Решение № 8056 от 23.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2334/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от И. Ф. Ш., [ЕГН], собственик на ЕТ“ Софт- Илхан Ш.“, ЕИК 102853172, седалище и адрес на управление: гр.Айтос, ул.“Ради Боруков“, бл.2, вх.Б, ет.1, ап.15, чрез процесуален представител адв. Р. Д., против ревизионен акт № Р-02000222005040-091-001/07.09.2023година, издаден от началник сектор „Ревизии“ В. Х. Р. – възложил ревизията и главен инспектор по приходите С. Г. К.– ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 114/27.11.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени следните задължения:

-годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за периода 01.01.2016г.- 31.12.2016г.- главница в размер на 10 958лв. и лихва в размер на 7 209, 05лв.; за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г.- главница в размер на 11 205лв. и лихва в размер на 6 235, 40лв.; за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г.- главница в размер на 265лв. и лихва в размер на 120, 60лв. и за периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г.- главница в размер на 1 220лв. и лихва в размер на 431, 16лв.

-ДДС да периода 01.12.2016г.- 31.08.2018г.- главница общо в размер на 20 337, 16лв. и лихва общо в размер на 12 699, 28лв.

-вноски за ДОО за самоосигуряващи се: за периода 01.01.2016г.- 31.12.2016г.- главница в размер на 279, 04лв. и лихва в размер на 183, 57лв.; за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г.- главница в размер на 3 543, 84лв. и лихва в размер на 1 972, 09лв. и за периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г.- главница в размер на 672, 66лв. и лихва в размер на 237, 73лв.

-вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се: за периода 01.01.2016г.- 31.12.2016г.- главница в размер на 174, 40лв. и лихва в размер на 114, 74лв.; за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г.- главница в размер на 2 054, 40лв. и лихва в размер на 1 143, 24лв. и за периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г.- главница в размер на 363, 60лв. и лихва в размер на 128, 50лв.

-вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се: за периода 01.01.2016г.- 31.12.2016г.- главница в размер на 109лв. и лихва в размер на 71, 71лв.; за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г.- главница в размер на 1284лв. и лихва в размер на 714, 53лв. и за периода 01.01.2019г.- 31.12.2019г.- главница в размер на 227, 25лв. и лихва в размер на 80, 32лв.

Жалбоподателят иска ревизионния акт да бъде обявен за нищожен, алтернативно отменен като незаконосъобразен. Счита, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че по време на извършване на ревизията не му е била предоставена възможност да посочи електронен адрес за получаване на съобщения и е неясно откъде е приобщен в системата на НАП електронен адрес, на който нелигитимно са връчвани книжа; в нарушение на закона не е издаден акт за регистрация по ЗДДС при наличие на хипотезата на чл.102, ал.5 от ЗДДС. Оспорва електронните подписи на лицата, подписани ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, като твърди че същите нямат качеството на квалифицирани електронни подписи. Оспорва извършването на ревизията по реда на чл.122- 124 от ДОПК, като счита че не са били налице предпоставките за това. Твърди, че неправилно са определени паричните потоци, като е допуснато сместване на разходи и приходи в брой и внесени по банков път и не са отчетени като налични сумите, декларирани от него в хода на ревизионното производство като разполагаеми средства. Според него задълженията му са неправилно определени, тъй като не са отчетени като разход сумите, с които е закупувал перушина. Този подход е предпоставил определяне на по- голяма данъчна основа. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Счита, че доводите му се подкрепят и от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза.

Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 373лв. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена в предвидения от закона срок, от лице с доказан интерес от оспорването- адресат на акта.

ІІ. ФАКТИТЕ:

Ревизионното производство е започнало с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222005040-020-001 / 04.10.2022, впоследствие изменена със Заповеди Р- 02000222005040-020-002/14.12.2022, Р-02000222005040-020-003 / 04.01.2023, Р-02000222005040-020- 004 / 01.02.2023. Изменението на първоначалната заповед касае както срока за извършване на ревизията, така и нейния предмет. Последният окончателно е определен като установяване на задължения по вид и периоди както следва: Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода 01.12.2016- 31.12.2019; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016-31.12.2019; Данък върху добавената стойност за периода 01.12.2016- 31.08.2018; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода 01.12.2016- 31.12.2019; ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.12.2016- 31.12.2019 и Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016-31.12.2019г.

В хода на ревизията ревизиращите органи са установили наличие на предпоставки за прилагане на особения ред за извършване на ревизия по чл.122- 124 от ДОПК.

Преценили са осъществена хипотеза на нормите на чл.122, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК- до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и наличие на данни за укрити приходи или доходи.

Установено е, че ревизираното лице е подало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, както следва: за 2016г. подадена - статус некоректна; за 2017г. подадена - статус некоректна; за 2018г. вх.№ 0243919010652226/27.05.2019г. - коректна, с която ЗЛ декларира следните данни:

• Приложение №7 доходи от дейност, подлежащи на облагане с патентен данък в размер на 4968, 00 лв. / разходи 3266, 00лв. / Облагаем доход 1702, 00лв./ - Справка за окончателния размер на осигурителния доход; за 2019г. вх.№0200И0604496/23.04.2020г. - коректна, с която ЗЛ декларира следните данни:

• Приложение №7 доходи от патентна дейност - търговия на дребно- приходи от дейността в размер на 5268, 00лв./ общо разходи 3400 лв./ Облагаем доход 1868, 00 лв.

• Приложение №11 непогасена част по представени през годината парични заеми в размер на 11400 лв., дадени на ИНОВИЯ ЕООД ЕИК 205620982 с адрес гр. Айтос, ул. В. Левски №31.

• Справка за окончателен размер на осигурителния доход за 2020г. вх.№ 0200И0702556/19.04.2021 г. - подадена коректна. ЗЛ декларира придобит доход от наем на имущество в размер на 3600 лв., от доходи от патентна дейност търговия на дребно - приходи 4835 лв./ разходи 2800лв. / облагаем доход 2035 лв.

Установено е, че ревизираното лице за периода от 2016г.- 2019г. е получило приходи от стопанска дейност- продажба на перушина на „Даун криетърс“АД, които приходи не са декларирани и представляват укрити приходи- приходи от продажби на стоки и услуги за 2016 г. в размер на 78 338, 42 лв. 2017 г. - 87 635, 00 лв., 2018 г. - 26 265, 00 лв. и 2019 г. -19 878, 77 лв.

Въз основа не тези данни ревизиращите органи са преценили, че данъчната основа следва да бъде формирана според правилото на чл.122, ал.2 от ДОПК.

На ревизираното лице било изпратено уведомление на осн. чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ, ДДС, ДОО, Универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване за СОЛ за ревизирания период ще бъде определена по предвидения в чл. 122 и чл. 124а от ДОПК ред.

Органите по приходите са извършили анализ на имущественото и финансово състояние на И. Ф. Ш.. Направена е съпоставка на получените от него доходи с направените разходи за издръжка и живот, погасителни вноски по кредит и други разходи. Резултатът от така извършената съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за периода 2016 г. - 2019 г. показва, че не се установени превишения (л.169- 172). Предвид тези констатации дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016-31.12.2019 не е определян.

За 2016 и 2017г. като начално салдо при формиране на паричния поток на физическото лице ревизиращите са посочили сума в размер на 5000лв., а за останалите две години- сумите, декларирани от ревизираното лице.

Същевременно на 25.01.2023г. ревизираното лице представило пред ревизиращите органи декларация (л.235), в която посочило, че към 1.01.2016г. е разполагало със сума в размер на 90 000лв. и към 31.12.2016г.- 58 000лв.; към 1.01.2017г. е разполагало със сума в размер на 58 000лв. и към 31.12.2017г.- 500лв; към 1.01.2018г. е разполагало със сума в размер на 500лв. и към 31.12.2018г.- 0лв и към 1.01.2019г. е разполагало със сума в размер на 0лв. и към 31.12.2019г.- 0лв. Органите по приходите не са приели като начални салда сумите, посочени в декларацията за 2016 и 2017г., тъй като в хода на ревизионното производство не са представени никакви доказателства за такава наличност.

По отношение на дейността, извършвана от едноличния търговец:

На лицето били връчени по електронен път следните Искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ:

• ИПДПОЗЛ № Р-02000222005040-040-001/07.10.2022г. връчено на 07.10.2022г. на И. Ш. по електронен път на декларирания имейл адрес за кореспонденция. По електронен път с вх.№ ИТ-00- 7603/19.10.2022г. от лицето били представени патентни декларации, разписки за платен патентен данък, декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, талони за МПС, договор за продажба/покупка на МПС, фактури за продажба на стоки -перушина и услуги - комисионна за посредничество, издадени от ЕТ „СОФТ - И. Ш.“ на „Даун Криейтърс“ ООД, приемо-предавателни протоколи между двете фирми, банкови извлечения, пътна книжка на МПС Ивеко, стокови разписки, фактури за покупка на лагери за МПС, договор за посредничество между ЕТ „СОФТ - И. Шериф“ и „Даун Криейтърс“ ООД, счетоводни регистри на между ET С. - И. Ш.. От лицето са представени писмени обяснения, свързани с извършваната от него стопанска дейност.

Според представените фактури и приемо- предавателни протоколи за извършени сделки с „Даун Криейтърс“ ООД, предоставени услуги на „Нюанс БГ“ АД, както и продажби към частни лица на лагери за МПС, ревизиращите са установили приходи на ЕТ, както следва: през 2016г. – 93 974, 42 лв., през 2017г. -89 686, 00 лв., през 2018г. - 28 252, 00 лв., през2019г. - 21 158, 77 лв.

Сумите по всички фактури с получател „Даун Криейтърс“ ООД органите по приходите приели като приход на търговеца.

Относно произхода на стоката (перушина) и с оглед установяване на разходите на търговеца били изискани документи и писмени обяснения, с оглед декларираните суми за покупка на перушина.

И. Ш. декларирал писмено, че стоката /перушина от бели патици/ е закупена от кланицата в с. Чубра на „АВИСПАЛ“ ООД с ЕИК 201696783 и от кланицата в гр. Ловеч на „Премиум фуудс България“ ООД с ЕИК 203647849. Стоката е вземал лично от обекта на продавача с безвъзмездно предоставен му бус Фолксваген Крафтер, собственост на Алпер Камбер -негов роднина. Винаги е плащал в брой за стоката срещу издадена стокова разписка. За продажбата на патешката перушина лицето не представи и твърди, че от АВИСПАЛ ООД и от „Премиум фуудс България“ ООД не са му издадени фактури и фискални бонове от ЕКАФП.

Представил стокови разписки. Според разписките за 2016 и 2017г. Шериф закупил от „АВИСПАЛ“ ООД перушина на стойност 127 444лв., а за 2017, 2018 и 2019г. – от „Премиум фуудс България“ ООД перушина на стойност 46 894, 25лв.

При направени насрещни проверки на посочените дружества не били установени доказателства за извършените сделки. Нямало доказателства, че лицата, подписвали разписките се намират в трудови правоотношения с двете дружества, в дневниците им за продажби не били отразени сделки с получател ревизираното лице.

Установено било, че за посочените периоди на двете дружества са издадени ревизионни актове, с които също не било установено да са извършвали доставки на ЕТ „СОФТ - И. Шериф“. Поради това посочените за покупката на перушината суми не били изцяло приети от ревизиращите органи като разход на едноличния търговец.

Като разход на ЕТ ревизиращите органи признали сумите по фактури, придружени с касови бонове за закупуване на лагери, семеринги и други части за МПС. За 2016г. направен разход за покупки в размер на 2 189лв.; за 2017г.- 6 389лв.; за 2017г.- 5 336лв. и за 2019г.- 6 886лв.

Като приходи от продажби на посочените стоки били отчетени суми в размер както следва: през 2016г. - 15 636 лв., през 2017г. - 2 051 лв.; през 2018г. -1 987 лв.; през 2019г. - 1 280 лв. сумите са получавани чрез плащане от клиентите само в брой срещу издаван фискален бон от ЕКАФП.

При анализ на извършените разходи и приходи от ЕТ (разполагаема сума в брой- изтеглени суми от сметката на ЕТ, за покупка на лагери и транспорт на същите; покупка на касов апарат и услуги от“Интеркомерс“ООД; платен в брой патентен данък, извършени от Шериф разходи за лични нужди, платени в брой), ревизиращите органи определили, че същият е разполагал със следните парични средства за ревизирания период: за 2016г. - 17936 лв., за 2017г. – 0, 00 лв.; за 2018г. -19 713 лв.; за 2019г. - 2767 лв. Този резултат представлява за всяка от ревизираните години между изтеглените в брой суми от сметката на търговеца (приход) и платените в брой суми, съгласно представени документи и доказателства.

С оглед тези резултати и след направен анализ на транзакциите / постъпили и излезли пари/ по банковата сметка на търговеца и извършените от лицето плащания в брой, ревизиращите приели, че търговецът е разполагал със следните свободни парични средства в брой, които би могъл да плати през ревизираните години за доставка на патешка перушина и които може да бъдат приети като направен разход от търговецът за закупуване на патешка перушина: през 2016г. -17 936 лв., през 2017г. - 0, 00 лв., през 2018г. - 19 713 лв. и през 2019г. – 2 767 лв.

Като разход на търговеца са приети и сумите (не спорни), платени от него за патентен данък, въз основа на декларации, подавани през ревизирания период.

Годишната данъчна основа е определена предвид разпоредбата на чл.28 от ЗДДФЛ, при отчитане на обстоятелствата регламентирани с нормата на чл.122, ал. 4 от ДОПК. Органите по приходите отбелязват, че данъчно задълженото лице не е задължено да извършва и не е избрало да приложи чл.83, ал.З от ЗКПО.

С оглед посочените факти, органите по приходите са определили като дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и с оглед разпоредбата на чл.43, ал.8 от ДОПК, за всяка една от ревизираните години както следва:

За 2016г.:

Получени през 2016г. от ЕТ „СОФТ- И. Шериф“ общо приходи от търговска дейност: 93 974 лв. В т.ч.: от продажби на стоки и услуги на „ДАУН КРИЕЙТЪРС“ ООД - 76 742 лв.(съгласно фактури ); от продажби на услуги на „НЮАНС БГ“ АД - 1 596 лв. (съгласно фактури ); от продажби в брой на лагери на ФЛ - 15 636 лв. (съгласно ЕКАФП).

Извършени през 2016г. от ЕТ „СОФТ- И. Шериф“ общо разходи, във връзка с дейността: 20 245лв. В т.ч.: за покупка на стока-лагери - 2 189 лв. (фактури и данни от ПП на НАП - Декларирани продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ET С. -И. Ш.); платен патентен данък - 120 лв. (квитанции от Община Айтос); за покупка на стока-перушина -17 936 лв. -(констатации за произхода и плащането на стоката).

Счетоводен и данъчен финансов резултат - печалба на ET С. - И. Ш. за 2016г. /приходи- разходи/: 73 729лв.

Формирана е следната данъчна основа и определен данък: Данъчна печалба- 73 729лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 670, 80лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 73 058, 20лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 10 958, 73лв. определена е и съответната лихва.

За 2017г.:

Получени през 2017г. от ET С. - И. Ш. общо приходи; от търговска дейност: 89 686лв. В т.ч.: продажби на стоки и услуги на ДАУН КРИЕЙТЪРС ООД - 87635 лв.(съгласно фактури); продажби в брой на лагери на ФЛ - 2 051 лв.(съгласно ЕКАФП) Извършени през 2017г. от ET С. - И. Ш. общо разходи, във връзка с дейността: 6 619лв. В т.ч.: покупка на стока-лагери - 6 389 лв. (фактури и данни от ПП на НАП - Декларирани продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ET С. -И. Ш.); платен патентен данък - 230 лв. (квитанции от Община Айтос); покупка на стока-перушина - 0, 00 лв. (констатации за произхода и плащането на стоката) Счетоводен и данъчен финансов резултат- печалба за 2017г. /приходи- разходи/: 83 067лв.

Формирана е следната данъчна основа и определен данък: Данъчна печалба- 83 067лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 8 361, 60лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 74 705, 40лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 11 205, 81лв. определена е и съответната лихва.

За 2018г.:

Получени през 2018г. от ET С. - И. Ш. общо приходи от търговска дейност: 28 252лв. В т.ч.: продажби на стоки и услуги на ДАУН КРИЕЙТЪРС ООД - 26 265 лв.(съгласно фактури); продажби в брой на лагери на ФЛ - 1987 лв. (съгласно данни от ЕКАФП).

Извършени през 2018г. от ET С. - И. Ш. общо разходи, във връзка с дейността: 24 781лв.В т.ч.: покупка на стока-лагери - 5 336 лв. (фактури и данни от ПП на НАП - Декларирани продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ET С. -И. Ш.); платен патентен данък - 120 лв. (квитанции на Община Айтос); покупка на стока-перушина - 19 325 лв. (констатации за произхода и плащането на стоката и представени стокови разписки и обяснения от лицето).

Счетоводен и данъчен финансов резултат - печалба за 2018 г. /приходи-разходи/: 3 471 лв.

Формирана е следната данъчна основа и определен данък: Данъчна печалба- 3 471лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 1 701, 36лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 1 769, 64лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 265, 45лв. определена е и съответната лихва.

За 2019г.:

Получени през 2019г. от ET С. - И. Ш. общо приходи от търговска дейност: 21 158лв. В т.ч.: продажби на стоки и услуги на ДАУН КРИЕЙТЪРС ООД - 19 878 лв. (съгласно фактури ); продажби в брой на лагери на ФЛ - 1280 лв. (съгласно данни от ЕКАФП).

Извършени през 2019г. от ET С. - И. Ш. общо разходи, във връзка с дейността: 9 893лв. В т.ч.: покупка на стока-лагери - 6 886 лв. (фактури и данни от ПП на НАП - Декларирани продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ET С. -И. Ш.) платен патентен данък - 120 лв.(квитанции на Община Айтос); покупка на касов апарат - 120 лв. (съгласно фактура); покупка на стока-перушина - 2 767 лв. (констатации за произхода и плащането на стоката и представени стокови разписки и обяснения от лицето).

Счетоводен и данъчен финансов резултат - печалба за 2019г.: 11 265 лв.

Формирана е следната данъчна основа и определен данък: Данъчна печалба- 11 265лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 3 131, 67лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 8 133, 33лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 1 220лв. определена е и съответната лихва.

По отношение на данъчните задължения по ЗДДС:

След направен анализ на представените от ЗЛ фактури за продажби на стоки и услуги, издадени на „ДАУН КРИЕЙТЪРС“ ООД, на фактурите за услуги, издадени на „НЮАНС БГ“ АД, на регистрираните обороти чрез ЕКАФП било установено, че през м.09.2016г. ЕТ „СОФТ - И. Шериф“ е достигнал облагаем оборот от продажби в общ размер на 57 796.42 лв. за период от 9 м. назад / от м.01.2016г. до м.09.2016г./.

Като се позовал на разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС, ревизиращите органи приели, че ЕТ „СОФТ-И. Ш.“ е следвало до 14.10.2016г. да подаде в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по ЗДДС по образец. В срок от 7 дни от постъпване на заявлението орган по приходите е трябвало да извърши проверка на основанието за регистрация и в срок от 7 дни след приключване на проверката да издаде акт за регистрация, т.е. считано от 29.10.2016г. ЕТ „СОФТ- И. ШЕРИФ“, с ЕИК 102853172, трябва да се счита за регистриран по ЗДДС. ЗЛ не е изпълнило задължението си по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

Ревизията посочила, че за реализирания оборот от ЗЛ през м.11.2016г. не е отпаднало основанието за задължителна регистрация по ЗДДС, но този данъчен период е отпаднал по давност и поради тази причина за м.11.2016г. ЗЛ не дължи ДДС за реализирания от него облагаем оборот.

От данъчен период м.12.2016г. до данъчен период август 2018г. ревизията приела, че са налице условията за задължителна регистрация по ЗДДС на ET С. ШЕРИФ с ЕИК 102853172.

Посочила, че според чл.102, ал.З от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.

В случая ревизиращите приели, че данъкът по ЗДДС за ревизирания период е включен в установения общ оборот, реализиран от ревизираното лице.

Въз основа на общият облагаем оборот(в т.ч. ДО и ДДС) от двата ЕКАФП на ЕТ „СОФТ-И. ШЕРИФ“ с ЕИК 102853172 и от фактурите, издадени от лицето и платени по банков път за периода от 01.11.2016г. до 31.08.2018г. ревизиращите определили дължим ДДС за периода общо в размер на 20 337, 16лв. и лихва общо в размер на 12 699, 28лв. Конкретните суми по месеци са посочени в табличен вид на стр. 172 от делото.

При определяне на размера на вноските, дължими по КСО и ЗЗО, ревизиращите са се позовали на разпоредбата на чл.124а от ДОПК.

Ревизията е констатирала, че И. Ф. Ш. се осигурява с вид осигурен 12 - самоосигуряващ се чрез ЕТ „СОФТ-И. ШЕРИФ“ с ЕИК 102853172 върху минималния осигурителен доход за съответния период.

Ревизията е отчела, че в таблицата за съпоставка на доходи и разходи за периода 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. от Раздел „ЗДДФЛ“ на Ревизионния доклад е установено, че направените от лицето разходи не превишават приходите, доходите и източниците на финансиране. Взела е предвид и установения счетоводен и финансов резултат- печалба през ревизирания период: 2016г. - 73 729.00лв.; 2017г.-83 067.00лв.; 2018г. - 3471.00лв. и 2019г. - 11 265.00лв.

С оглед тези данни са определени и съответните задължения за осигурителни вноски- годишно изравняване, съответно на осигурителния доход, с конкретно посочени суми в ревизионния доклад (л.174- 177):

Във връзка с възражението на жалбоподателя за липса на квалифициран електронен подпис, на лицата, подписвани издаваните в хода на ревизията актове, по делото е допусната и приета съдебно- техническа експертиза.

Според заключението на вещото лице, всички електронни подписи на оспорените документи са валидни и всички технически изисквания са изпълнени.

По делото е допусната и приета и съдебно- икономическа експертиза.

Вещото лице два заключението си в два варианта.

В първия вариант вещото лице определя дължимия данък като към наличните средства на търговеца (изтеглени от банкова сметка) за 2016г. и 2017г. прибавя и сумата от 5000лв. приета от ревизиращия орган като начално салдо при формиране на паричния поток на физическото лице, защото при формиране на приходите и разходите от стопанската дейност на търговеца ревизираните са отчели и направените от него разходи за лични нужди (л.937). Тази констатация оказва влияние и върху определения с ревизията дължим данък и за 2018г.

В резултат на този подход вещото лице прави следните изчисления за дължим размер на данъка:

За 2016г:

Данъчна печалба- 68 729, 42лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 8 049, 60лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 60 679, 82лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 9 102лв. и лихва- 5 987, 66лв.

За тази година вещото лице коригира и сумата за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 8 049, 60лв. При формиране на годишна данъчна основа за 2016 г. експертизата приспада платените авансово и дължимите доизравнителни вноски за ДОО, УПФ и 30 до размер на максималния месечен осигурителен доход /2 600, 00 лв. х 12 месеца = 31 200, 00лв. х 25, 8% = 8 049, 60 лв./, а не както приема ревизията доизравняване на база два месеца от 2016г.

За 2017г:

Данъчна печалба- 80 856лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 8 361, 60лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 72 497лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 10 874, 16лв. и лихва- 6 050, 96лв.

За 2018г:

Данъчна печалба- 2 583лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 1 701, 36лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 882лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 132, 25лв. и лихва- 60, 19лв.

За 2019 г. няма промяна в установеното с ревизионния акт.

Във втория вариант вещото лице определя дължимия данък като съобразява отговора си с началните салда за 2016г. и 2017г. според сумите посочени в декларацията (л.235), подадена от жалбоподателя.

Данъчна печалба- 11 133, 92лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 2 872, 55лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 8 261лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 1 239лв. и лихва- 815, 20лв.

Данъчна печалба- 27 856лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 7 465, 41лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 20 390, 59лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 3 059лв. и лихва- 1 702, 06лв.

Данъчна печалба- 2 583лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване- 1 701, 36лв.; годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ(чл.122, ал.4 ДОПК)- 881, 64лв.; дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 132лв. и лихва- 60, 19лв.

ІІІ. ПРАВОТО:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222005040-020-001 / 04.10.2022, впоследствие изменена със Заповеди Р- 02000222005040-020-002/14.12.2022, Р-02000222005040-020-003 / 04.01.2023, Р-02000222005040-020- 004 / 01.02.2023г. на жалбоподателя е възложена ревизия, която обхваща определяне на задължения по вид, посочени в т.ІІ на решението.

Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад №Р-02000222005040-092- 001/ 20.03.2023 г. Ревизионен акт № Р-02000222005040-091-001/07.09.2023 г., е издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. Същият е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, който го е потвърдил в обжалваната част.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, предпоставящи отмяната му на това основание.

Възраженията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.

Не е налице твърдяното нелегитимно връчване на книжа. Ревизиращите органи са изпращали документи на предварително деклариран от ревизираното лице, имейл. Тези документи са били получавани от същото и то е имало възможност за ефективно участие в хода на развилото се ревизионно производство- представяне на доказателства, отправяне на искания. Ревизиращите органи нямат задължение изрично да приканват лицето да посочи имейл за кореспонденция, при положение, че такъв е бил предварително деклариран пред данъчните органи.

Поради това съдът приема, че правото на защита не е било нарушено.

Липсата на издаден акт за регистрация по ЗДДС не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В хода на ревизионното производство ревизиращите органи не дължат издаване на акт за регистрация по ЗДДС. Същите след като са установили предпоставки за регистрация по ЗДДС на ревизираното лице са определили задължения на данък върху добавената стойност, съобразно правилото на чл.102, ал.3 от ЗДДС.

Възражението за нищожност на ревизионния акт, поради липса на квалифициран електронен подпис на лицата, подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА също е неоснователно.

Както вече бе посочено, приетата по делото съдебно техническа експертиза е категорична, че всички електронни подписи на оспорените документи са валидни и всички технически изисквания са изпълнени. От събраните доказателства, анализирани и от вещото лице, се установява по категоричен начин кои са лицата, автори/ титуляри на електронен подпис /ЕП/. Тяхната самоличност е ясна, поради което няма съмнение в авторството на оспорените документи.

Неоснователно е възражението за липса на предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл.122- 124а от ДОПК.

Доказано е, че за 2016 и 2017г. ревизираното лице е подало некоректни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, които не са били коригирани и към момента на извършване на ревизията.

Наред с това е установено, че ревизираното лице за периода от 2016г.- 2019г. е получило приходи от стопанска дейност- продажба на перушина на „Даун криетърс“АД, които приходи не са декларирани и представляват укрити приходи- приходи от продажби на стоки и услуги за 2016 г. в размер на 78 338, 42 лв. 2017 г. - 87 635, 00 лв., 2018 г. - 26 265, 00 лв. и 2019 г. -19 878, 77 лв.

При тези факти правилно ревизиращите органи са преценили, че са налице предпоставките, предвидени с разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 и 2 и са преминали към определяне на ал.2 на посочената норма.

Неоснователно е възражението, че паричния поток на ревизираното лице е неправилно определен. Ревизията е отчела съотношението между всички приходи и разходи на ревизираното лице в качеството му на физическо лице и едноличен търговец.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени никакви доказателства, за наличните суми за 2016 и 2017г., така както са били декларирани с декларацията, подадена на 25.01.2023г. Поради това правилно е прието, че същите не следва да бъдат отчитани при извършване на съпоставката между приходи и разходи.

По отношение на определените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ:

Категорично е доказано, че през ревизирания период жалбоподателят е извършвал търговска (стопанска) дейност- покупка и продажба на перушина и търговия с автомобилни части, поради което и има качеството на търговец по см. на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ.

Според разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.

Нормата на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ сочи, че годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

Този подход са приложили и ревизиращите органи при определяне на данъчните задължения за годишен данък.

Въпреки това съдът намира, че ревизионния акт в тази му част, по отношение на данъчните задължения за 2016, 2017 и 2018г. следва да бъде изменен, съобразно заключението на съдебно икономическата експертиза в първия, представен вариант.

Към приходите на търговеца за 2016г. и 2017г.( по таблица на л.165) следва да бъдат включени и началните салда за съответните години, определени за физическото лице. Като по този начин сумите ще участват при определяне на разполагаемите средства на търговеца, с които е извършвана покупка на перушина, отчетена като разход за всяка една година от ревизирания период.

Това е така, защото Търговският закон не придава на едноличния търговец статут на юридическо лице, със самостоятелно обособено имущество, отделно от имуществото на физическото лице. Съгласно регламентацията едноличният търговец остава физическо лице, което поради дейността си и регистрацията по ТЗ има разширена правосубектност. От гледна точка на облагането по ЗДДФЛ - субект на облагане е физическото лице, а разграничението е според източника на доходите от стопанската дейност на едноличния търговец и на доходи от друга стопанска дейност, за която не се изисква изрична регистрация по ТЗ, както и в размера на данъчната ставка съответно 10 % по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и 15 % по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. - за доходите си от стопанска дейност като ЕТ лицето се облага с 15 % данък. С оглед статута на едноличния търговец, законът предвижда подаването на една данъчна декларация (чл. 50 ЗДДФЛ) от задълженото физическо лице за доходите му от отделните източници, в това число и доходите от стопанска дейност като ЕТ.

Тук следва да се посочи и че при формиране на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец за 2016г. от печалбата следва да бъде извадена сумата от 8 049, 60лв., представляваща задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и годишно изравняване.

Тази сума е по- голяма от приетата с ревизионния акт, защото е определена на база годишен осигурителен доход, а не на база осигурителния доход за два месеца, както са приели ревизиращите органи. При формиране на годишна данъчна основа за 2016 г. експертизата приспада платените авансово и дължимите доизравнителни вноски за ДОО, УПФ и 30 до размер на максималния месечен осигурителен доход /2 600, 00 лв. х 12 месеца = 31 200, 00лв. х 25, 8% = 8 049, 60 лв./.

Както бе посочено, съгласно чл.28, ал.1 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика между сумите, върху които се дължат осигурителни вноски, и тези, върху които са внесени, вноските, арг. от чл. 6, ал. 9 КСО.

Сумата от 8 049, 60лв. влияе върху размера на годишната данъчна основа, но не и върху размера на дължимите осигурителни вноски, тъй като получената при изчисленията данъчна печалба е по-голяма от максималния осигурителен праг.

С оглед изложените съображения съдът приема, че задълженията за годишен данък по ЗДДФЛ и лихви са следните:

За 2016г. -дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 9 102лв. и лихва- 5 987, 66лв.

За 2017г.- дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 10 874, 16лв. и лихва- 6 050, 96лв.

За 2018г.- дължим данък върху годишна данъчна основа (15%)- 132, 25лв. и лихва- 60, 19лв.

По отношение облагането с ДДС:

След направен анализ на представените от ЗЛ фактури за продажби на стоки и услуги, издадени на „ДАУН КРИЕЙТЪРС“ ООД, на фактурите за услуги, издадени на „НЮАНС БГ“ АД, на регистрираните обороти чрез ЕКАФП ревизията е установила, че през м.09.2016г. ЕТ „СОФТ - И. Шериф“ е достигнал облагаем оборот от продажби в общ размер на 57 796.42 лв. за период от 9 м. назад / от м.01.2016г. до м.09.2016г./.

Според чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко ДЗЛ с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Поради изложените факти ревизиращите органи приемат, че ЕТ „СОФТ-И. ШЕРИФ“ е следвало до 14.10.2016г. да подаде в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по ЗДДС по образец. В срок от 7 дни от постъпване на заявлението орган по приходите е трябвало да извърши проверка на основанието за регистрация и в срок от 7 дни след приключване на проверката да издаде акт за регистрация, т.е. считано от 29.10.2016г. ЕТ „СОФТ- И. ШЕРИФ“ с ЕИК 102853172 трябва да се счита за регистриран по ЗДДС. ЗЛ не е изпълнило задължението си по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

За реализирания оборот от ЗЛ през м.11.2016г. ревизиращите са посочили, че не е отпаднало основанието за задължителна регистрация по ЗДДС, но този данъчен период е отпаднал по давност и поради тази причина за м.11.2016г. ЗЛ не дължи ДДС за реализирания от него облагаем оборот.

От данъчен период м.12.2016г. до данъчен период август 2018г. са налице условията за задължителна регистрация по ЗДДС на ЕТ „СОФТ-И. ШЕРИФ“ с ЕИК 102853172.

Според чл.102, ал.3 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя Материалния закон е приложен правилно.

Според чл.26, ал. 1от ЗДДС, данъчната основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Чл.12 от ЗДДС сочи, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6, когато е извършена от ДЗЛ по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно се приема, че той е включен в договорената цена (чл.67, ал.2 от ЗДДС).

Ревизиращите приемат, че данъкът по ЗДДС за ревизирания период е включен в установения общ оборот, реализиран от ревизираното лице.

По делото не е спорно, че за периода м.12.2016г. до август 2018г. ревизираното лице е извършвало облагаеми доставки- търговия с автомобилни части (доставките са определени на база информацията, получена от два ЕКАФП на едноличния търговец) и продажба на перушина по фактури издадени от него и платени по банков път.

Не се спори и по размера на определената от ревизиращите органи данъчна основа за всеки един данъчен период.

Поради това съдът намира, че жалбата в тази й част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Не е налице и незаконосъобразност на ревизионния акт по отношение на определените допълнителни вноски за годишно изравняване по КСО и ЗЗО.

По делото е доказано, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. И. Ф. Ш. е извършвал трудова дейност като търговец и като такъв има качеството на самоосигуряващо се лице.

Според чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, като на основание чл. 5, ал. 2 от КСО, същите следва да внасят осигурителните вноски за своя сметка.

Разпоредбата на чл.6, ал.7, т.1 от КСО сочи, че осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

На основание чл. 127, ал. 1, чл. 157 и чл. 158 от КСО, за периодите на извършване на трудова дейност, ревизираното лице е задължено да прави и вноски за ДЗПО в УнПФ.

Според чл.6, ал.9 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Според чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330, лицето е длъжно да внася авансово здравноосигурителни вноски в НЗОК върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО.

По делото е установено, че за ревизирания период жалбоподателят се е осигурявал върху минималния осигурителен доход. Същият не е подавал годишни данъчни декларации и не е правил изравнителни годишни вноски за ДОО, ДЗПО в УнПФ и ЗО в НЗОК.

На база установения счетоводен и финансов резултат- печалба през ревизирания период: 2016г. - 73 729.00лв.; 2017г.-83 067.00лв.; 2018г. - 3471.00лв. и 2019г. - 11 265.00лв., ревизиращите органи са определили осгурителния доход на жалбоподателя за ревизирания период и въз основа на него са определили дължимите за довнасяне осигуровки, като са приложили съответните ставки.

Задълженията са правилно определени. В този смисъл е и заключението на вещото лице.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна и ревизионният акт следва да бъде изменен досежно задълженията за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, дължим за 2016, 2017 и 2018г. В останалата й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора своевременно направените искания на страните за разноски следва да бъдат уважени съразмерно уважената, респ. отхвърлена част на жалбата, предвид правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 273лв.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски възнаграждение на юрисконсулт в размер на 6 574 лева, в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,