Решение № 193 от 22.5.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 326/2025 г.

Предявените са искове с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от Закона за •••, ••• представлява Държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР- 39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на •••, г-н ••• - директор на дирекция „Държавни вземания” в Централно управление на ••• е оправомощен да представлява Държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато Държавата е кредитор.

Посочва, че в законоустановения срок, на основание 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, предявява иск за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 490 667,32 лв., от които 250 074,77 лева - главници и 240 592,55 лева - лихви, неприети в производството по несъстоятелност на „•••.

Излага следните съображения:

С Решение № 152 от 12.05.2016 г., постановено по т. д. № 269/2015 г. по описа на Окръжен съд ••• е обявена неплатежоспособността на „••• и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20160512144050.

В ТРРЮЛНЦ под № 20250513182646 по партидата на „••• е обявен списък на неприетите вземания на кредитори на търговеца по чл. 688, ал. 3 от Търговския закон, в който са включени посочените по-горе публични вземания, предявени от ••• молба с изх. № 37-30-82#1/12.03.2025г.

В законоустановения срок ••• е подала възражение с изх. № 37-30- 82#2/20.05.2025 г. срещу неприемането на вземанията.

С Определение № 260130/20.08.2025 г., постановено по т.д. № 269/2015 г. по описа на Окръжен съд •••, подаденото възражение е оставено без уважение като неоснователно и списъкът на неприетите вземания е одобрен без изменения. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под № 20250820125221.

Предвид горното, ищецът предявява иск за установяване

съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 490 667,32 лв., от които 250 074,77 лева - главници и 240 592,55 лева - лихви, неприети в производството по несъстоятелност на „•••, поради следното:

Посочва, че част от неприетите публични вземания в общ размер на 7411.07 лв. представляват вземания за републикански и местни данъци.

Излага съображения, че редът за установяване на публични вземания за данъци, дължими по силата на Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е регламентиран в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Първата фаза от установяването на публичните вземания е определяне на размера им от страна на данъчно-задълженото лице с декларация, подадена по реда на съответния данъчен закон, като публичното вземане подлежи на внасяне в сроковете, определени в закона по силата на чл. 105 от ДОПК.

Посочва, че публичните вземания са установени със следните декларации, подадени от длъжника:

1. Декларация образец 6 вх. № 240021904412684/07.05.2019 г. за м. 01.2018 г.:

2. Декларация образец 6 вх. № 240021904412684/07.05.2019 г. за м. 02.2018 г.;

3. Декларация образец 6 вх. № 240021904408421/07.05.2019 г. за м. 03.2018 г.:

4. Декларация образец 6 вх. № 240021904408421/07.05.2019 г. за м. 04.2018 г.:

5. Декларация образец 6 вх. № 240021904412153/07.05.2019 г. за м. 05.2018 г.:

6. Декларация образец 6 вх. № 240021902495397/20.03.2019 г. за м. 02.2019 г.:

7. Декларация образец 6 вх. № 240021903174844/09.04.2019 г. за м. 03.2019 г.;

8. Декларация образец 6 вх. № 240021904464244/09.05.2019 г. за м. 04.2019 г.:

9. Декларация образец 6 вх. № 240021905245303/03.06.2019 г. за м. 05.2019 г.;

10. Декларация образец 6 вх. № 240021906115188/02.07.2019 г. за м. 06.2019 г.;

11. Декларация образец 6 вх. № 240021907223557/14.08.2019 г. за м. 07.2019 г.;

12. Декларация образец 6 вх. № 240021907888284/04.09.2019 г. за м. 08.2019 г.;

13. Декларация образец 6 вх. № 240021908713159/01.10.2019 г. за м. 09.2019 г.;

14. Декларация образец 6 вх. № 240021909642684/05.11.2019 г. за м. 10.2019 г.;

15. Декларация образец 6 вх. № 240021910516317/04.12.2019 г. за м. 11.2019 г.

Декларациите са подадени от „••• и представляват частни свидетелстващи документи относно обстоятелствата, релевантни за определяне на дължимия данък, чиито размери са законово регламентирани и данъчно-задълженото лице е определило въз основа на правно-релевантните по съответните закони факти. По същество декларациите удостоверяват неизгодни за подалото ги лице факти: като е подало изброените по-горе декларации, дружеството извънсъдебно е признало размера на дължимия от него данък, който следва да внесе в определените в закона срокове.

По отношение на публичните общински вземания, предмет на иска:

Ищецът взема становище, че публичните вземания представляват вземания за данък върху недвижимите имоти за календарните 2015 г. и 2016 г. и са установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109748 - 1/27.06.2023 г. на •••, който е връчен на синдика на дружеството, видно от известие за доставяне № ИД PS 8000 2QHNYG Z. Съгласно отбелязване в акта, извършено от длъжностно лице на общината, същият е влязъл в сила на 17.07.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК, когато вземанията са установени с влезли в сила актове, синдикът незабавно ги включва в списъка на приетите от него вземания така, както са предявени. Същите не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от ТЗ, включително и чрез предявяване на установителен иск по реда на чл. 694 от същия закон. Посочената разпоредба е създадена с оглед обществения интерес от попълване на фиска и има за цел защита на публичните вземания, установени с влезли в сила актове след изчерпването на възможностите на обжалването им по административен и съдебен ред. В този смисъл се позовава на съдебната практика, обективирана в Решение № 43 от 20.06.2014 г. по т.д. № 2471/2013 г. на ВКС, I-во, Т.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което касационната инстанция приема, че „забраната по чл. 164, ал. 4 от ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица, не участвали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността“.

Счита, че цитираната разпоредба на ДОПК има императивен характер и не прави разграничение между вземания, възникнали до и след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, поради което счита, че синдикът незаконосъобразно е включил публичните вземания, установени с влязъл в сила акт, в списъка на неприети вземания на кредитори на длъжника.

Посочва, че част от неприетите публични вземания в общ размер на 21 690,27 лв. представляват вземания за задължителни осигурителни вноски, установени с подадени от длъжника декларации образец 6, както следва:

1. Декларация образец 6 вх. № 240021902495397/20.03.2019 г. за м. 02.2019 г.;

2. Декларация образец 6 вх. № 240021903174844/09.04.2019 г. зам. 03.2019 г.;

3. Декларация образец 6 вх. № 240021904464244/09.05.2019 г. за м. 04.2019 г.;

4. Декларация образец 6 вх. № 240021905245303/03.06.2019 г. за м. 05.2019 г.;

5. Декларация образец 6 вх. № 240021906115188/02.07.2019 г. за м. 06.2019 г.:

6. Декларация образец 6 вх. № 240021907223557/14.08.2019 г. за м. 07.2019 г.;

7. Декларация образец 6 вх. № 240021907888284/04.09.2019 г. за м. 08.2019 г.;

8. Декларация образец 6 вх. № 240021908713159/01.10.2019 г. за м. 09.2019 г.;

9. Декларация образец 6 вх. № 240021909642684/05.11.2019 г. за м. 10.2019 г.;

10. Декларация образец 6 вх. № 240021910516317/04.12.2019 г. за м. 11.2019 г.

Излага съображения, че декларациите са подадени от „••• по реда на КСО и представляват частни свидетелстващи документи относно

обстоятелствата, релевантни за определяне на дължимите задължения за задължителните осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО определя кръга на задължително осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по кодекса лица. По своята същност Декларациите образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, съдържат данни за дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, здравно осигуряване, фонд ГВРС за всички осигурени от длъжника лица, наети по трудови и приравнени на тях правоотношения. С подаването на декларациите образец № 6, „••• извънсъдебно е признало размера на дължимите от него задължителни осигурителни вноски, които е следвало да внесе в законоустановените срокове.

Посочва, че част от неприетите публични вземания в общ размер на 461 565,98 лв. представляват вземания за държавни такси с изпълнително основание Изпълнителен лист от 15.01.2016 г., издаден от гр. д. № 49739/2015 г. по описа на ••• районен съд.

Доколкото публичните вземания за държавни такси са установени с влязъл в сила акт по изложени по-горе съображения относно приложението на императивната разпоредба на чл. 164, ал. 4 от ДОПК, счита че синдикът незаконосъобразно е включил вземанията в списъка на неприети вземания на кредитори на длъжника.

По отношение дължимостта на лихвите върху публичните вземания за главници, посочени в. т. I, т. II и т. III от исковата молба, моли съда да приеме следното:

Вземанията за лихви са акцесорни и като такива не могат да възникват сами по себе си. Те възникват в зависимост от главния дълг, следват главното задължение, прехвърлят се и се залагат заедно с него. По своето правно естество лихвата се явява обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ДОПК за неплатените в сроковете за доброволно плащане публични вземания се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. ДОПК не съдържа специални правила по отношение изчисляването размера на лихвата, поради което се прилагат специалните закони - Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, в който е закрепено императивното правило, че за неплатените в сроковете за доброволно плащане данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва, която е основният лихвен процент плюс 10 пункта. Дължимата лихва върху невнесените в срок осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи, възникнали след 31.12.2012 г., е в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта, което правило е закрепено в чл. 113 от КСО.

По отношение на твърденията, изложени в производството по чл. 690 и сл. от ТЗ, за погасяване на публичните вземания по давност, моли съда да приеме следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки, а съгласно ал. 2 на същия член давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.

Посочва, че видно от приложено към исковата молба писмо с изх. № С250024-178- 0010166/30.05.2025 г. на ТД на НАП - ••• офис ••• и приложените доказателства към него, в конкретния случай са налице обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на давностните срокове по смисъла на посочените по-горе разпоредби.

На следващо място, давността е спряна и прекъсната на основание чл. 685а от ТЗ с предявяването на публичните вземания пред съда по несъстоятелността молба с изх. № 37-30-82#1/12.03.2025 г. Предявяването на вземанията води и до непогасяването им по абсолютна давност по силата на чл. 171, ал. 2. т. 2 от ДОПК.

Ищецът посочва, че към исковата молба, в съответствие с изискванията на чл. 366 от ГПК прилага и моли съда да приеме справка за размера на неприетите вземания по отделни основания. Моли съда да има предвид, че видно от справката размерът на предявените вземания с посочените изпълнителни основания е 490 737,93 лв., от които 250 074.77 лева - главници и 240 663,16 лева - лихви, включените в списъка на неприетите вземания публични вземания с посочените изпълнителни основания е 490 667.32 лв., от които 250 074,77 лева - главници и 240 592.55 лева - лихви, поради което предмет на исковата молба е именно тази сума.

Посочва, че част от неприетите публични вземания в общ размер на 239 906,62 лв., от които 232 221,51 лв. - главници и 7 685,11 лв. - лихви с изпълнителни основания посочени в т. I и т. III от исковата молба /Акт за установяване на задължения по чл. 107. ал. 3 от ДОПК № СВ 109748 - 1/27.06.2023 г. на ••• и Изпълнителен лист от 15.01.2016 г., издаден от гр. д. № 49739/2015 г. по описа на ••• районен съд/ са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника - 12.05.2016 г.

Във връзка с изложеното, моли на основание чл. 694 от ТЗ съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 490 667,32 лв., от които 250 074,77 лева - главници и 240 592,55 лева - лихви, начислени до 17.02.2025 г., неприети в производството по несъстоятелност на „•••, както и лихвите, начислени от 18.02.2025 г. до окончателното погасяване на главниците, от които публични вземания в общ размер на 239 906,62 лв., в това число: 232 221,51 лв. - главници и 7685,11 лв. - лихви са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника.

Претендира присъждане на всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът „••• не представя отговор в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК.

Постъпил е отговор на исковата молба от В. П. М. – постоянен синдик на „•••, с който взема становище, че предявения иск по същество е неоснователен, като в подкрепа на твърдението си излага следните съображения:

На първо място счита, че твърдението на ищеца, че синдикът е задължен „незабавно“ да приеме публичните вземания за данъци по ЗМДТ, единствено поради обстоятелството, че същите са установени с акт за установяване на публични задължения (Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109748 -1/27.06.2023 г. на •••), е неоснователно и не може да бъде споделено.

Посочва, че ищецът е изложил подробни доводи относно

задължителната сила на акта за установяване на публичните вземания, включително спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността, позовавайки се на съдебна практика на ВКС в тази връзка.

Синдикът обръща внимание, че тези доводи и цитираната съдебна практика са напълно неотносими към процесния спор. Това е така, тъй като в настоящия случай не се спори относно задължителната установителна сила на акта относно размера и основанието на вземанията, а се спори досежно възможността вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, да бъдат предявявани в производството по несъстоятелност след сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ.

Излага съображения, че в действителност, с представения от НАП Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109748 - 1/27.06.2023 г. на ••• се установяват публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2015г. до 2020г. Съгласно съдебната практика, задълженията за данък върху недвижимите имоти възникват, считано от 1 -ви януари на годината, за която се отнасят. /В този смисъл е Определение № 3711/30.09.2024г. по т.д. 196/2024г. на СГС, TO, VI-23 състав/.

Съответно вземанията за данък върху недвижимите имоти за 2015г. са възникнали към 01.01.2015г., а вземанията за данък върху недвижимите имоти за 2016г. - към 01.01.2016г. С оглед на това счита за напълно безспорно, че вземанията за данък върху недвижимите имоти за 2015г. и 2016г., обективирани в горецитирания Акт за установяване на задължения, са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 12.05.2016г.

Обстоятелството, че цитираният Акт за установяване на задължения, издаден от ••• е издаден след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не освобождава НАП от задължението да предяви публичните вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685, ал.1 от ТЗ и чл. 688, ал.1 от ТЗ /В този смисъл се позовава на константна практика на ВКС, обективирана в Решение № 50181/03.02.2023г. по т.д. 1777/2021г. на ВКС, ТК, 1 ТО и Решение № 4/21.07.2022г. по т.д. 2475/2020г. на ВКС, ТК, 1 ТО/

Така, в Решение № 4/21.07.2022г. по т.д. 2475/2020г. на ВКС, ТК, 1 ТО е прието, че: „Публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ, респ. чл.688 ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688 ал. 1 предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688 ал. 1 пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ“.

С оглед на горното, според синдика, се налага безспорният правен извод, че вземанията за данък върху недвижимите имоти за 2015г. и 2016г., установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109748-1/27.06.2023 г. на •••, са предявени след сроковете по чл. 685, ал. 1, ТЗ и чл.688, ал. 1 ТЗ, съответно същите правилно са включени в списък на неприети вземания.

На следващо място, синдикът заявява, че изцяло поддържа становището си, подробно изложено и пред съда по несъстоятелността в производството по чл. 690 от ТЗ, че публичните вземания за данъци по ЗДДФЛ (посочени в т. I от обстоятелствената част на исковата молба и в т. 1 от процесния Списък № 10 на неприетите вземания) са погасени по давност, така както и публичните вземания за задължителни осигурителни вноски (посочени в т. II от обстоятелствената част на исковата молба и в т.I от процесния Списък № 10 на неприетите вземания). Тези претендирани от ищеца вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски произтичат от цитираните от ищеца в исковата молба и в процесния списък на неприети вземания декларации - образец 6.

Посочва, че съдът по несъстоятелността правилно е приел, че публичните вземания за данъци по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски по КСО, произтичащи от посочените от ищеца декларации - образец 6, са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

Този извод спрямо публичните вземания за данъци по ЗДДФЛ се извлича от разпоредбата на чл.65, ал. 11 от ЗДДФЛ, съгласно която данъкът се внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Идентично, по отношение на публичните вземания за задължителни осигурителни вноски по КСО, разпоредбата на чл.7, ал.1 от КСО предвижда, че осигурителните вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

С оглед на горното, задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски по последната цитирана в Списък № 10 декларация образец 6 вх. № 240021910516317, подадена на 4.12.2019г. и отнасяща се за м. ноември 2019г., са погасени по давност на 01.01.2025г. Съответно, вземанията по предходните декларации образец 6 също са погасени по давност към тази дата.

На трето място, синдикът посочва, че специално внимание заслужава обстоятелството, че в хода на производството по оспорване на съставения от синдика списък на неприети вземания, НАП в нито един момент не е оспорила погасяването на тези публични вземания по давност, доколкото същото действително е безспорно.

Посочва, че видно от съдържанието на подаденото от НАП възражение, в производството по чл. 690 и сл. от ТЗ (приложено от ищеца като приложение № 23 към исковата молба), единствените възражения на НАП досежно погасяването по давност на процесните вземания се основават на неоснователните съображения, изложени от НАП, че синдикът няма правомощия да прилага погасителна давност спрямо предявените от кредитор вземания.

Счита, че тези възражения на НАП правилно са отхвърлени като неоснователни от съда по несъстоятелността, като съдът възприел, че синдикът, в качеството си на субституент на всички кредитори в производството по несъстоятелност, има право да извършва правни и фактически действия, водещи до опазване или увеличаване на масата на несъстоятелността на дружеството - длъжник. Безспорно е, че приемането на вземания, погасени по давност, уврежда масата на несъстоятелността, респ. уврежда интересите на всички останали кредитори.

С приемането на такива погасени по давност вземания, синдикът би поставил по недопустим начин останалите кредитори в по-неблагоприятно положение. С оглед на това съдът по несъстоятелността правилно възприел, че преценката на синдика за погасяване на неприетите вземания, поради погасяването им по давност, е извършена изцяло в интерес на масата на несъстоятелността и останалите кредитори.

Не на последно място, съдът по несъстоятелността правилно отхвърлил и възражението на НАП, че възражение за погасителна давност може да извършва единствено длъжника, като отчита за безспорно, че възражение за погасителна давност могат да заявяват и други кредитори в производството по несъстоятелност, съответно и синдикът като техен субституент. Синдикът има и правомощието да представлява предприятието, респ. и дружествотодлъжник, с оглед на което е изцяло процесуално легитимиран да приложи института на погасителната давност спрямо предявени в производството по несъстоятелност вземания.

Синдикът посочва, че в настоящото производство, НАП излага изцяло нови съображения за спиране и прекъсване на погасителната давност, изложени в т.V от обстоятелствената част на исковата й молба, каквито твърдения не са били правени в производството по чл. 690 от ТЗ пред съда по несъстоятелността. Нещо повече, ищецът подкрепя тези свои нововъведени твърдения с доказателства, които не са били представени и разгледани в производството по разглеждане на възраженията срещу съставения от синдика списък на неприетите вземания.

Излага съображения, че по своето същество производството по чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ представлява повторна проверка на основателността на определението на съда по несъстоятелността, с което е оставено без уважение възражението на кредитор срещу неприемането на неговото вземане в производството по несъстоятелност. В този смисъл се явява недопустимо кредиторът с неприето вземане да изменя съществено твърденията си, спрямо изложените от него в производството по чл. 690 от ТЗ, както и да представя нови доказателства, с които е могъл да се снабди и да представи в производството по чл. 690 от ТЗ.

Посочва, че аргумент в тази насока е и възприетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/03.12.2018г. по тьлк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, че в производството по чл. 690 от ТЗ за разглеждане на възраженията срещу съставените от синдика списъци са допустими и всякакви доказателствени средства, с оглед пълното доказване на основанието и размера на оспорваните приети или неприети вземания. С оглед на горното счита, че нововъведените от НАП фактически твърдения за прекъсване и спиране на давността на процесните вземания се явяват преклудирани, като несвоевременно направени, а представените в подкрепа на тези твърдения доказателства се явяват недопустими, поради което моли същите да не бъдат приемани като доказателства по делото.

Въпреки това обаче, дори и разгледани по същество, тези нови твърдения на НАП счита, че се явяват напълно неоснователни. Ищецът твърдял, че е „видно“ от представените към исковата молба доказателства, че са „налице обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на давностните срокове“, без обаче да конкретизира какви са тези обстоятелства, кога са настъпили и в какво се изразяват.

Нещо повече, представените от НАП документи в тази връзка представляват единствено разпореждания за присъединяване на публичен взискател по образувани при ТД на НАП - Пловдив изпълнителни дела, които разпореждания не представляват обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на давността по чл. 172 от ДОПК.

Колкото до изложените от НАП съображения относно това, че издаването на Акт за установяване на публични задължения прекъсва давността, то синдикът счита, че следва да се има предвид, че неприетите вземания за местен данък за 2015г. и 2016г. са включени в списъка на неприетите вземания не поради погасяването им по давност, а поради обстоятелството, че представляват непредявени в срок вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, съответно възможността за предявяването им в производството по несъстоятелност на „••• /н./ се явява преклудирана.

Посочва, че неоснователно НАП твърди, че синдикът незаконосъобразно е включил в Списък № 10 на допълнително предявените неприети вземания публични вземания за държавни такси, ведно с лихви върху тях, възникнали на основание Изпълнителен лист № от 15.01.2016г. по гр. д. № 49739/2015 г. на ••• районен съд.

Ищецът излага съображения, че тези вземания са установени с „влязъл в сила акт“, поради което синдикът е задължен да включи същите в списък на приети вземания. Подобно съображение счита, че не може да бъде споделено.

Цитираният изпълнителен лист е издаден на 15.01.2016г. - четири календарни месеца преди датата на Решението за откриване на производството по несъстоятелност на „•••/н./ - 12.05.2016г.

С оглед на горното, освен че вземанията по изпълнителния лист се явяват също погасени по давност, то тези вземания са предявени и след изтичане на сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ, поради което не биха могли да бъдат включени в списък на допълнително предявени приети вземания. Разпоредбата на чл. 688, ал.1, изр. последно от ТЗ, изрично и недвусмислено посочва, че вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват след сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 от ТЗ.

Имайки предвид всичко гореизложено, синдикът счита, че процесните публични вземания за данъци по ЗДДФЛ и ЗМДТ, задължителни

осигурителни вноски по КСО и държавни такси правилно са включени в Списък № 10 на допълнително предявените неприети вземания, съответно съдът по несъстоятелността напълно правилно, обосновано и законосъобразно е оставил възражението на НАП по чл.690, ал.1 от ТЗ без уважение и е одобрил без изменения така съставения списък с неприети вземания.

Предвид всичко изложено твърди, че искът на НАП се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от НАП иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

С Решение № 152/12.05.2016 г., постановено по т. д. № 269/2015 г. по описа на Окръжен съд - ••• е обявена неплатежоспособността на „••• и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20160512144050 на 12.05.2016г.

В ТРРЮЛНЦ под № 20250513182646 на 13.05.2025г. по партидата на „••• е обявен списък на неприетите вземания на кредитори на търговеца по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който са включени процесните публични вземания, предявени от ••• молба с изх. № 37-30-82#1/12.03.2025г., постъпила по делото за несъстоятелност с вх. № 260271/17.03.2025г. /с пощ. клеймо от 13.03.2025г./. В законоустановения срок ••• е подала възражение с вх. № 260461/22.05.2025г. /пощ. клеймо от 20.05.2025г./ срещу неприемането на вземанията.

С Определение № 260130/20.08.2025 г., постановено по т.д. № 269/2015 г. по описа на Окръжен съд - •••, подаденото възражение е оставено без уважение като неоснователно и списъкът на неприетите вземания е одобрен без изменения. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под № 20250820125221 на 20.08.2025г.

Настоящата искова молба е предявена с вх. № 11339/05.09.2025г. /пощ. клеймо от 03.09.2025г./ в срока по чл. 694 ал. 6 от ГЗ.

По делото не е спорно, че част от неприетите публични вземания в общ размер на 7 411, 07 лв. /главници в размер на 4 519, 07 лв. и лихви в размер на 2 892 лв. представляват вземания за местни данъци и такса смет, за които са представени следните декларации, подадени от длъжника:

1. Декларация образец 6 вх. № 240021904412684/07.05.2019 г. за м. 01.2018 г.:

2. Декларация образец 6 вх. № 240021904412684/07.05.2019 г. за м. 02.2018 г.;

3. Декларация образец 6 вх. № 240021904408421/07.05.2019 г. за м. 03.2018 г.:

4. Декларация образец 6 вх. № 240021904408421/07.05.2019 г. за м. 04.2018 г.:

5. Декларация образец 6 вх. № 240021904412153/07.05.2019 г. за м. 05.2018 г.;

6. Декларация образец 6 вх. № 240021902495397/20.03.2019 г. за м. 02.2019 г.:

7. Декларация образец 6 вх. № 240021903174844/09.04.2019 г. за м. 03.2019 г.;

8. Декларация образец 6 вх. № 240021904464244/09.05.2019 г. за м. 04.2019 г.:

9. Декларация образец 6 вх. № 240021905245303/03.06.2019 г. за м. 05.2019 г.;

10. Декларация образец 6 вх. № 240021906115188/02.07.2019 г. за м. 06.2019 г.;

11. Декларация образец 6 вх. № 240021907223557/14.08.2019 г. за м. 07.2019 г.;

12. Декларация образец 6 вх. № 240021907888284/04.09.2019 г. за м. 08.2019 г.;

13. Декларация образец 6 вх. № 240021908713159/01.10.2019 г. за м. 09.2019 г.;

14. Декларация образец 6 вх. № 240021909642684/05.11.2019 г. за м. 10.2019 г.;

15. Декларация образец 6 вх. № 240021910516317/04.12.2019 г. за м. 11.2019 г.

По делото е представен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109748 - 1/27.06.2023 г. на ••• /л.21/, в който е посочено, че публичните вземания за данък върху недвижимите имоти за календарните 2015 г. и 2016 г. са в размер на 258, 21 лв. и съответно в размер на 290, 32 лв.

По делото не е спорно, че част от неприетите публични вземания са в общ размер на 21 690,27 лв./главници в размер на 13 334, 19 лв. и лихви в размер на 8 356, 08 лв./, представляват вземания за задължителни осигурителни вноски, установени с подадени от длъжника декларации образец 6, както следва:

1. Декларация образец 6 вх. № 240021902495397/20.03.2019 г. за м. 02.2019 г.;

2. Декларация образец 6 вх. № 240021903174844/09.04.2019 г. за м. 03.2019 г.;

3. Декларация образец 6 вх. № 240021904464244/09.05.2019 г. за м. 04.2019 г.;

4. Декларация образец 6 вх. № 240021905245303/03.06.2019 г. за м. 05.2019 г.;

5. Декларация образец 6 вх. № 240021906115188/02.07.2019 г. за м. 06.2019 г.:

6. Декларация образец 6 вх. № 240021907223557/14.08.2019 г. за м. 07.2019 г.;

7. Декларация образец 6 вх. № 240021907888284/04.09.2019 г. за м. 08.2019 г.;

8. Декларация образец 6 вх. № 240021908713159/01.10.2019 г. за м. 09.2019 г.;

9. Декларация образец 6 вх. № 240021909642684/05.11.2019 г. за м. 10.2019 г.;

10. Декларация образец 6 вх. № 240021910516317/04.12.2019 г. за м. 11.2019 г.

По делото е представен изпълнителен лист от 15.01.2016 г. издаден по ч. гр. д. № 49739/2015 г. по описа на Районен съд - •••, видно от който „••• и „••• ЕАД са осъдени да заплатят на Районен съд – ••• държавна такса в размер на 232 221, 51 лв., като върху така посочената сума се претендира лихва в размер на 7 685, 11 лв. възникнала до решението за откриване на производство по несъстоятелност и лихва в размер на 221 659, 36 лв. възникнала след решението за откриване на производство по несъстоятелност за периода от 13.05.2016 г. до 17.02.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът НАП като кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „••• /в несъстоятелност/ е предявил иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на неприетото си вземане, като кредиторът – ищец е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил без уважение възражението. Съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в ТР на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и се разглежда от друг състав на съда. В случая определението за одобряване на списъка е обявено в ТРРЮЛНЦ на 20.08.2025 г., а исковата молба е постъпила в съда с вх. № 11339/05.09.2025 г., като е подадена по пощата на 03.09.2025 г., т.е. в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ и съобразно чл. 62, ал. 2 от ГПК. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.

В настоящото производство, не е спорен нито вида на претендираните вземания, нито техния размер.

Първият спорен по делото въпрос е дали публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респективно чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в Списъка на приети вземания под условие – чл. 164, ал. 5 ДОПК или предявяването на публично задължение, установено със специален акт, възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, не се обвързва със срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ кредиторите предявяват писмено вземанията си пред Съда по несъстоятелността в месечен срок от вписването в ТРРЮЛНЦ на решението, с което се открива производството по несъстоятелност. С разпоредбата на чл. 688, ал. 1 ТЗ е предоставена допълнителна възможност да се предявяват вземанията в случай, че срокът по чл. 685 ТЗ е пропуснат – в рамките на два месеца след изтичането на срока по чл. 685 ТЗ. Така посочените срокове са преклузивни, което означава, че след изтичането им вземания, които са възникнали преди датата на откриването на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат предявени.

Съгласно актуалната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 4 от 21.07.2022 г. на І ТО, по т. д. № 2475/2020 г. и решение 50181/03.02.2023 г. на І ТО, по т. дело № 1777/2021г., публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 пр. първо ТЗ , тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Посочено е, че това разрешение е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ .

В настоящия случай, съдът намира, че вземанията по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109748 - 1/27.06.2023 г. на ••• /л. 21/, относно данък за недвижими имоти за 2015 г. и за 2016 г., които са в размер на 258, 21 лв. от които главница – 143.41 лв. и лихва – 114.80 лв. и съответно в размер на 290, 32 лв., от които главница 170.87 лв. и лихва – 119.45 лв. или общо 548.53 лева, доколкото са възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност и не са надлежно предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност.

Горният извод се отнася и до вземането по изпълнителен лист от 15.01.2016 г. издаден по ч. гр. д. № 49739/2015 г. по описа на Районен съд - •••, за държавна такса в размер на 232 221, 51 лв. и претендираната върху нея лихва в размер на 7 685, 11 лв. възникнала до решението за откриване на производство по несъстоятелност и лихва в размер на 221 659, 36 лв. за периода от 13.05.2016 г. до 17.02.2025 г.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове от ••• против „••• /в несъстоятелност/ за признаване за установено по отношение на „••• /в несъстоятелност/, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „••• /в несъстоятелност/ съществуването на следните публични вземания: сума в общ размер на 548, 53 лв. /280, 46 евро/, представляваща данък за недвижими имоти за 2015 г. в размер на 258, 21 лв. /132,02 евро/ и данък за недвижими имоти за 2016 г., в размер на 290, 32 лв. /148,44 евро/, установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109748 - 1/27.06.2023 г. на ••• и вземане за държавна такса в размер на 232 221, 51 лв. /118 732. 97 евро/ по изпълнителен лист от 15.01.2016 г. издаден по ч. гр. д. № 49739/2015 г. по описа на Районен съд – ••• и претендираната върху нея лихва в размер на 7 685, 11 лв. /3 929, 33 евро/ възникнала до решението за откриване на производство по несъстоятелност и лихва в размер на 221 659, 36 лв. /113 332, 63 евро/ възникнала след решението за откриване на производство по несъстоятелност за периода от 13.05.2016 г. до 17.02.2025 г. като неоснователни.

Вторият спорен въпрос е разполага ли синдикът с правото да прави възражение за погасяване на оспорени вземания по давност, с оглед изразеното становище на синдика и в производството по предявяване на вземания, и в настоящото производство.

Исковете по чл. 694, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ са специални установителни искове, предоставени в полза на кредиторите и на длъжника, за защита на правото им да искат включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта е да бъдат установени по съдебен ред съществуването или липсата на конкретни задължения на длъжника към конкретен кредитор. Разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ въвежда изискването за задължителното участие на синдика в това производство.

В това производство синдикът не участва като страна по материалното правоотношение, като съгласно решение № 125/04.07.2017 г. по т. д. № 2591/2016 г. на ВКС, І т. о., синдикът не е нито подпомагаща страна, нито задължителен необходим другар, а особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес – чл. 26, ал. 3 ГПК и като такъв разполага с всички процесуални права на страните в производството по чл. 694 ТЗ с изключение на тези, които са обусловени от материалното правоотношение или представляват разпореждане с предмета на делото. Легитимация на синдика да заяви възражение за давност, аналогична на тази на кредитор, който не е страна по материалното правоотношение, не произтича и по силата на разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД, тъй като синдикът не е кредитор на длъжника, както и синдикът не разполага с правото на възражение по чл. 690 ТЗ.

Съгласно Решение № 117 от 18.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 586/2023 г., I т. о., ТК, в производствата по чл. 694 от ТЗ синдикът не е легитимиран самостоятелно, или от името на длъжника или на друг кредитор да заяви възражение за погасяване по давност на вземането на кредитора. Синдикът разполага с правата да извършва всички процесуални действия по изразяване на становище, посочване и оспорване на доказателства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането и по въведените в предмета на делото правоизключващи или правопогасяващи възражения, включително по възражение за погасителна давност. Поради това съдът намира, че синдикът не разполага с процесуалната възможност в исковото производство по чл. 694 от ТЗ, в което производство е осигурено правото на участие на длъжника в самостоятелно качество, да релевира възражение за погасяване вземането на длъжника по давност. Ето защо след като в настоящото производство от страна на длъжника „••• /в несъстоятелност/ не е заявено възражение за давност, направеното такова възражение от синдика не може да бъде разгледано.

С оглед изложеното съдът намира, че от представените доказателства се установява дължимостта на публични вземания за републикански и местни данъци в общ размер на 6 862, 54 лв. , от които главници – 4204.79 лв. за периода от м. януари 2018г. до м. ноември 2019г. и лихви – 2657.75 лв ., от датата на падежа на всяка главница до 17.02.2025 г., която сума представлява разлика между предявения размер от 7 411, 07 лв. и сума в общ размер на 548, 53 лв., представляваща данък за недвижими имоти за 2015 г. и данък за недвижими имоти за 2016 г., установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109748 - 1/27.06.2023 г. на •••, за която сума съдът е изложил по – горе мотиви, че не се дължи.

С оглед изложеното съдът намира, че от представените доказателства се установява дължимостта на публични вземания в общ размер на 21 690,27 л в . , представляващи вземания за задължителни осигурителни вноски, от които главници в размер на 13 334, 19 лв. за периода от м. февруари 2019г. до м. ноември 2019г. и лихви в размер на 8 356, 08 лв. от датата на падежа на всяка главница до 17.02.2025 г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено по отношение на „••• /в несъстоятелност/, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „••• /в несъстоятелност/ съществуване на публични вземания на •••, както следва: публични вземания в общ размер на 6 862, 54 лв. /3 508,76 евро/, представляващи републикански и местни данъци, от които главници – 4204.79 лв. /2149.87 евро/ за периода от м. януари 2018г. до м. ноември 2019г. и лихви – 2657.75 лв. /1358.89 евро/, от датата на падежа на всяка главница до 17.02.2025 г. и публични вземания в общ размер на 21 690,27 лв. /11 090, 06 евро/ , представляващи вземания за задължителни осигурителни вноски, от които главници в размер на 13 334, 19 лв. / 6 817,66 евро/ за периода от м. февруари 2019г. до м. ноември 2019г. и лихви в размер на 8 356, 08 лв. /4 272,40 евро/ от датата на падежа на всяка главница до 17.02.2025 г., както и лихвите, начислени от 18.02.2025 г. до окончателното погасяване на главниците.

По държавната такса и разноските:

На основание чл. 694, ал. 7, изр. 1 от ТЗ ответникът „••• /в несъстоятелност/ следва да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 285, 53 лв. /145, 90 евро/ съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 84 т. 1 от ГПК, ••• е освободена от заплащане на държавна такса по исковете за установяване на публични вземания, какъвто е настоящия случай, при което такава не следва да бъде определяна в нейна тежест.

Ищецът ••• претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С оглед изхода на делото ответникът „••• /в несъстоятелност/ следва да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността на ••• направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 17, 45 лв. /8, 92 евро/, съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно чл.3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочените суми следва да се превалутират по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г.

Водим от горните мотиви, съдът