Решение № 97 от 12.3.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 76/2026 г.

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Постъпила е жалба Вх. № 757/10.02.2026г /регистратура ОС – Смолян/ от В. М. М. ЕГН •••••••••• – трето лице по изп. д. № 31/2024г по описа на ЧСИ С. Д. с per. № * с район на действие Окръжен съд - Смолян, против постановление от 09.01.2026г за отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението по отношение на имот с идентификатор ••••••• по КККР на гр. Н., на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК поради вписана възбрана, проведена публична продан и издадено постановление за възлагане преди вписването на ИМ, по която е постановено решение № 155 от 16.10.2025г по гр.д. № 202/2025г по описа на РС – Златоград. В жалбата се твърди, че процесният имот с идентификатор ••••••• по КККР на гр. Н., спрямо който се осъществява принудително изпълнение, вкл. и публична продан, не е собственост на длъжника, а на третото лице – жалбоподател, което е установено с влязло в сила на 07.01.2026г и вписано в СВ решение по предявен отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК спрямо длъжника Община Н., първоначалния взискател Х. Р. Х. ЕГН •••••••••• и присъединените взискатели Д. ЕООД ЕИК ••••••• и У. - Х. АД ЕИК •••••••. Жалбоподателят твърди, че е представил на ЧСИ постановения съдебен акт с искане за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на процесния имот на основание чл. 433, ал. 1 т. 7 ГПК, по което е постановен обжалваният отказ. Счита отказа за неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон по подробно изложени съображения. Акцентира върху задължителната сила на стабилизираното съдебно решение съгласно чл. 297 ГПК и безспорното наличие на хипотеза по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Припомня, че отрицателният установителен иск цели да изключи със сила на пресъдено нещо титулярството на длъжника като собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение и да осъществи основание за прекратяване на изпълнителния способ по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Поради това търси отмяна на обжалваното постановление. В уточнителна молба от 17.02.2026г, подадена в изпълнение на указания на съда, жалбоподателят твърди, че в деня на налагане на възбраната е бил във владение на процесния недвижим имот, за установяването на което иска да му се допусне до разпит свидетел. Ответната страна по жалбата – Х. Р. Х. ЕГН ••••••••••, /първоначален взискател в изпълнителното производство/, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на постановлението. Припомня, че възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение но отношение на негов недвижим имот да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор, както и да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум, като така осигури ефективната реализация на имуществено право на кредитора (взискател) чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложена възбрана, разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Счита, че на тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това действие на възбраната взискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот. Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Ефектът на тази недействителност се изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да "пази имота" в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение. Твърди се, че преди да пристъпи към извършване на описа съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си по чл. 483 и чл. 484, ал. 2 ГПК, като е извършил проверка за собствеността към датата на налагане на възбраната и е изискал от Агенцията по вписванията - Имотен регистър удостоверение за тежести по отношение на недвижимите имоти. Така, от направените по изпълнителното дело справки не се констатират вписвания, които да установяват права на жалбоподателя или на трети лица върху възбранения имот, противопоставими на длъжника по изпълнителното дело. Към момента на възбраната, а и към момента на извършване на описа, няма обективни доказателства, от които да може да се направи извод, че титуляр на правото на собственост върху възбранения имот, по отношение на който впоследствие е насрочен и извършен опис, е жалбоподателят, а не длъжникът по изпълнителното дело. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение. В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Твърди, ч е изпълнителното дело е прието за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ при PC - Златоград, където е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.01.2013 г. от РС - Златоград на основание съдебно решение по ГД № 180 от 2011 г. на същия съд и водено под № 6/2013 г. Взискател по делото е Х. Р. Х., а длъжник - ОУ „В. Л.“, ЕИК •••••••, с. С., общ. Н.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена при отказ на директора на училището на 11.02.2013 г. Счита, че независимо от молбите, описите на движими вещи, запори и т.н., вземането, което е за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 16.09.1994 г. - 15.07.2008 г., не е погасено. По молба на взискателя делото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ С. Д. и образувано под настоящия номер. Установено е, че ОУ В. Л. ЕИК ••••••• е неактивен субект и с Решение № 97/27.07.2020 г. на Общински съвет - гр. Н. /второстепенен разпоредител с бюджетни средства с бюджет на Община Н./ е закрито, а съгласно цитираното Решение № 97/27.07.2020 г. на ОС - Н., трудовите правоотношения и материално - техническата база минават под управление на Община Н.. С оглед на конституирането на Община Н. като длъжник по делото /универсален правоприемник/, е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 09.02.2024 г. На 26.02.2025 г. на Община Н. е връчена призовка за принудително изпълнение, като същата е уведомена за насрочени описи на недвижими имоти, в т.ч. и процесния имот с идентификатор •••••••. След извършване на описа, предявяване и стабилизиране на оценката е насрочена публична продан на имота за периода от 09.00 ч. на 28.04.2025 г. до 17.00 ч. на 28.05.2025 г. и отваряне на наддавателните предложения на 29.05.2025 г. Твърди се, че за имота има издадени 2 бр. акта за частна общинска собственост, като по делото не са постъпвали възражения от длъжника и от трети лица. При отваряне на наддавателните предложения единият от наддавачите е Н. А. М. /заварена в имота по време на описа/, участвала и в проведеното устно наддаване /л. 296-297/, но необявена за купувач. След обявяване за купувач на лицето Г. А. и внасяне на дължимите суми от него е издадено постановление за възлагане. В срока за обжалване на постановлението за възлагане по делото е постъпила обезпечителна заповед № 2/10.06.2025 г. по гр.д. № 202/1025 г /л.363/, с която производството по отношение на посочения имот е спряно. Видно от съдържанието й третото лице - В. М. М., /живеещо на същия адрес като наддавача Н. М./, претендира, че е придобило по давност имот. На 08.01.2026 г. в кантората на ЧСИ С. Д. е постъпила молба с искане за прекратяване на производството по отношение на процесния имот на основание влязлото в сила съдебно решение по чл. 440 ГПК и с твърдение, че имотът е придобит по давност от ищеца В. М. М.. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството по отношение на имота е продиктуван от следните аргументи: Първо, по делото като страна не е участвала Националната агенция за приходите - също присъединен взискател, който при разпределение е щял единствен да получи суми за удовлетворяване вземанията на държавата. Второ, възбраната на съдебния изпълнител е вписана преди вписване на исковата молба и отбелязване на съдебното решение /чл. 453, т. 2 ГПК/ - към датата на приключване на проданта и обявяването на купувач, третото лице В. М. не е бил собственик на недвижимия имот; Трето, макар съдебният изпълнител да е наясно, че съдебното решение следва да бъде изпълнено, същото буди сериозни съмнения - признание на иска от страна на длъжника, непредставяне от страна на Община Н. на документи с понасяне на всички неблагоприятни последици от това, еднакъв адрес на наддавач и ищец. Според ЧСИ притеснението идва от факта, че с подобна практика способът „изпълнение върху недвижим имот“ става неприложим по отношение на Община Н. - независимо от всички проверки и документи, които се събират по отношение на имота /нещо повече - на 09.02.2026 г. подобно решение е постъпило и по друго дело с длъжник Община Н./. Счита, че това е един „законен способ“ за заобикаляне на закона, който поставя под въпрос правната сигурност и всяка сделка или принудителна продажба на недвижим имот. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Длъжникът в изпълнителното производство - Община Н., не изразява становище. Присъединени взискатели „Д." ЕООД ЕИК ••••••• и „У. – Х.“ АД ЕИК ••••••• в о.с.з. изразяват становище за основателност на жалбата, която искат да бъде уважена, без да отговарят за разноски. Държавата чрез ТД на НАП - П. – офис С., в о.с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като не е участвала в производството по чл. 440 ГПК, поради което решението й е непротивопоставимо, а и възбраната върху имота е вписана преди вписване на ИМ при надлежно извършена от ЧСИ проверка относно принадлежността на имота към патримониума на длъжника. Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното: По допустимостта на жалбата: Според чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на това лице. В изпълнение на дадените от съда указания жалбоподателят с уточнителна молба от 17.02.2026г излага годни фактически твърдения, че в деня на налагане на възбраната е бил във владение на процесния недвижим имот, с оглед на което е процесуалноправно легитимиран да упражни правото си на защита по настоящия ред. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, ВКС, законът не предвижда изрично, че възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК изключва възможността за предявяването на иск по чл. 440 ГПК. Налице са два способа за защита на засегнатите от принудителното изпълнение права на трети лица, поради което, доколкото не е предвидена изрична поредност за упражняването им, третото лице има възможността само да определи, с оглед обема на защита, която се предоставя от всеки един от двата и последиците от нея, кой от тях да упражни, за да защити правата си. Следователно, обстоятелството, че третото лице е упражнило правото си на иск по чл. 440 ГПК, не препятства защитата му по чл. 435, ал. 4 ГПК, от която до този момент не се е възползвал. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на производството по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се прецени законосъобразността на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, не и по отношение на материалното право на собственост. Сила на пресъдено нещо за последното се създава с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като негов предмет е именно принадлежността на това право, което се отрича да е на длъжника. В случая, доколкото производство по чл. 440 ГПК вече е било проведено успешно, в настоящото не може да се преразглежда въпросът за принадлежността на вещта към патримониума на длъжника, тъй като със сила на пресъдено нещо тя е отречена, респ. не би могло да се стигне до отхвърляне на жалбата поради установяване, че имотът е бил собственост на длъжника при налагане на възбраната на основание чл. 435, ал. 4, изр. последно ГПК, тъй като обратното следва от СПН на постановеното решение. Доколкото легитимацията на жалбоподателя налага доказване на факта на владение при разглеждане на жалбата му по същество, в настоящото производство е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел за установяване факта на владение на имота към датата на възбраната. Така, от показанията на разпитания по делото св. М. С. /без родство и дела със страните/, неопровергани от доказателствената съвкупност, материалноправната легитимация на жалбоподателя е надлежно установена. Поради това и в качеството му на трето лице жалбоподателят разполага с правомощието по чл. 435, ал. 4 ГПК да обжалва всички действия на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещ, която в деня на възбраната е била в негово владение. Доколкото на обжалване подлежи самото насочване на изпълнението върху вещта, а не конкретното изпълнително действие, то с отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението по отношение на процесния недвижим имот безспорно се засягат легитимни права и законни интереси на жалбоподателя, защитими по настоящия процесуален ред. В случая няма спор, като това се установява и от данните по делото, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2013 г. на РС – Златоград с първоначален взискател Х. Р. Х. и длъжник - ОУ „В. Л.“ с. С., общ. Н., за принудително събиране на вземане за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 16.09.1994 г. - 15.07.2008 г. С решение от 27.07.2020 г. на Общински съвет - гр. Н. /второстепенен разпоредител с бюджетни средства с бюджет на Община Н./ ОУ В. Л. като неактивен субект е закрито, като трудовите правоотношения и материално - техническата база са преминали под управление на Община Н., конституирана като длъжник по делото в качеството й на универсален правоприемник. Покана за доброволно изпълнение й е връчена на 09.02.2024 г, а на 26.02.2025 г. - призовка за принудително изпълнение, с която е уведомена за насрочени описи на недвижими имоти, в т.ч. и на процесния имот с идентификатор •••••••. След извършване на описа, предявяване и стабилизиране на оценката е насрочена публична продан на имота за 28.05.2025 г. и отваряне на наддавателните предложения на 29.05.2025 г. При отваряне на последните единият от наддавачите е Н. А. М. гр. Н. ул. К. М. № *, /живуща на същия адрес като този на жалбоподателя и заварена в съседния имот 51319.501.21 по време на описа, а не в процесния, както твърди ЧСИ в мотивите си/, участвала и в проведеното устно наддаване /л. 296-297/, но необявена за купувач. След обявяване за купувач на лицето Г. А. и внасяне на дължимите суми от него е издадено постановление за възлагане от 06.06.2025г, като в срока за обжалване му по делото е постъпила обезпечителна заповед № 2/10.06.2025 г. по гр. д. № 202/1025 г /л. 363/, с която изпълнителното производство по отношение на процесния имот е спряно. Обезпечителната заповед е издадена в производство по чл. 440 ГПК по предявен от третото лице и настоящ жалбоподател отрицателен установителен иск спрямо първоначалния взискател и присъединените взискатели „Д." ЕООД и „У. – Х.“ АД. Няма спор, като това се установява и от мотивите на съдебното решение, че спрямо присъединения по право взискател Държавата в лицето на ТД на НАП исковата молба не е била насочена, нито публичният кредитор е бил впоследствие конституиран в процеса, като видно от изготвеното от ЧСИ разпределение от 05.08.2025г на л. 467 той е втори по ред привилегирован взискател с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД веднага след физическото лице – първоначален взискател, за сумата от общо 1 027 879.05 лв, докато останалите дружества - взискатели са хирографарни. Видно от материалите по делото към 10.06.2025 г., когато е издадена обезпечителната заповед, все още няма данни да е представено удостоверение от НАП за наличие на публични задължения на длъжника /удостоверението е от 25.07.2025г – след образуване на делото, но и преди постановяване на решението - 16.10.2025г/. В исковото производство ищецът обосновава правния си интерес с твърдение, че имотът е придобит от него по давност, а не принадлежи на длъжника. Няма спор, като това се установява и от съдържанието на съдебните актове – обезпечителна заповед и решение, че исковата молба е вписана след вписване на възбраната на имота, дори след издаване на постановлението за възлагане. Исковата претенция е уважена, като е признато за установено в отношенията между страните по делото /третото лице и настоящ жалбоподател, длъжника Община Н., първоначален взискател и присъединените дружества - взискатели с изключение на Държавата/, че процесният имот не принадлежи на длъжника. От мотивите на решението се разбира, че Община Н. е признала иска, макар производството да е продължило по общия исков ред, а не с решение по чл. 237 ГПК, както и че не е представила никакви документи в подкрепа на собственическите си права, в т.ч. преписките по съставяне на актовете за държавна и общинска собственост. Първоначалният взискател и „Д." ЕООД не са изразили становище в производството. Само от „У. – Х.“ АД е депозирано становище, но от мотивите на решението не става ясно какво е то. Няма спор също, че в рамките на изпълнителното производство до представяне на обезпечителната заповед, с която изпълнението е спряно по отношение на процесния имот, не са постъпвали възражения и жалби по чл. 435 ГПК от когото и да било, вкл. от третото лице – жалбоподател, което твърди и доказва, че е било във владение на имота в деня на възбраната. Установява се също, че от страна на ЧСИ са били извършени всички необходими действия по снабдяване с информация относно принадлежността на имота към патримониума на длъжника, доказана с актовете за държавна и общинска собственост /общо 3 бр./, както и за евентуално вписани възбрани, тежести или искови молби, каквито към момента на извършване на изпълнителните действия по продажба на имота не са били констатирани. На 08.01.2026 г. въз основа на влязлото в сила съдебно решение по чл. 440 ГПК и с твърдение, че имотът е придобит по давност от ищеца В. М. М., по делото е постъпила молба с искане за прекратяване на производството по отношение на процесния имот, по която е постановен обжалваният отказ. Отказът е незаконосъобразен по следните съображения: Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7, предложение последно ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 440 ГПК. Според разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 2017 г. по т. д. № 3 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440 ГПК предоставя защита на трето лице в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на това лице. Правният интерес от този иск произтича от твърдението на ищеца - трето лице по изпълнението, че негово право е засегнато от предприетите изпълнителни действия. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес от предявяването му. Този иск цели да изключи със сила на пресъдено нещо титулярството на длъжника като собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение и да осъществи основание за прекратяване на изпълнителния способ по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Действително, както вече бе споменато, предмет на производството по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, се разглежда само доколкото е необходимо да се прецени законосъобразността на обжалваното действие. Доколкото обаче към настоящия процесуален момент е налице влязло в сила решение по чл. 440 ГПК, отричащо правата на длъжника и представляващо основание за прекратяване на изпълнението по отношение на процесния имот, този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо и нито ЧСИ, нито настоящият съд могат да го преразглеждат. Тъй като целта на този иск е да се установи, че към датата на вписване на възбраната, длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на имота, върху който е насочено изпълнението, с уважаването му отпада правното действие на възбраната въобще с оглед принципа, че само имуществото на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите му. Неоснователно е позоваването на ЧСИ и на първоначалния взискател, че решението по чл. 440 ГПК им е непротивопоставимо, тъй като исковата молба е вписана след вписване на възбраната, дори след издаване на постановлението за възлагане. Действително, според чл. 453 т. 1 и т. 2 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната, както и решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. На практика с вписването на възбраната длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с имота си, като извършените от него след вписването й разпореждания или учредявания на вещни права са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, на които прехвърлянето и учредяването на такива права, както и решенията по подлежащите на вписване искови молби, които не са били вписани преди възбраната, са непротивопоставими. Целта на тези разпоредби, уреждащи непротивопоставимост на невписани актове, е имотът да се запази в патримониума на длъжника и да служи за удовлетворяване вземанията на взискателя. Според чл. 114 ЗС вписването на исковите молби по правило има оповестително действие - да даде гласност на съдебния спор относно имоти и само в изрично предвидените от закона случаи то има и защитно действие спрямо трети лица. Такива напр. са хипотезите на чл. 33, ал. 3 ЗЗД , чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, чл. 227, ал. 5 от ЗЗД , които изрично предвиждат, че унищожението поради крайна нужда на договора, развалянето на подлежащи на вписване договори и отмяната на дарението, не засягат правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Такова трето лице е и взискателят по отношение на правото му да се удовлетвори от имота на длъжника, върху който е вписал възбрана преди вписване на исковата молба. Така, съдебното решение за унищожението, развалянето или отмяната на договора, по силата на който длъжникът е придобил собствеността върху имота, няма да бъде противопоставимо на взискателя, вписал възбрана върху този имот преди вписването на исковата молба, по която е постановено решението, и няма да засегне правото му да се удовлетвори от този имот, независимо че той вече не е в патримониума на длъжника. Разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК обаче се отнася само до тези искови молби, чието вписване има и защитно, а не само оповестително действие. Според чл. 112, б. А от ЗС, в редакцията след измененията по ПЗР на ЗКИР /в сила от 01.01.2001 г. /, на вписване подлежат и актовете, с които се признават вещни права, вкл. констативните нотариални актове, а съгласно чл. 114, б. В вр. чл. 112, б. З от ЗС се вписват и исковите молби, заместващи тези актове. Вписването на тези искови молби, което важи и за отрицателните установителни искове за собственост, какъвто е искът по чл. 440 ГПК, има само оповестително действие спрямо третите лица - да даде гласност на правния спор и не влиза в предметния обхват на защитата на взискателя по чл. 453, т. 1 и т. 2 от ГПК. Доколкото с иска по чл. 440 ГПК със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната, принудително изпълнение спрямо него не може да бъде провеждано. Както се приема в Определение № 2726 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 613 по описа за 2024 година, публичната продан на недвижим имот по ГПК е деривативно придобивно основание. По аргумент от чл. 496, ал. 2 ГПК трето лице може да претендира самостоятелни права върху имота и да ги противопостави на купувача от проданта, ако може да ги противопостави и на взискателя. Придобиването по давност е оригинерно придобивно основание, което не изисква праводаване, т. е. то е противопоставимо на всички. Същевременно вписването на исковата молба по иск за собственост има само оповестително действие. Защитата, която чл. 453, ал. 1, т. 2 ГПК осигурява на взискателя и на присъединилите се кредитори, се отнася за действия, които предприема длъжникът, защото противопоставимостта има значение, когато се извършват действия от един и същ прехвърлител, респективно от длъжника, срещу когото е наложена тежестта. Ако имотът принадлежи на трето лице, наложената възбрана не произвежда действие, т. е., ако искът за собственост би бил основателен, наложената възбрана не произвежда действие и решението ще е противопоставимо на кредитора - взискател, вписал възбрана върху чужд имот, а не на имот на длъжника. /В този смисъл ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК/. Същевременно нормата на чл. 440 ГПК допуска трето лице, чийто права са засегнати, да предяви иск против взискателя и длъжника, с който да установи, че имотът, по отношение на който е насочено изпълнение, не принадлежи на длъжника, като не поставя предявяването на този иск в зависимост от това дали е вписана възбрана. Задължителната съдебна практика – ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., приема, че този иск може да бъде предявен и като положителен установителен или като иск по чл. 108 ЗС. Освен това, налагането на възбрана върху недвижим имот не е пречка трето лице да упражнява владение върху него, защото придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост и правилата за противопоставимост на сделките след възбраната не се прилагат, в какъвто смисъл е и решение № 292/05.11.2013 г. по гр. д. № 1291/2012 г. на ВКС, четвърто г. о. Колкото до признанието на иска от страна на длъжника и обоснованото съмнение на ЧСИ относно симулативност на процеса, те са без значение за изхода на спора, чийто единствен законосъобразен резултат е прекратяване на изпълнителното производство по отношение на имота, за който е представено решение по чл. 440 ГПК, отричащо принадлежността му към патримониума на длъжника. Ако от евентуална симулативност взискателите търпят вреди, те могат да потърсят защита на правата си по общия исков ред. По принцип резонен е доводът на ЧСИ, както и на Държавата, че в производството по чл. 440 ГПК публичният кредитор не е участвал в качеството му на присъединен взискател. Действително, към датата на образуване на делото държавата все още не е била присъединена по право като взискател в производството, но само около месец и половина след това, както и близо три месеца преди постановяване на решението, тя вече е страна в изпълнителното производство, участва и в разпределението на суми от 05.08.2025г. Същевременно според чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Няма спор в съдебната практика, че нормите на чл. 458 ГПК, чл. 191, ал. 3 и ал. 5 ДОПК са императивни. Те предвиждат задължения за ЧСИ да изпрати съобщение до НАП за започналото принудително изпълнение и след това за извършеното разпределение по изпълнителното дело, като няма право да продължава производството преди получаване на удостоверението от НАП за наличие на публични задължения на длъжника - чл. 191, ал. 5 ДОПК. Тази забрана е в сила до изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението за започналото изпълнение и за всяко разпределение. След изтичане на посочения срок няма пречка да се продължи изпълнението, но съдебният изпълнител е длъжен да вземе предвид съобщеното му до този срок публично задължение, както и съобщеното му след това, до датата на разпределението. Императивните норми са ясни и категорични и са установени в обществен интерес с цел да гарантират правото на държавата да участва в изпълнението като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания. Според чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Вярно е, че по иск по чл. 440 ГПК участниците в изпълнителното производство - взискател и длъжник, са задължителни необходими другари. Чл. 440, ал. 2 ГПК изисква искът да се предяви срещу взискателя и длъжника, което означава, че участието им като ответници е предпоставка за допустимост на иска, предявен от третото лице, както и че решението следва да е еднакво спрямо тях. Тази съвместна пасивна процесуална легитимация обаче касае само първоначалния взискател и длъжника, тъй като по отношение на присъединените взискатели действа разпоредбата на чл. 457, ал. 4 ГПК, според която при иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател, като присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари, а издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото. Същевременно, според чл. 216, ал. 2 ГПК постановеното решение обвързва и неучаствалия в процеса необходим другар, като той може да упражни процесуалното си право по чл. 304 ГПК. Доколкото отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, както е в случая /чл. 457, ал. 4 ГПК/, тъй като решението не може да бъде различно спрямо отделните участници в изпълнителното производство, единственият път за защита на Държавата е този по чл. 304 ГПК. Действително, общината, признавайки иска и непредставяйки преписката по съставяне на актовете за частна общинска собственост, на практика се е разпоредила с предмета на делото /с правото й на собственост върху възбранения имот/ след вписване на възбраната в нарушение на чл. 453 т. 1 ГПК. Доколкото обаче съдът не е постановил решение при признание на иска, съдебният му акт не би могъл да се разглежда като попадащ в забранителната хипотеза на чл. 453 т. 1 ГПК, като това обстоятелство се сочи само като индиция за евентуална злоупотреба с процесуални права, целяща увреждане правата и законните интереси на взискателите и най – вече на привилегирования публичен кредитор с най – голямо вземане спрямо длъжника и най – значим правен и материален интерес от отхвърляне на иска. На практика останалите присъединени взискатели, участвали в исковия процес, които като хирографарни кредитори не биха могли да се удовлетворят от принудителното изпълнение преди Държавата, не са имали интерес от отхвърляне на иска, тъй като евентуална продажба на имота не би ги ползвала. Подобна процесуална ситуация обаче би могла да бъде ревизирана само по реда на чл. 304 ГПК предвид изричната повеля на закона, че решението има сила и спрямо неучаствалия присъединен взискател в исковото производство. Поради това обжалваният отказ следва да бъде отменен, а изпълнителното производство – прекратено. Макар никой от ответниците по жалбата да не е дал повод за образуване на делото, тъй като до представяне на обезпечителната заповед, с която изпълнението е спряно по отношение на процесния имот, не са постъпвали възражения и жалби по чл. 435 ГПК от когото и да било, вкл. от третото лице – жалбоподател, от значение за отговорността за разноски по общото правило на ГПК е и становището им по жалбата – дали я оспорват или я намират за неоснователна. Поради това ответниците по жалбата, които я оспорват, а именно първоначалният взискател и Държавата в лицето на ТД на НАП, следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя направените от него разноски, които се установяват в размер на 12.78 евро - ДТ и 310 лв, равняващи се на 158,50 евро - адвокатско възнаграждение или общо 171.28 евро съобразно списък на разноските на л. 34 и доказателствата за действително направен разход в този размер. По изложените съображения съдът