Решение № 47 от 16.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4084/2025 г.

наказателно дело № 20253110204084 по описа за 2025 година УСТАНОВИ: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Д. В. чрез адв. С., срещу НП № 11-01-906/23.04.2025 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 32 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 35 ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 13 ал. 3 т. 3, във вр. с чл. 3 ал. 1 и чл. 10 ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/. С депозираната жалба се излага твърдение, че наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се становище, че неправилно е формиран извод за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗФУКПС, във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 10, ал 1 от същия закон. Навежда се аргумент, че с оглед описание на нарушението в НП е следвало да се ангажира отговорност за не въвеждане на политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност, съответстващи на ЗФУКПС и заповедите на министъра на финансите, въз основа на различна разпоредба от посочената като нарушена такава. Релевира се довод, че доколкото има въведена политики и процедури за предварителен контрол и същите са спазени, то не е налице нарушение, за което да бъде налагана санкция по реда на ЗДФИ. Като аргумент в подкрепа за извода за незаконосъобразност на издаденото НП се сочи, че жалбоподателят не е ръководител на „В и К Варна“ ООД към момента на издаване на обжалваното НП. Навежда се аргумент за субективна несъставомерност на описаното в НП деяние, като се заявява, че липсва какъвто и да е анализ на осъществено виновно поведение от страна на жалбоподателя, което се сочи като съществено процесуално нарушение. Излагат се съображения за несправедлив размер на наложената административна санкция. Обективират се доводи за наличие на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗАНН предвид инцидентния му характер, пенсионната възраст на въззивника и обстоятелството, че същият към настоящия момент не заема длъжността „управител“ на „В и К Варна“ООД. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, въззивникът, редовно уведомен, се представлява от адв. Й., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено предвид изложените в жалбата аргументи. Като допълнителен довод за незаконосъобразност на издаденото НП се сочи твърдението, че липсва официален документ, въз основа на който е възможно да бъде приложена нормата на чл. 40 ал. 4 от ЗАНН. Излага се становище, че доколкото въззивникът към настоящия момент не осъществява длъжността „управител“ на „В и К Варна“ООД липсва гаранция, че новото ръководство на дружеството е представило всички относими към случая документи. Поддържа се искането за отмяна на НП и присъждане на сторените от въззивника разноски. В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк М., който оспорва въззивната жалба. В заседание по същество поддържа писменото становище, депозирано по делото, като с последното се оспорват доводите, визирани в жалбата. Излага се становище, че процесното нарушение е ясно и точно описано, както в АУАН, така и в НП и административнонаказателното производство се е развило в сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Релевира се довод, че в случая субект на административнонаказателна отговорност може да бъде единствено въззивникът, доколкото същият е осъществявал функциите на ръководител на „В и К Варна“ООД към процесния период. Навежда се аргумент, че от субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят в качеството си на ръководител на организация от публичния сектор е задължен да осъществява предварителен контрол за законосъобразност, чрез въведени политики и процедури, но в процесния случай не е сторил това, като е подписано допълнително споразумение № 1/20.12.2022 г. без да са съставени контролни листи за него, с което е нарушена разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗФУКПС. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, правилно е приложен материалния закон и случаят не разкрива белезите на маловажен такъв, поради което е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – свид. И. И., на длъжност „държавен финансов инспектор“ в АДФИ. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и копие от акт за начет № 11-04-1/12.02.2025 г. и копие на доклад № ДИД7-ВН-22/29.07.2025 г. за извършена финансова инспекция на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, гр. Варна /ВиК - Варна/ е юридическо лице, вписано в Регистъра на търговските дружества на ВОС под партиден № 18 по ф.д. №8218/1991 г., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Прилеп" № 33 и предмет на дейност: Водоснабдяване и канализация; пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Дружеството попада в обхвата на държавната финансова инспекция, като търговско дружество с блокираща квота държавно/общинско участие в капитала по смисъла на чл. 4, т. 3 от Закона за държавната финансова инспекция. Капиталът на дружеството е в размер на 1 363 100 лв., от които 50.98% са собственост на държавата чрез „Б. ВиК Х." ЕАД, а останалите 49.02% на Община Аврен, Община Аксаково, Община Бяла, Община Варна, Община Ветрино, Община Вълчи дол, Община Девня, Община Дългопол, Община Провадия и Община Суворово. Органи на управление на дружеството са Общото събрание и Управителят, като последният организира и ръководи дейността и представлява дружеството. От 14.08.2012 г. до 31.01.2023 г. управител на дружеството е В. Д. В.. От 01.02.2023 г. и към момента на издаване на процесното НП управител на дружеството е В.Б.Р.. Съгласно чл. 20 от дружествения договор на „ВиК - Варна" ООД, Общото събрание има правомощията по чл. 137, ал.1 от Търговския закон, в т.ч. да избира управителя, да определя възнаграждението му и да го освобождава от отговорност. Със Заповед № ФК-10-736/02.08.2024 г. на Зам.директора на ЗДФИ е възложено извършване на финансова инспекция във „ВиК- Варна“ООД със задача „Проверка за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи финансовостопанската и отчетната дейност, както и нормативната уредба в областта на обществените поръчки при сключване на договор № 28-2020/14.08.2020 г. между дружеството-жалбоподател и „П.Й.“ЕООД, гр. Варна с предмет „Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от „ВиК Варна“ООД, гр. Варна и Допълнително споразумение № 1 към договора, в т.ч. и изпълнението им. Със заповедта е определен срок за извършване на финансовата инспекция, а именно – от 02.08.2024 г. до 20.09.2024 г., като за заповед № ФК-10-1034/25.10.2024 г. този срок е удължен до 23.12.2024 г. В хода на извършената инспекция е установено, че посоченият договор за възлагане на обществена поръчка е сключен в резултат на проведена открита процедура по ЗОП. Процедурата е открита с решение №РШ-46/ 30.04.2020 г. на В. Д. В. - Управител на „ВиК - Варна" ООД, в качеството му на секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4 от ЗОП. На основание чл. 22, ал. 2 от ЗОП с решението управителят е одобрил обявление за оповестяване открИ.ето на процедурата и документация за обществената поръчка. От публично достъпната информация в Регистъра на обществените поръчки /РОП/ е установено, че поръчката, с уникален идентификационен номер /УИН/ 00606-2020- 0021 е обявена с прогнозна стойност 8 000 000 лв. без ДДС за строителство с основен CPV код 45000000, като в обявлението и документацията не е посочен допълнителен такъв. С решение № РШ-65/24.07.2020 г. В. В. е обявил класирането и определил „П.Й." ЕООД за изпълнител на обществената поръчка. Обществената поръчка е възложена на „П.Й." ЕООД с договор № 28-2020/14.08.2020 година. За „ВиК - Варна" ООД договорът е подписан от В. Д. В.. Същият е подписал и допълнително споразумение №1/ 20.12.2022 г. за изменение /индексиране на цената на дейностите по договор №28- 2020/14.08.2020 година. В срока по чл. 27 от ЗОП е изпратено и на 23.01.2023 г. ОВ на ЕС в профила на купувача е публикувано обявление за изменение на договора за обществена поръчка. Посочената в т. 11.2.1) на обявлението информация е че на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП е увеличена прогнозната стойност на договора от 8 000 000 на 12 000 000 лв. без ДДС и индексация на цените на СМР съобразно методиката по чл. 117а от ЗОП". Според споразумението договорът е изменен поради непредвидени обстоятелства възникнали след сключването му, а именно съществено увеличение на цените на основните стоки и материали, които формират стойността на договора. Като аргумент за изменението са цитирани разпоредбите на чл. 117а, ал. 1 и §2, т. 27 от ДР на ЗОП от ЗОП, Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, обнародвана в Държавен вестник брой 78/ 30.09.2022 г. и постъпили с писма с вх. № ВП-2784/21.10.2022 г. искания от изпълнителя „П.Й." ЕООД за индексация на максималните единични цени по договора. При проверката е установено, че със сключеното на 20.12.2022 г. допълнително споразумение №1 В. В., в качеството на възложител е изменил договор за обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020 г., като стойността му е увеличена от 8 000 000 на 12 000 000 лв. без ДДС. Констатирано е, че със същото споразумение той е договорил увеличение/индексация на единичните цени на услуги без да са налице основания по чл. 116, ал. 1 от ЗОП (ДВ. бр.86/ 2018 г.), във връзка с чл. 117а, ал. 1 от същия закон ( ДВ. бр. 102/ 2019 г.) и увеличение на единичните цени на строително-монтажни работи по начин, различен от определения в чл. 117а, ал. 1 от ЗОП / без да е спазена методиката, приета с ПМС № 290/ 27.09.2022 г. с % по-висок от следващият се. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС, в качеството си на управител на дружеството-жалбоподател В. Д. В. е издал Заповед № ВД-30-1/ 22.02.2019 г., с която е въвел Вътрешни правила за изграждане на система за финансово управление и контрол /Вътрешни правила по СФУК/ във „ВиК - Варна" ООД. В чл. 54, ал. 4 на същите правила е регламентирано, че във фазата на провеждане и изпълнение на ОП, с осъществяване на контрол се цели установяване спазването на закона и тези правила. В хода на извършената инспекция са представени контролни листи № 1,2,3,4 и 5 за документиран контрол относно планирането, открИ.ето, провеждането на процедурата и сключване на договора за обществената поръчка, но не и за такъв при извършване на разходите/плащанията по договора. Липсата на приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност по чл. 13 ал. 2 т. 2 от ЗФУКПС по отношение на допълнително споразумение № 1/20. 12.2022 г. е установено и въз основа на т. 2 от писмо с изх. № ВП – 2225 -1/22.08.2024 г. на „В и К Варна“ООД. Въз основа на установените в хода на проверката факти е издаден АУАН срещу възз. В. Д. В. за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС (Изм. ДВ бр. 13/ 2019 г.), във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от същия закон, за това, че на 20.12.2022 г., в гр. Варна, Община Варна, област Варна, в качеството на управител на „Водоснабдяваме и канализация - Варна" ООД и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ (ДВ бр. 21/ 10.03.2006 г.) е сключил допълнително споразумение №1 за изменение на договор за обществена поръчка № 28-2020/ 14.08.2020 г., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 32 ал. 1 т.1, във вр. с чл. 35 ал. 1 от ЗДФИ е ангажирана административно-наказателната му отговорност като за описаното в АУАН нарушение му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева. При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, логични и последователни, и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление НП № № 11-01-906/23.04.2025 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София , съгласно разпоредбата на чл. 35 ал. 1 от ЗДФИ. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове предвидени в чл. 34 ал. 2 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Изпълнителното деяние на процесното нарушение ясно и недвусмислено е посочено в АУАН и НП. В НП са цитирани официалните документи, въз основа на които е съставен същия на основание чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, поради което са неоснователни доводите за допуснато съществено процесуално нарушение в тази връзка. Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор ЗФУКПС/ /ДВ бр. 13/12.02.2019 г./, а управителят му е ръководител по смисъла на §1, т. 8 от ДР на същия закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДФИ основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси, която цел се осъществява чрез изпълнение на посочените в ал. 2, т. 1 – т. 5 задачи. Държавната финансова инспекция се осъществява в посочените в чл. 4 организации, предприятия, търговски дружества, юридически лица, администратори. Докладът от извършената финансова инспекция се връчва на лицата, чиято дейност е била предмет на финансовата инспекция и възражение по констатациите му се правят от ръководителя на проверяваната организация или лице, съгласно реда по чл. 17 от ЗДФИ. Тези изисквания касаят специфичното производство по извършване на финансова инспекция на лицата по чл. 4 ЗДФИ. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗФУКПС задължава ръководителите на организациите по чл. 2 да осъществяват финансовото управление и контрол чрез взаимносвързани елементи, един от които е осъществяване на контролни дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите по чл. 2 осигурят контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска. Съгласно чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, като най-малко следва да включват политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите в съответствие с указанията на министъра на финансите. Дефиниция за "предварителен контрол за законосъобразност" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗФУКПС. Посочената законова рамка задължава ръководителят да определи реда и начина за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 8 от същия закон той е отговорен и за изграждането, състоянието и подобряването на контролна среда, включваща организационната структура, осигуряваща разделение на отговорностите, йерархичност и ясни правила, права, задължения и нива на докладване. С чл. 13, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗФУКПС (Изм. ДВ бр. 13/2019 г.) е регламентирано задължението на всички нива в организацията и на всички етапи да се прилагат контролни дейности, като един от задължителните елементи е прилагането на процедури за предварителен контрол за законосъобразност - чл. 13, ал. 3, т. 3 от същия закон. Съгласно т. IV. 1 от издадените на основание чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС указания на Министъра на финансите ( Заповед №ЗМФ 184/ 06.03.2020 г.) обект на предварителния контрол за законосъобразност е „процесът на възлагане на обществени поръчки - предварителен контрол на действията и решенията на възложителя, от вземането на решение за открИ.е на обществената поръчка, до решенията за приемане на изпълнението и извършването на плащания". Последният етап от извършването на предварителния контрол е „писменото изразяване на мнение, удостоверено с подпис относно законосъобразността на дадено действие или решение. Мнението се мотивира/аргументира в отделно писмено становище или в самия работен документ (контролен лист) за извършване на предварителния контрол". В качеството на ръководител на организация от публичния сектор управителят на „В и К Варна" ООД е отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност - чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС и за разделянето на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол -чл. 7, ал. 1 от ЗФУКПС. Според чл. 55 от Вътрешните правила по ЗОП, действащи в дружествотожалбоподател, контролните функции се осъществяват, съгласно чл. 6 и чл. 7, но в цитираните членове не са конкретизирани процедури или документи за предварителен контрол и длъжностни лица, които ги осъществяват В чл. 14 и чл. 5 на утвърдените от В. В. вътрешни правила по СФУК са дадени дефиниции на контролни дейности и процедури по разрешаване, одобряване и оторизиране, но не са конкретизирани длъжностни лица, които ги осъществяват. Съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 на същите Вътрешните правила „Решението за извършване на определено действие, дейност, процес или процедура в Дружеството се взема от управителя или други оторизирани длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им, съгласно Правилника за документооборота на Дружеството, заповеди, длъжностни характеристики и други нормативни актове (Правилници, Инструкции)", като „Одобрението е утвърждаване или заверка на определени транзакции, данни, документи с което се приключват или валидират процеси, действия, предложения и последиците от тях. Утвърждаването или заверката се извършва от Управителя или други оторизирани длъжностни лица в съответствие с разпределението на отговорностите им, съгласно Правилниците за организацията, дейността и вътрешния ред в Дружеството, както и длъжностните им характеристики". Управителят може да делегира конкретни правомощия на друго длъжностно лице от Дружеството за определен срок или постоянно, когато това не противоречи на нормативен или вътрешен акт на „В и К - Варна" ООД, като „делегирането не освобождава от отговорност ръководителите по ал. 1 за изпълнението на делегираните правомощия" - чл. 15, ал. 3 на Вътрешните правила. Последното е регламентирано и в чл. 9, ал. 2 от ЗФУКПС. В чл. 20 и чл. 22 на вътрешните правила по СФУК е регламентирано, че предварителният контрол се извършва „преди вземане на решение или извършване на всяко действие, свързано със разпореждане с активи (включително поемането на задължения и извършването на разход) и „в съответствие с вътрешните правила за осъществяване на предварителен контрол", но при проверка се установи, че такива не са утвърдени. Видно от приобщените по делото доказателства в т.ч. от приложеното към АНП писмо с изх. № ВП – 2225-1/22.08.2024 г.на „В и К Варна“ ООД и копие от контролни листи № 1,2,3,4 и 5 в случая политиката на предварителен контрол, макар да е била въведена, същата не е изпълнена, тъй като не е било обективирано писменото изразяване на мнение, удостоверено с подпис относно законосъобразността на сключеното допълнително споразумение, чрез излагане на мотиви/аргументира в отделно писмено становище или в самия работен документ (контролен лист за извършване на предварителния контрол. Ръководителя е бил длъжен да възложи на съответно длъжностно лице осъществяване на предварителен контрол, а именно – да изиска съставяне на контролен лист, в който да се заяви становището на съответното длъжностно лице относно законосъобразността на всеки един от договорите. От материалите по делото е видно, че не е осъществено възлагане от ръководителя на дружеството жалбоподател на друго длъжностно лице на осъществяването на предварителен контрол. Такова възлагане не е извършено, както чрез приетите вътрешни правила, така и въз основа на изричен акт, С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3 , във вр. с чл. 3 ал. 1 и чл. 10 ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС, което е такова на просто извършване и не изисква настъпването на вредоносен резултат. Съгласно приложената с НП санкционна разпоредба на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, в редакцията действаща към датата на издаване на процесното НП, виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол се наказват с глоба от 200 до 2000 лева за нарушение на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт, С оглед на това и на установеното по делото, че жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, уреждащ финансово-стопанската и отчетната дейност - законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че е налице основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ. В случая е неприложима нормата на чл. 28 ЗАНН, за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран, тъй като няма основание да се приеме с арг. от чл. 93, т. 9 НК, че нарушението разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения на изискванията към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор. Нарушаването на изискването за задължителна контролна дейност "предварителен контрол за законосъобразност" е самостоятелно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност, без да е необходимо настъпването на друг конкретен резултат от нарушението, тъй като предварителният контрол за законосъобразност е основен способ за осигуряване целите на ЗФУКПС. Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че неправилно е определен субектът на административното нарушение, доколкото въззивникът към момента на издаване на НП не осъществява функциите на „управител“ на „В и К Варна“ООД. По делото няма спор, че жалбоподателят е заемал посочената длъжност към момента на извършване на нарушението, който е релевантен за определяне на лицето, което е било длъжно да съобрази поведението си с нормата на чл. 13 ал. 3 т.3 от ЗФУКПС. Като не е сторил това, жалбоподателят е осъществил виновно деянието, описано в НП при форма на вината непредпазливост, доколкото е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на конкретния общественоопасен резултат, а именно – неосъществяване на предварителен контрол по отношение на допълнително споразумение № 1 за изменение на договор за обществена поръчка № 28- 2020/14.08.2020 г. Неоснователни са и доводите, че настоящото ръководство на „В и К Варна“ООД не е представило всички релевантни към случая документи. В хода на административнонаказателното производство, както и в рамките на съдебното такова въззивникът не е обективирал твърдения за наличието на документи, оборващи обвинението, нито е направил искане такива да бъдат изискани от посоченото дружество. Не се споделят от съда и аргументите на въззивника за неправилно приложение на материалния закон. Съдът намира за основателни доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че ЗФУКС попада в приложното поле на чл. 32 ал. 1 т.1 от ЗДФИ, доколкото в чл. 1 от същия е посочено че в обхвата на закона е осъществяването на финансово управление и контрол в организации от публичния сектор, а съгласно чл. 6 ал. 1 от нормативния акт, ръководителите на тези организации са длъжни да ги управляват законосъобразно. Съдът обаче счита, че са налице предпоставки за изменение на обжалваното НП досежно размера на наложената административна санкция. В случая при индивидуализацията на наказанието, налагайки го над минималния размер, АНО не е съобразил отегчаващи факти, извън съставомерните такива, Като взе предвид, че липсва информация за други налагани на въззивника наказания за извършени нарушения от същия вид, съотв. за други отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът намира, че административна санкция в минимален размер би била справедлива и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел участие в съдебното производство, същото е проведено в едно съдебно заседание, съотв. делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата от 140 /сто и четиридесет / лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, разноските за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъдат намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция и да се присъдят в размер на сумата от 70 /седемдесет/ лева респ. 35,79 /тридесет и пет 0,79/ евро. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приложения по делото договор за правна помощ и съдействие, представен от процесуалния представител на въззивника, видно от който е заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от 400 /четиристотин/ лева, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно в размер на 200 /двеста/ лева респ. 102,26 /сто и две 0,26/евро. Като взе предвид, че заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля посочения размер в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съдът намери за неоснователно възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 4 от ЗАНН, съдът