Решение № 2027 от 20.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3013/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба на Б. К. Т. против Решение № 313/07.11.2025г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. № Ж-16-660/29.10.2025г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив на Б. Т. срещу извършени действия на публичен изпълнител на 25.09.2025г., представляващи опис на недвижим имот на основание чл. 233, ал. 1 ДОПК, обективиран в Протокол изх. № [рег. номер]-028-0002986/25.09.2025г. и Разпореждане за определяне на окончателна оценка № [рег. номер]-104-0001706/14.10.2025г., съставени от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив – З. М.. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на постановеното Решение на директора на ТД на НАП – Пловдив. Жалбоподателят сочи липса на основания за прекратяване на производството поради недопустимост. Твърди, че е навел подробни възражения в жалбата, депозирана срещу действията на публичния изпълнител, а също така и че телефонният разговор, с който е бил уведомен за предстоящите действия, не бил осъществен лично с него. Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юрк. С. А., редовно упълномощена, в становище, изпратено ведно с жалбата и преписката до съда, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага мотиви, въз основа на които твърди законосъобразност на обжалваното Решение № 313/07.11.2025г., като издадено от компетентен орган и при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Пловдив, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Във връзка с провеждано изпълнително дело № 170191468-2017/21.01.2017г. на 19.09.2025г. публичният изпълнител З. М. е уведомил с телефонно обаждане жалбоподателят Т. за изготвено Съобщение за насрочване на опис с изх. № [рег. номер]-110-0004566/19.09.2025г. за предстоящ на 25.09.2025г. от 10:30ч. опис на недвижим имот на основание чл. 233, ал. 1 ДОПК в [населено място], общ. Марица, обл. •••• с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], в който са находящи две сгради с идентификатори 73122.501.204.1 и 73122.501.204.2 и за необходимостта да бъде осигурен достъп до същия. За проведения разговор бил съставен Протокол № [рег. номер]-026-0059201/19.09.2025г. Жалбоподателят не могъл да присъства лично по време на извършвания опис, но въпреки това, в изпълнение на указанията на публичния изпълнител, осигурил достъп до гореописания имот чрез трето лице. Описът бил извършен на датата, за която жалбоподателят бил уведомен, а именно 25.09.2025г. Действията, предприети във връзка с извършването на описа, били обективирани в Протокол № [рег. номер]-028-0002986/25.09.2025г. Протоколът бил връчен лично на Б. Т. на 22.10.2025г. срещу подпис/л.29/. Разпореждането на определяне на окончателна оценка с № [рег. номер]-104-0001706 било съставено на 14.10.2025г. Същото било връчено лично на Т. на 22.10.2025г. срещу подпис/л.31-гръб/. Срещу така извършените действия на публичния изпълнител, обективирани в протокола за опис и разпореждането за определяне на окончателна оценка, на 29.10.2025г. Т. подал жалба пред директора на ТД на НАП – Пловдив. С Решение № 313/07.11.2025г. директорът на ТД на НАП – Пловдив оставил жалбата без разглеждане като недопустима, поради факта, че същата била подадена след изтичане на срока за обжалване по чл. 266 ДОПК. Допълнително било прието, че на основание чл. 235, ал 5 ДОПК разпореждането за определяне на окончателна оценка не подлежи на обжалване, което съставлява основание за недопустимост на жалбата и в тази ѝ част. Решението е връчено редовно на Т. на 11.12.2025г. На 18.12.2025г. чрез решаващия орган е депозирана жалба срещу Решение № 313/07.11.2025г. с вх. № Ж-16-776/22.12.2025г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна процесуална легитимация, като участник в производството пред решаващия орган, до компетентния да разгледа спора съд и в рамките на преклузивния по чл. 268, ал. 1 ДОПК срок, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: По съществото на спора, възникнал между страните във връзка с допустимостта на жалбата на Б. Т., съдът приема за правилни приетите от ответника изводи. Съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, като жалбата следва да бъде подадена в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението, а за третите лица срокът тече от узнаване на действието. Не е спорно между страните, че жалбоподателят има качеството длъжник в производството, развиващо се пред публичния изпълнител. Спорът се концентрира върху това, дали законосъобразно решаващият орган е оставил без разглеждане подадената до него жалба срещу извършения опис на недвижим имот и разпореждането за определяне на окончателна оценка. Правилен и законосъобразен е изводът на горестоящия орган за недопустимост на жалбата поради просрочие на оспорването в посочения в чл. 266, ал. 1 ДОПК преклузивен седемдневен срок. В случая протоколът за извършения опис и разпореждането за определяне на крайна оценка са били връчени на жалбоподателя лично на 22.10.2025г., а жалбата пред решаващия орган е била депозирана на 29.10.2025г. Въпреки това обаче, още на 19.09.2025г. публичният изпълнител се е свързал лично с Т., чрез телефонно обаждане, като го е уведомил за предстоящото извършване на опис на горепосочения недвижим имот. Срокът за обжалване в този случай е 7-дневен от датата на извършване на действието на публичния изпълнител. (чл. 266 ДОПК - Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.) В конкретния случай действието /описът/ е било извършено на 25.09.2025г. и тъй като жалбоподателят е бил уведомен за него, срокът за обжалване на основание чл. 22, ал. 6 ДОПК е започнал да тече на 26.09.2025г. и е изтекъл на 02.10.2025г., както правилно в мотивите си е посочил решаващият орган. Срокът за обжалване по чл. 266, ал. 1 ДОПК е преклузивен, а пропускането му, както правилно е посочено и в процесното решение, погасява правото на жалба пред административния орган, респ. подадената по-късно жалба не следва да бъде разглеждана по същество. Правилно решаващият орган е оставил без разглеждане и жалбата срещу разпореждането за определяне на окончателна оценка. На основание чл. 235, ал. 5 ДОПК, от 01.01.2016г., когато влиза в сила разпоредбата, окончателно определената оценка на описаната вещ не подлежи на обжалване. До 01.01.2016г., когато е била в сила в сила разпоредбата на чл. 236 ДОПК, това е било възможно, но след изменението от 2016г. такава процесуална възможност не е налице. В заключение, настоящият състав намира, че оспореното в това производство Решение № 313/07.11.2025г. на директора на ТД на НАП – Пловдив е законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с процесуалните изисквания на закона. В тази връзка оспорването е неоснователно, поради което то следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за разноски, в полза на ответника следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 лева /102,26 евро/, определен в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК, съдът