Решение № 744 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 473/2025 г.

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 3383/14.07.2025 г., подадена от А. М. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес] чрез адв. П. П. и адв. Б. С., с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. 2, офис 5 срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието; с посочено правно основание от ищеца „чл. 203 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ“ и цена на иска – 50 000 лева, частично от 100 000 лева. Ангажира писмени и гласни доказателства, включително съдебно-медицинска експертиза. В последното по делото съдебно заседание ищецът се представлява само от адв. П. П., която поддържат исковата молба на основания, изложени в нея. Представена е писмена защита от адв. Б. С.. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието (МП), с адрес [населено място], [улица]се представлява в процеса от надлежно упълномощен представител – старши юрисконсулт Х. О., който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Ответникът е ангажирал писмен отговор с вх. № 3875/28.08.2025 г. в който сочи, че заявената претенция е неоснователна и недоказана; впоследствие също писмени и гласни доказателства. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за доказаност на предпоставките за уважаване на исковата молба но претендира съда да определи размера на дължимото обезщетение по справедливост.

От фактическа страна по делото се установява следното:

От Постановление за прекратяване на наказателното производство № 5425/2021 г./09.05.2025 г., постановено от прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен се установява, че М. А. М., [ЕГН] произхождал от българско етническо семейство и е социализиран в доста либерална среда при формален родителски контрол. Родителите му се разделят преди да е навършил 18 години, като майката живее в Кипър, а бащата в Холандия. Двамата родители са го подкрепяли финансово, което било предпоставка М. да не търси трудова заетост. Още от юношеските си години започнал поливалентна употреба на наркотични вещества, включително хероин, но без интравенозен прием.

На 01.12.2015 г. М. постъпва за лечение в „Център за психично здраве – Русе“ ЕООД, Отделение за лечение на зависимости. Видно от представената епикриза, същият е учил до 11 клас в спортно училище, но не се е дипломирал и не е завършил средно образование. Посочено е, че преди пет -шест години е започнал да опитва марихуана и амфетамини в приятелски кръг, а от 6 месеца - „смъркал“ хероин по около 1 грам дневно на 4-5 пъти. Осъзнал, че приема на наркотици му влияе зле и постъпва в опит да спре зависимостта. За психичния му статус е посочено, че е правилно ориентиран, в ясно съзнание и контактен, но психомоторно е вътрешно напрегнат. Емоционално волевото му поведение е лабилно, с нарушен самоконтрол по отношение на приемане на психоактивни вещества (ПАВ). Мисловния процес е леко забавен по темп, с мисли в безперспективен план и за малоценност. По собствено желание е пописал декларация за отказ от стационарно лечение на следващия ден след постъпването, т.е. изписан е от лечебното заведение на 02.12.2015 г.

Установяват се данни, че М. е бил в комуна за лечение през 2017 г, което е имало краткотраен ефект като впоследствие по неизвестни причини е подновил приемането на наркотични вещества

От представените по делото справки за съдимост на М. – от 11.04.2021 г. и от 13.07.2021 г. се установява, че той е бил подсъдим по следните общо 10 дела по описа на Районен съд - Русе: НОХД № 2086/2010 г.; НОХД № 3054/2010 г.; НОХД № 3061/2010 г.; НОХД № 3144/2010 г.; НОХД № 1045/2011 г.; НОХД № 245/2013 г.; НОХД № 1951/2018 г.; НОХД № 403/2019 г.; НОХД № 818/2021 г. и НОХД № 808/2021 г. Реализираните от М. престъпления са свързани с набавяне на наркотични вещества или под тяхно въздействие.

Във вече цитираното постановление на ОП – Плевен е посочено, че с Определение от 05.05.2021 г. по НОХД № 818/2021 г. по описа на Районен съд - Русе М. бил признат за виновен в това, че на 10.04.2021 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 305,00 лева от владението на Р. К. от [населено място], без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. З и т. 4 във връзка с чл. 29 от НК.

Съдът ще разгледа ценените от не го доказателства в хронологичен порядък, както следва:

І. М. е постъпил в З. Б. за изтърпяване на присъдата на 07.05.2021 г. в 11:50 часа. Неправилно в исковата молба е посочено че той е постъпил в затвора на 21.05.2021 г. При постъпването на лицето са съставени следните документи:

І.1. Формуляр за досие на М. № 88/2021 г. – в първата част са описани физически данни (включително татуировки) и граждански статус. Представени са данни са близки и роднини – сестра М. А. М.; майка С. С. И. и баща А. М. А. (ищец). В част трета са посочени предишни осъждания като същите са групирани по вид престъпление, за което М. е бил осъден. Дадено е описание на присъдата, като е посочено, че М. е осъден на 1г.6м.0д. лишаване от свобода и тя влиза в сила от 05.05.2021 г. Тази присъда заменя НЧД №712/2021 г. на Районен съд – Русе, но видно от част девета начало на изтърпяване на наказанието е поставено на 11.04.2021 г. Лицето е разпределено в седма група. Впоследствие са нанесени данни в част седма – сведение за действително отработените дни.

І.2. Книжка на лишения от свобода М. – в книжката се съдържат различни фактори, които се оценят от оценяващия служител с определен брой точки. За М. са посочени опасения във връзка с въпроси на контрола и във връзка с нарушения на задълженията; среден риск от сериозни вреди и висока оценка на вероятността от рецидив. В част „С 4. Коментари на оценителя“ е записано „Употребява ПАВ“.

І.3. Протокол за иззети вещи (пари) при личен обиск и претърсване – установена е сумата от 28,40 лева, които са оставени при касиера за лавка.

І.4. В Справка за медицински преглед, извършен от медицинска сестра е отбелязано, че М. няма оплаквания; той е в добро общо състояние; отрича контакти със заразно болни лица; клинично здрав е и може да пътува с общ конвой.

ІІ. Относно периода 10.05.2021 г. – 14.05.2021 г., т.е. приблизително първата седмица на пребиваване на М. в З. Б. се установяват следните писмени доказателства:

ІІ.1. Здравен картон, в който се съдържат данни от прегледа на М. при постъпването в З. Б.. Относно злоупотреба с алкохол; употреба на наркотици; употреба на медикаменти и белези от травми и наранявания е вписано „не“. В частта диагноза е посочено „клинично здрав“, а в част заключение „иска да работи“.

ІІ.2. Подписана от М. декларация до началника на З. Б., в която декларира, че желае да полага доброволен труд съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

ІІ.3. Ненаименуван документ, от който се установява, че М. е бил задържан на 11.04.2021 г., загубил е личната си карта и е поискал да му бъде издадена нова лична карта. Направено е отбелязване, че от 06.08.2021 г. той има нова лична карта.

ІІ.4. Медицинско направление от 10.05.2021 г., в което е посочено, че М. е клинично здрав и иска да работи.

ІІ.5. На 11.05.2021 г. е подписал декларация във връзка с различни фактори – запознат е с правата и задълженията му по ЗИНЗС, Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС) и правилата на затвора; относно уведомяването на близките му за неговото задържане; предупреден е за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства опасни за живота и здравето му за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения; запознат е с изискванията за конвойна дейност, видеонаблюдение и заглушителни устройства и издаването на здравно-осигурителна книжка.

ІІ.6. По делото е представен Първоначален доклад за лишения от свобода (ЛС) М. във връзка с представянето му пред Комисия по разпределение за настаняване в група за осъдени лица, който доклад е изготвен от инспектор по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) на 12.05.2021 г. Представени са социално-демографски данни на М. – българин, християнин, завършил 12 клас без полагане на държавни изпити; съжителства; няма деца; липсва [жк], няма трудова заетост. Относно здравословно състояние и психологически статус е посочено, че М. е в добро здравословно състояние; не съобщава за заболявалия; на свобода употребява наркотици.

В частта от доклада, отнасящ се до житейската история на М. е посочено, че „Произхожда от българско етническо семейство. Има една сестра. Расте на фона на формални грижи и презадоволеност. Липсва внимание, възпитание и привързаност. Родителите се занимават с частен бизнес. Социализиран в доста либерална среда, родителския контрол е занижен. Още в юношеските си години започва да употребява наркотици, изключван от училище. Успява да завърши 12клас, но не полага матури и няма средно образование. Включва се в асоциални групи. Върши дребни кражби и хулигански прояви. Родителите му се разделят още преди да навърши 18 год. и оставят децата си сами. Майката живее и работи в Кипър, а бащата в Холандия. И двамата го подкрепят мощно финаново. Това е предпоставка М. да не търси трудова заетост. Липсват каквито и да е трудови навици. Въпреки тази задоволеност е извършител на кражби най- вече за набавяне на наркотици или под тяхното въздействие. Сестра му също употребява наркотици, също осъждана за кражби, в момента е в затвор Сливен. М. споделя, че съжителства и чака след шест месеца дете. Живее в наследствен апартамент от родителите си. Отчита се поливалентна употреба на наркотици, без интравенозен прием на хероин.“. Относно криминалното му минало са изрично посочени извършените престъпления, за които е осъден, като е посочено, че е за трети път в З. Б.. Постъпването в затвора е относно последното му осъждане по НОХД № 818/2021 г. като на основание чл. 196, ал. 1,т. 2; чл. 195, ал. 1, т. З; чл. 195, ал. 1, т. 4 и л. 194, ал. 1 от НК е осъден на 1г.6м.0д. лишаване от свобода. Начало на наказанието 11.04.2021 г. Първоначален режим строг от 07.05.2021 г. от категорията закрит тип, рецидивист. Направено е заключение от инспектора, че М. „Формално отчита вина от действията си. Нехаен към размера на присъдата. Налице са криминални нагласи, без мотивация за промяна. Липсва самокритичност и адекватна самооценка.“. В частта относно поведението на М. в местата за лишаване от свобода е посочено, че той е за трети път в затвора; познава средата; няма проблеми с адаптацията; той познава и него го познават голяма част от лишените от свобода, които са в затвора като гравитира в групи на наркозависими. Посочено е още, че не са изключени нарушения на реда и употреба на наркотици в условията на затвора. Декларираното желание за трудова реализация е формално, като този извод е направен на база факта, че при предишния му престой в затвора му е дадена възможност да полага труд, но М. не е изпълнявал добре трудовите си задължения. Тогава е наказван за притежание на неразрешени вещи. Въведено е твърдение, че са възможни гневни и импулсивни реакции; липсват дискриминационни и суицидни нагласи. Представена е подробна оценка на риска от рецидив, която е общо 85 точки и са определени седем рискови зони, както следва:

1. Отношение към правонарушението – в тази част като рискови фактори са посочени липса на самокритичност; не отчитане на вина и вреди; утвърдени криминални нагласи; липса на мотивация за промяна; кражби и хулиганство под въздействие на наркотици, които формират модела му на поведение.

2. Взаимоотношения - отгледан в условията на формален контрол и презадоволеност; липсва привързаност в семейството; сестра му е в място за лишаване от свобода за пореден път.

3. Трудова заетост – установена е липсва квалификация и умения за работа; липсва трайна трудова заетост.

4. Управление на финанси - липсват постоянни доходи; разчита на родителите си; няма умения да разпределя средствата си; разходва средства за наркотици; извършител на кражби с цел набавяне на средства.

5. Начин на живот и обкръжение - движи се в криминално проявени среди и в такива на лица, употребяващи наркотици; ресурса му за оползотворяване на престоя е слаб; лесно се влияе от криминално обкръжение, проявява рисково и безразсъдно поведение.

6. Злоупотреба с наркотици – на свобода употребява наркотици - последно хероин и метаамфетамини, те са в основата на противоправното му поведение, не осъзнава и не приема в пълна степен вредите от употребата; бил преди години в комуна и през 2020 г. в психоотделение в Русе, но лечението е неуспешно.

7. Умения за мислене - липсват умения за разпознаване, адекватно и зряло решаване на проблемите; не си поставя цели; не осъзнава последствията от действията си; на свобода проявява импулсивно поведение. В този доклад е включена и оценка на риска от сериозни вреди – насочения към обществото риск е среден, а този към известен възрастен – висок. Този риск е с материално - имуществен характер и ескалира на фона на наркотична зависимост. Отчетени са опасения от въпроси на контрола и нарушение на задълженията. В частта относно ресурсите на М. като личност е посочено, че ресурса е слаб, познава средата, финансово задоволен от родителите си, декларира подкрепа на съжителката му. Дадени са препоръки да се следи поведението му и вероятността за употреба на наркотици и притежанието на неразрешени вещи в условията на затвора като се установява, че М. е подходящ за участие в програма за наркозависими и умения за мислене. При ангажиране с трудова дейност да се вземат под внимание рисковите зони.

ІІ.7. На 12.05.2021 г. на М. е изготвено Експресно психологическо заключение от инспектор – психолог в Затвора Белене. И тук са представени демографски данни за лицето – установено е, че М. се социализира в условията на хипопротекция - родителите му живеят в чужбина; наличие на либерални, възпитателни корективи и ниво на задоволеност, които са довели до чувството за всепозволеност. Всичко това е повлияло върху изграждането на идентификационната линия, поведенческия модел и лесната податливост към референтна среда. М. не е съобщил на психолога за натоварен психоклимат и непреработени психотравмени моменти. Отчетен е факта, че е несемеен и няма деца. Посочил е, че има средно образование; учил в Спортно училище - Русе, с профил бокс, но не се установява образователна мотивираност. Безработен; не се отчита трудова насоченост и дисциплина; безотговорен; лежерен и незаинтересован по отношение на трудова реализация; разчита на подкрепата на родителите си. В частта данни от изследването са отчетени различни фактори, както следва:

„Ниво на преживян стрес: Нивото на актуално преживяване на стрес е ниско, независимо от стресогениите събития, които изследваното лице преживява.

Степен на суициден риск: Ниско ниво, лицето споделя сериозни психични проблеми, депресия или чувство за безнадежност.

Риск от агресивно поведение: Рискът от агресивно поведение не е завишен. Лицето може да контролира своите враждебни и агресивни импулси.

Вероятност за алкохолна зависимост и зависимост от психоактивни вещества: Рискът от зависимости не е завишен. За изследваното лице не представлява проблем да контролира употребата на алкохоли ПАВ.

Съмнения за наличие на тежка психопатология: Рискът от разстройство на мисленето и тежка психопатология не е завишен.

Не се отчита проблемност по маркираните от скрининга пунктове.“

В частта от заключението относно актуалното психологическо състояние на М. при постъпването му в затвора е дадена професионална [жк], че той е „Афективно-агресивно латентен към момента, но като цяло е неустойчив и по това направление, с нисък фрустрационен праг.“ Представена е прогноза за неговото поведение и се препоръчва корекционен подход за стабилизиране на целеполагането, уменията за мислене, нагласите. При съобразяване на разгледаните характеристики, психологът е извел извод, че прогнозата е песимистична.

ІІ.8. Видно от Служебна бележка № 352/14.05.2021 г. на М. е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 14.05.2021 г.

ІІІ. В административната преписка за юни 2021 г. са налични следните доказателства във връзка с М.:

ІІІ.1. На 03.06.2021 г. ИСДВР е съставил Първоначален план на присъдата на ЛС М., в който са обособени четири зони. В проведеното по делото последно съдебно заседание, чрез показанията на свидетелката Демиркова, съдът изясни значението на съкратеното обозначение на посочените зони, както следва:

зона „В. – нагласи“ - са поставени цели „Осъзнаване на мотивите за криминалното му поведение; Очертаване на личните и социални ресурси за позитивна промяна“, като същите следва да бъдат постигнати чрез Развитие на личностните ресурси в посока на водене на законосъобразен начин на живот (ежемесечно и при необходимост чрез индивидуално консултиране); Включване в общопенитенциарни дейности за да се снижат криминалните нагласи (при организиране); Спазване на реда и правилата на МЛС (постоянно, чрез включване в беседа „Спазване на реда и правилата в МЛС“).

зона „Ж. – трудова заетост“ - с поставена цел изграждане на мотивация за трудова дейност, която да се постигне чрез включване в общ трудов процес, съобразявайки се с индивидуалните умения и качества на М., като е определен постоянен срок.

зона „И. – начин на живот и обкръжение“, с цел постигане на положителна промяна в мисленето по отношение на досегашния начин на живот и обкръжение. За тази цел са поставени като задачи ограничаване на субкултурните контакти; овладяване на безразсъдното и рисково поведение; ограничаване на участие в забранени на територията на местата за лишаване от свобода, като е определен срок ежемесечно и при необходимост. Като форма на участие са посочени индивидуално консултиране; включване в беседи за осмисляне и анализиране а досегашното обкръжение, среда и начин на живот.

Зона „К. – злоупотреба с наркотици“ – тук целта е осъзнаване на вредата от употребата на наркотици чрез овладяване на умения за контрол върху посочената употреба. В графа „Време“ е посочено, че това ще се реализира при организиране, чрез включване в „Краткосрочна програма за наркозависими лица“.

М. е изразил съгласие със съставения план и е подписал същия лично.

ІІІ.2. В дневника за индивидуална работа са отбелязани две срещи - първата е на 03.06.2021 г. за договаряне на плана за изпълнение на присъдата, а втората – на 08.09.2021 г. за проведен разговор относно отказ на М. от работа.

ІІІ.3. Присъда № 38/21.06.2021 г., постановена по НОХД № 808/2021 г. на Районен съд – Русе, с която М. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНС му е определен първоначален режим на изтърпяване на присъдата – строг.

ІІІ.4. Протокол № 4/27.06.2021 г. в 09:00 часа за претърсване и обиск на ЛС М. при планова проверка, при която не са открити неразрешени вещи и предмети.

ІV. Във връзка с пребиваването на М. в Затвора Белене през юли 2021 г. са налични следните доказателства:

ІV.1. От представения формуляр за свиждане се установява, че на 04.07.2021 г. М. е получил колетна пратка, но не е посочен изпращач.

ІV.2. С Писмо изх. № 254/2021 г./13.07.2021 г. прокурор от Районна прокуратура – Русе е изпратил до началника на Затвора Белене препис от Присъда № 38/ 21.06.2021 г. по НОХД № 808/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, влязла в законна сила на 07.07.2021 г. С присъдата М. е осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

ІV.3. Справка за съдимост от 13.07.2021 г., която съдът вече обсъди.

ІV.4. Протокол № 9/24.07.2021 г. за извършено планово претърсване и обиск в 08:40 часа като не са открити забранени вещи и предмети.

ІV.5. На 26.07.2021 г. д-р Г. е подписал Справка за медицински преглед на М., от която се установява, че той не може да пътува с общ конвой.

ІV.6. Аналогична е справката от 29.07.2021 г. (доколкото може да се приеме, че това е датата на съставяне на справката поради нечетливо изписване).

V. В периода 01.08.2021 г. – 18.12.2021 г. (денят преди смъртта на М.) по делото са налични следните документи:

V.1. В здравния картон на М. е направено отбелязване за преглед на М. на 24.08.2021 г. за оплакване от разстройство, но е посочено, че той е в добро общо състояние и може да пътува с общ конвой.

V.2. С Определение № 381/30.08.2021 г., постановено по ЧНД № 1453/2021 г., състав на Районен съд – Русе на основание чл. 304, ал. 1 от НПК е групирал наказанията на осъдения М. с присъда и определение по НОХД № 808/2021 г. и НОХД № 818/2021 г., и двете по описа на Районен съд – Русе като е наложил едно общо наказание - най тежкото: две години лишаване от свобода, което да се изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по НОХД № 818/2021г., считано от 11.04.2021 г. до 05.05.2021 г. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от горепосочените общи наказания лишаване от свобода до момента на постановяване на съдебния акт.

V.3. От Протокол № 22/10.09.2021 г. за извършено в 08:15 часа планово претърсване на М. е видно, че при същия не са открити забранени вещи и предмети.

V.4. С Писмо П № 254/2021 г./24.09.2021 г. прокурор от Районна прокуратура – Русе е изпратил до началника на Затвора Белене препис от посоченото Определение № 381/30.08.2021 г., постановено по ЧНД №1453/2021 г. от състав на Районен съд – Русе за изпълнение, като е отбелязано, че то е влязло в сила на 15.09.2021 г.

V.5. На 10.10.2021 г., в 08:50 часа, е извършено планово претърсване на М., като резултатите от липса на намерени забранени вещи и предмети са обективирани в Протокол № 24.

V.6. Аналогично на проверката от 10.10.2021 г., при плановото претърсване на 22.11.2021 г. в 08:30 часа няма намерени забранени вещи и предмети (Протокол № 2).

VІ. На 19.12.2021 г., за деня на смъртта на М. А. са налични следните доказателства

VІ.1. Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от Център за спешна медицинска помощ Белене – описани са обстоятелствата, при които е установено тялото на М., като е посочено, че работната диагноза е Exitus letalis.

VІ.2. Събрани са писмени обяснения от следните лишени от свобода лица:

ЛС1. А. С. И., [ЕГН]; с адрес [населено място], [улица]. Посочено е в обяснението от 19.12.2021 г., че И. е бил в З. Б. от ноември 2020 г., като с М. „Рошавия“ се познават много отдавна. И. познавал бащата и сина, но не са били в по-специални отношения. В затвора били настанени в една група, като килията на М. била срещу неговата. За деня на смъртта на М. посочва, че денят минал както обикновено. Към 18:00 и нещо часа К. (К. – бележка на съда) се показал на вратата и извикал „К., ела, ела.“. И. помислил, че някой се бие. Посочва, че П. излязъл преди него, И. се обул и излязъл след него, като влязъл в килията на М., където вече били К., Дидо и К., а след него влязъл С. Б.. Дава описание на състоянието на М. – лежал на леглото в безсъзнание по гръб, пребледнял с пяна на устата. Започнали да му викат и да го пръскат с вода по врата и лицето, за да го свестят, но той не реагирал. И. казал на другите да извикат старшината, след което дошъл Г. М., който му измерил пулса и казал, че не долавя такъв. След това дошъл главния надзирател и казал, че са извикали бърза помощ. Старшините дошли, прибрали останалите по килиите, като в килията останали само И., П. К., С. Б. и съкилийника на М. - Д. Ц.. Старшините казали, че линейката пътува и след около 30 минути тя дошла. Направили му кардиограма, мерили му кръвното и констатирали, че е починал. Ноктите му М. били посинели. И. прави изявление, че по време а обшия им престой в групата не е чувал, че на М. му е зле; че не се чувства добре или че има здравословен проблем. Не ми е известно да е искал преглед от лекар или медицинска помощ.

ЛС2. Г. Г. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]. М. е дал обяснение на 19.12.2021 г., че изтърпява присъда в З. Б. от 2010 г., като към момента на обясненията работи като хигиенист в медицинския център, като познава М. „Рошавия“ от предходната му присъда, но не са в някакви близки приятелски отношения. На 19.12.2021 г., около 18:30 часа, след вечеря, бил в стаята си в медицинския център. Надзирателят му казал, че главният надзирател е казал да отиде в седма група, защото е имало някакъв проблем с лишен от свобода. Когато отишъл, видял М., който лежал по гръб на леглото. В килията имало още няколко лишени от свобода, които се суетяли около него. М. бил пребледнял. М. носел със себе си апарат за кръвно налягане и хванал ръката му, като възнамерявал да му измери кръвното налягане. В този момент казали, че спешна помощ вече идва и затова преценил, че е по-добре компетентните лица да вземат отношение. Посочва още, че за периода, откакто М. е постъпил до настоящия момент, М. не знаел той да е имал някакви оплаквания. За по-конкретни сведения относно здравословното му състояние, мисли, че е по-добре да се поиска становище от компетентни лица в медицинския център. Спомня си, че преди един конвой, като не може да си спомни точна дата, но мисли, че е било преди поне 3 месеца, М. бил казал, че има разстройство и повръщане. На 19.12.2021 г. не знае да са търсили медицинска помощ във връзка със здравословното му състояние.

ЛС3. Д. Д. Ц., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, ап. 8. В представените обяснения от 19.12.2021 г. Ц. уточнява, че се е запознал с М. в затвора, като от около 4 месеца са в едно и също спално помещение - № 214 и са били в добри отношения. Сутринта на 19.12.2021 г., след проверка, Веждата (К. К. К.) го извикал да пият кафе в неговото спално помещение - № 220, а Ц. легнал да спи. Към 11:00 часа Я. Б. Н. събудил него и М.. Ц. не усетил кога М. се е прибрал и е легнал. При повикването М. излязъл в коридора. След известно време старшината ударил звънеца за обяд; обяда минал и тогава Ц. видял М., когато старшината правил обедната проверка, да му казва, че му е лошо и ще си ляга да спи. След проверката Ц. се прибрал в спалното помещение, където М. си бил легнал. Ц. обядвал и легнал да гледа телевизия, като по някое време заспал. Събудил се към 17:00 часа, видял, че М. спял и не го е събуждал. Ц. си направил кафе и гледал телевизия. Старшината ударил звънеца за вечеря и Ц. излязъл, като оставил М. да спи; отишъл да каже да момчетата да слизат за вечеря, като обикновено това правил М.. След вечеря старшината започнал да прави проверка, влязъл в спалното помещение и бутнал М., който казал, че спи и не бил споменал да му е лошо. М. не поискал медицински преглед и старшината продължил с проверката. Проверката свършила, Ц. се прибрал в спалното помещение и вечерял, като през това време М. продължавал да спи. След това Ц. отишъл в спално помещение № 220 за да пие кафе с момчетата като говорили с К. К. (Веждата) какво ще си готвят, защото заедно си готвили тримата. След това тръгнали към килията на Ц. за да попитат М. какво ще каже. При влизането в спалното помещение видели, че лицето на М. било бледо синьо. Бутнали го за да се събуди; после го повикали по име, но той не реагирал. Веднага след това викнали в коридора за помощ и по-конкретно на М. Ш.. След повикването, в спалното помещение дошли М. Ш., П. А. К., А. С. И. и С. З. Б.. Някой от тях казал, че М. има пулс и го напръскали с вода, за да се събуди, но това не дало резултат. П. К. излязъл за да сигнализира старшината; последният влязъл в спалното помещение, видял, че М. не е добре и отишъл да повика помощ. Малко след това дошли дежурния главен надзирател, командир на отделение, други старшини и Г. М. – санитар. Санитарят се опитал да измери кръвното налягане, но не успял и излязъл. Около половин час след това дошла Спешна помощ, които установили, че М. няма пулс. По нареждане на старшината Ц. си взел дюшека и малко багаж и се преместил в спално помещение № 220.

ЛС4. И. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]. Посочва, че е в затвора от 2016 г., като именно в затвора се е запознал с М. „Рошавия“, без да са в близки отношения. Настанени били в 7-група п около 5- 6 месеца преди смъртта на М.. Денят, в който М. починал, преминал нормално, както обикновено. Около 18:30 часа играели на карти в килията на А., като чул бригадира П. К. да вика старшината за помощ. А. и С. Б. отишли в килията на М. за да разберат какво се случва и при необходимост да окажат помощ. Влезли в килията и видели „Рошавия“ да спи; измили му лицето; имало пяна на устата на М., която А. избърсал. Според А. към този момент М. „като че ли“ не дишал, бил легнал в безсъзнание. След това дошли главния надзирател и Г. М.; като А. излязъл и стоял отстрани до килията. След това казали всички да се приберат по килиите и той се прибрал. Не знае М. да е ходил за нещо на доктор за преглед; не е чувал да е искал доктор или преглед в деня на смъртта; не знае да е имал здравословни проблеми.

ЛС5. К. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], бл. „М. камък“, вх. Б, ап. 4 – посочва, че с М. „Рошавия“ са приятели, познавали се от предходна присъда, а също така са се виждали и „навън“, в [населено място]. До деня на смъртта му не е чувал да е имал здравословни проблеми или да се оплаква от такива. На 19.12.2021 г. около обяд, по време на хранене го видял на решетката, около 11:30 – 12:00 часа. М. наблюдавал дали всички са излезли за обяд, а К. контролирал вече влезлите в столовата. К. прави изявление, че самият той употребява наркотици и смята, че М. е бил надрусан. След като приключил обяда, К. влязъл в килията на М. за да го види и го намерил седнал на стола, като го попитал какво му е. М. клюмал нервно; казал му да го остави; казал още, че му се вие свят и мисли, че му е паднало кръвното; щял да си легне. Според А., М. бил взел „нещо“ и затова не се чувствал добре. Не бил споменавал, че иска лекарска помощ. К. излязъл от килията и се прибрал в неговата. С. К. излязъл на каре около 15:30 часа до към 16:15 часа и после се прибрал в килията си. М. не излязъл за вечеря. По някое време, около 17:30 в неговата килия дошъл да пие кафе Д., който бил от килията на М.. Около 18:00 часа К. и Д. отишли да видят как е М. и да се разберат какво ще си правят за вечеря. Установили, че М. не е добре; но имал пулс. Извикали хигиениста П. К. и С. Б.. К. се депресирал и се дръпнал настрани. Те започнали да го плискат с вода, а К. им казал да се дръпнат и да изчакат бърза помощ. К. уведомил старшината. К. стоял пред килията до момента, в който дошли повече служители и ги прибрали по килиите. По-късно Д. дошъл в килията на К. и казал, че М. е починал.

ЛС6. М. А. А. – посочва, че на 19.12.2021 г. около 18:00 часа видял А. да влиза забързан в килията на М. и отишъл да види какво става. Като влязъл в килията видял М. на леглото, който имал пяна на устата. А. му бутнал устните за да провери дали не си е глътнал езика, установил, че не е и излязъл от килията. М. лежал на леглото и не дишал.

ЛС7. П. А. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]посочва, че в З. Б. е от 11.12.2019 г., като с М. „Рошавия“ са се познавали „отвън“. М. бил настанен в групата, на която К. е хигиенист. На 19.12.2021 г. около 18:00 часа някой извикал К. от коридора, отворила се вратата и той тръгнал на бегом защото помислил, че някой се бие. Той и А. влезли в килията на „Рошавия“, с тях влязъл и С. Б.. М. лежал на леглото в безсъзнание. Започнали да му викат и да поливат с вода за да се свести. К. притичал веднага да се обади на постовия защото му било ясно, че трябва да извикат линейка. След това дошъл Г. М., който измерил пулса на М. и казал, че не долавя такъв. Дошли старшините, прибрали останалите по килиите, като в килията останали само К., А. И., С. Б. и съкилийника на М. - Д. Ц.. Старшините казали, че линейката пътува и лекарите дошли след около двайсетина минути. Направили кардиограма на М. и констатирали, че е починал. След като уведомил старшината, К. през цялото време бил в килията на М.. Преди това никой не му бил казал, че на М. му е зле; че не се чувства добре или че има здравословен проблем. На К. не било известно, М. да е искал преглед от лекар или медицинска помощ.

ЛС8. С. З. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]посочва, че се е запознал с М. в затвора. На 19.12.2021 г., около 18:00 часа, като се движил в коридора, чул че Д. и К. говорят помежду си, че на „Рошавия“ му е станало зле. К. го попитал „Ти не чу ли, че на Рошавия му е зле?“. Б. отговорил, че не знае. Д. и К. влезли в спално помещение № 220, в това време А. излязъл от неговото спално помещение - № 206, и попитал Б. кой се бие. Б. отговорил, че не знае някой да се бие, но нещо ставало в спалното на „Рошавия“. Б. и А. влезли в спално помещение № 220 и видели, че около леглото на „Рошавия“ се били струпали момчета. Б. казал на А. да отвори прозореца, а на останалите да се отдръпнат. Б. и А. обърнали М. на една страна, А. му хванал ръката, за да потърси пулс, а Б. потърсил сънната артерия. Никой от тях двамата не успял да открие ясен пулс. По устата на М. имало пяна, която те изтрили. П. К. излязъл от стаята и извикал за помощ на постовия. След като бил сигнализиран за проблема, старшината влязъл в килията на М.. Дошли дежурен главен надзирател, командир на отделението, други старшини и Г. М.. Същият опитал да му измерят кръвното, но не намерил пулс. След около двайсетина минути дошла Спешна помощ. Дежурният лекар направи ЕКГ и се установи, че „Рошавия“ е починал. Задал въпроси на всички присъстващи в спалното помещение, дали знаят М. да е вземал хапчета, наркотици и забранени вещества. Казали на лекаря, че допускат, че може да е прекалил с употребата на наркотици и/или хапчета.

VІІ. На следващият ден, 20.12.2021 г., в административната преписка се установяват следните доказателства:

VІІ.1. Постановление за назначаване на съдебно-дактилоскопска експертиза от главен разследващ полицай към отдел „Разследване“ при ОД МВР Плевен.

VІІ.2. Съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 157/2021, извършена от д-р Н. М., специалист Съдебна медицина, вещо лице от списъка на Окръжен съд - Плевен, на 20.12.2021 г. от 09:00 часа в Катедра по съдебна медицина и деонтология на Медицински университет Плевен, като се има предвид трупа на М. А. М.. В експертизата са описани събраните предварителни сведения – оглед на мястото на смъртта; протокол за разпит на М. А. М. – сестра; протокол за разпит на ЛС Д. Д. Ц.; съдебна химикотоксикологична експертиза на ВМА София. Изложени са данни от направените външен и вътрешен оглед и резултатите от лабораторни изследвания на урина, кръв и хистопатология. В заключението си експертът е посочил следното:

„При огледа и аутопсията на трупа на М. А. М. се установи:

-ранен (донекротичен) сърдечен инфаркт и данни за бързо настъпила смърт (тъмна течна кръв, остър венозен застой във вътрешните органи), кардиогенен шок, мозъчен и белодробен оток, хеморагичен белодробен инфаркт;

-хронични болестни увреждания - хипертонична болест с уголемяване на сърцето, хронична-исхемична болест на сърцето (дребноогнищна миокардиосклероза);

-съпътстващи заболявания- хроничен перикардит, ХОББ, обструктивен емфизем, хроничен бронхит, антракоза, стеатоза на черен дроб, реактивен хепатит;

-липса на травматични увреждания;

-положителен тест за употреба на бензодиазепини, морфин, метадон и опиеви производни;

Смъртта на М. М. е настъпила по механизма на внезапна сърдечна смърт от остро разстройство на сърдечния ритъм, вследствие на остър, донекротичен сърдечен инфаркт.

Благоприятсващ фактор за настъпване на смъртта е дългата експозиция на употреба на психоактивни вещества и приетата непосредствено (2 часа преди настъпване на смъртта) висока доза метадон значително надвишаваща терапевтичната.

Състоянието на трупа при огледа на местопроизшествието отговаря на смърт в посочения в предварителните сведения срок.“

VІІ.3. Докладни записки (ДЗ) от служители до началника на Затвора Белене:

VІІ.3. ДЗ1. Т. О. Т. – надзирател. Налични са две докладни записки, както следва:

VІІ.3. ДЗ1.1. с рег. № ИЗ-10089/20.12.2021 г.

Сочи се в докладната записка, че на 19.12.2021 г. Т. е работил като постови на Пост № 2, в чиито граници влизат трета и седма група. Около 18:20 часа, при извършване на външен обход на сградата чул, че хигиенистът на седма група - П. К., го вика. Т. отишъл на решетката в коридора на групата и К. му казал, че лишеният от свобода М. А. М. е в лошо здравословно състояние. Т. отишъл веднага в спално помещение № 214 за да провери състоянието на лишения от свобода, който бил бледен и отпаднал, а около него имало няколко други лишени от свобода. Т. веднага уведомил по станцията инспектор С. Д. и младши експерт Р. Р. и им казал да извикат спешна медицинска помощ. Служителите на спешна помощ пристигнали в 18:50 часа и установили смъртта на лишения от свобода М.. По разпореждане на инспектор С. Д. спалното помещение било заключено с цел запазване на местопроизшествието. През деня на 19.12.2021 г. по време на раздаване на храната за обяд, лишеният от свобода М. бил на решетката на коридора. Нямало индикации да е било влошено здравословното му състояние. Не е казвал на Т., че се чувства зле или че има нужда от медицинска помощ. Около 17:30 часа Т. извършвал проверка на групата за наличието на лишените от свобода, като му направило впечатление, че М. е легнал и спи в леглото. Т. от коридора казал един-два пъти „М., М.“, но последният не отговорил, а само се размърдал. Т. влязъл в спалното помещение и го хванал за ръката. М. се събудил, надигнал се и му казал „Старши спя, спя“. В стаята в този момент бил и другия настанен в спалното помещение лишен от свобода Д. Ц., който казал на Т. „Старши, той си почива“. Т. оставил М. М. да спи, излязъл и продължил извършваната от него проверка. Посочва още, че нито на обяд, нито при извършената от него проверка М. не му е казал, че е зле и че иска или се нуждае от лекарска помощ.

VІІ.3. ДЗ1.2. с вх. № 10088/20.12.2021 г., ръкописно написана от Т., в която посочва, че на 19.12.2021 г. в 18:20 часа, корпус № 2, при външен обход на пост № 2 чул да го вика ЛС П. А. К.. Т. веднага отишъл на решетката на седма група и К. му казал, че ЛС М. А. М. бил в лошо здравословно състояние. Т. веднага отишъл в спално помещение № 214 за да провери състоянието на ЛС М. – той бил блед и отпаднал и около него имало няколко други лишени от свобода. Т. веднага по станцията уведомил дежурния главен надзирател и командир на отделението и им казал да извикат спешна медицинска помощ, която пристигнала в 18:50 часа и установила смъртта на ЛС М. М.. Спалното помещение № 214 било заключено и местопроизшествието било запазено до идване на ОГРУ Белене. Посочено е, че към докладната записка са приложени седем броя обяснения от лишени от свобода (без конкретно посочване – бележка на съда).

VІІ.3. ДЗ2. М. Б. М. – надзирател. Посочено е в докладна записка с рег. № ИЗ-10089/20.12.2021 г., че на 19.12.2б21 г. за времето от 12:25 часа до 16.45 часа работил като постови на Пост № 2, в чиито граници влизат трета и седма група. По време на носене на службата на Пост № 2 нямало никакви индикации за влошаване здравословното състояние на лишения от свобода М. А. М.. Около 15:30 часа няколко от лишените от свобода от седма група излели на престой на открито, но никой по никакъв начин не е казвал на М., че М. се чувства зле или че има нужда от медицинска помощ. С. М. също по никакъв начин не бил заявявал, че не се чувства добре или че има нужда от медицинска помощ.

VІІ.3.ДЗ3. Р. Р. – младши експерт. В докладна записка рег. № 10089/20.12.2021 г. е дадено обяснение, че на 19.12.2021 г. Р. е бил в 24-часов наряд като командир на първо отделение. Около 18:20 час чул по станцията, че постовият служител на Пост № 2 - младши инспектор Т. О. Т. докладва, че в седма група има лишен от свобода с влошено здравословно състояние. Влязъл в обекта заедно с дежурния главен надзирател инспектор С. Д. и тръгнали към групата. Вървейки, инспектор Д. разпоредил на служителя на Пост № 8 да извика спешна помощ. При пристигане на мястото видели, че ЛС М. А. М. е пребледнял и лежи в леглото по гръб. Около него имало други лишени от свобода. Извикали от медицинския център Г. М.. По-късно дошли служители на спешна помощ. И. Д. разпоредил да се приберат лишените от свобода от групата по спалните помещения. След пристигане на служителите на спешна помощ, същите констатирали смъртта на ЛС М.. И. Д. разпоредил да се заключи спалното помещение, за да се запази местопроизшествието. Р. посочва, че през деня е ходил на Пост № 2 два пъти за да извърши проверка за носене на постовата служба от служителите на надзорно-охранителния състав. Постовите служители на поста или лишени от свобода, както и самия М., не са докладвали на Р., че М. е с влошено здравословно състояние или че е искал преглед от медицинско лице.

VІІ.3.ДЗ4. С. К. Д. – инспектор Налични са две докладни записки, както следва:

VІІ.3.ДЗ4.1. с рег. № ИЗ-10088/20.12.2021 г., в която на началника на затвора е докладвано, че на 19.12.2021 г. в 18:20 часа младши инспектор Т. О. Т. – постови на Пост № 2 го уведомил по станцията, че ЛС М. А. М. от спално помещение № 214 на седма група не се чувства добре. Извикан бил екип на Спешна медицинска помощ Белене за оказване на медицинска помощ на М.. Когато Д. отишъл на място, М. лежал в леглото си бледен и отпаднал. При идването в 18:50 часа екипът на Спешна медицинска помощ Белене установил смъртта на М.. Мястото на произшествието било запазено и били уведомени старши инспектор Й. И. – служител на СОО в местата за лишаване от свобода; инспектор И. И. – инспектор „Вътрешна сигурност“ и Оперативната група към РПУ Белене. В 23:35 часа местопроизшествието било посетено от служители на Оперативната група към РПУ Белене и лекар от съдебна медицина Плевен. След извършените следствени действия и оглед на местопроизшествието в 00:50 часа на 20.12.2021 г. трупът на ЛС М. бил взет от линейка на съдебна медицина Плевен.

VІІ.3.ДЗ4.1. с рег. № ИЗ-10089/20.12.2021 г., в която Д. посочва, че на 19.12.20221 г. е бил дежурен главен надзирател. Около 18:20 часа бил уведомен от младши инспектор Т. Т., че в седма група има лишен от свобода с влошено здравословно състояние. Д. влязъл навътре с командира младши инспектор Р. Р.. Вървейки към групата, Д. разпоредил на служителя на пост № 8 да извика спешна помощ. При пристигане на мястото видял, че ЛС М. А. М. е блед, отпаднал, лежащ в леглото по гръб. Около него се били събрали други лишени от свобода. Д. разпоредил да извикат Г. М. от медицинския център. По-късно дошли служители на спешна помощ. Д. разпоредил да се приберат лишените от свобода от групата по спалните помещения. След пристигане на служителите на спешна помощ, същите констатирали смъртта на лишения от свобода. Д. разпоредил заключване на спално помещение № 214 в седма група, с цел загазване на местопроизшествието. Докладвал своевременно на ИФЗД ЗН РНОД (изпълняващ функциите заместник-директор, заместник-началник, ръководител надзорно-охранителна дейност) главен инспектор Х. С., старши комисар П. К., служителят на СООМЛС Й. И., инспектор „Вътрешна сигурност” И. И., дежурния служител в ГДИН и дежурния прокурор. Посочва, че през деня не му е докладвано за влошено здравословно състояние на лишения от свобода М. А. М., както и за изявено от негова страна желание за медицински преглед.

VІІ.3.ДЗ5. Х. В. С. – главен инспектор, ИФЗД ЗН РНОД в Затвор Белене. В докладна записка с рег. № ИЗ-10089/20.12.2021 г. С. посочва, че по разпореждане на началника на З. Б. е извършил проверка и изясняване на въпроса дали са допуснати нарушения от надзорно-охранителния състав във връзка със случай на настъпила смърт на ЛС М. А. М.. Посочва, че съвместно със служители на СООМЛС инспектор Й. И. и младши инспектор М. Т. провели разговори и снели обяснения на лишени от свобода от седма група. От обясненията на лишените от свобода ставало ясно, че не е имало явни и очевидни признаци за влошено здравословно състояние на починалия М.. Никой от тях не бил чул или не бил станал свидетел на оплакване за влошено здравословно състояние или искане от страна на починалия за медицинска помощ. За случая всеки от лишените от свобода, с които бил проведен разговор, подписал писмени обяснения, изготвени под негова диктовка, които му били прочетени преди да бъдат подписани. По-късно С. провел разговори със служителите на надзорно-охранителния състав, носили постовата служба на Пост № 2 през деня до момента на настъпване на инцидента – младши инспектор Т. О. Т. и младши инспектор М. Б. М.. Установено било, че при никой от служителите на надзорно-охранителния състав не е получавана информация за влошено здравословно състояние на ЛС М. или за искане от негова страна на медицински преглед. Във връзка с разпоредената проверка служителите изготвили докладни записки. По-късно С. провел разговор с дежурния главен надзирател С. Д. и командир на отделението младши експерт Р. Р., които го запознали с предприетите действия от тяхна страна във връзка със случая и заявили, че през деня не им е докладвано и не са получавали информация, че ЛС М. е с влошено здравословно състояние или се нуждае от медицинска помощ. И тези служители изготвили докладни записки. На база извършената проверка и анализ на събраната информация от лишените от свобода лица и служителите във връзка с настъпилата смърт на ЛС М. (обективирани в писмени обяснения и докладни записки) според С. можело да бъде направен недвусмислен извод, че действията на служителите от надзорно-охранителния състав във връзка с настъпилата смърт на ЛС М. са били адекватни, правилни и законосъобразни, както и че същите не съдържали признаци за извършване от служителите на дисциплинарни нарушения или престъпления от общ характер. Към докладната записка са приложени вече описаните от съда писмени обяснения на лишените от свобода А. С. И.; Г. Г. М.; Д. Д. Ц.; И. А. А.. П. А. К. и С. З. Б.; както и докладните записки от младши инспектор Т. О. Т.; младши инспектор М. Б. М.; инспектор С. К. Д. и младши експерт Р. Р..

VІІ.4. Протокол от разпит на Т. О. Т. – надзирател, от главен разследващ полицай. Съдържанието на показанията на Т. може да се приеме за идентично с това на дадените от него обяснения във вече обсъдените две докладни записки.

VІІІ. От УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД -Съдебна медицина е издадено Съобщение за смърт № 1475/21.12.2021 г. за М..

ІХ. За 22.12.2021 г. са налични следните доказателства:

ІХ.1. За удостоверяване смъртта на М. в административната преписка е наличен препис-извлечение от Акт за смърт №119/21.12.2021 г., издаден на 22.12.2021 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Белене.

ІХ.2. От докладна записка рег. № ИЗ-10165/22.12.2021 г. на ИСДВР до началника на затвора се установява, че е получено разрешение за отключване на спалното помещение и опис, респ. съхранение на багажа на М.. Същият ден, видно от Приемо-предавателен протокол, съдържащите се в багажа вещи са предадени на сестрата на М..

ІХ.3. Протокол № Н-40 за извършена физико-химическа експертиза по ДП №ЗМ-83/21 г. по описа на РУ Белене за изследване на 3 бр. станиолени ленти с черно-кафяви петна, иззети от местопроизшествието. Заключението на експерта е, че върху лентите не се установява наличие на наркотични вещества.

ІХ.4. Протокол № 135 за извършена дактилоскопска експертиза по ДП №ЗМ-83/21 г. по описа на РУ Белене – обектите са аналогични на тези за физико-химичната експертиза. Заключението на експерта е, че върху изследваните 3 бр. станиолени ленти само на една от тях има дактилоскопски следи, но същите не са годни за идентификация.

ІХ.5. Протокол от разпит на М. А. М., сестра на М. от главен разследващ полицай, съдържащ се в предоставената от Окръжна прокуратура преписка по образуваното досъдебно производство. Установява се, че родителите им са [семейно положение], майката живее в Гърция, а бащата – в Холандия. До [възраст] възраст са живеели заедно в бащиното си жилище на адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 7, но след това се разделили и изнесли от него. Поддържали добри отношения, били си най-близки защото М. нямал съпруга и деца. Посочва, че може би от около [възраст] възраст брат й започнал да употребява амфетамини, после метамфетамини и накрая хероин, включително тя го е виждала и му е давала съвет да спре, но той не я слушал. В по-късен момент родителите й разбрали и през 2017 г. го пратили на лечение в комуна „Билани“, [населено място]. М. излязъл от комуната след около месец и още първия ден започнал да употребява хероин като правил това всеки ден по няколко пъти на ден. Майка им се опитала да вземе М. в Гърция, който тръгнал, но на практика стигнал до София и се върнал. Започнал да краде за да си набавя необходимата му доза хероин, от полицията го хващали няколко пъти, бил осъден – лежал в З. Б. три пъти заради кражби и веднъж в затвор в Германия. Родителите им пращали пари за да им помагат, но М. харчел същите да си купува наркотици. Преди задържането му на 13.04.2021 г. употребявал хероин и МДМА. Посещавала е брат си на свиждане по време на присъдата му през 2020 г., а по време на присъдата от 2021 г. не е ходила на свиждане. Чували се чрез „месинджър“ от телефоните на другите около него, използвали и видеовръзка. Звучал и изглеждал нормално, не се оплаквал от нищо, не й е казвал да има проблеми. Нямала впечатление по време на тези разговори да е бил дрогиран. За последно се чула с него по този начин на 11.12.2021 г. вечерта към 18:00 – 19:00 часа и той бил добре видимо, не й е казвал да има проблеми, да му тежи нещо, не бил дрогиран и т.н. Нямал здравословни проблеми, единствените му проблеми били употребата на наркотици. От брат си знаела, че от декември 2021 г. бил в една килия с К. В. (К. К. К. – бележка на съда), с който се познавал от години, извън затвора. Свързвал ги факта, че и двамата употребявали наркотици. Описва действията на родителите си след като научили за смъртта на брат й. посочва, че „доктора от Плевен“ е казал на майка й, че сърцето на М. е спряло вследствие употреба на наркотици. Брат й в никакъв случай, никога не е имал намерения да се самоубива, просто ползвал наркотици. Проблеми не е имал, не й е споделял за такива, видимо изглеждал добре физически и психически, когато се чували и виждали. В никакъв случай не било възможно брат й да се е самоубил, не бил такъв човек. Чувала, че в З. Б. ползват „Ривотрил“, за да се замести липсата на прием на наркотик. Брат й, доколкото знае, също ползвал „Ривотрил“ и „Лепунекс“ в Затвора Белене. Според нея е ползвал някое от тези лекарства и е взел и наркотик, затова сърцето му не издържало и починал. Знае, че К. В. вкарвал хероин в затвора, били го хващали и предполага, че брат й е взел от него хероин.

Х. С писмо изх. № ЗД 213/21/30.12.2021 г. началникът на затвора е изпратил личната карта на М. до ОД МВР Русе.

ХІ. Обобщено, за целия престой на М. в З. Б. за периода 07.05.2021 г. – 19.12.2021 г. са от значение и следните факти:

ХІ.1. Данни за здравословното състояние на лицето. От наличното копие на Амбулаторен журнал на З. Б. не може да се получи необходимата информация за М. поради нечетливост. С Определение № 273/ 29.01.2026 г. съдът е указал на ответника да представи справка, съдържаща данни за всеки извършен медицински преглед на М. М. относно датата на прегледа; диагноза, ако има такава; дадени предписания и евентуално изписани лекарства; автора на вписването. С писмо с вх. № 596/ 06.02.2026 г. ответникът е представил следната информация, като са приложени и съответните доказателства:

„Видно от приложените копия на медицинския журнал, ЛС М. е посещавал МЦ към затвора Белене, както следва:

10.05.2021 г. - измерена температура - 36.5

16.05.2021 г. - измерена температура - 36.5

16.06.2021 г. - дадени са му 2 таблетки Темпалгин. Прегледан за Делегация.

26.07.2021 г. - Т- 36.7; RR-120/80. Дадени медикаменти - Бисептол - 14 табл.; Солволан таблетка. С разрешение да пътува за Делегация.

16.06.2021г. - дадени 2 таблетки Темпалгин. Прегледан за Делегация.

24.08.2021г. - измерена температура- 36,6. В добро общо състояние. Видими лигавици - бледо розови. Корем - неболезнен, мек. С разрешение да пътува за Делегация.

15.09.2021г. - Твърди, че има температура. Измерена температура - 36.5. В добро общо състояние: RR-120/80. Видими лигавици - бледо розови. Клинично здрав. С разрешение да пътува за Делегация.

15.09.2021 г. в 11:25 споделя, че го тресе. Отива на разпит. Температура - 36,1. RR-120/80, Пулс-78 уд. в мин. Добро общо състояние. Видимо неспокоен. Дадени са му таблетки валидол - 2 таблетки. С разрешение да пътува за Делегация.

Направена е и справка в базата данни на здравната каса, като за периода на престой в затвора Белене от 07.05.2021 г. до 19.12.2021 г. за ЛС М. не са издавани направления за медицински специалисти или изследвания.

На 19.12.2021 г. ЛС М. А. М. е починал като на 21.12.2021 г. му е издадено Медицинско свидетелство за смърт. За причина на смъртта е описано: Внезапна сърдечна смърт - предизвикана (или дължаща се на нея) и ХИБС (Х. Б. на сърцето) - предизвикана (или дължаща се на нея).“

Съдът изрично подчертава, че всъщност данни за здравословното състояние на лицето в най-пълен и в най точен вид се съдържат в констативно-съобразителната част от назначената от съда съдебно-медицинска експертиза, където вещото лице д-р Пл. Д. е описал подробно установените от него данни в здравния картон на М., справките за конвоиране и др. Включително се установява, че на М. са правени тестове за употреба на наркотици, които са отрицателни.

ХІ.2. По делото са ангажирани като доказателства план-график да извършване оглед и претърсване в Затвора Белене, ІІ категория, на основание чл. 86, ал. 1 от ППЗИНЗС, утвърдени от началника на затвора. Така оглед и претърсване са извършени на 10.10.2021 г.; 22.11.2021 г. и 21.12.2021 г. Представени са протоколи за претърсване и обиск на ЛС М. (вече обсъдени от съда), както следва:

№ 4/27.06.2021 г. в 09:00 часа

№ 9/24.07.2021 г. в 08:40 часа

№ 22/10.09.2021 г. в 08:15 часа

№ 24/10.10.2021 г. в 08:50 часа

№ 2/22.11.2021 г. в 08:30 часа

ХІ.3. От представена справка с изх. № ИЗ-10007/09.10.2025 г. от ответника се установява, че М. не е получавал пощенски записи и банкови преводи за периода на пребиваването си в Затвора Белене, като са ангажирани съответни доказателства.

ХІ.4. Ответникът е ангажирал справка с изх. № ИЗ-10031/09.10.2025 г. относно свижданията на М. и получените от него пратки и е приложил необходимите доказателства, както следва:

Свиждане на 23.05.2021 г., вид на пратката: внесена храна, посетител: В. Х. К. – познат - Билет за свиждане №1/23.05.2021 г.

Свиждане на 04.07.2021 г. вид на пратката: внесена храна, посетител: Е. – познат - Билет за свиждане №5/04.07.2021 г.

Свиждане на 01.08.2021 г., вид на пратката: храна, дрехи, обувки, радио, слушалки, посетител: А. М. А. - родител; Г. И. Г. - познат- Билет за свиждане №6/01.08.2021 г.

ХІІ. За календарната 2022 г. от значение са следните доказателства:

ХІІ.1. Протокол от 06.01.2022 г. от разпит на Д. Д. Ц. от главен разследващ полицай. Показанията на свидетеля Ц. съвпадат с тези, които е дал в обясненията си на 19.12.2021 г. Новите сведения, които свидетелят дава се отнасят до употребата на хероин от М. – полагане на наркотика върху станиолена лента, която подгрява отдолу със запалка и вдишва парите. Уточнява, че М. не е употребявал хероин чрез инжекции. Не е виждал М. на 19.12.2021 г. да употребява наркотик. Посочва, че на шкафчето му имало инхалатор, който ползвал, защото не му достигало въздух – 1 до 3 пъти в месеца. Използвал хапчета за сън. Твърди, че е бил най-близкият човек на М. в затвора, пребивавали са заедно в килия № 214; никога не му е споделял мисли за самоубийство.

ХІІ.2. Протокол от 06.01.2022 г. от разпит на К. К. К. от главен разследващ полицай. Показанията на свидетеля Ц. съвпадат с тези, които е дал в обясненията си на 19.12.2021 г. Новите сведения, които свидетелят дава се отнасят до употребата на хероин от М. – пушел хероин като го нагрявал върху станиолени ленти и вдишвал пари, но К. е виждал това поведение на М. извън затвора. Не знае дали последния е имал здравословни проблеми. Не е имал намерение да се самоубива. На 19.12.2021 г. не е виждал М. да употребява наркотици. Посочва, че М. е знаел как да употребява наркотични вещества, защото е употребявал същите.

ХІІ.3. Съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, изготвена на 25.01.2022 г. от лекари към специализираната Химикотоксикологична лаборатория към Военномедицинска академия София на проби кръв и урина, взети от трупа на М. на основание Постановление за назначаване на експертиза от 20.12.2021 г. по ДП № ЗМ-83/2021 г. по описа на РУ Белене. В заключението е посочено, че в изследваните проби не се установява алкохол; но се установява наличие на диазепам; метадон и кодени. Диазепамът е с по-ниска долна граница на терапевтична област и последната му употреба от М. е била средно до 24-36 часа преди смъртта. Установена е концентрация на метадон в кръвта на М. 1.5 микрограма на милилитър, което значително надвишава терапевтичната доза – 0,05 - 0,75 микрограма на милилитър – може да доведе до риск от остра токсичност изразяваща се в потискане на дишането, която да причини смъртен изход. При орална форма на приемане на метадонов разтвор препаратът е приет не по-късно от 2 часа преди смъртта, а при венозно инжектиране – 5-15 минути преди смъртта. Не може в конкретния случай да се разграничи произхода на кодеин, който е общ метаболит на хероин и морфин. Идентифицира се само в урината, поради което се приема, че приет не по-рано от 24-36 часа и в период 3-4 дни преди смъртта. Заключението на експертите е, че „В настоящият случай са налице данни за остра екзогенна интоксикация с метадон, която самостоятелно може да доведе до смъртен изход.“

ХІІ.4. Протокол за оглед на веществени доказателства от 31.03.2022 г. и фотоалбум към него (л. 98 – л. 110 от папка № 1 от пр.пр. №5425/2021 г. на Окръжна прокуратура – Плевен), за оглед на магнитен носител DVD-R, съдържащ запис от камерите за видеонаблюдение от 19.12.2021 г. от коридора на седма група, вход пост № 2 и столовата на пост № 2.

ХІІ.5. Протокол от 07.04.2022 г. от разпит на М. Б. М. - надзирател от главен разследващ полицай. Показанията на свидетеля М. съвпадат с тези, които е дал във вече посочената от съда докладна записка от 20.12.2021 г.

ХІІ.6. Протокол от 07.04.2022 г. от разпит на Т. О. Т. - надзирател от главен разследващ полицай. Показанията на свидетеля Т. може да се приемат за идентични с тези, които е дал във вече посочените от съда докладни записки от 20.12.2021 г.

ХІІ.7. Д. С. химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, изготвена на 28.07.2022 г. от първоначално определените вещи лица. След запознаване с показанията на свидетелите М. А. М.; Д. Д. Ц.; Т. О. Т. и К. К. К.; а също и с Протокол да химическо изследване за определяне на алкохол в кръв, вещите лица са дали заключение, че „След запознаването ни с предоставените материали по делото и справка в специализираната литература, приемаме, че наркотичното вещество метадон, имащо пряко отношение към смъртта на лицето е употребено в интервала 11.00 – 12.00 ч. (най-вероятно 11,00-11,30 ч.) на 19.12.2021 г.“

ХІІ.8. С Постановление от 11.11.2022 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен е постановено спиране на наказателното производство. Посочено е, че досъдебното производство е образувано на 19.12.2021 г. при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК затова, че на 19.12.2021 г. в З. Б. на остров Персин, в спално помещение № 214 на седма група в Обект 1, умишлено е умъртвено лицето М. А. М., което е престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс на Република България. Описана е биографията на М.; извършените оглед на местопроизшествие и оглед на веществените доказателства; посочени са разпитаните свидетели; изготвените химикотоксикологична експертиза и съдебно-медицинска експертиза. Спряно е разследването по досъдебното производство по пр.пр. № 5425/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен и то е изпратено на основание чл. 245, ал. 1 от НПК на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в ОД МВР Плевен за извършване на оперативно-издирвателни мероприятия и установяване извършителя на престъплението.

ХІІІ. С. С. И. - майка на М. е сезирала Административен съд – Русе с искова молба против ГДИН за заплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 80 000 лева, частично предявен иск от 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. М., настъпила на 19.12.2021 г. в Затвора Белене. По исковата молба е образувано адм. д. № 480/2023 г., приключило с Решение № 3214/07.11.2024 г., с което ГДИН е осъдена да заплати на И. обезщетение в размер на 10 000 лева заедно със законната лихва от 19.12.2021 г. до окончателното плащане. Искът на И. в останалата му част е отхвърлен.

След проведено касационно оспорване, с Решение № 4779/09.05.2025 г., постановено по адм.д. № 11984/2024 г. на ВАС, състав на Трето отделение е отменил първоинстанционното решение в частта, в която искът на И. е уважен до размер от 10 000 лева и е осъдил ГДИН да заплати на И. обезщетение в размер на 40 000 лева, като решението на Административен съд – Русе е оставено в сила в останалата му част.

Ищецът А. М. А. е предявил искова молба срещу ГДИН за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на сина му, настъпила в резултат на неизпълнение на задълженията на администрацията на затвора с цена на иска 50 000 лева, частично от 100 000 лева. Описано е накратко постъпването на М. в З. Б. и установяването на смъртта на същия. Посочено е, че според свидетелите М. е употребявал наркотични вещества в затвора. Цитирано е заключението по химикотоксикологичната експертиза за наличие в биологичните проби на М. на диазепам, метадон и кодеини. Направено е позоваване на заключението на съдебно-медицинска експертиза като е наблегнато на факта, че благоприятстващ фактор за настъпването на смъртта е дългата употреба на психоактивни вещества и приетата висока доза метадон, значително надвишаваща терапевтичната. Сочи се, че затворническата администрация с бездействието си е нарушила нормативно установени задължения в ЗИНЗС, ППЗИНЗС, Наказателния кодекс, Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (НУРМОМЛС). Като пример за бездействие се сочи възможността в затвора да бъдат внесени наркотични вещества. Анализирани са медицинските документи на М. във връзка с неговата наркотична зависимост. Според ищеца, неизпълнените задължения на администрацията могат да се разделят на няколко групи: задълженията, свързани с ограничаване внасянето и употребата на забранени вещества като наркотици, метадон и др.; задълженията свързани с определяне на риска; задълженията, свързани с полагане на специална грижа и предприемане на действия с цел преодоляване на наркотичната зависимост; задълженията, свързани с оказване на медицинска помощ в затвора и медицинска грижа по време на престоя към наркозависимо лице. За всяка от тези групи задължения са изложени подробни причини защо ищеца възприема същите като неизпълнени от затворническата администрация. Представени са разсъждения относно приложението на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Твърди се, че правата на починалия М., защитени от Европейската конвенция за защита правата и основните свободи на човека (ЕКЗПЧОС) също са нарушени, като е посочена практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Дадено е описание на психологическото състояние на ищеца А. – преживял много тежко смъртта на сина си; в България живеели заедно; често М. гостувал на баща си в Холандия; подпомагал го финансово. Релевира се твърдение, че неимуществените вреди от смъртта на дете са неизмерими с пари. Посочено е защо ГДИН следва да е ответник по делото, както и нормата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на неимуществените вреди по справедливост. Иска се от съда да присъди в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, частично от 100 000 лева, заедно със законната ливва върху тази сума от 19.12.2021 г. до датата на окончателното плащане.

Ответникът, чрез процесуален представител, е ангажирал писмен отговор с вх. № 3875/28.08.2025 г. Оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана и иска да бъде отхвърлена изцяло. Изложени са разсъждения за прилагането на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че върху ищеца лежи тежестта на доказване на бездействието на затворническата администрация. Релевира възражение за липса на доказателства за внасяне и употреба на наркотични вещества от М. и оспорва твърдението за липса на контрол от администрацията на затвора в тази връзка като излага конкретни факти. Изложени са доводи относно действията на ИСДВР във връзка с изготвянето на оценка на риска. Посочва, че при престоя на М. в затвора не са представени официални документи, от които да се установява, че той е бил наркозависим. Представени са разсъждения относно всяка цитирана правна норма в исковата молба. Наблегнато е на факта, че в периода на престоя на М. в пенитенциарното заведение са били въведени легитимни ограничения във връзка с COVID пандемията като са приложени доказателства. Разгледан е въпросът относно полагането на труд от М. в този период. Изложени са факти и твърдения относно липсата на ефективни мерки за контрол за предотвратяване внасянето на наркотични вещества в затвора. Опровергава се твърдението в исковата молба, че М. в деня на смъртта си е бил в недобро здравословно състояние като се базира на показанията на лишените от свобода и на докладните записки на дежурните служители. Твърди се, че не е реализиран състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въвежда се възражение, че е налице самоувреждане от страна на М.. Като доказателство към отговора е посочена Докладна записка рег. № 439359/02.10.2023 г. на Н. К., началник сектор СДВР до началника на Затвора Белене, изготвена за целите на адм. д. № 480/2023 г. на Административен съд Русе. Съдържанието на тази докладна записка е изцяло инкорпорирано в отговора на ответника по настоящото дело. Иска се от съда да отхвърли изцяло предявения иск.

Във връзка с Определение № 2321/14.08.2025 г. на съда, ВПД директора на ОД МВР Русе е уведомил съда с писмо с вх. № 3767/19.08.2025 г., че при справка от АИС на МВР "Граничен контрол" не се установяват данни за регистрирани задгранични пътувания както на М. М., така и на ищеца А. А.. Следва да се съобрази факта, че граничните проверки на лица се извършват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на ЕП и на Съвета от 09.03.2016 г., в който са предвидени изключения в системността на извършваните проверки в базите данни на лицата и ползваните от тях превозни средства при преминаването им през ГКПП на страната. Също така, след 31.03.2024 г. на лицата, които преминават през вътрешните въздушни и морски граници, а считано от 01.01.2025г. и през сухопътните граници на Република България със страните, прилагащи правото на Шенген, не се извършва гранична проверка.

С Определение № 2317/14.08.2025 г. съдът е изискал информация от Община Русе за декларираното имуществено състояние на М. и ищеца А.. От получения отговор с вх. № 3752/19.08.2025 г. от дирекция МДТ се установява, че М. не е декларирал имоти, МПС и патенти; а ищеца А. е декларирал само един лек автомобил. От отговора на началник отде „Гражданско състояние“ с вх. № 3791/21.08.2025 г. се установява, че постоянните и настоящи адреси на М. и ищеца А. съвпадат във времето.

С молба с вх. № 4143/25.09.2025 г. ищецът е представил като доказателство по делото Постановление за прекратяване на наказателното производство № 5425/2021 г./09.05.2025 г. В постановлението е включено съдържанието на акта за спиране на наказателното производство, както и показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство. Представено е заключението по химикотоксикологичната експертиза. Посочено е, че при разследването не са събрани писмени и гласни доказателства за наличието на виновно – умишлено или непредпазливо поведение на конкретно лице насочено към умъртвяване на М. М.; доказателства, сочещи, че е подпомогнат или склонен от другиго да извърши самоубийство или че длъжностни лица от З. Б. са нарушили служебните си задължения, като не са осигурили своевременна медицинска помощ на М.. По изложените причини и на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-83/2021 г. по описа на РУ Белене (пр.пр. № 5425/2021 г. на Окръжна прокуратура – Плевен), водено за престъпление по чл. 115 от НК, е прекратено.

Във връзка с така представеното постановление съдът отбелязва, че неточно в исковата молба (регистрирана в Административен съд – Русе с вх. № 3383/14.07.2025 г.) е наблегнато на факта, че разследването по досъдебното производство е спряно. Такава е била ситуацията към момента на разглеждане на исковата молба, подадена от майката на М. по адм. д. № 480/2023 г. на Административен съд – Русе. Към момента, в който А. е предявил настоящия иск за разглеждане, досъдебното производство вече е било прекратено.

Ищецът е представил Удостоверение за наследници № 3-5702/02.10.2025 г., издадено от длъжностно лице при Община Русе, от което е видно, че А. М. А. като баща е наследник на починалия М. А. М..

По искане на ищеца до разпит е допуснат К. К. К., който дава сведения, че познава М. от затвора, лежали са заедно, но в различни килии. През декември 2021 г. са били заедно с М. в затвора. Посочва, че последния не е употребявал наркотици по време на престоя си в затвора. По принцип знае, че М. е бил наркозависим и е имал кризи в затвора по време на престоя си там. По принцип са вземали заедно наркотици. Потвърждава, че кризите са били абстинентни, макар да няма медицинско образование, просто предполага, че са били такива, тъй като си знаят тези състояния. Като зависими, споделят симптомите – за себе си казва, че го болят костите, не може да спи. Не може да отговори на въпрос на процесуалния представител на ищеца дали в Затвора Белене, където е излежавал своето наказание, е имало сектори, в които да бъдат настанени лица, например които са наркозависими, които се занимават с разпространение на наркотици. Също така не знае дали е имало програми, с които администрацията на затвора се е ангажирала с провеждане на социално обучение и курсове за преодоляване на зависимостта. Посочва обаче, че когато той е отишъл в затвора, е имало такава програма седмица след това. Доколкото знае, тези програми се правят един - два пъти в годината, не знае. Счита, че е много силно казано да се каже, че има програма. Според него програма е за медикаменти, курса е за преодоляване на психическата зависимост. Социалният работник провежда този курс с 50 човека, заедно от целият затвор, като няма индивидуално занимание за всеки лишен от свобода. Не иска да се връща назад и да си спомня деня, в който М. е починал, било отдавна, веднъж вече е давал показания. Твърди, че М. през целият ден се оплаквал от болки в главата, искал лекарска помощ, това се виждало и от камерите и на постовия, които се сменяли, се оплаквал. Не му предоставили помощ. Не съществувал сектор „употреба на наркотици“ и нямало как да съществува, както тежки престъпления - убийства са изолирани, не можело да се направят сектори кражби, грабежи и наркозависими, всички лица там са заедно, но се знае кои са наркозависими. При постъпването на осъдените в затвора, те си казват всичко; и него са питали предполага, че и другите са ги питали и те самите са казали за тях. На въпроси на процесуалния представител на ответника отговаря, че се е срещал с М. извън затвора, употребявали са заедно наркотици. В затвора не са се срещали, защото когато постъпил в сряда в затвора, това се случило малко след неговото постъпване, около една седмица след това. Не е виждал М., не знае дали той е употребявал към този момент наркотици; всеки който употребява „вътре" нямало да отиде да се похвали на друг. В затвора нямало метадонова терапии въобще, само във Враца имало, в Белене не. Не си спомнял какво се е случило в този ден - 19.12.2021 г., но разбрал, че му е зле, че е поискал доктор, не е дошъл доктор, защото К. бил в коридора, когато се случило това, близо час нямало помощ. След това ги заключили и няма как да знае кога е дошъл доктор. М. отговарял за „смъкването“ на задържаните, лишените от свобода до столовата при хранене. По принцип се извършвал обиск на лицата и на спалните помещения. Използвали се лентички, всички наркотици можело да се използват със станиолени лентички, дори хероина, хашиша, метаамфетамина. Не е виждал М. да държи в ръцете си станиолени лентички и да употребява с тях наркотици в килията си.

По искане на ищеца, до разпит е допуснат А. Ф. Б., който от 14-15 години живее на семейни начала със сестрата на М. М. – М. М.. Дава сведение, че познава ищеца и М. М.. С бащата (ищеца) се познава от 2014 -2015 г. С М. се познава също от този период, но първоначално М. бил в затвора и като се върнал след изтърпяване на наказанието, тогава се запознали. Посочва, че отношенията между бащата (ищеца) и сина били нормални, много добри взаимоотношения и не само като баща и син, а като приятели, бащата помагал на сина си винаги, за съвети, финансово. През 2019 г. в затвора в Белене, М. излязъл един месец по-рано от него, не знае откога е бил там, но „лежали легло до легло“. Д. Б. бил заедно с М. в затвора, ищеца изпращал на сина си пари и продукти чрез една обща позната Кръстинела, която ги носила. През декември (2019 г. – бележка на съда) А. бил на свиждане на М. в затвора, тъй като си бил дошъл за празниците. Посочва, че М. бил при баща си в Холандия, при него живял когато бил там. Ищеца като баща му помогнал на М. за присъдата в началото на 2020 г., която я изтърпявал в Белене, за да си плати щетите и да може да сключи споразумение. Когато М. си признал за дрогата, гледали го (родителите му – бележка на съда) по най-добрия начин, „вкарали“ го в най-скъпата комуна „Билани“, за да бъде излекуван. От разговор с родителите на М. разбрал, че двамата родители си поделят разходите. Когато били заедно в една килия разполагали с телефони, макар и нелегално, поне 2-3 пъти се чували с баща си, дори на видеовръзка разговаряли. В този период М. употребявал наркотици в затвора, дори Б. когато бил там през 2020 г. употребявал. Присъствал на погребението, което сестрата и родителите на М. понесли доста тежко – бащата се опитвал да се държи като мъж, разплакал се, подкосили му се краката; сестра му припаднала; майка му не искала да го пуска. Погребението било на Коледа, оставили децата на свидетеля при неговата майка и вечерта били тримата – той, сестра му М. и бащата А.. След известно време ищеца си направил татуировка, като си татуирал имената на М., годината на раждане, годината на смъртта му, дори си направил негов портрет на тялото си. Ищецът продължавал да говори за сина си сякаш още е жив, все още много страдал за него. Ищецът се връщал два пъти в годината в България и още преди да се прибере вкъщи посещавал първо гроба на М. и след това се прибирал вкъщи. На въпроси на процесуалния представител на ответника посочва, че когато свидетелят е лежал заедно с М. в затвора, през декември бащата е дошъл на свиждане и когато се връщал в България винаги ходил на свиждане, не само за периода в който Б. е пребивавал в затвора, но и при другите присъди на М. също. Ищецът живеел в Холандия от около 23 години, но когато бил в страната ходил на свиждане на М. постоянно. Като човек, който употребява наркотици отговаря, че когато са били в затвора и е имало откъде да си набавят наркотици, употребявали, когато нямало – не употребявали. След като М. си признал, че употребява наркотици, бащата научил, но свидетелят предполага, че бащата е знаел за това по-рано и затова са го изпратили в комуна. За майката също мисли, че е знаела, защото тяхна позната Кръстинела помогнала М. да влезе в психото за да се лекува, но последния стоял там само няколко дни и сам се изписал. В комуната М. бил през 2018 г., за 2-3 месеца, върнал се много добре, напълнял, в интернет показвал на свидетеля цялата общност как тренират. Това подобрение продължило само няколко месеца. След това се получил рецидив, започнал да приема наркотици отново. През 2014 - 2015 г. М. бил в Холандия като свидетелят знаел за този факт от разказите на роднините, водили са телефонни разговори докато М. бил там. Докато били заедно в затвора имало претърсвания на килиите за телефони, дори през 2020 г. намерили и взели един телефон. Майката и бащата давали пари на Кръстинела, които тя да даде на М., като свидетелят е присъствал как Кръстинела получава парите. Свидетелят живеел на [жк], на „Белведере" и след това до Гарата, М. живеел там, баща му, когато си идвал в България отсядал при тях. И сега когато бащата се връща в България пак отсяда при тях.

По искане на ответника до разпит е допусната А. Д. Д., инспектор СДВР в затвора в Белене. П. М., бил затвора, лишен от свобода, в седма група. По тава време била обявена COVIDпандемията и имало ограничения – по-малко на брой срещи с лишените от свобода; по-малко групи. Така било с всички лишени, не само с него. Имало групови работи, но те били два пъти в годината, зависи и периода, в който лишеният от свобода пребивава и кога са съобразени за извършването им. Във връзка с оценка на риска обяснява, че първо се прави първоначална оценка в Приемно отделение като лишените от свобода пребивават в Приемно отделение от 14 до 30 дена. Когато лицето се разпредели в група, той трябва да има първоначална оценка на риска от рецидив и на риска от вреди. До един месец от настаняването в групата за осъдени се правело планирането. В приемно отделение се правило и психологическо заключение и когато дойдат в групата за осъдени те имат психологическо заключение, доклад от приемно отделение и съответно риск от рецидив и вреди ако присъдата е над 6 месеца. Има спомени, че М. е бил помощник-бакар, имат такива длъжности в някои корпуси, където има изнесени столови, лишените от свобода не се хранят в столовата, където готвят, а е изнесена столова. И там има по двама или по трима помощник-бакари, които отиват, вземат храната и главните бакари (те са със здравни книжки) раздават хляб и храна. Мисли, че М. бил помощник-бакар и в един момент се отказал, защото не му се ставало рано, защото тези лица ставали най-първи от всички. Не може да се знае дали М. е бил наркозависим освен ако самият той не е казал. Принципно, ако лицето сподели, персонала на затвора знае, ако не сподели – не знаят. Това е така защото нямат никакви връзки с институции, психиатри, за да разберат дали лишеният от свобода е наркозависим или не. Свидетелката мисли, че М. е бил за трети път в Затвора в Белене, споделил е, че е употребявал наркотици. Не може принципно да каже за метадон защото по принцип в З. Б. не се предлага подобна терапия. Къде тази програма се предлага и дали затворник може да бъде преместен в друг затвор за да се лекува било работа на медицинския център. На въпрос дали М. е споделял нещо за неговото семейство и дали някой е идвал на свиждане посочва, че те не се занимават с това. При първоначалната оценка лишеният от свобода се разпитва за семейство, за близки, които са в затвора. Мисли, че тогава М. е споделил, че сестра му е била в Сливенски затвор, при отчитане на връзките и взаимоотношенията. Не може да каже дали е идвал родител. Спомня си, че когато М. починал, родителите му не били в България и ги издирвали, не знае точно къде са били. Психологическо изследване се прави в приемно отделение, когато има процедура, задвижена от социалния инспектор за промяна на режима от строг на общ; при някакви кризисни интервенции; когато има гладни стачки; когато забележат някакви проблеми, тогава има работа с психолог. Пред свидетелката М. не е споделя, че му липсват парични средства. По време на COVID пандемията рестрикциите се изразявали в ограничение на бройката, до 2-3 човека, не повече, когато има болни да се карантинират. Тогава имало в четвърта група под видеонаблюдение, но не можело да се съберат. И тяхната група била с повече болни, били заключени в спални помещения, за да не се разпространява заразата. Бил по-ограничен достъпа, тогава имало ограничения, защото имало болни. Това влияело върху работата на свидетелката защото не можело да се събират, да говорят, когато имало поща, когато някой имал дело. През другото време те били постоянно с тях, но тогава за да се спре заразата, бил ограничен достъпа. Дори по време на пандемията в приемно отделение нямало как да се направи интервюто без да се срещне с лишения от свобода. Те оттам черпили информация за всичко, единствено и само от лишения от свобода и съответно от съдебното му досие, което идва. Идвало свидетелство за съдимост и те оттам черпили информация за предишни присъди и съответно от разговор с него. М. е бил във втори корпус, седма група, това са къщи, това е група за рецидивисти като цяло. Имало осъдени лица, които са злоупотребявали с наркотици в тази група. Свидетелката не може да каже дали злоупотребяват, може лицето да е споделило това в приемно отделение. Свидетелката не е участвала в психологическото изследване, което се прави при постъпване. Ако лишеният от свобода каже, че е употребявал наркотици на длъжностното лице, което прави това събеседване, тази информация достига до свидетелката. След разговора между психолога и лицето се прави самото заключение, доклад и там се вписва това, което е забелязал психолога. Независимо от факта, че М. е бил за трети път в Затвора Белене, свидетелката работила като ИСДВР с него за първи път. Свидетелката отговори на въпроси на съда за използваните съкращения в различни писмени доказателства, съставени от ответника и съдържащи се в административната преписка, като отговорите са подробно отразени в протокола от съдебното заседание. Даде обяснения за наименованията на отделните зони в първоначалния план на присъдата като обясни, че всяка оценка, която се прави има 14 зони, те се попълват от оценяващия служител от приемно отделение. Всяка зона има точки, при определен въпрос, зависи как отговори лицето, като те носят определена тежест. Примерно 5 точки носят тежест 2, за всяка зона е различно, носи определена тежест. Накрая се събират всички тези точки и съответно риска става нисък, среден и висок. Когато плана е за 6 месеца, това означава, че риска от рецидив е висок, има методика. Първоначалният план, когато е за шест месеца, риска от рецидив е висок. Не е казано, че всички зони които са в риск се включват в първоначалният план. Прави се преценка кои според тях зони са най-фрапиращи, като за наркотиците има най-много точки. Първоначално обръщат внимание на тях, ако нещата са изпълнени в първоначалният план, се пишат другите зони, ако има нещо да се работи може пак да се продължи тази зона в следващия план, който ще бъде след 6 месеца.

По искане на ищеца съдът е допуснал съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещо лице - лекар е призната специалист по „Съдебна медицина“. В представения протокол – заключение № 2051/20.11.2025 г. подробно са описани данните, които вещото лице е съобразило за изготвяне на заключението си, както следва: 1. исковата молба. 2. Фиш за спешна медицинска помощ Повикване 38836/19.12.21 г. с час 18,32, издаден от ЦСМП Плевен, Ф. Б. на името на М. А. М.. 3. Протокол за оглед на местопроизшествие и започване на ДП от 19.12.2021 г. 4. Съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 157/2021 г. извършена от д-р Н. М., специалист Съдебна медицина, вещо лице от списъка на Окръжен съд Плевен. 5. Съдебна химикотоксикологична (токсикохимична експертиза) рег. № И - 967/ 02.02.2022 г., издадена от ВМА София, Химикотоксикологична лаборатория. 6. Протокол за оглед на веществени доказателства от 31.03.2022 г. 7. Допълнителна съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза рег. № И - 6374/ 28.07.2022 г., издадена от ВМА София, Химикотоксикологична лаборатория. 8. Епикриза (ИЗ № 658/2015 г.), издадена от отделение за лечение на зависимости при Център за психично здраве - Русе ЕООД на името на М. А. М.. 9. Здравен картон от Медицински център при З. Б. на името на М. А. М.. 10. Справки за медицински прегледи на конвоирания М. А. М.. 11. Амбулаторен журнал от Медицински център при Затвора Белене. 12. Характеристика на продукта „Метадон“. В отговора на първи въпрос - Каква е причината за смъртта на М. А. М. на дата 19.12.2021 г.? – са описани медицински данни за обективното състояние на М. и е направен извод, че причината за настъпване на смъртта на М. М. следва да се отдаде на остра интоксикация с метадон на фона на хронична токсична кардиомиопатия, която интоксикация е довела директно (подтискащо действие на централната нервна система, директна кардиотоксичност) и чрез усложненията си (аспирация на стомашно съдържимо, белодробен оток) до остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Относно втория поставен за изследване въпрос - Има ли данни за употреба на наркотични вещества и с каква давност? По време на престоя в затвора М. А. М. имал ли е клинични прояви на наркотична зависимост? Вещото лице посочва, че клиничните прояви на наркотична зависимост включват поведенчески, психични и физиологични признаци. Поведенческите и психичните признаци са от компетентността на съдебнопсихиатрична експертиза. Направен е извод, че в представените по делото документи няма отразена констелация от симптоми, които по категоричен начин да сочат към абстинентен синдром, но следва да се отбележи, че в представените медицински документи от затвора има описани отделни симптоми - разстройство (диария), втрисане, тахикардия, високо кръвно налягане, които се срещат и при абстинентен синдром.

В съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпроси на страните. Отговаря, че количеството метадон е два пъти над максимално терапевтичното количество. Терапевтичното е от 0,05 до 0,075, а при М. е два пъти повече от максимума. На въпрос на процесуалния представител на ответника „Смятате ли, че лицето има представа, след като е било наркозависимо, какво количество взема и колко?" вещото лице посочва, че по принцип този вид наркотици разстройва паметта най-често, като по този начин не може да преценя дали М. може да прецени или не, дали поглъща летална за него доза. Посочва още, че се е позовал на мнението на други експерти, че поне около 1-4 денонощия преди настъпване на смъртта е вземал психоактивни вещества. Експертът посочва, че от аутопсионната находка има индиректни признаци за увреждания на сърцето и на други органи, отделно от това, в делото има данни, че М. е бил наркозависим от други източници, но не му е поставен въпрос да изследва дали е бил наркозависим. Категоричен е, че в случая има хронична употреба на наркотици. Уточнява, че установената патоанатомична картина потвърждава наличие на наркотици, но при съществуването на предварителни данни за целта. Само на база посочената патоанатомична картина не може да се направи извод, защото на теория това състояние може да се причини от друг вид хронично отравяне, не от наркотици. Кардиотоксичността може да е от медикаменти, от алкохол, но не може да е от наследственост, тъй като тогава ще е друго състояние, защото ако е имало наследствено заболяване, то ще се отграничи от това състояние. Това състояние, което е установено при починалия по-скоро сочи токсичност, в смисъл хронична употреба на отровни вещества, които действат вредно върху сърцето. На въпрос на прокурора дали на база свидетелските показания на Б., че са употребявали заедно с М. наркотични вещества дали може да се каже, че М. е бил наркозависим, вещото лице посочва, че от значение е не употребата на тези вещества, а фактът дали е имал прояви на абстиненция, защото само употребата все още не значи зависимост. В конкретния случай, на стр. 14 от заключението, има епикриза от 2015 година, която е от психиатрично лечебно заведение и има поставена диагноза, освен това в здравния му картон пише „наркотици - не", може би така е съобщило лицето. Тези състояния, от които М. се е оплаквал и могат да бъдат резултат на абстиненция, но тъй като са съобщени само отделни симптоми, а не е записана цялостна картина, те могат да са в резултат и на други състояния, те не са специфични симптоми само за конкретното. Експертът посочва, че по този начин е отговорил и в заключението си на втори въпрос - физиологичните признаци, не става въпрос за психологичните, а за абстинентния синдром това са тревожност, изпотяване, засилена секреция от носа, сълзотечение. За други неща, които предизвикват тези симптоми за абстиненция може да е настинка - имало е оплаквания, не са поставени конкретни диагнози, това са от медицинските прегледи, когато е трябвало да бъде конвоиран. Може да се предполага дали е имал абстиненция или е имал някакво друго неразположение. От доказателствата по делото не може да прецени, по-скоро никой не е разпитвал за абстинентен синдром и предполага, че тези всички симптоми са или към някакво заболяване, или е неглижиран, защото няма посочени още и други симптоми, за да се говори за абстиненция. Има някои записвания, давали са му валидол, давали са му бром с натриев хлорид като може тези медикаменти да са му давани за абстинентен синдром. Не може да даде заключение за конкретния случай освен за абстинентен синдром, тези медикаменти за какво друго могат да бъдат използвани, но посочва, че например на 26.07.2021 г. на М. е бил даден бисептол, което е химиотерапевтик и няма как да се изпише за абстинентен синдром, а по-скоро е изписан за някаква инфекция. М. има отрицателни тестове за наркотици и няма достатъчно доказателства нито за абстинентен синдром, нито за други заболявания. Отразена е една температура, но тя може да е от най-различни неща. Относно това дали удебелената стена на сърцето има връзка с употреба на наркотици експертът посочва, че е дал заключението си на база цялата налична документация, от която се установява, че М. е страдал от хронична изострена токсична кардиомиопатия, т.е. казано по обикновен начин увреждане на сърцето в резултат на интоксикация на продължително хронично отравяне с вещества, като това са наркотични вещества, тъй като има достатъчно данни, че е употребявал наркотици, и всички тези отклонения, тази находка с патологичните отклонения на сърцето са в резултат на тази хронична злоупотреба с наркотични вещества. Има данни от 2015 г., че употребява наркотици, а той е починал 2021 г., има доказани най-малко 6 години, а дори и повече. Експертът е категоричен, че тази диагноза е следствие на хронична злоупотреба с наркотици. От документите, които са налични по делото, не се установява проведено лечение на М. с метадон.

Страните по делото са изразили съгласие за приемане на заключението по съдебно-медицинската експертиза.

Преди последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Б. С. е ангажирала писмена защита с вх. № 724/16.02.2026 г. Посочено е, че по делото се установени всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника - незаконно бездействие на неговата администрацията, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях. Доказано е, че при излежаване на присъда лишаване от свобода в Затвора Белене, М. е починал вследствие на висока доза метадон, значително надвишаваща терапевтичната. Спрямо него М. не е положена дължимата грижа и това е довело до неговата смърт вследствие прием на висока доза метадон. Описани са свидетелските показания на А. Ф. Б. с цел доказване полаганите грижи от ищеца към сина му и претърпените и все още търпяни болки и страдания във връзка със смъртта на М.. Препредадени са отново някои части от исковата молба. Иска се от съда да приеме предявения иск за доказан по основание и да бъде уважен изцяло, като се присъдят на ищеца и разноските.

В последното по делото съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Русе посочва в пледоарията си, че от доказателствата по делото се установява, че М. М., син на ищеца е починал на 19.12.2021 г. в затвора [населено място], където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода" от 07.05.2021 г. Администрацията на затвора не е предприела ефективни действия за предотвратяване на внасянето и разпространяването на наркотични вещества, което е довело до смъртта на сина на ищеца. Отбелязва също така, че от доказателствата по делото се установява, че лицето М. М. от [възраст] възраст употребява наркотични вещества. В тази връзка ищеца не е предприел необходимите мерки да превъзпита сина си да спре да употребява наркотични вещества. Счита, че ищеца не е положил достатъчно грижи в тази насока. Също така, когато М. М. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, той е бил посетен само един път от ищеца и от представената справка за трансфер на парични средства, е видно, че той не му е предоставил такива. Искът е основателен, но предявеният размер за обезщетение от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди е значително завишен и съобразно чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определен от съда по справедливост.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с постоянен адрес в [населено място] (независимо от продължаващото му повече от 23 години живеене в Холандия според показанията на свидетеля Б.), което се доказва от отговора на началника на отдел „Гражданско състояние“ при Община Русе. При спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Русе.

Предвид факта, че претенцията на ищеца се основава на твърдения за бездействия на администрацията на З. Б. и при съобразяване на чл. 205, ал. 1 от АПК, ответник по иска е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС, Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Според ал. 2 Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, а нормата на ал. 3 предвижда, че Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

С Определение № 2315/14.08.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване между тях.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред и

2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и

3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в конкретния случай отговорността на ГДИН.

Съдът ще изложи мотиви за всяка от предпоставките поотделно, както следва:

1. Първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

В сезиращата съда искова молба са въведени различни по характер твърдения за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, които самият ищец е разделил на няколко групи. Всяка от групите твърдения е необходимо да бъде изследвана поотделно дали включва в себе си незаконосъобразност на действията на администрацията.

1.1. Неизпълнение на нормативно установени задължения, свързани с ограничаване внасянето и употребата на забранени вещества като наркотици, метадон и др.

Сочи се в исковата молба, че не са предприети ефективни действия и мерки за предотвратяване на внасянето и разпространението на наркотици в затвора. Според ищеца, от факта, че при аутопсията на починалия М. в кръвта му са установени диазепам, а в урината – кодеини сочи, че приемането на забранени вещества като метадон не е изолирано. В подкрепа на тази теза се излага и факта, че в килията на М. са намерени станиолени ленти, които той е използвал при приема на хероин. Сочи се нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС относно честота на извършваните претърсвания – според ищеца не е спазено изискването те да се извършват най-малко веднъж месечно и не са правени такива по смисъла на ал. 2. Също така не са извършвани обиски по чл. 88, ал.2 от ЗИНЗС, които да са документирани с протокол. Относно ефективността на мерките контрол е направено позоваване на чл. 88, ал.1 от ЗИНЗС Твърди се използване само на металдетектор. Посочено е още, че „Подаването на заявки за обществена поръчка за скенер не сочи на изпълнение на задълженията за предприемане на адекватни мерки за ограничаване внасянето на наркотични и други забранени вещества в затвора.“ Няма данни и какви мерки са вземани спрямо служителите в затвора. Критикува се реализираният контрол върху съдържанието на хранителните и другите пратки. Твърди се още, че не са използвани подходящи технически средства за проверка на посетителите и пратките за наличие на наркотични вещества. Според ищеца не са извършвани достатъчно на брой тестове за прием на наркотични вещества, като за целия престой по отношение на М. М. са извършени само два теста. На ищеца е направило впечатление, че личните обиски са извършвани само преди лицето да бъде конвоирано до съда, което само по себе си водело до извод, че тази мярка не може да изпълни целта, предвид това, че на лицето му е било известно, че предстои обиск, т.е. не е имало момент на изненада.

Предвид разпределената тежест на доказване, която съгласно чл. 154 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК тежи изцяло върху ищеца, за тези свои твърдения последният не е ангажирал нито едно доказателство. Същият се позовава само на факти, събрани в хода на образуваното досъдебно производство.

Ответникът в представения писмен отговор и ангажираните доказателства оспорва изцяло така въведените твърдения в исковата молба. Посочва, че липсват доказателства за внасяне на наркотични вещества в затвора; твърди провеждане на обиски и претърсвания; освен металдетектор в помещението за свиждане е монтирана система за видеонаблюдение; позовава се на Инструкция за провеждане на свиждане на лишен/и от свобода пост № 24/05.01.2021 г., утвърдена от началника на З. Б..

Съдът намира за недоказани изключително голяма част от твърденията на ищеца в тази връзка.

На първо място следва да се разгледат въведените възражения от ищеца за нарушения на чл. 86 и чл. 88 от ЗИНЗС, норми, които са неотносими към тези възражения. Така чл. 86, ал.. 1 от ЗИНЗС урежда правата на ЛС , както следва: Лишените от свобода имат право на: 1. престой на открито не по-малко от един час на ден;2. свиждания не по-малко от два пъти месечно;3. кореспонденция;4. парични суми за задоволяване на лични нужди;5. телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Според ал. 2 Началникът на затвора или на затворническото общежитие може да забрани за срок до 6 месеца свижданията, кореспонденцията или телефонната връзка с лица, които оказват отрицателно влияние върху лишения от свобода, с изключение на тези контакти с възходящи Така посочената норма е напълно неотносима към спора между страните по причина, че дори в исковата молба не се твърди нарушаване на което и да е от тези права спрямо М..

Аналогична е ситуацията и за неизпълнение на чл. 88 от ЗИНЗС, според който (1) Лишените от свобода могат да създават и да публикуват свои авторски произведения.(2) През свободното си време лишените от свобода могат да се занимават с творческа дейност. Не е необходимо посоченото нарушение да бъде коментирано.

Ищецът не е променил тези свои твърдения за извършени нарушения на посочените норми в хода на съдебното производство.

Съдът допуска, че ищецът е имал предвид съответните норми, но от Правилника за прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), факт, отбелязан и в отговора на исковата молба от ответника.

Според чл. 86 от ППЗИНЗС, цитираните ал. 1 и ал. 2, както следва: (1) Претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно по предварително утвърден от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие график. (2) По заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на затворническото общежитие, на заместник-началника на затвора по режимна и надзорно-охранителна дейност, на инспектора по надзорно-охранителна дейност, а в тяхно отсъствие на ръководителя на дежурната част, при необходимост се извършват допълнителни обиски и претърсвания по всяко време на денонощието. Съдът не установи нарушение на тези задължения на администрацията. По делото са представени като доказателства план-графиците за проверка и съставените протоколи за обиск, от които не се установява М. да е притежавал забранени за употреба предмети и вещи. Недоказано е твърдението на ищеца, че обиск е извършван само преди конвоиране, защото за част от датите, на които са извършени обиски и са съставени протоколи, не се установява М. да е бил конвоиран. Така претърсвания са извършвани съгласно вече посочени от съда протоколи № 4/27.06.2021 г. в 09:00 часа; № 9/24.07.2021 г. в 08:40 часа; № 22/10.09.2021 г. в 08:15 часа; № 24/10.10.2021 г. в 08:50 часа и № 2/22.11.2021 г. в 08:30 часа; докато видно от доказателствата в том втори по делото М. е следвало да бъде конвоиран за края на юли; края на август и 18.10.2021 г. Ищецът не посочва каква точно необходимост е била налице за да се налагат допълнителни проверки на М. по смисъла на чл. 86, ал. 2 от ППЗИНЗС.

Може да се приеме, че ищецът е имал предвид нормите на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС, съгласно които (1) По отношение на служителите от ГДИН и териториалните й служби и гражданите, които влизат в местата за лишаване от свобода, се използват технически средства за контрол, включително аудио-визуални системи. (2) Обиск на служители и посетители се извършва по заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода, когато съществува достатъчно основание да се предполага, че носят опасни и/или неразрешени за внасяне или притежание предмети. Ищецът не отрича наличието на металдетектор за проверка на всички лица, които влизат в З. Б. вероятно по причина, че за времето на пребиваването на М. във връзка с текущата присъда е посетил само веднъж сина си на свиждане.

Ответникът, макар и неангажирал конкретни доказателства, посочва наличието на видеонаблюдение, което съдът приема за налично в помещението за свиждане. За съда обаче не става ясно каква обществена поръчка за закупуване на скенер за проверка се има предвид в исковата молба, тъй като по делото не се установяват подобни твърдения, т.е. за пореден път липсва конкретика в направените възражения. След запознаване с отговора на ГДИН като ответник по адм. д. № 480/2023 г., съдът установи, че там действително са посочени различни обществени поръчки за закупуване на скенер за Затвора Белене. По настоящото дело обаче ответникът не е направил подобно изявление.

Във връзка с твърденията за липсата на контрол и на ефективни мерки ответникът е представил вътрешно-ведомствени инструкции, утвърдени от началника на Затвора Белене на 05.01.2021 г., т.е. пет календарни месеца преди постъпването на М. там. Представена е Инструкция за провеждане на свиждане на лишен/и от свобода пост № 24, в която изключително подробно са разписани действията на дежурните служители от надзорно-охранителния състав при свиждания, както и на техните ръководители; включително как следва да се извършват проверки на лицата и на колетните пратки. В. И. се отнася за действия на служители от надзорно-охранителния състав при намиране на вещества (количества хапчета, които не са във фабрична опаковка, свивки, прахчета и др.), за които възниква основателно съмнение, че е възможно да са наркотични вещества, оръжие или боеприпаси по време на проверка, претърсване или обиск, като и в тази инструкция подробно е описан реда на действие и мерките, които следва да се вземат. Следователно, затворническата администрация своевременно е въвела мерки за осигуряване живота и здравето на лишените от свобода лица.

От проведените в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза и дактилоскопска експертиза не се установява намерените в килията на М. станиолени лентички да са използвани точно от самия него. Следва да се посочи, че в килията той е пребивавал заедно с К. К. в една група и често посещаван от него, който като свидетел в съдебно заседание дава показания, че също е употребявал наркотици. От обясненията на лицата Д. Ц. и К. К. става ясно, че действително М. е използвал този начин на употреба на хероин, но това не води до извод, че само той го е правил по този начин и че точно в деня на смъртта си е използвал този метод на прием на наркотик, още повече че всъщност заключението по медицинските експертизи е, че смъртта е настъпила вследствие употребата на метадон. Дадените от сестра му М. М. показания за начина на употреба на хероин се отнасят за периода преди постъпване на М. в затвора тъй като тя няма преки наблюдения за времето, което той е бил в затвора – не е могла лично да възприеме дали и как М. приема наркотици.

За съда остава неясно какви данни следва да представи ответника за контрол на своите служители във връзка с нормите на чл. 88 от ППЗИНС, които да имат значение за конкретния казус.

Видно от постановените актове на Окръжна прокуратура - Плевен по пр.пр. № 5425/2021 г. първоначално за спиране, а впоследствие и за прекратяване на наказателното производство, независимо от всички събрани доказателства и проведени процесуално-следствени действия не е установено кога, как и по какъв начин и от кого М. се е сдобил с веществата, установени в урината и кръвта му, довели кумулативно до неговата смърт, основното от които е метадон.

Независимо от изложените мотиви и независимо от доказаните мерки от ответника, поради факта, че в тялото на М. след смъртта му са установени наркотични вещества, каквито не би следвало да има, явно е, че тези мерки не са били достатъчни ефективни за да гарантират съхранение на здравето и живота му. Следвало е да бъде създадена такава организация, която въобще да не допуска внасянето и разпространението на психоактивни вещества в това място за лишаване от свобода. По тази причина е необходимо да се приеме за частично основателно твърдението на ищеца за „неизпълнение на нормативно установени задължения свързани с ограничаване внасянето и употребата на забранени вещества като наркотици,, метадон и др.“, като съдът уточнява, че метадонът също е вид наркотично вещество. Неизпълнението на тези мерки е само относно ефективността им, защото принципно те са регламентирани.

1.2. Неизпълнение на задълженията, свързани с определяне на риска.

Ищецът твърди, че спрямо М. не са полагани никакви специални грижи, включително медицински такива. Сочи се липса на консултация от психиатър и психолог след първичния медицински преглед, като те не са дали становище относно психическото му състояние - симптомите на наркотична зависимост и мерките, които трябва да се предприемат по време на изтърпяване на наказанието. Релевира се възражение, че след първоначалното психологическо заключение от 12.05.2021 г., в хода на изтърпяване на наказанието не са извършвани психологически изследвания на М. М., както и не е правена експертна оценка относно актуално психично и емоционалното му състояние и потенциалните рискове, въпреки наличието на индикации за зависимости. Не била извършвана последваща цялостна оценка на риска, която се извършва веднъж годишно при наличие на злоупотреба с наркотици. Твърди се неизпълнение на задължението по чл. 162а от ППЗИНЗС, като не са извършвани психологически изследвания на М. М. в периода на изпълнение на наказанието, както и не е правена експертна оценка относно актуално психично и емоционалното му състояние и потенциалните рискове, въпреки наличието на индикации за зависимости. Според ищеца, по време на престоя си в затвора М. е имал клинични прояви на наркотична зависимост, но освен първоначалното психологично изследване, не е изследвано актуалното му психично състояние, за да се установят евентуалните рискове. Неизвършената последваща цялостна оценка на риска, която съгласно чл. 130 от ППЗИНЗС се извършва веднъж годишно при наличие на злоупотреба с наркотици според ищеца води до липса на превенция. Записано е в исковата молба, че така въведените задължения за затворническата администрация следва да се изпълняват по начин, позволяващ постигане на реалната цел на законодателя - откриване и преодоляване на зависимостта, а не да им се придава формален характер. В противен случай резултатът е, че наркозависимите лица продължат да приемат наркотици и по време на престоя си в затвора и умират от свръхдоза, което е несъвместимо и с целите на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Въведено е следното възражение: „Несъстоятелна е тезата на ответника, че това не е направено понеже се прави веднъж годишно, а годината не била изтекла още. След като е разпределен в Отделение „Употреба на наркотици“ и е имал клинични прояви на зависимост, същевременно е преустановил и работа, е следвало да бъде направена такава последваща цялостна оценка на риска.“

В своя отговор ответника оспорва твърдението на ищеца за неизпълнение на задълженията по „чл. 122а от ЗИНЗС“. Ответникът се позовава на факта, че спрямо М. е извършена първоначална оценка на риска и е налице задължителния първоначален доклад. Относно препланирането за М. е посочено, че такова не е извършено предвид срока на търпяното наказание. Оспорва неизпълнението на задълженията по чл. 129, чл. 4 от ЗИНЗС, като твърди, че няма подобна норма. Относно извършването на психологически изследвания на М. също оспорва приложението на цитирания според него в исковата молба чл. 162 от ЗИНЗС като се позовава на психологическо изследване, още след постъпването на М. в приемно отделение на затвора, приключило с изготвено Експресно психологическо заключение, от 12.05.2021г., приложено като доказателство по делото и набляга на посоченото в него заключение че: „Рискът от зависимости не е завишен. За изследваното лице не представлява проблем да контролира употребата на алкохол и ПАВ”. Оспорва позоваването на „чл.130 от ЗИНЗС“ като неотносимо.

Преди да изложи мотиви в тази част от претенцията на ищеца, съдът е длъжен да посочи следното: В исковата молба относно оценка на риска са посочени нормите на чл. 130 и чл. 162а от ППЗИНЗС (действащи разпоредби). В отговора на ответника се сочи, че в исковата молба е направено позоваване относно неизпълнение оценка на риска за М. на следните норми чл. 122а от ЗИНЗС (не е посочен в исковата молба); чл. 129, чл. 4 от ЗИНЗС (посочен е в исковата молба в частта за неприлагане на специализирани програми за М., но като чл. 129, ал. 4 от ППЗИНЗС); 162 от ЗИНЗС (не е посочен в исковата молба – сочи се чл. 162а от ППЗИНЗС) и чл. 130 от ЗИНЗС (не е посочен в исковата молба – посочен е чл. 130 от ППЗИНЗС).

Съдът намира въведените оплаквания от ищеца за незаконосъобразни бездействия на ответника за частично основателни. Не се спори между страните, че е спазена първоначалната процедура за постъпване на М. в затвора – проведено е експресно психологическо заключение от инспектор – психолог и е изготвен първоначален доклад от ИСДВР. Както сочи и ответника, в частта от експресното заключение относно вероятност за алкохолна зависимост и зависимост от психоактивни вещества изрично е посочено, че „Рискът от зависимости не е завишен. За изследваното лице не представлява проблем да контролира употребата на алкохол и ПАВ.“ В първоначалният доклад, в частта „Оценка на риска от рецидив“ като предпоследен фактор е посочено „Злоупотреба с наркотици – употребява наркотици в живот на свобода – последно хероин и меаамфетамини, те са в основата на противоправното му поведение, не осъзнава и не приема в пълна степен вредите от употребата, бил преди години в комуна и миналата година в психоотделение в Русе, но лечението е неуспешно“. В частта „Оценка на риска от сериозни вреди“ е посочено, че този риск е с материално-имуществен характер, но ескалира на фона на наркотична зависимост. В частта „Препоръки“ изрично е записано „Да се следи поведението му и вероятността за употреба на наркотик и притежанието на неразрешени вещи в условията на затвора. Подходящ за участие в програма за наркозависими и умения за мислене. При ангажиране с трудова дейност да се вземат под внимание рисковите зони.“

В исковата молба се сочи цялостно неизпълнение на задължението на администрацията на затвора на нормата на чл. 162а от ППЗИНЗС. Следва да се посочи, че тази правна норма съдържа седем алинеи, а първата от тях включва седем точки. Дори да се приеме, че ищецът има предвид неизпълнение на задължението по ал. 1 – Последваща цялостна оценка на риска се извършва веднъж годишно в случаите, когато в първоначалната оценка са изведени следните проблеми: 1. обща оценка на риска – висок и среден към висок риск; 2. извършители на сексуални престъпления;3. престъпления, свързани с употреба на насилие и принуда, включително битово насилие; 4. злоупотреба с наркотици и/или злоупотреба с алкохол;5. психични и емоционални проблеми;6. опасни и остри личностни разстройства;7. ниско ниво на основни умения (социални, комуникативни, липса на образование или професионална квалификация).и по-точно т. 4, съдът не приема за основателно възражението, че е следвало на М. да се извършва цялостна оценка преди изтичането на една година от постъпването му в затвора. Твърдението в исковата молба, че М. е бил настанен в отделение „Употреба на наркотици“ категорично се опровергава от показанията на свидетеля К. К. (свидетел на ищеца), че съществува подобно отделение. В този смисъл са и показанията на ИСДВР Демиркова, че М. е настанен в седма група след преместването му от приемно отделение, което не е специално за наркозависими.

Аналогично на нормата на чл. 130, така и за тази на чл. 162а от ППЗИНЗС се твърди цялостно неизпълнение на задълженията на администрацията. Видно от текста на чл. 162а, ал. 1 от ППЗИНЗС В периода на изпълнение на наказанието инспектор-психологът извършва психодиагностични изследвания на лишени от свобода при възникване на поведенчески кризи или личностни проблеми и експертна оценка относно актуално психично и емоционално състояние, потенциални рискове, възможности за пенитенциарно третиране и поправително въздействие. Ищецът не твърди поведенчески кризи, реализирани от М., напротив от разпита на сестра му М. М. в досъдебното производство се твърди нормалност на неговото поведение, без оплаквания, без посочване на възникнали проблеми. Подобни твърдения за различно поведение не се установяват и в писмените обяснения на посочените вече от съда лица, лишени от свобода. Съгласно ал. 2 Психологически изследвания на лишените от свобода се извършват при:1. първоначална оценка на новопостъпилите в приемно отделение; 2. завишен риск от агресия или автоагресия; 3. наличие на индикации за личностни и психологични отклонения; 4. наличие на индикации за зависимости; 5. предложения за промяна в правното положение на лишения от свобода; 6. планиране на психологическите интервенции и проследяване на ефекта от тях. Видно от експресното психологическо заключение не се установява нито един от посочените фактори.

Необходимо е да се обърне специално внимание на оценката на риска по точки (в том 2, л. 364 – л. 371) и по-точно раздел К: Злоупотреба с наркотици. Установява се, че М. е употребявал наркотици; почти всички видове; отрича употребата им в комбинация с алкохол и/или лекарства; няма здравни проблеми, свързани с употребата им; родители и съжители са обезпокоени от факта, че той употребява наркотици; извършва правонарушения във връзка с употребата им; има хулигански прояви в тази връзка; бил е в комуна и в психоотделение в Русе; приема само в известна степен вредата от тяхната употреба. В общата оценка за този раздел е посочено, че почти сигурно е, че злоупотребата с наркотици е свързана с криминално поведение и тя допринася за риска от сериозни вреди за правонарушителя. В това заключение по точки, инспекторът е отбелязал среден риск от сериозни вреди и висок риск (85 точки) от вероятността за рецидив. В коментара на оценителя е записано „Употребява ПАВ“. Съдът посочва, че докладът е изготвен от ИСДВР, който не е медицинско лице и твърденията за наличие на наркотична зависимост всъщност следва да са изведени само на база житейски опит и наблюдения.

От така изложените от съда мотиви относно твърдяното в исковата молба неизпълнение на задълженията, свързани с определяне на риска съдът не установява посочените от ищеца нарушения на чл. 130 и чл. 162а от ППЗИНЗС, но намира, че при толкова високо оценен риск е следвало затворническата администрация да положи допълнителни усилия относно наблюдаване на поведението на М. – не е преценен риска например, че М., независимо дали е наркозависим или не, е бил много близък с употребяващият наркотици К. К..

В заключение, съдът намира, че следва да бъдат уважени възраженията на ищеца относно последващите действия на затворническата администрация във връзка с дадените препоръки в първоначалния доклад, макар и не в обема неизпълнение, посочен в исковата молба, като не се установява нарушение на чл. 130 и чл. 162а от ППЗИНЗС, а само на чл. 30, ал. 2 от НУЛМОМЛС, в случай, че се приеме доказана наркотична зависимост у М..

1.3. Неизпълнение на дейности по включване на М. М. в специализирани програми за индивидуална и групова работа с цел преодоляването на зависимостта от наркотици.

Сочи се в исковата молба, че М. не е включван в програми за въздействие за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди по чл. 125 от ППЗИНЗС и не му е осигурена възможност да участва в такива програми, защото въобще не са били организирани. Администрацията не била реализирала дейност с цел преодоляване на зависимостта му от наркотици. Изготвянето само на първоначален план за изпълнение на присъдата било формално и крайно недостатъчно. Посочва се настъпилата промяна в хода на изтърпяване на наказанието - М. преустановил полагането на труд, не било извършено препланиране на индивидуалния план за изпълнение на присъдата, не било работено индивидуално с М. за проучване на неговите интереси и мотивирането му към трудова дейност. Нарушени са изискването на чл. 129, ал. 4 и чл. 171, ал.4 от ППЗИНЗС за препланиране на индивидуалния план на лишения от свобода при отказ от работа. Претендира се нарушение на чл. 30 от НУРМОМЛС. Направен е извод, че предвид нормата на чл. 157, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, за М. не е направено нищо в насока да преодолее тази своя зависимост, въпреки нормативно установените задължения на администрацията за това. „В тази връзка не са изпълнени задълженията по чл. чл.125, чл.129, ал.4, чл.171, ал.4 чл.30 от НУРМОМЛС.“

В отговора си ответникът оспорва относимостта на чл. 125 от ЗИНЗС. Посочва, че е било планирано включването на М. в група за работа, но е било необходимо първо да се формира подобна група. Позовава се на ограниченията, свързани с пандемията от COVID 19 започнали през 2020 г. и продължили през 2021 г. Оспорва твърдението за неизпълнение на изискването на ищеца за неизпълнение на чл. 171, ал. 4 от ЗИНЗС и сочи данни за изпълнение на това изискване - вписванията в дневника за индивидуална работа на М.. Посочва, че още с настаняването на М. в приемно отделение е стартирала работа с него по адаптацията му към условията на затвора и доказателство за това било попълнена на 19.05.2021 г. декларация от М.. Разяснени са му възможностите за труд – отразено е желанието на М. да работи с подписана от него декларация на 10.05.2021 г. От Служебна бележка № 352/ 14.05.2021 г. се установявал проведен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. По желание на М. му е издадена нова лична карта. След разпределянето на М. в група за осъдени за него е изготвен Първоначален план на присъдата, с който той се е съгласил и е подписал лично. Дадено е обяснение, че с М. е било договорено включване в няколко дейности като е съобразено, че са налице дефицити по отношение на трудовите навици и умения. В тази връзка, както и с цел осмисляне на неговото свободното време, същият е бил ангажиран с трудова дейност по раздаване на храната за двете групи, които са в корпуса, в който е бил настанен. Впоследствие, на 08.09.2021 г. с М. е била проведена индивидуално-консултативна дейност, насочена към осъзнаване вредите от отказа да полага трудова дейност. Доказателство за описаното е положеният в Дневник за индивидуална работа подпис от страна на ИСДВР и от М. на 08.09.2021 г., където е вписано: „Разговор относно отказа за работа”. Лишения от свобода М. е бил мотивиран отново за включване в дейности, в резултат от което е записан и успешно е завършил групова работа „Правилата на живота”. Сочи се още, че администрацията на затвора не може да накара лишения от свобода да полага труд против волята му.

На първо място, по отношение на това твърдение в исковата молба, следва да бъде съобразено писмо с рег. № 2403/09.03.2021 г. на главния директор на ГДИН до началниците на затвори относно удължаването на срока на обявената с Решение № 72/26.01.2021 г. извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID 19 и в частност т. 13 от приложеното към това писмо друго писмо рег. №2616/13.03.2020 г., съгласно която „По отношение на груповите мероприятия с настанените в МЛС лица във всеки затвор /специализирани програми, културно-информационни, спортни, религиозни и други дейности/ да бъдат преразгледани възможностите за индивидуална работа или да бъдат реализирани на по-малки групи“. Показанията на свидетелката Демиркова, ИСДВР на седма група, в която е настанен М., кореспондират с така дадените указания. Свидетелката посочва, че работата в групи е била значително затруднена предвид въведените ограничения относно масовото събиране на хора по време на пандемията, включително лишените от свобода са били заключени в помещенията. Периодът, в който М. търпи наложеното му наказание изцяло съвпада с периодите, в които в страната са въведени извънредни епидемични мерки, както следва:

решение на Министерски съвет

удължаване до

№

дата

26.01.2021

до 30.04.2021 г.

28.04.2021

до 31.05.2021 г.

26.05.2021

до 31.07.2021 г.

28.07.2021

до 31.08.2021 г.

26.08.2021

до 30.11.2021 г.

25.11.2021

до 31.03.2022 г.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че изготвянето на първоначалния план е формално и недостатъчно предвид съгласието на М. със същия.

В исковата молба е посочено неизпълнение на нормата на чл. 125 от ППЗИНЗС. Следва да се приеме, че ищецът е имал предвид ал. 1, съгласно която На лишените от свобода се предлагат специализирани програми за индивидуална и групова работа в съответствие с профила на регистрираните нужди, целите в индивидуалния план за изпълнение на присъдата и наличните ресурси. От показанията на свидетеля К. (свидетел на ищеца), които са вътрешно противоречиви, защото не знае дали се организират такива специализирани програми за преодоляване на зависимости, но посочва, че когато той е постъпил в затвора, след една седмица е имало такава програма. След това посочва, че тези програми се правят един - два пъти в годината, но не знае. Счита, че е много силно казано да се каже, че има програма. Според него програма е за медикаменти, курса е за преодоляване на психическата зависимост. Социалният работник провежда този курс с 50 човека, заедно от целият затвор, като няма индивидуално занимание за всеки лишен от свобода.

Нормата на чл. 129, ал. 4 от ППЗИНЗС посочва, че За всеки лишен от свобода се извършва препланиране въз основа на срока на наказанието и настъпилите промени в хода на поправителното въздействие. Нормата на чл. 129, ал. 2 от ППЗИНЗС определя съдържанието на плана на присъдата, като според т. 5 следва да е посочен срок за изпълнение на същата. Видно от изготвения план, за работа с М. са поставени общо четири основни цели, за постигането на всяка е определен срок от 6 месеца. Планът е съставен от ИСРВД и подписан от М. на 03.06.2021 г. и определения срок изтича на 03.12.2021 г. Съдът допуска, че към 19.12.2021 г. (датата на смъртта) е напълно възможно администрацията да не е успяла да отчете и респективно да препланира индивидуалния план на М. съобразно поставените цели, предвид числеността на лишените от свобода и тази на персонала на администрацията, натоварена с тази функция. Още повече, че неотчитането е в рамките на две календарни седмици, а М. е следвало да изтърпи още 11 месеца в затвора.

Няма спор, че по надлежния ред М. е заявил желанието си да работи по време на престоя в затвора. Следва да се отбележи, че още в експресното психологическо заключение и в първоначалния доклад е посочено какво е отношението на М. за полагане на труд – по причина, че получава финансови средства от родителите си той не търси работа и не изявява желание да работи. При точковото оценяване а трудовата заетост на М. е посочено, че настоящото положение с трудовата заетост е значителен проблем; липсват умения за работа; през последните две години не е работил; няма навици и опит в нищо. В индивидуалния план като цел е поставена изграждане на мотивация за трудова дейност, която следва да бъде реализирана в срок от 6 месеца. Според свидетелката Демиркова, М. е работил като помощник – бакар, който е лице, лишено от свобода, което следва да пренесе храна на другите лишеи от свобода в местата за хранене, когато те се хранят в основната столова. На тези т.нар. „изнесени“ столови, има други лица – бакари, които са със здравни книжки и които разсипват храната. Видно от писмените обяснения на някои от лишените от свобода, дадени на 19.12.2021 г., М. също така е викал другите лишени от свобода когато храната е пристигала на място. Свидетелката Демиркова подчертава, че помощник - бакарите са лицата, които сутрин стават най-рано в сравнение с останалите, поради което впоследствие М. се отказал от полагане на този труд. Сочи се в исковата молба, че е нарушена нормата на чл. 171, ал. 4 от ППЗИНЗС, съгласно която На отказалите да работят се препланира индивидуалният план за изпълнение на присъдата и се подлагат на индивидуална корекционна работа за проучване на техните интереси и мотивирането им към трудова дейност. Както посочва и ответника, от представените по делото доказателства – дневник за индивидуална работа се установява, че на 08.09.2021 г. инспекторът е провел разговор с М. относно отказа му да работи. Няма данни след това да са предприети действия по чл. 171, ал. 4 от ППЗИНЗС. Съдът възприема за основателно възражението на ответника, че лишеният от свобода не може да бъде задължен против волята му да работи. Предвид изложеното за трудовата биография на М. се установява, че той самият не желае да полага труд.

Друго въведено възражение в исковата молба е това за неизпълнение на заложената цел по чл. 157, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС – за преодоляване на зависимости. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че Специализираните програми за индивидуална и групова работа се реализират от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа съвместно със служителите от останалите направления на дейност, доброволци и външни експерти с подходяща подготовка. при спазване на изискването на ал. 3, изречение първо - Участието на осъдените в специализирани програми е доброволно. Следователно, за да се постигне целта преодоляване на зависимост е било необходимо М. доброволно да участва в подобна програма, като съдът приема, че трудовата заетост е една от тези специализирани програми. След като М. сам се е отказал от полагане на труд, то той не може да бъде заставен от администрацията да полага такъв.

Обобщено, съдът намира, че не е налице неизпълнение на изискванията за включване на М. в специализирани програми по причина, че предвид извънредната епидемична обстановка в страната е било трудно такива да се провеждат, както и поради отказа на М. да полага труд при пребиваването си в затвора.

1.4. Неизпълнение на задължения, свързани с медицинско обслужване и здравословното състояние на М.

В началната част на исковата молба, в описанието относно събитията на датата на смъртта – 19.12.2021 г., се сочи, че „Същият ден, М. се оплакал на надзирателите, че не се чувства добре, но никой не обърнал внимание и не му била осигурена медицинска помощ“. Ищецът претендира, че администрацията на затвора не е изпълнила задължението си по чл. 40, ал. 4 от Наказателния кодекс. Сочи се още, че по делото няма данни по отношение на М. да са положени каквито и да било медицински грижи, въпреки наличните данни за наркотична зависимост. Въведено е общо твърдение за нарушени задължения на администрацията във връзка с НУРМОМЛС, а в цялата искова молба се повтаря многократно неизпълнение на задължения по чл. 30, ал. 2 от НУРМОМЛС във връзка с чл. 148 от ЗИНЗС. Посочено е още нарушение и на чл.11, ал.2 от НУРМОМЛС. Според ищеца не е съобразена нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с наркотичната зависимост на М..

Ответникът категорично възразява срещу твърдението за нарушение на чл. 11 от НРМОМЛС защото още при постъпването на М. в затвора от инспектор психолог е изготвено психологическо изследване като не се констатирани суицидна готовност или риск от самонараняване. Направено е позоваване на писмо с per. № 8410/04.09.2019 г. на ГДИН относно случаите на самонараняване, но по отношение на М. не са отчетени индикации за суицид, самонараняване или проблемно поведение. По тази причина, същият осъден не е бил включен в специализирания списък. Заявява се, че за М. не е изготвена специализираната програма по чл. 30, ал. 2 от НУРМОМЛС защото няма отчитане на алкохолна или наркотична зависимост. Опровергава твърдението, че на М. не е оказвана своевременна медицинска помощ – напротив, посочва, че поради здравословното му състояние в някои случаи не е конвоиран по съдебни дела именно за да бъде лекуван. В деня на смъртта му, който ден е бил неработен, след постъпването на сигнала за неговото състояние веднага е повикана спешна медицинска помощ. Базирайки се на докладната записка на Н. К. (началник сектор СДВР в З. Б.), представена по адм. д. № 480/2023 г., са представени данни за медицинските служители, обслужващи медицинския център в затвора. Твърди се още, че видно от цялата медицинска документация, на М. своевременно е оказвана медицинска помощ. Посочва, че при съобразяване на докладните записки от дежурните служители в затвора на 19.12.2021 г. се установява, че веднага са предприети необходимите действия във връзка със състоянието на М., но именно поради „спящото му състояние“ когато информацията е достигнала до тях, е било твърде късно. В този момент М. не е имал външни признаци за спешно животозастрашаващо състояние. Посочва още, че от декларираното от М. желание да полага труд, както и медицинските бележки със заключенията от извършените медицински прегледи в следствения арест и в затвора, че лицето е в добро общо състояние и клинично здрав, опровергават твърденията в исковата молба за тежко здравословно състояние на лицето.

Съдът намира, че във връзка с така изразените твърдения в исковата молба, следва да се разгледат три основни проблема, а именно:

1.) Относно наличието на установена наркотична зависимост.

Ищецът твърди, че М. е бил наркозависим при настаняването му в затвора и поради приема на метадон по време на престоя в затвора е имал ясно изразена наркотична зависимост, вследствие на която и поради бездействието на затворническата администрация е настъпила неговата смърт. Повтаря се изявлението, че той е бил разпределен в Зоната „Употреба на наркотици“. Наличието на зависимост от хероин се установявало и от отразеното в медицинската документация психично и поведенческо разстройство, дължащо се на употребата на хероин със синдром на зависимост. Вписването в медицинския картон и в амбулаторния журнал на медицинския център към Затвора Белене на оплаквания от М. като втрисане, световъртеж и гадене можело да бъдат симптоми освен на остра вироза, но и признаци на абстиненция.

Ответникът категорично оспорва наличието на наркотична зависимост у М., защото такава не е диагностицирана от специалист. Посочва, че при липсата на точна диагноза е нормално да бъде тестван само два пъти за наркотици. Посочва, че употребата на фразата “.. за целия му престой“ създава впечатлението, че лишения от свобода е изтърпял дългогодишен престой в условията на затвора, което не е вярно, защото той е бил там от май до декември 2021 г. Инспектор СДВР, изготвил оценката на риска при постъпване на лицето, е отбелязал за евентуален проблем с наркотичните вещества по отношение на М. само на база проведеното интервю и споделеното от самия него. При интервюто не са установени абстиненция, тревожност, психически смущения или друг вид съпътстващи го признаци за наличието на зависимост от наркотици. Затворническата администрация не е разполагала с конкретни писмени доказателства, че лицето употребява наркотици. Именно затова, само на база споделеното от М., в плана за изпълнение на присъдата е било планирано и включването на М. в „Краткосрочна програма за наркозависими лица”. Ответникът посочва, че такъв тип програма е специализирана, групова и не се провежда ежемесечно, а едва след набиране на група от лица доброволци. Предвид липсата на достатъчно участници за сформирането на група, програмата не е стартирала в заложеният кратък срок; налице е забавяне и поради предприетите мерки за предпазване от заразяване с COVID 19.

Спорен е въпросът между страните дали е имало индиция за наркотична зависимост у М.. Почти всички претенции на ищеца А. за бездействие на затворническата администрация са свързани с факта, че последната е знаела за наркозависимостта на М., но не е съобразила отношението си към него като лишен от свобода с тази негова зависимост. Ищецът не е уточнил кое поведение на М. следва да се разглежда като психично и поведенческо разстройство-

Следва да се посочи, че докладът е изготвен от ИСДВР, който не е медицинско лице и твърденията за наличие на наркотична зависимост всъщност са изведени само на база житейски опит и наблюдения. Употребата на наркотици не винаги е злоупотреба с тях, което се установява от показанията на свидетеля Б. (свидетел на ищеца), че са употребявали наркотици когато има такива, а когато няма – не са употребявали, т.е. набавянето на психоактивни вещества в условията на пребиваване в затвора от страна на М. не е било на всяка цена. От обясненията на лишените от свобода А. С. И., Г. Г. М., Д. Д. Ц., И. А. А., К. К. К., М. А. А., П. А. К. и С. З. Б. не се установяват прояви на абстиненция от страна на М.. Такива не се установяват и от докладните записки на дежурните служители. От отговорите на вещото лице д-р Пл. Д. в съдебно заседание се установява, че епизодичните признаци на абстиненция може да не са вследствие употребата и по-точно липсата на употреба на наркотици, а от прием на други лекарства. Според вещото лице само ако предварително се знае, че М. е употребявал наркотици при установената патоанатомична картина може да се твърди, че е бил наркозависим. Вещото лице изрично посочва, че употребата на наркотични вещества не е признак на наркозависимост – такъв признак е абстинентния синдром. Съдът цени заключението на вещото лице като обективно, професионално и съответно на събраните доказателства, като страните са изразили съгласие за приемането му.

Относно броя проведени тестове за употреба на наркотици, съдът счита, че този брой следва да се определя в условията на оперативна самостоятелност от затворническата администрация предвид индивидуалните качества и наличната информация за всеки лишен от свобода. Така например възможна е и друга гледна точка – многократното провеждане на медицински тестове за употреба на наркотични вещества да се счита като вид тормоз (физически и/или психически) на лицето, лишено от свобода; аналогично може да се разсъждава за многократното провеждане на обиски и претърсвания на лицето. Освен това „… за целият престой“, както сочи в отговора си и ответника, създава впечатление за дълговременен престой на М. в мястото за лишаване от свобода, докато на практика този престой е продължил малко повече от седем календарни месеца, а цялата присъда е била за 1г6м0д.

Съдът приема, че е налице наркотична зависимост у М. при постъпването му в затвора, но тя не е в степента, в която се твърди в исковата молба – по време на престоя му не може с категоричност да се посочи, че М. е изпадал в абстиненция и е имал кризисни клинични прояви; имал е нормално поведение и единствено неефективното прилагане на предвидените мерки на администрацията относно внасянето и разпространението в затвора на психоактивни вещества всъщност водят до този летален за М. край.

2.) Относно принципното неоказване на медицинска помощ по време на целия престой на М. в затвора:

На практика тези възражения и твърдения в исковата молба са свързани с защитаваната теза от ищеца, че М. е наркозависим и администрацията, знаейки за този факт, не е съобразила собственото си поведение.

Претенцията на ищеца е за нарушение на чл. 40, ал. 4 от Наказателния кодекс, съгласно който По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, както и по отношение на осъдени лица, които са зависими от наркотични вещества, се полагат съответни медицински грижи. Съдът не установява нарушение на посочената правна норма. От всички приложени по делото доказателства във връзка със здравословното състояние на М. се установява, че своевременно му е предоставяна медицинска помощ, включително както посочва и ответника, същият не е бил конвоиран по дела, за да бъде лекуван. Съдът отново посочва, че в констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице е посочена в концентриран вид цялата относима за здравословното състояние на М. информация.

Съдът вече разгледа заявеното твърдение за нарушение на чл. 55, ал. 20 от ЗИНЗС (макар и да не е посочена цифрово правната норма), съгласно която Преди изтичането на срока за престой в приемното отделение за всеки новопостъпил се изготвя оценка на риска от рецидив и от вреди, относно личностните особености, здравословното състояние и работоспособност и препоръки за бъдещата групова или индивидуална работа. Оценката се изготвя от съответния социален работник, лекаря на затвора и психолога. Подобна оценка е налична между кориците на делото.

В първоначалния доклад е дадена препоръка М. да бъде включен в програма за наркозависими. Макар ответникът да е представил доказателства и съдът вече посочи решенията на Министерския съвет относно пандемичната обстановка през 2021 г., следвало е администрацията да изпълни препоръките на собствените си служители. Свидетелката Демиркова посочва, че са били провеждани срещи в групи от 2-3 човека. Също така е следвало, ако с М. е била проведена подобна среща да бъде отразена в неговия дневник за индивидуална работа, което не е сторено.

Многократно в исковата молба е посочено нарушение на чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието)(НУЛМОМЛС) Лишените от свобода с алкохолна и/или наркотична зависимост или суицидни прояви се вземат под наблюдение от психиатъра, който заедно с инспектор-психолога и инспектора по социални дейности и възпитателна работа изготвя програма за тяхното третиране. Не се установява спрямо М. в рамките на престоя му в затвора да са предприети действия в тази насока, но ответникът вече посочи причината за това. Това нарушение е посочено във връзка с цитираната от ищеца норма на чл. 148 от ЗИНЗС - Лишените от свобода със зависимости или суицидни прояви се водят на отчет от лекаря психиатър и инспектор-психолога. За тях се изготвят специализирани програми за третиране.

Съдът не установява нарушение на чл. 11, ал. 2 от НУРМОМЛС, според която След първичния медицински преглед лицата по ал. 1 се консултират от психиатър и психолог, които задължително дават становище относно: 1. психическото състояние на лишения от свобода и неговите особености, като склонност към суициди, самоувреждания и агресивни посегателства; 2. симптомите на наркотична и/или алкохолна зависимост и мерките, които трябва да се предприемат по време на изтърпяване на наказанието. За изпълнение на нормативно въведеното задължение не е определен срок за неговото реализиране, нито честота на извършване. По първата точка в нито един момент и в нито едно доказателство по делото не се установява М. да е имал склонност към самоубийство, самоувреждане и агресивно посегателство. Напротив, от разпитите на свидетелите в досъдебното производство – Д. Ц., К. К. и М. М., всички отричат възможността М. да е посегнал сам на живота си. Отделно от това, по т. 2, вече се установи, че симптоми на абстиненция не са регистрирани в медицинската документация на М., нито някое от лицата, дали писмени обяснения и/или разпитани в досъдебното производство, посочва подобна ситуация.

3.) Относно оказаната медицинска помощ на М. конкретно на 19.12.2021 г.

Единствено частично от показанията на свидетелите Д. Ц. и К. К. в писмените обяснения се сочи, че М. не бил добре на 19.12.2021 г. Когато обаче тези показания се сравнят с данните от Протокол за оглед на веществени доказателства от 31.03.2022 г., (част от преписката, представена от Окръжна прокуратура – Плевен), се установява значителни разлики в техните твърдения за състоянието на М.. Установено е, че е извършен оглед на магнитен носител DVD-R, съдържащ запис от камерите за видеонаблюдение от коридора на седма група, вход пост № 2 и столовата на пост № 2. Пресъздадени са в подробности като място, точен час и лицата, които се установяват на видеозаписите. За периода от 06:51 часа до 11:34 часа безспорно се установява, че М. е бил във видимо нормално функционално състояние, включително се е прибрал от обяд заедно с други лица, лишени от свобода. Проследени са и извършените от дежурните служители и от другите лица, които са дали писмени обяснения за случая действия в периода от 17:00 часа до 18:26 часа. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че има вероятност ЛС К. К. да е съпричастен за употребата на наркотици от страна на М. – доказателства за тази вероятност е поведението на ЛС К. около 18:19 часа на 19.12.2021 г., когато след като излиза от килията на М., първо отива в банята и след минута като излиза оттам, започва да чука по вратите на другите килии. На второ място, в показанията си сестрата на М. също посочва, че К. К. организира внасянето на наркотични вещества в затвора. В съдебна зала К. отказа да си спомня подробности за процесния ден.

Безспорно по делото се доказа, че от момента в който на дежурния надзирател е съобщено за състоянието на М., администрацията на затвора е положила всички усилия за неговото спасяване. Доказателство в тази насока е и Постановление на Окръжна прокуратура – Плевен от 08.05.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. № 5425/2021 г. не е установено длъжностни лица от З. Б. са нарушили служебните си задължения, като не са осигурили своевременно медицинска помощ на лишения от свобода.

Предвид всичко изложено, неоснователно и недоказано остава твърдението на ищеца, че в деня на смъртта на М. не е оказана необходимата медицинска помощ.

При обобщено разглеждане на трите формулирани от съда проблема не могат да бъдат споделени като основателни възраженията на ищеца, че е налице неизпълнение на задължения, свързани с медицинско обслужване и здравословното състояние на М. от страна на ответника.

1.5. Нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС)

Това възражение не е обособено в специална група в исковата молба, но се релевира като нарушение на чл. 2, ал. 1 и на чл. 3.

Като практика по чл. 2 ищецът е посочил решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата Mustafayev v. Azerbaijan, 2017 (§ 53); Jasinskis v. Latvia, 2010 (§ 60); Karsakova v. Russia, 2014 (§ 48). Направено е позоваване на съдебната практика на ЕСПЧ и по отношение на чл. 3 – решенията по делата Kudla v. Poland, 2000 (§ 94); Paladi v. Moldova, 2009 (§ 71); Blokhin v. Russia, 2016 (§ 136); Wenerski v. Poland, 2009 (§ 56 - §65).

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, Право на живот - 1. Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

Съдът намира, че в случая е приложимо само изречение първо от цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЕКЗПОС по причина, че безспорно от Постановление на Окръжна прокуратура – Плевен от 08.05.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. № 5425/2021 г. не е установено виновно поведение на конкретно лице, насочено към умъртвяване на М. М.; не са установени доказателства, сочещи, че е подпомогнат или склонен от другиго да извърши самоубийство или че длъжностни лица от З. Б. са нарушили служебните си задължения, като не са осигурили своевременно медицинска помощ на лишения от свобода.

Безспорно е, че правото на живот е неотменимо човешко право и то се защитава от закона. Лишените от свобода, като уязвима група от обществото, изтърпяващи съответните наказания, за които са осъдени с влязла в сила присъда, следва да бъдат под особената закрила на държавата. Осигуряването на медицинска помощ на посочените лица е изрично уредено в Глава десета Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода от ЗИНЗС. В конкретния случай обаче не се касае за неоказване на необходимата медицинска помощ, а за неефикасно прилагане на мерки за недопускане внасянето и разпространението на територия на затвора на наркотични вещества. Тук е мястото да се отбележи делото Osman v. United Kingdom, което е едно от известните решения на ЕСПЧ от 28.10.1998 г. и се отнася до задълженията на държавата да защитава живота на хората. Държавата има позитивно задължение да защитава живота на човека, когато властите знаят или трябва да знаят за реална и непосредствена опасност. В конкретния случай е било възможно властите да допуснат, че М. е възможно да употребява наркотици. Ако са достоверни показанията на сестрата на М. – М. М., че К. К. К., който е поддържал близки приятелски отношения с М. не само в затвора, е лице, което е установено да внася наркотици в затвора, за властите е възникнало задължение да наблюдават поведението на М. в тази посока. Такива са препоръките и в първоначалния доклад.

В исковата молба е направено позоваване на нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС, съгласно която Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Посочената норма е реципирана и в националното ни законодателство - чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът не установява приложимост на тази норма към настоящия казус по причина, че от събраните по делото доказателства не се установява М. да е бил подложен на изтезания; на нечовешко или унизително отнасяне и подобни възражения не са включени в исковата молба. В разглеждания казус затворническата администрация е гарантирала на М. нормални условия на живот по време на изтърпяване на наказанието и не е допуснала поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Може да се направи извод, че с допускане на смъртта на М. по време на изтърпяване на присъдата му, която смърт е настъпила вследствие употреба на метадон в количество, почти двукратно надвишаващо терапевтичната доза, затворническата администрация е допуснала нарушение на чл. 2, ал. 1, изречение първо от ЕКЗПЧОС защото не е успяла да гарантира живота на М..

1.6. Съдът намира, че в светлината на твърденията на ищеца за неизпълнение на нормативно установени задължения от администрацията на З. Б., следва да се разгледа и въпроса за самопричиняване на настъпилата смърт на М..

В отговора на ответника изрично се набляга на факта, че е налице самоувреждане от страна на М., защото той сам е употребил количество метадон, което е довело до смъртта му и което обстоятелство е установено от съдебно-медицинската експертиза. Сочи се, че лицето е употребявало наркотици още от 2010 г., преди да влезе в затвора и е следвало да бъде наясно с последиците от тази продължителна употреба.

Съдът възприема като основателно възражението на ответника, като установява, че поведението на М. е в пряка-причинно следствена връзка с настъпилата смърт. Безспорно се установява от приложената по делото като доказателство епикриза от ЦПЗ Русе от 01.12.2015 г., че пет-шест години преди това М. е започнал да употребява психоактивни вещества. М. е постъпил за лечение в отделение за наркозависими, но още на следващия ден се е самоизписал. По сведение на сестра му и на свидетеля Б., М. е пребивавал в комуна „Билани“. Сестрата дава показания, че М. веднага след излизането от комуната е започнал отново да се дрогира, докато свидетелят посочва, че рецидивът е настъпил след известно време. Следователно, поне в периода от 2010 г. същият системно е употребявал посочените вещества и е налице дългогодишна пристрастеност. Независимо от факта, че при постъпването си в приемно отделение на М. е проведен инструктаж за неговите права и задължения в затвора (следва да се отбележи, че постъпването му в З. Б. е било за трети път), същият е нарушил императивната забрана на чл. 97, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно която Лишените от свобода не могат да: 5. употребяват спиртни напитки и наркотични вещества.

От така изложените факти и обстоятелства безспорно се достига до извод, че е налице съпричиняване от страна на починалото лице чрез прием на метадон, като приемът е в нарушение на установените нормативни задължения на лицето.

Предмет на изложението до тук беше разглеждането на възраженията на ищеца, инкорпорирани в неговата искова молба с цел установяване на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, в резултат на което бездействие е причинена смъртта на М. на 19.12.2021 г.

В исковата си молба ищецът е посочил обобщено и многократно, под различна форма твърдението, че администрацията на З. Б. е бездействала по посочените групи причини, с което е нарушила позитивното задължение на държавата да осигури живота и здравето на лишения от свобода М.. Направен е извод, че като не му е осигурена необходимата медицинска помощ, той поставен в неблагоприятно положение за изтърпяване на присъдата по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС поради което държавата в лицето на ответника ГДИН носи отговорност по чл. 284 от ЗИНЗС

След като изложи мотиви подробно за всяко твърдение в исковата молба, съдът намира за основателни само тези от тях, които се отнасят до неефикасността на предприетите мерки относно внасянето и разпространението на наркотици вътре в Затвора Белене и само на това основание, както съдът вече посочи, е налице нарушение на чл. 2, ал. 1, изречение първо от ЕКЗАПЧОС. Съдът отново ще посочи, че мерки против тези действия има, те са надлежно регламентирани, но не се прилагат ефективно и липсва контрол върху правилното им прилагане. Така, както е посочено и в Решение № 4779/09.05.2025 г., постановено по адм. д. № 11984/2024 г., съгласно Решение на ЕСПЧ от 08.04.2014 г. по делото Marro and Others срещу Италия „…задължението на затворническите власти да предприемат мерки за противодействие на трафика на наркотици, като по този начин защитят живота на затворниците, е задължение на средствата, а не на резултата, тъй като не може да се гарантира с абсолютна сигурност, че в затвора няма да има наркотици; освен това властите имат широк набор от средства за избор при адресирането на риска, който наркотиците представляват. Няма нарушение на член 3.“ (Компендиум от ключови дела от практиката на Европейския съд по правата на човека по член 3 Ц. Ж., Д. М., И. Р. – стр. 25). Както съдът вече посочи, провежданият контрол върху изпълнението на регламентираните мерки за предотвратяване на внасяне и разпространение на наркотични вещества не е достатъчно ефикасен, поради което М. е имал възможност при престоя си в затвора да се снабди с метадон, който от своя страна, приет в нетерапевтична доза е допринесъл за смъртта му.

В заключение, съдът намира за доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на административния орган – наличие на бездействие от страна на последния при задължение да осигури и съхрани живота на М. поради неефективност на мерките за недопускане внасяне и разпространение на психично активни вещества на територията на затвора.

2. Втората предпоставка - настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието

В исковата молба се сочи, че „От смъртта на сина си, ищецът е претърпял и продължава да търпи болки и страдания, неимуществени вреди по смисъла на закона. Сочи се, че ищецът приел много тежко новината за смъртта на сина си. До 2011 година ищецът живеел заедно със сина си М.. Между тях двамата имало изградена силна връзка. Въпреки, че по икономически причини се наложило да замине да работи в чужбина, това не прекъснало връзката им. Продължили да се чуват редовно по телефона, когато бащата се връщал в България, живеели заедно. М. често му гостувал в Холандия, като баща му го молил да остане да живее при него, но М. не пожелал. Ищецът и майката на М., се опитвали да помогнат синът им да излекува зависимостта си — помогнали му да постъпи в комуна в [населено място], а след това и в психоотделение в [населено място]. През цялото време бащата му помагал финансово и се опитвал да бъде опора за него. Посещавал го и по време на престоя му в затвора. Когато разбрал за смъртта на сина си, ищецът бил съкрушен. Неочакваната и нелепа смърт му причинила голям психически стрес. Дълго време се чувствал потиснат, нямал желание да общува с хора. Затворил се в себе си. Трудно контролира емоциите си и сега. Чувства се силно потиснат и към момента, все още не може да преодолее загубата на сина си. Споменът за сина му е много болезнен. Неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари - какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Човешкият живот не може да бъдат съизмерим е пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с претърпяното от увреденото лице. По силата на закона то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.“

По разпореждане на съда, с цел установяване на отношенията между сина и бащата (пътувания, общо имущество; адресна регистрация) трети неучастващи лица са предоставили информация, както следва:

Относно имущественото състояние на ищеца и М. – установява се, че само ищеца е декларирал лек автомобил през 2018 г.

Относно адресната регистрация на лицата – установява се, че както ищеца, така и М. са регистрирани по постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 2 обобщено за периода от 01.01.2000 г. За бащата този период е приключил на 18.08.2025 г., а за М. – на 19.12.2025 г.

Относно пътуванията на М. в чужбина – ОД МВР Русе представя отговор, че няма регистрирани пътувания, но това не означава, че такива не са извършени.

Съдът установява противоречие в твърдението на ищеца, че до 2011 г. е живял заедно със сина си М.. От показанията на сестрата на М. (тя и дъщеря на ищеца) се установява, че са живеели на [населено място], [улица], вх. 1, ет. 2 до навършване на 18 г. възраст, след което са се разделили и М. е отишъл да живее тогава при приятелката си. М. е роден на [дата]. и е навършил пълнолетие на 05.09.2007 г. Няма причина поради която съдът да не цени показанията на свидетелката като обективни и достоверни, още повече, че същите не я злепоставят и няма да й навредят. Следователно, в периода 2007 г. – 2011 г. не се доказва бащата да е живял заедно със сина си.

Видно от епикризата, издадена на 01.12.2015 г. от ЦПЗ Русе, отбелязано е, че М. приема наркотици от 5-6 години преди това. През 2015 г. М. е бил на 26 г., като може да се направи извод, че същият приема психоактивни вещества от около 20 г. си възраст.

Не се доказва факта, че М. често е гостувал на баща си в Холандия. От показанията на свидетеля Б., които следва да бъдат ценени като дадени от заинтересована страна тъй като същия живее на семейни начала със сестрата на М., се установява, че в периода 2014 г. - 2015 г., когато са се запознали, тогава М. е бил в Холандия, защото са провеждали телефонни разговори. Не се установяват други доказателства за пребиваването на М. в Холандия, още повече, че от показанията на сестрата става ясно, че М. е „лежал“ в затвор в Германия.

Относно финансовото подпомагане – съдът приема, че такова е съществувало, но в какъв размер и дали е по време на процесния престой на М. в затвора, остава неясно. Според свидетеля Б. той лично е разбрал в разговор с родителите на М., че майката и бащата са си поделили разходите по пребиваването на сина им в комуна „Билани“ край София.

Съдът посочва, че обратно на твърдяното в исковата молба, безспорно по делото се доказва, че М. първо е постъпил в ЦПЗ Русе през 2015 г., откъдето на следващия се е самоизписал, като за това едно/двудневно пребиваване не е ясно дали е следвало да бъде заплатено. В комуната е постъпил през 2017 г. според показанията на сестрата, а свидетелят Б. твърди, че това се е случило през 2018 г.

Свидетелят Б. дава показания, че самият той е присъствал на случаи, в които родителите на М. са давали парични средства на тяхна обща позната – Кръстинела, но от показанията не става ясно с каква цел са давани тези финансови средства и кога.

Ответникът ангажира доказателства, от които се установява, че за времето прекарано в затвора М. не е разполагал с парични средства, защото не е получавал пощенски записи и не е имало банкови трансфери в негова полза.

Сочи се, че ищецът е посещавал сина си в затвора като се създава впечатление за многократно повтарящо се действие. От представените по делото доказателства се установява, че ищеца е посетил сина си един-единствен път - на 01.08.2021 г.

Не се ангажираха доказателства за психическото състояние на ищеца след смъртта на М., тъй като съдът вече посочи, че показанията на Б. следва да се ценят като дадени от заинтересована страна. Освен това изрично следва да се посочи, че ищецът продължава да живее в Холандия след 19.12.2021 г. и се завръщал в страната два пъти годишно.

Независимо от така изложеното, съдът е съгласен, че за всеки родител загубата не дете (независимо от неговата възраст и от причината за това) причинява огромен стрес и дори непоносими психически страдания не само в момента на събитието, но същите могат да продължат с години и трайно да влияят върху психиката на преживелия родител. Съдът приема, че действително ищецът е претърпял подобни болки и страдания.

3. Трета предпоставка - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът счита, че налице твърдяната в исковата молба причинна връзка между смъртта на М. и бездействието на затворническата администрация, но по причини, различни от релевираните от ищеца и при условията на съпричиняване от самия М..

Съдът вече изложи изключително подробни мотиви и прие само твърдението на ищеца във връзка с допуснатото внасяне и разпространение в затвора на наркотици. Следва изрично и отново за пореден път да се посочи, че затворническата администрация реализира нормативно установените мерки в тази връзка, но те не са достатъчно ефективни и не се осъществява необходимия контрол относно тяхното пълноценно реализиране. По този начин, установената неефективност има за последица смъртта на М. от висока, нетерапевтична доза метадон, като внасянето и достигането на това психоактивно вещество до М. е в нарушения на всякакви правила и не е следвало да бъде допуснато от администрацията. На практика, администрацията е реализирала нарушение на чл. 2, ал. 1, изречение първо от ЕКЗПЧОС като не е положила достатъчно грижи за да защити и съхрани живота на М..

Съдът намира за доказано бездействието на администрацията на З. Б. да осигури достатъчно ефективност на прилаганите мерки срещу внасяне и разпространение на наркотични вещества.

В заключение, необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган са налице в кумулативност.

При съобразяване на Решение на ЕСПЧ от 08.04.2014 г. по делото Marro and Others срещу Италия следва да се съобрази факта, дали затворническите власти са разполагали с широк набор от средства за да предотвратят разпространението на наркотици в затвора и по-специално достигането на същите до М.. Съдът счита, че такива средства са налице – металдетектор за пратките, система за видеонаблюдение в местата за свиждане; камери за наблюдения в коридорите; възможности за извършване на обиски и претърсвания; извършване на тестове за употреба на наркотици. Факт е обаче, че след като наркотикът е достигнал до М. и той е имал възможност да го приема, контролът по прилагането на тези мерки не е ефективен. Изводът е, че държавата в лицето на административния орган не е предприела всички разумни мерки за защита на живота на М., което има за резултат нарушението на чл. 2, ал. 1, изречение първо от ЕКЗПЧОС. Съдът вече посочи приятелството на М. с друг ЛС – К. К., за когото се е знаело, че също употребява наркотици.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ определя, че Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

Независимо от така посочените норми, нито ЗОДОВ, нито АПК определят размера на обезщетението. Съгласно § 1 от 3Р на ЗОДОВ За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В конкретния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, според който Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Ищецът претендира обезщетение в размер на 50 000 лева, частично от 100 000 лева.

Съдът като съобрази бездействието на затворническата администрация; основателността на претенцията на ищеца само срещу неизпълнението в областта на мерките срещу внасяне и разпространение на психоактивни вещества; понесените от ищеца морални вреди и съпричиняването от страна на починалия М. (съзнателно, при доказано в хода на досъдебното производство самостоятелно приемане на забранено вещество, при това в количество, двойно надвишаващо терапевтичната доза), намира, че справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 25 000 лева.

Искът следва да бъде уважен до размер от 25 000 лева, а разликата над него (също в размер на 25 000 лева) до предявения размер от 50 000 лева да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Следва да бъде уважен и акцесорния иск за лихви, така както е предявен – от 19.12.2021 г. по причина, че при незаконно бездействие на административен орган законната лихва започва да тече от момента на преустановяването му и продължава до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът А. претендира разноски по представен списък, а ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото, разноските се определят по следния начин:

Разноски в полза на ищеца се определят съобразно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, според който Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В представения в третото по делото съдебно заседание списък от процесуалните представители на ищеца са включени следните суми: 3 000 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат; държавна такса 10 лева и депозит за експертиза 840 лева. При съобразяване посочената правна норма, на ищеца са дължими държавна такса в размер на 10 лева; депозит за съдебно-медицинска експертиза в размер на 840 лева и 1 500 лева възнаграждение за един адвокат.

Разноски в полза на ответника се определят съобразно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, според който Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При съобразяване нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Съдът посочва, че предвид факта, че делото е образувано на 15.07.2025 г. всички посочени сума са в парична единица български лев. Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е в сила Законът за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), като съгласно чл. 4 В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента.

Нормата на чл. 12 от ЗВЕРБ урежда правилото за превалутиране от левово в евро, а чл. 13 въвежда правилата за закръгляване.

Следователно, определените от съда суми ще имат следните стойности след превалутирането:

1 евро = 1,95583 лева

100 000 лева/1.95583 = 51 129,19 евро

50 000 лева/1.95583 = 25 564,59 евро

25 000 лева/1.95583 = 12 782,30 евро

1 500 лева/1.95583 = 766,94 евро

840 лева/1.95583 = 429,48 евро

300 лева/1.95583 = 153,39 евро

10 лева/1.95583 = 5,11 евро

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът