Решение № 11242 от 9.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 30450/2025 г.

Производството е образувано по исккова молба, подадена от С. К. К. срещу .......... с искане за осъждне на ответваника да заплати на ищеца сумата от 1259.00 лв. (хиляда двеста петдесет и девет лева), представляваща подлежаща на връщане цена по развален договор за покупко-продажба от 22.06.2024 г. на телевизор марка „.....“, модел ......../12, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и иск за заплащане на сумата от 3777.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В исковата си молба ищецът твърди, че на 22.06.2024 г. е закупил от ответника телевизор марка „.....“, модел ......../12 за сумата от 1259 лв. Твърди, че същата вечер при включване на телевизора в дома му е констатирал дефект на екрана (черта в горната част). На 23.06.2024 г. е направил рекламация в търговския обект, като е съставен Протокол № ........ Рекламацията е останала неудовлетворена, тъй като ответникът се е позовал на констатации от сервизни центрове за "механично счупен дисплей", причинено според него от клиента при транспортирането или разопаковането. Ищецът претендира разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума от 1259 лв., както и присъждане на неимуществени вреди в размер на 3777 лв. за претърпян стрес, неудобства и пропуснати възможности. С проекта за доклад по чл. 140 ГПК, обявен за окончателен, съдът е квалифицирал исковете по чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 87 от ЗЗД и по чл. 82 вр. чл. 86 от ЗЗД. В настоящото решение съдът намира, че следва да коригира дадената правна квалификация. Процесният договор е сключен на 22.06.2024 г. За всички договори за продажба на стоки, сключени след 01.01.2022 г., се прилага Законът за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), който отмени разпоредбите за гаранция в ЗЗП. Тъй като промяната на правната квалификация не променя фактическите твърдения на страните и разпределената тежест на доказване, правото им на защита не е нарушено. Напротив, в своя отговор на исковата молба ответникът изрично се защитава именно въз основа на разпоредбите на ЗПЦСЦУПС. Ето защо съдът квалифицира главния иск по чл. 41, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 31, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, а акцесорния иск за неимуществени вреди – по чл. 82 от ЗЗД. Ответникът .......... оспорва исковете, като твърди, че телевизорът е предаден в изправно състояние, а дефектът е механичен и е причинен от потребителя след предаването на стоката. От фактическа страна: От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 22.06.2024 г. между страните е сключен договор за покупко-продажба на телевизор „.....“, модел ......../12, на стойност 1259 лв., видно от приложен фискален бон, което не е спорно между страните по делото. На 23.06.2024 г. телевизорът е върнат в търговския обект и е приет с Протокол за рекламация № ......., в който е описано несъответствието: "Голямо счупване в горната дясна част на екрана, голяма черта в горната половина на екрана". По делото са представени констативни протоколи от „....... (от 02.07.2024 г.) и ....... (от 16.08.2024 г.), в които се констатира, че дисплеят на телевизора е "механично увреден/счупен", поради което е отказано гаранционно обслужване. Телевизорът е останал във владение на търговеца в продължение на месеци, като при повторно посещение на ищеца в обекта на 10.11.2024 г. е констатирано в Протокол № ......., че телевизорът вече изобщо не показва образ. За изясняване на обстоятелствата около транспортирането и разопаковането на стоката, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката ........ К.а (съпруга на ищеца). Тя дава подробни и логични показания, които съдът възприема, вземайки предвид и това, че същата е съпруга на ищеца, на основание чл. 172 ГПК, но въпреки тази свързаност, съдът кредитира изцяло показанията , тъй като същите са вътрешно непротиворечиви, житейски логични, изключително детайлни и изцяло кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, поради следното: На първо място Свидетелката описва подробно целия процес – от покупката в късния следобед на 22.06.2024 г., през натоварването в личния им автомобил с екрана нагоре (по изрично указание на служител на ответника), до пренасянето по стълбите до дома им на 7-ия етаж и разопаковането. Впечатление за обективност и липса на заученост на показанията създава фактът, че тя добросъвестно съобщава детайли, които не са непременно само в тяхна полза – например, че са пренасяли сами кашона по стълбите (поради малък асансьор) и че съпругът е сглобявал крачетата на телевизора, докато междувременно е гледал футболен мач. Показанията относно момента на констатиране на дефекта съответстват напълно на обективните факти по делото. Св. К.а свидетелства, че при изваждането на телевизора дисплеят е изглеждал здрав, като фабричното прозрачно фолио дори не е било премахнато, а дефектът (черта в горната част) се е визуализирал едва при включването на уреда в електрическата мрежа. Това твърдение напълно логично обяснява защо несъответствието не е било забелязано при теста в магазина (където не е имало проблем), и кореспондира с факта, че рекламацията е предявена незабавно – на следващата сутрин (Протокол № ....... от 23.06.2024 г.). Съдът взема предвид показанията на свидетелката за грубо и небрежно отношение на служителите на търговеца при поставянето на уреда на транспортната количка (довело до заклащане на кашона). Ответникът не ангажира никакви насрещни доказателства, с които да опровергае тази фактическа обстановка. Напротив, въпреки многократните извънсъдебни искания на ищеца, ответникът не е запазил и не представи в хода на съдебното дирене изисканите записи от охранителните камери в търговския обект, които биха могли обективно и безспорно да установят начина на предаване и манипулиране на вещта преди транспортирането . Не се ангажираха и устни доказателствени средства, като ответникът не е правил искане за допускане на такива. Поради всичко изложено, съдът приема показанията на св. К.а за достоверни и ги поставя в основата на фактическите си изводи, като приема за доказано, че потребителят е положил дължимата грижа при транспортирането и разопаковането на телевизора. че при покупката телевизорът е бил опакован от служителите на магазина, след което е транспортиран с личния им автомобил в хоризонтално положение, с екрана нагоре, съгласно дадените им указания. Свидетелката изрично заявява, че при изваждането на телевизора в дома им не е имало удари или изпускане, а дефектът (подобен на черта през дисплея) е бил забелязан веднага при първоначалното му включване към електрическата мрежа, като фабричното прозрачно фолио дори не е било премахнато. Съдът кредитира показанията на свидетелката изцяло, тъй като те са последователни, житейски достоверни и напълно кореспондират с факта, че рекламацията е направена незабавно – на следващата сутрин след покупката. От правна страна: По главния иск за разваляне на договора и връщане на цената (чл. 41, ал. 1, т. 4 вр. чл. 31, ал. 1 ЗПЦСЦУПС): Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС продавачът отговаря за всяко липсващо съответствие на стоката, което съществува в момента на доставянето . Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от същия закон въвежда изрична законова презумпция: всяко несъответствие, което се появи до една година след доставянето на стоките, се смята, че е съществувало при доставянето им, освен ако продавачът не докаже противното. Следователно, в тежест на ответника-търговец беше да обори тази презумпция при условията на пълно и главно доказване. Той трябваше да докаже по безспорен начин не просто какъв е характерът на повредата (механична), но и че тази повреда е причинена от ищеца след предаването на вещта. Представените протоколи от сервизите само констатират моментното състояние на дисплея, но не и момента и причинителя на увреждането. От своя страна, свидетелските показания потвърдиха полагането на дължимата грижа от страна на потребителя. Въпреки изричните искания на ищеца още в извънсъдебната фаза , ответникът не е запазил и не представи видеозаписи от търговския обект, които биха могли да внесат категорична яснота за процеса на опаковане и предаване на вещта. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът не успя да обори презумпцията на чл. 32, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС. В тежест на продавача бе да ангажира категорични доказателства, че несъответствието е причинено от потребителя след предаването на вещта. Съдът обръща специално внимание на факта, че основното възражение на ищеца – подкрепено от убедителните показания на св. К.а – се състои в това, че телевизорът е бил манипулиран небрежно и грубо от самите служители на търговеца (чрез поставянето му прав върху неподходяща малка количка и последвалото му силно заклащане) при пренасянето му от касата до товарната рампа, което действие се е осъществило след тестването и сключването на договора, за доказването на което обстоятелство, освен разпитания свидетел, бе направено искане за предоставяне на записи за изследване чрез СТЕ, но ответникът съобщи, че не ги е съхранявал ( макар предходни молби до него от ищеца). Ответникът не направи никакви доказателствени искания, за да опровергае тази конкретна фактическа обстановка. Направеното от него в отговора на исковата молба искане за събиране на гласни доказателства (чрез разпит на двама служители) бе изрично и лимитирано заявено единствено за установяване на „състоянието на Стоката, в което е предадена... и състоянието, в което е приета при предявяване на рекламацията“, но не и за установяване на механизма на пренасяне на вещта в рамките на търговския обект и липсата на небрежност от страна на персонала. Допълнително, ответникът не ангажира техническа експертиза за механизма на настъпване на увреждането и не представи изисканите от ищеца записи от охранителните видеокамери, които бяха единственият обективен способ да се опровергаят твърденията за небрежно пренасяне на стоката към рампата. Поради това, съдът приема, че презумпцията на чл. 32, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС остана необорена от търговеца. Установено е съществено несъответствие на стоката. Тъй като продавачът категорично е отказал да приведе стоката в съответствие чрез ремонт или замяна в рамките на законовия срок, ищецът е придобил правото да развали договора (чл. 41, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС). Искът за връщане на заплатената цена в размер на 1259 лв. е изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен. По иска за неимуществени вреди (чл. 82 ЗЗД): Ищецът претендира сумата от 3777 лв. обезщетение за причинени неудобства, стрес, обида и пропусната възможност за гледане на спортни събития. Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Трайната съдебна практика е категорична, че при неизпълнение на задължения по обикновен договор за продажба на потребителска стока не се присъждат обезщетения за неимуществени вреди като "ядове", "нерви" и "неудобства". Тези преживявания не представляват пряка и предвидима вреда по смисъла на закона. Въпреки че съдът разбира емоционалния дискомфорт на ищеца и неговото семейство, описан от свидетелката, правото не предвижда парично обезщетяване за подобен вид морални неудобства в рамките на тази договорна отговорност. Поради това претенцията за неимуществени вреди се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. Тъй като в производството са предявени два обективно съединени иска, отговорността за разноските относно внесената държавна такса следва да се разпредели според изхода на всеки един от тях. Установява се, че ищецът е внесъл обща държавна такса в размер на 201.44 лв. за производството. От тази сума 50.36 лв. представляват дължимата такса (4%) по предявения главен иск с материален интерес 1259 лв., а остатъкът от 151.08 лв. представлява таксата по акцесорния иск за сумата от 3777 лв. Доколкото искът за връщане на продажната цена е уважен изцяло, ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца в пълен размер направените за него разноски за държавна такса, а именно сумата от 50.36 лв. Предвид пълното отхвърляне на иска за неимуществени вреди, платената за него държавна такса от 151.08 лв. остава в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Материалният интерес на отхвърления иск (3777 лв.) представлява 75% от общия материален интерес по делото (5036 лв.). Ответникът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представил списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото и намалява възнаграждението до предвидения минимум съгласно Наредба № 1/2004 г. Съобразно отхвърлената част (75%), ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съответната редуцирана част от разноските за адвокатска защита 75% от 1077.77лв. ( определено към минимума по Наредба, която съдът приема като ориентир, по двата обективно кумулативно съединени иска) или сумата в размер на 808.33 лв. или 413.29 евро. Воден от горното, Софийският районен съд