Решение от 24.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9212/2018 г.

Производството е образувано по искова молба на М.К.Д. с предявени против „Ен Ен Застрахователно акционерно дружество-клон София“ КЧТ гр.София осъдителни искове при условията на кумулативност за сумата 557 000лв. по чл.230, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие-трайна загуба на трудоспособност от злополука по договор за индивидуална застраховка „Живот“, и за сумата 10 000лв., представляваща лихви за забава за периода 01.12.2016г.-01.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането. Твърденията на ищеца са за сключен с ответника договор за индивидуална застраховка „Живот“ от 22.12.2015г., по който приел да покрие рисковете от смърт и трайна загуба на трудоспособност над 50% от злополука срещу застрахователна премия от 341.72лв., която заплатил. На 12.05.2016г. при посещение на гр.Рим в Италия, пострадал при падане на стълби, като получил нараняване на главата. След като се върнал в България през м.06.2016г., поради влошеното си от злополуката състояние, загубил съзнание и при падането се нарязал на преградно стъкло с получено тежко нараняване на трахеята, поради което било издадено решение на ТЕЛК с определен процент неработоспособност 74%. Предявил извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на обезщетение по договора при постановен отказ, поради което обоснова правен интерес от настоящия иск за сумата от 557 000лв. Поради забавата претендира в негова полза да е възникнало вземане за обезщетение по чл.86 ЗЗД върху главницата в размер на 10 000лв. за периода 01.12.2016г.-01.07.2018г. С протоколно определение от 15.09.2020 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение чрез намаляване претенцията за главница от 557 000лв. на 519 480лв. Ответникът навежда възражения за недопустимост на иска поради насочването му против неправосубектна страна. Твърди, че поради неплащане на вноските по премията и при изпълнение изискванията на чл.236 КЗ /отм./ застрахователният договор бил прекратен. Ако съдът счете, че договорът не е прекратен, то навежда възражение за неговата унищожаемост по чл.29 ЗЗД с твърдения при сключване на договора ищецът умишлено да е въвел застрахователя в заблуждение, като не предоставил точна и вярна информация относно финансовото и имущественото си състояние, която е от значение за сключване на договора и носенето на риска. Оспорва причинно-следствената връзка между злополуката в Италия и тази настъпила след това, както и претенцията по размер. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна: Не е предмет на спор, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „живот“ №80371259/22.12.2015г. по отправено предложение за застраховане №00048709 и предварително платена от застраховащия на 24.11.2015г. премия в размер на 384,16лв. Не се спори и относно факта на настъпване инцидента от 12.05.2016г. в Колизеума в Рим, Италия. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на процесуална легитимация, доколкото искът е предявен срещу клона на юридическото лице-застраховател по договор №80371259/22.12.2015г., сключен с ищеца. На следващо място в хода на процеса е извършено прехвърляне на застрахователния портфейл от „Ен Ен Застрахователно акционерно дружество-клон София“ КЧТ-гр.София към „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД на основание чл.226, ал.1 ГПК вр. чл.222 КЗ. В този случай съдът отчита настъпилото в хода на процеса правоприемство и обстоятелството, че първоначалният ответник- „Ен Ен Застрахователно акционерно дружество-клон София“ КЧТ-гр.София няма материалноправна легитимация да отговаря по осъдителната претенция, предвид, че е прехвърлил правата си на друго дружество- „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД. Ответникът е направил правоизключващи възражения, с които поддържа, че договорът за застраховка не е породил или е престанал да поражда действие в пълния му първоначално уговорен обем- поради унищожаемост на договора вследствие на измама по чл.29 ЗЗД, прекратяването му поради неплащане на дължимите застрахователни премии, както и евентуално за изменението му в частта относно размера на застрахователното покритие поради неточно обявяване на обстоятелства при сключването му. С оглед характера на заявените възражения и твърдените от ответника правни последици, същите следва да бъдат разгледани последователно. Съгласно чл.29, ал.1 ЗЗД измамата е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. За да е налице този порок на волята, следва да се установи умишлено заблуждаващо поведение, формиране на невярна представа у другата страна и сключване на договора именно под въздействието на тази представа. В този смисъл са и дадените в практиката на ВКС разрешения относно елементите на фактическия състав на измамата /Решение №511/31.07.2024г. по гр.д. №3851/2023г. на ВКС, IV г.о., Решение №193/30.07.2013г. по гр.д. №1025/2012г. и Решение №427/10.06.2015г. по гр.д. № 1436/2014г. и двете на IV г.о. на ВКС/. В случая ответникът основава възражението си за измама на твърдението, че при сключването на договора застраховащият е обявил неверни данни относно имущественото и финансовото си състояние, здравословното си състояние, употребата на алкохол и извършваната от него спортна дейност. По отношение употребата на алкохол не се установява неточно или премълчано обстоятелство, доколкото още при сключването на договора застраховащият е посочил информация относно употребата му в личния въпросник преди сключването на договора (л.88). Същевременно данни за употреба на алкохол се съдържат и в анамнезните данни в представената медицинска документация- епикризи, амбулаторни листа. Поради това не може да се приеме, че застрахователят е бил въведен в заблуждение относно това обстоятелство. Не се установява и твърдяното обстоятелство относно спортната дейност на ищеца като боксьор да е било съзнателно премълчано при сключването на договора. От показанията на св. О. се установява единствено, че двамата са работили заедно в автосервиз до около 2012–2013г. и че свидетелят познава ищеца като физически активен човек, но същият не сочи конкретни данни относно упражнявана от ищеца спортна дейност като боксьор, продължителността ѝ, наличието на получени при нея травми или други обстоятелства, от които да може да се направи извод за тяхното значение за риска по договора. Самият свидетел посочва, че не е в състояние да даде информация относно имуществото на ищеца към 2015г., тъй като не е обсъждал с него такива лични въпроси, поради което съдът не следва да ги взима предвид. Поради това тези обстоятелства не обосновават извод за наличие на умишлено въвеждане на застрахователя в заблуждение, което да е обусловило сключването на договора. Отделно от това, по отношение неточно обявените данни за имущественото и финансовото състояние на застраховащия приложение следва да намери специалната уредба на чл. 188 и чл. 189 КЗ (отм.), която урежда последиците от неизпълнението на задължението на застраховащия да обяви точно и изчерпателно съществените за риска обстоятелства. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ВКС, ОСТК, според които неточното и/или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за унищожаване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.29 ЗЗД. По отношение на него е приложима специалната уредба на чл.485 КЗ, респ. чл. 188 и чл. 189 КЗ (отм.). Макар посоченото задължително тълкуване да се отнася до застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, то е приложимо и по отношение на застраховката „живот“, доколкото се касае договори за имуществено застраховане, спрямо които намират приложение общите правила за сключване на застрахователните договори, вкл. правилата по чл.188 и сл. КЗ (отм.) Приема се, че КЗ има собствена уредба, с която общата разпоредба на чл.29 ЗЗД е дерогирана. Регламентирани са последиците от неизпълнение на застраховащия за добросъвестност при сключване на застрахователния договор, съобразно формите на вината- да обяви точно и изчерпателно обстоятелствата, за които застрахователят е отправил въпроси писмено, и които са от съществено значение за застрахователния риск. Ето защо установеното по делото неточно обявяване на информацията относно имущественото и финансовото състояние на застраховащия следва да бъде преценявано именно с оглед специалните последици, предвидени в чл. 189 КЗ (отм.), а не като самостоятелно основание за унищожаване на договора по чл. 29 ЗЗД. Специалната уредба в чл. 188 и сл. КЗ (отм.) урежда задължението на застраховащия или застрахования да обяви точно и изчерпателно обстоятелствата, за които застрахователят е поставил писмени въпроси и които са съществени за риска. Последиците от нарушаването на това задължение са специално регламентирани- изменение или прекратяване на договора, намаляване на плащането или отказ от плащане при наличие на законовите предпоставки. При приложението ѝ трябва да се изследват най-малко следните въпроси поставил ли е застрахователят писмен въпрос относно конкретното обстоятелство; било ли е обстоятелството известно на застраховащия или застрахования към момента на сключване на договора; обявено ли е неточно или е премълчано; имал ли е декларатора необходимото знание за неговото значение; било ли е обстоятелството съществено за риска; би ли сключил застрахователят договора при същите условия, при други условия или изобщо не би го сключил; оказало ли е обстоятелството влияние върху настъпването на застрахователното събитие или само върху размера на вредите. В Решение № 50192/08.02.2023 г. по т.д. № 1170/2021 г. на ВКС, I т.о. се приема, че с оглед естеството и размера на застрахователния риск застрахователят преценява и определя размера на застрахователната премия, на застрахователната сума и други условия на договора. Именно затова законодателят е регламентирал задължение на застрахования да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска /чл. 188, ал. 1 КЗ-отм./, като за съществени се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос /ал.2/. Последиците от неизпълнението на това задължение са регламентирани в чл. 188, ал. 3 КЗ /отм./, като изрично е предвидено, че неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на договора, искане за неговото изменение или отказ за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 189 от кодекса. В хипотезата на съзнателно неточно обявяване или премълчаване на съществено обстоятелство и настъпило застрахователно събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователното обезщетение само ако това обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието /чл. 189, ал. 4 КЗ и чл. 211, т. 2-отм./. Според ответника неточно обявената информация относно имущественото състояние се свежда до различията между декларираната от застраховащия информация относно имущественото и финансово състояние и доходи и данните, които са представени в настоящото производство във връзка с молба и декларация по чл.83 ГПК за освобождаване от такси и разноски. Към договора за застраховка е съставен личен финансов профил на застраховащия (л.148-151), в които са декларирани данни за имуществено състояние, месечни доходи и притежавано имущество. Посочено е, че месечният нетен доход на М. Д. е между 15 000лв.-20 000лв., получавани от клиенти по упражняваната от него дейност като автомонтьор. За годишен доход е посочен доход от 70 000лв.-100 000лв. Притежавано имущество в депозити и наличност 100 000лв., пет апартамента с обща площ от 456 кв.м., 2 къщи по 360 кв.м., дворно място от 3 декара, вила от 120 кв.м. и заведение- ресторант. В декларация почл.83, ал.2 ГПК на л.54 от делото ищецът е посочил, че притежава следното недвижимо имущество: два апартамента в ж.к. „Овча Купел 2“, един апартамент в ж.к. „Младост“, вила в село Градец, къща в Банкя и къща в гр.Монтана. Впоследствие е представена друга декларация от 08.03.2019г., в която се посочва, че ищецът притежава единствено 1/3 от апартамент в гр.София, с площ от 33кв.м., а описаните в първата декларация имоти (апартаменти и къщи) били наследствени и притежавани в съсобственост заедно с още трима наследници. За получавани доходи и в двете декларации е посочено получаването единствено на инвалидна пенсия в размер на 138лв. месечно. В случая има съвпадение по отношение на описаните недвижими имоти- във финансовия профил, изготвен преди сключване на застрахователния договор и в декларациите по чл.83, ал.2 ГПК, доколкото и на двете места фигурират описаните 5 апартамента, къщи, вила. Различното е в това, че в рамките на настоящото производство са представени документи за собственост на описаните имоти, включително и удостоверение за наследници, от които е видно, че са притежавани в съсобственост между наследниците, в това число ищецът М.Д., на общия им наследодател. Без да се анализират по същество, тези документи, обаче, свидетелстват за действително неточно обявена информация по отношение на финансовото и имуществено състояние на застраховащия към момента на сключване на договора за застраховка „живот“. Тези данни са от съществено значение, но не за сключването изобщо на договора, а за преценката на размера на застрахователното покритие, съобразено и с другите данни, предоставени от страната (здравословно състояние, заболявания, вредни навици, доходи, професия и др.) Поради това, макар и неточното обявяване на информацията да е недобросъвестно от страна на застраховащия, касаеща имущественото състояние на застраховащия с цел завишаване размера на застрахователната сума, това е основание за изменението му в частта относно покритието на застраховката, но не и основание за неговото прекратяване- по арг. от чл. 189, ал.3 вр. ал.1 КЗ (отм.). Изявление за изменение на договора в частта за застрахователното покритие е направено от ответника в рамките на производството с отговора по чл.131 ГПК. В тази връзка е допусната счетоводна експертиза, по която вещото лице е изследвало и отговорило на въпроса какъв би бил размерът на покритието по договора, ако се отчете действително притежаваното от застраховащия имущество и финансовото му състояние, в частност- доходите му, при съобразяване и на установената с ЕР на ТЕЛК неработоспособност от 74%. За установяване на действителното финансово състояние на ищеца вещото лице е анализирало застрахователния договор и общите условия, предложението за застраховане и финансовия въпросник, както и данните от Агенцията по вписванията и НАП, включително декларираните и изплатените доходи и данните за осигуряването за периода 2012г.–2018г. При сключване на договора ищецът е декларирал месечен нетен доход от 15 000 до 20 000лв. и личен годишен доход след данъци и осигуровки между 70 000 и 100 000лв., както и значително имущество и инвестиции, но от проверените данни в НАП е установен нетен доход за 2012г. в размер на 101 452,03лв., за 2013 г.- 672,88лв., за 2014г.- 368,43лв., за 2015 г.- 0лв., като за следващите години са установени доходи съответно от 222,22лв., 365,40лв. и 0лв. Въз основа на доходите за трите години, предхождащи сключването на договора, вещото лице е определило средногодишен нетен доход на ищеца в размер на 34 164,45лв., при който максималното застрахователно покритие за трайна неработоспособност би било 102 493,34лв., а при установената от ТЕЛК 74% трайна неработоспособност -75 845,07лв., или 38 778,97евро. За да се прецени дали в случая е необходимо изменение на застрахователния договор, следва първо да се изследва въпроса дали той не е прекратен поради неплащане на премии от застраховащия, каквото възражение е направено от ответника по делото. По това възражение следва да се установи както наличието на просрочие, така и изпълнението на предвиденото в закона и договора задължение на застрахователя да покани застраховащия да изпълни задължението си. Представените платежни документи установяват, че първата премия е платена на 24.11.2015 г. и покрива периода до 21.12.2015 г., поради което първата неплатена премия е с падеж 21.12.2015 г. След тази дата до 31.10.2016 г. не са налице данни за извършени плащания, като представените последващи плащания са извършени едва на 31.10.2016 г., 02.11.2016 г., 08.11.2016 г. и 15.11.2016 г. с платежни нареждания от М.Д. в полза на застрахователя, представени по делото (л.99-106). Съгласно чл. 236, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати текущата премия, като срокът за плащане не може да бъде по-малък от един месец от получаването на поканата. Същото задължение е предвидено и в чл. 7.1 от Общите условия, съгласно който при неплащане на премията в срок до 30 дни от падежа ѝ застрахователят изпраща писмено уведомление, определящо срок за извършване на плащането, който не може да бъде по-малък от един месец от получаването на уведомлението. В случая по делото е представена писмена покана от 12.03.2016 г., в която е посочено, че към тази дата е налице 50-дневно закъснение при плащането на застрахователна премия, че последната заплатена премия е от 24.11.2015 г. и покрива периода до 21.01.2016 г., като на застраховащия е даден срок от един месец от получаването на поканата за заплащане на всички дължими суми. От представените по делото доказателства се установява, че поканата е изпратена до посочените в договора данни за контакт на застраховащия- на посочения електронен •••••••••@abv.bg и телефонен номер •••••••••••, както и на посочения в договора адрес в гр. София, като хартиеното уведомление е поставено в пощенската кутия на адреса в гр. София, ж.к. „•••••••••. За изпращането на хартиената покана свидетелстват представеното удостоверение от „Дайрект Сървисиз“ и приемо-предавателният протокол за предаването на пощенската пратка на „Български пощи“ от 12.03.2016г. Данни за изпращане на съобщението по електронна поща и чрез SMS се съдържат и в представените справки от дружеството-изпълнител „Дайрект Сървисис“. Механизмът, по който се извършва изпращането на уведомленията, е установен и от приетата по делото техническа експертиза. От заключението се установява, че при просрочие системата на застрахователя генерира уведомление, което се подава в електронен вид на специализиран подизпълнител, като за всеки получател са посочени съдържанието на съобщението и избраният канал за комуникация – хартиено писмо, SMS или електронна поща. След получаване на данните те се обработват в рамките на работния ден или най-късно на следващия работен ден, като хартиените съобщения се отпечатват и предават за доставка чрез „Български пощи“, а електронните се изпращат чрез съответните SMS и електронен сървър. За електронните съобщения се създават логове, удостоверяващи излъчването им, а при хартиените писма се получава обратна информация за недоставените пратки. В подкрепа на изложеното от показанията на св. Т., прокурист на дружеството- подизпълнител на застрахователя, се установява, че „Дайрект Сървисиз“ от години извършва услуги по изпращане на персонализирани съобщения до клиенти на „Ен Ен“ чрез хартиени писма, SMS и електронна поща. Свидетелят посочва, че данните за получателите, съдържанието и начина на изпращане се получават ежедневно в електронен вид, след което съобщенията се изпращат в рамките на работния или най-късно на следващия работен ден. За SMS съобщенията посочва, че обозначението „ОК“ удостоверява излъчването им от сървъра, но само по себе си не удостоверява приемането им от получателя. Свидетелят не може лично да потвърди изпращането на уведомление до ищеца, тъй като не участва непосредствено в обработката на конкретните съобщения, а дружеството обработва значителен обем комуникации. Посочва също, че съдържанието на съобщенията се определя от възложителя. От показанията на св. Ж.- ръководител на отдел „Обслужване на клиенти и застрахователни искове“ при ответното дружество, се установява, че при просрочие автоматизираната система генерира уведомление до клиента, което се изпраща чрез подизпълнител по избрания комуникационен канал. Свидетелката посочва, че от подизпълнителя ежедневно се получава обратна информация за изпратените SMS-и и електронни съобщения, включително резултат „ОК“, а при недоставяне се получава съответна информация, която се съхранява в информационните архиви на дружеството. По отношение на конкретния договор свидетелката заявява, че преди формиране на становището по предявената претенция са били проверени изпратените до ищеца SMS, електронни съобщения и писма и е било установено, че същите са били изпратени. Събраните доказателства по делото установяват по несъмнен начин изпращането на поканата по трите посочени начина. Ищецът не оспорва, че електронният адрес, телефонният номер и адресът в гр. София са негови и са посочени в договора. Същевременно обаче според установеното в практиката на ВКС относно адресираните изявления правните последици настъпват от момента на получаването им, а не само от изпращането. Това разрешение се прилага и по отношение на електронните изявления /Решение № 35/07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. на IV г.о. и Решение № 48/28.02.2013 г. по гр.д. № 265/2012 г. на IV г.о./ Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление се счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а не с изпращането му от подателя. Поради това изпращането на електронното съобщение до посочения от застраховащия електронен адрес само по себе си не установява получаването му. Същото следва да се приеме и по отношение на изпратения SMS, доколкото от доказателствата се установява излъчването на съобщението, но не и фактическото му получаване от адресата. По отношение на писмената покана е установено поставянето ѝ в пощенската кутия на посочения в договора адрес, но липсват данни за лично получаване на поканата от застраховащия. При това положение съдът не може да приеме, че само въз основа на установеното изпращане поканата е достигнала до застрахования, нито да изведе получаването ѝ единствено по предположение. Това обаче не означава, че застрахователят не е положил дължимата грижа за обезпечаване на договорните си задължения. Напротив, същият е използвал всички договорно предвидени начини за комуникация, като е изпратил поканата едновременно на електронния адрес, на телефонния номер и на адреса, посочени от самия застраховащ при сключването на договора. Следователно застрахователят е предприел необходимите действия за изпълнение на задължението си за уведомяване, но от събраните доказателства не може да се установи с необходимата степен на сигурност последващият факт на получаването на изявлението. Неполучаването на поканата не води само по себе си и до автоматично прекратяване на договора. Съгласно чл. 7.2 от Общите условия при неплащане на дължимите премии в тримесечния период от падежа на първата просрочена премия, когато договорът е с право на откуп, застрахователят следва да трансформира договора в договор с изплатена премия за намалената застрахователна сума, а автоматичното прекратяване е предвидено едва след изтичане на 12 месеца от падежа на първата неплатена вноска, ако през този период неплатените премии не бъдат погасени. Към датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.05.2016 г., този 12-месечен срок не е изтекъл. Не може да се приеме и че към тази дата договорът е бил трансформиран по силата на чл. 7.2 от Общите условия. Тази последица не е предвидена като автоматично настъпваща само поради неплащането на премиите, а предполага предприемане на действия от застрахователя и извършване на предвидените в чл. 11.3–11.5 от Общите условия изчисления за определяне на намалената застрахователна сума. По делото не се установява преди настъпването на застрахователното събитие да е извършена такава трансформация, поради което към 12.05.2016 г. не може да се приеме нито прекратяване, нито трансформация на договора поради неплащане на премиите. С оглед на изложеното и доколкото договорът не е прекратен поради неплащане на дължимите премии, следва да се прецени последицата от установеното неточно обявяване на информацията относно имущественото и финансовото състояние на застраховащия. Както бе посочено, тази информация е от значение за определяне на размера на застрахователното покритие, поради което неточното ѝ обявяване не обосновава прекратяване на договора, а изменение на договора в частта относно размера на застрахователното покритие, съобразно действителните данни за застраховащия – по арг. от чл. 189, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ (отм.). В случая ответникът е направил изявление за изменение на договора в рамките на настоящото производство, като е оспорил дължимостта на претендираното застрахователно плащане в заявения размер и е поддържал, че същото следва да бъде определено съобразно действителното имуществено и финансово състояние на застраховащия. Размерът на дължимото при това изменение покритие е установен със заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. При прилагане на установените от застрахователя правила за определяне на максималната застрахователна сума и въз основа на средногодишния нетен доход на ищеца за трите години, предхождащи сключването на договора, в размер на 34 164,45 лв., вещото лице е определило максимално покритие за трайна неработоспособност в размер на 102 493,34 лв., а при установената с ЕР на ТЕЛК 74% трайна неработоспособност – застрахователно покритие в размер на 75 845,07 лв., равностойни на 38 778,97 евро. По отношение здравословното състояние на ищеца по делото са представени медицински документи и е изслушана СМЕ. От заключението на СМЕ се установява, че при падането на 12.05.2016г. ищецът е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана в дясната слепоочно-теменна област на главата, травматичен оток на задния полюс на лявата ретина, травма на шийния отдел на гръбначния стълб и световъртеж от централен произход. Това се потвърждава от представените по делото медицински документи, от Италия- пункт за оказване на бърза помощ, болнично предприятие Сант Андреа. В медицинско досие от бърза помощ в Рим, Италия от 12.05.2016г., е констатирано от преглеждащия лекар, че се касае за контузно-разкъсна рана на скалпа отдясно и разтягане на тилно-цервикалните мускули, без необходимост от спешна неврохурургична намеса, тъй като не е неврохирургичен случай. След втори проведен преглед от 14.05.2016г. се установява, че е налице травма с комоцио и оплаквания за главоболие, повръщане. След консултация с очен лекар е констатирано, че лявото око не реагира на директен светлинен стимул, има склонност да залита на дясно, а пациентът е отказал да му бъдат направени изследвания и да му се постави венозно медикамент. Същевременно, по отношение на симптоматичната епилепсия вещото лице не установява категорична причинно-следствена връзка с претърпяната при инцидента черепно-мозъчна травма. Посочено е, че при проведените непосредствено след инцидента компютърни томографии не са установени контузионни огнища или други травматични промени в мозъчния паренхим, а при леката черепно-мозъчна травма рискът от развитие на късна епилепсия е около 1,5%. Вещото лице е обсъдило и наличието на хиподенсна зона в десния слепоочен дял, установена четири месеца след инцидента, но е посочило, че същата не се установява при последващото изследване две години по-късно, поради което не може да бъде приета за трайно посттравматично огнище. В тази връзка следва да се обсъди и вторият инцидент, настъпил през м.юни 2016г. От представения фиш за оказана спешна медицинска помощ от 19.06.2016г. се установява, че при снемане на анамнезата е посочено, че ищецът е паднал след употреба на алкохол, при което е получил порезни рани на шията и лявата вежда, с порезна рана на шията и засягане на трахеята. (л. 192). В последващи медицински документи-представени по делото и обсъдени от вещото лице, съдържащи анамнестични данни, второто падане е свързвано с настъпил гърч, вследствие на който ищецът е паднал върху стъкло и е получил тежките увреждания в областта на шията. При обсъждане на възможната причина за настъпване на епилептичните припадъци вещото лице е посочило, че същите могат да бъдат последица както от претърпените травми, така и от продължителна употреба на алкохол, като в медицинската документация са налице данни за редовна и продължителна употреба на алкохол и за настъпили припадъци след употребата му. Посочено е също, че в медицински документи от 2008 г. се съдържат данни за инцидент след употреба на алкохол (л.207), както и че продължителната му употреба за период от 7–8 години е възможно да бъде фактор за отключване на епилептични припадъци. Вещото лице изрично е уточнило, че при наличните по делото данни не може да се разграничи дали припадъците са свързани с претърпяната през м.май 2016 г. черепно-мозъчна травма или с употребата на алкохол, като за установяване на причината са необходими допълнителни изследвания, включително магнитно-резонансна томография на главния мозък, каквито в случая липсват. При тези данни не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че второто падане през м.юни 2016 г. има връзка и е последица от първото падане на 12.05.2016 г. в Италия. Макар в част от последващата медицинска документация вторият инцидент да е описан като настъпил след гърч, не е установена причината за този гърч, поради което не може да се приеме, че той е бил последица от травмата, получена при първия инцидент. Напротив, по делото са налице данни и за други възможни фактори за настъпването на епилептични припадъци, включително продължителна употреба на алкохол. Показанията на свидетеля О. не водят до различен извод. Свидетелят е очевидец на падането на ищеца в Колизеума на 12.05.2016 г. и установява обстоятелствата около настъпването му и непосредственото състояние на ищеца след инцидента- негов приятел се спънал и бутнал М.Д., който паднал по стълбите на Колизеума и се ударил в главата, след което изпаднал в безсъзнание, дошли полицаи и линейка. Същевременно О. не е очевидец на втория инцидент през м. юни 2016г. и не е непосредствен свидетел на последващите епилептични припадъци, като в показанията си сочи, че знае за тях от сина на ищеца. Поради това показанията му не установяват причината за второто падане, нито причинната връзка между двата инцидента. Свидетелят сочи още, че преди 2016 г. не му е известно ищецът да е получавал припадъци и че преди инцидента е бил в добро здравословно състояние, но тези негови възприятия сами по себе си не могат да установят медицинската причина за последвалите припадъци. Следователно, макар да е безспорно установено, че падането на 12.05.2016 г. е причинило посочените в заключението на СМЕ непосредствени травматични увреждания, не е доказана по категоричен начин причинно-следствената връзка между този инцидент и последвалата симптоматична епилепсия, второто падане през м. юни 2016 г. и свързаните с него увреждания. Съответно не е установено и че установената с ЕР на ТЕЛК № 3121/06.10.2016г. 74% ТНР е в причинна връзка именно с инцидента от 12.05.2016 г. За допълнение следва да се посочи, че издаденото ЕР на ТЕЛК е със срок на инвалидизация 3 години, а по делото не е представено доказателство за последващо преосвидетелстване, макар според медицинската експертиза такова да е следвало да се извърши на 01.10.2019г. Обстоятелството, че в ЕР на ТЕЛК е посочено „състояние след мозъчна контузия“ и е отразено, че след инцидента през м.05.2016 г. ищецът е започнал да получава главоболие, световъртеж, гадене и епилептични припадъци, не може само по себе си да обуслови различен извод относно причинно-следствената връзка, доколкото медицинската експертиза, изследвала конкретно поставения въпрос въз основа на всички представени по делото медицински документи, не установява категорично травматична етиология на епилепсията. С оглед на изложеното предявеният иск по чл.230, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение за трайна загуба на трудоспособност от злополука се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата, в размер на 10 000лв., за периода 01.12.2016г.-01.07.2018г., поради което и тази претенция следва да бъде отхвърлена в цялост. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 24 800лв. /12 680.04евро/. Водим от горното съдът