Решение № 338 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2932/2025 г.
Районен съд - Варна18.03.2026 г.докладчик Димо Цолов
Диспозитив
ОТМЕНЯВА Предупреждение №11-01-80 от 25.06.2025 г., издадено от ••• (••••) гр. София, с което, съобразно чл.28, ал.1 ЗАНН, за нарушение по чл.64, ал.1 от Правилник за прилагане на закон за обществените поръчки (ППЗОП), З. Д. С., ЕГН ••••••••••, е предупреден, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН. ОСЪЖДА •••• гр. София, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на адв. С. Д. К., л. н. 19000042050, сумата 255.65 € (двеста петдесет и пет евро, 65 цента), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Мотиви
дело № 20253110202932 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от З. Д. С., ЕГН ••••••••••, срещу Предупреждение №11-01-80 от 25.06.2025 г., издадено от ••• (••••) гр. София, с което, съобразно чл.28, ал.1 ЗАНН, за нарушение по чл.64, ал.1 от Правилник за прилагане на закон за обществените поръчки (ППЗОП), въззивникът е предупреден, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в закона административно наказание. Въззивникът оспорва процесното предупреждение като неправилно и незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено. С представено писмено становище заявява, че твърдяното нарушение по чл.64, ал.1 ППЗОП, състоящо се в непосочване в решението за откриване на процедура за обществена поръчка с предмет „Доставка на хранителни продукти за животни за нуждите на Общински приют за безстопанствени кучета (ОПБК) с. Каменар, на реквизита „лица, до които ще бъде адресирана поканата за участие в процедурата“, не е извършено, тъй като бланката за откриване на процедурата се попълва електронно чрез ЦАИС ЕОП и същата не съдържа раздел, в който да се посочат адресати на поканата). Твърди също, че цялата информация за провежданата обществена поръчка се публикува в централизираната електронна платформа и наред с решението, едновременно с него там е публикувана и отправената само до едно лице покана и всяко заинтересовано лице може от съдържанието на поканата да узнае и нейния адресат, при което липсата на отразяване на поканения кандидат в решението за откриване на процедурата е несъществен порок, който самостоятелно не води до отмяна на решението за откриване на процедурата. Изтъква също, че поради електронно обявения формат на решението, необходимата информация за обществената поръчка – за договора, както и за лицето, с което ще бъде сключен, не могат да се опишат в друг раздел, освен в отредения за съдържанието на поканата. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат. Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното Предупреждение като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед ФК-10-752 от 06.08.2024 г. от на •••• на свид. А. Н. – финансов инспектор при ••••, била възложена проверка по спазване нормативните изисквания по сключените от Община Варна договори за обществени поръчки през 2023 г. В хода на проверката, въз основа на представени документи по открита с Решение №F368259 от 04.05.2023 г. процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на хранителни продукти за животни за нуждите на ОПБК с. Каменар“ по реда на чл.18, ал.1, т.8 ЗОП – договаряне без предварително обявление, свид. А. Н. констатирала, че в решението за отриване на процедурата не е посочено лицето, с което възложителят възнамерява да сключи договори или лицата, които ще бъдат поканени за участие в преговорите. При тази констатация и като установила, че със Заповед №4743 от 12.11.2019 г., на основание чл.7, ал.1 ЗОП Кмета на Община Варна е упълномощил въззивника З. С., заемащ длъжност на ОП „Инвестиционна политика“, да организира и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки в като подписва решения за откриване на процедурата, свид. А. Н. преценила, че въззивникът е допуснал нарушение по чл.64, ал.1 ППЗОП и съставила спрямо него АУАН №11-01-80 от 06.02.2025 г. В законоустановения срок въззиникът предявил възражение, което наказващият орган счел за неоснователно и като възприел изцяло фактическите констатации по АУАН, приел, че въззивникът е извършил твърдяното нарушение по чл.64, ал.1 ППЗОП като същевременно направил и констатация, че с решението за откриване на процедурата по ЗОП, въззивникът е публикувал и отправената покана за участие до определения изпълнител „Анималия – 2009“ ООД, с което приел, че съответното е посочено в поканата и поради това застъпил становище, че макар деянието формално да осъществява признаците на административно нарушение, неговата обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от същия вид и следва да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на §1, ал.1, т.4 ЗАНН и съобразно чл.28, ал.1 ЗАНН, издал спрямо въззивника процесното Предупреждение №11-01-80 от 25.06.2025 г. Визираната фактическа се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на свид. А. Н., така и от напълно съответстващите им документи по приложената административно-наказателна преписка - Предупреждение №11-01-80 от 25.06.2025 г., Заповед №ЗМФ-148 от 20.02.2025 г., АУАН №11-01- 80 от 06.02.2025 г., Заповед №ФК-10- 752 от 06.08.2024 г., Заповед №ФК-10-909 от 20.09.2024 г., Заповед №ФК-10-1036 от 25.10.2024 г., Заповед №ФК-10-1068 от 04.11.2024 г., Заповед №ФК-10-1226 от 16.12.2024 г., Заповед №ФК-10-133 от 04.02.2025 г., справка от 04.09.2024 г.за отговорни длъжностни лица при Община Варна за периода 01.01.2023 г. – 06.08.2024 г., Заповед №К-024 от 03.09.2024 г., Заповед №4743 от 12.11.2019 г., предварителна информация по решение по чл.22, ал.1 ЗОП, писмо №ДИД7-ВН-23 от 25.11.2024 г., покана от •••• до З. С. от 22.11.2024 г., писмо от Министерство на регионалното развитие и благоустройството до Г. Й., писмо от •••• до З. С. №ДИД7-ВН23 от 08.01.2025 г., покана от •••• до З. С. от 01.07.2025 г., констативен протокол от 27.01.2025 г. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане и по същество е основателна. Относно компетентният орган: Предупреждение №11-01-80 от 24.06.2025 г. е издадено от компетентен орган - ••• - гр. София, съгласно Заповед №ЗМФ-461 от 25.05.2021 г. на Министър на финансите и на основание чл.261, ал.2 ЗОП. Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт: Процесните АУАН и Предупреждение са издадени в рамките на предвидените срокове от установяване на нарушението и съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, което той е реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция. Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт: Приобщените доказателства установяват несъмнено и е напълно безспорен между страните факта, че публикуваното чрез централизираната електронна платформа ЦАИС ЕОП от надлежно оправомощения въззивник Решение №F368259 от 04.05.2023 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на хранителни продукти за животни за нуждите на ОПБК с. Каменар“ не съдържа посочване на лицето, с което възложителят възнамерява да сключи договори или лицата, които ще бъдат поканени за участие в преговорите. Също несъмнено установено и безспорно между страните е и обстоятелството, че процедурата за възлагане на съответната обществена поръчка попада в хипотезата на чл.79, ал.1, т.4 ЗОП, предвиждаща договаряне без предварително обявление поради необходимост от неотложно възлагане поради изключителни обстоятелства и невъзможност за спазване на сроковете, включително съкратените такива, за отрита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне като обуславящите неотложността обстоятелства не се дължат на възложителя. Съгласно нормата на чл.64, ал.1 ППЗОП, в решението за откриване на процедура по чл.18, т.8 – т.10 и т.13 ЗОП, възложителите посочват и лицето, с което възнамерява да сключи договор, или лицата, които ще бъдат поканени за участие в преговорите, освен в случаите по чл.79, ал.1, т.7 и т.8, чл.138, ал.1, т.2, чл.164, ал.1, т.9 и т.10 ЗОП, както и в случаите по чл.182, ал.1, т.3 ЗОП. Доколкото процесната процедура по чл.79, ал.1, т.4 ЗОП не попада в изброените изключения, действително приложимо е предвиденото с чл.64, ал.1 ППЗОП изискване, в решението за откриване да се посочат и лицата, които ще бъдат поканени за участие в преговорите. Нормата на чл.79, ал.8 ЗОП, регламентираща условията и реда за провеждане на процедурата да се уреждат чрез ППЗОП, сочи, че разпоредбите на чл.64 и сл. от ППЗОП са процесуални по своя характер, но освен това, тяхното тълкуване е подчинено на закона. Съгласно чл.22, ал.2, пр.2 ЗОП, с решението възложителят одобрява поканата за участие, която съдържа необходимата информация по чл.22, ал.5 ЗОП за провеждане на поръчката, което е идентично регламентирано и в чл.64, ал.2 и чл.65, ал.2 ППЗОП. Решението е индивидуален административен акт с изискуемата по чл.22, ал.2, вр. ал.5 ЗОП, вр. чл.64, ал.2, вр. чл.65, ал.3 ППЗОП информация, включително участниците, до които ще се отправя поканата. Следователно, поканата и решението не представляват два различни документа. Когато участникът е един, тогава на основание чл.65, ал.2, вр. ал.1, т.1 ППЗОП, в която изрично е посочен и случаят по чл.79, ал.1, т.4 ЗОП, могат да не се изпращат покани. В този смисъл, с непосочване в решението за откриване на процедурата на лицето, до което се изпраща поканата за участие в процедурата по договаряне без предварително обявление, възложителят е следвал реда по чл.65, ал.2 ППЗОП и това е законосъобразно, защото на основание чл.65, ал.1, т.1 ППЗОП, когато се договаря без предварително обявление по причина на чл.79, ал.1, т.4 ЗОП и участникът е само един, покани не се изпращат. В решението се определя необходимата информация за провеждане на поръчката, а тя е посочена в чл.22, ал.5 ЗОП, вр. чл.64, ал.2 ППЗОП, както и лицето, с което ще се сключва договор за възлагане на обществена поръчка и съдът счита, че наред с необходимата информация по чл.65, ал.2, вр. чл.64, ал.2 ППЗОП, в публикуваната покана – диспозитивната част от решението, е посочен и участникът, нарушение на изискването по чл.64, ал.1 ППЗОП не е извършено. Възложителят е следвал реда по чл.65 ППЗОП при наличие на условието участникът да е само един и процедурата да е основана на чл.79, ал.1, т.4 ЗОП. Поради електронно обявения формат на решението, необходимата информация за обществената поръчка – за договора, както и лицето, с което ще бъде сключен, не могат да се опишат в друг раздел, освен в отредения за съдържанието на поканата. Изтъкнатите фактически и правни констатации налагат извод за неправилност и незаконосъобразност на съдържащото се в оспорения акт твърдение за осъществено нарушение по чл.64, ал.1 ППЗОП, при което същото подлежи на отмяна. При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид представен договор за правна защита и съдействие, в полза на предоставилия безплатна правна защита адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер 500.00 лв (255.65 €), съгласно чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.4 ЗА, вр. чл.18, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното, съдът
Цитирани разпоредби
32- чл. 36, ал. 4 ЗА
- чл. 28, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП
- чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗОП
- чл. 22, ал. 1 ЗОП
- чл. 22, ал. 2 ЗОП
- чл. 22, ал. 5 ЗОП
- чл. 261, ал. 2 ЗОП
- чл. 7, ал. 1 ЗОП
- чл. 79, ал. 8 ЗОП
- чл. 79, ал. 1, т. 4 ЗОП
- чл. 64, ал. 1 ППЗОП
- чл. 64, ал. 2 ППЗОП
- чл. 64 ППЗОП
- чл. 65, ал. 2 ППЗОП
- чл. 65, ал. 1, т. 1 ППЗОП
- чл. 65, ал. 3 ППЗОП
- чл. 65 ППЗОП
- чл. 1
- чл. 138, ал. 1, т. 2
- чл. 164, ал. 1, т. 9
- чл. 18, ал. 3
- чл. 18, т. 8
- чл. 22, ал. 2
- чл. 38, ал. 2
- чл. 59
- чл. 63, ал. 2, т. 1
- чл. 64, ал. 1
- чл. 64, ал. 2
- чл. 65, ал. 2
- чл. 79, ал. 1, т. 7