Решение № 1535 от 1.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7332/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Бул Инс” АД срещу Агенция пътна инфраструктура, с която е предявен иск с правно основание чл. 410 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1773,68 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“ на МПС полица № •••••, по образувана щета № •••• за настъпило застрахователно събитие на •••• г. с МПС лек автомобил марка и модел „•••• ••••“, с рег. № •••••, при движение на АМ „Т.“, при км. ••• в посока гр. С., заедно с включени ликвидационни разходи, ведно с законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се излагат съображения, че на •••• г. на АМ „Т.“, при км. ••• в посока гр. С., е реализирано ПТП, при което МПС лек автомобил марка и модел „••• ••••“, с рег. № ••••, собственост на ДМТОСО – МВР, управлявано от лицето Д. Ф., е ударило внезапно появило се безстопанствено животно – ••••, на пътното платно. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол № •••/•••• г. от органите на „Пътна полиция“ при ОД на МВР П., в който било вписано като причина за неговото настъпване – внезапно появило се безстопанствено ••••. Вследствие на ПТП на лекия автомобил увредени следните части: облицовка на •••• •••• и отвори за •••••, решетка на •••• •••• средна, фар ••••••, ел. управление ••••, конзола •••• •••• ••••, подкалник •••• ••••, •••• •••• филтър, рамка •••••, основан •••• ••••, •••• •••••, радиатор ••••, •••• горен, ••••, тампон на ••••••••, дифузьор •••• ••••, •••• филтър, ел. инсталация ••• за •••• •••• и •••• ••••. Посоченото МПС имало сключена застраховка „А.“ с ищовото дружество, обективирана в полица № •••••, поради което след настъпване на ПТП при него било образувана щета № •••••. Автомобилът бил отремонтиран в доверен сервиз, за което от ищеца била заплатена сумата в размер на 1748,68 лева. От правна страна се излагат съображения, че с изплащане на посочената сума на основание чл. 410 КЗ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице, а ответникът отговаря, доколкото вредите са настъпили на републикански път, който се управлява от ответника. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Агенция пътна инфраструктура чрез ОПУ - П., с който се оспорва исковата претенция. Посочва се, че ответникът чрез своите служители извършва ежедневни обходи на автомагистралния участък, които следят за изправността на монтираните ограничителни системи и предпазни мрежи. Същите, ако констатират повреда, незабавно уведомяват дружеството изпълнител по договор за поддържане. Поради изложеното се оспорва, че липсват доказателства за наличие на неизправност на ограничителните системи, респ. за подаван сигнал за такива. С оглед изложеното се претендира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД, а рискът за настъпилите увреждания е за застрахователя. С отговора на исковата молба изрично се навеждат възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на процесното МПС, доколкото същият не се е движил със съобразена скорост, за да избегне видимо препятствие на пътното платно. Оспорва се наличието на застрахователно правоотношение, доколкото полицата не е подписана от двете страните по договора. Не били ангажирани и доказателства каква е връзката между водача на МПС-то и застрахованото юридическо лице. Оспорват се и причинените вреди и техния размер. Поради изложеното се претендира предявения иск да бъде отхвърлен. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното: От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил марка и модел „•••• ••••“ с рег. № ••••• за застраховка „А.“, обективирана в полица № ••••••, със срок на действие: 01.01.2020 г. – 30.06.2020 г. Предвид изложеното може да се направи извод за наличие на осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 19.04.2020 г. В хода на съдебното дирене е изготвена САТЕ, като съобразно заключението на в. л. след анализ на материалите по делото, от техническа гледна точна най – вероятният механизъм за настъпване на процесното ПТП е следният: на •••• г., около ••• часа, водачът Д. Н. Ф. е управлявал л. а. „•••• •••“, с рег. № ••••, собственост на ДМТОСО - МВР, по •••• платно за движение на АМ „Т.“, в посока от ••• на •••• (от гр. С. З. към гр. С.). В зоната на •••- ти километър, •••• на •••, пред автомобила на платното за движение внезапно изскочило •••• (••••), при което последвал удар, в резултат на което настъпили следните щети по автомобила: облицовка •••• •••• и отвори ••••• в степен за подмяна; решетка •••• ••••• •••• в степен за ••••; •••••• в степен за подмяна; ел. управление •••• степен за подмяна; •••• в степен за подмяна; •••• PVC •••• •••• в степен за подмяна; •••• ••••• ••• в степен за подмяна; рамка •••• в степен за подмяна; основа •••• •••• в степен лека деформация; •••• •••• в степен за подмяна; •••• •••• в степен за подмяна; •••• пред р-ри ••• в степен за подмяна; •••• в степен за подмяна; •••• на радиатор •••• •••• в в степен за подмяна; •••• •••• в степен за подмяна; •••• •••• в степен за подмяна; •••• •••• за •••• в степен средна деформация и •••• •••• в степен лека деформация и боя. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, са технически възможни. Предвид направения анализ от техническа гледна точка има причинно- следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. В заключението в. л. е посочило още, че общата среднопазарна стойност за оригинални части от представителство на марката, материали, консумативи и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно - следствена връзка с настъпилото произшествие, към датата на настъпването му възлиза на 1 392,61 евро (2 723,71 лева) с ДДС. Общата среднопазарна стойност за оригинални части от алтернативни доставчици, материали, консумативи и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, към датата на настъпването му възлиза на 1 220,89 евро (2 387,85 лева) с ДДС. Общата среднопазарна стойност за оригинални части втора употреба, материали, консумативи и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, към датата на настъпването му възлиза на 820,19 евро (1604,16 лева) с ДДС. От направено проучване в застрахователни компании се установява, че стойността на ликвидационни разноски през първата половина на 2020г. варират от 10 до 30 лева на щета. Съдът кредитира заключението на в. л. като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството. За изясняване на делото от фактическа страна в качеството на св. е разпитан Д. Н. Ф., който е управлявал л. а. „•••• ••••“, с рег. № ••••, при настъпване на процесното ПТП. Същият си спомня, че инцидентът е възникнал през месец април 2020 г. Към онзи момент св. управлявал посочения автомобил, който бил собственост на ГД „Национална полиция“. Към този момент св. бил •••• •••• и заедно с негов •••• били изпратени на проверка във връзка с организацията за КПП, разположени около гр. С. З.. Същите извършили проверка и около полунощ тръгнали обратно към гр. С.. Докато се движили по АМ „Т.“, около ••• км., в •••• платно на магистралата св. видял, че под мантинелата изцяло ••••. То застанало пред автомобила и се втренчило в него. Единственото, което св. могъл да направи, било да стисне здраво волана, след което последвало сблъсък с ••••. По автомобила имало множество щети – по •••• броня, •••• изтекъл, всички лампи по таблото светнали. Колата не можела да продължи собствен ход. Св. уведомил първо своя ••••, а той – дежурната част на •••• •••••, които изпратили екип на КАТ, като на място дошли двама •••• ••••, които тествали св. за алкохол. Автомобилът имал сключена застраховка „К.“ с ищцовото дружество. По време на инцидентна пътната обстановка била нощно тъмно време, нямало дъжд, настилката била суха и нямало никакво движение по магистралата. Съдът дава вяра на показанията на св. Ф., доколкото неговите показания са преки и непосредствени, като същите съответстват на приобщения по делото доказателствен материал. От правна страна следва да се посочи, че на основание чл. 410, ал.1 КЗ, след извършването на плащането, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Между страните липсва спор, а и от Решение № 959/31.12.2018 г. на Министерски съвет за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че процесният участък при км ••• км. на автомагистрала „Т.“ попада в републиканската пътна мрежа. Предвид изложеното, на основание чл. 19, ал.1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП, както и чл. 48, т. 1, б. „а“ ППЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, като съобразно чл. 50 ППЗП видът, обхватът и периодичността на работите по поддържането и текущия ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното изпълнение са определение в Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. В разпоредбата на чл. 10, ал.3 от Наредбата са определени основни видове дейности, включени в текущото поддържане на пътищата, сред които постоянен контрол върху експлоатационното състояние на елементите на пътя, пътните съоръжения и принадлежности. Съобразно Приложение № 2 към чл. 10, ал.4 основните работи за текущо поддържане и текущ ремонт на елементите в обхвата на пътя и на пътните съоръжения и принадлежности, в частност по отношение на пътните принадлежности и по конкретно - предпазните мрежи са почистване и измиване, ремонт и/или подмяна на повредени елементи, възстановяване на антикорозионното покритие и други /т. 1.4.6. от Приложение № 2/. Ответната Агенция "Пътна инфраструктура" като юридическо лице осъществява посочените дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. Съдът намира, че навлизането на безстопанствено •••• на пътното платно означава, че не е изпълнено задължението за поддържане на огражденията в изправно състояние с оглед възпрепятстване навлизането на животни на пътното платно, така че да се обезпечи безопасното движение с висока скорост. В случая именно бездействието на изпълнителя, на когото е възложено изпълнението на дейностите по текущо поддържане на магистралата е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал.1 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Неоснователно, според настоящия съдебен състав, се явява възражението на ответника, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от страна на ответника, че в процесния пътен участък е имало поставен предупредителен пътен знак за опасност от възможна поява на •••• на пътното платно, за да може да попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие“. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за навлезлите на пътното платно животни или презюмиране за наличие на такива. Задължението да се поддържа процесната пътна отсечка в добро състояние, годно за безопасно придвижване е в тежест на ответника. Съобразно изложеното, то съдът не счита за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на водача на МПС. Въз основа на изложеното съдът достига до извода, че е налице основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност с нови оригинални части възлиза на 2723,71 лева с ДДС. Тази стойност следва да се приеме за релевантна, доколкото според вещото лице единствено с вграждане на нови оригинални част може да се постигне пълно възстановяване на автомобила в оригинално състояние. Заплатеното от застрахователя обезщетение е в размер на 1748,68 лева с ДДС, поради което в този размер следва да се уважи предявената регресна претенция. Що се отнася до ликвидационните разходи, съобразно в. л. по САТЕ през 2020 г. стойността им варира от 10 до 30 лева на щета, поради което съдът намира, че следва да се уважи претенцията за заплащане на ликвидационни разходи в размер на 25 лева, като общата сума възлиза в размер на 1773,68 лева (равняваща се на 906,87 евро). По разноските: С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство, от които сумата в размер на 70,95 лева за заплатена държавна такса, сумата в размер на 400,00 лева депозит за САТЕ, сумата в размер на 100 лева депозит за свидетел и сумата в размер на 560,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Поради изложеното ответникът следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1130,95 лева (равняваща се на 578,25 евро), представляваща разноски по делото. По изложените съображения, Съдът