Решение № 4558 от 11.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6710/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника Дирекция на природен парк „Витоша“, чрез адв. Т., срещу решение № 4952/20.03.2024г. постановено по гр.д. № 3419/2023г. по описа на СРС, 140-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца Б. И. Т. осъдителен иск с правно чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпил на 11.07.2021г. инцидент на територията на природния парк, по обозначена туристическа пътека „м. Голи връх – х. Алеко“, чрез падане от дървен мост от около два метра височина върху намиращите се под моста камъни, в резултат на което на ищеца било причинено закрито счупване на двете кости на дясната подбедрица над глезена, което довело до изпитване на болки и страдания и трайно затруднение в подвижността и опороспособността на крайника за период от около три месеца. Жалбоподателят намира първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната част, поради допуснати от съда процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС извършил неправилна оценка на гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. А. – майка на ищеца. Обективността и надеждността на св. А. били спорни. Въззивникът излага твърдение, че св. А. в деня на инцидента и предния ден консумирала алкохол, а заболяването й не й позволявало консумация. Показанията й били непоследователни и явно противоречиви, свидетелят не възприела лично облягане на парапета и падането на пострадалия, посочила дата на инцидента, която не кореспондирала с писмените доказателства, показанията й не кореспондирали и с тези на св. В. Моли въззивният съд да не кредитира св. А. досежно механизма на падане на пострадалия и състоянието на моста. СРС игнорирал показанията на св. А., които кореспондирали с тезата на ТЛП Р. Т.. Намира, че ищецът не провел дължимото пълно и главно доказване на твърденията си, че на 11.07.2021г. на територията на природния парк претърпял инцидент именно поради това, че се облегнал на парапета на моста над „Каменна река“, в близост до х. „Алеко“, парапетът поддал, счупил се и вследствие на това ищецът паднал върху камъните под моста от два метра височина върху единия си крак. СРС превратно тълкувал доказателствата, направил неправилни изводи и постановил необосновано решение. Не съобразил, че от показанията на св. В.и св. А. се установило съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат – ищецът бил обут с неподходящи за терена обувки – сандали. Отделно, ако било вярно твърдението на св. А., че парапетът на моста бил видимо изгнил и в „отчайващо състояние“, то ищецът следвало да съобрази поведението си с тази особеност на обстановката, да премине с повишено внимание и да не се обляга на парапета. От страна на ищеца била проявена небрежност, което обуславяло намаляване на обезщетението – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Неправилни били и мотивите на СРС, че последният момент на проверка на изправността на съоръжението бил през 2019г. – от становището на ТЛП Т. и показанията на св. А. се установявали извършвани регулярни проверки, нямало нито повреди преди м.11.2021г., нито износвания, не се установявало противоправно поведение на ТЛП. Възразява и за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД – присъденото обезщетение било завишено и явно несправедливо. По изложените съображения моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска, като недоказан, евентуално – намаляване на размера на присъденото от СРС обезщетение. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. И. Т., чрез адв. Д., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Адв. Д. претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществената безплатна защита. Третото лице-помагач на страната на ответника Р. С. Т. депозира писмено становище, с което споделя оплакванията във въззивната жалба. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното: Със сезиралата съда искова молба ищецът Б. И. Т. излага, че на 11.07.2021г. следобед, се разхождал с майка си в Природен парк „Витоша“ по маркиран туристически маршрут от хижа „Алеко“ към Голи връх. Ищецът – към инцидента на 14 навършени години, се движил около десет метра пред своята майка. На моста в близост до хижа „Алеко“ спрял да изчака майка си, облегнал се на дървения парапет на моста. Парапетът поддал и ищецът паднал от височина от около два метра върху камъните на Каменна река, при което кракът му се заклещил между морените. В резултат на падането ищецът получил множествени счупвания на подбедрицата, изпитвал интензивни болки в продължение на няколко дни, след което няколко месеца имал затруднения в придвижването си, а болките му продължавали с по-малък интензитет. На място му помогнали планински спасители и доброволец. Въпросният мост бил публична държавна собственост, поддържан от ответника Дирекция на природен парк „Витоша“ – чл. 5, ал. 1 Устройствен правилник на дирекцията, респ. ответникът бил длъжен да поддържа и обезопасява същия. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за търпените неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на сумата 15 000 лева. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Дирекция на природен парк „Витоша“ депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на травматичното увреждане на ищеца, при твърдение, че същото настъпило на друго място и по друг начин, в т.ч. самопричиняване. Признава, че ДПП „Витоша“ била възложител на работа по поставянето на моста над Каменна река по туристическата алея „х. Алеко – Голи връх“ на територията на ПП „Витоша“. Липсвало обаче противоправно и виновно поведение на делинквент, комуто ответникът възложил работа – съгласно чл. 144, ал. 1 ЗГ достъпът до горските територии бил свободен, на собствен риск, предвид на което отговорността била на ищеца и придружаващия го родител. Добросъвестно и своевременно ответникът извършвал активни действия – периодично били правени обходи на терена и огледи на туристическата инфраструктура, съставяни били съответни документи за опасни и повредени елементи, нужда от ремонт и поддръжка, своевременно били предприемани такива. За конкретното мостово съоръжение не било установено износване на елементи или неподдържано състояние, което да изисква ремонт, не били подавани и сигнали за такова. През 2012г. били ремонтирани 8 метра от общата дължина на моста, през 2014г. – мостът бил демонтиран изцяло и изграден наново по Оперативна програма „Околна среда“, през м.09.2019г. – частичен ремонт на парапета в рамките на инициативата „Да изчистим България заедно 2019г.“. През м.02.2020г. служители на ответника извършили проверка и било установено добро състояние на моста. През м.11.2021г. теренна проверка на място установила нарушаване целостта на парапета и планиран ремонт, включен в Съвместния план за работа през 2022г. към Споразумение за партньорство с ЮЗДП. През м.02.2022г. била извършена теренна проверка, която установила съществена промяна в състоянието на парапета на моста, а есента на 2022г. бил извършен ремонт, като старият дървен парапет бил изцяло подменен и поставен нов дървен парапет. Оспорва причинната връзка на травмата на ищеца с деяние на лице, комуто ответникът възложил работа, оспорва да е възложител на работа на прекия причинител на вредите. В условията на евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат – ищецът проявил небрежност. Оспорва вредите и по размер – видно от епикризата в полето „ход на заболяването“ било посочено „с подобрение“ и нямало настъпили усложнения. Третото лице-помагач на страната на ответника Р. С. Т. оспорва предявения от ищеца иск по основание и размер. В голямата си част ПП „Витоша“ бил разположен върху горски територии, където достъпът бил свободен, на собствен риск. Добросъвестно изпълнявала трудовите си функции на главен експерт паркова инфраструктура при ответника – ежегодно извършвала поне три обхода на всички елементи на туристическата инфраструктура на територията на ПП „Витоша“, обходи били извършвани и от други служители. Протоколи били съставяни единствено при констатиране на необходимост да бъдат предприети действия за обезопасяване. През зимния сезон от месеците декември до март на терен не се изпълнявали ремонтни дейности. Конкретно през 2021г. Т. обходила маршрута „х. Алеко – Голи връх“ съвместно със служител Ю. А. през месеците април и юли, когато мостът бил в състояние, което не налагало предприемане на действия за поддръжка, обезопасяване и ремонт. Обход извършили и през ноември 2021г., за което бил съставен доклад вх. № ДПП03-1635/12.11.2021г. с констатации. Преди това за същото съоръжение имала констатации от лятото на 2019г. С поведението си не осъществила противоправно деяние, което да било в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания на здравето на ищеца. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Основен спорен по делото въпрос, поддържан и с въззивната жалба на ответника са обстоятелствата относно настъпването на инцидента и механизма на получаването на травмата у ищеца. За изясняването на същите факти по делото са събрани гласни доказателства. Разпитана св. С. А. – майка на ищеца, излага, че двамата със сина й се разхождали в ПП „Витоша“. Ищецът Б. И. Т. вървял с нормално темпо напред по пешеходната пътека от м. „Гори връх“ към х. „Алеко“, а тя по-бавно след него. В началото на моста, който водел към х. „Алеко“ синът й се облегнал на дървения парапет. Парапетът се счупил и детето паднало от дясната страна на моста върху камъните. Свидетелят А. не възприела момента на облягането на ищеца върху парапета. Видяла, че синът й изведнъж изчезнал и се изплашила. Видяла го долу върху камъните. Парапетът на моста бил дървен и изгнил. От мястото, където детето паднало, бил счупен на две. Кракът на детето бил между три камъка. Свидетелят помолила група туристи да извикат планинските спасители. Първо дошли двама, после още двама. Обадили се и на телефон 112. Единият спасител извадил крака на детето измежду камъните. Не можело да стъпва. Спасителите оказали първа помощ - изнесли детето, поставили му шина. Доброволец ги закарал с личния си автомобил до Драгалевци, а от там ги взела линейка до болница „Пирогов“. Излага, че детето било обуто в спортни сандали с лепенки. Не са налице основания по чл. 172 ГПК за некредитиране показанията на св. А. в обсъдените части, вкл. и поради твърденията на въззивника за допуснати от първоинстенционния съд процесуални нарушения във връзка с нормата на чл. 151 ГПК. Без значение какво е използваното глаголно време в протокола, обективирал показанията на този свидетел („спря да си почине“ или „спрял да си почине“, „синът ми се облегна“ или „синът ми се облегнал“ и т.н.), несъмнено е, че А. не е възприела лично момента на падането на сина й от моста, което същата изрично е посочила в показанията си. Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила (в този смисъл - решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 1155/2009 г. IV г.о. ВКС). В случая св. А. възприела резултатът от инцидента и наличните видими следи по дървения парапет – на мястото, от което детето паднало, парапетът бил счупен на две, дървеният парапет бил изгнил, в отчайващо състояние. Не са налице твърдените противоречия в показанията й, тъй като възприетите от нея факти логично водят до извод за падане на детето от въпросното място на счупването на парапета по посочения механизъм – облягане на момчето върху изгнилото дърво. Без значение в случая е посочването от свидетеля А. като дата на злополуката 21.07.2021г., вместо 11.07.2021г., доколкото описаният от свидетеля А. инцидент е именно процесният. Действително по делото са налице данни за заболяване на свидетеля А. – зависимост от алкохол, оказваща влияние върху поведението и психиката й (ЕР на л. 42 от преписката на делото на СРС), както и съдът отчита, че същата към настъпването на инцидента била изплашена и в състояние на стрес, поради страданието на детето си. Използвайки собствен изказ св. А. възпроизвежда възприятията си правдиво и достоверно, вкл. без да крие заболяването си и без да крие, че носела със себе си кен бира във въпросния ден (а и най-вероятно употребила част от съдържанието му). Показанията на св. А. в обсъдените части обаче кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, вкл. и с представените от ответника писмени такива – изходяща от ТЛП Р. С. Т. докладна записка от 12.11.2021г., видно от която увреждане на парапета на въпросния мост било констатирано от нея 4 месеца след настъпилия процесен инцидент, а и състоянието на парапета било такова, че се наложил ремонт на 120 линейни метра от парапета на съоръжението – проект за 2022г. съвместно МЗХГ, ИАГ и ДПП „Витоша“ и предвидени дейности към същия (л. 308), писмо от 20.07.2022г. (л. 309) и доказателства за последващо реално извършен ремонт на съоръжението. Показанията на св. А. не противоречат на никое от останалите събрани по делото доказателства, предвид на което на основание чл. 172 ГПК въззивният съд ги кредитира напълно в обсъдените части. Разпитан св. В. В.излага, че извършвал дейност като доброволец към Планинската спасителна служба при БЧК. Спомня си инцидента – същият настъпил през един летен ден, през уикенда. Отишли по получен при дежурния спасител сигнал за дете, паднало върху морените на Каменна река. Момчето било долу в камъните – стояло и чакало помощ. Гледано в посока „Голи връх“, падането било от лявата страна в края на моста върху камъните на Каменна река, в по-ниската част. Релефът бил различен, като в случая падането станало от по-голяма височина. Детето било контактно, отговаряло на въпросите, изпълнявало всичко, което му кажели, държало се „геройски“. Фрактурата на крака била видима, без открита рана. Боляло го, не можело да се движи, травмата била сериозна. Свидетелят и колегата му-планински спасител шинирали крака на пострадалото момче и го извлекли на моста. Вече били пристигнали и други техни колеги. С медицинска носилка го занесли до базата си, която била на 200 метра от мястото. Нямало линейка, затова друг колега го транспортирал. С момчето имало жена – майка му. Свидетелят смята, че то било обуто в някакъв вид маратонки. Излага още, че за слизане върху камъните и изкачване, ползвали опората на моста. Нямал спомен и не можел да потвърди дали парапетът бил счупен, но си спомня, че се хващал за парапета, докато оказвал помощ на пострадалия. Въззивният съд напълно кредитира показанията на св. В. Същите в обсъдената им част са непосредствени, логични, безпротиворечиви и кореспондират напълно с останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св. В. противно на доводите в жалбата, не влизат в противоречие с тези на св. А. в частта им относно състоянието на парапета на моста, тъй като вниманието на планинския спасител било концентрирано и непрекъснато заето с оказването на помощ на детето. По делото са представени неоспорени писмени доказателства - лист за преглед на пациента Б. И. Т. от 11.07.2021г. и епикриза, издадени от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, от съдържанието на които се установява, че на 11.07.2021г. ищецът постъпил в болничното заведение с обективно състояние - болки, оток и ограничено движение на десния долен крайник. По анамнеза, снета от пострадалия, същите се дължали на падане от мост в ПП „Витоша“. Съгласно неоспореното заключение на изслушаната по делото СМЕ ищецът получил закрито множествено счупване на подбедрицата на десния крак – епифизиолиза на дясната тибия 2-а степен и счупване на дясната фибула в дисталната част. Установено било счупване на двете кости на дясната подбедрица над глезена. В същия ден под анастезия било извъшено наместване на счупването и гипсова имобилизация. Съгласно заключението на експерта при падане от височина от около два метра и попадане на крака между големите камъни може да се получи травма като наличната у ищеца. Съвкупната преценка на гореобсъдените доказателства обуславя у въззивния съд извод, че инцидентът, при който ищецът Б. И. Т. на 11.07.2021г. получил процесната травма, настъпил по посочения в исковата молба механизъм – падане от моста, находящ се по пешеходната пътека от м. „Гори връх“ към х. „Алеко“, от дясната страна, в началото на мостовото съоръжение, поради счупване на дървения парапет на моста. Противно на възраженията в жалбата по делото се установява, че състоянието на дървения парапет на мостовото съоръжение, от което ищецът паднал, не било поддържано такова. Видно от гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. А. – майка на ищеца, дървеният парапет на мястото на счупването бил изгнил. Показанията на св. А. в тази им част напълно кореспондират с данните от писмените доказателства по делото. От доклада от 17.05.2012г. на ТЛП Р. С. (понастоящем Т.) – експерт в природния парк, адресиран до директора, се установява, че същата докладвала за необходимост от спешен ремонт на общо 25 линейни метра на 4 моста в парка, един от които - процесният. В т. 2 от доклада било посочено, че процесният мост бил с дължина 50 линейни метра, като участък от 8 метра от дължината му бил пропаднал, което правело преминаването през моста опасно и почти невъзможно. Ремонт бил извършен, а СМР – възстановяване и ремонт на 25 линейни метра дървени мостове в природния парк, 8 метра от които – процесния, били приети с констативен протокол от 04.07.2012г. Видно от приложения договор гаранционният срок, даден от изпълнителя ЕТ „И.К. – И.Н.“, бил 12 месеца. По договор за възлагане и изпълнение на обществена поръчка с предмет „Възстановяване и ремонт на съществуваща туристическа инфраструктура в ПП „Витоша“ по проект № DIR-5113326-4-98 „Дейности по устойчиво управление на ПП „Витоша“, финансиран по ОП „Околна среда 2007-2013г.“ за обособена позиция № 2, сключен с „Инфра роудс“ ЕООД, по т. 2.1 ответникът възложил на дружеството дейности по възстановяване и ремонт на туристическа алея м. „Драгалевски манастир“ – м. „Бай Кръстьо“ – х. „Алеко“. Съгласно техническото задание по обособена позиция № 2, туристическата алея имала дължина 6 780 метра и ширина от 1.5 до 3 метра. Предвидени били дейности по възстановяване на бордюри и настилки, извършване на насипвания на материали, възстановяване на канавки, почистване и възстановяване на водостоци, изграждане на подпорна стена на 2 775-и метър от пътеката, изграждане на кътове за отдих. В техническото задание не е посочено възстановяване на съществуващи мостове и изграждане на нови такива, но в количествено-стойностната сметка се съдържат данни за възстановяване на 10 линейни метра от един съществуващ мост и изграждане на 65 линейни метра нови мостове. Данните за възстановени 10 линейни метра от съществуващ мост и изградени 65 линейни метра нов мост се съдържат в констативен протокол № 10/26.06.2014г. (л. 147), в доклад за проверка на място на изпълнител по проекта (л. 148), акт № 2.2. и КСС към него (л. 153). Гаранционният срок, даден от изпълнителя по договора, бил 24 месеца. Дори и съдът да приеме за установени твърденията на въззивника, че съществуващият процесен мост, целият с дължина от 50 линейни метра (съгласно доклада от 17.05.2012г. на ТЛП Р. С.), бил изцяло изграден наново през 2014г. по оперативната програма, то за период от 7 години, до настъпилия на 11.07.2021г. инцидент с ищеца, единствената извършена дейност по него била лакирането на дървото, извършено на 14.09.2019г. по инициативата на bTV „Да изчистим България за един ден“ (локация пункт 4). Други дейности по поддръжка на мостовото съоръжение от доказателствата по делото не се установяват. По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установяват и извършвани регулярни обходи и оглед на съоръженията (голямата част от представените от ответника по делото документи не касаят дейности, свързани с процесното съоръжение, а в някои от тях дори са налице данни за сигнали на граждани за лошо състояние на техническата инфраструктура, които съдът не обсъжда, тъй като не касаят съоръжението). Липсата на поддръжка в годно за експлоатация състояние на мостовото съоръжение към датата на инцидента се установява и от представеното по делото и неоспорено писмено доказателство – докладна записка от 12.11.2021г. на ТЛП Р. Т. – главен експерт паркова инфраструктура при ответника. Видно от съдържанието на документа, при рутинна проверка, извършена 4 месеца след инцидента, Т. установила увредата на дървения парапет на моста. Предложила на работодателя си, в плана за съвместна дейност с Югозападното държавно предприятие-гр. Благоевград за 2022г. да бъде включен ремонт на всички 120 линейни метра парапет на съоръжението. Предложението й било прието за основателно – видно от изходящо от ответника писмо от 20.07.2022г. в съвместния план същата дейност за 2022г. била предвидена (л. 309), като подмяната на парапета на моста била отразена в публикация на сайта на природния парк от 04.11.2022г. По горните мотиви установява се, че към 12.11.2021г., състоянието на парапета на процесното мостово съоръжение било такова, че се оказал наложителен не просто ремонт на определен участък, а подмяна на всичките 120 метра дървен парапет. Следователно не по-различно било състоянието на съоръжението четири месеца по- рано, към самия инцидент. Този факт се установява и от показанията на св. А., която посочва, че дървеният парапет на моста към инцидента бил изгнил. Съдът намира, че изгниването на дървото била и причината при облягане/опора на пострадалия ищец върху парапета той да се счупи на две, детето да залитне и да падне върху морените на Каменна река. Горния извод на съда не се разколебава от показанията на св. Ю. А. – служител на ответника. Разпитан същият излага, че длъжността му вменявала задължения по контрол и охрана на горската територия в парка, но извършвал и други неща. Периодично обхождал маршрути във връзка с трудовите си функции. В случай, че забележел нещо нетипично, като например неизправност на дадено съоръжение, незаконна сеч или друго, пишел доклад, който предавал в дирекцията. Твърди, че през юли 2021г. в изпълнение на служебните си задължения минавал по моста от х. „Алеко“ към м. „Голи връх“ и след като не формирал доклад, значи мостът бил в добро състояние. В случая св. А. не твърди да извършил оглед на мостовото съоръжение – излага, че преминал по него. Обстоятелството, че състоянието на парапета на моста не направило особено впечатление на свидетеля и че според него нямало нещо нетипично, не обуславя изправност на съоръжението, още повече, че от писмените доказателства по делото, в т.ч. докладната на Т. от 12.11.2021г. и показанията на св. А. категорично се установява, че дървеният парапет бил прогнил и в лошо състояние, налагащо цялостната му подмяна. По делото не е спорно и от представената по делото справка от МОСВ се установява, че Каменна река, витошки морени, находяща се между х. „Алеко“ и м. „Голи връх“ е публична държавна собственост по см. чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС. Съгласно чл. 5, т. 5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) природните паркове са защитени територии (чл. 8, т. 4 ЗУТ). Предвид чл. 29 ЗЗТ за природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Природните паркове се управляват с цел: 1/ поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях; 2/ предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; 3/ устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм. В тях се обособяват следните зони за резервати и поддържани резервати, туристическа зона, зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения и други зони съобразно конкретните условия в парковете, които се определят с плановете за управлението на парковете (чл. 32, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗЗТ). Съгласно чл. 42 ЗЗТ Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи провеждат и осъществяват управлението и контрола в защитените територии; управлението, възлагането на дейностите по поддържането и възстановяването, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост. Тези дейности се извършват при условия и по ред, определени с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите. Предвид нормата на чл. 48 ЗЗТ регионални органи на Министерството на околната среда и водите за защитените територии са дирекциите на националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите. Дирекциите на националните паркове са самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка и на пряко подчинение на Министерството на околната среда и водите – чл. 49 ЗЗТ. Функциите, задачите и структурата на дирекциите на националните паркове се уреждат в правилник за устройството и дейността им, утвърден от министъра на околната среда и водите - чл. 51 ЗЗТ. Предвид нормата на чл. 52, ал. 2 ЗЗТ Изпълнителната агенция по горите създава специализирани дирекции на природни паркове за изпълнение на плановете за управление на природните паркове. Функциите, задачите и дейностите на дирекциите по ал. 2 се определят с устройствени правилници, утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – ал. 3 на същия текст. В горния смисъл и чл. 161 ЗГ - функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на ИАГ се определят с устройствени правилници. Съгласно чл. 162, ал. 1 ЗГ Дирекциите на природни паркове разработват годишни планове за дейностите по опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, поддържане и развитие на туристическата инфраструктура, образователни програми и други в съответствие с плановете за управление на природните паркове. В темпорален аспект приложим към казуса е Устройствен правилник на дирекция на природен парк „Витоша“ (отм.), издаден от директора на ИАГ, в сила от 10.02.2012г. Предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от устройствения правилник ответникът Дирекция ПП „Витоша“ е специализирано териториално звено на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), създадена със заповед на изпълнителния директор на ИАГ на основание чл. 159 ЗГ. Тя е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка - структура на ИАГ – ал. 2 на същия текст, а една от основните и функции и задачи е изграждането и поддържането на архитектурните елементи за обслужване на отдиха и туризма – чл. 5, т. 1. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на делинквента следва да е предписано нормативно задължение за действие. Видно от приложимите с оглед релевантния във времето момент разпоредби на чл. 162, ал. 1 ЗГ и чл. 5, т. 1 от Устройствен правилник на дирекция на природен парк „Витоша“ (отм.), в приложимата към казуса редакция, се установява, че за ответника Дирекция на природен парк „Витоша“ било налице нормативно задължение да изгражда и поддържа туристическата инфрастуктура в природния парк, така че да не се поставя в опасност живота и здравето на гражданите. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители в Дирекция на природен парк „Витоша“, представлява противоправно поведение при изпълнение на възложената им работа. Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД бездействието се явява и виновно. Доколкото ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, същият отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. От събраните писмени и гласни доказателства и заключението по изслушаната СМЕ, се установява, че бездействието на служителите на ответника се намира в причинна връзка с настъпилите увреждания на здравето на ищеца, предвид на което, съдът намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. По делото се установява, че във въпросния ден на инцидента пострадалият бил обут в спортни сандали с лепенки. Съобразно установения по делото механизъм на настъпването на увреждането, от поддаването на парапета ищецът изгубил равновесие и тялото му политнало. Съобразно техническите задания, парапетът имал височина на горната си част от един метър. При носена от ответника по чл. 154, ал. 1 ГПК тежест да установи в процеса възраженията си, същият не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установява облеклото/обувките на ищеца да допринесли за настъпването на инцидента или размера на вредите. Ето защо напълно неподкрепени от доказателствата, при носена от ответника тежест на доказване, са възраженията му за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат поради проявена от ищеца небрежност. Във всички случаи изводът за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения. Не са налице предпоставките за приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Размерът на претенцията е напълно обоснован и доказан от представените по делото писмени и гласни доказателства и неоспореното заключение на СМЕ, което при преценката си по чл. 202 ГПК въззивният съд напълно кредитира. Настоящият съдебен състав намира, че във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД в конкретния казус се обосновава и по-голям размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от определения от СРС такъв. В случая накърнени били две основни функции на крайника – двигателна и опорна, а по своя медико- биологичен характер, получените от ищеца увреждания довели у него до трайно затрудняване на тези две основни функции. Съдът отчита периода, през който съобразно заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, ищецът изпитвал затруднения в движенията на долния десен крайник – имобилизация за 2 месеца и период от около 3 месеца за възстановяване на опорната функция на крайника. Счупването на двете кости на подбедрицата било свързано с изживяване на интензивни силни болки в първите часове до наместването на счупването под анестезия и обездвижването на крайника с гипсова шина, след което ищецът изпитвал слаби болки през възстановителния период. Съдът съобрази и дискомфорта на ищеца от обездвижването на крайника за два месеца, нуждата от чужда помощ през този период дори за елементарни дейности като тоалет. Съдът отчита също, че възстановяването на ищеца е пълно и същият не е получил увреди с постоянен характер /за цял живот/. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно първата инстанция приела за доказано наличието на всички елементи от фактическия състав, установен от чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за обезвреда на ищеца. Изводите на двете инстанции съвпадат, предвид на което решението на СРС следва да бъде изцяло потвърдено. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът. Пред СГС ищецът е защитаван от адв. Д., осъществил безплатна правна помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същото въззивният съд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа, определя в размер на сумата 500 лева, която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд