Решение № 959 от 15.5.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 1582/2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, ……………..г. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 16.02.2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1582 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са главни искове с правно основание чл. 3, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗБН, евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Ищците А.Н.Д.и К.Х.М.- синдици на „К.Т.Б.“АД - в несъстоятелност („КТБ“АД (н.), ЕИК ••••••••, твърдят, че на 20.06.2014 г. било прието Решение № 73 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2014 г., като с решението „КТБ“ АД (н.) била поставена под специален надзор. Сочат, че било спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД (н.), като дейността на банката била ограничена и било забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Поддържат, че били отстранени от длъжност членовете на УС, отстранени били от длъжност членовете на Надзорния съвет, лишени били от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. Твърдят, че решението било обявено по партидата на банката в ТР на 23.06.2014 г., а на 16.09.2014 г. било прието Решение № 114 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., като с решението срокът, за който „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор, бил удължен до 20.11.2014 г. Сочат, че решението било обявено по партидата на банката в ТР на 18.09.2014 г., а на 06.11.2014 г. било прието Решение № 138 на УС на БНБ съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г. Поддържат, че с решението на „КТБ“ АД (н.) бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност поради отрицателния собствен капитал на банката и било взето решение да бъде подадено искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност, като решението било вписано по партидата на банката в ТР на 07.11.2014 г. Твърдят, че БНБ подала молба за откриване производство по несъстоятелност срещу „КТБ“ АД, въз основа на която било образувано т. д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 с-в на СГС. Сочат, че с Решение № 664/22.04.2015 г. по делото, считано от 22.04.2015 г. било открито производство по несъстоятелност, като банката била обявена в несъстоятелност и било постановено осребряване на имуществото. Твърдят, че решението било вписано по партидата на банката в ТР на 22.04.2015 г. Поддържат, че с Решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г. по описа на III с-в на САС, постановено в производството по несъстоятелност на „КТБ” АД (н.), било отмено първоинстанционното решение в частта по отношение на определената начална дата на неплатежоспособност и била определена за начална дата на неплатежоспособност на банката датата 20.06.2014 г., като решението било вписано по партидата на банката в ТР на 08.07.2015 г. Твърдят, че с Решение № 196/13.11.2015 г. УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките било взето решение, считано от 13.11.2015 г., да бъде освободен Р.А.от осъществяване на правомощията на синдик на „КТБ” АД (н.), като считано от същата дата били назначени К.М.и А.Д., за синдик на „КТБ” АД (н.), а решението било вписано по партидата на банката в ТР на 13.11.2015 г. Поддържат, че с Решение № 48/02.03.2016 г. УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките взел решение Л.И.да бъде освободен като лице, изпълняващо правомощията на синдик, като към момента, правомощията на синдик на Банката се осъществявали едновременно от А.Д. и Кристи Маринова, а решението било вписано по партидата на банката в ТР на 02.03.2016 г. Твърдят, че на 11.03.2013 г. между „КТБ“ АД (н.), в качеството на кредитор и „Р.И.“ АД, ЕИК •••••••, в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за банков кредит от 11.03.2013 г. Сочат, че съгласно чл. 1 банката предоставила банков кредит в размер до 10 000 000 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора, а съгласно чл. 16 договора крайният срок, в който кредитополучателят следвало да погаси задълженията си, бил 15.02.2019 г. Твърдят, че с уведомление с вх. № 8923/19.09.2014 г. по описа на „КТБ” АД (н.) ответниците „В.Б.” АД, ЕИК •••••••, и „Д.С.А.” ЕООД, ЕИК •••••••, както и „Р.И.” АД, уведомили „КТБ” АД за това, че „В.Б.” АД и „Д.С.А.” ЕООД встъпват в дълг по чл.101 от ЗЗД, като съдлъжници заедно с „Р.И.” АД към „КТБ” АД, за погасяване на паричните задължения произтичащи от Договора за банков кредит от 11.03.2013 г. Сочат, че съгласно уговореното в Договора за встъпване в дълг от 29.05.2014 г. ответникът „Д.С.А.” ЕООД се задължил да отговаря за задълженията, в които встъпил, до размера на паричните суми, налични по банковата сметка и/или сметки, които „Д.С.А.” ЕООД има в „КТБ” АД. Поддържат, че съгласно уговореното в Договора от 29.05.2014 г. ответникът „В.Б.” АД се задължил да отговаря за задълженията, в които е встъпил, до размера на паричните суми, налични по банковата сметка и/или сметки, които „В.Б.” АД има в „КТБ” АД. Поддържат, че договорът за встъпване в дълг от 29.05.2014 г. бил частен документ и датата му на съставяне не се ползвала с формална доказателствена сила и по аргумент от чл. 181 от ГПК му бил непротивпоставим. Сочат, че на 19.09.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх. № 8923/19.09.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), съгласно което „Д.С.А.” ЕООД отправило изявление за прихващане на активното вземане - по наличните финансови средства по банкови сметки в „КТБ” АД на дружеството със задълженията по Договор за банков кредит от 11.03.2013 г., сключен с „Р.И.” АД. Твърдят, че съгласно Договор за разплащателна сметка № 40260 от 09.07.2004 г. на името на титуляра „Д.С.А.” ЕООД била разкрита разплащателна сметка в лева № •••••••. Твърдят, че съгласно Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 82914 от 30.10.2006 г., на името на титуляра „Д.С.А.” ЕООД била разкрита разплащателна сметка. Сочат, че към датата на изявлението за прихващане, наличностите по банковите сметки на ответника са били съответно 478, 96 евро и 17 152, 22 евро. Поддържат, че на 19.09.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх. № 8923/19.09.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), съгласно което „В.Б.” АД отправило изявление за прихващане на активното вземане - по наличните финансови средства по банкови сметки в „КТБ” АД на дружеството със задълженията по Договор за банков кредит от 11.03.2013 г., сключен с „Р.И.” АД. Сочат, че съгласно Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 83600 от 14.11.2006 г. на името на титуляра „В.Б.” АД била разкрита разплащателна сметка в лева. Твърдят, че съгласно Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 125994 от 13.12.2007 г. на името на титуляра „В.Б.” АД била разкрита разплащателна сметка в евро. Поддържат, че към датата на изявлението за прихващане, наличностите по банковите сметки на ответника са били, съответно, 52 682, 80 евро и 7 312, 41 евро. Излагат подробни съображения, че извършените от ответниците прихващания попадали в приложното поле на чл. 3, ал. 3 ЗБН, във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 2 ЗБН и че същите били недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Поради това молят съда за постановяване на решение, с което на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 3, ал. 2 ЗБН да бъде прогласена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) на извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане е вх. № 8923/19.09.2014 г., отправено от „Д.С.А.” ЕООД до „КТБ” АД и на извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 8923/19.09.2014 г., отправено от „В.Б.” АД до „КТБ” АД. Евентуално молят за постановяване на решение, с което на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) извършено прихващане, обективирано в изявление за прихващане с вх. № 8923/19.09.2014 г., отправено от „Д.С.А.” ЕООД до „КТБ” АД и на извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 8923/19.09.2014 г., отправено от „В.Б.” АД до „КТБ” АД. Евентуално молят за постановяване на решение, с което на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) извършено прихващане, обективирано в изявление за прихващане с вх. № 8923/19.09.2014 г., отправено от „Д.С.А.” ЕООД до „КТБ” АД и на извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 8923/19.09.2014 г., отправено от „В.Б.” АД до „КТБ” АД. Евентуално молят за постановяване на решение, с което на основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) на извършено прихващане, обективирано в изявление за прихващане с вх. № 8923/19.09.2014 г., отправено от „Д.С.А.” ЕООД до „КТБ” АД и на извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 8923/19.09.2014 г., отправено от „В.Б.” АД до „КТБ” АД. Ответникът „Д.С.А.” ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения за неоснователност на главния иск по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН. Твърди, че в Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. не се съдържало волеизявление за прихващане, а с уведомлението ищецът бил уведомен, че ответникът встъпил в дълга на „Р.И.” АД, т.е. че банката разполагала с още един длъжник, и за волята му да изпълни поетото задължение на дружеството по договора за банков кредит, както и че ответникът е дал право на „Р.И.” АД да се разпорежда с наличните парични суми по банковите му сметки, открити в банката. Намира, че не били налице предпоставките на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН. Сочи, че извършеното изпълнение от ответника с Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. било извършено на 19.09.2014 г., а лицензът на банката бил отнет на 06.11.2014 г. Излага подробни съображения за неоснователност на евентуалния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Поддържа, че към момента на сключване на договора за встъпване в дълг от 29.05.2014 г., т.е. към датата, на която ответникът е придобил задължението, не е знаел за неплатежоспособността на банката. Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че ответникът придобил задължението си след 20.06.2014 г. – датата на поставяне на банката под специален надзор. Поддържа, че нито е направил изявление за прихващане, нито е извършил същото. Излага подробни съображения за неоснователност на евентуалния иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Поддържа, че посочената правна норма не е действала към момента на изпълнение на задължението на ответника към ищеца – 19.09.2014 г. Твърди, че правната норма има действие занапред, т.е. след като е влязла в сила на 28.11.2014 г. Сочи, че не съществувала изрична разпоредба, че изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН има обратно действие. Намира за неоснователно твърдението на ищеца за приложимост и на старата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, тъй като ответникът не бил извършвал прихващане. Поддържа, че прихващане в случая можело да се извърши само от „Р.И.” АД или от „КТБ“ АД и то при изрично изявление същото да бъде извършено. Излага подробни съображения за неоснователност на евентуалния иск по чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Поддържа, че посочената разпоредба била относима към вече открито производство по несъстоятелност на банка с назначени от съда синдици. Сочи, че Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. било отправено до квесторите на банката, която била поставена под специален надзор, но срещу която към този момент не било открито производство по несъстоятелност. Ответникът „В.Б.” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения за неоснователност на главния иск по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН. Твърди, че в Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. не се съдържало волеизявление за прихващане, а с уведомлението ищецът бил уведомен, че ответникът встъпил в дълга на „Р.И.” АД, т.е. че банката разполагала с още един длъжник, и за волята му да изпълни поетото задължение на дружеството по договора за банков кредит, както и че ответникът е дал право на „Р.И.” АД да се разпорежда с наличните парични суми по банковите му сметки, открити в банката. Намира, че не били налице предпоставките на чл. 3, ал.3 вр. ал. 2 от ЗБН. Сочи, че извършеното изпълнение от ответника с Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. било извършено на 19.09.2014 г., а лицензът на банката бил отнет на 06.11.2014 г. Излага подробни съображения за неоснователност на евентуалния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Поддържа, че към момента на сключване на договора за встъпване в дълг от 29.05.2014 г., т.е. към датата, на която ответникът е придобил задължението, не е знаел за неплатежоспособността на банката. Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че ответникът придобил задължението си след 20.06.2014 г. – датата на поставяне на банката под специален надзор. Излага подробни съображения за неоснователност на евентуалния иск по чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Поддържа, че посочената разпоредба била относима към вече открито производство по несъстоятелност на банка с назначени от съда синдици. Сочи, че Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. било отправено до квесторите на банката, която била поставена под специален надзор, но срещу която към този момент не било открито производство по несъстоятелност. Претендира разноски по делото. Ищците са депозирали допълнителна искова молба срещу всеки от ответниците по делото. Поддържат изложеното в исковата молба. Намират за неоснователно твърдението на ответниците, че не били извършили процесните прихващания. Сочат, че с нареждане вх. № 10909/04.11.2014 г. Б.М. – управител на ответника „Д.С.А.” ЕООД отправил искане с налични средства по сметка в размер на 936, 76 лв. да бъде погасен кредит № 12278 на името на „Р.И.” АД с основание „Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г.“ Твърдят, че с Бордеро от 04.11.2014 г. била взета съответната счетоводна операция за погасяване на задълженията по кредита в размер на 478, 96 евро, тъй като валутата по договора за кредит била в евро. Сочат, че с нареждане вх. № 10910/04.11.2014 г. Б.М. – управител на ответника „Д.С.А.” ЕООД отправил искане с налични средства по сметка в размер на 17 152, 22 евро да бъде погасен кредит № 12278 на името на „Р.И.” АД с основание „Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г.“ Твърдят, че с Бордеро от 04.11.2014 г. била взета съответната счетоводна операция за погасяване на задълженията по кредита в размер на 17 152, 22 евро. Сочат, че с нареждане от 05.11.2014 г. Б.М. – управител на ответника „В.Б.” АД отправил искане с налични средства по сметка в размер на 103 038, 60 лв. да бъде погасен кредит № 12278 на името на „Р.И.” АД с основание „Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г.“ Твърдят, че с Бордеро от 06.11.2014 г. била взета съответната счетоводна операция за погасяване на задълженията по кредита в размер на 52 682, 80 евро, тъй като валутата по договора за кредит била в евро. Сочат, че с нареждане от 05.11.2014 г. Б.М. – управител на ответника „В.Б.” АД отправил искане с налични средства по сметка в размер на 7 312, 41 евро да бъде погасен кредит № 12278 на името на „Р.И.” АД с основание „Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. Твърдят, че с Бордеро от 06.11.2014 г. била взета съответната счетоводна операция за погасяване на задълженията по кредита в размер на 7 312, 41 евро. Считат, че тези искания по естеството си съставлявали изявления за прихващане, извършени от ответните дружества. Поддържат изложените доводи, че фактическите състави на чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН, на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на чл. 59, ал. 2 от ЗБН са се осъществили, като в тази връзка излагат подробни съображения в допълнителната искова молба. Ответникът „Д.С.А.” ЕООД е депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложените съображения и доводи в отговора на исковата молба. Твърди, че посочените от ищеца нареждания от 04.11.2014 г. и бордера към тях не представлявали изявления за прихващане, извършени от ответника. Претендира разноски по делото. Ответникът „В.Б.” АД е депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложените съображения и доводи в отговора на исковата молба. Твърди, че посочените от ищеца нареждания от 05.11.2014 г. и бордера не представлявали изявления за прихващане, извършени от ответника. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С Решени я № 73 / 20.06.2014 г. и № 22.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, банката е била поставена под специалне надзор поради спиране на плащанията. С решение № 138 от 6. 11. 2014 г. на УС на БНБ, обявено в търговския регистър на 7. 11. 2014 г., на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ е бил отнет лицензът за извършване на банкова дейност, а с Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, е била обявена неплатежоспособността на „КТБ“АД /н./, като е била определена начална дата на неплатежоспособността на банката - 06.11.2014 г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена в несъстоятелност „КТБ“АД /н./. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, 3-ти състав – влязло в сила, е било отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI- 4 състав, в частта, с определяща начална дата на неплатежоспособността на банката, като била определена друга начална дата - 20.06.2014 г. По делото не се спори относно наличието на Договор за банков кредит от 11.03.2013 г. сключен между „КТБ“ АД (н.), в качеството на кредитор и „Р.И.“ АД, ЕИК •••••••, в качеството на кредитополучател, както и относно размера на задължението. Не се спори, че въз основа на Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 83600 от 14.11.2006 г. на името на титуляра „В.Б.” АД е била разкрита разплащателна сметка в лева, а съгласно Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 125994 от 13.12.2007 г. на името на титуляра „В.Б.” АД била разкрита разплащателна сметка в евро. Не се спори, че наличностите по банковите сметки на ответника са били, съответно, 52 682, 80 евро и 7 312, 41 евро. Не се спори, че с Договор за разплащателна сметка № 40260 от 09.07.2004 г. на името на титуляра „Д.С.А.” ЕООД била разкрита разплащателна сметка в лева № •••••••. Не се спори, че съгласно Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 82914 от 30.10.2006 г., на името на титуляра „Д.С.А.” ЕООД била разкрита разплащателна сметка. Не се спори, наличностите по банковите сметки на ответника са били съответно 478, 96 евро и 17 152, 22 евро. По делото са представени два договора от 29.04.2014 г., с които „В.Б.” АД и „Д.С.А.” ЕООД са в стъпили в дълга на „Р.И.” АД по ДБК от 11.03.2013 г. С уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. Б.М. в качеството му за законен представител на „Р.И.” АД – длъжник на банката по ДБК от 11.03.2013 г., „В.Б.” АД и „Д.С.А.” ЕООД – кредитори на банката, като е посочил размерите на задълженията първото дружество и вземанията на двете дружества кредитори, е заявил, че желае вземанията да бъдат използвани за погасяване на задълженията на „Р.И.” АД. По делото са представени 2 бр. Нареждания от 04.11.2014 г. изходящи от „Д.С.А.“ЕООД за погасяване на кредита на „Р.И.“ЕООД. Съгласно приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ, активните и пасивното вземане са били налични към момента на уведомлението; наредените суми са осчетоводени по сметка на дълга; основанието на банковите операции е „издължаване на кредит“ с дата на осчетоводяване 04.11.2014 г. и 06.11.2014 г. При така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. То има погасително действие по отношение на задълженията до размера на по-малкото и форма на извън съдебно принудително удовлетворяване на кредитора. ЗБН въвежда и специални правила в чл.59, ал.1 ЗБН, в която част общите норми на ЗЗД ще бъдат изключени. При наличие на парично задължение към банката по ДБК от 11.03.2013 г., „В.Б.” АД и „Д.С.А.” ЕООД са в стъпили в дълга на „Р.И.” АД при условията на чл.101 от ГПК. Договорът е между встъпващите лица и дружеството-длъжник и следователно имат характер на договор в полза на третото лице – кредитора. Кредиторът е узнал чрез уведомлението вх. № 8923/19.09.2014 г., чието приложение са договорите, явяваща се и достоверна дата на съставяне на тези документи, в случай че не се установи по-ранна такава. Встъпвайки тези лица стават съдлъжници на банката и отговарят солидарно за задълженията на „Р.И.” АД. Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. изхожда и от встъпилите длъжници, всеки от които е и носител на самостоятелно вземане към банката. Съдържателната част на изявлението отразена в документа – наличие на вземане, наличие на задължение по договора за банков кредит в следствие на встъпването, като и воля с вземането да се погаси задължението, по своето съдържание представлява изявление за прихващане по чл.103 ЗЗД. То е произвело правните си последици, тъй като предпоставките за това са налице – упражнено постестативно право при наличие на насрещни парични задължения, тяхната ликвидност и изискуемост. Как впоследствие документално и счетоводно е било отразено прихващането е без правно значение. По исковете с правно основание чл. 3, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗБН. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 3 ЗБН, действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Ал.2 постановява, че от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение. Доколкото е налице специалната норма на чл.59 от ЗБН, уреждаща отношенията във връзка с прихващанията, следва да се приеме, че те са изключени от приложното поле на чл.3, ал.3 от ЗБН. Горното мотивира съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Предвид сбъдването на вътрешно процесуалното условие – отхвърляне на главните искове, следва да се разгледат евентуалните такива. При наличие на обективно съединяване на искове с предмет действителността на договор поредността на тяхното разглеждане ще се определи не от волята на ищеца, а от вида и характера на твърдяните пороци. В рамките на самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на тежестта на пороците – поредността от по-лек към по-тежък (Р№199/12.03.2016 г. по гр.д.№583/2016 г. на ІV ГО). Тъй като относителната недействителност предпоставя наличие на валидно правоотношение, то разглеждането на исковете за установяване на нищожност на договора следва да предхождат конститутивните искове. Това мотивира съда да разгледа като първи евентуален иск този за нищожност поради липса на форма. По иска по чл.59, ал.2 ЗБН вр. чл.26, ал.1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл.59, ал.2 ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Редакцията на текста недвусмислено сочи, че правилото се отнася за хипотезата на открито производство по несъстоятелност и назначен длъжник. В случая изявлението за прихващане предхожда решението за откриване на производството по несъстоятелност(24.10.2014 г.) Следователно изискването за форма е неприложимо, а искът е неоснователен. По отношение на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.62, ал.1 ЗБН и следователно е допустим. Фактическият състав по чл.59, ал.3 от ЗБН включва следните предпоставки: 1. наличие на валидно прихващане, предприето от кредитор не по рано от по ранната от двете дати – на началната дата на неплатежоспособността или на депозирано искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката(прихващане преди тази дата принципно изключва знанието като изискуема предпоставка, която ще бъде разгледана по долу, тъй като фактите които трябва да се знаят няма да са възникнали); 2. вземането и задължението да са придобити преди решението за откриване на производство по несъстоятелност; 3. наличие на знание към момента на придобиването на вземането или задължението, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, при наличие на на въведена законова презумпция по ал. 4 Прихващанията на ответниците са осъществени с волеизявления достигнали до банката на 19.09.2014 г., т.е. след настъпване на неплатежоспособността. Не се спори, че активните вземания – парични средства в лв. и валута са се намирали по разплащателните сметки на ответниците преди периода по т.1(по горе), установено и от счетоводната експертиза. С встъпването в дълг ответниците са „придобили“ задължения към банката за вземанията й изходящи от договора за банков кредит. И двата договора са с дата 29.05.2014 г., т.е. преди 20.06.2014 г.(началната дата на неплатежоспособността) и 07.11.2014 г. ( датата на искането по ч л. 9, ал.1 ЗБН на Централната банка до съда за откриване на производство по несъстоятелност, явяваща се и дата на обявяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза във връзка с презумпцията по ал.4 ). Ищецът е оспорил датата на документите. Тъй като те са частни и не носят подпис на оспорващата ги страна, достоверната дата е тази, на която изявлението от 19.09.2014 г., когато кредиторът е бил уведомен за встъпването(чл.181 ГПК). Предвид наличието на предпоставките по чл.103 ЗЗД следва да се направи извод, че потестативното право е валидно упражнено и задълженията са били погасени до размера на по-малкото. С оглед установената дата на встъпване в дълг – 19.09.2014 г., следва да извърши преценка на знанието на законово-предвидените обстоятелства. Тъй като вписването на решението на БНБ за отнемане на лиценза(ал.4) е от 07.11.2014 г.( когато е поискано и откриване на производство по несъстоятелност), презумпцията е неприложима и не са налице условията на второто предложение на ал.3. Неплатежоспособността се обявява от съда с решението по чл.13, ал.1 ЗБН при наличие на законовите предпоставки за това. Следователно нормата на ал.3 не може да има предвид установяването на всички обстоятелства релевантни за изгражда вътрешното убеждение на съда, въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. При участие в гражданския оборот всеки гражданко правен субект следва да полага дължимата грижа(на добрия стопанин или търговец). Съответно с оглед на това и следва да се прецени съдържанието на знанието, Съдът намира, че доколкото на 20.06.2014 г. е прието Решение № 73 на Управителния съвет на Българска Народна Банка, широко отразено в медиите, с което банката е била поставена под особен надзор поради спиране на плащанията( в последствие обявено и в ТЗ), явяваща се и началната дата на неплатежоспособността, е налице знание за настъпване на неплатежоспособността по см. на чл.59, ал.3 ЗБН, налагащо извода за основателност на предявените искове. В тежест на ответниците следва да се възложи дължимата ДТ – за „Д.С.А.” ЕООД 1 379, 23 лв. и 4 693, 54 лв. за „В.Б.” АД. Воден от горното, Софийският градски съд