Решение № 126 от 11.3.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1221/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 900078/04.07.2023г., подадена от адв. В. К., пълномощник на Г. С. У., ЕГН •••••••••• и С. Г. У., с ЕГН •••••••••• и двамата на адрес: •••; К. Г. У., ЕГН •••••••••• на адрес: ••• и С. А. Д., ЕГН •••••••••• на адрес: •••, срещу Решение № 900109/17.05.2023г., постановено по гр.д. №267/2020г., по описа на РС Благоевград. С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на РС Благоевград, поради противоречието му с материалния закон. Поддържат се доводи за необоснованост, доколкото не са взети предвид доказателства и обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото. Твърди се с въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се оплакване, че изводите на съда са противоречиви, необосновани и несъстоятелни. С въззивната жалба оспорват се изводите на първоинстанционния съд, на които същият се е позовал за да отхвърли предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС, тъй като от съдържанието на оспореното решение се установява, че същите се основават изключително само на заключението на вещото лице. Гласните доказателства са посочени съвсем лаконично като събрани такива по делото, без да са разгледани и обсъдени, и те не са обосновали крайните изводи на съда. Във връзка с оплакването за необоснованост, поддържа се че всъщност от изготвеното заключение и от разпита на вещото лице се установява, че експертното изобщо не може да се възприеме като пълно, обосновано и компетентно. Твърди се, че макар формално вещото лице да е отговорило на част от поставените въпроси, всъщност експерта категорично не се е съобразил с поставените от ищците въпроси, посочения способ и начин за тяхното изпълнение, данните които е следвало да събере и начина на събирането им. Възразява се от въззивната страна, че при изготвяне на заключението вещото лице съвсем необосновано е приложило способ за изчисления /графични изчисления по скица/, който изначално е погрешен и неприложим в конкретния случай. С оглед на наведените в исковата молба твърдения, а и установените в хода на изготвяне на експертизата данни за съществуване, както на място, така и по документи на следи от стари постройки /конкретно твърдяната в исковата молба каменно-тухлена стена/, местонахождението на други постройки, чрез които категорично и ясно могат да се установят данни относно местоположение, отстояния и т.н., вещото лице не e проявило необходимата елементарна активност да извърши проследяване, замервания и предприеме други необходими способи за да събере всички данни, които са необходими и са от съществено значение за изготвяне на пълно, ясно и обосновано заключение. В резултат на това заключението на вещото лице, както и дадените от него отговори в съдебно заседание са непълни, необосновани и на моменти противоречиви по отношение на всички поставени въпроси. Не се оспорва с въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело, че действителната граница между двата процесии имота - ПИ с индентификатор № 04279.613.24, собственост на ищците и ПИ с индентификатор № 04279.613.22, собственост на ответниците, минава по линията разделяща двата имота съгласно представената към исковата молба скица издадена но СГКК Благоевград. Същевременно, поддържа се от въззивната страна, още с доводите в ИМ по делото- че на място поставената от ответниците ограда състояща се от мрежа с железни колове не следва граница по скицата, респективно не минава по трасето на старата масивна каменно- тухлена ограда, а се скосява на югозапад и навлиза в поземления имот на ищците, като навлизането в края с около 2.5- 3 метра. Във връзка и за установяване на действителното фактическо положение, на вещото лице са поставени изрични писмени въпроси, на които да отговори след задължително извършване на оглед и замерване на място, включително и замерване на квардатурата на двата имота, а не извършване графическо замерване изчисляване на площи по скица и други документи. Сочи се с въззивната жалба, че доколкото границата между двата имота съгласно отразяването й във всички скици е действителната такава, графическото замерване и изчистване по числови стойности категорично няма да установи отклонения, понеже такива по всички приложени скици издадени от СГКК- Благоевград няма. Поддържа се, че само чрез поисканите измервания на място може да се установи наличието или липса на разлика между границата на имотите по скица и тази на място, респективно изменение в площа на имотите изразяващо се в евентуално намаляване площа на имота на ищците и увеличаване площа на имота на ответниците, което ще бъде безспорна индикация за наличие на претендираното от ищците навлизане и завземане на част от имота. В тази връзка сочи се от жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, че на място съществуват редица постройки и следи от строежи, които са били изградени преди отчуждаването на имотите, поради което само чрез измерването на отстоянията между тези сгради и поставената от ответниците ограда, както и замерване на площа на двата имота ще даде категоричен и безспорен отговор на поставените въпроси. Оспорва се от въззивната страна заключението на вещото лице на което първоинстанционният съд основно се е позовал за да отхвърли предявените искове, като се поддържа че експерта не е изпълнил задачите така както са поставени, понеже не е извършено исканите замервания на място. Навадени са доводи, че се създават основателни съмнения относно действителното фактическо положение, доколкото самото графическо изчисление дава нормално отклонение до 20% и това изрично се сочи от вещото лице в протокола от проведеното съдебно заседание. Доколкото исковата претенция касае сравнително малка част - около 40.00 квадратни метра /съпоставено с общата квадратура от 569.00 квадратни метра за двата имота/, графическото изчисляване, като използван от вещото лице метод се явява изключително неудачен и неподходящ поради съществените отклонения които дава и поради това прилагането на такъв метод в конкретния случай се явява неоправдан и необоснован. Оспорват се изводите на експерта по приетата от районния съд СТЕ, тъй като вещото лице сочи, че е извършило геодезическо заснемане, в резултат на което е установила наличие на съвпадение между геодезичните точки съгласно кадастралната карта и регулационния план от 1994 година и геодезичните точки, които е заснела при извършване на експертизата. От друга страна от съдържанието на изготвената експертиза и комбинираната скица към нея се установява, че числовите стойности на заснетите от вещото лице геодезични точки не са посочени, като това обстоятелство категорично се потвърждава и от проведения разпит на вещото лице. Поддържа се че поради тази причина налице са сериозни съмнения в достоверността на приетото експертно заключение. Изложени са доводи с въззивната жалба че в писменото си заключение вещото лице сочи че в кадарстралния и регулационно-застроителния план на централна градска част на град Благоевград от 1976 година има отразяване на знак за ограда. Вещото лице пояснява, че това е знак, който сочи наличието на масивна ограда, но не може да посочи дали се касае за същия зид, тъй като не е извършвала проследяване и не е събирала данни, понеже оградата вече не съществува на място. По- нататък обаче в писменото си заключение вещото лице с категоричност сочи, че тази масивна ограда не съвпада с маркираната от ищеца Г. У. с бетонови колове граница между двата процесии имота. Навеждат се доводи от въззивната страна, че твърдените от ищците данни с ИМ са от изключително значение за решаване на спора, като липсата на активност от страна на вещото лице да събере необходимите данни с твърдението, че оградата вече не съществува, е абсолютно неоправдна и води до необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Предвид всичко изложено оспорва се от въззивната страна заключението на вещото лице като непълно, необосновано и противоречиво по отношение на всички поставени въпроси. И в тази връзка кредитирането на същото изцяло и с пълно доверие от съда е неоправдано и неоснователно, поради което постановеното решение, което се основава изцяло на заключението на вещото лице се явява незаконосъобразно. Във връзка с оплакването на допуснати съществени процесуални нарушения, сочи се с въззивната жалба че от ищцовата страна пред състава на РС Благоевград, на осн. чл. 200 от ГПК е направено искане за допускане и назначаване на тройна съдебно - техническа експертиза. Искането е било отхвърлено от съда със съвсем лаконичния мотив за неоснователност поради обстоятелството, че изготвеното заключение е пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнения за неговата правилност. Това искане е било поддържано от ищцовата страна и в следващото съдебно заседание, но отново е било оставено без уважение от първоинстанционния съд. Поддържа се с въззивната жалба, че с отхвърлянето от съда на искането за допускане на тройна съдебно- техническа експертиза е допуснато съществено нарушение на сьдопроизводствените правила, което нарушение следва да бъде поправено от въззивната съдебна инстанция. Предвид изложеното от фактическа и правна страна, иска се от състава на ОС Благоевград да постанови решение, с което да отмените изцяло Решение № 900109/17.05.2023г., постановено по гр.д. №267/2020г., по описа на РС Благоевград и да се произнесе по същество като постанови решение, с което да уважите изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл 109 от ЗС. С въззивната жалба направено е доказателствено искане- на основание чл. 260 т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 266 ал. 3 от ГПК и чл. 200 от ГПК, иска се да бъде допусната и назначена тройна съдебно- техническа експертиза, изпълнима от три вещи лица специалисти по кадастър и регулация, които след като се запознаят с всички документи приложени по делото, извършат необходимите справки, и задължително извършат оглед и всички необходими замервания на място, включително квадратура на процесиите имоти, отстояния и други, извършат необходимите проследявания на съществуащи на място и по документи стари строежи да отговорят на поставените писмено въпроси, които са депозирани пред районния съд. Не се възразява по преценка на въззивния съд, вместо назначаване на тройна експертиза, същата да бъде извършена от друго едно вещо лице. В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от А. В. М., ЕГН ••••••••••, на адрес: •••; М. В. Д., ЕГН ••••••••••, на адрес: •••; Х. Щ. Д., ЕГН ••••••••••, на адрес: ••• и С. Щ. Д., ЕГН ••••••••••, на адрес: •••, чрез пълномощника им адв. К. Р., с който се оспорва изцяло като неоснователна депозираната въззивна жалба. Поддържа се че обжалваното решение на РС Благоевград е правилно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила, като съдът подробно е анализирал и обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изградил въз основа на тях верни правни изводи. Оспорват се с отговора на въззивната жалба твърденията навадени от жалбоподателите по делото- за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за това че изводите на първоинстанционния съд са противоречиви, необосновани и несъстоятелни, като се възразява че от въззивната страна не се излагат аргументи в подкрепа на тези оплаквания. Сочи се, че единствените доводи, които се излагат са по отношение нарушаване на съдопроизводствените правила, за които е направен опит да се обосноват с факта, че в първоинстанционното производство не е допусната тройна съдебно-техническа експертиза по делото, който довод от въззиваемата страна се счита за несъстоятелен по съображения, които се излагат с писмения отговор на въззивната жалба. Оспорва се твърдението на въззивниците, чрез пълномощника им по делото- че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът е коментирал гласните доказателства лаконично, без да ги разгледа и обсъди. Излагат се доводи от въззиваемата страна, че първоинстанционният съд е обсъдил толкова обстойно гласните доказателства, колкото е било необходимо, предвид факта, че тези доказателства имат характера на допълващи доказателства, тъй като основните доказателства по делото бяха писмените доказателства и приетото заключение по допуснатата СТЕ. Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че свидетелите са изложили пред РС Благоевград данни за отношенията между страните и за ползването на имотите, но същите не са могли да посочат категорично какви са границите на имотите и в частност границата между имотите на страните по делото. Всички, обаче са категорични за това, че имота на ответниците се е ползвал през годините все в тези му граници и спор между страните за границите никога не е имало. От правна страна изказва се становище от въззиваемата страна, чрез пълномощника по делото, че е абсолютно недопустим направения от жалбоподателите опит да доказват със свидетелски показания факти, за които в делото са събрани многобройни писмени доказателства, потвърдени с приетото по делото заключение на вещото лице. Оспорват се от въззиваемата страна доводите на въззивниците, изложени с въззивната жалба, с които се оспорва заключението на експерта по приетата СТЕ като недостоверно и ненадеждно, поради това че вещото лице не е отговорило на поставените му въпроси, както и че отговорите на въпросите са базирани на „погрешен“ и „неприложим“ в конкретния случай метод. Застъпено е становище с писмения отговор на въззивната жалба, че замерването на квадратурата, на което жалбоподателите настояват не е по-прецизният метод- същият е остарял и непрофесионален. Граница между два имота не би могла да бъде установена по- точно с архаичното измерване, а що се отнася до площите на имотите, същите са ясно посочени в приложените по делото скици, които съответстват на площта на имотите по документ за собственост и са потвърдени от измерването на вещото лице, отразено в приетата по делото експертиза. Поддържа се от ответниците по жалбата, че с въззивната жалба е направен опит за изопачаване заключението на вещото лице с твърдението, че графичното замерване дава отклонения от 20 % от реалната площ на имотите. Извод, който въззивниците са направели сами, без същия да е потвърден от вещото лице, което e било категорично пред първоинстанционния съд, че в настоящия случай, ако има разминаване при прилагане на графичния метод на измерване, то същото би било с 2-3 квадратни метра, а не с претендираните 40 кв.м. С писмения отговор пред настоящата съдебна инстанция се възразява, че жалбоподателите излагат в жалбата и с ИМ безумната теза, че границите на имотите може да съвпадат с действителните граници, но площта на имотите може да не съвпада с действителната. Теза, която нито съдът /предвид всички събрани доказателства/, нито вещото лице като специалист са възприели. Възразява се от въззиваемата страна, че с ИМ пред първоинстанционния съд се твърди, че ответниците са заели и владеят около 40 кв.м. от имота на ищците, без обаче да е посочено, защо жалбоподателите считат, че са собственици на тези 40 кв.м., както и без да представят документ за собственост върху тези 40 кв.м. Поддържа се, че от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства безспорно се установява, че границата между двата процесии имота е опредЕ. от ограда, която е поставена по границата между двата съседни имота, по одобрената през 2006г. кадастрална карта. Излагат се доводи, че границите на имотите се определят от съответните институции и по кадастрална карта, която в настоящия случай е влязла в сила по параметрите, отразени със скиците на двата имота- съсобственият на ищците ПИ 04279.613.24 и собственият на ответниците- ПИ 04279.613.22. Акцентира се с писмения отговор на въззивната жалба, че по делото безспорно е установен факта, че поставената на място ограда е следвала точно границата на двата имота по одобрената КК, ограждайки имота на въззиваемите, като неговата точна квадратура се доказва и от приетият като доказателство по делото Констативен протокол от 26.05.2015г., издаден от Община Благоевград, определящ границите между двата имота. Базирайки се именно на тези писмени доказателства и на извършените замервания, вещото лице е отговорило на поставените му въпроси, като е дало пълно, точно и ясно заключение. Оспорва се като спекулативно становището на въззивната страна- че вещото лице не е отговорило на поставените му въпроси. Възразява се и срещу оспорването на заключението на експерта по приетата СТЕ, с аргументи несъобразени с начина на определяне границите и площта на имотите, използван от вещото лице. Сочи се с писмения отговор, че във възивната жалба се набляга на площта на имотите към 1976г. като се прави опит да се опровергае изложеното в заключението на вещото лице твърдение, с доводи че вещото лице не е извършило проследяване и не е събрало данни за наличието на ограда между имотите през 1976г. В тази връзка поддържа се от въззиваемата страна, че всички събрани в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства сочат, че е извършено отчуждаване на имотите в централна градска част и в частност на процесния имот през 1986г., като същите са възстановени през 2000г. в определените им към онзи момент /действащи и сега / граници и площи. Тъй че, да се изследва задълбочено наличието на граница между имотите през 1976г. е несъстоятелно, а още по-несъстоятелно е да се оспорва заключението на вещото лице на това основание. Оспорва се с писмения отговор на въззивната жалба твърдението на жалбоподателите, че изследването на посочения във въззивната жалба каменно- тухлен зид е от изключително значение за решаване на спора, тъй като имотите са възстановени в съществуващите сега граници през 2000г. и са съобразени с приетата кадастрална карта през 2006г. Наред с това, както е изложено в отговора на исковата молба депозиран от въззиваемите- потвърждава се и от показанията на свидетелите по делото - зид / ограда между двата имота не е имало. Единствено такава е съществувала между имота на въззиваемите по делото и имота на Държавния архив, който в никакъв случай не е собственост на жалбоподателите - ищци в първоинстанционното производство. Навеждат се доводи, че опитът на ищците по делото да твърдят права, обосновавайки се с имотни граници /недоказани при това/ от 1976г. е абсолютно неоснователен, което правилно е съобразил и първоинстанционният съд в обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното, възразява се от въззиваемата страна от направеното във въззивната жалба искане да бъде допусната тройна съдебно-техническа експертиза, като е направен опит същото да бъде обосновано с липса на отговори /по непоставени въпроси/, с незадълбаване изследването на зид от 1976г. при наличието на влязъл в сила кадастрален план от 2006г., както и с други неоснователни твърдения. Неоснователен според въззиваемата страна е и опита да се наведат основания за нарушени съдопроизводствени правила от първоинстанционния съд, поради недопускане на поисканата от ищците тройна съдебно-техническа експертиза, без наведени съществени за това основания. Поддържа се от въззиваемата страна, че първоинстанционното решение на РС Благоевград е правилно, законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата, в съответствие със съдопроизводствените правила, и не страда от твърдените във въззивната жалба пороци, поради което се иска от въззивния съд- да го остави в сила, а въззивната жалба да оставите без уважение като неоснователна. Претендира се и присъждането на сторените от въззиваемата страна разноски в производството пред ОС Благоевград. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция. Депозирания писмен отговор изхожда от надлежната въззиваема по делото страна, същия е редовен, депозиран в установения законов срок и следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на съдебното решение. В хода на производството пред въззивната съдебна инстанция, починало е лицето С. А. Д., ЕГН ••••••••••, като съдът е конституирал на мястото на починалата страна- наследник по закон Д. С. Д., ЕГН •••, от •••./Удостоверение за наследници № 3965/15.11.2023г. на Община Благоевград/. В пледоариите си при устните състезания по делото, пълномощникът на въззивниците- адв. К., моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и необосновано. Претенират се разноски пред въззивната съдебна инстанция, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнагражднеие на въззиваемата страна, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК. В пледоариите си посъщество, пълномощникът на въззивемите- адв. Р., моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение на РС Благоевград като правилно и и обосновано. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, съобразно представени списък по чл. 80 от ГПК. С писмена защита по делото- адв. Р. поддържа искането на въззиваемата страна- въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Оспорва се оплакването че решението на РС Благоевград е неправилно поради противоречие с материалния закон. Неосноватлно е според пълномощника на въззиваемите и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, което е основано само на доводи за използван непрецизен метод на измерване на квадратурата на двата съседни имота. Поддържа се с писмената защита, че първоинстанционният съд е извършил задълбочен и подборен анализ на събраните доказателства и е стигнал до верен правен извод, като е кредитирал свидетелските показания като допълващи, с оглед на предмета на делото. Оспорва се предявеният иск по чл. 108 от ЗС, като неоснователен, като се излагат аргументи, че от събраните доказателства/най- вече от допуснатите и приети СТЕ/, установява се незначителна разлика между границата между двата съседни имота, с границите по одобрената КК, като не се доказва заемане от ответниците, на част от имота собственост на ищците, за което се твърди че е 40кв.м. Сочи се че поради непълното съвпаданеие на имотни граници и граници на кадастрални имоти по одобрената КК, налице е незначителна разлика от 2-3 м., която е в границите на допустимата грешка при извършеното измерване. Поради изложените съображения иска се от съда да отхвърли предявения иск по чл. 108 от ЗС като недоказан и неоснователен, още повече че ищците не се легитимират като собственици на претендираните от тях 40 кв.м., попадащи в ПИ 04279.613.22, собственост на ответниците по делото. Акцентира се в писмената защита от адв. Р., че понастоящем съществуващата ограда между двата съседни ПИ е поставена точно върху границата между имотите по одобрената КК. Възразява се, че съборения стар каменен зид, чието местоположение е установено от допълнителното заключение на вещото лице пред въззивния съд, е неотносим към решението на спора между страните по настоящото дело. От една страна същият не може да бъде сигурен ориентир, тъй като няма данни този зид да е бил точно поставен по границите между двата имота, по който и да е било от предходните застроително регулационни планове. С оглад на установеното му местоположение, сочи с в писмената защита от адв. Р., че ако се приеме че верната граница между имотите минава по стария и вече съборен зид, то това на практика би означавало че не ответниците, а ищците са завладели неправомерно част от ПИ 04279.613.22. Оспорва се от ответната страна и предявения иск по чл. 109 от ЗС, тъй като от събраните доказателства не се установява ответниите да са завладели части от съседния ПИ 04279.613.24, собственост на ищците, нито с изграждането на ограда между двата имота, да са извършили действия с които да пречат на въззивниците да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях поземлен имот в пълен обем. Възразява се с писмената защита и по възражението за прекомерност на адвокаткото възнаграждение на въззиваемата страна. Излагат се доводи, че въз основа на адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, адв. Р. е осъществила защита и процесуално представителство по делото пред ОС Благоевград, като е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, явявала се на всички съдебни заседания/в случая повече от две, като за всяко последващо се предвижда заплащане на допълнитлено възнаграждение/, участвала е при разпита на вещото лице по изготвената допълнителна СТЕ, за което е положен труд и са използвани специфични правни знания. Поддържа се че делото предсатвлява фактическа и правна сложност, освен че е със специфичен предмет, като са предявени повече от един иск, а договора за защита и съдействие е сключен с повече от едно лице, като всяко домакинство е заплащало адвокатското възнаграждение поотделно. Предвид изложеното иска се от въззивния съд да остваи без уважение искането на въззивната страна- за назмаляване на възнаграждението за адвокат на въззиваемата страна, поради прекомерност. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, в правомощията си на инстанция по същество, съобрази от фактическа страна следното: Производството по делото е образувано въз основа на предявени искове от Л. Х. У., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и С. А. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, срещу А. В. М., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, М. В. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, Х. Щ. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и С. Щ. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••. Иска се от първоинстанционния съд/РС Благоевград/, да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцата Л. Х. У. е собственик на 5/64 идеални части, а ищецът С. А. Д. е собственик на 1/2 идеална част от 40.00 - четиридесет квадратни метра от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.24, по КККР на град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-8 от 21.05.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: •••, с площ от 296.00 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1715, 5374, при съседи: идентификатор № 04279.613.25, идентификатор № 04279.613.31, идентификатор № 04279.613.23 и идентификатор № 04279.613.22, който имот по документ за собственост - Нотариален акт № •••г., при действието на регулационния и кадастрален план на град Благоевград от 1955 година представлява Парцел IV, пл. № 1314, в кв. 5, по плана на гр. Благоевград, целия от 400.00 квадратни метра, при граници: улица, наследници на Т. М. и държавен имот, а при действието на регулационния и кадастрален план на град Благоевград от 1976г. представлява Имот планоснимачен № 1715 в квартал 21, находящи се в северозападната част на описания имот, по протежение на цялата северозападна граница на имота с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.22, собственост на ответниците, при граници: от североизток- западния ръб на сградата на Държавен архив Благоевград, от югозапад- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.25, от северозапад - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.22 и югоизток - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.24. Иска се от първоинстанционния съд да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 5/64 идеални части на ищцата Л. Х. У. и на 1/2 идеална част на С. А. Д., от 40.00 - четиридесет квадратни метра от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.24, по КК и КР на град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 -8 от 21.05.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: •••, с площ от 296.00 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване/от 10 до 15 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1715, 5374, при съседи: идентификатор № 04279.613.25, идентификатор № 04279.613.31, идентификатор № 04279.613.23 и идентификатор № 04279.613.22, който имот по документ за собственост- Нотариален акт № ••• година, при действието на регулационния и кадастрален план на град Благоевград от 1955г. представлява Парцел IV, пл. № 1314 в кв. 5, по плана на град Благоевград, целия от 400.00 квадратни метра, при граници: улица, наследници на Т. М. и държавен имот, а при действието на регулационния и кадастрален план на град Благоевград от 1976 година представлява Имот пл. № 1715 в кв. 21, находящи се в северозападната част на описания имот по протежение на цялата северозападна граница на имота с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.22, собственост на ответниците, при граници: от североизток - западния ръб на сградата на Държавен архив — Благоевград, от югозапад - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.25, от северозапад - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.22 и югоизток - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.24. Иска се да бъдат осъдени ответниците да премахнат ограда от мрежа с метални колове изградена откъм северозападната страна на описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.24. Претендират се сторените в производството разноски. В исковата молба се твърди, че двамата първоначални ищци по делото са съсобственици при квоти: 1/2 - една втора идеална част за С. А. Д. и 5/64 - пет шестдесет и четвърти идеални части за Л. Х. У., на подробно описания по-горе ПИ с идентификатор № 04279.613.24. Твърди се от ищцовата страна пред РС Благоевград, че през 1951 година, по силата на съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 04.02.1952 година по ч.гр.д. № 575 от 1951 година на Благоевградски съд, процесния недвижим имот е поставен в дял на Й. Т. Д. и на А. А. Д., при квоти по 1/2 - една втора идеална част за всеки от тях. Излага се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 116, том трети, дело № 52 от 1972г, по описа на Районен съд - Благоевград, Й. Т. Д. е дарил на Д. /Д./ Й. Г. и В. Х. А. 1/4 - една четвърт идеална част от описания недвижим имот, а с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••г. по описа на РС Благоевград, Й. Т. Д. е дарил на ищцата У. 1/8 - една осма идеална част от описания недвижим имот. Сочи се пред съда, че със Заповед № 177 от 16.04.1976г. имотът е бил отчужден в полза на държавата за жилищно строителство, а с Решение № 406 от 22.11.1993г. на Окръжен съд- Благоевград отчуждаването е отменено. Твърди се, че със Заповед № 131 от 29.12.1994г. на кмета на Община Благоевград, имотът е отписан от актовите книги и е предаден на наследниците на А. А. Д. и на Й. Т. Д.. Поддържа се пред РС Благоевград, че към момента на предявяването на ИМ, съсобственици на описания имот са: ищецът С. А. Д., при квота 1/2 идеална част, ищцата Л. Х. У., при квота 5/64 идеални части, и лицата И. В. И., П. Л. С., Е. Й. И., В. Й. И., М. К. Г., Н. Г. Г., К. Г. Г., А. Д. Х., В. Х. А., К. И. Г.-Т., Д. Е. К. и Л. Е. К., при обща квота за всички 27/64 идеални части. Исковете са предявени пред съда от част от наследниците съсобственици. Исковата претенция е основана на доводи, че към момента на отчуждаването на недвижимия имот за държавни нужди- жилищно строителство, процесният имот е имал квадратура от 400.00 квадратни метра и е възстановен съгласно горепосочената заповед с тази квадратура, а на място и реално имотът е върнат с около 111.00 квадратни метра по-малко. Поддържа се от ищцовата страна с ИМ, с която е сезиран РС Благоевград, че към настоящия момент, съгласно актуална скица на ПИ с идентификатор № 04279.613.24, същият е с квадратура от 296.00 квадратни метра. Поддържа се, че ответниците са собственици на ПИ с идентификатор № 04279.613.22, по КК и КР на град Благоевград, община Благоевград, област Благоеваград, одобрени със Заповед № РД–18-8/21.05.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 273.00 квадратни метра, с адрес на поземления имот: •••, който имот е съседен на имота на ищците от към северозападна страна. Твърди се, че между двата имота е имало изградена граница- масивна каменно- тухлена ограда, започваща от западния ръб на сградата на Държавен архив Благоевград и завършваща на границата на ПИ с идентификатор № 04279.613.25. Правното основание на предявения иск за собственост е твърдението, че преди няколко години, между 2015г. и 2016г., ответниците са завзели част от имота на ищците, като са изградили без тяхно съгласие и без съответните разрешителни, ограда от мрежа с железни колове, като по този начин са завладели около 40.00 квадратни метра от имота, находящ се в северозападната част на описания имот по протежение на цялата северозападна граница на имота с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.22, собственост на ответниците, при граници: от североизток - западния ръб на сградата на Държавен архив -Благоевград, от югозапад - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.25, от северозапад - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.22 и югоизток - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.24. Поддържа се, че освен завземането на част от имота, изградената ограда създава непреодолими пречки на ищците за ползване на съсобствения им имот в цялост. С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба, предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС се оспорват като недопустими, а по същество– като неоснователни. Възразява се, че ищците не посочват правното основание, по силата на което твърдят да са собственици на претендираните от тях 40 кв.м. Поддържа се, че от изложеното в исковата молба не става ясно, претендираните от ищците 40 кв.м. попадат ли в тези 111 кв.м., с които имотът им е намален, или просто от ищцовата страна се описва квадратурата на имота към настоящия момент. Сочи се с писмения отговор на ИМ, че искът е предявен от част от собствениците на ПИ с идентификатор № 04279.613.24, тъй като ищците притежават идеални части от недвижимия имот, като не е ясно точно коя част от имота ползват и поради това е трудно да се определи как ответниците им пречат да упражняват пълноценно правото си на собственост. Твърди се с писмения отговор на ИМ пред първоинстанционния съд, че ответниците владеят единствено собствения им недвижим имот с идентификатор 04279.613.22, който е с площ от 273 кв.м., съгласно скица номер 15-916158-06.10.2020 г. та СГКК - Благоевград. Описва се начина по който ответниците са придобили собствеността върху ПИ с идентификатор № 04279.613.22, като не се оспорва че същият е съседен на имота, собственост на ищците. Излага се, че през годините не само тези два имота, но и цялото каре от имоти в този район /на държавния архив/, е било отчуждено за нуждите на държавата и след водени от собствениците им дела, имотите са били възстановени в параметри и размери, които при възстановяването им са съобразени с градоустройствените норми към този момент. Поддържа се с писмения отговор пред първоинстанционния съд, че собственият на ответниците ПИ с идентификатор № 04279.613.22, през годините е бил с варираща площ, която към настоящия момент е 273 кв.м. Поддържа се, че на ответниците не им е известно каква е била площта на имота на ищците, нито каква е към настоящия момент и откъде произлиза твърдяната от тях разлика в площта.Сочи се, че ответниците владеят собствения си ПИ с идентификатор 04279.613.22 на основание право на собственост върху него. Сочи се от ответната страна, че през 2015г. ищцата У. направила опит да постави ограда, завладявайки неправомерно част от собствения на ответниците поземлен имот, като след жалба, подадена до Община Благоевград, е извършена проверка от служители на Община Благоевград и е изготвен Констативен протокол от 26.05.2015г., като ищцата Л. У. е предупредена, че в случай, че предприеме строително-монтажни дейности в имота, ще се счита, че е извършила незаконен строеж. За да защитят собствеността си, ответниците са подали уведомление до Община Благоевград, че желаят да поставят ограда между двата имота и съобразявайки се с предписанията на Община Благоевград, дадени с представения по настоящото дело- Констативен протокол от 26.05.2015г., са поставили ограда, след трасиране на границите между двата имота от компетентните органи. Сочи се с писмения отговор, че това трасиране не е първото извършено, тъй като предвид постоянните претенции на ищците, неколкократно се е налагало да се извършва трасиране на имота, с цел установяване на границите между тях. Оспорва се с отговора на ИМ от ответната страна и предявения иск по чл. 109 от ЗС, като се навеждат доводи че изграден зид между двата имота не е имало, като между двата имота никога не е съществувала масивна каменно-тухлена ограда, а единствената ограда, която е съществувала и чиито основи стоят, е ограда между собствения на ответниците ПИ с идентификатор № 04279.613.24 и ПИ № 04279.613.23- на Държавния архив. От оградата, която е била с дължина около метър, стоят основи, като същата не съществува поне от 50г. и не е очертавала границите между имота на ответниците и имота на ищците. Поради наведените възражения от фактическа страна, оспорва се като неоснователно твърдението в исковата молба, че ответниците между 2015-2016г. са завзели част от имота на ищците и са изградили без тяхно съгласие и без съответното разрешително ограда с мрежа и с железни колове. Поддържа се, че към настоящия момент изградената от ответниците и поставен след трасиране на терете ограда, следва граниата между двата съседни имота съобрано одобрените КК и КР, като ответниците са собственици на ПИ с идентификатор 04279.613.22, с площ от 273 кв.м, за което се излагат подробни съображения в тази насока. Възразява се с отговора на ИМ, е ответниците нито са заели и заградили част от имота на ищците- ПИ с идентификатор № 04279.613.24, нито са предприели действия с които да са създали непреодолими пречки за ищците да владеят и ползват собствената си част от ПИ с идентификатор № 04279.613.24, поради което и двата предявени иска по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда. В хода на процеса пред първоинстанционния съд- РС Благоевград, е починала първоначалната ищца по делото- Л. Х. У., като на мястото на починалата, като страни по делото са конституирани наследниците й, както следва: Г. С. У., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, С. Г. У., с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и К. Г. У., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••. По делото пред РС Благоевград са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е и е назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице инженер-геодезист, заключението от която е прието и приобщено към доказателствения материал по делото. Въз основа на направено с въззивната жалба искане, съставът на ОС Благоевград е допуснал по искане на жалбоподателите, чрез пълномощника им адв. К.- допълнителна съдебно техническа експертиза, която след като извърши замерване на имотите на място, да деда отговор на въпрос № 3 от поставените задачи пред първоначалната експертиза, а именно- какви са местоположението, границите, съседите и площта на процесния ПИ с индентификатор № 04279.613.24 и на ПИ с индентификатор № 04279.613.22, собственост на страните по настоящото дело, като е постановил замерването на място да бъде извършено в присъствието и на двете страни. След отвод на вещото лице и. В.- Ч./изготвила първоначалното заключение по делото/, допълнителната съдебно техническа експертиза е възложена на и. Г. Ю.. Пред въззивната инстанция е изслушана и приета изготвената допълнителна съдебно техническа експертиза, от вещото лице и. Г. Ю., като съдът възприема същата изцяло като достоверна, пълна и компетентно изготвена. С обжалваното Решение № 900109/17.05.2023г., постановено по гр.д. №267/2020г., по описа на РС Благоевград, съдът е отхвърлил предявените искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС като недоказани и неоснователни. Приел е въз основа на събраните доказателства, че не се установява при пълно и главно доказване, ответниците са завладели около 40.00 квадратни метра от имота, находящ се в северозападната част на описания имот по протежение на цялата северозападна граница на имота с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.22, които да ползват като част от ПИ, на който ответниците се легитимират като собственици, като не се установява и на какво правно основение ищците претендират че са собственици на допълнителни 40кв.м., като част от ПИ с идентификатор № 04279.613.24, които твърдят че неправомерно са им били отнети от ответната страна. Недоволни от постановеното решение на РС Благоеврад са останали ищите по делото, като същите са депозирали въззивна жалба срещу Решение № 900109/17.05.2023г., постановено по гр.д. №267/2020г., по описа на РС Благоевград. Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства пред двете съдебни инстанции, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съобразени по вътрешно убеждение съгласно чл. 12 от ГПК, счита за установено от фактическа страна следното: Въз основа на събраните пред РС Благоевград писмени доказателства/Удостоверения за наследници/, установява се че наследници на А. А. Д. са С. С. Д. и първоначалния ищец по делото- С. А. Д., като С. С. Д. е починала на 05.12.2008г. и е оставила за наследник първоначалния ищец С. А. Д.. Видно е от приетото Удостоверение за наследници № 1889/24.06.2020г., че наследници на Й. Т. Д./поч. •••г./ са И. Й. С./поч. •••г./, А. Й. У./поч. •••г./, Д. Й. Г./поч. •••г. и Б. Й. Г./поч. •••г./ Установява се, че И. Й. С. /поч. •••г./, е оставила наследници по закон- И. В. И., П. Л. С. и Й. В. И./поч. •••г./- оставил наследници по закон- Е. Й. И. и В. Й. И.. Другият наследник на Й. Т. Д.- А. Й. У./поч. •••г./, е оставила наследници по закон- М. К. Г., Н. К. Г./поч. на •••г./ и Д. К. У./поч. •••г./ Установява се от приетите удостоверения за наследници, че Н. К. Г. е оставила свои наследници по закон- Н. Г. Г. и К. Г. Г., а Д. К. У. е оставил за свой наследник- А. Д. Х.. Третият от законните наследници на Й. Т. Д.-Д. Й. Г./поч. •••г./, е оставила за свои наследници по закон- В. Х. А. и първоначалната ищца по делото- Л. Х. У.. Другият наследник по закон на Й. Т. Д.- Б. Й. Г./поч. •••г./, е оставила за свои наследници- К. И. Г.-Т. и Л. И. Г.- К./последната поч. на •••г./ и оставила за наследници по закон- Д. Е. К. и Л. Е. К.. Установява се от писмените доказателства по делото, че по силата на съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 04.02.1952г. по ч.гр.д. № 575 от 1951г. на Благоевградски съд, наследствения недвижим имот е предоставен от делбения съд в дял на Й. Т. Д. и на А. А. Д., при квоти по 1/2 - една втора идеална част за всеки от тях. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••г. по описа на РС Благоевград, Й. Т. Д. е дарил на Д. /Д./ Й. Г. и В. Х. А. 1/4 - една четвърт идеална част от описания недвижим имот, а с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••г. по описа на РС Благоевград, Й. Т. Д. е дарил на първоначалната ищца по делото- Л. Х. У., 1/8- една осма идеална част от описания недвижим имот. Видно е от писмените доказателства събрани пред РС Благоевград, че със Заповед № 177 от 16.04.1976г., имот с пл. № 5347, в кв. 21 по ЗРП на гр. Благоевград, собственост на н-ци на А. А. Д.; Д. Й. Г., В. Х. А. и Л. Х. У., е бил отчужден в полза на държавата за жилищно строителство, като с Решение № 406/22.11.1993г. на Окръжен съд Благоевград отчуждаването е отменено. Установява се от писмените доказателства по делото, че със Заповед № 131/29.12.1994г. на Кмета на Община Благоевград, имотът е отписан от актовите книги и е предаден на наследниците на А. А. Д. и на Й. Т. Д.. Установява се от приетия като писмено доказателство пред РС Благоевград- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••г. че Щ. М. Д. е закупил Парцел II, с пл. № 1315, в кв. 5 по плана на гр. Благоевград, действащ към 1956г. с площ 282.92 кв.м. Видно е от приетия по делото Нотариален акт № •••г., че Щ. М. Д. е продал на В. И. Т. 1/4 ид.ч. от имота, предмет на покупко-продажбата, извършена с НА № ••• г. С Нотариален акт за покупко-продажба на НИ № •••г., Щ. М. Д. е продал на В. И. Т. втори етаж от масивна триетажна постройка, изградена в описания имот, както и 4/262 ид.ч. от празното място извън застроеното от същата парцела втора, пл. № 1315, от кв. 5 по плана на гр. Благоевград, действащ към 1956г. с площ 282.92 кв.м. Видно от Решение № 270/09.10.2000г., постановено по адм. д. № 446/1999г. по описа на ОС Благоевград, е отменена Заповед № 324/30.06.1986г., с която имотът на ответниците е бил отчужден по реда на ЗТСУ, за 7/8 ид.ч. от имота и правото на собственост върху имот № 1717, в кв. 21 по плана на гр. Благоевград за 1986г., е било възстановено за посочените в решението идеални части, на Х. Щ. Д., К. Х. Д., С. Щ. Д., А. В. М., В. Г. Т. и М. В. Д., последните трима- наследници на В. И. Т., б.ж. на •. С Решение № 1503/07.03.2001г., постановено по адм.д. № 9259/2000г. на ВАС, Решението на ОС Благоевград е потвърдено. Със Заповед № 1861/03.08.2001г. на Кмета на Община Благоевград, кадастралната карта на град Благоевград, по искане на В. Г. Т. и М. В. Д., е допълнена на осн. чл. 32 ал.1 т. 2 от ЗТСУ и чл. 86 от ППЗТСУ, във вр. с § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ, с нов имот с пл. № 1717, в кв. 5 по плана на ЦГЧ и записан на Х. Щ. Д., К. Х. Д., С. Щ. Д., А. В. М., В. Г. Т. и М. В. Д.. Видно от Договор № II-00-011/01.07.2002г. за ликвидиране на съсобственост № II-00-011 от 01.07.2002г., ответниците по настоящото дело- А. В. М. и М. В. Д., са закупили от Община Благоевград, 1/8 ид.ч. от недвижимия имот с пл. № 1717, в кв. 5 по плана на ЦГЧ, за което са платили уговорената в договора продажна цена. Със Заповед № 2243/05.12.2001г. на Кмета на Община Благоевград, закупената 1/8 ид.ч. е отписана от актовите книги на Община Благоевград и е предадена в собственост на ответниците М. Д. и А. М.. Не е спорно между страните по делото, а установява се и от приетите писмени доказателства пред РС Благоевград, че към момента на предявяване на исковете по настоящото дело, ищците са собственици на ПИ с индентификатор № 04279.613.24, а ответниците на ПИ с индентификатор № 04279.613.22, по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, които са съседни. Между страните по делото отдавна съществува спор за точното място на границата между двата съседни имота. Така видно е че въз основа на постъпила жалба с вх. № Ж-02- 150/28.04.2015г., с податели А. В. М. и М. В. Д., А. Х. И., С. Щ. Д. и Х.в Щ. Д., е спряно изграждането на ограда между УПИ IV и УПИ II, съседни имоти в кв. 5, по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград. За да бъдат преодолени споровете за мястото на оградата, съставен е Констативен протокол от 26.05.2015г., като след трасиране на границата между двата имота на място на 22.05.2015г./Протокол за трасиране на имотни граници на имот 04279.613.22 по КК на гр. Благоевгград, дадено е разрешение за изграждане на ограда, която и към настоящия момент съществува на място. За установяването на регулационното положение на двата съседни недвижими имоти, за изследване на въпроса за промяна на границите и площта им по предходните планове на гр. Благоевград преди и след отчуждаването им за даржавна нужда, първоинстанционният съд е допуснал и назначил съдебно техническа експертиза, която е изпълнена от вещото лице и. В.- Ч.. В приетата СТЕ, извършено е от вещото лице проверка за промените настъпили с недвижимите имоти досежно техните граници и площи, при предходните одобрени КРП на гр. Благоевград: В заключението по съдебно-техническа експертиза, вещото лице е достигнало до следните изводи: Сочи се в писменото заключение на експерта пред първоинстанционния съд, че първият план за района на съдебно-техническата експертиза е КРП на Горна ДжуМ., одобрен със Заповед № 671 от 08.03.1922г. Процесиите поземлени имоти с идентификатори 04279.613.24 и 04279.613.22 по КККР на гр.Благоевград, попадат върху парцел XII 003 и парцел XI 000 в квартал 80, по плана на Горна ДжуМ.. Графически изчислената площ на парцел XII 003 е 322, 50 кв.м., а за парцел XI 000 е 275, 50 кв.м., в квартал 80, по плана на Горна ДжуМ.. Разписният лист към проекта за дворищната регулация на кварталите от 1922 год. не е съхранена. Експерта сочи в заключението си пред РС Благоевград, че вторият план за района на съдебно-техническата експертиза е КРП на Благоевград, одобрен със Заповед №4244 от 30.07.1955г. Процесиите поземлени имоти с идентификатори 04279.613.24 и 04279.613.22 по КККР на гр. Благоевград, попадат върху парцел IV 1314 и парцел II 1315 в квартал 5, по плана на Благоевград. Графически изчислената площ на парцел IV 1314 е 322, 50 кв.м., а за парцел II 1315 е 261, 00 кв.м., в квартал 5, по плана на Благоевград. Разписният лист към проекта за дворищната регулация на кварталите от 1955год. е съхранен. За парцел IV, планоснимачен № 1314, кв. 5 е записан като собственик Т. А. Д.. За парцел II, планоснимачен № 1315, кв.5 е записан собственик Щ. М. Д. по силата на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № •••г. Експерта сочи в писменото си заключение пред първоинсанционния съд, че третият план за района на съдебно-техническата експертиза е КРЗП - ЦГЧ на Благоевград, одобрен със Заповед №2199 от 15.04.1976г. Процесиите поземлени имоти с идентификатори 04279.613.24 и 04279.613.22 по КККР на гр.Благоевград, попадат върху имот пл.№ 1715 и имот пл.№ 1717 в квартал 21, по плана на Благоевград. Графически изчислената площ на имот пл.№ 1715 е 315, 00 кв.м., а за имот пл.№ 1717 е 268, 00 кв.м., в квартал 21, по плана на Благоевград. Разписният лист към проекта за дворищната регулация на кварталите от 1976 год. е съхранен. За имот пл.№ 1715 в квартал 21 са записани собственици А. А. Д. и Й. Т. Д.. За имот пл№ 1717, кв. 21 са записани собственици В. Й. Т., Щ. М. Д. и Л. И. П.. Сочи се в писменото заключение на експерта пред РС Благоевград, че по последния действащ план за района на процесните имоти, който е одобрен със Заповед № 323/05.09.1994г. съседните поземлени имоти с идентификатори 04279.613.24 и 04279.613.22 по КККР на гр. Благоевград, попадат съответно върху имот пл. № 1715 и имот пл. № 1717 в квартал 5, по плана на Благоевград, одобрен със Заповед № 323/05.09.1994г. Графически изчислената, площта на имот с пл. № 1715 е 315, 00 кв.м., а за имот пл. № 1717 е 283, 00 кв.м., в кв. 5, по плана на Благоевград. Допълване на кадастралния план на гр. Благоевград е направено със Заповед № 1193 от 20.12.1997г. за имот пл. № 1522, кв. 5, който е съседен на имот пл. № 1715 и имот пл. №1717, Приложение № 5 към СТЕ. Допълване на кадастралния план на гр. Благоевград е направено със Заповед № 1194 от 20.12.1997г. за имот пл. № 1515, кв. 5. Според заключението на вещото лице, извършено е изменение на КККР за ПИ с идентификатор 04279.613.22, /Приложение № 7 към СТЕ/, съгласно която имотът е с площ 273кв.м. Сочи се от експерта, че за цялата територия на землище гр.Благоевград има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/, със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК. Със Заповед № РД-18-8 от 21.05.2014 г. на ИД на АГКК е одобрена КККР за територията на ПИ с идентификатор 04279.613.24. Поземлен имот 04279.613.22, област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, Георче Петров № 1, вид собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 273 кв. м, стар номер 1717, квартал 5, парцел 2. Заповед за одобрение на КККР № РД- 18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК. Поземлен имот 04279.613.24, област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. Арсений Костенцев № 4, вид собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т), площ 296 кв. м, стар номер 1715, 5374. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-8/21.05.2014 г. на ИД на АГКК. В Община Благоевград няма данни за уреждане на регулационни сметки с придаваеми части от имотите. Поземлен имот 04279.613.24, област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, ул. Арсений Костенцев № 4, вид собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т), площ 296 кв. м, стар номер 1715, 5374. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-8/21.05.2014 г. на ИД на АГКК. Поземлен имот 04279.613.22, област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. Георче Петров № 1, вид собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 273 кв. м, стар номер 1717, квартал 5, парцел 2. Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК. Сочи се в писменото заключение на експерта, прието от РС Благоевград, че към момента на изготвянето на експертизата, границата между двата имота на място, съгласно геодезическите измервания, минава по кадастрална карта и по ЗРП-ЦГЧ, одобрен със заповед № 323 от 05.09.1994г. На място има съвпадение на двете граници и материализираната ограда с метални колове и оградна мрежа. Има изградена на място ограда от мрежа с железни колове. Съгласно ЗУТ, за огради с плътна част до 0, 60м, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. В Община Благоевград е подадено уведомление от 04.05.2016г. за изграждане на ограда от колци и мрежа в УПИ II 1717 в кв. 5 по плана на гр.Благоевград, ЦГЧ. С дата 16.05.2016 г. е извършено трасиране от правоспособно лице по кадастър на ПИ с идентификатор № 04279.613.22, за което е съставен протокол в два екземпляра. Вещото лице дава заключение, че няма отклонение в границата на двата имота, между съществуващата на място ограда с оградна мрежа и метални колове, последно одобрената към дата 04.12.2022 г. кадастрална карта на поземлени имоти с идентификатори 04279.613.24 и 04279.613.22 и Последният действащ план за района на съдебно-техническата експертиза ЗРП—ЦГЧ на Благоевград, одобрен със Заповед № 323 от 05.09.1994г. На място има съвпадение на двете граници и материализираната ограда с метални колове и оградна мрежа. Няма разлика в местонахождението, съседите и площта на процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.24, собственост на ищците и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.613.22, собственост на ответниците, между отразеното в кадастралните и регулационни планове на град Благоевград от 1994г., кадастралната карта от 2006г. и съществуващото на място положение на поставената оградна мрежа с метални колове. Вещото лице сочи в писменото си заключение, че на място съществуват остатъци от стар зид, зпълнен от каменна и тухлена зидария. По отношение на въпроса за отчуждаването, сочи се от вещото лице в приетото заключение пред РС Благоевград: За ПИ 04279.613.24 /стар номер 5374, кв. 21/ в полза на държавата за мероприятието „Жилищно строителство“ е отчужден недвижимия имот със Заповед № 177 от 16.02.1986г. За ПИ 04279.613.22- отчуждителното мероприятие е осъществено, но то не засяга процесния имот, защото той не се ползва по предназначение и е в същото състояние, в което е бил в момента на отчуждаването. Последно приложената регулация е ЗРП-ЦГЧ на Благоевград, одобрен със Заповед № 323 от 05.09.1994 г. Поземлен имот 042 79.613.22 е с площ 273 кв. м, стар номер 1717, квартал 5, парцел 2. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК. Поземлен имот 04279.613.24 и с площ 296 кв. м, стар номер 1715, 5374. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-8/21.05.2014 г. на ИД на АГКК. При разпита на експерта и. В.- Ч. пред първоинстанционния съд, същата заявява че е направила опит да установи точното местоположение на стария каменен зид, за който се твърди от ищците че е съществувал на място, като е открила остатък от бетонови колчета. Същата дава становище, че посоката очертана от тези бетонови колчета, на съвпадат с нито една от границите от предходните кадастрални и регулационни планове на гр. Благоевград- плана на Горна ДжуМ. от 1922г.; КРП на гр. Благоевград от 1955г.; не съвпадат с ЗРП на гр. Благоевград от 1976г., както и с ЗРП на гр. Благоевград от 1994г., който е последния одобрен регулационен план от преди одобряването на КК и КР на гр. Благоевград със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК. Експерта пояснява, че не е в състояние да определи на място точното месположение на стария, вече несъществуващ зид. Експерта пояснява пред съда, че е извършила експертното си заключение след като е извършила оглед на имота на място и след извършено от нея геодезическо измерване, като е установила координатните точки. При отговора на въпросите на страните, вещото лице и. В.- Ч. потвърждава, че границите на съседните поземлени имоти по отделните планове на града съвпадат, с леко допустимо отклонение при изчисленията на кв.м., което при графическото измерване е до 20 %. Въззивният съд е допуснал и назначил по искане на жалбоподателите по делото допълнителна съдебно- техническа експертиза, за установяване на точното местоположение на съседните имоти, собственост на страните и промяна на границите и площите им по предходните планове на гр. Благоевград, както и за установяване на точното местоположение на съществуващ преди, но съборен стар каменен зид. Съставът на ОС Благоевград изцяло възприема заключението на експерта и. Ю. като пълно, безпристрастно и компетентно изготвено. В писменото си заключение пред въззивния съд, експерта инж. Ю. сочи, че местоположението, границите и съседите на поземлен имот с идентификатор № 04279.6163.24, и на поземлен имот с идентификатор № 04279.613.22, са показани с цветове на скицата от оглед и замерване на място, в М 1: 250 /приложение № 1 към допълнителната експертиза/, за по-Д. видимост и различимост, със следното съдържание. С по-дебели черни линии и черни щрихи по ъглите - са показани границите на процесните ПИ с идентификатори № 04279.613.24 и № 04279.613.22 по КККР; С червени надписи са показани сигнатурите за сградите с тяхната етажност и вид; С червени линии и червени условни знаци за тип огради, са показани границите на двата имота, и между тях, констатирани на място.; с червена пунктирна линия е показано местоположението на бивша ограда, от която на място са останали само 4 бр. бетонни колове; Със сини линии са показани разликите в контурите на сградите, поради извършено саниране, местоположението на стар зид с каменна основа и тухли, с дебелина от 0.50 м, между процесния ПИ № 04279.613.22 и ПИ № 04279.613.23 /имот на Държавен архив/, а също така, и масивна ограда с височина от 2.00 м, между процесен ПИ № 04279.613.22 и ПИ № 04279.613.21 /на трети лица/. С червени арабски цифри са показани от вещото лице, всички измерени на място контролни дължини по сгради и съществуващи огради; Със зелени пунктирани линии и със зелени арабски цифри - са показани контролни измервания по диагоналите на имотите и техните стойности; Експерта сочи в допълнитленото писмено заключение пред настоящата съдебна инстанция, че на място процесния ПИ с идентификатор № 04279.613.22 е заграден с огради в следната последователност: -от югоизток, с процесния ПИ № 04279.613.24 - в посока североизток- югозапад — масивна каменно-тухлена стена, с дебелина от 0.50 м, дължина от 2.40 м и височина от около 2.40 м, а след това полумасивна ограда от бетонирани метални колове, и оградна мрежа между тях; -от югозапад, с ПИ Хе 04279.613.25 /на трети лица/ - ограда от бетонови колове и оградна мрежа между тях; -от северозапад, с ПИ № 04279.613.20 и 21 /на трети лица/ - облицована масивна ограда от бетонови тухли и шапка от керемиди. На място процесния ПИ с идентификатор № 04279.613.24 е заграден с огради /или без огради/ в следната последователност: -от северозапад, процесен ПИ № 04279.613.22 — в посока североизток- югозапад — масивна каменно-тухлена стена, с дебелина от 0.50 м, дължина от 2.40 м и височина от около 2.40 м, а след това полумасивна ограда от бетонирани метални колове, и оградна мрежа между тях; -от югозапад, с ПИ X® 04279.613.25 /на трети лица/ - ограда от бетонови колове и оградна мрежа между тях; -от югоизток - с улица „Арсени Костенцев“ - желязна ограда с вход за МПС; -от североизток с ПИ Хе 04279.613.23 /на Държавен архив/ — без материализирана на място ограда. При така заграден и ползван на място ПИ № 04279.613.22, собстевност на ответниците, площта, която действително се ползва на място е 269.95 кв.м. /по скица 0.270 дка/, показана тониран в сиво, на специална за целта скица /Приложение № 2 към доп. експертиза/. При така заграден и ползван на място ПИ № 04279.613.24, собстевност на ищците площта която действително се ползва на място е 302.66 кв.м. /по скица 0.303 дка/, показана тонирано в сиво, на специална за целта скица /Приложение № 3 към допълнителната експертиза/. В обстоятелствената част на писменото заключение на инж. Ю., дадено пред въззивната съдебна инстанция, сочи се че не е налице пълно съответствие между границите на двата съседни имота- ПИ с индентификатор № 04279.613.24 и ПИ с индентификатор № 04279.613.22 по КК и КР, които несъществено се разминават с границите на недвижимите имоти по предходните планове на гр. Благоевград, като тези граници не съвпадат напълно. Експерта сочи, че това се дължи на допуснати „непълноти или грешки“ при заснемането на КК и КР, съобразно определението дадено в § 1, т. 16 от ЗКИР. При разпита на експерта инж. Ю. пред състава на ОС Благоевград, същият пояснява че липсата на пълно съвпаданеие на границите на имотите с границите на заснетите ПИ по КК и КР се дължи на факта, че външните грацици на имотите, включително откъм улиците в кв. 5 са заснети, но вътрешните граници на имотите не са заснети и те не пасват точно, като същите са били пренесени по графичен начин на КК. Експерта е категоричен в заключението си, че има непълноти и грешки при заснемане на границите на имотите по КК за целия квартал, като границите на имотите са нанесени само графично и въз основа на Заповедта на кмета за възстановяване на собствеността на собствениците от преди отчуждаването. От допълнителното писменото заключение на експерта инж. Ю., прието от въззивния съд, установява се по безспорен начин точното местоположение на стария/съборен и несъществуващ/ каменен зид, като видно от комбинираната скица, той не съвпада нито със старите имотни граници, нито с границите на съседните имоти на страните по одобрената КК и КР. При разпита му експерта пояснява, че има разминаване между действителните граници на имотите, посочени на комбинираната скица в червен цвят, с границите по одобрената КК, които са посочени в черен цвят, като тези различия са не само по границита между ПИ с индентификатор № 04279.613.24 и ПИ с индентификатор № 04279.613.22, но и между ПИ с индентификатор № 04279.613.22 и ПИ с индентификатор № 04279.613.25. Сочи се от експерта че това е причината и за разминаването на площите на имотите с тези посочени в решенията за възстановяването на събоствеността и действителната площ на имотите на място. Експерта твърди, че от комбинираната скица видно е че по- голяма площ на ПИ № 24, идва от съседния ПИ № 25, а незначителна е площта от ПИ № 22. При разпита му в съдебно заседание, експерта инж. Ю. заявява, че незначителното несъответствие на имотната граница/в червен цвят/, от границата по КК/в черен цвят/, между ПИ с индентификатор № 04279.613.24 и ПИ с индентификатор № 04279.613.22, е в границите на допустимата грешка, тъй като при графично замерване същата е отклонение до 20см., а при замерване на място, допустимата грешка е до 30см., тъй като безспорно по- надеждния метод за измерване е графичното измерване. Експерта Ю. при отговорите на страните сочи, че не може да посочи каква точно е квадратурата на навлизането на ПИ № 24 в границите на ПИ № 22, тъй като не му е поставяна такава задача при възложената му допълнителна експертиза, но е категоричен че същата е около 1.5 кв.- не повече. По делото пред първоинстанцинния съд са допуснати гласни доказателства и разпитани свидетели по искане на страните. Същите в показанията си твърдят факти относно начина на ползване на имотите от страните по делото, като всички безспорно потвърждават, че между имотите е съществувал стар масивен каменен/тухлен/ зид, който е бил съборен след отчуждаването на имота за държавна нужда и изграждането на паркинги в частта на отчуждените процесни имоти. От разпита на свид. С. се установява, че в имота на ищците е имало изградена каменна ограда, която е била блъсната в периода 1985-1987г. Свидетелката споделя, че имотът на ищците бил възстановен през 2015г., като преди 2-3 години видяла, че има поставена ограда с мрежа, която обаче не върви по границата на старата каменна ограда, а е поставена на друго място. В показанията си свид. Г. споделя, че първите му спомени от имота са от 60-те години, като тогава на място е имало тухлена ограда, висока около 2.5 метра. През 1980 г. къщата била блъсната, а оградата- съборена, някъде през 1988-1989г. Свидетелят твърди, че сега на място има поставена тЕ. ограда, която навлиза в имота на У.. Свид. Д. споделя, че в имота в през годините е имало изградено малко зидче, а в момента между имота на Д.и и имота на У., има изградена тЕ. ограда. В показанията си свид. У.-В. споделя, че посещавала имота на ответниците от 1967г., като между имота на Д.и и имота на Държавния архив е имало изграден зид. Въз основа на фактическите изводи, които съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд следи служебно за валидността на обжалваното решение, а за допустимостта мусамо в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от оплакванията наведени с въззивната жалба. При извършената проверка от състава на ОС Благоевград, въззивният съд намери обжалваното съдебно решение на РС Благоевград за валидно постановено. Същото е произнесено от законен съдебен състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на съда и в пределите на неговата компетентност. Съобразно разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Изложени са съображения в цитираното ТР, че законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти/КК/ и кадастрални регистри/КР/, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Сочи се в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При предявен отрицателен установителен иск тази цел не може да бъде постигната, поради което искът се определя като положителен установителен иск. На съдилищата са дадени задължителни указания с постановеното Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, че когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот/чл. 108 от ЗС/, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. Както бе изложено в отговора на въпрос 2, в тези случаи не липсва годен предмет на защита, ако един юридически акт определя границите на правото на собственост така, че те да могат да бъдат нанесени в плана. Притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Затова искът за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е проведена процедура по отстраняването на непълнота или грешка - по административен или съдебен ред. Да се приеме обратното, означава да се придаде на кадастралната карта правопораждащо действие, каквото тя няма. Предвидената възможност за придобиване на реални части от имоти, които не са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта /чл. 200, ал. 1 и 2 ЗУТ, реституционните закони/, изисква тези части да могат да са предмет на самостоятелна защита чрез искове за собственост. Тази защита не може да зависи от административни процедури, като нанасянето им в плана или в кадастралната карта, или от предварителното разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР в първоначалната редакция/. При изложените съображения и приетото с цитираното Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, безспорно е че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е процесуално допустим, след като ищците твърдят че част от ПИ 04279.613.24 е неправилно заснета като част от ПИ 04279.613.22, който е собственост на ответниците и се владее и ползва от тях без правно основание за това. Ревандикационният иск може да бъде предяван и само от част от съсобствениците на имота, тъй като предявяването на иск за защита на вещни права е действие на управление, което всеки един от съсобствениците на имота може да предприеме за защита на нарушени вещни права по съдебен ред, като иска не е ограничен от законов срок. Спорът за материално право в настоящия случай е основан на твърдението на ищцовата страна, че реална част/около 40 кв.м./ от ПИ 04279.613.24, на който ищците се легитимрат като собственици, погрешно е заснета към площта на съседния ПИ 04279.613.22, като се владее от ответниците, според твърденията на ищцовата страна- без правно основание. Разрешаването на спора за материално право, имплицитно включва в предмета на настоящото дело, установяването на пространствения обхват на правото на собственост на страните, с оглед правилното отразяване на границата между двата съседни имота в КК, по актуалното регулационно положение на имотите към момента на предявяването на иска пред съда и към релевантния момент на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и всички обстоятелства настъпили преди одобряване на КК юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Поради изложеното ответниците които се легитимират като собстевници на съседния ПИ 04279.613.22, са надлежни ответници по предявения ревандикационен иск, тъй като оспорват правото на собственост на ищците по делото, като поддържат че оградата между двата имота е поставена по границата на имотите и съобразно трасиране след одобряване на КК на гр. Благоевград за този квартал. Според въззивния състав на ОС Благоевград, не е налице нередовност с активната и пасивната легитимация по делото. Разпоредбата на § 1 т. 16 ДР ЗКИР /ДВ бр. 49/2014г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2 ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. С оглед възприетото с ТР № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, в производството по иск с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, към момента на предявяване на иска, респективно- на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като при наличие на висящи дела по иск за собственост /установителен, ревандикациионен/ и по иск по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, предметът на делата в установителната им част е идентичен, като искът по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в КК като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КК и КР.“ Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в КК и КР са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, какъвто е и настоящия случай. Искът за защита на правото на собственост, имплицитно включва безспорно установяване на пространствения обхват на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в КК. Необходимо е да се извърши преценка дали КК отразява вярно границите на имота. С приемането на ЗКИР е въведено основното изискване КК и КР да отразяват вярно както точните граници на недвижимия имот, така и точното записване на правото на собственост- чл. 2 ал. 5 от ЗКИР, за да бъдат поддържани регистрите в актуално състояние- чл. 51 от ЗКИР. Ето защо за уважаването на предявения иск за собственост/респ. ревандикационен иск/, в процесуална тежест на ищеца е установяването при пълно и главно доказване, не само на неточното отразяване на недвижимия имот по КК на населеното място, но и на правото на собственост на недвижимия имот, който погрешно е нанесен или неправилно е отразен по кадастралния план. При преценката на съда за принадлежността на правото на собственост на процесния имот, следва да бъдет съобразени всички правнорелевантни факти във връзка с правото на собственост до приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК/ Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС/. За основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС, ищците следваше да проведат пълно и главно доказване на следните кумулативни предпоставки: че са собственици на имот, на който границата му с друг съседен имот е невярно отразена, както и че е налице влязъл в сила кадастрален или регулационен план, в който е допусната непълнота или грешка - несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, въззивният съд намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че въззивнице са придобили правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот- ПИ 04279.613.24, въз основа на извършени валидни разпоредителни сделки, извършен в изискуемата от закона форма за действителност/писмена форма с нотариална заверка на подписите/, за които няма данни да са обявени за нищожни или унищожени по искане на трети заинтересовани лица. Идентичността на ПИ 04279.613.24 по одобрената КК и КР на гр. Благоевград, с недвижимия имот по предходните одобрени кадастрални планове се установява по безспорен и несъмнен начин от заключението на експерта по приетата пред първата съдебна инстанция СТЕ. Съгласно § 5 ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в КК като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост и установяване точните граници между съседните имоти, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на КК, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Поради изложеното предмет на доказване по делото ще са всички предходни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно- прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, и Тълкувателно решение № 3 от 15. VII. 1993 г. по гр. д. № 2/1993г., ОСГК, а също така и всички други правно релевантни факти, водещи до промяна на границите на поземления имот на ищците. В допуснатата от РС Благоевград СТЕ, вещото лице подробно е изследвало местоположението на двата съседни имота- ПИ 04279.613.24 и ПИ 04279.613.22 при предходните одобрени кадастрални и ЗРП, както и регулационното положение на имотите от преди извършеното отчуждаване за държавни нужди и след отмяната на същото. Въз основа на заключението на първоначалната СТЕ, въззивният състав на ОС Благоевград намира, че не са налице настъпили съществени изменения и в двата съседни недвижими имоти по предходните кадастрални и регулационни планове на гр. Благоевград, като е налице несъществено изменение на площта на имотите при различните планове, като не се установява в нито един момент в имота на ответниците да е включена без правно основание значителна площ от имота на ищците/ за около 40 кв.м./, без правно основание за това. Становището на въззивният състав на съда е че незначителната промяна в площта и на двата имота се дължи на допустимата грешка при измерването на площта на имотите към различни времеви периоди, съобразно съответно одобрения кадастрален или регулационен план. Липсват данни от заключението на вещото лице по настоящото дело, за грешка при заснамането на имотната граница между двата имота по предходните планове на гр. Благоевград.Не се установява неправомерно заемане на площта на единия имот, от собствениците на съседния недвижим имот, при липса на правно основание за това. След отмяната на отчуждаването на имотите за държавна нужда, същите са възстановени на собствениците в състоянието, в което са се намирали към момента на постановяването на съдебните решения и съобрано заповедите на Кмета на Община Благоевград. Въззивният състав на ОС Благоевград намира че съществуващия стар масивен зид, който към момента на предявяването на настоящите искове е разрушен и не съществува, не може и не следва да бъде приеман като вярна имотна граница между съседните имоти на страните по настоящото дело. Същият не е имало основание да бъде използван като ориентир при определяне на тази граница, след отмяната на отчуждението и възстановяването на имотите на техните собственици от преди това. В допълнителното заключение на експерта по приетата СТЕ, пред ОС Благоевград, вещото лице след оглед и замерване на място, е определил точното местоположение на несъществуващия масивен зид, като е обозначил същия на изготвената комбинирана скица с червена непрекъсната линия. В допълнителното заключение на експерта по приетата от въззивната съдебна инстация СТЕ, категорично се потвърждава заключението на първоначалната такава пред РС Благоеврад, в която се сочи че стария и вече съборен масивен зид, по нито един от предходните планове не е бил разположен по вярната имотна граница между двата имота, поради което въззивният съд намира че същият е ирелевантен за спора за материално право между страните по настоящото дело и не може да бъде ориентир за определяне на вярната имотна граница между съседните процесни имоти. В приетата допълнителна СТЕ пред настоящата въззивна съдебна инстанция, експерта е категоричен че е допусната „непълнота или грешка“, по смисъла на § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР, при заснемане на КК и КР на гр. Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК. Експерта инж. Ю. сочи в заключението си, че не е налице пълно припокриване на имотната граница между двата съседни имота, регулационната линия по предходните регулационни планове и границата между ПИ 04279.613.24 и ПИ 04279.613.22, при заснемане на КК и КР на гр. Благоевград. Не налице пълно припокрива на имотната граница между двата съседни имота и тяхната граница по новия кадастрален план. /Приложение № 1 към ДСТЕ/. Пояснява се от експерта, че това несъответствие се дължи на това че при заснемането на кадастралните граници на имотите в процесния квартал, не е било извършено заснемане а само графично пренасяне на вътрешните граници на имотите по КК, като това е довело до несъответствия между имотните граници и границите по КК на всички имоти в квартала, досежно вътрешните им граници, а не само на процесните такива. В съдебно заседание при разпита му инж. Ю. пояснява, че въпреки че липсва пълно съвпадение между имотната гранича между ПИ 04279.613.24 и ПИ 04279.613.22 и границата която е заснета по одобрената КК и КР, наличе е незначително навлизане в имота на ищците, в размер на не-повече от 1.5кв.м., което въззивният съд намира че е в рамките на допустимото отклонение, което при графично замерване е 20см., а при замерването на място е 30см., т.е. касае се за допустима грешка при заснемането на границата между двата процесни имота по КК на гр. Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК. Същевременно установява се по несъмнен начин от събраните доказателства, че съществуващата понастоящем ограда с железни колове, е разположена точно по границата по КК между ПИ 04279.613.24 и ПИ 04279.613.22. Въз основа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, при самостоятелен анализ и оценка на същите и при съобразяване на приетите пред двете съдебни инстанции- СТЕ, въззивният състав на ОС Благоевград намира за недоказано, твърдяното с ИМ завземане на част от недвижимия имот, собственост на ответниците/ ПИ 04279.613.22/, за площ от около 40кв.м. и погрешното заснемане на тази площ като част от ПИ 04279.613.24, собственост на ищците по делото. Освен че не се установи завземане на площ от съседния имот, не се установи това да е станало и без правно основание за това. Установява се, че ответниците владеят и ползват ПИ 04279.613.24, за който се легитмират като собственици, въз основа на представените по делото нотариални актове, като разликата в площта на двата имота при предходните ЗРП и по последния одобрен кадастрален план на гр. Благоевград, не е съществена и същата не се дължи на неправилното ситуиране на границата между ПИ 04279.613.24 и ПИ 04279.613.22, при заснемате на КК, одобрена със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК. Оградата поставена между съседните имоти на страните по делото, е поставена точно по границата между ПИ 04279.613.24 и ПИ 04279.613.22 по КК и КР на гр. Благоевград, след надлежно трасиране на място, извършено от служители на Община Благоевград, като същата вярно отразява границата между двата съседни имота, без да навлиза неправомерно в нито един от тях. При изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд с обжалваното съдебно решение. Искът по чл. 109 ЗС дава правна защита срещу неправомерните действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск следва да посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде защита на спорното право. От друга страна защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. При решаващата си дейност въззивният съд е ограничен не само от оплакванията наведени с въззивната жалба, но и от предметния обхват на делото, очертан от изложените правно релевантни факти в обстоятелствената част на ИМ и формулирания от ищците петитум, т.е. от параметрите на поисканата съдебна защита в рамкита на посочените от ищеца факти и наведени правни основания във връзка с предявения иск. В настоящия случай навадени са с ИМ доводи, че ответниците са завзели част от имота на ищците- ПИ 04279.613.22, като същият е погрешно заснет като част от ПИ 04279.613.24, собственост на ответниците и така ищците са лишени от възможността да упражняват правото си на собственост върху целия недвижим имот на който се легитимират като собственици в пълен обем. За възстановяване на законното положение, иска се от съда да премахне ограда, изградена с метални колове на границата между ПИ 04279.613.24 и ПИ 04279.613.22. При изграждането на правните изводи по настоящото дело, настоящият състав на ОС Благоевград, кредитира изцяло като достоверни и надеждни, изводите на експертите по назначА. и изслушана първоначална и допълнителна съдебно- технически експертиза, както и събраните свидетелски показания пред РС Благоевград. Съдът възприема изцяло изводите на експертите по приетите СТЕ, доколкото дадените писмени заключения са подробни, точно и пълно изпълнени, както и компетентно изготвени, след като експертите са извършили оглед и геодезическо измерване на място, както и след извършени справки в Община Благоевград. Въззивният съд кредитира изслушаните и приети експертизи и поради това, че изводите на експертите, съответстват изцяло на събраните по делото писмени доказателства и се подкрепят в значителна степен от свидетелските показания по делото. При произнасянето по предявения негаторен иск, въззивният съд следваше да установи, налице ли е неоснователното действие срещу което се иска правна защита от ищците, съществува ли то в рамките на висящия граждански процес, както и наличието на причинноследствена връзка между конкретното увреждащо въздействие и смущаването на обема за упражняване на правото на собственост на ищците потърсили съдебната защита на основание посоченото в ИМ незаконосъобразно въздействие. Неоснователното действие или неговото поддържане следва да е такова, че да създава пречки за ползването на вещта на собственика, предявил негаторния иск в пълния обем на признатото право на собственост/Р- 625 от 03.12.2010г. на ВКС, по гр.д. № 1426/2009г. на І г.о. на ГК и Р 57 от 26.03.2013г. на ВКС по гр.д. № 907/2012г. на ІІ г.о. на ГК/. С иска по чл. 109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че надлежен ответник по иска по чл. 109 ЗС са съседите на процесния имот, които не само се твърди да са извършили неоснователното действие, но и за които се твърди че поддържат това неоснователно действие, с което се създават пречки за упражняване на правото на собственост на ищците в пълен обем. Вещното субективно право е абсолютно и изисква от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат на упражняването му. Защитата на това субективно право се осигурява чрез иска по чл. 109 ЗС. Въззивният състав на ОС Благоевград, след самостоятелен анализ и оценка на събраните доказателства, намери за недоказано че е налице неправомерно завземане на част от имота на ищците- ПИ 04279.613.24, от ответниците по делото и погрешното му заснемане като част от ПИ 04279.613.22, на който ответниците се легитимират като собственици. От заключението на експертите по приетите първоначална и допълнителна съдебно технически експертизи, установява се, че към настоящия момент изградената ограда на железни колове, е точно ситуирана по границата на ПИ 04279.613.24 и ПИ 04279.613.22, заснета по одобрената КК и КР на гр. Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК. След като не се установява неоснователно навлизане и завземане на чужд недвижим имот и извършване на действия, които да препятстват ищците да упражняват правото си на собственост върху ПИ 04279.613.24 в пълен обем, то не са налице неправомерни действия от съседния имот- ПИ 04279.613.22, които да нарушават вещното право на ищците и да им пречат да осъществяват абсолятното си вещно право. Изградената между двата имота ограда с железни колове, е разположена точно по границата между двата поземлени имоти, като е изградена след като е извършено трасиране от страна на Община Благоевград, поради което не са налице основания за нейното премахване, по разпореждане за това от съда. При изложените съображения предявения иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда. Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изложи правните си доводи и доколкото същите съответстват на тези изложени от първоинстанционния съд, счита че обжалваното първоинстанционно решение на РС Благоевград, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед на изхода по делото и поради това че въззивната жалба е неоснователна, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че следва да бъдат осъдени въззивниците, да заплатят на въззиваемите, разноските пред настоящата въззивна съдебна инстанция- сумата 2 400.00лв. за адвокатски хонорар, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, представен пред ОС Благоевград. Възражението за прекомерност на така присъденото адвокатско възнаграждение, въззивният съд намира за неоснователно поради следните съображения: Предявени са два иска- по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, като съобразно приетото възнаграждение следва да се определя за всеки един от тях поотделно. Между въззиваемите- ответници пред първоинстационния съд и адв. Р. е сключен договор за правна помощ с повече от едно лице, като пред въззивната съдебна инстанция са проведени повече от две съдебни заседания, на които пълномощникът на въззиваемите е присъствал. Делото се характеризира с фактическа и правна сложност, освен поради специфичния си предмет, но и поради големия обем от проучване и събиране на доказателства. Водим от горното, съдът