Решение № 243 от 22.2.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 4919/2016 г.

Производството е по Глава ХХІ-ва от НПК/ Въззивно производство /, чл.313-340 от НПК. Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ от сл.защитник на подс.Н.н.А. срещу Присъда на СРС, НО, 122-ри състав по НОХД № 12925/2013 г., с което първоинстанционният съд е признал за виновен подс.Н.Н.А. в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“А“ и „Б“, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, като на основание чл.58А, вр.чл.55 от НК е осъден на 2 години „Лишаване от свобода“/след редукцията с една трета по реда на Глава 27 от НПК / при ефективно изтърпяване в условията на „строг режим“. В своята ВЖ сл.защитник иска „отмяна изцяло“ на Присъдата на СРС като оспорва законосъобразността и справедливостта на последната.Сл.защитник сочи, че СРС не е взел предвид наличието на доказателства, че подс. е осъден за опит за кражба на вещ на стойност от 50 лв.Този размер на щетата е в пъти под минималната работна заплата за страната/МРЗ/, има неустановени извършители, няма невъзстановени щети и вредни последици. В СЗ пред въззивния съд сл.защитник се явява лично заедно с подсъдимия/конвоиран от СЦЗ/.СГП изпраща прокурор. Сл.защитник направи доказателствено искане, което съдът не прие за основателно и остави без уважение по съображения изложени в Протокола от СЗ.Освен доводите, изтъкнати в ОСЗ за липсата на относимост на предложеното за приемане писмено доказателство от защитата, следва да се изтъкне следва да още нещо.