Решение № 44 от 12.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1519/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.109 и чл.52 от ЗС. Постъпила е въззивна жалба от С. Г. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв.Г. Ю., против Решение № 906/03.03.2025г., постановено по гр.д.№ 4761/2023г. на Районен съд - Пловдив, XVII гр.с., с което са отхвърлени предявените от него против В. Т. И., ЕГН - ••••••••••, и В. Т. М., ЕГН - ••••••••••, на осн. чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да му предоставят достъп през техния имот с ИД •••••.530.995, находящ се в гр. •••••, до северната страна на собствената му къща, находяща се в неговия имот с ИД •••••.530.996 с адрес гр. ••••, ул. •••••, за да предприеме неотложни действия, изразяващи се в необходимите ремонтни дейности, а именно: изкоп по дължината на стената от страната на ответниците до дъното на основата в дълбочина до 80 см и с ширина необходима за работата около 60 см, с цел да бъде направена хидроизолация на основата на сградата и над основата на самата стена, както и полагане на дренажна тръба, ведно с всички съпътстващи полагането на материали и консумативи, която да бъде изведена в имота на ищеца и евентуално изграждане на яма, която да поема влагата и водата с цел запазване целостта на имуществото му и отстраняване на причините за избиване на влага в дома му, които са довели до появата на влажни петна, мухлясване на стените и мебели, и заплашват сигурността на сградата, както и са отхвърлени предявените от него против В. Т. И., ЕГН ••••••••••, и В. Т. М., ЕГН ••••••••••, искове на осн. чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат бора, находящ се в техния имот с ИД •••••.530.995, на около 20 см от оградата на границата с имота на ищеца с ИД •••••.530.996 и на около 50 см към оградата на имота на ответниците към ул. •••••; както и е осъден на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на В. Т. И., ЕГН- ••••••••••, сумата в размер на 1950 лв., представляваща направени по делото разноски; както и е осъден на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на В. Т. М., ЕГН - ••••••••••, сумата в размер на 1500 лв., представляваща направени по делото разноски. Моли да бъде отменено изцяло решението и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете като основателни и доказани. От въззиваемите страни В. Т. И., ЕГН ••••••••••, и В. Т. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв. А. П., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд - •••• от С. Г. М. против В. Т. И. и В. Т. М. е заведена искова молба, ведно с уточнения като неразделна част към нея от 12.04.2023г., 23.05.2023г., 21.09.2023г., 14.11.2023 г., с която е посочил, че страните са съседи в гр. •••••, като ищецът е собственик на имот с ИД •••••.530.996 на ул. •••••, а ответниците са собственици на имот с ИД •••••.530.995 на ул. •••••. Преди повече от 10 години ответницата В. И. направила малка градинка в своя двор, която била залепена до северната стена на жилищните сгради на ищеца в неговото дворно място. Оттогава започнала да избива влага в помещенията на ищеца, в резултат на което се появили влажни петна, които водели до мухлясване на стените и мебелите, разположени до тях, като стената започнала да се рони, а паркетът от влагата се надул и дървения парапет изгнил. Всичко това принуждавало ищеца всяка година да търси съдействие от майстор и да прави ремонт, за да отстранява пораженията от избиването на влага по стените на дома му. Ищецът е изтъкнал, че многократно разговарял с ответницата И. за влагата в дома си, като през 2019 г. последната се съгласила да сложат влагобранна лента, която да спира водата, но след известно време отново се появили мокри петна и влага. Тогава ищецът провел разговор и с ответницата В. М., която се съгласила да бъде извършен ремонт, за което ищецът закупил цимент и пясък, но до ремонт не се стигнало поради несъгласие между двете сестри – ответниците. На 26.09.2022 г. ищецът изпратил до ответниците покана с молба да бъде осигурен достъп в имота им за извършването на ремонтни дейности, с които да се преустанови избиването на влага. Ответницата В. И. отказала да получи покана. На следващо място, в исковата молба е описано, че в двора на ответниците има дърво – бор, посаден преди повече от 10 години, с височина около 10 метра. Посочено е, че стъблото на бора е около 20 см от мрежата – ограда на двата имота, както и на 50 см от оградата към ул. „•••••“. Поддържа се, че корените на бора разрушили циментовата основа на оградата между имотите, а клоните са надвиснали почти на половина в имота на ищеца, като правят сянка и от тях непрекъснато падали иглички. Изтъква се, че борът е разположен на по-малко от законоустановеното в чл. 52 от ЗС разстояние. Към исковата молба са приложени Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот придобит по наследство с № •••••, т.22, д. № № ••••• г. на Пловдивски народен съд; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1992г. на ПРС, Скица на поземлен имот № ••••г. на Служба по ГКК гр. ••••; Удостоверение за наследници изх. № 16797 от 02.04.2018г., от което е видно, че ищецът е иднествен наследник на Г. А. М., поч. през 1975г., и А. Г.а М.а, поч. на •••••.*г., Разписка и плик от служба Еконт за неуспешно предаване на пратка. Ответниците В. Т. И. и В. Т. М. са депозирали писмени отговори по чл.131 от ГПК, с идентично съдържание. Оспорени са предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Поддържа се, че описаната от ищеца градинка в имота на ответниците винаги е представлявала празно пространство в дворното място, което в различни периоди е било облагородявано, а в други не е било поддържано. Ответниците никога не са извършвали действия по поставяне на допълнителна пръст, която да позволява задържането на вода и да я отвежда под основите на сградата на ищеца. Оспорват се твърденията за появата на влага и петна по жилищните помещения на ищеца вследствие на градинката в дворното място на ответниците. Ищецът винаги е получавал съдействие, когато е желаел да извършва ремонтни дейности, като за дълъг период от време е разполагал с ключ от дворното място на ответниците. Според ответниците, вместо да използва квалифицирана строителна услуга за отстраняване на проблема, ищецът извършвал различни ремонтни дейности с подръчни материали, които не давали резултат. Причината за влошаване на междусъседските им отношения било желанието на ищеца със закупени от него цимент и пясък да бетонира градинката на ответниците, за което те не изразили съгласие. Сочи се, че и понастоящем ищецът не търсел съдействие от професионалисти, които да установят причините за влагата в жилищните му помещения и да разрешат проблема. Считат, че пречката за ищеца да извърши необходимите ремонти дейности е свързана с незаконното строителство на двете жилищни сгради с ИД •••••.530.996.1 и ИД •••••.530.996.2, които били изградени имотната граница, без спазване на законоустановеното отстояние. По отношение на втория предявен иск за премахване на бора се поддържа, че е недопустим, а по същество неоснователен. Претендира се, че съществува друг ред за премахване на дървото, чрез административна процедура, която в случая не е била проведена. В хода на производството са приети Основна и Допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени от в.л. инж. Н. П., Основна и Допълнителна екологична-дендрологична експертизи, изготвени от в.л. инж.Ч. П.. Разпитани са и свидетелите А. В. /без родство, приятел на ищеца от 50 години/, Г. П. /дъщеря на ищеца/ и Б. С. /без родство, живяла на квартира в къщата на ответниците/. Районният съд, с постановеното Решение № 389/16.07.2025г., е отхвърлил и двете искови претенции. С въззивната жалба на С. Г. М. са направени възражения по отношение на правните изводи, достигнати с атакуваното решение. Окръжен съд - ••••, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. I.По отношение на първата исковата претенция, предявена на осн. чл.109 от ЗС за предоставяне на достъп през двора на ответниците за извършване на ремонтна дейност. Районният съд е посочил, че по делото е било отделено за безспорно обстоятелството, че страните са собственици на съседни имоти, като ищецът С. Г. М. притежава ПИ с ИД •••••.530.996, с адрес: гр. ••••, ул. •••••, а ответниците В. Т. И. и В. Т. М. – ПИ с ИД •••••.530.995 с адрес: гр. •••••. Правото си на собственост ищецът е придобил въз основа на наследствено правоприемство от баща си Г. А. М. /собственик на имота по силата на Нотариален акт № •••••, том XXII, дело № № ••••• г. на нотариус при Пловдивския народен съд /, както и покупко-продажба от майка си А. Г.а М.а /извършена с Нотариален акт № •••••, том V, дело № •••••/1992 г. на нотариус при Пловдивския районен съд/. Съгласно приложената Скица на ПИ с ИД •••••.530.996, издадена от СГКК - ••••, в същия има изградени четири сгради, а именно: сграда с ИД •••••.530.996.1, със застроена площ 31 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с ИД •••••.530.996.2, със застроена площ 43 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с ИД •••••.530.996.3, със застроена площ 28 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска и сграда с ИД •••••.530.996.4, със застроена площ 7 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. По делото са били представени строителни книжа, включително разрешение за строеж № ••• г., относно изграждане на пристройка до 24 кв. м. в имота на ищеца, като изрично е отбелязано, че са представени декларации от съседите, но такива не са били приложени в книжата. Представено е Удостоверение за търпимост на строеж с изх. № *- ••/12.08.2024 г., изд. от Гл. архитект на Район „Южен“, Община ••••, съгласно, което сгради с ИД •••••.530.996.1 и ИД •••••.530.996.2, изградени в имота на ищеца, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. По повод направено от ответната страна оспорване съдържанието на приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за търпимост, е открито производство по чл.193 от ГПК за проверка истинността на документа и в тази връзка е изискана и представена преписката по издаване на оспореното удостоверения, в която наред с документи за собственост и горепосочените строителни книжа, се съдържат и два броя нотариално заверени декларации от А. Р. В. и Д. Г. К. относно годината на построяване на сградите – преди 1976 г. Районният съд е аргументирал, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило наличието на влага по северните стени на сгради с идентификатори •••••.530.996.1 и •••••.530.996.2, разположени в ПИ на ищеца С. М. с ИД •••••.530.996. В тази насока са били показанията на разпитаните по делото свидетели А. В. и Г. П., които са категорични, че има проблем с влажността по стените на всекидневното и спалното помещение на ищеца откъм имота на ответниците, който продължава вече 10 години. Свидетелите са обяснили за пораженията, нанесени от влагата, изразяващи се в компрометирана мазилка, повредена подова настилка и мухлясване на мебелите, разположени в близост до стените. Описаният проблем, според свидетелите, наложил нееднократно извършването от ищеца на строително ремонтни дейности, които давали само временен резултат. Районният съд е кредитирал свидетелските показания относно обсъдените обстоятелства, тъй като са еднопосочни, непротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Районният съд е посочил, че констатации за наличието на влага по северните стени на жилищните помещения на ищеца се съдържат и в заключението на приетата по делото СТЕ. Вещото лице е установило следи от проникнала влага, нарушила положените покрития, по долната част на северните стени на всекидневната и спалнята, като в първото помещение увредените участъци достигали до 40 см височина от пода, а на около 80 см от североизточния ъгъл имало участък с изцяло паднала мазилка и видима тухлена зидария на стената вследствие на проникналата влага. Относно причините за високата влажност по северните стени на жилищните сгради на ищеца, в показанията си свидетелката Г. П. свързвала появата на влага с обособяването на градинка в дворното място на ответниците. Районният съд е посочил, че не възприема тази част от показанията на свидетелката, на осн. чл.172 от ГПК с оглед евентуалната заинтересованост от изхода на спора предвид роднинската връзка с ищеца. В заключението на СТЕ вещото лице е посочило като една от възможните причини за влагата задигнатия с около 20 см почвен слой в обособената в имота на ответниците градинка, наред с липсата на надеждна хидроизолация на северната фасадна стена на жилищните сгради на ищеца и липсата на надеждно отвеждане на валежните води от северния скат на покрива на жилищната сграда с ИД •••••.530.996.1. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че на източната част от северната фасада /сграда с ИД •••••.530.996.2/ има изградена стреха и водоотвеждане, нуждаещо се от ревизиране, доколкото в западната част на северната фасада /сграда с ИД •••••.530.996.1/ липсва стреха и отвеждане на валежните води, които поради тази причина гравитачно се стичат в двора на ответниците, оставяйки следи по положената на стената боя от стичали се дъждовни води. Според вещото лице, без наличие на стреха с достатъчна дължина над фасадната стена валежите неминуемо мокрят външната стена, особено доколкото е северна фасада, предвид целогодишно преобладаващите ветрове в пловдивска област от северерозападна и западна посока. На следващо място, експертът е констатирал наличието на тръби на отоплителната инсталация, открито монтирани на височина 7 - 10 см от подовата настилка по северните стени на помещенията (всекидневна и спалня) на ищеца. Районният съд е наложил правни изводи, че предвид на горните описани доказателства не можело да се приеме за наличие на неоснователни действия/бездействие на ответниците, с които се смущава правото на собственост на ищеца, както и че обособената градинка със задигнат почвен слой в имота на ответниците допринасяла за образуването на висока влажност в помещенията на ищеца. Същевременно липсата на хидроизолация на северната фасада и надеждно водоотвеждане, както и наличието на отоплителни тръби по северните стени на жилищните помещения на ищеца са все причини за наличието на влага, които не са следствие от поведението на ответниците и изградената от тях градинка. Освен това, противоправното състояние не било предизвикано от ответниците, а и от самия ищец, съответно неговите праводатели, са съдействали за възникването му с изграждането на жилищните сгради на имотната граница между двата съседни имота. Представеното по делото удостоверение за търпимост на строеж не доказвало, че процесните постройки са били изградени в съответствие с действащите към датата на построяването им или към настоящия момент разпоредби. Районният съд е приел, че се касае за незаконен строеж, извършен в нарушения на изискванията за отстояние на сградите от страничните регулационни линии/граници както съобразно действащата правна уредба /§ 7 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места/ към твърдения от ищеца момент на извършване на строителството – 1976 г., така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗУТ. При това положение строежът на процесните сгради е нетърпим строеж, от което следвало, че съдържанието на оспореното удостоверение за търпимост е неистинско. Въззивният съд намира за неправилни правните изводи на Районния съд. Видно е от Основното заключение на СТЕ с в.л. инж.Н. П., че на въпроса каква е причината за теча, който се констатира по северната стена на жилищната сграда с ИД •••••.530.996.1 и жилищна сграда с ИД •••••.530.996.2, ситуирани в поземлен имот с ИД •••••.530.996, находящ се в гр. Пловдив, ул. •••••, отговоря експертно, че могат да се посочат следните такива: задигнатият почвен слой в обособената градинка в непосредствена близост до приземната част на северната фасада; липсата на надеждна хидроизолация на северната фасадна стена на жилищната сграда с ИД •••••.530.996.1 и жилищната сграда с ИД •••••.530.996.2; липса на надеждно отвеждане на валежните води от северния скат на покрива на жилищната сграда с ИД •••••.530.996.1. На въпроса - има ли пряка връзка между теча, овлажняването на стената и наличието на почва, находяща се, непосредствено до северната стена на жилищната сграда с ИД и жилищна сграда с ИД •••••.530.996.2, вещото лице отговаря, че съществува пряка връзка между теча, овлажняването на стената и наличието на почва, находяща се, непосредствено до северната стена на жилищната сграда с ИД и жилищна сграда с ИД •••••.530.996.2. Експертът е описал подробно, че при извършения оглед на място е станало видно, че в югоизточния ъгъл на имота на ответниците по делото е оформена малка правоъгълна градинка с отляти бетонови бордове от северната и западната й страна, облицовани с каменни плочи, на височина: 20- 25 см над нивото на останалата настилка от бетонови плочи на дворчето. Отляти бетонови бордове се наблюдават и по източната и южната страни на градинката, граничещи с основата на северната фасада на жилищната постройка на ищеца по делото. Нивото на пръста в градинката, също е задигнато с около 20 см от нивото на положената настилка от бетонени плочи на дворчето. На въпроса - кой е най-прекият достъп до външната част на северната стена на жилищните сгради на ищеца по делото, вещото лице е дало отговор, че най-прекият достъп до външната част на северната стена на жилищните сгради на ищеца по делото е през двора на имота на ответниците по делото, тъй като северните фасади на жилищните сгради на ищеца по делото са разположени в непосредствена близост до южната имотна граница на имота на ответниците по делото. На техническия въпрос - какви дейности са необходими да бъдат извършени за отстраняване на теча и овлажняването, експертът е отговорил, че са следните: -Изкоп по дължината на стената от страната на ответниците до дъното на основата в дълбочина до 80 см и с ширина необходима за работата около 60 см. По отношение на изкопа е допълнил с друг абзац от експертизата, че около основите трябва да се подравни и да му се придаде необходимият за бързото оттичане на водата наклон /0,5-1% или 0,5 см на 1 м/- на л.194 по делото последни изречения най-долу. -Полагане на хидроизолация на основата на сградата и над основата на самата стена; -Полагане на дренажна тръба, ведно с всички съпътстващи полагането й материали и консумативи, която да бъде изведена в имота на ищеца и евентуално изграждане на яма, която да поема влагата и водата. На поставените въпроси доколко всички тези ремонтни работи са „необходими“ и „неотложни“ от техническа гледна точка, в.л. инж. П. е дал следващите отговори с Основното заключение, че описаните дейности за извършване имат за цел предотвратяване разрушаването на сградата, нейните конструктивни елементи, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите, както и на други лица до нанасяне увреждания на околната среда и на близкостоящи сгради. Затова, те са определени за наистина „неотложни”. Доколкото дейностите, свързани с привеждането на сградата, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригоденост на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормално използване на сградата или самостоятелни обекти в нея, твърдените ремонтни работи, то те се определят като „необходими”. С Допълнителното заключение, вещото лице инж.П. е пояснил, че отразените видими на стр. 22 поражения на 80 см отстояние от североизточния ъгъл на помещението от първоначалната СТЕ, съответстват на същото разстояние от западния бетонов борд на градинката отвън (т. е. на 80 см отвън), толкова, колкото граничи южния борд на градинката със северната стена на сграда 2, като поражения по положените покрития на северната стена на всекидневната на ищеца, се наблюдават още 30 см от североизточния ъгъл на помещението, видно на приложения снимков материал в т.III на ДСТЕ /на л.15 и л.16 от ДСТЕ/. В унисон на технически констатации са и показанията на свидетелите А. В. и Г. П., които се кредитират от въззивния съд, като много убедителни и пряко кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Св.В. /семеен приятел от 50 години на ищеца/ подробно е разказал, че познавал всички страни по делото, включително и ответниците, понеже ги виждал на двора. Влагата се появила от преди около 10 години, отвътре се напуквала мазилката. Той лично видял още отначало това. Стената била мокра, напукала се, два пъти във времето я мазали. Направили ремонт преди 7 - 8 години и пак отново се появил проблемът. Вътре в помещението сменяли дъски, премествали спалнята, понеже била мухлясала. Знаел, че конкретно В. не ги допускала до тях. Св.П., дъщеря на ищеца /чиито показания се преценяват с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК/ добросъвестно е заявила, че познава двете госпожи В. и В. откакто се помни и те присъствали в живота . В. нямала деца, но В. имала две момичета, с които били израснали заедно като сестри. Нямало нито един празник, на който те да не са поканени. Когато се появил проблемът с влагата ги потърсила за съдействие, но те запазили мълчание. Според свидетелката, В. първоначално не само се съгласила да се говори по въпроса, но и позволила през 2019г. да бъде поставена водобранна лента на стената, което и направили. Проблемът имал известен застой, но влагата пак пробила. Свидетелката е подчертала, че винаги са искали само достъп през двора им, за да извършат ремонта, а не и да се премахва изцяло градинката, по-скоро само малко да се отлепи въпросната пръст до стената. Налагало да се влезе в двора им, за да се достигне до стената отвън. Свидетелката повторно е заявила, че сестрите се били съгласили да дадат достъп до двора си, за да се извърши ремонта, дори затова и се били закупили материали. После се отказали. Според свидетелката, едната от сестрите В. била против и забранила и на сестра си да даде достъп. Така съседските отношения понастоящем били лоши заради проблема с влагата на стената на къщата. По отношение на тази искова претенция от страна на ответниците не са били заявени свидетели за разпит. Допуснатата единствена тяхна свидетелка Б. С., живяла на квартира в имота на ответниците е само относно спора по делото за посадения бор на границата на имотите. Въззивният съд намира, че е доказано по делото, до каквито и първоначален извод е достигнал и Районният съд, че по северната стена има постоянна влага, както и бе описано по-горе. Неправилно по-нататък е възприето, че ищецът иска да се премахне изцяло градинката на ответниците. Петитумът на исковата молба, ведно с уточнения като неразделна част към нея от 12.04.2023г., 23.05.2023г., 21.09.2023г., 14.11.2023 г., е да се даде достъп до двора на ответниците, за да се извършат описаните необходими ремонтни дейности до северната страна на къщата на ищеца. Тези дейности са явно необходими и неотложни от техническото гледище и на инж.П., който в тази насока е изложил пространни разяснения и отговори с Основно и Допълнително заключения. С отказания достъп за извършване на дейностите, ответниците ограничават, смущават и пречат на ищеца да упражнява спокойно владението на жилищната сграда според предназначението. Действията на ответниците по създаването на пречка нямат техническо и логично обяснение, доколкото става въпрос само за краткотраен достъп до двора им, за ограничено време, докато трае ремонта. Неправилни са изводите на Районния съд относно собствеността на ищеца, доколкото са представени съответните документи, по-горе описани, доказващи вещни права. Обжалваното решение в тази част ще бъде отменено и вместо това ще се постанови друго, с което ще бъдат осъдени ответниците да предоставят достъп на ищеца през техния имот до северната страна на собствената му къща, за да предприеме неотложни действия, изразяващи се в необходимите ремонтни дейности, така, както са описани в петитума на исковата молба. II.По отношение на искането за осъждане на ответниците на осн. чл.109 във вр. с чл.52 от ЗС да премахнат бора, находящ се в техния имот с ИД •••••.530.995, на около 20 см от оградата на границата с имота на ищеца с ИД •••••.530.996 и на около 50 см към оградата на имота на ответниците към ул. •••••, Районният съд е приел, че по делото безспорно се доказало, че в имота на ответниците, в непосредствена близост до оградата с имота на ищеца, има засадено дърво. От Основното заключение на допуснатата по делото съдебна екологична-дендрологична техническа се установило, че става въпрос за иглолистно дърво – бор, от групата на високостъблените дървета, с височина над 10 м, разположено на отстояние около 50 см от центъра на стъблото до оградата с имота на ищеца. В основното заключение вещото лице посочило, че дървото е на възраст от 15 до 20 години, като при изслушването си в съдебно заседание уточнило, че е определил възрастта окомерно. В Допълнителното заключение чрез използване на метода за определяне възрастта на дърво чрез преброяване на вихрите е направена констатация, че дървото е на възраст 50 - 60 години. Районният съд е кредитирал Допълнителното заключение. На следващо място, Районният съд е аргументирал, че не е налице недопустимост на така предявения иск по чл.109 във вр. с чл.52 от ЗС поради наличие на друг ред за защита. Процесното дърво не попада под особената закрила на закона – чл. 34 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, нито за него е приложим чл.19 от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, на осн. § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ, вр. чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ /отм./. Мотивира, че за процесния бор по делото не са приложени доказателства да е бил картотекиран по реда на чл. 15 – 18 от Наредба № 1 от 1993 г., поради което за него поради липсата на картотекиране не се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1 от 1993 г., изискваща писмено разрешение от кмета на общината за преместване, отсичане или изкореняване на картотекираните дървета в частни имоти. Съобразно чл. 26 от Наредба № 1 от 1993 г. споровете за премахване на дървета по границите на имотите и за обезщетения на неправомерно премахнати дървесни видове се решават по съдебен ред. От друга страна, не е приложима и разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗУТ, която визира случаите на отсичане или изкореняване на дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение, а в конкретния случай се претендира за премахване на дървото поради неспазване на необходимото съобразно чл.52 от ЗС отстояние, което на практика може да се изпълни и с преместване на дървото. Позовава се на съдебна практика - Решение № 61 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС. Наред с това, съгласно чл. 35 от Наредба на Общински съвет •••• за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община •••• /приета след влизане в сила на ЗУТ/ споровете за премахване на дървета на границите на имотите и за обезщетения за неправомерно премахната растителност в частни имоти се решават по съдебен ред /същата като разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 1 от 1993 г./. Районният съд е цитирал чл.52 от ЗС – че не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съобразно чл.52 от ЗС отстояние от имота на съседа е височината, до която достига съответният дървесен вид. Този извод следвал от самата формулировка на посочената разпоредба, която забранява „посаждане“ на дървета на разстояния, по-малки от нормативно установените, от съседния имот. Кои дървета за високи, средни и ниски е посочено в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - високи дървета са тези с височина над 5,0 м., средни - с височина до 5,0 м. и ниски - с височина до 2,5 м. Процесното иглолистно дърво – бор е с височина над 5 м., при което се определя като високо и би трябвало да е на не помалко от 3 м. от границата със съседния имот, но е засадено на около 50 см от центъра на стъблото до оградата с имота на ищеца. Наложен е извод, че не е спазено предвиденото в чл. 52 от ЗС отстояние, поради което по естеството си действията на ответниците са в нарушение на санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение. В процесния случай ищецът, обаче, не бил установил, че процесното дърво препятства упражняване на правото му на собственост. Наведените твърдения, че дървото разрушавало оградата между имотите не били доказани по категоричен начин. Ангажираните в тази насока гласни доказателства не се приемали за достатъчни за установяване на причинната връзка между сочените увреждания по оградата и развитата коренова система на дървото. С падането на иглички от дървото, което е напълно естествен процес, не се създавали значителни неудобства и пречки за ползване имота на ищеца. Обстоятелството, че дървото е достигнало височина над 10 м. и част от клоните му попадат в имота на ищеца, се установило, че е следствие от действията на членове от семейството на ищеца. С показанията си свидетелката Г. П. /дъщеря на ищеца/ се обяснило, че съпругът изрязал развилите се настрани клони, които деформирали мрежата на оградата между имотите, след което дървото започнало бързо да расте на височина. Въззивният съд намира, че правилно от Районния съд към описаните фактите и обстоятелства е приложена относимата правна уредба, както и е прието, че искът е процесуално допустим. Районният съд е направил, също така, и обосновани изводи, че – това дърво не попада под особената закрила на закона /чл. 34 от ЗОСИ/, за него не е приложим чл.19 от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, на осн. § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ, вр. чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ /отм./, както и че за дървото не са приложени доказателства, а и е нямало въведени доводи, да е бил картотекирано по реда на чл. 15 – 18 от Наредба № 1 от 1993 г., както и не е приложим чл. 63, ал.2 от ЗУТ /относно случаите на отсичане или изкореняване на дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение/. Районният съд правилно е приел, че се касае за претенция за премахване на дървото в хипотезата за поради неспазване на необходимото съобразно чл.52 от ЗС отстояние, като се е позовал на чл.52 от ЗС - че не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съобразно чл.52 от ЗС отстояние от имота на съседа е също изследвана по делото и Районният съд е кредитирал Допълнителното заключение на в.л. П., който е изследвал височината и възрастта по съответната методология, чрез преброяване на вихрите. Правилен е и изводът на Районния съд, в контекста на гореизложеното, че процесното дърво /бор/ е с височина над 5 м., при което се определя като високо и би трябвало да е на не по-малко от 3 м. от границата със съседния имот, но е засадено на около 50 см от центъра на стъблото до оградата с имота на ищеца. Правилен е и изводът, че очевидно, не е спазено предвиденото в чл. 52 от ЗС отстояние, поради което по естеството си действията на ответниците са в нарушение на санитарно-хигиенни правила и норми. Неправилен е, обаче, окончателният извод на Районния съд, че дървото не препятства упражняване правото му на собственост. Констатираното неспазване на отстоянието до границата на имота /само на 20 см от границата на ищцовия имот/, установеното за това дърво, че не попада под закрилата на законов или подзаконов нормативен акт, както и оплакванията на ищеца, че се руши основата на оградата, както и че клоните са наполовина надвиснали в неговия двор, правят сянка, непрекъснато падат иглички, доказано чрез разпита на двамата ищцови свидетели е достатъчно, за да е изпълнен фактическия състав на иска. Св. В. е пояснил, че дървото било „на педя“ от оградата. Тази ограда имала каменна основа, над камъка е мрежа и отдолу коренището на дървото я повдигало. Половината корона от дървото била в двора на ищеца, падали иглички и под сянката нищо не растяло. Св.П. е казала, че всичко, което баща /ищеца/ е засявал в тази част на двора е умирало заради сянката на бора. Към днешна дата се образувал дебел килим от игли, които се лепят по подметките на обувките им. Уточнила е, че ответниците имат и друг, втори бор, но той бил засян навътре в техния имот, докато този бил точно на границата. Първоначално се били обърнали за помощ към общината, дошъл служител на място, но им обяснил, че за този случай трябва да се обърнат към съда за разрешаване на спора. С В. пак говорили, но не постигнали съгласие. Изпратили покана да се срещнат официално, но тя върнала куриера. Изводът на Районния съд, че това дървото не създавало значителни неудобства е неправилен, защото всеки собственик има право да ползва своя имот спокойно и необезпокоявано, като чл.52 от ЗС е предвидил съответно отстояние, което явно и безспорно не е спазено. Опитите да бъдат изрязани долните клони на дървото не са дали необходимия резултат и дървото е продължило да расте до обичайната височина, характерна за бор, деформирало е и мрежата между двата имота, а коренището е надигнало основата. Съдебната практика, на която се е позовал Районния съд - Решение № 61 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, II г.о., е неотносима, тъй като в този цитиран случай е имало засаден бор, но точно на 3 метра от границата между двата имота и спорът е бил дали подлежи на премахване, докато настоящият случай е друг. Стъблото на бора е на 20 сантиметра от границата на имота на ищеца, а половината клони са навлезли в пространствените предели на имота на ищеца и той не е длъжен да ги търпи, както и последствията от сянката и от падащите игли от дървото. По отношение на тази искова претенция ответниците са ангажирали един свидетел Б. С., живяла на квартира у тях. Нейните спомени, обаче, са от периода 2011-2012г., когато за последно отишла в имота. Тогава „борчето“ било там и „над оградата“. Уточнила е изрично, че не била минавала скоро в имота. С това единствено свидетелско показание, само по себе си, не е достатъчно да опровергае твърденията и доказателствата на ищцовата насрещна страна. Обжалваното решение и в тази част ще бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се уважи изцяло иска за премахване на бора, находящ се в имота на ответниците, с ИД •••••.530, на 20 сантиметра от границата на ищцовия имот. Разноски. Съобразно правния резултат по делото В. Т. И. и В. Т. М. ще бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя С. Г. М. общо сумата в размер на 1724,64 евро /респ. 3380,30 лв./. В тази сборна сума са включени, съгласно списък на разноските на л.30 по възз.гр.д.№ 1519/2025г. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.