват описаното нарушение, доколкото считат, че е било налице едностранно изменение на условията по договора с потребителката, считано от 30.05.2023 год. В същото време отново излагат, че допълнителните услуги са били активирани на 22.06.2023 год. поради грешка на служител и че към момента на депозиране на възражението са били деактивирани. Молят да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да не им бъде издавано наказателно постановление. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №008374/13.10.2025 год. на Началника на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.208 от ЗЗП за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. И. Й., на свидетеля В. К. Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н. И. Й. и В. К. Г., доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка и лично са възприели представените от страна на дружеството писмени доказателства. Обясненията им са последователни, еднопосочни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения: Безспорно установено по делото е, че “А1 България” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което е имал задължението да предлага услуги и стоки, съобразявайки разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП Забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. Процесният договор попада в приложението на разпоредбите на чл.62–62д от ЗЗП, които съгласно нормата на чл.61а от ЗЗП имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител, като се имат предвид и договорите за услуги. Безспорно установено по делото е че между дружеството – жалбоподател и потребителя Д.С. С. е бил сключен писмен договор при цени и условия за ползване на пакет – фиксиран интернет и телевизия, поради което всички изменения на посочените в договора условия е следвало да се извършва с допълнителни писмени споразумения. Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, че не са извършили описаното нарушение, доколкото чрез изпратените до потребителя текстови съобщения са изпълнили задължението си да го уведомят за предстоящите промени, каквото право им дават разпоредбите на ЗЕС. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно чл.3 §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори за продажба и услуги, разпоредба даваща право на продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна причина характеристиките на доставяния продукт или услуга, представлява "неравноправна клауза". Действително дружеството-жалбоподател съгласно Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към ЗЕС е изпълнило задължението си 30 дни преди изменението на договора да уведоми предприятието чрез предизвестие за предстоящата промяна, но не е изпълнило допълнителното изискване, посочено в разпоредбата на чл.62б от ЗЗП да бъде постигнато допълнително писмено споразумение към договора за услуга относно изменението на цената. Доказано е по делото и не се оспорва от санкционираното дружество, че в пакета на потребителката са били включени допълнителни услуги, които не са били поискани от нейна страна, а активирането им е станало поради грешка на служител на дружеството. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора, поради което освен приложимите правила на Закона за електронните съобщения и Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на Комисията за регулиране на съобщенията, които се прилагат към всички договори за същите услуги, намират приложение и правилата на ЗЗП. Основанието за приложението на ЗЗП се съдържа и в §1 от ДР на ЗЗП, съгласно която При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Безспорно Законът за защита на потребителите защитава в по-висока степен техните права, за разлика от Закона за електронните съобщения, в който тези права са ограничени до степен доставчикът на услугата да може едностранно и без изричното съгласие на потребителя, да изменя условията на договора. Следователно, доколкото потребителят не е избрал посочената допълнителна услуга „А1 Xplore TV“, а същата е била включена в издадените му фактури срещу заплащане настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател в качеството си на търговец е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП. В същото време съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на дружеството и до невъзможност същото да разбере кога точно се твърди, че е извършило описаното административно нарушение. Същото се изразява в неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. Както актосъставителят, така също и административно-наказващият орган са посочили като дата на нарушението 12.07.2025 год., на която дата се твърди, че е била издадена фактура №0706493344. В същото време обаче видно от представената по делото справка за издадени фактури /намираща се на л.52 от делото/ се установява, че фактура №0706493344 е издадена на 01.07.2025 год., а не на 12.07.2025 год. Независимо от изложеното в текста на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление се сочи, че дружеството-жалбоподател е предоставяло посочената услуга срещу заплащане в периода 23.06.2023 год. – 01.09.2025 год. Посоченото несъответствие води до невъзможност дружеството-жалбоподател да разбере на коя конкретна дата се сочи, че е извършило нарушението и защо се счита, че го е извършило на посочената дата. Посочването на неясна дата, която не е свързана по никакъв начин с останалите, посочени в наказателното постановление дати е довело до нарушаване правото на защита на дружеството, като това процесуално нарушение е съществено и същото не може да бъде санирано в рамките на съдебното производство. Разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН предоставя правомощие на районния съд да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в него изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При тази нормативна уредба съдът може да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме различна фактическа обстановка от описаната в наказателното постаноление. Липсва процесуален способ за преодоляване на неправилното посочване на факти в обстоятелствената част на наказателното постановление, включително и неправибно посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като районният съд не разполага с правомощие да приеме различна фактическа обстановка от описаната в наказателното постановление. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло без да бъдат обсъждани останалите наведени от страните доводи. Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружествотожалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 67 евро. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът