Решение № 55 от 12.4.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 16/2024 г.

производство е да докаже, че конкретните две парични вземания в размер на 25 201, 34 лв. за данъци и такси и в размер на 43 018, 63 лв. за задължителни осигурителни вноски са обезпечени по реда, вписан в ЗОЗ, поради което като привилигировани следва наред с останалите вземания от първи ред да се удовлетворят предпочтително от получената сума при реализиция на обезпечението. Установява се от представеното в първата инстанция в заверен препис Постановление на публичен изпълнител от 24.06.2022 г., че със същото са наложени обезпечителни мерки по изпълнително дело № 221173791/2022 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Русе за обезпечаване на вземания срещу длъжника „Адис Калинов“ ООД в общ размер на 73 672, 62 лв., от които главница в размер на 71 836, 10 лв. и лихва в размер на 1 836, 52 лв.. Установява се, че с постановлението е наложен запор до размер на сумата от 73 672, 62 лв върху налични и постъпващи суми no банкови сметки, депознти, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при следните доставчици на платежни услуги: „ЦКБ“ АД, „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, TБ „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГAPИЯ“ AД, TБ „ИНВЕСТБАНК“ АД. Установява се от представените в първата инстанция 2 бр. удостоверения, издадени на 27.10.2022 г. от Централния регистър на особените залози /ЦРОС/, че запорът, обезпечаващ посочените по-горе парични вземанията на НАП, гр. София е вписан в ЦРОС на същата дата под № 2022102700729 по партидата на длъжника „Адис Калинов“ ООД, гр. Русе. Установява се, че вписването е извършено служебно на основание чл. 4 от ЗОЗ. Установява се от представените в първата инстанция писмени доказателства, че с молба от 09.11.2022 г., подкрепена с доказателства НАП, гр. София в качеството на кредитор е предявило в откритото производство по несъстоятелност на длъжника „Адис Калинов“ ООД вземания в общ размер н а 180 800, 69 лв., oт които главници — 173 686, 93 лв. и лихви към 02.11.2022 г. — 7 113, 76 лв.. Установява се, че в молбата кредиторът се е позовал на извършеното вписване на запор в ЦРОС за обезпечаване на вземанията си. Установява се, че съгласно молбата предявените публични вземания за данъци, такси и лихви, осигурителни вноски и лихви върху тях, възникнали до датата на съдебното решение зa откриване на производството пo несъстоятелност са: в размер на 101 288, 67 лв. за данъци и такси, в размер на 3 444, 30 лв. за лихви върху тях; в размер на 72 143, 26 лв. за осигурителни вноски и в размер на 2 672, 75 лв. за лихви върху тях. Установява се от представения в първата инстанция списък на приетите вземания на кредиторите на „Адис Калинов“ ООД, гр. Русе /в несъстоятелност/, че в полза на НАП, гр. София е наложен запор за обезпечаване на процесните две вземания, общо в размер на 68 219, 97 лв., поради което според временния синдик следва да се удовлетворят по реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, а останалите приети вземания на НАП като необезпечени следва да се удовлетворят по реда на чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ. Правилно и законосъобразно при тези писмени доказателства Русенският ОС е приел, че са налице предпоставките на чл. 694 ал. 1 т. 1 от ТЗ за уважаване на предявения отрицателен установителен иск. С оглед наложилата се практика на ВКС, вкл. цитираните от първоинстанционният съд определение № 515 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 515/2019 г., I т. о., решение № 42 от 21.03.2023 г. на ВтАС по в. т. д. № 332/2022 г., както и определение № 238/10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1597/2020 г., II т. о., ТК; определение № 60338/07.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2011/2020 г., I т. о., ТК; определение № 295/27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1585/2020 г., II т. о., ТК, определение № 706 от 21.03.2024 г. по т. д. № 1387/2023 г., I т.о. на ВКС, решение № 50112/15.03.2024 г. по т.д. № 1602/2022 г., IІ т. о. на ВКС, решение № 50002/28.03.2024 г. по т.д. № 1729/2022 г., I т. о. на ВКС, въззивният съд приема, че в първи ред на удовлетворение по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ се удовлетворяват само кредиторите, в чиято полза са учредени права на предпочтително удовлетворение с ипотека върху недвижим имот, реален залог върху движими вещи, ценни книги или вземания и особен залог върху имуществата по чл. 4 от ЗОС. Целта на законодателя, уредена в чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ е да удовлетвори като първи ред в производството по несъстоятелност само вземанията, които са обезпечени с особен залог и ипотека, тъй като тези обезпечения дават право на предпочтително удовлетворение на кредитора от вещта, предмет на обезпечението, като според въззивния съд разпоредбата не се отнася до вземанията на кредиторите, за които са наложени запори по ГПК или ДОПК и в последствие са вписани в ЦРОС по реда на чл. 4 от ЗОЗ и тези кредитори не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка. Този извод според съда се извежда от съдържанието на разпоредбите на ЗОЗ и разпоредбите в раздел І на глава 47 на ТЗ и съобразяването на правната същност на понятията реални обезпечения /залог и ипотека/ и обезпечителни мерки /запор и възбрана/. Запорът е обезпечителна мярка, налагана по ГПК, ДОПК и в производството по несъстоятелност, с която се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с предмета на запора, като действията, извършени в нарушение на тази забрана са непротивопоставими спрямо кредиторите, в полза на които е наложена обезпечителната мярка съгласно чл. 451 ал. 1 и чл. 452, ал. 1 ГПК, приложими както за индивидуалното изпълнение по ГПК, така и за публичното изпълнение по ДОПК и производството по несъстоятелност. Съдебната практика и теория приемат, че залогът е вещно обезпечение, от което се поражда заложно право, съществен елемент от което е правото на предпочтително удовлетворяване на заложния кредитор от цената на заложеното имущество при изпълнение върху него съгласно чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗОЗ и чл. 159 ЗЗД, каквото право не се поражда с налагане на обезпечителната мярка "запор" по ГПК, ДОПК и ТЗ. При съобразяване разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от ЗОЗ може да се направи обоснован извод, че само вземането, обезпечено с особен залог се удовлетворява в поредността по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД от ЗЗД, съответно по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ или по чл. 94 ал. 1 т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, отнасяща се единствено до вземания обезпечени с особен залог или ипотека. Съгласно разпоредбите на чл. 12 ал. 2 и чл. 30 ал. 1 от ЗОЗ вписването на запор има за последица единствено противопоставимост на правата на обезпечения кредитор спрямо кредитора, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като в този случай, при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. При съобразяване на разпоредбите на чл. 32 ал. 7 и чл. 32а от ЗОЗ съдът приема, че вписването на запор в ЦРОЗ не дава поражда „заложно право“, респ. право на предпочтително удовлетворение от имуществото, върху което е учреден залогът, а единствено определя предимство при конкуренция на кредиторите при насочване на изпълнение против заложеното имущество, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор. В тази насока са постановките в т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В съответствие с цитираната практика на ВКС, съдът приема, че необходимостта от корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ произтича и от факта, че по реда на ЗОЗ не може да се бъде вписана възбрана, тъй като съгласно чл. 4 ЗОЗ обект на особен залог не може да бъде недвижим имот или кораб, поради което ЗОЗ не предвижда и вписване на възбрана в ЦРОЗ и следователно правилото при формалното възприемане на разпоредбата е неприложимо при наложена обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот или кораб. При съобразяване на разпоредбата на чл. 724 от ТЗ следва да се приеме отново, че право на предпочтително удовлетворение от цената на вещта в производството по несъстоятелност имат заложният или ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, наложен по реда на ГПК или ДОПК, който се третира от закона като необезпечен. Този извод кореспондира с разпоредбата на чл. 638 ал. 6 /преди ал. 4/ от ТЗ, съгласно която наложен и вписан запор върху вземане или върху движимо имущество по ГПК или по ДОПК, вкл. по реда на чл. 4 от ЗОЗ не може да се противопостави на кредиторите по несъстоятелността. Съгласно гражданското право само обезпеченията залог или ипотека създават право на предпочтително удовлетворение на кредитора от цената на заложената или ипотекирана вещ. С оглед специалните правила за действието на запора, включително за вписаните в ЦРОЗ запори следва да се приеме, че ползващият се от обезпечението кредитор в качеството на взискател няма право на предпочтително удовлетворение от цената на запорираната вещ, ако върху същата преди това не е учреден залог, съответно такова право не би могло да произтича за него и в производството по несъстоятелност само на основание на препращането на разпоредбата на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ към ЗОЗ за вписаните запори. Може да се обобщи, че запор върху вземане или върху движимо имущество по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност, като същият се вписва в ЦРОЗ единствено с оглед противопоставимостта му на заложния кредитор по ЗОЗ при извършване на индивидуално принудително изпълнение по ГПК или ДОПК и е от значение за конкуренцията при определяне на приложимия способ за изпълнение – по ЗОЗ или по ГПК/ДОПК, но не поражда право на кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запора в производството по несъстоятелност. Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд относно това, че от представените по делото писмени доказателства не се установява право на предпочтително удовлетворяване на вземанията на НАП като кредитор по реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Запорът за обезпечаване на вземания на НАП за главници за данъци и осигурителни вноски, както и лихви върху тях в размер общо на 73 672, 62 лв. е наложен от публичния изпълнител по реда на ДОПК преди откриване на производството по несъстоятелност и след това е вписан на основание чл. 4 от ЗОЗ в ЦРОС, но не поражда заложно право, респ. право на НАП да се удовлетвори преди останалите кредитори на несъстоятелността от първите пет реда, поради което правото му на удовлетворяване е по реда на чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ за вземанията на посоченото основание, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност. При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Русенският окръжен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По разноските: Съгласно разпоредбата чл. 684 ал. 7 от ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск, като при предявяване на иска не се внася предварително държавна такса, а ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. С оглед потвърждаване на решението, с което искът се уважава не следва да бъде присъждана държавна такса по делото, както и разноски в полза на НАП гр. София. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд