Решение № 10951 от 5.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 45710/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Образувано е по подадена от ЗД „Евроинс“ АД искова молба, насочена против „Транслоджистикс София“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 67 ЗАП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 73.50 евро /143,75 лева/, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице по щета № 051 00711/2024 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба /09.09.2025 г./ до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 10.24 евро /20,03 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.09.2024 г. до 08.09.2025 г. Ищецът твърди, че на 24.07.2024 г. дружеството „Баренц България“ ЕООД е изпратило от гр. София до краен клиент „Балканфарма - Разград“, гр. Разград, пратка, състояща се от суровина за фармацевтичната промишленост, както следва: Сорбитол фарма в опаковки от по 25 кг., 200 торби, с общо тегло 5000 кг., разпределени в 5 бр. палета на обща стойност 28 750 лв., без ДДС, и Цетомакрогол 1000 в опаковка от по 25 кг., 5 торби, с общо тегло 125 кг., за които стоки изпращачът „Баренц България“ ЕООД е издал на купувача фактура № ••••••••••/23.07.2024г. на обща стойност 5553,75 лв., без ДДС. Сочи, че във връзка с осъществения сухопътен превоз от страна на ответника е съставена товарителница Сер. V – 3 № 191819/24.07.2024 г., в която не са отбелязани забележки при приемане на товара за превоз. Сочи, че при пристигането на пратката на адреса на получателя в Разград на 25.07.2024 г., преди разтоварването й, последният установил в присъствието на шофьора, извършващ превоза, че една торба от 25 кг. от суровината „Сорбитол фарма“ е с пробита вътрешна и външна опаковка, с теч от продукта, като тази щета била отразена от получателя в товарителницата на превозвача със забележка „Пробита една торба Сорбитол преди товаренето/залепена с тиксо и стречована.“ Въз основа на констатираната повреда на фармацевтичната суровина, „Балканфарма – Разград“ АД е изпратило до продавача „Баренц България“ ЕООД рекламационно писмо № 282/26.07.2024 г., с което уведомява последния, че повреденото количество от суровината е негодно за използване с фармацевтични цели, което води до настъпване на щета за получателя в размер на 143,75 лева без ДДС. Твърди, че на 29.07.2024г. „Баренц България“ ЕООД е издал кредитно известие №0000038353 на купувача „Балканфарма – Разград“ АД за суровина Сорбитол, един чувал от 25 кг., на стойност от 143,75 лева без ДДС, и на следващия ден стоката била бракувана от продавача, за което бил съставен Протокол за брак 0000100565/30.07.2024 г. Ищецът твърди, че във връзка с настъпилото събитие, при ищцовото дружество постъпило уведомление за щета с вх. № 7005/31.07.2024 г. на основание сключена между него и продавача „Баренц България“ ЕООД Отворена застрахователна полица „Товари по време на превоз“, полица № Q 051 02656/13.11.2023 г., с обект на застраховката: суровини за хранително – вкусовата, козметичната и фармацевтичната промишленост, с период на застрахователното покритие: от 19.11.2023 г. до 18.11.2024 г. Образувана била преписка по щета № 05100711/2024 г. , по която след опис на щетите било изчислено и изплатено на продавача обезщетение в размер на 143,75 лева съгласно преводно нареждане от 12.08.2024 г. Поддържа, че съгласно чл. 17, ал. 1 ЧМР превозвачът отговаря за цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето й, както и за забавата при доставянето й, като излага и че аналогични разпоредби се съдържат в чл. 67 от Закона за автомобилните превози. Намира, че в случая следва да се ангажира регресната отговорност на ответника, т.к.е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на последния, предоставил транспортни услуги на застрахования при ищеца изпращач на пратките. Твърди, че е поканил ответника с рекламация/покана с рег. № 7005/1/03.09.2024 г., получена от последния на 05.09.2024 г., да заплати доброволно стойността на платеното застрахователно обезщетение, но плащане не постъпило, поради което последният изпаднал в забава. С оглед гореизложеното, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Транслоджистикс София“ АД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и изпращача на процесната суровина „Баренц България“ ЕООД, както и възлагането и извършването на обществен автомобилен превоз на товарите от страна на „Баренц България“ ЕООД на ответното дружество, във връзка, с което възлагане е съставена процесната товарителница от 24.07.2024 г. Оспорва изцяло твърдения в исковата молба механизъм на щетата, като твърди, че още преди товаренето на стоката процесната торба със суровина „Сорбитол фарма“ е била с пробита вътрешна и външна опаковка, като видно от издадената товарителница, тогава е била и залепена с тиксо и стречована. Допълва, че твърденията в исковата молба за повреда на товара по време на извършения от него превоз са неоснователни и поради това, че ответното дружество не притежава опаковъчни материали – стреч фолио, с което да може да опакова суровината при повреда. Оспорва, че шофьорът на „Транслоджистикс София“ АД е могъл да забележи торбата с нарушената опаковка, която се е намирала в едно от натоварените общо 5 палета с торби от по 25 кг. от суровината Сорбитол фарма. Излага, че обективираната в Товарителница – Сер. V – 3 № 191819/24.07.2024 г. забележка "Пробита 1 торба Сорбитол преди товаренето/залепена с тиксо и стречована“ изключва отговорността на ответника именно на това основание, съгласно чл. 67 от Закона за автомобилните превози и чл. 17, ал. 1 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Счита, че не е бил налице покрит застрахователен риск, доколкото не е установено по несъмнен начин, че доставеното вещество в опаковка с нарушена цялост, е било негодно за фармацевтична употреба. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва катотвърди, че не е получавал регресна покана относно щета № 0510711/2024 г., евентуално – намира че вземането е погасен по давност. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ, вр. чл. 67 ЗАП и чл. 86 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. По така предявения главен иск, в тежест на ищеца е да установи по делото в условията на пълно и главно доказване, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на неизпълнение на поето от ответника договорно задължение по сключения с увреденото лице договор за обществен автомобилен превоз на товари, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и размера на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието, до който размер ответникът отговаря спрямо увреденото лице. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения, в това число – възражението, че е изпълнил редовно поетите договорни задължения за превоз на товар, като констатираната повреда на товара не е настъпила по време на превоза, а е била налице преди предаването на стоките от изпращача на превозвача /чл. 68, ал. 3акон за автомобилните превози/. В конкретния случай, безспорно е между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между изпращача „Баренц България“ ЕООД и ответника-превозвач е сключен договор за обществен автомобилен превоз на товари, във връзка с който е съставена товарителница Сер. V – 3 № 191819/24.07.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗАП, с договора за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Няма спор, че в по силата на процесния договор „Баренц България“ ЕООД е възложил на ответника да превози на 24.07.2024 г. от гр. София до „Балканфарма - Разград“, гр. Разград, пратка, състояща се от суровина за фармацевтичната промишленост, част от която и суровината „Сорбитол фарма“ в опаковки от по 25 кг., 200 торби, с общо тегло 5000 кг., разпределени в 5 бр. палета на обща стойност 28 750 лв., без ДДС. Няма спор, че така възложеният превоз е осъществен в срок, като при разтоварване на пратката от получателя бива констатирано увреждане на 1 бр. чувал „Сорбитол фарма“, на стойност 143.75 лева. Не е спорно между страните, че така увреденият товар е бракуван. Установява се от представените по делото писмени доказателства, че получателят „Балканфарма - Разград“ е уведомил изпращача на товара „Баренц България“ ЕООД за констатирания недостатък, като последният е издал кредитно известие към фактурата за стойността на превоза, възлизащо на стойността на увредената и неприета стока – 143.75 лева. Безспорно е по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между изпращача на процесната суровина - „Баренц България“ ЕООД, и ищеца по спора, е сключен договор за застраховка „Товари по време на превоз“, обективиран в отворена застрахователна полица № Q05102356 /л. 16/. Така сключеният договор разкрива характеристиките на договор по чл. 419 КЗ, съгласно който застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, като същият влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго. Не е спорно, че процесният товар /включващ и увредения 1 бр. чувал Сорбитол фарма/ е обхванат от застрахователното покритие на договора, както и че във връзка с констатираното му увреждане, изпращачът „Баренц България“ е образувал при застрахователя щета № 05100711/2024 г., по която застрахователят определил и заплатил с преводно нареждане от 12.08.2024 г. обезщетение в размер на 143,75 лева Основният спор между страните касае въпроса налице ли са основания за ангажиране отговорността на превозвача. За отговор на поставения въпрос съдът съобрази следното: Отговорността на причинителя на вредата спрямо встъпилия в правата на застрахования застраховател е функционално обвързана от отговорността му спрямо увреденото лице. В конкретния случай, приложимата правна уредба, уреждаща отговорността на превозвача спрямо възложителя, доколкото се касае за автомобилен превоз на товар единствено на територията на Република България, е в Закона за автомобилния превоз /а не CMR, уреждаща правила, свързани с международни превози/. Съгласно чл. 49 ЗАП, с договора за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Съгласно разпоредбите на чл. 57-60 ЗАП, натоварването и разтоварването на пратките се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго, като подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача на превозното средство, с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението. При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери видимото състояние на товара и опаковката му, като превозвачът вписва в товарителницата мотивираните си възражения по повод видимото състояние на товара и опаковката му. При невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемането за превоз. Съгласно чл. 67 ЗАП, превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее /чл. 68 ЗАП/. В конкретния случай, безспорно е по делото а и се установява от представените писмени доказателства, свидетелски показания и приложени фотографии /л.80-81/, че при приемането на стоката от получателя, същият е констатирал наличието на увреждане на част от товара, а именно – един чувал от 25 кг. със суровина „Сорбитол фарма“ е с пробита вътрешна и външна опаковка, като е налице разпиляване на част от продукта /бял прах/. Спорен е по делото въпросът към кой момент е настъпило разкъсването на опаковката – преди предаването му на превозвача или по време на превоза. За установяване на спорното обстоятелство, по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Х. /служител в дружеството-изпращач/, П. Т. /водач на превозното средство, с което е извършен транспортът/ и С. С. /служител в дружеството-получател на пратката, присъствал при приемането й/, както и веществени доказателства – фотографии, находящи се в застрахователната и рекламационната преписка. От съвкупния анализ на същите съдът намира, че по делото безпротиворечиво се установява, че опаковката на чувала е била с нарушена цялост още преди предаването й на превозвача. Видно от показанията на разпитания по делегация свидетел С., попълнила представената по делото на л. 11 товарителница, и на свидетеля П. Т., извършил превоза, процесната пратка е представлявала палет с 200 бр. торби фармацевтична суровина, които са били общо опаковани машинно с няколко пласта стречфолио, което, към момента на доставяне на пратката е било с ненарушена цялост. Установява се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 57 ЗАП, натоварването на пратката на камиона е извършено от самия изпращач в присъствието на водача. Не е спорно, че към момента на получаване на пратката превозвачът не е констатирал видими повреди по товара, респективно – такива не са били отбелязани от него в товарителницата. Установява се, че при получаване на пратката от получателя, същият е извършил щателен преглед на всеки един от чувалите, като по отношение на една от торбите със „Сорбитол фарма“ е констатирал и надлежно обозначил в товарителницата, че същата е с пробита опаковка преди товаренето, тъй като е намерена предварително залепена с тиксо и самостоятелно стречована. Посочените данни се подкрепят изцяло и от представените по делото фотографии. Съдът намира, че горните обстоятелства и, в частност – наличието на поставено тиксо и фолио върху пробитата торба Сорбитол, която се е намирала върху палет - общо пакетиран с машинно поставено здраво стречфолио, водят до несъмнен извод, че повредата върху товара е възникнала не по време на превоза, а още преди предаването на пратката на превозвача. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът по делото, при условията на пълно и главно доказване е установил наличието на предпоставките по чл. 68 ЗАП за освобождаването му от отговорност, тъй като увредата /чието наличие не е могло да бъде установено по време на приемане на пратката с оглед наличието на няколко пласта опаковъчно фолио/, не е настъпила по време на извършения превоз, а се дължи на изпращача. С оглед на това, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД. Предвид извода на съда за липса на главно вземане, неоснователен се явява и предявеният и обусловен от него акцесорен иск за заплащане на мораторно обезщетение върху претендираната главница, поради което същият подлежи на отхвърляне. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът в производството. Ответникът е претендирал и доказал разноски за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени изцяло. Така мотивиран, съдът