Решение № 34 от 29.1.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 291/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез адв. С. В. М., САК, със съдебен адрес за съобщения и призовавания гр. С., р-н О., ул. „Б.“ № 5, вх. А, ет. 4, ап. 14, срещу Й. Д. К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес с. С., общ. П., ул. •••.

Сочи се в исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество – доставчик на мобилни услуги „Йеттел България“ ЕАД, като между страните са сключени договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г., договор за лизинг от 02.11.2021 г. за мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари и застрахователна полица № 10296291 „Смартфон протект“ от 04.11.2021 г.

Релевира се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в резултат на което те са прекратени едностранно от ищцовото дружество на 11.08.2022 г., по отношение на договора за лизинг - на основание чл. 11, ал. 1 от Общите условия на договор за лизинг, по отношение на договора за мобилни услуги - на основание т. 19б от Общите условия.

Посочва се, че към 15.08.2022 г. длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 224,31 лв., както и дължими лизингови вноски за периода 15.07.2022 - 14.08.2022 г. в размер на 204,60 лв., от които сума в размер на 164,85 лв. по договор за лизинг от 02.11.2021 г. за XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey и сума в размер на 39,75 лв. по договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари, както и сума в размер на 5,99 лв. вноска по застрахователна полица № 10296291 „Смартфон протект“ от 04.11.2021 г. за периода 15.07.2022 - 14.08.2022 г.

Като последица от наведеното неизпълнение, са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 334,25 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г., от които 163,87 лв. - три месечни такси и сума в размер на 170,38 лева за XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

Посочва се още, че задълженията за предходен период в общ размер на 224,31 лв. са обединени във Фактура № 7334224166/15.04.2022 г., Фактура № 7335490180/15.05.2022 г., Фактура № 7336786642/15.06.2022 г. и Фактура № 7338267640/15.07.2022 г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането. Сочи се още, че задължението за предходен период в размер на 224,31 лв. е формирано както следва: 110,05 лв., дължими за период 15.03.2022- 14.04.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г.; 52,29 лв., дължими за период 15.04.2022-14.05.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г.; 50,60 лв., дължими за период 15.05.2022-14.06.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г.; 11,37 лв., дължими за период 15.06.2022-14.07.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г.

Допълва се в исковата молба, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които дружеството обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Уточнява се, че под един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер, като във всяка издадена от „Йеттел България ЕАД“ фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. Посочва се, че в случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“, а при констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки.

Твърди се, че в системата на ищцовото дружество длъжникът Й. Д. К. е с клиентски номер 006759991, като всички негови непогасени и изискуеми задължения в размер на 769,15 лв. са обединени във Фактура № 7339557966/15.08.2022 г., със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Й. Д. К., с ЕГН: •••••••••• дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от: М. С. и Д. К. К., сумата от 769,15 лева (седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки), от които:

• 110,05 лева, дължими за период 15.03.2022 г. – 14.04.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г., от които сума в размер на 90,42 лева, представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; сума в размер на 10,99 лева вноска по договор за лизинг от 02.11.2021 г. за XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, сума в размер на 2,65 лева вноска по договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 5,99 лева за застраховки;

• 52,29 лева, дължими за период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г., от които сума в размер на 32,66 лева, представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; сума в размер на 10,99 лева вноска по договор за лизинг от 02.11.2021 г. за XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, сума в размер на 2,65 лева вноска по договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 5,99 лева за застраховки;

• 50,60 лева, дължими за период 15.05.2022 г. – 14.06.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г., от които сума в размер на 30,97 лева, представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; сума в размер на 10,99 лева вноска по договор за лизинг от 02.11.2021 г. за XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, сума в размер на 2,65 лева вноска по договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари и сума в размер на 5,99 лева за застраховки;

• 11,37 лева, дължими за период 15.06.2022 г. – 14.07.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г., сума в размер на 10,99 лева вноска по договор за лизинг от 02.11.2021 г. за XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, сума в размер на 0,38 лева частична вноска по договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари;

• 204,60 лева, дължими лизингови вноски за периода 15.07.2022 г. – 14.08.2022 г., от които сума в размер на 164,85 лева по договор за лизинг от 02.11.2021 г. за XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey и сума в размер на 39,75 лева по договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари;

• 5,99 лева, вноска по застрахователна полица № 10296291 „Смартфон протект“ от 04.11.2021 г. за период 15.07.2022 г. – 14.08.2022 г.;

• 334,25 лева, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г., от които 163,87 лева – три месечни такси и сума в размер на 170,38 лева за XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг,

ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Представени са писмени доказателства.

След като е прието, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, съдът е разпоредил препис от нея и доказателствата да се връчат на ответника. Тъй като последният не е открит на посочения адрес, на същият е назначен особен представител, на който е връчен препис от исковата молба и разпореждането на съда, ведно с приложените към исковата молба писмени доказателства.

В срока за отговор, особеният представител на ответната страна /адв.Н. Т./ е депозирал такъв по реда на чл.131 ГПК. В отговора особения представител сочи, че предявеният установителен иск за неплатени месечни абонаменти такси и ползвани услуги следва да се уважи изцяло в претендирания размер – 434,90 лв., тъй като въз основа на приложените по делото доказателства, са били налице валидни облигационни правоотношения между страните, поради което следва да се приеме, че ответникът е бил запознат с предмета на договора, цените и срока за плащане на потребените услуги, както и че няма плащане от страна на ответника на дължимите суми и към момента на подаване на отговора. По отношение на иска за неустойка изразява становище, че същата е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като така договорената компенсаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение - предоставяне на мобилни услуги, което води до нарушаване на принципа на справедливостта. Посочва още, че претендираната сума не компенсира ищцовото дружество за действително претърпени от него вреди в резултат на неизпълнението, поради което счита, че предявената неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като от процесуалния представител на ищеца е изпратено писмено становище, с което се поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

За ответника се явява назначения особен представител, който поддържа направените доказателствени искания и възражения в подадения писмен отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна :

От събраните по делото писмени доказателства и приложеното ч. гр. д. № 1251/2024 г. по описа на РС-П. се установява, че между „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) и ответника Й. Д. К. са сключени следните договори:

Договор за мобилни услуги от 02.11.2021 г. за ползване на мобилен номер 359877268112, за ползване на абонаментна програма Тотал Макс, с промоционален абонамент 29,99 лева, с уговорен срок на действие 24 месеца.

Договор за лизинг от 02.11.2021 г. за мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, с лизингова цена в размер на 252,77 лева, с включен 20 % ДДС, платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 10,99 лева, с включен 20 % ДДС, с уговорен срок на договора от 24 месеца.

Договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари с обща лизингова цена в размер на 63,57 лева, с включен 20 % ДДС, платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 2,65 лева, с включен 20 % ДДС, с уговорен срок на договора от 23 месеца.

Застрахователна полица № 10296291 „Смартфон протект“ от 04.11.2021 г. за мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, с месечна

застрахователна премия в размер на 5,99 лева, като срокът на застраховката и покритието са за неопределен срок, който може да бъде максимум пет години.

По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни споразумения.

На основание така сключените договори, ищецът е издал на ответника следните фактури:

• № 7334224166/15.04.2022 г., за отчетен период на потребление от 15.03.2022 г. до 14.04.2022 г., с начислена сума за разговори, месечни абонаменти, застраховка и лизингови вноски в размер на 110,05 лева. Фактурата е платима в срок до 30.04.2022 г.

• № 7335490180/15.05.2022 г., за отчетен период на потребление от 15.04.2022 г. до 14.05.2022 г., с начислена сума за разговори, месечни абонаменти, застраховка и лизингови вноски в размер на 52,59 лева и задължения от предходен период от 110,05 лева, или в общ размер на 162,34 лева. Фактурата е платима в срок до 30.05.2022 г.

• № 7336786642/15.06.2022 г. за отчетен период на потребление от 15.05.2022 г. до 14.05.2022 г., с начислена сума за разговори, месечни абонаменти, застраховка и лизингови вноски в размер на 50,60 лева и задължения от предходен период от 162,34 лева, или в общ размер на 212,94 лева. Фактурата е платима в срок до 30.06.2022 г.

• № 7338267640/15.07.2022 г., за отчетен период на потребление от 15.06.2022 г. до 14.07.2022 г., с начислена сума за разговори, месечни абонаменти, застраховка и лизингови вноски в размер на 11,37 лева и задължения от предходен период от 212,94 лева, или в общ размер на 224,31 лева. Фактурата е платима в срок до 30.07.2022 г.

След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура № 7339557966/15.08.2022 г., в размер на 769,15 лева, в която са начислени суми в размер, както следва: сума от 5,99 лева, застраховки, сума в размер на 334,25 лева за дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, сума в размер на 204,60 лева вноски за лизинг и сумата от 224,31 лева, задължения от предходен период.

Всички суми по горепосочените фактури са с включено ДДС.

Съдът счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е задължителен елемент за тяхната действителност.

Ответната страна не представи в хода на процеса доказателства за плащане на дължимите суми по горепосочените сметки.

Не се установи по делото ответникът да е върнал получените по договорите за лизинг мобилно устройство и базови аксесоари.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1251/2024 г. е видно, че в полза на дружеството-ищец срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за парични суми, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Предмет на обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, е съществуване на вземането по издадената заповед.

В тази връзка, в тежест на ищеца по установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, е да докаже наличието на облигационно правоотношение, създадено между него (като доставчик и лизингодател) и ответника (като абонат и лизингополучател) по силата на твърдените договор за мобилни услуги, два договора за лизинг и застрахователна полица; реалното предоставяне на такъв вид услуги, отговарящи на претендираната стойност и предоставянето от лизингодателя на лизингополучателя на лизингованите вещи, за ползване; настъпване на падежа на задължението за заплащането на цената на мобилните услуги и размер на дължимите от ответника лизингови вноски и застраховки, за исковия период; наличието на уговорка, постигната между страните за дължимост от страна на абоната на неустойка при предсрочното прекратяване на договорите; предсрочно прекратяване на договорите именно поради неплащане на задължението за главницата в срок и размер на претендираната неустойка.

Базирайки се на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували облигационни правоотношения между „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) - мобилен оператор и ответника – потребител по сключените помежду им Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359877268112 от 02.11.2021 г., Договор за лизинг от 02.11.2021 г. за мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, Договор за лизинг от 04.11.2021 г. за Базови аксесоари и Застрахователна полица № 10296291 „Смартфон протект“ от 04.11.2021 г. Договорите са подписани от страните по тях.

Същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план.

Освен това е посочен конкретен номер, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карти, която дава /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. С това „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование

„Теленор България“ ЕАД) е изпълнило задълженията си по процесната облигационна обвързаност. В унисон с този извод са и издадените касателно ответника фактури за дължимите задължения.

В тази връзка, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД - договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. С това „Йеттел България“ ЕАД (с ново наименование „Теленор България“ ЕАД) е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите задължения.

По предявената искова претенция касаеща заплащане на сумата в размер на 154,05 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни, други такси и потребени услуги за отчетен период м. април 2022 г. – м. юли 2022 г., по сключен Договори за мобилни услуги, както и сумата от 23,96 лева, представляваща застрахователни вноски дължими за периода м. април 2022 г. – м. юли 2022 г. по Застрахователна полица от 04.11.2022 г., съдът намира, че от изложеното по-горе, по категоричен начин се установява, че сумите се дължат от ответника. По делото не се оспорва, че Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си за периода, през който се претендират сумите, както и възможност да ползва мобилни услуги чрез посочените мобилни номера. До датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е ангажирал доказателства относно установяване факта на плащане на претендираната сума от 154,05 лева, за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги, както и сумата от 23,96 лева, застрахователни вноски по сключената застраховка. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника, че не дължи посочените суми, както и не бе оспорен дължимият размер.

По предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342 ТЗ - за заплащане на сумата в общ размер на 256,89 лева за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.11.2021 г. и Договор за лизинг на базови аксесоари от 04.11.2021 г., с които са предоставени ползването на мобилно устройство - XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, както и четири броя базови аксесоари, представляващи флаш-памет, микро СД, слушалки и протектор за мобилен апарат, съдът намери следното:

Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.

От представените договори за лизинг, приложени по делото се установи по категоричен начин, че ищцовото дружество е предоставило на ответника марка мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Grey, както и четири броя базови аксесоари за временно и възмездно ползване срещу задължението на ответника да заплати обща лизингова цена в размер на 316,34 лева с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни вноски, платими съгласно инкорпорираните в договорите погасителни

планове. При изпълнението на насрещната престация за предаване на лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ, лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването.

Страните са разсрочили тези задължения на 23 лизингови вноски, всяка от които става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги (чл. 3, ал. 2 от договорите за лизинг), а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави мобилното устройство и базовите аксесоари на лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Също следва да бъде съобразено и, че срокът на договорите за лизинг е изтекъл съответно на 02.11.2023 г. и 04.11.2023 г., поради което ответникът дължи процесните суми по тези договори. Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за лизинг парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК от ответника. Ответникът, чиято е доказателствена тежест бе да установи това правнорелевантно обстоятелство, не ангажира доказателства, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя. Ето защо, съдът намира, че в полза на лизингодателя е възникнало вземането за получаване на претендираните лизингови вноски. Т.е., искът се явява основателен, поради което ответникът дължи сумата в общ размер на 256,89 лева за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.11.2021 г. и Договор за лизинг на базови аксесоари от 04.11.2021 г.

Като законова последица от уважаване на претенциите за заплащане на месечни абонаментни, други такси и потребени услуги, както и за лизинговите вноски, следва да бъде уважено искането на ищеца да бъде присъдена й законна лихва от датата на депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане за задълженията.

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД:

Ищецът основава вземането си за неустойка на едностранно предсрочно

прекратяване на договора за мобилни услуги, настъпило по вина на потребителя.

Съдът счита, че едностранното прекратяване на договора от ищеца е правна възможност, която във всеки случай следва да бъде упражнена чрез негово волеизявление, което съгласно общите правила на чл. 14 от ЗЗД, поражда действие с достигането му до насрещната страна по договора. По делото няма данни по какъв начин ищецът е обективирал волята си да прекрати едностранно договорната връзка, за което ответникът да узнае. Представената т. нар. „последна покана за доброволно плащане“ от 15.07.2022 г. не съдържа волеизявление на ищеца за едностранно прекратяване /разваляне/ на договора, а съдържа само предупреждение, че договорът ще бъде прекратен при неплащане на начислените задължения за предоставените услуги. Ето защо, съдът приема, че процесният договор за мобилни услуги не е бил валидно прекратен едностранно от ищеца, поради което за последния не е възникнало право на неустойка за предсрочното му прекратяване и като последица от това, предявеният установителен иск за дължимост на вземане от неустойка в претендирания размер от 334,25 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част на исковите претенции.

В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 465,45 евро, в левова равностойност от 910,34 лева, от която сумата в размер на 319,46 евро (624,80 лева) разноски в исковото производство и сумата в размер на 145,99 евро (285,54 лева) разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част на иска.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да му бъдат присъдени направените в производството разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция, но такива не се претендират.

На адвокат Н. Т. от АК-Благоевград следва да се изплати сумата 204,52 евро (400 лева), от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

Воден от горното, съдът