Решение № 130 от 18.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4969/2025 г.

Мотиви към Решение рег. №130/18.02.2026 год. по АНД №4969/2025 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 36 състав Производство по реда на Глава 28 от НПК. С постановление от 18.07.2025г., на основание чл. 375 от НПК, Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на лицето М. П. М., обвиняем по ДП № 90/2025г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6055/2025г., за извършено престъпление по чл. 108, ал.2 от НК. В самото постановление се излагат подробни доводи в подкрепа на същото. В хода на съдебните прения прокурорът поддържа внесеното обвинение спрямо М. П. М. за престъпление по чл. 108, ал.2 от НК. Счита, че изложената в постановлението от 18.07.2025г. фактическа обстановка се е доказала от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от тези събрани пред настоящата съдебна инстанция, а именно: от свидетелските показания на свидетелите П., Д. и косвено Р. Д.; от експертните заключения на изготвените съдебнопсихиатрична експертиза от проф. П. М., съдебна видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза и комплексна хералдическа и вексикололожка експертиза. Счита, че следва да се кредитират свидетелските показания на посочените свидетели като последователни, еднопосочни и непротиворечиви, както по отношение на авторството, така и по отношение на механизма на извършеното от М. М. на 22.02.2025г. деяние, когато същият за времето от 14:00ч. до 14:30ч. е взел участие в протест, организиран от българска политическа партия. Намира за безспорно установено, че пред стълбите на БНБ в гр. София, площад „Александър I“ № 1 са били поставени три манекена, два от които облечени в мъжки дрехи и един в дамски, като между тях се е намирало и знамето на Европейския съюз, което е отговаряло както на хералдическите, така и на геометрическите описания на знамето на Европейския съюз и е било възприемано от всички присъстващи и протестиращи като такова. Приема, че около 13:15ч. неустановено лице е заляло с течност манекените и знамето на Европейския съюз, а след това обвиняемият М. М. се е приближил от тълпата към манекените и знамето и е направил един опит да запали същите посредством запалка и след като не е успял, е направил повторен успешен опит със запалка, подадена му от друго лице от присъстващите протестиращи. В резултат, знамето на Европейския съюз изгоряло напълно и притеклите се с пожарогасители служители на пожарната не са успели да възпрепятстват изгарянето му, тъй като обвиняемият М. е застанал пред тях /между тях и знамето на Европейския съюз/ и ги е спрял с ръка. Според прокурора, обвиняемият М. е осъществил състава на престъплението по чл.108, ал.2 от НК и намира, че в резултат на неговите действия са били оскърбени не само националните чувства на българските граждани, с оглед систематичното място на разпоредбата на чл.108, ал.2 от НК, но и чувствата на всички български граждани, които по силата на националното си гражданство притежават и акцесорно такова, а именно гражданство на Европейския съюз. По отношение на субективната страна представителят на Софийска градска прокуратура акцентира, че М. М. е съзнавал извършеното от него и у него е бил налице умисъл за извършване на деянието, като този извод се потвърждава и от направения от него повторен опит, след като първоначално не е успял да възпламени знамето на Европейския съюз, въпреки че регламентацията за провеждане на протеста изключва възможността за използване на общоопасни средства, като форма на изразяване на политически идеи, възгледи и виждания. В заключение моли обвиняемият М. М. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и на основание чл.78а от НК да се постанови освобождаването му от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева или 1000 евро. Адв. В. – защитник на обв. М. моли да се постанови решение, с което подзащитният й да бъде оправдан. Счита, че от събраните доказателства в настоящото производство не се е доказал субективния елемент, а именно умисъла за запалване на знамето. Според защитата дори и от показанията на В. П. и А. Д. се установява, че М. е направил първи неуспешен опит да запали манекените, а след това той запалва част от манекена, а знамето, както се вижда и на снимките приложени към видеотехническата експертиза, е хванато за тези манекени. Изтъква, че самият умисъл не е бил за запалване на знамето, а то се е запалило от факта на запалване на манекените. Обръща внимание, че тези действия са извършени на площад и по време на протест против приемането на еврото в България. Според защитата от дадените от М. обяснения става ясно защо той е бил там и какво е направил. Изтъква, че по този начин той си е изразил протеста, който е свързан с неговото минало в Германия и с политическите му виждания за България, както и с това, че той не е искал да бъде прието еврото. Не мисли, че подзащитният й е излязъл от рамките на допустимото с неговите действия на протеста и в тази връзка счита, че същият следва да бъде оправдан. Алтернативно, защитата моли да не се приема довода на държавното обвинение за размера на наказанието глоба от 1000 евро и да се вземе предвид, че М. не работи, има решение на ТЕЛК, в тежко здравословно състояние е и се грижи за своята майка, поради което и моли да му бъде наложена глоба в размер на предвидения в закона минимум. Адв. Д. – защитник на обв. М. намира, че наказателната отговорност, която се търси да бъде реализирана, се явява една крайно непропорционална мярка в сравнение със свободата на изразяване, гарантирана от разпоредбите на КРБ от чл. 39 до чл.41 и от разпоредбата на чл.10 от ЕКЗПЧОС, включително и на чл.11. Изразява несъгласието си със застъпеното от прокурора, като посочва, че в настоящото производство не може да се обсъжда общественоопасен начин, тъй като липсват обвинения за хулиганство, палеж или по смисъла на чл. 162 от НК, а е налице обвинение по чл. 108 от НК, който систематично разположен в глава първа от НК. Изразява становище, че според действащата конституция, върховният принцип е личността и нейните права. Посочва, че поради тази причина Конституционния съд в своята практика при обсъждане на допустимите ограничения на свободата на изразяване на мнение е приел, че приоритет следва да се отдава тогава, когато съответното изразяване засяга правата на друго лице и на последно място се поставя тогава, когато се засягат правата на длъжностни лица и т.н. На следващо място в пледоарията се цитира практика на ЕСПЧ, където е прието, че осъждане за дребно хулигански прояви е недопустима намеса в правото на изразяване на съответното лице. На следващо място отбелязва, че в конкретния случай прокуратурата не е инкриминирала унищожаването на знамето като вещ, защото тогава престъплението би било по чл. 216 от НК, както и, че няма данни на кого е принадлежало знамето. Предполага се, че то е било частна собственост, а не отнето от някой държавен орган. Поставя въпрос кои обществени отношения се накърняват с подпалването на знамето на Европейския съюз, като според него това не би могло да е престъпление против републиката и излага подробен собствен анализ на НК и аргументи в тази насока. Прави извод, че в случая няма засегнато чувство за европейска принадлежност, както се твърди в постановлението на прокурора. Според защитата, в хода на съдебното следствие е било установено, че ничии чувства не са били засегнати на самия митинг, не е имало неодобрение и не се установява запалването на знамето да е създало непосредствена опасност за обществения ред. Намира, че в случая един човек е изразил несъгласието си с определена политика на правителството, като излага мотиви, че КРБ защитава мнението по принцип, а не това, което е удобно. Допълва аргументите си, че ако подобни действия създават опасност от възникване на конфликти, нарушаване на обществения ред със сблъсъци, сбиване, насилие, то Европейският съд в Страсбург не би възприел, че изразяването на политическо мнение е защитено в най-висока степен и единствено тогава, когато това мнение създава опасност за демокрацията, е допустимо държавата да действа с методите на наказателното право. Сочи, че е допустимо санкционирането на запалването на знаме на друга държава, но в случаите , когато се защитават международните дипломатически отношения. В подкрепа на застъпената теза, се поставя въпрос дали скъсването на една евро банкнота, тъй като на всяка от тях има въпросната емблема на ЕС, би изразявало опетняване на същия символ. Намира, че предлаганата в случая наказателна репресия противоречи на европейските ценности, защото една от европейските ценности е правата на човека. Защитата не вижда как наказанието на обвиняемия би способствало за опазване на държавността в България. Въпреки, че съдът не е приел доводите му, че е налице противоконституционно навлизане в основните права, адв. Д. поддържа становището си, че такова е налице. Моли за оправдаването на подзащитния му, тъй като извършеното от него деяние по никакъв начин не вреди на републиката и демокрацията. В заключение се иска, съдът да приеме, че не е засегнат обекта, който в случая се защитава с разпоредбата на чл. 108, ал.2 от НК. В правото си на лична защита обв. М. М. изразява съгласието си с казаното от защитниците му. Изразява становище, че Европа не е държава и отправя запитване от кога има закон за защита на организационно знаме. Излага съображения, че е един беден човек, който няма пари за хляб и изтъква, че живее с 340 евро, които отиват за кредити. Допълва, че държавата го е докарала до установеното по делото психическо състояние. В предоставената му последна дума обв. М. заявява, че желае да бъде оправдан и не е в състояние да плаща глоби. Анализирайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и тези приобщени в хода на съдебното следствие, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Обвиняемият М. П. М. е роден на •••• г. в с. Вранино, общ. Каварна, с ЕГН ••••••••••, българин, с българско гражданство, вдовец, пенсионер по болест, неосъждан. На 22.02.2025г. в гр. София, за времето от 12:00ч. до около 14:30ч., пред централата на Българска народна банка, с адрес: гр. София, пл. „Александър 1“ № 1 се е състояла публична проява по смисъла на Закона за събиранията, митингите и манифестациите. Съгласно уведомление по реда на чл. 8 и чл. 11 на ЗСММ, изпратено до Столична община с вх. № С0А25-СГО1- 25О/14.02.2025г. по описа на СО, от 12:00 ч. със сборен пункт площада пред БНБ е проведен протест под наслов „Да запазим българския лев“. Протестът е бил организиран от ПП „Възраждане“. На 22.02.2025г. обв. М. М. тръгнал за гр. София, за да вземе участие в организирания протест. Първо използвал случаен транспорт, а след това в гр. Добрич се качил организиран автобус от ПП „Възраждане“. Обв. М. се намирал на сборния пункт на протеста, а около 12:00ч. пред БНБ започнали да се струпват и множество други граждани, които желаели да вземат участие в протеста. Непосредствено пред стълбите на БНБ, на няколко метра срещу централната част на стълбището била поставена композиция от три манекена. Два от тях били облечени в мъжки костюми с бели ризи и вратовръзки, а манекенът по средата бил облечен в дамски дрехи. Манекените били с перуки, на лицата им имало снимки на обществени личности, а към гърдите им била прикрепена ролка тоалетна хартия. В предната част на самите манекени било закачено знамето на Европейския съюз. В непосредствена близост до манекените, върху превозно моторно средство били разположени тонколони. Към протестиращите бил отправен призив да направят място около манекените, като около тях се оформил кръг от тълпата протесттиращи. След това излязо неустановено по делото лице, което носело шапка с козирка и с поставена качулка на черно яке, на лицето било с поставена медицинска маска, с черни панталони, и тъмни на цвят маратонки. В ръката си това лице държало бутилка с неустановена течност и многократно замахнало към манекените. Така опръскало и поляло тях и знамето на Европейския съюз с неустановената течност от бутилката. Около 13:15 ч. от тълпата излязъл обв. М. П. М.. Той бил облечен със синьо яке, на главата си носел шапка с цветовете на българския национален флаг, на шапката било закачено малко, зелено на цвят знаме. Той приближил до манекените, на които било закачено знамето на Европейския съюз и се опитал да ги запали с устройство (възпроизвеждащо пламък). След като не успял да възпламени последните, неустановено лице от тълпата му подало друго устройство възпроизвеждащо пламък и обв. М. запалил един от манекените. С отделно възпроизвеждане на пламък от устройството, обв. М. запалил и знамето на Европейския съюз, което било закачено върху манекените. Те избухнали в пламъци. Непосредствено след това, две лица с пожарникарски униформи и пожарогасители в ръката тръгнали към огъня, но обв. М. застанал пред тях и си сложил ръката пред пожарогасителите, с което се опитал да ги възпрепятства да изгасят пожара. Знамето на Европейския съюз изгоряло напълно, а манекените на половина. Малко след това, протестът прераснал в нерегламентирано шествие и се насочило към сградата на Европейския парламент и Европейската комисия, намиращи се в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 124. Обв. М. също се движел с шествието, като през цялото време бил наблюдаван от органите на МВР. Обв. М. бил установен пред сградата на ЕП и ЕК чрез извършването на полицейска проверка. От заключението на изготвената в хода на ДП видео - техническа и лицево - идентификационна експертиза е видно, че условно обозначеното лице 2 /лицето с шапката с цветовете на българския национален флаг/ от предоставения за изследване видеофайл, е едно и също лице с лицето от снимка на обв. М. П. М.. От заключението на изготвените в хода на ДП комплексна хералдическа и вексилоложка експертиза се установява, че запаленото знаме носи белезите на знамето на ЕС, както по неговото хералдично описание, така и по неговите геометрично описание и независимо дали отговаря на нормативната уредба и указания за изработване може да се твърди, че същото е било възприемано именно като знамето на Европейския съюз. От заключението на изготвената в хода на ДП комплексна съдебно - психиатрична и психологическа експертиза обв. М. П. М. страда от психоза - параноидна шизофрения, но към момента на прегледа е бил в ремисия, апсихотичен, без симптоми на психическото разстройство и към момента на извършване на инкриминираното деянието няма данни за наличие на психоза /пристъп на шизофрения/ или изключително състояние на съзнанието /например патологичен афект, патологично опиянение/, които да са лишавали от годност М. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В подкрепа на изложените фактически обстоятелства са показанията на всички разпитани по делото свидетели, а именно: св. В. П., св. А. Д. и св. Р. Д.. Свидетелите П. и Д. са полицейски служители, които са били определени за опазване на обществения ред по време на мероприятието под надслов „Да опазим българския лев“. Показанията и на двамата свидетели – св. П. и св. Д. са еднопосочни по отношение на инкриминираните време и място, както и по отношение на предприетите от обв. М. обективни действия по осъществяване на деянието и последващите оперативни действия от страна на полицейските служители по установяването на самоличността му. От техните показания категорично се установява приетата фактическа обстановка. Еднопосочно излагат факти, че на 22.02.2025г. в гр. София се е провел протест под надслов „Да опазим българския лев“. И двамата свидетели са присъствали на мероприятието като цивилни и са имали за цел да опазват обществения ред. Те излагат личните си възприятия по отношение на наличието на композиция пред стълбите на БНБ, състояща се от три манекена и знамето на Европейския съюз. Детайлно и в показанията на св. П. и в тези на св. Д. са описани действията на обв. М.. Еднопосочно заявяват, че след като неустановено по делото лице е заляло манекените с течност, от тълпата е излязъл обв. М., който е направил опит да запали манекените и знамето със запалка. Според изложеното първият му опит е бил неуспешен и след подаването му на друга запалка, е последвал втори „успешен“ опит, като обв. М. първо е запалил един от манекените, а в последствие целенасочено и самото знаме на Европейския съюз. От показанията на последните се установява и, че обв. М. е попречил на пожарникарите да изгасят възпламененото знаме и манекените. Вследствие на тези негови действия знамето е изгоряло напълно, а манекените на половина. Св. П. и св. Д. разказват в детайли и описват действията си относно това, как са продължили наблюдението над обв. М. и след като шествието се е отправило в посока на Европарламента. След потушаването на случилите се ексцесии на място, именно те са подали информация на униформените служители за обв. М., които от своя страна са установили самоличността му по предоставен от самия него личен документ. Освен, че св. П. и св. Д. разказват в детайли за действията на обвиняемия, същите в показанията си дават и подробното му описание – дрехите, с които е бил облечен - синьо яке, описали са възприетата от тях на главата му шапка с цветовете на българския национален флаг и закаченото на нея малко, зелено на цвят знаме. Св. П. разказва, че дори е направил видеозапис на предприетите от обв. М. действия, който е бил предоставен за нуждите на разследваното и приобщен към доказателствения материал по надлежния ред. Възприетото от полицейските служители и възпроизведено от тях в свидетелските им показания се подкрепя от останалите доказателства по делото и по - конкретно: заключението на видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза /по отношение на личността на обвиняемия/, заключението на хералдическа и вексилоложка експертиза /по отношение на обстоятелството, че запаленото от обв. М. знаме отговаря на външните белези и характеристики на знамето на ЕС/. Показанията на св. Р. Д. са информативни по отношение на обстоятелството, че на инкриминираната дата се е състоял протестът под надслов „Да опазим българския лев“. Св. Д. твърди, че не е бил пряк очевидец на деянието, а е видял единствено пушек, а на кадри е видял горящи манекени и европейското знаме. Неговите показания в известна степен допълват личните възприятия на свидетелите - очевидци – св. П. и св. Д., поради което съдът ги кредитира с доверието си. Съдът намира, че цитираните гласни доказателства са събрани по установения в НПК ред. Съдът черпи от тях информация относно инкриминирата дата и място, конкретните извършени от обвиняемия действия, изразени в запалване на знамето на Европейския съюз. Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите - очевидци, доколкото тези показания изхождат от лица, имат лични впечатления за описаните от тях обстоятелства и са ги възприели непосредствено от действителността. На следващо място те се явяват преки доказателства, които притежават висока степен на доказателствена тежест. Същите се подкрепят и от останалия доказателствен материал, който по своята същност е непротиворечив. От изготвените и надлежно приобщени експертизи се установява, че условно обозначеното лице 2 /лицето с шапката с цветовете на българския национален флаг/, което пали манекените и знамето на Европейския съюз на предоставения за изследване видеофайл е обв. М. П. М.. По отношение на белезите и характеристиките на запаленото знаме, както бе посочено вече безспорно е установено от заключението на комплексна хералдическа и вексилоложка експертиза, че то носи белезите и е било възприемано именно като знамето на Европейския съюз. По отношение на психическата годност на обв. М. в хода на ДП е била изготвена ДП комплексна съдебно - психиатрична и психологическа експертиза, от която се установява (включително и от разпитът на ВЛ в хода на съдебното следствие), че обв. М. страда от психоза - параноидна шизофрения, но към момента на прегледа е бил в ремисия, апсихотичен, без симптоми на психическото разстройство и към момента на извършване на инкриминираното деянието няма данни за наличие на психоза /пристъп на шизофрения/ или изключително състояние на съзнанието /например патологичен афект, патологично опиянение/, които да са лишавали от годност М. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото експертизи, като прие, че са непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото. В хода на съдебното следствие, на обвиняемия бе предоставена възможност да даде обяснения чрез видеоконференция, допусната по искане на защитата и след съобразуване, че същата е изцяло в интерес на обвиняемото лице, с цял охраняването на неговите процесуални права. Чрез този подход, съдът се е съобразил и с практиката на съда на ЕС – Решение на Съда на ЕС от 04.07.2024г. по дело С-760/22г. В обясненията си, обв. М. заявява липсата си на спомен да е имало знаме и изразява предположение, че е било монтаж. Твърди, че е запалил манекените заради снимките на евроатлантици, които са били на главите им. Съдът съобрази двойнствената природа на обясненията на обвиняемия като доказателствено средство - едновременно източник на фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, а така също и средство за защита. Тази оценка се дава при съблюдаване на логическата убедителност и последователност на тяхното вътрешно съдържание и от отношението им към останалия доказателствен материал. Съдът намира, че депозираните от обв. М. представляват по - скоро средство за изграждането и допълването на неговата защитна теза и остават изолирани от останалия доказателствен материал в частта относно твърденият монтаж на знамето на ЕС. В тази им част същите противоречат на всички съвкупни доказателства, доказателствени средства и заключенията на извършените експертизи, поради което и не се ценят относно това обстоятелство. Възприетите за установени и изложени по - горе фактически констатации и доказателствен анализ дават основание на съда да приеме следните правни изводи: Безспорно установено е по делото, че обв. М. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 108, ал.2 от НК /ДВ бр. 95/2016г., преди редакцията в сила от 31.01.2026г./ Относимо към настоящия казус, изпълнителното деяние по чл. 108, ал.2 от НK се изразява в опетняване „по какъвто и да е начин“ на знамето на Европейския съюз. С оглед съдържанието на Постановление на СГП, с което делото е било внесено за разглеждане в съда, както и при съблюдаване на цялостния доказателствен материал, престъплението е било извършено посредством запалване. Деянието е било обективирано чрез активно поведение от страна на обв. М., изразяващо се в двукратен опит знамето да бъде запалено, като след първоначалния неуспешен опит, деецът се е снабдил с друга запалка и е предприел действия по повторно запалване на знамето и манекените, който е бил успешен и в резултат на тези действия, както и възпрепятстването от негова страна на пожарникарите, знамето на ЕС е изгоряло в цялост. Обв. М. е опетнил символ на Европейския съюз, а именно знамето на Европейския съюз, което се явява открито незачитане на същото. С подробно анализираните действия, обв. М. М. е осъществил инкриминираното деяние по описания от държавното обвинение начин, време и място, а именно: на 22.02.2025г., около 13:15ч. в гр. София, пл. „Княз Александър I“ №1, пред сградата на Българска народна банка, опетнил знамето на Европейския съюз – запалил го посредством устройство възпроизвеждащо пламък и същото било унищожено – престъпление по чл. 108, ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че с посоченият акт, извършен от обвиняемия, същият е изразявал свои политически възгледи и е упражнил правото си да изрази негативно отношение към длъжностни лица или представители на политическата власт. Действително, правото на протест и мнение в РБългария е основно гражданско право, което е гарантирано от Конституцията Република България и съответно то позволява на всеки български гражданин свободно да изразява мнение чрез мирни събрания, митинги и манифестации. Безспорно е и, че именно правото на протест е ключов елемент на всяко едно демократичното общество, но неговото упражняване е обвързано с определени законови ограничения и задължения за спазване на обществения ред. Протестиращите имат възможност да изразяват своето мнение, несъгласие, възгледи и критики към управляващите, представители на политически кръгове или длъжностни лица чрез слово, плакати, макети и други средства, но не и служейки си с общоопасни средства. Освен това, както е било и в случая, за заявеното масово мероприятие от ПП „Възраждане“ е бил задействан разрешителния режим, за което сочат приложените по делото писмени доказателства от СО (л. 173 – 180), като са били дадени задължителни указания за спазване на обществения ред и забрана за ползване на общоопасни средства – предмети, които могат да бъдат използвани против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети. В този смисъл безспорно е, че такова средство и предмет се явяват както устройството за възпроизвеждане на огън, така и запалителните течности. Отделно от това, изрично в т.6.14 от Съгласувателното писмо на СО е било предвидено и недопускане на лица, които носят такива средства, доколкото би могъл да бъде застрашен живота и здравето на трети лица. В случая не става въпрос за мирно изразяване на правото на несъгласие на обвиняемия с конкретни ценности, доколкото законодателят е предвидил наказателна отговорност за конкретни действия, които не са свързани с правото на протест и е налице извършено престъпление. Знамето на ЕС е прието през 1955 г. от Съвета на Европа и същото е официален символ на Европейския съюз. Европейското знаме, не само че е един от найразпознаваемите символи в Европа и по света, но и символизира както Европейския съюз, така и идентичността и единството на Европа в по-широк смисъл. То е институционална емблема и олицетворява ценностите, споделената идентичност на европейците. Именно поради тези причини, не могат да бъдат възприетите доводите на защитата, както и несъгласието с волята на законодателя във връзка с инкриминирането на процесните действия по чл.108, ал. 2 от НК касателно европейското знаме, доколкото Република България е поела задължения по силата на международния договор за присъединяване към ЕС и Еврозоната. Знамето на ЕС не бива да се разглежда просто като парче плат, а като символ на надежда, мир, демокрация и единство, който заслужава уважение и признание, поради което и опетняването му съставлява престъпление. От друга страна, в чл.10, § 1 от ЕКПЧОС е посоченото основно право на всеки гражданин изразяващо се в свобода на изразяването на мнение, но съгласно § 2 това право може да бъде ограничено, когато се преследва легитимната цел: „Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“. Ограничението на това основано право е оправдано, в случаите когато има реален риск от безредици или насилие или има конкретна и сериозна заплаха за обществения ред, а такава е била реална, доколкото за провеждането на мероприятието изрично е било предвидена забрана за носене на предмети, които създават опасност за живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети. Имайки предвид горното, съдът намира че в случая защитата неоснователно се позовава на гарантираното от КРБ и ЕКПЧ право на мнение или протест, доколкото обвиняемия е имал възможност да изрази недоволството си, без да осквернява знамето на ЕС. Имайки предвид горното, съдът намира че от субективна страна обв. М. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им. Наличието на пряк умисъл към извършване на деянието от обв. М. се потвърждава от двукратните опити за запалване на знамето, както и от последващите му действия, с които е попречил на пожарникарите да изгасят вече горящото знаме. Съдът намира, че в конкретния случай са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаване на обв. М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършване на деянието по чл. 108, ал.2 от НК, към инкриминираната дата 22.02.2025г., законодателят е предвиждал наказание „Лишаване от свобода“ до 2 години или „Глоба“ до 3000лв. Обв. М. е неосъждан /реабилитиран/, не е бил освобождаван от наказателна отговорност и от престъпление няма невъзстановени съставомерни имуществени вреди. Поради изложено и на основание чл. 78а от НК съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева – 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/. Така наложеното наказание е в минималния предвиден от закона размер, тъй като съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелствата тежкото материално и социално положение на обвиняемия, както и здравословното му състояние, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Предвид това и предложеният размер на санкцията от прокурора би бил несъразмерен и несправедлив. Съдът постанови веществените доказателства, обект на престъплението, да бъдат отнети в полза на държавата, като след влизане на решението в сила същите подлежат на унищожаване. По разноските по делото съдът ще се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т. 4 от НПК. При тези съображения съдът постанови решението си. СЪДИЯ: