Решение № 274 от 25.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 12/2026 г.

С решение рег.№ 1540/16.10.2025 г. по гр.д.№ 20254430101821 по описа за 2025 година на ПлРС е признато по отношение на М. К. Г., че Д. Р. С. е собственик на кораб - •••” •••, регистриран в пристанище Варна, в регистър том 9, стр 40, №•••, с технически данни, дължина Loa 3=36; широчина 1.23м, вис На борда 1.10 м, над борд - мм, газене - БТ-м НТ-материал на корпуса, стъклопласт, година-2012, двигател ИОТАХ,брой 1 тип стационарен, № произведен, мощност 260, к.с. 191.17 квт, гориво, бензин минимален екипаж, 1 палубен ,1 машинен № ID1O-2BO567, със свидетелство №В-0270-24, изд. на Варна на 03.06. 2024г., и е осъден на основание чл.108 от ЗС М. К. Г. да предаде на Д. Р. С. владението върху същата вещ.Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. К. Г. да заплати на Д. Р. С., сумата 1 890 лв., представляваща направените от ищеца деловодни разноски.Осъден е на основание чл.77 от ГПК М. К. Г. да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер 110 лв. Депозирана е въззивна жалба от М. К. Г. против решение рег.№ 1540/16.10.2025 г. по гр.д.№ 20254430101821 по описа за 2025 година на ПлРС, с което е уважен искът на Д. Р. С. на основание чл.108 ЗС, което се обжалва изцяло.Обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се прави искане същото да бъде отменено, а делото разгледано и решено по същество. За въззиваемата страна – Д. Р. С. процесуалният представител изразява становище, тъй като решението на ПлРС е правилно и законосъобразно, да се остави в сила, като бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция. Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. На основание чл.272 ГПК съдът мотивира своето решение, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 16.10.2025 г., което се обжалва изцяло. Относно доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира за установено следното. На първо място във въззивната жалба се сочи, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че извършеният от него ремонт на процесната движима вещ е дължим от него, както и че подписването на предварителния договор означава да приеме вещта в състоянието, което е.Не е вярно, че не е уведомил продавача за откритото в сервиза в София, като не са приети разпечатаните от него скрийн-шоти от кореспонденцията им във Вайбър, където въззиваемият след съобщението му, че е правен некомпетентен ремонт със заварки и лепене, му е отговорил „разбирам“. Няма спор относно обстоятелството, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на 13.06.2024 г. на процесния кораб Джет •••., като купувачът е следвало да заплати сумата от 16 000 лв. - по 2 000 лв. на месеца, платени по банков път по посочената банкова сметка за срок от 8 месеца, като прехвърлянето на собствеността на процесния кораб ще бъде извършено с нотариална заверка на подписите в срок до 31.03.2025 г. В чл.3 е посочено, че владението и ползването се предава при подписването му.За скрити дефекти, възникнали след подписването на настоящия договор, продавачът не носи отговорност. Съгласно чл.6 от договора всички възникнали ремонти по време на действие на настоящия договор са за сметка на купувача. С молба (стр.23 от делото) въззивникът в хода на първоинстанционното производство е представил проформа фактура за ремонт на процесния кораб от 18.06.2024 г., от която е видно, че е дължима от него сумата от 13 851.22 лв. (7 082.02 евро). Приложени са и фактура и плащане за лек автомобил •••, но не се установява това да е част от процесната сделка. Първоинстанционният съд е отказал да приеме скрийншот от кореспонденция с въззиваемия, показваща времето на възникване на аварията и същността й. Скрийншотите от кореспонденция във Вайбър показват точно копие на екрана на чата в момента на заснемането му. Според чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуалния нарушения. В процесния случай искът, предявен от Д. С. е с правно основание чл.108 от ЗС, а в хода на първоинстанционното производство от ответника не е бил депозиран отговор на исковата молба - не е направено възражение за прихващане, респ. насрещен иск, а едномесечният срок за това е преклузивен. Възражението за прихващане е средство за защита срещу първоначалния иск, като максимално полезният резултат, който ответникът може да постигне чрез него, е отхвърляне на първоначалния иск поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с вземането на ответника. С насрещния иск ответникът въвежда в делото един нов и друг спорен предмет наред със спорния предмет, въведен с първоначалния иск. В процесния случай е пропуснат едномесечния преклузивен срок. Предварителният договор е сключен на 13.06.2024 г. проформа фактурата е от 18.06.2024 г. Дори и да се допусне, че е правен некомпетентен ремонт със заварки и лепене, както се сочи във въззивната жалба, стойността на ремонта остава извън предмета на настоящия правен спор, тъй като в него съдът следва да прецени дали ищецът е собственик на вещта, дали ответникът я държи и дали той я държи без правно основание. На следващо място във въззивната жалба се сочи, че другият документ, който не е бил присъединен към делото, е документът от Еконт Експрес АД, с който е изпратил писмен отговор на въззиваемия в смисъл, че след като е получил поканата да се видят при нотариус многократно се е опитвал да се свърже с него, за да уточнят актуалната дата, когато да се видят и тъй като не му е отговарял на телефонните позвънявания му е изпратил писмено предложение да се срещнат, за да уточнят приемливата цена на ремонт, която да приспаднат от дължимата сума, придружено с копие от фактурата за ремонта. В тази насока е приложимо гореизложеното относно приложението на чл.266, ал.3 ГПК, както и относно пропускането на преклузивния едномесечен срок за депозиране на отговор на исковата молба. От страна на въззиваемия до въззивника е била изпратена покана, но е съставен констативен протокол на 05.03.2025 г. - от нотариус, от който е видно, че поканеният за лично явяване купувач М. Г. не се е явил. На следващо място във въззивната жалба се сочи, че въпреки приемането на фактурата и документа за плащане за лек автомобил •••, червен цвят, закупен и докаран от Нидерландия, част от съглашение по смисъла на чл.17 ЗЗД (част от цената на кораба, за която е представил документи за придобиване по делото и за която въззиваемият не може да представи документи за извършено плащане) първоинстанционният съд не е коментирал връщането на лекия автомобил при разваляне на сделката.Още не може да получи документ от служба ПП-Кат относно факта кой е регистрирал горепосочения автомобил, за да има възможност да представи от официалния му собственик свидетелски показания относно въпроса на кого е заплатен. Както се посочи по-горе, от страна на М. Г. не е депозиран отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в преклузвивния срок за това. Няма събрани по делото - доказателства относно посоченото обстоятелство от въззивника. В хода на първоинстанционното производство е изразил становище, че джетът е струва 24 000 лв., от тях е дал една кола, за да стане 16 000 лв. и да плати на 8 вноски по 2 000 лв., не е разписвал документ, че дава тази кола, разбрали са се да отстрани проблемите, направил е ремонт за 13 000 лв. Според чл.17, ал.1 ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Според чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са и привидните договори. Ако договорът е привиден, той е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна.И в двата случая страните не са обвързани от привидния договор.Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще.Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна.Ако прикрито съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между страните съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД. Предварителният договор за продажба на движима вещ може да бъде нищожен като привиден по смисъла на чл.17, ал.1 ЗЗД, а съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК). В процесния случай дори и да се допусне, то предварителният договор от 13.06.2024 г. е нищожен, каквито доказателства липсват по делото, то искът с правно основание чл.108 ЗС е основателен, тъй като са доказани трите кумулативно изискуеми предпоставки за това. На последно място във възивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е решил с отделно определение въпроса за подсъдността, което да има възможност да обжалва с частна жалба. Според чл.121 ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Съгласно чл.118, ал.1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Според ал.2 на този текст ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, но тази разпоредба не е приложена правилно от първоинстанционния съд. Исковата молба е депозирана от Д. С. пред ПлРС. Възражение за неподсъдност на делото с оглед на чл.119 ГПК може да се повдига служебно от съда - възражение за родова неподсъдност, възражение за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот и възражение за неподсъдност по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2. Според ал.4 на този текст, във всички други случаи звън тези по ал.1-3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. В процесния случай то не е направено от ответника в срока за отговор на исковата молба, с оглед на чл.105 ГПК. Във въззивната жалба е направено искане да се обсъди и подсъдността по смисъла на чл.68 от ЗЗД. Чл.68 от ЗЗД регламентира мястото на изпълнението.То може да бъде определено от волята на страните, от естеството на престацията или от нормативно правило.С мястото на изпълнението е свързано решението на редица важни въпроси -например определя дали някоя от страните изпада в забава и др. Мястото на изпълнението често съвпада с местната подсъдност на делото с оглед на чл.105 ГПК, според която разпоредба искът се предявява в онзи съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Според чл.105 ГПК, който регламентира общата местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В процесния случай, както се посочи, пропускането на отвода обосновава подсъдността на сезирания съд, т.е. на ПлРС. Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия сумата в размер на 500 евро, съставляваща направени деловодни разноски във въззивното производство - заплатено адвокатско възнаграждение.