Решение № 906 от 7.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1704/2025 г.

Предмет на делото са предявените от УНИВЕРСИТЕТСКА СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ (УСБАЛАГ) „СЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК 160044550 срещу ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ АКСИОМ“ АД, ЕИК 131039664, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 127 822, 97 евро (250 000 лв.), представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“ във връзка с (ЗП) № 241320008/28.03.2024г. за заплатеното от ищеца като възложител на дейности по лечение на пациента П.Г.Ц., които са осъществени от служител на ищеца при нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, в полза на близките на пациента, обезщетение за претърпени от последните неимуществени и имуществени вреди, в изпълнение на постигната спогодба (извънсъдебно споразумение) от 23.05.2025 г., одобрено от застрахователя, евентуално сключено със знанието и съгласието на негов представител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът основава претенцията си с твърденията, че между него и ответника е бил сключен застрахователен договор за професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия, обективиран в застрахователна полица (ЗП) № 241320008, с която е застрахована професионалната отговорност на медицински персонал по приложен списък в три групи, наброяващи общо 154 души. Договорен е период на застрахователно покритие от 01.04.2024 г. до 31.03.2025 г. при застрахователна премия от 22 679, 83 лева, която била платена изцяло от ищеца на 29.03.2024 г. Застрахователното покритие на този договор обхващало причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, причинени виновно на пациент при или по повод изпълняване на медицинската професия на застрахования, както и съответните разходи, лихви, разноски съгласно Кодекс за застраховането (КЗ), свързани с извънсъдебното и съдебно уреждане на претенцията. Покритието на отговорността за лечебното заведение като ЮЛ е: за едно събитие - 250 000 лева, а за срока на застраховката - 500 000 лева. В застрахователната полица било посочено, че при настъпване на обстоятелства, които биха могли да доведат до претенция, застрахованият е длъжен не по-късно от 7 работни дни да уведоми застрахователя. Съгласно същата полица, дължимите застрахователни обезщетения се изплащат въз основа на съдебно решение или на основание доброволно споразумение между страните по застрахователния договор и увреденото лице(а) и съгласно договорените ред, условия и срок, посочени в същата полица, Общите условия за застраховка „Професионална отговорност“ и Специалните условия за застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“. Ищецът твърди, че в срока на действие на застрахователния договор, на 10.02.2025 г. е получил покана за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от близки на пострадалия пациент П.Ц., а именно: Г.П.К., С.Т..Т., действащ лично, както и в качеството си на настойник на Н.С.Т.-поставен под пълно запрещение. Сочи, че пациентката Ц. е била лекувана в болницата, където е извършена лапароскопска хистеректомия, но впоследствие поради усложнения е приета в друго лечебно заведение, където е починала на 24.09.2024 г. В поканата се съдържали подробни аргументи за допуснато тежко нарушение на медицинските стандарти и правила на добра медицинска практика при лечението на госпожа Ц. от страна на служител на ищеца, довели до смъртта . С тази покана било изложено, че от смъртта на пациента нейните близки търпят значими вреди и е отправено искане за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева на всеки от подателите на поканата в 14-дневен срок. С оглед условията по процесната полица, на 12.02.2025 г. ищецът е уведомил ответника-застраховател за обективираните претенции - посредством електронно съобщение, изпратено от пълномощник - адв. М.Г.Ш. до имейл office@axiom-jsc.com. В същото било посочено, че болницата възнамерява да преговаря с наследниците на починалата пациентка и да уреди по извънсъдебен ред възникналия спор, включително е отправена покана до застрахователя за участие в бъдещите преговори. Ищецът заявява, че към имейла е приложена като прикачен файл поканата на наследниците на починалата пациентка. В същия ден бил получен бланкетен отговор от застрахователя с приложена типова форма на претенция за попълване, касаеща медицински разходи. Ищецът сочи, че в отговор на този имейл, адв. Ш. е подканила ответника да се запознае подробно с изпратената покана и да не изпраща на нея или на доверителя неотносими към застрахователния договор документи. Съгласно твърденията на ищеца, след последваща комуникация се стигнало до провеждането на среща между негови представители, такъв на ответника и на пострадалите близки на пациента, която се състояла на 31.03.2025 г. На тази среща било постигнато съгласие за сключване на споразумение между трите страни, като ответникът бил представляван на нея от пълномощника си адв.С.. Представителят на ищеца адв. Ш. поела ангажимента да изготви и изпрати на останалите участници в срещата проекта на спогодба. След изпращането на изготвената спогодба на 01.04.2025 г. и проведена електронна комуникация с адв. С., от страна на последния била изразена позицията на представляваното от него застрахователно дружество, че е съгласно да поеме изплащането само на сумата от 130 000 лв., на което адв. Ш. е отговорила, че това предложение е неприемливо. Въпреки последващите покани до представителите на ответника да дадат отговор относно спогодбата, такъв не бил даден, а въпреки, че били известени за това, че споразумението с близките на пациента ще бъде подписано на 23.05.2025 г. застрахователното дружество не изпратило представител за подписване на спогодбата. В изпълнение на сключеното споразумение ищцовото дружество е заплатило на близките на пациента на 28.05.2025 г. обезщетение в общ размер на 330 000 лв. Предвид изложеното, ищецът сочи, че на основание чл. 435 КЗ има правото да получи застрахователното обезщетение в размер на 250 000 лв. от ответното дружество, като застрахован, който е удовлетворил увредените лица. Заявява, че спогодбата е била сключена със знанието и съгласието на представител на застрахователя, поради което на основание чл. 434, ал. 2 КЗ тя обвързва ответника. Освен това сочи, че спогодбата е била одобрена по смисъла на чл. 434, ал. 1 КЗ от застрахователя с конклудентни действия. Претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (02.09.2025г.) до изплащане на задължението. В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника. С него предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответникът сочи, че не е страна по извънсъдебното споразумение от 23.05.2025 г., сключено между лечебното заведение и наследниците на починалата П.Г.Ц., както и че не е подписал споразумението, не е приел договорките между страните касаещи изплащане на парични репарации на родствениците на починалата пациентка за причинени неимуществени вреди, поради което то не може да му се противопостави, нито го обвързва. Сочи, че липсва ликвидационен акт по силата на който да е одобрил сключеното споразумение и да се е съгласил с посочените в него суми за обезщетения по така предявената застрахователна претенция. На следващо място ответникът твърди, че ищцовата болница е била зле представлявана при сключване на споразумението и платените парични компенсации на Г.П.К., С.Т..Т. и Н.С.Т. са прекомерно завишени и не кореспондират на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сключеното споразумение е във вреда на лечебното заведение, и цели да се навреди на застрахователя, който да удовлетвори болницата като краен платец. Според ответника, представляващите лечебното заведение са сключили споразумението и са платили обезщетенията на наследниците на пациентката, защото са били наясно, че ще ангажират отговорността на застрахователя по процесната застрахователна полица „Професионална отговорност“, от която ще реимбурсират сторения разход. В тази връзка се сочи, че споразумението за извънсъдебно плащане е било сключено без да има дори извършена проверка на лечебното заведение от Изпълнителна агенция „Медицински Надзор“, Министерство на здравеопазването или от РЗОК- Пловдив или друг контролен орган. Сочи, че не са представени никакви документи за извършени проверки по случая, нито има данни за наложена санкция на лекаря или лекаритеслужители на болницата, които са отговорни за допуснатата според работодателя им лекарска грешка. Няма и данни за образувано досъдебно производство или наказателно дело срещу виновния извършител на медицинския деликт за понасяне на наказателна отговорност, или дори за наложена административна санкция по отношение на същия. Ответникът възразява, че няма данни лечебното заведение да е установило характерът на личните отношения между тримата наследници и починалата пациентка, за да се прецени колко интензивни са били търпените емоционални вреди от тях и в какъв размер следва да се овъзмездят, нито как лечебното заведение е преценило, че в действителност С.Т..Т. е живеел на семейни начала с починалата П.Г.Ц., от кога и колко дълбока е била тяхната емоционална връзка. Навежда твърдението, че към исковата молба не е приложен като доказателство акт за учредяване на настойничество по силата на който „Н.С.Т. да е определен за настойник на С.Т..Т., както и за това настойникът С.Т..Т. да е превел в 7 дневен срок получената парична сума от 110 000 лв. по лична банкова сметка на Н.С.Т.“. Предвид това с оглед изискването на чл. 165, ал. 3 СК счита, че няма никаква гаранция, че платеното обезщетение на Н.Т. изобщо ще бъде получено от него и ще изпълни репарационните си функции. В тази връзка ответникът намира, че при липсата на отчетна сделка между настойника и поставения под запрещение, превода на обезщетението за Н.Т. по сметката на настойника му представлява лошо, неточно и увреждащо интересите на запретения действие, като сумата за обезщетението не е достигнала до крайния получател. Заявява, че в случая следва да се прилага правилото посочено в чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, според което; „Когато увреденото лице не е навършило пълнолетие или е лице, което е поставено под запрещение, застрахователното обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице“. След като болницата е извършила репарационно плащане, с цел компенсиране на неимуществени вреди на поставен под запрещение, тя е следвало да заплати директно по лична банкова сметка на това лице. Затова след като се е отклонила от това изискване, болницата е платила неточно, а на това основание няма регресни права срещу застрахователя. Ответникът счита, че по отношение на лечението на пациента Ц. в ищцовата болница са били спазени всички правила и добри клинични практики при лечението, като в случая рискът от проваляне на медицинските усилия, изпълнени в нормативно установения и дължим обем, се носи от пациента, а не от лекаря. В случая липсвало нарушение на дължимата професионална лекарска грижа, а то е условие, без което не може да настъпи вредоносният резултат, за който лечебното заведение да бъде отговорно като работодател на лекарите в болницата. В тази връзка оспорва вината и противоправността на действията на лекарския персонал на лечебното заведение, както и причинната връзка между техните действия и настъпилия резултат. Навеждат се и други неотносими към предмета на спора възражения касаещи липсата на медицински деликт. Ответното дружество оспорва претенцията и по размер поради прекомерното завишаване на претендираното обезщетение, което не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка сочи, че съгласно съдебната практика обезщетението не може да има за цел подобряване стандарта на живот на ищеца или повишаване на материалното му благополучие и счита, че претендираната сума за обезщетение не е обвързана с прилагане на външно проследима система за остойностяване на вредите, с икономически индикатори като минимална работна заплата, покупателна способност, среден доход на глава от населението или с други обективни показатели, които биха могли да се ползват за измерители за стойността на обезщетението въз основа на стандарта на живот в страната и на конкретния социално-икономически статус на ищците. Добавя, че по тази причина в много развити страни, съществували и лимити за обезщетения, като там се прилага принципът за обективна оценка на размера на евентуалния (пропуснат) остатъчен икономически принос на пострадалия. На последно място ответникът в отговора на исковата молба релевира неотносимото към спора възражение за съпричиняване на настъпилите вреди, изразяващо се в късно потърсена медицинска помощ от пациента, довело до сериозно прогресиране на заболяването . От страна на ищеца в срок беше подадена и допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответника и се сочат нови обстоятелства. Ищецът сочи, че е неоснователно твърдението на ответника за нередовност на исковата молба, тъй като в нея са изложени фактическите твърдения, от които ищеца черпи основанието на своя иск - сключено с третите лице споразумение, т.е. спорният предмет на делото, въведен с искова молба, е дали са осъществени предпоставките на чл. 435, във връзка с чл. 434 от КЗ. Ищецът заявява, че са несъстоятелни твърденията на ответника, че исковата молба била нередовна, тъй като не били описани конкретни деяния, съставляващи „лекарска грешка“, както и че не бил посочен конкретен лекар, допуснал „грешката“, защото в производството по установяване на медицински деликт, според практика на ВС и ВКС, не е необходимо да се посочва конкретен медицински специалист, чисто поведение е причина за възникване отговорността по чл. 49 ЗЗД. Ищецът отново обосновава тезата, че с оглед участието на представител на ответника- в подробната писмена комуникация, така и лично с участието на адв. С. в преговорите за сключване на споразумение и липсата на противопоставяне от негова страна, е налице фактическият състав на чл. 434, ал. 2, вр. чл. 435 КЗ. Ищецът намира за невярно твърдението, че бил зле представляван при сключване на договора за спогодба и били постигнати договорки на прекомерно обезщетение, тъй като договорените и платени обезщетения на увредените лица са съобразени със съдебната практика, като са взети предвид обстоятелствата, че един от наследниците на починалата е поставен под запрещение, като неговата майка до смъртта си е полагала непрекъснато грижи за него и връзката помежду им е била много силна, че те са живели в едно домакинство, поради невъзможността на синът да се обслужва самостоятелно. Другият син на пострадалия пациент П. Ц. е диагностициран с „мултиплена склероза“ и също се е нуждаел от помощта на своята майка, имали са изключително близка връзка и са били па практика неразделни. С.Т., от друга страна, е съжителствал близо 20 години с починалата г-жа Ц., живели са и са се грижели са двамата синове съвместно, били са си опора и са имали напълно нормален съвместен живот. Всички тези обстоятелства са били взети предвид при воденето на проговорите и определянето на посочения в споразумението размер на обезщетения, като те се съобразени със съдебната практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Освен състоянието на двамата синове на починалата пациентка, както и продължителността на съжителстването с партньора , при определяне на размера на обезщетението са били взети предвид и младата възраст, както и обстоятелствата, при които е починала тя, шокът от внезапната загуба и отражението върху цялото семейство. Ищецът сочи в допълнителната искова молба, че изложените съображения от застрахователя досежно размера на изплатените обезщетения са ирелевантни, доколкото претенцията в настоящия случай не е за пълния размер на обезщетението, което е заплатено от болницата, а до размера на застрахователния лимит, който е 250 000 лв., т.е много по-нисък от размера на изплатените обезщетения от общо 330 000 лв. Ищецът счита за несъстоятелни аргументите на ответника, че не били сезирани конкретни контролни органи, съответно не били извършени проверки по случая, защото посочените органи нямат компетентност да установяват медицински деликт, а могат само да ангажират и прилагат административнонаказателна отговорност. Правомощията на ИА „Медицински надзор“ са уредени в чл. 76 ЗЛЗ и включват осъществяване на различни по вид дейности, включително и контрол върху качеството на оказваната медицинска помощ. Агенцията обаче може да установява евентуални административни нарушения, но не и да констатира наличие на причинна връзка между евентуално установено нарушение и настъпили вреди за пациент, нито нейните актове са задължителни за съда по отношение на изводите, които прави в тях. Сочи, че НЗОК/РЗОК имат правомощия да извършват контрол върху спазване на договорите, сключени между изпълнител на медицинска помощ и НЗОК, както и да налагат финансови санкции при неизпълнение, но не и да установяват наличието или липсата на медицински деликт. Твърди, че не е бил длъжен в случая да сезира такива органи, като не е имало пречка това да направи застрахователят, ако е смятал, че такива актове биха допринесли за решаването на заведената щета. Ищецът заявява, че в случая за основателността на исковата му претенция е достатъчно да бъде установено, че е изплатил обезщетение като е удовлетворил пострадалите, сключена е била спогодба за това с третите лица, която е била одобрена от застрахователя или е налице фикцията на чл. 434, ал. 2 КЗ. По отношение на възраженията на ответника касаещи липсата на удовлетворение на пострадалото поставено под пълно запрещение лице, ищецът счита, че те касаят вътрешни отношение между поднастойния и настойника, при което аргументите свързани с отношенията им според СК са неоснователни. На следващо място намира, че в случая правилата на Наредба № 49/16.10.2014 г. не намират приложение. В заключение са изложени конкретни фактически твърдения касаещи лечението на покойната П. Ц. в болницата и е наведено твърдението, че в случая са били налице предпоставките за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на лечебното заведение за допуснат медицински деликт, като споразумението е сключено при наличие на основание, а това изключва съществуването на споразумяване във вреда на застрахователя. Счита за несъстоятелно наведеното възражение за съпричиняване от страна на пациента, доколкото тя е била приета в друго лечебно заведение само 6 часа след изписването от болницата на ищеца. В законоустановения срок от страна на ответника постъпи допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който изложените възражения в отговора се поддържат, а в допълнение сочи, че плащания на непълнолетни лица, следва да се извършват единствено и само по тяхна лична банкова сметка с оглед зашита на техните финансови интереси в съдебното производство. Разпореждане с имущество на непълнолетен/малолетен е регулирано от специфични правни норми целящи закрила на финансовите интереси на децата. Твърди, че неслучайно законът въвежда известни ограничения по отношение на действията свързани с техни активи. Разкриването на банкова сметка на непълнолетно лице е просто техническо действие, което родителите могат да осъществяват сравнително бързо и без съществен финансов разход. От тази гледна точка извършено плащане от болницата не по лична банкова сметка на децата не намира уместно оправдание. Поради това на основание чл. 26. ал. 1, предл.1 (противоречие със закона), предл. 2 (заобикаляне на закона) и предл. 3 (накърняване на добрите нрави) от ЗЗД възразява, че сключеното между ищеца и наследниците на починалата пациентка споразумение, в частта му относно договорката плащането да се извърши по сметка па настойника, а не по лична банкова сметка на двете деца на г-жа П. Ц., е нищожно. Ответникът твърди, че болницата е платила обезщетенията, които търси от застрахователя (до размера от 250 00 лв.) в нарушение на императивните правила на СК (чл. 165, ал. 3 СК , чл. 171, ал. 4 СК и чл. 17 от Наредба 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Плащане извършено не по сметката детето води до заобикаляне на закона и по специално на особеното охранително производство по чл. 130, ал. 3 СК, който предвижда, че извършването на действия на разпореждане с влогове принадлежащи на детето, се допуска само с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. В случая този ред според ответника, макар лицето Н.С.Т. да е пълнолетно, но поставено под пълно запрещение, се заобикалял. Предвид така оспореното плащане, ответникът счита, че то не може да обвърже застрахователя, защото страда от съществен порок и в последствие можело да се оспори от непълнолетния, който можело да не получи нищо от тези суми. Ответникът счита, че бездействието на болницата до момента и премълчаването на случая пред контролните органи не е съвсем в реда на нещата и това поведение не е невинно, неукоримо и без правни последици за ищеца. Счита, че житейската и правната логика следва да съвпадат, а в случая те чувствително се разминават, защото твърдение в искова молба, че твой служител (непосочен изрично) е причинил медицински деликт, е равносилно на признание, че същият този (анонимен служител) с който си в трудови правоотношения като негов работодател, е действал в нарушение на медицинските правила и стандарти, а когато това поведение причинява смърт, то е и състав на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. В съдебно заседание ищецът се представляваше от пълномощника си адв.М., който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя му и разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, доколкото по делото е проведено едно открито съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства. Ответникът беше представляван в съдебно заседание от адв.С. и адв.С., които оспорват предявените искове, молят съдът да ги отхвърли като неоснователни и да присъди в полза на доверителя им разноските по делото. Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: С доклада по делото съдът обявил за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална отговорност“ по силата на процесната застрахователна полица; че застрахователното правоотношение между страните е съществувало в периода от 01.04.2024 г. до 31.03.2025 г.; че ищецът е извършил плащане на сумата в размер на 220 000 лв. в полза на С.Т. и сумата от 110 000 лв. в полза на Г.К., както и, че водената кореспонденция по електронна поща приложена по делото е със съдържанието, което е отразено в самата нея и е описано в исковата молба. Спорните факти между страните се концентрират върху дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение от застрахователя- ответник, както и неговият размер. Видно от приетата като писмено доказателство по делото полица № 241320008 застрахователното обезщетение включва имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, причинени виновно на пациент при или по повод изпълняване на медицинска професия от застрахования, както и съответните разходи, лихви и разноски съгласно КЗ, свързани с извънсъдебното или съдебното разрешаване на претенцията. Лимитите са уредени като такива за едно събитие от 250 000 лв., а за целия период на застраховката 500 000 лв. Предвидено е, че застрахователното обезщетение се плаща въз основа на съдебно решение или доброволно споразумение между страните, а според приложимите към полицата общи условия такова споразумение, сключено между застрахования и увреденото лице/неговите наследници ще има сила за застрахователя, само ако го е одобрил предварително. По делото се установи, че на 10.02.2025 г. лечебното заведение е получило покана за доброволно плащане на неимуществени вреди от Г.К. (син), С.Т. (съпруг) и Н.Т. (син) - наследници на починалата пациентка П. Ц.. От медицинската документация се установява, че пациентката е лекувана в болницата- ищец, където е извършена лапароскопска хистеректомия, вследствие на която поради усложнения е приета в друго лечебно заведение, където е починала на 24.09.2024 г. Леталният изход е настъпил според ищеца поради допуснато тежко нарушение на медицинските стандарти и правила на добра медицинска практика при лечението на пациентката от страна на служител на болницата, довели до смъртта на пациента. Това се подкрепя както от представеното становище на управителя на болницата в етапа на преговорите, така и от представената медицинска документация на пациентката П. Ц.. Според отправената покана от наследниците на починалата пациентка те претендират заплащане на обезщетение от болницата за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева на всеки един от тях. По отношение на легитимацията на един от наследниците – Н.Т. (син на починалата П. Ц.), по делото като доказателство е приет заверен препис от решение на ОС – Пазарджик от 17.05.2021 г. по гр.д. № 133/2021 г., с което последният е бил поставен под пълно запрещение и за негов настойник е определен С.Т.. Във връзка с водените между страните преговори за доброволно уреждане на спора по делото беше приета имейл кореспонденция, от която се установява, че на 12.02.2025 г. упълномощеният представител на УСБАЛАГ „Селена“ ЕООД – адв. М. Ш., е уведомила ЗК „Аксиом“ АД за отправената от наследниците на починалата пациентка претенция за обезщетение и е отправила покана за участие на застрахователя в извънсъдебни преговори с цел постигане на споразумение. Първоначално от страна на застрахователя е бил изпратен формуляр, който според адв. Ш. не е относим към конкретната застраховка, след което дружеството я е уведомило, че преписката е изпратена на отдел „Ликвидация“. С последваща кореспонденция адв. Ш. неколкократно е настоявала за своевременна обратна връзка, като е посочила, че лечебното заведение желае спорът да бъде уреден извънсъдебно и е предоставила изрично пълномощно за водене на преговорите. От своя страна ЗК „Аксиом“ АД е заявило, че ще предостави становище и ще участва в бъдещи преговори след запознаване с медицинската документация по случая, като е изискало представянето на допълнителни документи. В изпълнение на това искане адв. Ш. е изпратила наличната медицинска документация, включително становище на лечебното заведение, епикризи, аутопсионен протокол, удостоверение за наследници и акт за смърт, като изрично е отбелязала, че не може да представи поисканото съдебно решение, тъй като именно целта на преговорите е да бъде избегнато съдебно производство. От последващата кореспонденция, се установява, че след това застрахователят е определил за свой представител по водените преговори адв. М. С., между страните е била организирана среща с участието и на пълномощниците на наследниците на починалата пациентка, на която е постигнато съгласие да бъдат проведени преговори за извънсъдебно уреждане на спора и адв. Ш. да изготви проект на споразумение. В хода на последвалите преговори лечебното заведение е предложило изплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв., докато от страна на застрахователя, чрез адв. С., е било направено насрещно предложение за изплащане на 130 000 лв., поради което не е било постигнато съгласие относно размера на обезщетението и споразумение не е било подписано. Видно от изготвеното от адв. Ш. споразумение, сключено между наследниците на починалата пациентка и лицето, което е живяло с нея на семейни начала Г.К., С.Т. и Н.Т. и УСБАЛАГ „Селена“, в него е уговорен размер на обезщетението от по 110 000 лева за всеки от тях. В изпълнение на споразумението лечебното заведение е превело по банкови сметки на С.Т. на 28.05.2025 г. сумата от 220 000 лв. (в лично качество и като настойник на Н.Т.) и на Г.К. сумата от 110 000 лв. на 27.05.2025 г. От показанията на свидетела адв. М. Ш. се установи, че в началото на 2024 г., в качеството си на правен консултант на „СЕЛЕНА“ ЕООД по въпроси, свързани със здравното и медицинското право, е била ангажирана във връзка с отправена от наследниците на починала пациентка извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Ръководството на лечебното заведение изразило желание спорът да бъде разрешен доброволно, без да се стига до съдебно производство, с оглед социалното положение на наследниците и преценката, че лекуващият лекар е допуснал пропуск при лечението, поради което вече не работел в лечебното заведение, както и стремежът да бъде запазена репутацията на болницата. В тази връзка на свидетеля били предоставени документите по действащата застраховка „Професионална отговорност“, като тя уведомила застрахователя за предявената претенция. По думите комуникацията със застрахователя протекла трудно, като първоначално били изисквани документи, неотносими към конкретната застраховка, а впоследствие, въпреки многократните напомняния и изпращането на допълнителни документи, продължително време не бил получаван отговор. След това тя била уведомена от служител на „АКСИОМ“ АД, че дружеството ще бъде представлявано от адв. М. С., чиито координати били предоставени, поради което тя организирала тристранна среща между представители на лечебното заведение, наследниците на починалата пациентка и адв. С.. По време на срещата били обсъдени възможностите за доброволно уреждане на спора, като страните се съгласили, че първоначално заявеният размер на претенцията е завишен, обсъждани били критериите за определяне на справедливо обезщетение, включително съдебната практика по сходни казуси, а разговорите протекли в добронамерен тон, без противопоставяне от страна на адв. С.. Постигнато било съгласие свидетелката да изготви проект на споразумение, който след уточняване на размера на обезщетението да бъде обсъден от страните. След срещата адв. С. поискал да бъде изготвено и изпратено подробно медицинско становище относно обстоятелствата, довели до смъртта на пациентката, с оглед предстоящото разглеждане на въпроса от Съвета на директорите на застрахователя. Свидетелят организирала изготвянето на исканото становище, изпратила го, както и проекта на споразумение, но не получила бележки по съдържанието му. След период на липса на комуникация получила електронно съобщение, в което било заявено, че Съветът на директорите е съгласен да бъде подписано споразумение, но за по-ниска сума от обсъжданата между страните, като мотив за това били посочени липсата на признание от страна на лекаря за допусната лекарска грешка. Свидетелят заявява, че подобно изискване не произтичало от общите условия на застраховката и било практически неизпълнимо, поради което оспорила основателността му. Впоследствие застрахователят започнал да изисква и съдебно решение, установяващо лекарска грешка, както и акт на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, въпреки че целта на водените преговори била именно спорът да бъде разрешен извънсъдебно и без провеждане на проверки от контролните органи. Свидетелят сочи, че многократно е изпращала напомнителни електронни писма, но не е получила мотивирани отговори, нито ликвидационен акт, като поради забавената и според нея некоректна комуникация впоследствие бил сезиран и компетентният надзорен орган. След определяне на дата за подписване на споразумението тя изпратила окончателния му проект, поканила застрахователя да го подпише или да изпрати свой представител за подписването му, но такова подписване не последвало. Адвокат Ш. заявява още, че не е имала съмнения относно представителната власт на адв. С., тъй като писмено при имейл кореспонденцията била уведомена от „АКСИОМ“ АД, че той ще представлява дружеството, всички срещи и кореспонденция били осъществявани чрез него, а от съдържанието на комуникацията останала с впечатление, че той участва в обсъжданията в Съвета на директорите. Посочва също, че управителят на лечебното заведение бил своевременно информиран за предложението на застрахователя за изплащане на по-ниско обезщетение, като ръководството на болницата не разбирало защо при наличието на повисок застрахователен лимит се предлага само частично удовлетворяване на претенцията и настоявало обезщетението да бъде изплатено в рамките на застрахователното покритие. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 435 КЗ. За неговото уважаване следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, покриващо процесното застрахователно събитие; удовлетворяване на увредените лица от страна на застрахования; сключена спогодба, която е одобрена от застрахователя или е постигната със знанието и съгласието на негов представител по смисъла на чл. 434, ал. 2 КЗ; както и извършеното плащане да попада в пределите на застрахователната сума и покритието по договора. По делото не се спори, а и от представената застрахователна полица № 241320008/28.03.2024 г. се установява, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“, действащо за периода от 01.04.2024 г. до 31.03.2025 г., през който безспорно е настъпило процесното застрахователно събитие – смъртта на пациентката П. Ц. на 24.09.2024 г. Не се спори още, че застрахователната премия е била заплатена изцяло и застрахователният договор е бил в сила към този момент. От представения по делото списък на застрахованите лица, представляващ приложение към процесната полица, се установява, че д-р Спас Патишанов, участвал в извършената на пациентката операция, фигурира под № 150 като застраховано лице. Следователно лицето, чието поведение е поставено в основата на ангажираната впоследствие гражданска отговорност на лечебното заведение, попада в кръга на лицата, чиито професионални действия са предмет на застрахователното покритие. От съдържанието на процесната полица и приложимите към нея общи и специални условия се установява още, че предмет на застрахователното покритие са имуществените и неимуществените вреди, настъпили вследствие на телесно увреждане или смърт, причинени виновно на пациент при или по повод упражняване на медицинската професия, както и разноските, лихвите и разходите по извънсъдебното или съдебното уреждане на претенцията. В случая предявената към лечебното заведение претенция от наследниците именно се основава на твърдения за причинена смърт на пациент вследствие на нарушение на медицинските стандарти при осъществяване на лечебната дейност от служител на болницата, поради което процесното събитие попада както във времевия обхват, така и в предметния обхват на застрахователното покритие. Процесната застраховка не покрива единствено личната отговорност на конкретния лекар, а гаранционно-обезпечителната отговорност на лечебното заведение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана например в Решение № 83/22.06.2022 г. по гр. д. № 4539/2021 г., I г. о., когато договорът за застраховка „Професионална отговорност“ е сключен от лечебното заведение в изпълнение на задължението му по чл. 189 ЗЗ, застрахователното покритие обхваща не само прякото поведение на конкретния медицински специалист (лекар), но и гаранционнообезпечителната отговорност на работодателя (лечебното заведение) по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от неговите служители при или по повод изпълнение на възложената работа. Това разрешение произтича от естеството на отговорността по чл. 49 ЗЗД, която представлява отговорност за чужди виновни действия и следва съдбата на отговорността на непосредствения причинител. Следователно след като болницата е удовлетворила увредените лица поради ангажиране на собствената гаранционно-обезпечителна отговорност за действията на застрахования лекар, тя има качеството на застрахован по смисъла на процесния договор и разполага с правото по чл. 435 КЗ да търси от застрахователя възстановяване на изплатеното обезщетение в рамките на договорения лимит. По делото безспорно се установява и изпълнението на задължението на застрахования за своевременно уведомяване на застрахователя. Поканата от наследниците на починалата пациентка е получена от лечебното заведение на 10.02.2025 г., а още на 12.02.2025 г., т.е. в рамките на предвидения в договора срок, чрез упълномощения си представител адв. М. Ш. ищецът е уведомил ответното дружество за предявената претенция, изпратил е самата покана и изрично е заявил намерението си спорът да бъде разрешен извънсъдебно, като е поканил застрахователя да участва в бъдещите преговори. От този момент нататък ответникът е бил непрекъснато информиран за развитието на случая и активно е участвал в процеса по обсъждане на възможностите за доброволното му уреждане. Съгласно чл. 434, ал. 1 КЗ спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования, имат действие за застрахователя само ако последният ги одобри. Законодателят обаче е предвидил и специалната хипотеза на ал. 2 на същата разпоредба, съгласно която спогодба, постигната със знанието и съгласието на представител по чл. 430, ал. 3 КЗ, се счита одобрена от застрахователя. Следователно за възникване на правото по чл. 435 КЗ не е необходимо застрахователят непременно да бъде страна по самото споразумение или да го подпише лично, когато от доказателствата по делото се установява, че е бил своевременно уведомен за водените преговори, участвал е в тях чрез свой представител и е формирал воля относно условията, при които е съгласен спорът да бъде уреден извънсъдебно. От представената по делото имейл кореспонденция се установява, че инициативата за започване на преговори за доброволно уреждане на възникналия спор е изхождала от лечебното заведение чрез адв. М. Ш.. Още с първото уведомление от 12.02.2025 г., изпратено до ответното дружество непосредствено след получаване на поканата от наследниците на починалата пациентка, застрахователят е бил уведомен не само за настъпилото събитие, но и за намерението на лечебното заведение да проведе извънсъдебни преговори с увредените лица, като изрично е бил поканен да участва в тях. Вместо да възрази срещу подобен способ за уреждане на спора или да заяви, че няма да участва в преговорния процес, ответното дружество е започнало кореспонденция по случая, изискало е представяне на допълнителни документи, уведомило е, че преписката е изпратена на отдел „ликвидация“ на застрахователното дружество, а впоследствие изрично е заявило, че ще предостави становище и ще участва в бъдещи преговори след запознаване с медицинската документация. Това поведение, разгледано в неговата последователност, сочи, че още в началния етап застрахователят не се е противопоставил на извънсъдебното уреждане на спора, а напротив – приел е да участва в него след извършване на необходимата вътрешна проверка. В изпълнение на изисканите документи ищецът е представил цялата налична медицинска документация, включително становище на лечебното заведение относно настъпилите усложнения, епикризи, аутопсионен протокол, удостоверение за наследници и др., като единствено е посочил, че не разполага със съдебно решение, тъй като именно целта на започналите преговори е да бъде избегнато воденето на съдебно производство. От събраните доказателства се установява още, че впоследствие комуникацията от името на застрахователя е осъществявана чрез адв. М. С., чиито координати са били предоставени на адв. Ш. именно от служител на ответното дружество. Последният е участвал лично в организираната тристранна среща между представителите на лечебното заведение, наследниците на починалата пациентка и техните процесуални представители, проведена на 31.03.2025 г., по време на която са били обсъждани възможностите за доброволно уреждане на спора. Както се установява от свидетелските показания на адв. Ш., така и от последващата имейл кореспонденция, именно на тази среща е било постигнато съгласие да бъде изготвен проект на споразумение, като страните са обсъдили принципната възможност спорът да бъде разрешен извънсъдебно и са приели проектът да бъде изготвен от представителя на лечебното заведение и изпратен за становище на останалите участници в преговорите. Съдът не споделя възражението на ответника, че участието на адв. С. не може да бъде противопоставено на застрахователя поради липсата на изрично пълномощно за сключването на споразумението. Действително такова не е представено, но в случая съвкупната преценка на доказателствата води до категоричен извод, че адв. С. е действал именно като представител на ответното дружество при водените преговори. На първо място, именно служител на застрахователя (г-жа Н.П.) е уведомил адв. Ш., че адв. С. ще представлява дружеството по конкретната преписка, като е предоставил неговите координати за осъществяване на последващата комуникация (имейл адрес и телефонен номер). На следващо място, след този момент цялата кореспонденция относно водените преговори е осъществявана именно чрез него, без ответникът някога да е оспорил представителната му власт или да е уведомил ищеца, че преговорите се водят от лице без пълномощно. Наред с това от съдържанието на разменените електронни съобщения се установява, че адв. С. е бил запознат с вътрешното движение на преписката при ответника, уведомявал е останалите участници в преговорите за предстоящите заседания на Съвета на директорите, съобщавал е резултатите от обсъжданията в този орган, както и предложенията, които дружеството възнамерява да направи относно размера на обезщетението. Подобна информираност относно вътрешните решения на застрахователя обективно би била невъзможна, ако той не участваше в процеса именно като негов представител. Към същия извод водят и показанията на свидетелката адв. Ш., които съдът кредитира като логични, последователни и намиращи опора в останалите доказателства по делото. От тях се установява, че през цялото времетраене на преговорите тя не е имала никакво основание да се съмнява, че адв. С. представлява ответното дружество, доколкото именно той е посочен като лице за контакт, той е участвал във всички обсъждания, давал е указания за представяне на допълнителни документи, искал е изготвянето на медицинско становище за нуждите на Съвета на директорите и никога не е заявил, че няма представителна власт или че решенията следва да бъдат взети от друго лице. Обстоятелството, че адв,С. е участвал в преговорите като представител на ответника е и предственият Договор за абонаментно обслужване от 01.06.2022г. по силата на който той е поел задължението да осъществява юридически консултации на ответното дружество във връзка с цялостната му дейност. В производството по делото не се установи обаче, ответното дружество да е одобрило подписаното на 23.05.2025 г. споразумение в неговия окончателен вид, доколкото същото не е подписано от представител на застрахователя, нито е представен изричен ликвидационен акт или друг документ, съдържащ недвусмислено волеизявление, че ответникът приема всички договорени между лечебното заведение и наследниците условия, включително и окончателния размер на обезщетението. Това обаче не означава, че застрахователят изобщо не е формирал воля по отношение на извънсъдебното уреждане на възникналия спор. Напротив, от цялостното му поведение в хода на преговорите се установява, че той последователно е участвал в процеса по обсъждане на възможността спорът да бъде разрешен без водене на съдебно производство. Ответникът не само е бил своевременно уведомен за започналите преговори, но е приел да участва в тях, изискал е представяне на допълнителна медицинска документация, определил е свой представител, който да води комуникацията с останалите участници, изпратил е същия на организираната тристранна среща, обсъждал е размера на дължимото обезщетение на заседание на Съвета на директорите и чрез своя представител е отправял конкретни предложения относно условията, при които би приел спорът да бъде уреден доброволно. Нито в електронната кореспонденция, нито при проведените срещи се установява ответникът да е възразил срещу самата възможност за сключване на извънсъдебна спогодба. Напротив, цялото му поведение сочи, че е приемал подобен способ за уреждане на претенцията, като несъгласието му е било ограничено единствено до размера на обезщетението. В тази насока показателно е и обстоятелството, че след изготвяне на проекта на споразумение от адв. Ш. ответникът не е направил възражения относно съдържащите се в него клаузи, начина на разпределяне на обезщетенията между наследниците, механизма на плащане или останалите договорени условия. От страна на неговия представител не са били предложени редакции, изменения или допълнения по проекта, нито е било заявено, че дружеството не приема извънсъдебното уреждане като способ за приключване на спора. Единственото изразено несъгласие касае размера на обезщетението, който след обсъждане от Съвета на директорите е определен на 130 000 лв. до който размер е формирано съгласие със споразумението, а за сумата от над 130 000 до 330 000 лв. е изразено несъгласие с проекта за споразумение. Именно това обстоятелство има съществено значение за правилното приложение на чл. 434 КЗ. Разпоредбата на чл. 434 КЗ не изисква съгласието на застрахователя да бъде изразено единствено чрез подписване на окончателната спогодба, а застрахователят да е одобрил постигнатото между застрахования и увреденото лице съгласие. Когато преговорите се водят чрез негов представител — това одобрение може да бъде изведено и от поведението на същия в рамките на преговорния процес. В случая от всички събрани доказателства се установява, че представителят на ответника не е възразил срещу основанието на претенцията, не е оспорил възможността тя да бъде удовлетворена извънсъдебно и не е отказал участие в преговорите. Напротив, активно е участвал в тях и е направил конкретно предложение относно размера на обезщетението, което представлява израз на формирана воля на представляваното от него дружество относно обема на поеманото задължение, каквато е била тази изразена от Съвета на директорите на ответното дружество. Следователно съдът намира, че по отношение на сумата от 130 000 лв. е налице съвпадане между волята на застрахования и тази на застрахователя за доброволно уреждане на спора. Именно до този размер е постигнато съгласие в хода на проведените преговори, като липсват доказателства ответникът впоследствие да е оттеглил или изменил направеното предложение. Обратно, за разликата над този размер такова съгласие не се установява. От представената кореспонденция се установява, че лечебното заведение е настоявало за изплащане на по-високо обезщетение, докато ответникът последователно е поддържал становището, че е съгласен да участва в извънсъдебното уреждане единствено до размера от 130 000 лв. Следователно липсва съвпадане на насрещните волеизявления относно останалата част от претенцията, поради което не може да се приеме, че спогодбата в този й обем е одобрена по смисъла на чл. 434 КЗ. Не може да бъде споделено и разбирането на ищеца, че липсата на последващи възражения срещу окончателния проект на споразумение представлява мълчаливо съгласие за изплащане на пълния размер на обезщетението от 250 000 лв. Подобен извод би противоречал както на съдържанието на проведените преговори, така и на изрично заявената от представителя на ответника позиция, че дружеството приема обезщетение в по-нисък размер. След като съгласието на застрахователя е било ограничено до определена сума, съдът не може чрез тълкуване да разшири обема на това съгласие извън действително изразената воля. Ето защо съдът приема, че предпоставките на чл. 434, ал. 2 във връзка с чл. 435 КЗ са налице единствено до размера на 130 000 лв., доколкото именно в тази част е установено знанието и непротивопоставянето на представителя на застрахователя за извънсъдебното удовлетворяване на претенцията. За разликата до претендираните 250 000 лв. подобно съгласие не е доказано, поради което в тази част искът се явява неоснователен. Неоснователни са и релевираните от ответника възражения за нищожност на извънсъдебното споразумение, наведени едва с допълнителния отговор на допълнителната искова молба. Съгласно чл. 367, ал. 2, т. 5 ГПК ответникът следва да изложи с отговора на исковата молба всички възражения срещу предявения иск, а съгласно чл. 370 ГПК след изтичане на срока за отговор страните не могат да сочат нови възражения, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая процесното извънсъдебно споразумение е било представено още с исковата молба и е едно от основните доказателства, на които ищецът основава претенцията си. Следователно всички възражения относно неговата действителност е следвало да бъдат наведени още с първоначалния отговор на исковата молба. Вместо това едва с допълнителния отговор ответникът е релевирал възражения за нищожност на клаузата относно начина на изплащане на обезщетението на поставения под пълно запрещение Н.Т., като се е позовал на чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД – противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Доколкото тези възражения представляват възражения по съществото на спора, за тях намира приложение преклузията по чл. 370 ГПК и съдът не дължи произнасяне по тях, освен доколкото се касае до основания за нищожност, произтичащи от нарушение на императивна правна норма, за които съдът следи служебно. В тази насока съдът съобразява задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които гражданският съд е длъжен служебно да обсъди нищожността на сделката единствено когато тя произтича пряко от съдържанието на договора или от събраните по делото доказателства и се основава на нарушение на императивна материалноправна норма или на добрите нрави. Извън тези случаи действат правилата на процесуалната преклузия. Дори обаче възражението да бъде разгледано по същество в рамките на служебната проверка, същото се явява неоснователно. По делото е представено влязло в сила решение на Окръжен съд – Пазарджик, с което Н.Т. е поставен под пълно запрещение, като за негов настойник е определен С.Т.. Следователно към момента на сключване на извънсъдебното споразумение именно С.Т. е бил законният представител на поставеното под запрещение лице и е упражнявал всички негови гражданскоправни права и задължения в това си качество. Неоснователно е възражението на ответника, че изплащането на договореното обезщетение по банкова сметка на настойника вместо по банкова сметка с титуляр поставеното под запрещение лице води до нищожност на споразумението. Разпоредбите на СК, уреждащи настойничеството, не съдържат забрана законният представител да получи паричната престация от името на поставения под запрещение, нито предвиждат подобно плащане като основание за недействителност на сделката. Евентуални нарушения при последващото управление или разходване на получените средства биха касаели единствено вътрешните отношения между настойника и поставеното под запрещение лице и биха могли да обусловят отговорност на настойника по реда на Семейния кодекс, но не и недействителност на основанието, въз основа на което плащането е извършено. Неоснователно е и позоваването на чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Цитираната разпоредба урежда специален ред за изплащане на обезщетения по задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ и „Злополука“, който е неприложим към процесната имуществена застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“. Разширително тълкуване на приложното поле на тази специална наредба е недопустимо. Следва да се отчете още, че в случая застрахователят не е страна по вътрешното правоотношение между настойника и поставения под запрещение. Предмет на настоящото производство е единствено дали ищецът е удовлетворил увредените лица по смисъла на чл. 435 КЗ. По делото безспорно се установява, че лечебното заведение е изпълнило поетото със споразумението задължение чрез превеждане на сумата от 220 000 лв. по банковата сметка на С.Т., който едновременно е кредитор в лично качество като наследник на починалата и законен представител на Н.Т. като негов настойник. Следователно задължението на лечебното заведение е изпълнено спрямо лицето, което към момента е било оправомощено да получи престацията от името на поставения под запрещение, поради което не е налице противоречие с императивна правна норма, нито заобикаляне на закона или накърняване на добрите нрави. Ето защо съдът намира, че възраженията за нищожност не могат да обосноват извод за недействителност на извънсъдебното споразумение и не препятстват възникването на правото на застрахования по чл. 435 КЗ. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството съразмерно уважената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, такива са претендирани в общ размер от 12 017 евро, от които 7 669,38 евро за адвокатско възнаграждение, 4 348,54 евро за държавни такси, от които следва да се присъдят общо 6 248,84 евро. На ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, според който те са в размер от 8 988, 80 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение. По делото е релевирано своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Съдът, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от адв. М. С. процесуални действия и явяването му в едно съдебно заседание, счита, че претендираното адвокатско възнаграждение от 8 988, 80 евро с ДДС е прекомерно, но може да се намали само до 7 669,38 евро с ДДС, какъвто е размерът на заплатено на процесуалният представител на насрещната страна възнаграждение. Така в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3681,30 евро. Мотивиран от гореизложеното, съдът