Решение № 1283 от 11.6.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 62/2026 г.

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от Административно процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Г. Т. Г., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], ап.5, против решение с peг. № 330р-3984/10.02.2026г. издадено от директора на ОДМВР- Разград, с което е отказано да бъде възстановено плащането на жалбоподателя на лична временна добавка към основното месечно възнаграждение. Оспорващото лице твърди, че оспореният адм. акт не съответства на установената форма и при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита, че адм. орган неправилно е достигнал до извод, че изплащането на лична временна добавка /ЛВД/ по § 5, ал. 3 от ПЗР на Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ към основното месечно възнаграждение на жалбоподателя, заемащ длъжност полицейски инспектор IV степен в група „Оперативна дежурна част“ в ОДМВР Разград, е следвало да бъде преустановено от 14.11.2022 година, когато е преназначен на длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление Разград по реда регламентиран в Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР, тъй като с това е бил изпълнен фактическия състав на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ПР на Наредба №8121з-919 от 13 юли 2017г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло оспореното решение. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител адв. Д. П. от Адвокатска колегия - Разград заявява, че поддържа жалбата. Претендира разноски. Административният орган - Директорът на ОДМВР – Разград, редовно и своевременно призован, не се е явявал лично, като чрез упълномощен процесуален представител - главен юрисконсулт С. М. изразява становище за неоснователност на жалбата, като се поддържат правните доводи изложени в обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: На 09.04.2015г. Г. Т. Г., [ЕГН], въз основа на заповед № 330з-648/03.04.2015г. на Директора на ОДМВР- Разград, встъпил в длъжност полицейски инспектор IV степен в група „ОДЧ“ при ОДМВР-Разград с основно месечно възнаграждение от 1035 лева с включена лична временна добавка от 102 лева. Въз основа на Заповед № 8121к-13249/11.11.2022г. и Заповед № 8121к-13249/11.11.2022г. на Министъра на вътрешните работи Г. Т. Г. бил временно преназначен до 01.02.2023г. като главен инспектор на ръководна длъжност Началник на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ Разград при ОДМВР- Разград, като встъпил в длъжност на 14.11.2022г. и сдал длъжността на 27.02.2023г. Съобразно Заповед № 8121к-12211/23.08.2024г. на Гл. секретар на МВР и Заповед рег.№ 8121К-3976/29.04.2025г. на Министъра на вътрешните работи Г. Т. Г. бил временно преназначен като старши инспектор на длъжност началник на група Оперативна дежурна част“, встъпил в длъжност на 29.08.2024г. и сдал длъжността на 30.04.2025г. Със Заповед рег.№ 8121К-9898/06.08.2025г. на Министъра на вътрешните работи било прекратено временното преназначаване на Г. Т. Г. извършено със заповед № 8121к-3977/29.04.2025г. като комисар на длъжност „Заместник директор на ОДМВР-Разград“ и началник на отдел „криминална полиция“ при ОДМВР- Разград, и сдал длъжността на 12.08.2025г. Видно от Удостоверение с вх. № 967/21.04.2026г. на АдмС- Разград /рег. № 330000-11776 от 20.04.2026г. на ОДМВР Разград/ старши комисар Д. С. към 10.02.2026г. е бил назначен на длъжност директор на ОДМВР Разград. Г. Т. Г. депозирал заявление УРИ 330р-2785/29.01.2026г. до директора на ОДМВР- Разград да му бъде възстановено плащането на лична временна добавка към основното месечно възнаграждение, което било отказано с решение на директора с peг. № 330р-3984/10.02.2026г. Решението на директора е връчено на адресата си на 12.02.2026г. като жалбата до съда е подадена на 24.02.2026г. Предвид установеното от фактическа страна, съдът, след преценка на допустимостта на жалбата и като извърши проверка на обжалвания акт съобразно наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата, с правно основание чл. 177, ал.1 - ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от АПК, е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14–дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Решение № 330р-3984 от 10.02.2026г. постановено от директора на ОДМВР – Разград, с което е отказано да бъде възстановено плащането на жалбоподателя на лична временна добавка към основното му месечно възнаграждение по см. на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗМВР. Оспореното решение в качеството си на административен акт е издадено от Директор на ОДМВР- Разград, каквато длъжност е заемал Д. С. съобразно гореобсъденото Удостоверение от отдел „Човешки ресурси” при ОДМВР Разград, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност за административния орган, предвид нормите на чл. 43, ал.3, т. 2 и чл. 159, ал.1, т.3 вр. чл. 37 от ЗМВР. Оспореното решение е валидно, тъй като е спазена предвидената в чл. 59 ал. 2 от АПК писмена форма на индивидуалния административен акт и съдържа регламентираните от чл. 59 ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта и диспозитив във връзка с направеното искане. Съобразно чл. 177, ал. 4 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015г., бр. 81 от 2016г., в сила от 14.10.2016г., предишна ал. 3, бр. 19 от 2024г., в сила от 01.01.2025г.) конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а според текста й като предишна ал. 3 от същата норма, действал към датата на преназначаването на жалбоподателя - 09.04.2015г. (Обн. ДВ, бр. 53 от 2014г., изм. ДВ, бр. 14 от 2015г.) конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя от министъра на вътрешните работи съгласно вътрешните правила за работната заплата. Съобразно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР служебните правоотношения на държавните служители в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Съобразно ал. 2 от с.н. до определяне заплатите на държавните служители по реда на чл. 177 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред, а ал. 3 предвижда, че лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 177 са по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната заплата при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи. Съобразно § 1, ал.1 от ПР Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение /„Наредбата“, изд. на осн. чл. 177, ал. 3 и 4 и чл. 180, ал. 3 от ЗМВР (ДВ, бр. 53 от 2014г.)/, служителите, на които е определена лична временна добавка (ЛВД) по реда на § 5 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМВР я запазват до преназначаването им на друга длъжност. Съобразно § 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на Наредбата личната временна добавка се включва в основното месечно възнаграждение и е част от него, а при възникване на служебното правоотношение след 01.07.2014г. ЛВД не се определя. Според заповед № 9121з-875/24.07.2015г. на министъра на вътрешните работи (в сила от 01.06.2015г.) във Вътрешните правила за работната заплата на служителите в Министерството на вътрешните работи, утвърдени със заповед peг. № 8121з- 278/17.03.2015г. на министъра на вътрешните работи (в сила от 01.03.2015г.), се създава чл. 6а, включващ: ал.1 – на служителите, на които основното месечно възнаграждение по чл. 4 и. чл. 4а е по-ниско от определено го към 30.06.2014г. включително, се определя лична временна добавка (ЛВД); ал.2 - на служителите, на които основното месечно възнаграждение но чл. 4 и чл. 4а е равно или по-високо от определеното за същата длъжност към 30.06.2014г. включително, не се определя и не получават ЛВД; ал. 3.- Личната временна добавка по ад. 1 се определя в размер на разликата между основното месечно възнаграждение определено към 30.06.2014г. и определеното по чл. 4 и чл. 4а основно месечно възнаграждение за същата длъжност; ал. 4 - Личната временна добавка сс включва в основното месечно възнаграждение; ал. 5 - Размерът на ЛВД се определя отделно за всеки конкретен случай; ал. 6 - Определеният размер на ЛВД се запазва до преназначаване на служителя на друга длъжност; ал. 7 - При възникване на служебното правоотношение след 01.07.2014г. ЛВД не се определя. Цитирания чл. 6а, създаден с обсъдената заповед № 9121з-875/24.07.2015г. преповтаря отменения със заповед 8121з-664/05.06.2015г. на министъра на вътрешните работи (в сила от 01.06.2015г.) чл. 6 от Вътрешните правила за работната заплата на служителите в МВР, утвърдени със заповед peг. № 8121з- 278/17.03.2015г. Не се спори между страните, а се установява и от гореобсъдените писмени доказателства, че към момента на преназначаване на жалбоподателя по реда на §5, ал.1 от ПЗР на ЗМВР на длъжност полицейски инспектор IV степен в група „ОДЧ“ при ОДМВР- Разград му е определена лична временна добавка съобразно нормите на чл. 177 и § 5 от ПЗР на ЗМВР и Вътрешните правила по заповед peг. № 8121з- 278/17.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която е включена в основната му заплата. Спорът в настоящия процес се изчерпва с въпроса за ефекта от извършените впоследствие временни преназначавания спрямо правото му на ЛВД, след възстановяването му на заеманата преди тях длъжност. Според съда, отговорът на този въпрос следва да бъде изведен чрез тълкуване съдържанието на цитираните приложими правни норми в съответствие с чл. 46, ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ в тяхната йерархична зависимост съобразно чл. 15, ал. 3 от с.з. Видно от нормата с най-висок ранг съдържаща се в § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗМВР, с нея се делегира на министъра на вътрешните работи да определи условията и реда за получаване на личната временна добавка. Това е сторено първоначално чрез обсъдените Вътрешни правила приети със Заповед peг. № 8121з-278/17.03.2015г. /изм. със Заповеди 8121з-664/05.06.2015г.; № 9121з-875/24.07.2015г./ на министъра на вътрешните работи, а впоследствие след измененията на чл. 177 от ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015г., бр. 81 от 2016г., в сила от 14.10.2016г., предишна ал. 3, бр. 19 от 2024г., в сила от 01.01.2025г.) с Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017г. В Правилата и в Наредбата се съдържа идентична формулировка на крайния момент на получаване на ЛВД от съответния служител – определеният й размер се запазва до преназначаването му на друга длъжност. Използвания в тези норми термин „преназначаване“ налага да бъде извършена съпоставка за тъждественост на съдържанието му с това на извършваните в настоящия случай временни преназначавания на държавния служител. Преназначаването на държавните служители е регламентирано в Глава седма, Раздел ІV от ЗМВР „Преминаване на държавната служба“. Според чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР развитието в професионалната кариера на държавните служители се осъществява чрез преминаване в по-висока по вид длъжност въз основа на конкурс, като след приключването му се преназначават на по-висока по вид длъжност след успешно завършване на съответната професионална подготовка. Според чл. 164, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност. По предложение на съответния ръководител държавният служител може да бъде преназначен с негово съгласие на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност. Държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в следните случаи: 1. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността; 2. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3. В чл. 164, ал. 6 от ЗМВР е предвидено, че условията и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съобразно чл. 165, ал. 1 - ал. 3 от ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година. В съответствие с делегацията на чл. 164, ал. 6 и чл. 165, ал. 1 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в която са уредени два отделни института - Раздел III „Преназначаване на друга длъжност“ и Раздел III „Временно преназначаване на длъжности“. Въз основа на сравнителния, структурен, смислов и граматически анализ на нормите, в които са използваните термините „преназначава“ и „временно преназначава“, съдът намира, че между тези понятия липсва тъждество, предвид различните отношения, които регламентират в рамките на преминаването на държавната служба по ЗМВР. Въз основа на така установената липса на идентичност между преназначаването и временното преназначаване, следва, че второто правно действие не представлява предпоставка по см. на чл. 6а, ал. 6 от Вътрешните правила за работната заплата на служителите в Министерството на вътрешните работи, утвърдени със заповед peг. № 8121з-278/17.03.2015г. на министъра на вътрешните работи, или на действащата впоследствие норма на §1, ал.1 от ПР на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017г., която да обуславя прекратяване на определената ЛВД на жалбоподателя. В случая адм. орган - Директор на ОДМВР не е съобразил липсата на изискуемото според обсъдените норми условие да бъде прекратена отпуснатата на правоимащото лице ЛВД – лицето да е било „преназначено“, респ. разликата му с „временно преназначаване“, което е било налице в случая. При липсата на предвиденото нормативно уредено прекратително основание е следвало на служителя да бъде продължено изплащането на съответната ЛВД до размера определен съобразно Вътрешните правила за работната заплата на служителите в Министерството на вътрешните работи, утвърдени със заповед peг. № 8121з-278/17.03.2015г. и Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017г. Въз основа на обсъдените меродавни за спора правни норми, съдът намира, че при издаване на процесното решение на директора на ОДМВР Разград не е допуснато съществено процесуално нарушение, но е допуснато неправилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради което жалбата като основателна, следва да се уважи. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. По отговорността за разноски - При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторени разноски, поради което ОДМВР- Разград в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъде осъдено да му заплати такива в общ размер от 305,11 евро /300 евро за адвокатско възнаграждение и 5,11 евро за държавна такса/. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждене не е направеното възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът