Решение № 42 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6166/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Обжалвано е Наказателно постановление № 852224-F843667 от 25.09.2025г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на “ЕЛЕПИ ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК ••• на основание чл.261, ал.1, пр. 1 от ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.92, ал.2, вр. чл.92, ал.1 от ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/. Жалбоподателят, с жалбата си оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна. Навеждат се аргументи, че дружеството попада в хипотезата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО и не е било задължено да подава годишна данъчна декларация, а при условията на евентуалност се твърди маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С допълнително депозирано до съда писмено становище по хода на делото чрез процесуалният си представител, поддържа изложените в жалбата аргументи. Претендира сторените по делото разноски. Въззиваемата страна - Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив редовно призована, се представлява се от юрк. Е. Ф., която излага доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: При извършена на 14.07.2025г. служебна проверка в ТД на НАП- Пловдив от инспектори по приходите, в това число и Б. Г., било установено, че "ЕЛЕПИ ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК ••• като данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО /местно ЮЛ/, не е подало в ТД на НАП Пловдив Годишна Данъчна Декларация по чл. 92 от ЗКПО в законоустановения срок - от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. включително. При проверката било установило, че дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 11.04.2022 г. Констатирано било, че за данъчни периоди от м.01/2024 г. до м. 12/2024 г. са подадени СД по чл. 125 от ЗДДС и отчетни регистри към тях по смисъла на чл. 124 от ЗДДС, от които било видно, че дружеството не декларира че е осъществявало доставки, в подадените СД по ДДС били попълнени нулеви стойности. При извършена проверка в ИС на НАП се установили декларирани от регистрирани по ЗДДС лица доставки към дружеството през 2024 г. по 8 бр. фактури на обща стойност 227.68 лв., за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024г. декларираните към дружеството доставки са 31 бр. на обща стойност 9250,31 лв. Проверката установила, че няма подадена от страна на дружеството Декларация по чл.38, ал.9 от Закона за счетоводството, поради което било прието, че задълженото лице не попада в условията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Нарушението е извършено на 01.07.2025 г. в гр. Пловдив. Декларацията по чл. 92 от ЗКПО не е била подадена в ТД на НАП Пловдив към датата на съставяне на АУАН. За установеното административно нарушение по смисъла на чл.92, ал.2, вр. чл.92, ал.1 от ЗКПО от Б. Й. Г., на длъжност ••• при ТД на НАП Пловдив, на 27.08.2025г. против дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F843667 Актът е бил съставен в присъствието на упълномощено от дружеството лице – Г. И. М., който го е подписал като вписал възражения относно нарушението посочено в АУАН. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, заведени с вх. № ЕВ-54-16- 9806/01.09.2025г. постъпили и писмени такива. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на "ЕЛЕПИ ТРЕЙД" ЕООД с ЕИК ••• на основание чл.261 ал.1 пр.1 от ЗКПО е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. чл. 92, ал. 1 ЗКПО. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя Б. Г., на длъжност •••, които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. Св. Г. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, а именно, че проверката била извършена въз основа на списъци с фирми с неподадени данъчни декларации, в следствие на което била извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив, от която се установило, че дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в законоустановения срок. Въз основа на горното органът по приходите бил направил проверка в Търговския регистър и регистрите на НАП за наличие на дейност на дружеството, от което било установено, че към дружеството има издадени фактури за получени услуги и извършени покупки през предходни периоди, което показва осъществяване на дейност. От Заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 от същия закон. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО въвежда общо задължение за всички данъчно задължени лица, подлежащи на облагане с корпоративен данък, да подадат годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в компетентната териториална дирекция на НАП. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че „ЕЛЕПИ ТРЕЙД” ЕООД, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на ЗКПО, не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния период 2024 г. в законоустановения срок – до 30.06.2025 г., като същата не е подадена и към момента на съставяне на АУАН, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в неизпълнение на нормативно установено задължение – неподаване в предвидения от закона срок на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Обстоятелството, че жалбоподателят е приел по своя преценка, че не попада в хипотезата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, не изключва съставомерността на деянието, доколкото задължението за подаване произтича пряко от закона, а изключенията от него подлежат на стриктно тълкуване и доказване от данъчно задълженото лице. За това, че с бездействието си дружеството е допуснало това нарушение, законът в чл.261 ал.1 от ЗКПО - данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в помалък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че „"ЕЛЕПИ ТРЕЙД" ЕООД“ ЕООД не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния период 2024 г. в законоустановения срок – до 30.06.2025г.. Нарушението е формално по своя характер и е довършено с изтичане на крайния срок за подаване на декларацията – 30.06.2025 г., без значение дали са настъпили вредни последици. При тези обстоятелства са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 261, ал. 1, предложение първо от ЗКПО, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Настоящият съдебен състава намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно липса на яснота относно данъчния период на нарушението. От акта и наказателното постановление ясно се установява, че се касае за неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния период 2024 г., тъй като е посочен крайният срок за подаване – 30.06.2025 г., който по закон се отнася единствено за декларацията за 2024 г., както и са изложени фактически констатации относно дейността на дружеството именно през 2024 г., поради което и нарушението е достатъчно индивидуализирано. Въпреки гореизложеното, макар че безспорно се установи извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че процесният случай съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което е предпоставка да не се налага санкция на нарушителя. Според чл. 28, б. А от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност“ подлежи на съдебен контрол по законосъобразност, като съдът следва да извърши самостоятелна и пълна оценка на всички релевантни обстоятелства по делото. В този смисъл формалният отказ на наказващия орган да приложи чл. 28 ЗАНН, без задълбочен анализ на конкретния случай, представлява съществен порок на издаденото наказателно постановление. В разглеждания случай нарушението е формално, осъществено чрез бездействие, като от същото не са настъпили вредни последици за фиска. Липсват данни за укриване на доходи, за определяне или заплащане на данък в по-малък размер, както и за засягане на значими обществени отношения извън самото нарушение на срока за деклариране. Самото неподаване на декларацията не е довело до конкретен вредоносен резултат, като това обстоятелство, макар и несъставомерно, е от съществено значение при преценката за степента на обществена опасност. От значение е и обстоятелството, че се касае за първо нарушение от страна на дружеството, без данни за системност, повторност или демонстрирано трайно пренебрежение към данъчното законодателство. Макар жалбоподателят да е поддържал становище, че не е бил длъжен да подаде годишна данъчна декларация, това обстоятелство не изключва възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото съзнателното поведение само по себе си не препятства квалифицирането на случая като маловажен, когато конкретната обществена опасност е по-ниска от типичната за този вид нарушения. Наказващият орган е подходил строго формално, като е приел без конкретна и индивидуална преценка на всички релевантни обстоятелства, че установеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно. Съгласно чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз и трайната практика на Съда на ЕС, националните санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като при наличие на няколко подходящи мерки следва да се прилага най-малко обременяващата. В конкретния случай налагането на имуществена санкция макар и в минимален размер се явява непропорционална, доколкото целите на административното наказание биха били напълно постигнати чрез предупреждение При посочените обстоятелства съдът приема, че процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл. 92 от ЗКПО, поради което следва да бъде квалифициран като маловажен. Ето защо, на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, наказателното постановление следва да бъде отменено, като нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид в едногодишен срок ще му бъде наложено административно наказание. По разноските: Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН дружеството жалбоподател има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена като видно от представения договор за правна помощ и съдействие от 20.10.2025г., уговореното и изплатено в брой възнаграждение е в размер на 600 лв., чиято равностойност в евро е 306,78 евро. По делото няма възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от въззивваемата страна ТД на НАП, затова съдебният състав счита, че следва да го присъди в доказаният размер, а именно 306,78 евро, поради което и разноските в размер на 306,78 евро следва да бъдат присъдени в тежест на въззивваемата страна ТД на НАП. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът