Решение № 432 от 13.8.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 536/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Срещу Решение № 77/09.02.2024г., постановено по гр.д. № 1079/2023г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. С. А., АК- Благоевград, пълномощник на С. Г. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. Благоевград, ул. “адрес” № 6, ет. 1, ап. 1. Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение проради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се във въззивната жалба, че съставът на РС Благоевград e прие., че са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на С. Х., доколкото последния е напуснал мястото на произшествието, преди идване на органите за контрол на движението по пътищата. Съдът е приел, че в случая посещението на местопроизшествието от органите на КАТ е било задължително с оглед на разпоредбата на чл. 125 ал. 1 т. 7 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол на движение по пътищата посещават задължително мястото на произшествието, когато между участниците в него има разногласие относно относно обстоятелствата, свързани с него. Първостепенния съд е приел също, че в случая са били налице разногласия между участниците в реализираното ПТП, тъй като липсвало изрично изразено такова в писмена форма, т.е, РС Благоевград е счел, че липсата на двустранно подписан протокол е доказателство за наличието на разногласие между участниците. За наличието на процесното разногласие, първоинстанционният съд е приел обстоятелството, че С. Х. упрекнал свидетелката Д., че била спряла в кръговото кръстовище. С въззивната жалба изцяло се оспорват изводите на първоинстанционния съд, като са наведени доводи, че въз основа на установеното от фактическа страна, съставът на РС Благоевград е стигнал до неверни правни изводи. Излагат се доводи, че правният спор между страните по делото е концентриран върху обстоятелството дали са налице основанията за ангажиране на регресната отговорност на С. Г. Х., и по-точно дали е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 500 ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането. Поддържа се становище от въззивната страна, че този фактически състав не е налице. Сочи се с въззивната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Основното оплакване с въззивната жалба е за неправилност на обжалваното решение на РС Благоевград, основано на доводи че в настоящия случай не са налице от обективна страна кумулативно предвидените в закона предпоставки за ангажиране на регерсна отговорност от деликвента. Излагат се доводи от пълномощника на въззивника- адв. А., че по делото не е спорно че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" досежно МПС, управлявано от ответника, както и реализирането на ПТП. Същите факти се установяват от представената застрахователна полица, от представения и неоспорен от страните протокол за ПТП, както и от разпита на свидетеля по делото- водачът на увреденото МПС. Спорният въпрос е приложима ли е хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ към настоящия казус и бил ли е задължен ответника да изчака пристигането на компетентните органи. Развити са съображения с въззивната жалба, че случаите, когато е задължително посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата, са регламентирани в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 от Закона за движение по пътищата. По делото ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства коя от посочените в разпоредбата хипотези счита, че е била налице, за да е задължително посещаването от органите за контрол на движение по пътищата на процесното ПТП. В обжалваното решение РС е приел, че е налице на хипотезата на чл. 125 т. 7 от ЗДвП. Според цитираната законова разпоредба, службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Поддържа се от пълномощника на въззивника, че действително от показанията на свидетелката Д. и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът С. Г. Х., който е виновен за настъпването на процесното ПТП, първоначално е напуснал местопроизшествието, преди пристигането на органите на МВР. Въпреки това от свидетелските показания не може да се направил извод, че между страните е било налице разногласие относно обстоятелства, свързани с реализираното ПТП. Напротив, ответникът се е завърнал на мястото на ПТП. Същото се подкрепя и от Протокол за ПТП № 1586424 от 01.10.2018г., който е подписан от ответника без възражения, т.е. С. Г. Х. се е съгласил с изложеното в документа за механизма на осъществяване на ПТП-то и е признал обективния факт на увреждането. Излагат се правни доводи с въззивната жалба, че при горните данни не може да се приеме, че единствено липсата на подписан двустранен констативен протокол е равнозначно на наличие на разногласие между участниците в пътното произшествие относно обстоятелствата, свързани с него. Дори да бъде подписан такъв, то същият представлява частен свидетелстващ документ и установеното в него, не се ползва с обвързваща доказателствена сила, като подписалият го водач впоследствие може да оспори механизма на ПТП. Следователно съдът следва да преценява наличието на разногласие с оглед всички доказателства по делото. Предвид това иска се от състава на ОС Благоевград да намери, че не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че в случая е налице такова разногласие, респ. е било задължително посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата. Поддържа се с въззивната жалба, че доколкото представените по делото доказателства не установяват наличието на други обстоятелства по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се приеме, че дори и да е имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон. Искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е неоснователен. Излагат се допълнително аргументи в полза на поддържаното становище от въззивната страна, че съгласно чл. 123 ал. 1 б. "б" ЗДвП ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Нито един от относимите нормативни актове (КЗ, ЗДвП и посочената по-горе наредба) обаче не задължава водачите да имат такъв двустранен протокол, макар застрахователят да има задължение да им предостави безплатно в два екземпляра бланка за двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3, при сключване на договора, както и при поискване. Ето защо е възможно да бъде съставен протокол за ПТП с материални щети от органите на МВР и когато между водачите има съгласие за причините за ПТП и, макар да не е било задължително, да е било извършено посещение на местопроизшествието от тези органи. В под. смисъл е напр. Решение № 170 от 16.06.2020г. на ОС Перник, по в. гр. д. № 151/2020г.; Решение № 260114 от 20.08.2020г. на РС Велико Търново по гр. д. № 3494/2019г., Решение № 1577 от 8.05.2020г. на РС. В наредбата и в закона няма изискване органите на МВР да бъдат уведомявани незабавно за произшествието. В конкретния случай не е било нужно те да посетят мястото на ПТП тъй като за тях такова задължение възниква по силата на чл. 125 т. 7 от ЗДвП, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая никой от участниците към момента на ПТП, когато е съставен и подписан без възражения от участниците протоколът за ПТП, нито в съдебното производство, е оспорил което и да било обстоятелство относно ПТП, напр. участието, вината, механизма, последиците, щетите и др. подобни. Иска се от въззивния съд да приеме, че свързаното разглеждане на разпоредбите на чл. 123 ал. 1 т. 3, б. "б" ЗДвП, чл. 125 ал. 1 т. 7 от същия закон и чл. 500 ал. 1 т. 1 КЗ се налага извод, че несъставянето на двустранен протокол от участниците в ПТП по чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 2 ал. 1 т. 2 от наредбата, при което има само материални щети и между които има съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, не означава непременно и автоматично, че между тях относно същите тези обстоятелства има разногласие по смисъла, вложен в т. 7 на чл. 125 ал. 1 ЗДвП, което да обоснове приложението на чл. 500 ал. 1 т. 1 КЗ. Според поддържаната теза на въззивника и неговия пълномощник по делото и във връзка с оплакването за необоснованост, поддържа се че в обжалваното решение на Районен съд Благоевград по никакъв начин не е коментирано и преценено обстоятелството, че след като първоначално С. Х. е напуснал мястото на ПТП (вероятно поради шока от случилото се или по-късното му възприемане) същият доброволно се е върнал и без каквито и да било възражения и без каквато и да е съпротива е подписал съставеният от органите на контрол на движението по пътищата протокол за ПТП. Според свидетелката Д. полицаите са дошли 15-20 мин. след обаждането, а Х. много малко време след тях. Това означава, че в рамките на половин час след настъпването на процесното ПТП виновният водач е бил на мястото и доброволно и без възражения се е съгласил с отразеното в изготвеният на мястото протокол. Въз основа на изложеното от фактическа и правна страна, иска се от въззивния съд да приеме, че не са налице обстоятелствата, на основание на които може да се търси регресната отговорност на С. Г. Х., поради което се иска от състава на ОС Благоевград да отмени Решение № 77/09.02.2022г., постановено по гр.д. № 1079/2023г. по описа на РС Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно и да постановите ново такова, с което изцяло да отхвърлите депозираният от ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907 иск, като неоснователен. В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, не е постъпил писмен отгвоор от насрещната страна- „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с въззивната жалба държавна такса. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, поради което същите са по същество и въззивният съд ще се произнесе по тях с решението си по делото. В пледоариите си при устните състезания, адв. А., пълномощник на въззивника С. Г. Х. поддържа изцяло въззивната жалба на основанията изложени в нея. Застъпва се становището, че С. Г. Х. е изпълнил задължението си по смисъла на чл. 123 ал.1 т. 3 от ЗДвП и не е възпрепятствал вземането на становище по отношение на ПТП от участниците в него, като липсват доказателства за липса на съгласие по смисъла на чл. 123 от ЗДвП, макар на място да не е съставен двустранно подписан протокол. Излагат се правни съображения, че съобразно установената многобройна съдебна практика, в решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 от ГПК, във връзка с приложението на чл. 274 ал.1 т. 1 от КЗ/отм./, който е идентичен по съдържание с новия текст на чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ, приема се че виновно напускане на ПТП има тогава, когато водачът се е отклонил от порверка за алкохол. В настоищия случай водача временно е напуснал ПТП, но след половин час се е върнал на мястото на ПТП, доброволно и без забележки е подписал съставения Протокол за ПТП, както краткотрайното му отклонение от мястото на местопроизшествието, не може да бъде основание за ангажиране на регресната му отговорност за настъпилите вреди. Поради изложеното, поддържа се от пълномощника на въззивника искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване от въззивната инстанция на друго решение, с което регресния иск, предявен от ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, срещу С. Г. Х., да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски пред въззивната съдебна инстанция, в минималния размер и по реда на чл. 38 от ЗА. Представител за въззиваемото дружество- ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, редовно призовано не се явява, като не се взема становище по допустимостта или основателността на депозираната въззивна жалба. За да се произнесе по оплакванията наведени с въззивната жалба, въззивният състав на ОС Благоевград, съобрази следното: Със заявление по чл. 410 от ГПК, депозирано пред РС Благоевград на 30.03.21023г. от ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, срещу С. Г. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. Благоевград 2700, ул. „адрес” № 6, ет.1, ап.1, поискано е издаване на заповед за изпълнение за сума в размер на 1066.30лв. главница, представляваща заплащена от ЗАД„Армеец“АД, обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на увреден от ПТП- лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на дължимото, като са претендирани и разноските в заповедното производство. Заявлението е било уважено, като за претендираното вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 312 от 03.04.2023г. по ч.гр.д. № 686 от 2023г. по описа на РС Благоевград, срещу длъжника С. Г. Х., ЕГН ••••••••••. В срока по чл. 414 от ГПК, постъпило е възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като на заявителя ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, е било указано че може да предяви иск за установяване на вземането си, по общия исков ред. Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 411 ал. 1 КЗ, във вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Г. Х., ЕГН ••••••••••, дължи на ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, сумата 1066, 33лв.- главница, представляваща регресна претенция по щета № 110181001 00067/2018г. за изплатено от ищеца по застраховка "ГО" обезщетение и ликвидационни разноски за вредите, причинени на МПС- лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА, от застрахователно събитие, настъпило на 01.10.2018г., около 11.30часа, в гр. Благоевград, на кръстовище с кръгово движение, свързващо ул. „Владо Черноземски“- ул. „д-р Христо Татарчев“- бул. „Джеймс Баучер“- бул. „Васил Левски“, от виновно противоправно поведение на ответника, като водач на застрахованото при ищеца МПС- лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ, който е напуснал мястото на ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 30.03.2023г., до окончателното изплащане, както и направените от застрахователя разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 312 от 03.04.2023г. по ч.гр.д. № 686 от 2023г. по описа на РС Благоевград. В исковата молба ищецът- ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, чрез пълномощника си твърди, че на 01.10.2018г., около 11.30часа, в гр. Благоевград, на кръстовище с кръгово движение, свързващо ул. „Владо Черноземски“- ул. „д-р Христо Татарчев“- бул. „Джеймс Баучер“- бул. „Васил Левски“, ответникът С. Г. Х., ответникът С. Г. Х., при управление на МПС, без да осигури достатъчно безопасно разстояние от спрелия пред негов автомобил/за даване на предимство на пресичащ на пешеходна пътека пешеходец/, го блъснал отзад. Поддържа се, че ПТП е настъпило по време на валиден договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС- лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА. Твърди се с ИМ, че от виновното противоправно поведение на ответника- С. Г. Х., като водач на автомобил- "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ, е настъпило ПТП и вреди за други ватомобил. Сочи се с ИМ, че по образуваната при ЗАД „Армеец“-щета № 110181001 00067/2018г., застрахователят е заплатил на собственика на увредения автомобил- застрахователно обезщетение в размер на 1056, 30лв. и са направени обичайни ликвидационни разноски за определянето и в размер на 10лева. Поддържа се с ИМ пред РС Благоевград, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на ПТП е било задължително по закон, като не са били налице предвидените за това изключения. На ответника са били изпратени няколко писмени покани за доброволно заплащане на посочените в ИМ суми, но такова не е било извършено. Излагат се правни доводи, че за ищеца ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, налице са основанията на чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ, да предяви регресен осъдителен иск срещу виновния водач, до размера на сумата платена като обезщетение, лихви и разноски, за настъпилото застрахователно събитие, до размера на платеното обезщетение на пострадалото лице, тъй като деликвента е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещението на местоизвършването е било задължително по закон, като не са налице предвидените в ЗДвП изключения от това правило. От ответната страна по делото С. Г. Х., чрез пълномощника му- адв. А., е депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който се оспорва предявения иск. Оспорва се да е имало задължение за ответника да остане на място за установяване на вредите. Застъпва се становище, че в настоящия случай не е било налице нито едно от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, в които е задължително посещението на ПТП от органите за контрол на МВР, а цитираната разпоредба на закона е императивна и изброяването в нея е изчерпателно. Възразява се с писмения отговор на ИМ, че несъставянето на двустранен протокол между участниците в ПТП, при наличие на настъпили имуществени вреди, не може да се приравнява на разногласие по смисъла на чл. 125 т.7 от ЗДвП. Оспорва се от ответната страна, вината и отговорността на С. Г. Х. за настъпилото ПТП, както и че е осъществен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП, който е подписан от страните, не е оспорен, но е съставен от лице, което не е присъствало на ПТП и в частта му относно механизма на настъпване на ПТП и вината и отговорността на участниците, същият няма обвързваща страните доказателствена сила относно поведението на участниците и осъществено противоправно и виновно поведение. С обжалваното Решение № 77/09.02.2024г., постановено по гр.д. № 1079/2023г. по описа на РС Благоевград, е признато за установено в отношенията между страните по предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „адрес” № 2, представлявано от М.И. - изпълнителен директор и К.В. - изпълнителен директор, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, че С. Г. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. Благоевград 2700, ул. „адрес” № 6, ет.1, ап.1 дължи сумата 1066, 30лв., представляваща главница по регресна претенция по щета № 110181001 00067/2018г., за изплатено от ищеца по застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение и ликвидационни разноски за вредите, причинени на МПС- лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА от застрахователно събитие, настъпило на 01.10.2018г., около 11.30часа, в гр. Благоевград, на кръстовище с кръгово движение, свързващо ул. „Владо Черноземски“- ул. „д-р Христо Татарчев“- бул. „Джеймс Баучер“- бул. „Васил Левски“, от виновно противоправно поведение на ответника като водач на застрахованото при ищеца МПС- лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ, който е напуснал мястото на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 30.03.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 312 от 03.04.2023г. по ч.гр.д. № 686 от 2023г. по описа на РС Благоевград. С решението на първоинстанционния съд, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът С. Г. Х., е осъден да заплати на ищеца- ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, сумата от 75.00лв. за разноски в заповедното произвоство, както и сумата- 739.60лв., съставляваща общ размер на разноските, дължими в исковото производство. Пред РС Благоевград са събрани писмени и гласни доказателства, като е изслушана и приета съдебно- техническа и оценителна експертиза. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят приетата от първостепенния съд фактическа обстановка. Съставът на ОС Благоевград, след като обсъди по реда на чл. 236 ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Установява се безспорно от доказателствата по делото, че на 01.10.2018г., около 11.30 часа на обяд, ответникът С. Г. Х., управлявайки лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ, навлязъл на кръстовище с кръгово движение, свързващо ул. „Владо Черноземски“- ул. „д-р Христо Татарчев“- бул. „Джеймс Баучер“- бул. „Васил Левски“ откъм бул. „Васил Левски“. По това време в района са кръстовището бил спрял лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА, управляван от И.К. Д., собственост на Д.Л. Д., тъй като пред този автомобил имало спрял друг автомобил/неустановен по делото/, който пропускал пешеходец да премине през пешеходната пътека. Водачът С. Г. Х. без да осигури достатъчно разстояние от спрели пред него л. автомобил м. „Мерцедес“, го блъснал отзад и странично, след което не спрял, продължил и напуснал мястото на ПТП. Видно от съставения Протокол за ПТП № 1586424 от 01.10.2018г., съставен от автоконтрольор от РДВР Благоевград, който не е оспорен от страните по делото, причината за настъпване на ПТП е противоправното и виновно поведение на ответника С. Г. Х., като това обстоятелство не е спорно между страните по делото. Пред РС Благоевград е разпитана като свидетел- водачът на лек автомобил Мерцедес, модел С180, рег. № Е7873КА - И.К. Д.. В показанията си свидетелката сочи, че на кръговото движение пред Строителния техникум в Благоевград, пред нея спрял автомобил, за да пропусне пешеходец на пешеходна пътека. Свидетелка спряла зад него с управлявания от нея лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА. Автомобилът, който спрял пред нея, бил червен на цвят, но тя не си спомня марката. Д. сочи в показанията си, че се е намирала в едно от платната на самото кръгово кръстовище, като не си спомня точно в кое платно се намирала. Била вече включена в кръговото движение, когато я ударил джип отзад, след което избягал от мястото на ПТП. Не си спомняла марката на джипа, не си спомняла точно цвета на джипа, но бил тъмен на цвят. Поддържа, че този автомобил я ударил вътре в самото кръгово движение. Ударът бил силен и в задната част на нейния автомобил. След удара водачът на джипа въобще не спрял, а избягал в посока към полицията. В резултат на удара и движението, което придобил нейния автомобил, се ударила в спрелия пред нея червен автомобил. Водачът на червения автомобил й казал, че нямал претенции и си тръгнал от местопроизшествието. Свидетелката се обадила на телефон 112. Дошли полицейски служители, които съставили протокол за ПТП. Едва след това на мястото се бил завърнал водачът на джипа, който я ударил, като същият я попитал защо е била спряла в кръговото кръстовище, в платното за кръгово движение. Пред РС Благоевград са изискани и приети като писмени доказателства- копия от АУАН серия Д № 738527/01.10.2018год. и Наказателно постановление № 23-1116- 002076/17.12.2018 година от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград с рег. № 111600-21443, екз. № 2/24.11.2023 от които е видно, че нарушителя С. Г. Х. е бил санкциониран за извършени от него нарушения на ЗДв.П- за това че докато управлявал лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ, не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него МПС, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, както и за това че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ за контрол, както и не изпълнява указанията и. За допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 23 ал.1 от ЗДвП и на чл. 123 ал.1 т. 3 б.“в“ от ЗДвП, на основание чл. 179 ал. 2 пр. 2, му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 200лв., а на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДвП, му е наложена ГЛОБА в размер на 100лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, за срок от 2 месеца. Няма данни издадното Наказателно постановление да е било обжалвано и същото е влязло в законна сила. Установява се по делото, че в резултат на настъпилото ПТП на 01.10.2018г., около 11.30часа, в гр. Благоевград, на кръстовище с кръгово движение, свързващо ул. „Владо Черноземски“- ул. „д-р Христо Татарчев“- бул. „Джеймс Баучер“- бул. „Васил Левски“, са причинени материални щети на лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА. Установява се също, че към датата на настъпвмане на ПТП, управляваното от С. Г. Х. МПС- лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ, е било застраховано с валидна страховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“, въз основа на застрахователна полица № BG/11/118002113617, със срок на валидност от 27.07.2018г. до 26.07.2019г. В резултат на нанастъпилото ПТП на 01.10.2018г. С. Г. Х. виновно е причинил имуществени вреди на лекия автомобил „Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА, управляван от свидетелката И. Д.. С оглед изложеното се доказва, че е имало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ въззивника и въззиваемото дружество, по отношение на лекия автомобил Субаро, модел Форестер с рег. № Е•••КТ. Установено е от писмените доказателства по делото, че увреденият лек автомобил марка Мерцедес, модел С180, рег. № Е7873КА, към процесната дата на ПТП (01.10.2018г.) е бил собственост на Д.Л. Д., като е бил управляван от свидетелката И.К. Д.. На 01.10.2018г. водачът на лекия автомобил м. „Мерцедес“- И. Д., е депозирала молба за извършване на оглед и оценка на увредено имущество пред ищеца и за изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид подадената молба съставен е от ЗАД „Армеец“- Доклад по щета № 11018100100067/08.10.2018г. и Опис-заключение по щета 11018100100067/02.10.2018г. В описа, изготвен от представител на ищцовото дружество, е посочено, че застрахователят е описал претенциите за нанесените материални щети- задна защитна шина, спойлер задна броня, заден капак и др. Бил извършен ремонт на автомобила в сервиз на застрахователя, като за извършения ремонт била съставена калкулация- ремот от 05.10.2018г., в която били подробно описани извършените ремонти дейности, стойността на труда и вложените материали. С Доклад по щета от 08.10.2018г. по претенцията било предложено да се изплати обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за отстраняване на щетите в размер на 1056, 30лв. Видно от приетото от РС Благоевград по делото платежно нареждане, застрахователят е заплатил на собственика на увредения лек автомобил- на 13.11.2018г. сума в размер на 1056, 30лв. Определена е била и сума от 10.00лв. ликвидационни разноски. Видно от писмените доказателства, събрани от първоинстанционния съд, от ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, са били изпратени до С. Г. Х. регресни покани, с които същият бил поканен да заплати процесната сума от 1066, 30 лв. доброволно, по сметката на ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907 Не се представени пред РС Благоевград, от ответника по делото доказателства за извършено доброволно плащане на претендираните по делото суми. От заключението на вещото лице по приетата пред РС Благоевград съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизма на настъпване на ПТП е посочения в съставения Протокол за ПТП № 1586424 от 01.10.2018г., както и по начина описан от свидетелката И. Д. в дадените от нея показания пред районния съд. В писменото си заключение по приетата СТ и оценителна екстертиза, експерта сочи че щетите по процесния автомобил са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, като деформациите в задната част на лекия автомобил Мерцедес, модел С180, pen № Е7873КА са вследствие на директния удар отзад от лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ. Според заключението на вещото лице пазарната стойност по възстановяване на щетите на увредения автомобил, възлиза на 1989, 36лв. При редукция при отчитане на възрастта на автомобила, стойността на ремонта с начислен корекционен коефициент, възлиза на 1 193.36лв. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от въведените във въззивната жалба оплаквания. При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Изложените фактически твърдения в исковата молба и искането за съдебна защита, сочат на предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД. Искът е процесуално допустим - налице е активна и пасивна процесуална легитимация. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател, е поддържал застраховка гражданска отговорност, като между страните по делото е съществувало към момента на настъпване на ПТП валидно застрахователно правоотношение, покриващо и риска от увреждане на друго МПС. Установено е от доказателствата по делото че с виновните и противоправни действия на въззивника е реализирано ПТП, като в пряка причинна връзка е повредено имущество на трето лице, поради което ЗАД „Армеец“ АД е заплатил застрахователно обезщетение, с което обосновава и правен интерес от упражняване на даденото по закон право на регрес спрямо виновния причинител на вредата / чл. 500 ал. 1, т. 3 КЗ, вр. с чл. 429 ал.1 т. 1 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД/. За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 настъпило ПТП по вина на ответника; 2 ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3 да са настъпили в резултат на същото вреди; 4 да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 5 да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че настъпилото ПТП на 01.10.2018г., около 11.30часа, в гр. Благоевград, на кръстовище с кръгово движение, свързващо ул. „Владо Черноземски“- ул. „д-р Христо Татарчев“- бул. „Джеймс Баучер“- бул. „Васил Левски“, е реализирано виновно и противоправно от водача на лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ- С. Г. Х., като в пряка причинно следствена връзка от настъпилото ПТП са причинени щети на лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА, собственост на трето лице, застрахован по "ГО" при ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, като след реализирането му виновният водач не е спрял и е напуснал мястото на настъпване на ПТП. Не е спорно по делото, че след образуване на щета № 110181001 00067/2018г., било е изплатено от застрахователят ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, обезщетение за настъпилите вреди по увредения автомобил- лек автомобил "Мерцедес", модел С180, с рег. № Е ••• КА, с платежно нареждане на 13.11.2018г., като е преведена по банков път сума в размер на 1056, 30лв. Определена е била и сума от 10.00лв. ликвидационни разноски. Напускането от ответника на мястото, където настъпва пътния инцидент, преди пристигането на служители от КАТ се установява от съвпадащите и взаимно допълващи се данни по протокола за ПТП, показанията на свидетеля по делото – водач на другия автомобил, пострадал при процесното ПТП, както и от приложената административнонаказателна преписка – копия от АУАН серия Д № 738527/01.10.2018г. и Наказателно постановление № 23-1116- 002076/17.12.2018г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, с рег. № 111600-21443, екз. № 2/24.11.2023. Установява се също така, че малко след пристигането на контролните органите на РДВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“ на мястото на ПТП, там се е завърнал и виновния водач С. Г. Х., който е подписал съставения Протокол за ПТП № 1586424 от 01.10.2018г. без възражения. Същият не е оспорен от страните и в качеството му на официален свидетелствуващ документ, има обвъзрзваща доказателствена сила относно обстоятелствата отразени в него. Спорът между страните във въззивната инстанция, очертан от оплакванията с жалбата, е относно това дали напускането на местопроизшествието от застрахования водач по застраховка "Гражданска отговорност" е равнозначно на виновно отклонение от проверка за алкохол, както и дали са били налице основанията на чл. 125 от ЗДвП съгласно които органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, т.е. дали е налце кумулативното наличие на необходимите елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач към застрахователя. Нормите на чл. 123 и чл. 125 ЗДвП са били действащо право към момента на осъществяване на процесното ПТП, в това число и по време на прилагането на чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ. Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП регламентира задълженията, които има водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие. Ал. 1, т. 2 б. "б" и т. 3 б. "в" на същата законова норма предвиждат две хипотези, когато лицето е длъжно да остане на мястото на произшествието и да уведоми компетентните органи на МВР, а именно когато при произшествието са пострадали хора и когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Същевременно случаите, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, а именно когато: 1/при произшествието има убит или ранен човек; 2/произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3 в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4/има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 5/произшествието е с участието на ППС на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; 6/между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 7/произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. В настоящия случай, по делото се установи, че щетите са само с имуществен характер. Въззивният съд следва да даде отговор приложима ли е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, б. "в" ЗДвП, според която, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол на МВР. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил противоправно поведение, което да се санкционира по ЗАНН като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно да не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" право на регрес срещу виновния водач. Т. е. не всяко действие от страна на виновния водач по напускане на произшествието дава право на регрес, а само онова поведение, което не е било съобразено с разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, предвиждаща задължително посещение на произшествието от контролните органи на МВР. В конкретния случай виновният водач не е спрял на мястото на произшествието, като веднага след удара е продължил и е напуснал мястото на ПТП. Въззивният състав на ОС Благоевград намира че от събраните доказателства по делото не се установява чрез главно и пълно доказване от ищеца, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест, че въззивникът, като водач на лек автомобил "Субаро Форестър", с рег. № Е ••• КТ, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на процесното ПТП на 01.10.2018г. е била обезпечена със застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, доколкото последното е елемент от фактическия състав на регресната отговорност по на виновния водач. За да се ангажира отговорността на С. Г. Х. по предявения срещу него регресен иск от ЗАД „Армеец“ АД, следва да е установено по безспорен и несъмнен начин, както причината за напускането на ПТП, така и дали в настоящия случай е имало „разногласие“ между учстниците в ПТП относно обстоятелствата при които същото е реализирано. Тълкуването на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ съотнесено към ЗДвП и поконкретно към нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, води на извода че невинаги напускането на пътнотранспортното произшествие и несъставянето на двустранен протокол между участниците в ПТП, при наличие на причинени имуществени вреди, следва да се приравни на липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Въззивният състав на ОС Благоевград, след самостоятелен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка, намира че по делото не се установява да е била налице нито една от предвидените в ЗДвП хипотези за задължително посещение на ПТП от органите на МВР- между участниците в произшествието да е имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Въззивният съд съобрази, че в конкретния случай се касае за леко съприкосновение между двата автомобила, което макар да може да бъде окачествено като удар, не е било отразено от ответника като типично ПТП, тъй като същият вероятно е счел че не са настъпили за другото ПТП имуществени вреди. Поддържаното твърдение за наличие на „разногласие“ относно обстоятелствата между участниците в ПТП се опровергава от самото поведение на С. Г. Х., който малко след пристигането на контролните органи на МВР на място, се е завърнал на мястото на ПТП, подписал е съставения протокол за ПТП и е изпълнил всички разпореждания на контролните органи, като не е оспорил вината и противоправността на деянието си. Няма данни по делото С. Г. Х. да е бил издирван от органите на МВР и да е бил заставен да се яви на мястото на ПТП. Поради последващото му скорошно завръщена на мястото на произшествието, въззивният съд намира че поведението на деликвента, не може да се квалифицира като напускане, по смисъла който влага ЗДвП. Наистина новата хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ- напускането от мястото на местопроизшествието, въведено към предходната уредба на регресните права /чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.)/, действително е предвидено облекчение за застрахователя, чиято защита се затруднява от липса на надлежно документиране на застрахователното събитие, когато причинителят на увреждането напусне местопроизшествието. Самото регресно право е израз на по-общия принцип, основан на алеаторността на застрахователното правоотношение, съхранен изцяло в чл. 433 от КЗ и позволяващ на задължения за обезщети трето лице застраховател да компенсира загубата си с регрес само при съзнателно поведение, увеличаващо риска до степен, в която не би бил оправдано покрит. Затова и ако застрахованият, поради обективно обстоятелство не изпълни задължение да спре и да удостовери след съгласуване със заинтересованото трето лице общото им съгласие по безспорно причинено увреждане, както и ако не бъде съставен двустранен протокол между участниците в ПТП, само позоваването на това неизпълнение на задълженията на водача като основание за регрес, не съответства на целта на закона. Това облекчение чието тълкуване и прилагане е разисквано и в съдебната практика Решение № 81 от 30.07.2020г. на ВКС по т.д. № 889/2019г., II т.о., ТК, Решение № 16 от 2.02.2011г. на ВКС, по т. д. № 374/2010г., II т.о., ТК и др., действително е предвидено облекчение за застрахователя, чиято защита се затруднява от липса на надлежно документиране на застрахователното събитие, когато причинителят на увреждането напусне местопоизшествието. Това облекчение обаче изисква да е категорично установено, че ПТП е налагало законово задължение за посещение на място от контролни органи. Затова и когато установяването на събитието не изисква задължително оставане на място и сигнализиране на КАТ, няма основание за прехвърлянето на тежестта от носене на риска по сключената застрахователна полица. Самото регресно право е израз на пообщия принцип, основан на алеаторността на застрахователното правоотношение, съхранен изцяло в чл. 433 КЗ и позволяващ на задължения за обезщети трето лице застраховател да компенсира загубата си с регрес само при съзнателно поведение, увеличаващо риска до степен в която не би бил оправдано покрит. Затова и ако застрахования без да е допуснал груба небрежност, поради обективно обстоятелство /липса на възможност да възприеме щетата/, не изпълни задължение да спре и да удостовери след съгласуване със заинтересованото трето лице общото им съгласие по безспорно причинено увреждане, позоваването на това неизпълнение на задълженията на водача като основание за регрес представлява явна злоупотреба с права и не съответства на целта на закона. При изложените съображения, настоящия състав на въззивния съд, при съобразяване конкретната обстановка при която е настъпило процесното ПТП, както и поради бързото и доброволно завръщане на водача деликвент на мястото на произшествието и оказване на пълно съдействие на органите на МВР, опровергават поддържаното от ищеца пред РС Благоевград твърдение за умишлено напускане на мястото на ПТП и за наличието на разногласия между участниците относно обстоятелствата при които то е било осъществено. Деликвента не само се е завърнал на мястото на ПТП малко след пристигането на органите на КАТ на процесното кръстовище и поради това че същият напълно е съдействал и не е оспорил констатациите, отразени в Протокол за ПТП № 1586424 от 01.10.2018г., въззивният намира за нъпълно опровергано твърдението за наличие на „разногласия“ межу участниците досежно обстоятелствата при които е настъпило ПТП. За да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател по застраховката "Гражданска отговорност" при предпоставките на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ следва виновното отклонение от проверка за алкохол да бъде установено от застрахователя чрез пълно и главно доказване, като самото напускане на местопроизшествието от застрахования водач - причинител на вредите, не може да бъде квалифициран като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол. В този смисъл е налице формирана задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ, а именно постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, II т. о. Решение № 183 от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. и Решение № 16/2.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г., и решение № 113 от 11.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 741 /2010 г. I т.о., ТК, в които е прието, че фактът на напускане на местопроизшествието от застрахования водач - причинител на вредите, сам по себе си не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател по застраховката "Гражданска отговорност" при предпоставките на чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ. Отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно доказване от застрахователя- ищец по иска с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по цитираната разпоредба на закона за регресната отговорност на застрахования. Доказателства по настоящото дело, от които съдът да направи извод, че след настъпването на ПТП деликвентът е бил поканен да даде проба за алкохол и да е отказал такава проверка- няма. В Протокол за ПТП № 1586424 от 01.10.2018г., на мл. автоконтрольор, сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Благоевград, който е официален документ по делото и обвързва съда с материалната си доказателствена сила, не е записано, че причинителят на ПТП е изпробван за алкохол или е изпратен за изследване. Въз основа на посоченото, въззивният съд прави извода, че не се установява наличието на един от елементите от пораждащия за ищеца регресно право фактически състав на чл. 500 ал.1 т. 3 от КЗ, а именно "виновно отклонение от проверка за алкохол". Настоящият състав на въззивния съд споделя константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, че самият факт на напускане на местопроизшествието от застрахования водач - причинител на вредите не може да бъде квалифициран като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол /вж. цитираните по-горе Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., Решение № 16/2.02.2011г. по т.д. № 374/2010г., и Решение № 113 от 11.01.2012г. на ВКС по т.д. № 741/2010г. I т.о., ТК/. Следва да бъде установено при главно и пълно доказване от страна на ищеца, че водачът е отказал да се подложи на проверка за алкохол или виновно се е отклонил от нея, като се установят по делото наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участника в ПТП. С оглед на горепосочената задължителна практика на ВКС и тъй като в случая не е доказано виновно отклонение на ответника от проверка за алкохол, а се установи единствено, че същият е напуснал местопроизшествието и при завръщането му около 40 мин. по-късно на мястото на ПТП, след това не са били предприети мерки за извършване на такава проверка, въззивният съд намира, че в случая не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника спрямо ищцовото дружество на осн. чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ, т.е. ответникът не дължи на ЗАД „Армеец“ АД претендираната главница в размер на 1066, 31лв. Видно от изложеното от фактическа и правна страна, изводите на настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено на основание чл. 271, ал. 1, ГПК изцяло, като вместо него бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения регресен иск по чл. 500 ал.1 т. 3 от КТ от ЗАД „Армеец“ АД срещу С. Г. Х., като неоснователен. Следва на осн. чл. 415 ал. 5 от ГПК да бъде обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 312 от 03.04.2023г. по ч.гр.д. № 686 от 2023г. по описа на РС Благоевград. Предвид неоснователността на главния иск, съдът намира, че неоснователен се явява и акцесорния иск за лихви за забава, начислени върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на дължимото. По разноските: Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен, поради което следва да бъде осъден ищеца ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, да заплати на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК и чл. 38 ал. 2 от ЗА, на пълномощника на ответника по гр.д. 1079/2023г. по описа на РС Благоевград- адвокат С. А., АК Благоевград, с личен адвокатски номер 1200028227, на служебен адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 8, сумата 406.00лв., съставляваща минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, за разноските пред първата съдебна инстанция. След като иска по чл. 422 от ГПК е отхвърлен като неоснователен, на ищеца ЗАД „Армеец“ АД не се дължат разноските, направени в заповедното производство. Въззивната жалба е основателна и с оглед на изхода на делото, следва да бъде осъдено въззиваемото дружество- ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, да заплати на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК и чл. 38 ал. 2 от ЗА, на пълномощника на въззивника по в.гр.д. 536/2024г. по описа на ОС Благоевград- адвокат С. А., АК Благоевград, с личен адвокатски номер 1200028227, на служебен адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 8, сумата 406.00лв., съставляваща минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, за разноските пред въззивната съдебна инстанция. Водим от гореизложеното, съдът