Решение № 449 от 12.12.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 423/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 160/22.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1228/2024 г. В.т районен съд е осъдил на осн. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 ЕКПЧ, Прокуратурата на Република България да заплати на В. Я. Г., ЕГН: •••••••••• от гр. В., ул. „Ц.К.“ № 16, сумата 4 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разГ.Л.еждане в разумен срок на наказателно производство по ДП № •••/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. П., пр. преписка № •••••/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. П., по което е бил иззет като веществено доказателство лек автомобил ’М.Г.Л.” с рег. № РА••••КК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 4 000 лв. до претендираната сума от 5 000 лв. Осъдил е на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на В. Я. Г., ЕГН: •••••••••• от гр. В., ул. „Ц.К.“ № 16, разноски по гр. д. 1228/2023г. на Районен съд-В. в размер на общо 410 лв. Против така постановеното решение в законния срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, която го обжалва в осъдителната му част с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се твърди, че е неправилен изводът на съда, че наказателното производство продължава и към момента в неразумен срок. Установено било в първоинстанционното производство, че делото е сложно от правна и фактическа страна, тъй като се касае за издирване на части от автомобили от различни държави от ЕС, които действия имали отношение и значение за разрешаването на наказателното производство пред националните институции. Именно поради това не било налице неоснователно забавяне на разследването. Неправилен бил изводът на съда, че прокуратурата не е имала право да задържи автомобила до завършване на производството, както и че след извършване на техническа експертиза други действия по разследването за разкриване на престъплението не са извършвани, тъй като този извод не отговарял на правилото на чл. 111 от НПК, според който веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Възможността по ал. 2 била приложима само по изключение, ако това няма да затрудни разкриването на обективна истина и задържаните веществени доказателства не са предмет на административно нарушение. В настоящия случай не била налице хипотезата на ал. 2. Изложените от съда мотиви не обосновавали задължението за връщане на процесното МПС, защото не отчитали факта, че нарушаването на целостта на това МПС като веществено доказателство или незапазването по надлежния ред на обявените за издирване части, ще затрудни разследването. Отделно от това текстът на закона уточнявал, че веществените доказателства се връщат не както бил приел районният съд - на „правоимащите лица“, а на „правоимащите лица, от които са отнети“. В конкретния случай отнемането на автомобила е станало от владението на друго лице, а не от ответника Г. и именно поради това не можело да се приеме, че Г. е изживял негативни преживявания във връзка с отнемането на процесното МПС, както и дискомфорт, притеснения и неудобство, тъй като така или иначе той се е бил разпоредил с автомобила преди отнемането му. Искането е решението да бъде отменено изцяло, като искът за присъждане на обезщетение бъде отхвърлен или кумулативно се претендира да бъде намален размерът до минимум. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпило писмено становище от В. Я. Г. чрез адв. Т. Д. М., с искане жалбата на прокуратурата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че разГ.Л.еждането на делото в неразумен срок било безспорно установено от приложените доказателства. Цитира се съдебна практика на ВКС по подобен вид дела. По делото било установено, че А. Г. от чието владение автомобилът бил отнет, нямал собственически претенции по отношение на този автомобил, още повече, че по делото били представени доказателства за това, че договорът за продажбата бил развален и продавачът бил върнал парите на купувача. Представена е и декларация, с която Г. изрично заявявал, че няма претенции към този автомобил. Установено било по делото, че първоначалната регистрация на автомобила е 30.01.2017 г. в град П., след което последвали още три регистрации, от които едва при регистрация пред КАТ-Пазарджик било установена някаква нередност, свързана с автомобила. Искането е решението на Районния съд да бъде потвърдено, с присъждане на разноските. Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В исковата си молба против Прокуратурата на Република България ищецът В. Я. Г. е твърдял, че по образувано досъдебно производство № •••/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. П., пр. преписка № •••••/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. П. за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, на 19.11.2019г., му бил иззет автомобил „М.Г.Л.” с рег. РА••••КК като веществено доказателство. Наказателното производство продължавало вече близо четири години, което било извън разумния срок. През това време подал общо четири молби за връщане на лекия автомобил, като и в четирите случая бил постановен отказ на РП-П.. Доводите, с които било отказано връщането му били, че на двигателя, скоростната кутия, компютъра и един от продуктовите номера на процесния автомобил фигурирали номера други автомобили, които били обявени за издирване, за което се водели отделни производства, т.е. че части от лек автомобил „М.Г.Л.” с рег. № РА••••КК принадлежали на трети лица. Оспорил е изводите на прокурора, че е извършено престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК. Счел е за незаконосъобразно задържането на иззетото като веществено доказателство превозно средство, както и доводите, с които се отказва връщането му. Заявил е, че за установяване извършеното престъпление, за което било образувано наказателно производство, било необходимо като веществени доказателства да се приобщят само двигателят, скоростната кутия и компютърът, а не целият автомобил. Твърдял е, че след като прокурорът бил наясно по кои наказателни производства се издирват процесните части от автомобила, вместо да извърши процесуално-следствени действия за приобщаването на тези части към процесните ДП, отказвал да върне и шасито на МПС, за което въобще нямало данни за противозаконна интервенция. Още повече че не било изяснено в каква фаза са сочените ДП - дали по тях се води разследване, спрени ли са или са прекратени, кои са собствениците на вещите, приети като веществени доказателства. Липсвала и информация каква комуникация е извършена с наблюдаващите прокурори. Твърдял е, че макар автомобилът да е бил регистриран четири пъти в КАТ Г., П. и София и последно в КАТ Пазарджик, вече повече от три години по ДП не било изяснено дали по системата ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) се издирва автомобил с двигател с номер ••••••••••••••• и на кой автомобил и собственик принадлежи. Счел е за незаконосъобразни изводите на прокурора, че ищецът не е правоимащ, тъй като между него и лицето А. Н. Г. съществувал спор за собственост, какъвто всъщност нямало по силата на подписаното споразумение от 20.03.2020 г. С него договорът за покупко-продажба, с който ищецът се разпоредил с превозното средство, предмет на престъплението, се развалял. Не е приел за основателен отказа на прокурора да върне автомобила поради евентуален спор относно собствеността му, тъй като разпоредбата на чл. 113 НПК изисквала претенции на две или повече лица за връщането на иззетото веществено доказателство, а друга претенция освен тази на ищеца не е била заявена в наказателното производство. В случая, без да са били предявени претенции по делото, „правоимащи” били само ищецът и неговата съпруга. Това, че В. Г. бил правоимащ, се установявало и от Свидетелство за регистрация на МПС-част I и част II както и от Приходни квитанции- за платен данък на МПС. А. Н. Г. не предявявал претенции за собственост на автомобила. По искане на ищеца Г. поискал връщане на МПС-то предвид констатациите на прокурора, че той е собственик, но и на него бил отказано връщането. Твърдял е, че не му бил връчван документ по НПК за изземване на автомобила и тъй като по наказателното производство нямал качеството на пострадало лице, не му било известно кога същото се спира и възобновява. Не му било известно къде се намира иззетият автомобил и как се съхранява. С нарочна молба поискал от РП-П. да види къде и как се съхранява автомобилът, която не била уважена. Поддържал е, че наблюдаващият прокурор от РП-П. е допуснал бездействие близо четири години по досъдебно производство № •••/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. П., тъй като не е осигурил своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и събиране в най-кратък срок на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Поддържал е, че делото не било решено в разумен срок съГ.Л.асно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, предвид нормите на чл. 234 от НПК. При направена от справка от сайта на прокуратурата, установил, че наказателното производство отново било спряно. Прекомерната продължителност на воденото наказателно преследване предизвикало у него психичен дискомфорт, притеснения, неудобства и негативни субективни изживявания от това, че е лишен от възможността да използва автомобила със семейството си съобразно техните нужди и да му се порадва. Искането е ответникът да заплати на ищеца сумата 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разГ.Л.еждане в разумен срок на наказателно производство по ДП № •••/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. П., пр. преписка № •••••/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. П., по което е иззет като веществено доказателство лек автомобил „М.Г.Л.” с рег. № РА••••КК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск по основание и размер, поради което претендира да бъде отхвърлен. Твърдяла е, че не са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на Прокуратурата. Оспорила е качеството „правоимащ“ на ищеца да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като превозното средство, предмет на престъплението, не било иззето от него, а от А. Г., който бил негов собственик. Оспорила е наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди - дискомфорт, притеснения и неудобство и негативни субективни изживявания от това, че е бил лишен от възможността да се порадва на процесното МПС и да го използва със семейството си и действията на правозащитните органи, в случая наблюдаващия ДП пр. № •••••/2019 г. по описа на РП - П. и ЗМ № •••/2019 г. по описа на ОДМВР Пазарджик прокурор. Твърдяла е, че след като се е разпоредил с превозното средство преди образуване на наказателното производство и изземването му, ищецът сам си е причинил тези негативни изживявания. Оспорила е твърденията, че наказателното производство е продължило извън разумния срок, защото макар, че от образуването му са изминали четири години, по него са извършвани и продължавали да се извършват действия по разследването. Досъдебно производство пр. пр. № •••••/2019 г. по описа на РП - П. и ЗМ № •••/2019 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик било образувано на 19.11.2019 г. с първо действие по разследването в условията на чл. 212, ал.2 НПК за престъпление по чл.345а, ал. 1 НК. Наказателното производство било спирано на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК /поради неразкриване извършителя на престъплението/ три пъти: от 19.10.2020 г. до 16.06.2022 г.; от 20.10.2022 г. до 07.03.2023 г. и от 20.06.2023 г. до момента/, като времето, през което производството е било спряно е около 2 години и 7 месеца. Основните действия по разследването - разпити на свидетели, вкл. и по делегация, назначаване на експертизи, приобщаване на писмени доказателства, били извършени след започване на производство до първото му спиране - в рамките на около година. Тези действия били извършени в разумен срок, без периоди на неоправдано бездействие от страна на наблюдаващия прокурор или разследващия орган. Към настоящия момент наказателното производство по делото било спряно с постановление на РП - П. от 20.06.2023 г., на основание чл.244, ал. 1, т. 2 НГК. По делото нямало установен извършител, респ. нямало лице с повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК. При положение, че извършителят на престъплението не бил разкрит, поради което и производството е спряно, неоснователно било твърдението на ищеца, че наблюдаващият прокурор е допуснал бездействие, имащо за резултат нерешаване на делото в разумен срок. Изложени са твърдения, че според общото правило на чл. 111 НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, а по изключение ал. 2 на чл. 111 НПК допуска да бъдат върнати преди да завърши наказателното производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение, на правоимащите лица, от които са отнети. В случая това не бил ищецът Г., а А. Г.. В периода от образуване на ДП до настоящия момент, ищецът направил множество искания за връщане на процесното МПС, които получили отговор от наблюдаващия прокурор с постановления, като три от тях са били обжалвани и потвърдени от П.ски районен съд. Това доказвало, че действията на прокурора по отношение на процесния автомобил, като веществено доказателство, били законосъобразни и че бил налице спор за собственост, който, според чл.113 НПК, следвало да бъде разрешен от съда. Това било така, защото процесният автомобил, при образуване на ДП, е бил отнет от Г., който, съГ.Л.асно чл. 111, ал. 2 от НПК, се явявал правоимащото лице. Впоследствие към този автомобил претенции предявил ищецът Г., позовавайки се на развалена покупко-продажба. В тази връзка била съставена и подписаната от Г. декларация. Освен това, претенциите към части от автомобила имали и трети лица, обективирани чрез обявяването им за издирване. Правилно наблюдаващият прокурор преценил, че този спор следва да бъде решен посредством решение на гражданския съд, което не можело да бъде заместено с представената декларация от Г., предвид и разпоредбата на чл.190 33Д. В случая били събрани доказателства, че двигателят, скоростната кутия, компютъра и един от продуктовите номера на процесния автомобил били от други автомобили, обявени за издирване, като в тази връзка се водели отделни производства, т. е. части от лек автомобил „М.Г.Л.” с рег. № РА •••• КК принадлежат на трети лица. Автомобилите, към които принадлежали горепосочените части, все още се издирвали. В тази връзка, невръщането на автомобила се дължало на законови пречки за това, а не на волята на наблюдаващия прокурор. Оспорени са доводите на ищеца, че процесното МПС се задържа като веществено доказателство в нарушение на чл. 109 НПК, а като такива следвало да се изземат и задържат само двигателят, скоростната кутия и компютърът. Предмет на престъплението било моторното превозно средство, защото било елемент на престъпния състав и без него нямало престъпление. Не съществувала правна норма, която да дава право на органите по разследването да разделят едно веществено доказателство на части заради претенции за собственост от различни лица. При условията на евентуалност се поддържа, че било налице съпричиняване, тъй като ищецът придобил повторно процесното МПС след образуване на наказателното производство, като бил напълно наясно, че то е предмет на престъпление и е било иззето като веществено доказателство. След придобиването ищецът не отнесъл претенцията за собственост на МПС- то за решаване пред съд съобразно нормата на чл. 113 НПК. Не бил потърсил и обезщетение за вреди от продавача на процесното МПС или разваляне на покупко-продажбата, предвид разпоредбата на чл. 190 33Д. С това си поведение той бил допринесъл за причиняване на резултата, за който претендирал обезщетение. Недоказани били твърденията на ищеца за липсата на ефективно разследване за претърпени от това неимуществени вреди, вида и характера на тези вреди, техният интензитет, както и за съществуваща пряка причинно- следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България. Предявения иск е бил оспорен и по размер, поради несъответствие с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претенцията е била намерена за изключително завишена, несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи /вкл. и тази на ЕСПЧ/. Установява се от доказателствата по делото, че на 27.03.2018 г. ищецът е придобил по силата на договор за замяна на моторни превозни, сключен с Галерия 2016 ООД, МПС - лек автомобил „М.“ Г.Л. ••• Ц.Д.И. с рег. № СВ••••МВ. След придобиването му го пререгистрирал в ОДМВР Пазарджик по постоянния си адрес, за което му бил даден номер РА••••КК. На 18.11.2019 г. ищецът е продал превозното средство на А. Н. Г. от гр. П. за сумата от 9 500 лв. На следващия ден - 19.11.2019 г. приобретателят е отишъл в ОДМВР-П. за промяна на регистрацията на автомобила. При извършване на техническия преГ.Л.ед служителите на сектор „Пътна полиция“ установили, че номерата на монтираните двигател и скоростната кутия на автомобила не съответстват на установения при преГ.Л.еда идентификационен номер WDC•••••••••••••••. На Г. обяснили, че има проблем с автомобила и че трябва да го остави. На същата дата е образувано наказателно производство ДП •••/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ към ОДМВР П. за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК, затова че на неустановена дата и на неустановено място, в нарушения за това ред е бил заличен и подправен идентификационен номер на МПС - М.Г.Л. с рег. № РА••••КК. Досъдебното производство било образувано на осн. чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването - оГ.Л.ед на местопроизшествието от 19.11.2019 г. Предмет на оГ.Л.еда е бил представеният за регистрация от Г. лек автомобил, който също така е иззет като веществено доказателство с протокола за оГ.Л.ед. В хода на образуваното наказателно производство са били извършени множество процесуално-следствени действия. Разпитани са свидетели, изготвени са експертизи за установяване на извършени интервенции по части на автомобила, приобщени са писмени доказателства за първоначалната му регистрация в страната и последващите такива, за придобиването му и разпоредителните сделки с него. Отправени са искания по реда на международното сътрудничество за събиране на данни дали иззетият автомобил е предмет на престъпление в страни от Европейския съюз и дали се издирва там, дали двигателят и скоростната кутия принадлежат на автомобили, които се издирват. Събрани са данни за предишните собственици на автомобила и за предходните му регистрации. Установено е, че монтираната на автомобила скоростна кутия принадлежи на автомобил М. Г.Л. 320 Ц.Д.И. с рег. № Т3333СТ, който е предмет на престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, за което се води разследване по ДП 219/15.03.2015г. по описа на РУ Търговище и че е обявен за международно издирване. Установен е собственикът на автомобила. Получена е информация, че купето на иззетия автомобил, върху което е поставен идентификационният номер, е от автомобил, който е бил предмет на кражба, че е закупено в Г. от М. Д., а праводателят на Д. го е закупил от Застрахователна компания LVM М.. Установено е, че двигателят на иззетия автомобил е от автомобил М. GL ••• CDI 4 MATIC, година на производство 2006 г. с номер на рама WDC•••••••••••••••, който фигурира като откраднат в Полша към 01.09.2020 г. и че се към 22.06.2022 г. издирва там. Събрани са данни за собственика на автомобила, както и че не е образувано наказателно производство поради липса на установен извършител. На 10.12.2019 г. А. Г. е депозирал молба да му бъде върнат иззетият като веществено доказателство автомобил. Молбата е оставена без уважение с доводи, че разследването е още в начален етап, предстои извършването на редица процесуално-следствени действия, които не са приключили, предстои да бъдат изготвени допълнителни експертизи на автомобила и да бъдат извършени разпити на свидетели, а връщането му ще затрудни извършването им и разследването като цяло. Понеже купувачът не можел да ползва вещта, поискал от продавача да развалят договора и да му върне платената цена. На 20.03.2020 г. Г. и Г. са сключили споразумение за разваляне на договора за покупко-продажба на лекия автомобил в писмена форма с нотариална заверка на подписите, с което се договорили продавачът да върне на купувача продажната цена. След сключване на споразумението В. Г. подал общо шест молби за връщане на иззетия от Прокуратурата като веществено доказателство лек автомобил: на 01.07.2020 г., на 22.12.2020 г., на 22.03.2022 г., на 14.09.2022 г., на 26.04.2023 г. и на 07.08.2023 г. С първата от тях от 01.07.2020 г. представил и споразумението между него и Г. за разваляне на договора за покупко-продажба на лекия автомобил, а с последната молба представил и декларация с нотариална заверка на подписа от 13.07.2023 г. от А. Г., че няма претенции за собственост на лек автомобил „М. GL ••• СDI“ с рег. № РА••••КК. Подадените от Г. молби са оставени без уважение от наблюдаващия прокурор с идентични доводи, че ищецът не е правоимащ по смисъла на чл. 111, ал. 2 НПК, тъй като двигателят, скоростната кутия, компютърът и един от продуктовите номера на автомобила са от други автомобили, които се издирват, т. е. части от вещта принадлежат на трети лица. Според представителя на държавното обвинение в този случай споразумението за разваляне на договора не легитимира молителя като собственик, защото следвало да са приложи чл. 190 ЗЗД и купувачът да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред. Тъй като договорът не бил развален по съдебен ред, за Г. не възниквало правото да претендира връщане на иззетия автомобил. Аргументирал се и с това, че части от автомобила принадлежат на трети лица и се издирват в чужбина. На 26.04.2023 г., освен Г., молба за връщане на автомобила депозирал и А. Г.. С постановление от 04.05.2023 г. прокурорът на РП-П. приел, че понеже две лице предявяват претенции за връщане на лекия автомобил, е налице спор за правото на собственост върху иззетата вещ по смисъла на чл. 113 НПК, поради което е оставил без уважение молбата на Г. от 26.04.2023 г. По последната подадена молба за връщане от 07.08.2023 г. /наименована жалба, подадена на РС-П. и изпратена по компетентност на РП П./ няма произнасяне. Досъдебното производство е спирано три пъти - с постановление от 19.10.2020 г., за периода от 19.10.2020 г. до 16.06.2022 г., с постановление от 20.10.2022 г. за периода от 20.10.2022 г. до 07.03.2023 г. и с постановление от 20.06.2023 г., до настоящия момент, всичките пъти основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, затова че извършителят не е открит. Понастоящем производството не е приключило. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. РазГ.Л.едана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения: СъГ.Л.асно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. РазГ.Л.еждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство (чл. 22 НПК). Чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ изисква обективност и конкретност в преценката дали правото на разГ.Л.еждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено. За вредите от забавяне на разГ.Л.еждането и решаването на дело над разумния срок дори да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи, отговорно да ги обезщети лице е държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оГ.Л.ед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разГ.Л.еждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 к., но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл. 2б от ЗОДОВ. В своята практика ВКС разяснява, че при преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права смисъла на чл.6, §1 от КЗПЧОС, понятието "при определяне на неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова, т е. и лицето, пострадало от престъпление, каквото качество има частният обвинител. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разГ.Л.еждане и решаване на делото в разумен срок. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с КЗПЧОС, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.2б от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Решаващият фактор за приложимостта на чл.6, §1 от КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя (има значение) за съдебната защита на гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл.6, §1 от КЗПЧОС трябва да се определи не само с оГ.Л.ед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съГ.Л.асно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията. Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право. При преценката дали е налице гражданско "право" отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища. Разпоредбата на чл.6, §1 от КЗПЧОС не гарантира обаче каквото и да било съдържание на тези граждански "права" в материалното право на договарящата държава и по пътя на тълкуването съдът не може да създаде материално право, което няма законово основание в конкретната държава (В този смисъл - Решение № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2021 г., IV г. о., ГК). Ищецът претендира обезщетение въз основа на твърдения за вреди, настъпили от бавното производство, довело до отказ да му бъде върнат иззетият като веществено доказателство автомобил. По реда на чл.2б от ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението. СъГ.Л.асно чл.6, §1 от КЗПЧОС всяко лице "при определянето на неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и публично Г.Л.едане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. В случая продължителността на наказателното производство значително надхвърля законоустановените в НПК срокове, а фактическата сложност на следственото дело не може да оправдае продължаващото повече 5 години досъдебно производство за установяване на фактите, поради което е налице нарушение на правото на разГ.Л.еждане и решаване на делото в разумен срок, съГ.Л.асно чл.6, §1 от КЗПЧОС. Спазването на гаранцията за разГ.Л.еждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса, както лицата по отношение на които е инициирано наказателно преследване, така и по отношение на пострадалите. Разумността на времетраене на производството трябва да бъде преценена в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, установени в практиката на съда, и по-специално – сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. В конкретния случай досъдебното производство се усложнява поради факта, че се касае за разследване на откраднати части от автомобили, принадлежали на собственици от три различни държави на ЕС, но реално производството продължава толкова дълго поради факта, че е спирано три пъти, като липсват данни за възобновявянето му вкл. към момента на постановяване на настоящото решение. От друга страна, независимо от по- високата фактическа и правна сложност на делото, всички извършени до момента процесуално-следствени действия, в т.ч. и всички технически експертизи, са извършени за около година и половина от момента на образуване на досъдебното производство, а през останалото време то е било спряно и не са извършвани никакви процесуално-следствени действия. С оГ.Л.ед на анализа на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че ищецът е пострадал от неразумно дългия срок, в който продължава досъдебното производство, тъй като независимо от факта, че автомобилът е иззет от друго лице, след образуване на досъдебното производство договорът за неговата покупко-продажба е развален и собственик на задържания автомобил към настоящия момент е ищецът, който е лишен от възможността да го ползва. Нему принадлежи и гражданското право да го получи след отпадане на нуждата от задържането му. В този смисъл е напълно неоснователно приетото от прокурора, че договорът за покупко-продажба следва да бъде развален по съдебен ред, след като този въпрос е уреден доброволно от страните в предвидената от закона форма за действителност. Все по същите причини е неоснователен и доводът, че е налице спор за материално право между ищеца и третото лице Г., от който автомобилът е бил иззет. Ирелевантно за изхода на спора в случая е дали прокуратурата е имала право да задържи целия автомобил или е трябвало да задържи само онези части, за които е установено, че са части от автомобили, които се издирват в рамките на ЕС, тъй като с продължаването на досъдебното производство повече 5 години е нарушен основният критерий „разумен срок“ за разГ.Л.еждане и приключване на едно съдебно производство. Както правилно е посочил районният съд в своето решение, общата продължителност на производството включва и периодът, през който делото е спряно до установяване и издирване на извършителя на престъплението - като обстоятелство от значение за преценката за разумен срок - защото през този период делото е висящо, а не е приключено с окончателен акт. При основателност на иска държавата следва да бъде осъдена чрез представляващия я процесуален субституент - прокуратурата, за вредите от осъщественото забавяне, доколкото прокурорът е ръководно - решаващият орган в хода на предварителното производство /решение № 50258 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 4461/2021 г., г. к., III г. о. на ВКС, решение № 161 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 105/2020 г., г. к., III г. о. на ВКС/. В този смисъл дори и да се приеме, че прокуратурата е имала право да задържи целия автомобил, ако беше приключила досъдебното производство в разумен срок, ищецът нямаше да има основание да претендира обезщетение заради това, че неправомерно е бил лишен от ползването на автомобила за дълго време или с други думи спорът дали прокуратурата има право да задържи автомобила, докато завърши наказателното производство (съГ.Л.асно нормата на чл.111, ал.1 от НПК), се поГ.Л.ъща от обективния факт, че досъдебното производство продължава да е висящо в неразумно дълъг период от време и поради това ищецът не може да получи собствената си вещ, задържана като веществено доказателство, което само по себе си е основание за присъждане на обезщетение. Неоснователно е и твърдението, че определеният от районния съд размер на дължимото обезщетение е прекомерно завишен. Установено е по делото, че ищецът вече повече от 5 години е лишен не само от правото да управлява процесния автомобил, но и да се разпореди с онези части от него, за които не е установено да са предмет на престъпление, като по този начин си върне поне част от парите, които е платил за закупуването на автомобила, поради което следва да се приеме, че тези вреди са в пряка причинна връзка с нарушаване на правото му на разГ.Л.еждане на наказателното производство в разумен срок. Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се присъединява към тях. Пред въззивния съд не са представени доказателства за направени разноски в тази инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Тъй като цената на иска е в размер на 5000 лв., настоящото решение се явява окончателно и на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК няма да подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд