Решение № 3584 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1323/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК във вр. с чл.104 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на „З. – Е“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Ж. С. Т., против Ревизионен акт № [рег. номер]-PK14-PA16/32-287418/ 23.09.2025г., издаден от Р. З. Б. на длъжност директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, възложил ревизията и П. Л. П. на длъжност главен експерт в отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“ при ТД Митница Пловдив - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № Р-497/32-362515/ 24.11.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, с който на основание чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС са установени задължения за акциз в общ размер на 688.16 лева и лихви за просрочие в размер на 97.97 лева. В жалбата се твърди, че при провеждане на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи издадения ревизионен акт до степен на невалидност. Поддържа се оплакване, че заповедта, с която е изменена заповедта за възлагане на ревизия е издадена от некомпетентен орган. Отделно от това ръководителят на ревизията е бил сменен без да са налице предпоставките по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а процесното ревизионно производство е продължило много след изтичане на максимално допустимия срок по чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Наведени са и доводи за неправилно определяне на данъчната основа за облагане с акциз, като ревизиращият орган не е изследвал в пълнота всички релевантни обстоятелства, в това число не е съобразил наличието на допустима грешка при контролна точка изход, както и неизбежно натрупващите се технологични загуби от преработка /компресиране/ на природен газ. По подробно изложените в жалбата съображения се иска оспореният ревизионен акт, потвърден изцяло с решението на директора на Агенция „Митници“, да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата - Директор на Агенция „Митници“ София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна, за което излага подробни съображения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA10/32-173939/09.06.2025г./л.99-л.104/ с решение № Р-383/32-258190 от 22.08.2025г./л.94-л.98 от делото/ на директора на Агенция „Митници“ София. В изпълнение на това решение, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № [рег. номер]-РК14-Р1/ЗТД-3000-325/32-263793 от 28.08.2025г./л.89/, издадена от Р. Б., на длъжност директор на ТД Митница Пловдив, на основание чл.113, ал.1 и ал.3, във връзка с чл.112, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.104, ал.1 и ал.3 от ЗАДС, е възложено извършването на ревизия на „З. - Е“ ООД, [ЕИК], с обхват задължения за акциз за периода от 01.08.2024 г. до 27.01.2025 г., за данъчни складове с ИНДС: BGNCA00145001 и ИНДС: BGNCA00145002 и за периода от 01.06.2022 г. до 13.12.2024 г., във връзка с функционирането на обекта на регистрираното лице с ИН BG003000S0047. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: П. Л. П. – главен експерт в Агенция „Митници, отдел „Последващ контрол“, ТД Митница Пловдив (ръководител на ревизията) и И. Б. М. – главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 29.08.2025г., видно от приложената разписка/л.90/. Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – П. Л. П. на длъжност главен експерт в Агенция „Митници /ръководител на ревизията/ и И. Б. М. – главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“, е съставен и подписан Ревизионен доклад № [рег. номер]-РК14-РД13/32-274460 от 09.09.2025г./л.32-л.87 от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „З. – Е“ ООД се предлага установяване на задължения за акциз в размер на 688.16 лв. и лихва, изчислена към датата на съставяне на доклада в размер на 67.37 лв. В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че „З.-Е“ ООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАДС за периода на ревизията, като лицензиран складодържател с ИНЛС BGNCA00145000, по силата на издадени на основание чл. 50, ал. 1 от ЗАДС лицензи с № 214/07.07.2006 г. и с № 618/28.11.2016 г./л.256/ за управление на данъчни складове за производство и складиране на акцизни стоки, съответно с ИНДС: BGNCA00145001 и ИНДС: BGNCA00145002. Посочено е, че дружеството притежава и регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС., като въз основа на издадено Удостоверение № BG003000S0047 от 22.01.2018 г. от началника на ТД Митница Пловдив, е имало право да продава природен газ с код по КН 27112100 за битови или стопански нужди и за моторно гориво. Отбелязано е, че на основание чл.58, ал.1, т.1 от ЗАДС с Решение № РТД-3000-1597/ 32-1106982/06.12.2024г./л.255/ на директора на ТД Митница Пловдив е прекратено действието на посоченото удостоверение. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на задълженията на „З. - Е“ ЕООД на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56. ал.1 от ДОПК, в хода на предходната ревизия, са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчнозадължено лице, както следва: с № [рег. номер]-РК2-ИДП2 от 03.02.2025г./л.220/, № [рег. номер]-РК2-ИДП3 от 04.04.2025 г./л.211/ и № [рег. номер]-РК2-ИДП6 от 25.04.2025г./л.204/. В изпълнение на тези искания, от ревизираното лице, с писма рег. № 32-136143/07.05.2025 г./л.147/ и рег. №32-51385/17.02.2025г./л.213/, както и по електронен път, са представени документи, справки и писмени обяснения, подробно описани в РД. С оглед направените при предходната ревизия установявания и събраните в хода на ревизионното производство доказателства, митническите служители са направили следните относими към предмета на делото фактически констатации: Констатирано е, че за ревизирания период „З. - Е“ ООД в качеството си на регистрирано лице е получавало природен газ без начислен акциз от „Овергаз мрежи“ АД, което е регистрирано лице по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС с ИН BG005800S0118/27.03.2018г. В тази връзка се сочи, че в началото на данъчния период от ревизираното лице е получавана авансова фактура на база поръчани количества природен газ, а в началото на следващия месец е издавано дебитно известие за допълнително получените количества природен газ или кредитно известие за неполучени количества природен газ. В окончателния документ, който е издаван са били посочени начални и крайни показания на разходомера, количество в кубични метри, коефициент на преизчисление и количество в мегаватчаса. Отбелязано е, че посочените във фактурите количества природен газ, са в мегаватчаса. Установено е също така, че за същия период „З.-Е‘‘ ООД е продавало природен газ за стопански цели на две дружества: „Панхим“ ООД и „Дерони Стара Загора“ ООД. Останалите количества природен газ са продавани за моторно гориво на бензиностанция, стопанисвана от дружеството, като за продажбите на юридически лица са издавани отделни е-АДД, а за продажбите на физически лица е издавано по едно е-АДД за целия данъчен период. В счетоводната отчетност на дружеството количествата, закупен и продаден природен газ, са отразени в килограми, като за изчисляването им в килограми са използвани осреднени данни от сертификати за качеството на природен газ за изходни точки Стара Загора и Пловдив, публикувани от „Булгартрансгаз“ ЕАД. След анализ и съпоставка на наличните данни в ТД Митница Пловдив от подадени акцизни декларации и издадени е-АДД и представените в хода на ревизията документи, ревизиращият екип е установил разминаване между получените и продадените количества природен газ. Посочено е, че съгласно представените писмени обяснения дружеството не съхранява природен газ, освен в случаи, в които са заредени трейлъри за стопански нужди, които към края на данъчния период не са експедирани към крайните получатели. Констатирано е, че за ревизирания период дружеството е получило общо 1 595 989 нм3, равняващ се на 17 220.775 MWh, изчислен по посочения, във фактурите, издавани от „Овергаз мрежи“ ЕАД коефициент или 61 994.845 GJO природен газ, изчислени съгласно чл.30, ал.3 от Наредба № Н-1/2014 г. Кубичните метри, по калоричността, декларирана от дружеството отговарят на 61 975.792 GJO, или с 19.053 GJO по-малко. В тази връзка е прието, че разликата от различните калоричности е незначителна. В табличен вид на стр.28 от РД/съответстваща на л.59 от делото/, са описани получените количества природен газ от „Овергаз мрежи“ ЕАД, в нм3, MWh и GJO, декларираните количества продаден природен газ от дружеството в GJO, крайната наличност, представляваща разликата между получено и продадено и наличното от предишния месец, както и крайната наличност след отчитане на максималната грешка при отчитане на измервателния уред, монтиран в КТ 1-вход - тип GFO-RM в размер на 1% за месеците, в които има разминаване, счетоводна наличност в кг и преобразувана в GJO по декларираната калоричност от дружеството. Въз основа на получените данни при така извършената съпоставка е установено, че към 31.12.2023 г. дружеството е трябвало да има налични 415.186 GJO природен газ, а по счетоводни данни няма отразена наличност. С оглед на това, прилагайки максималната грешка от 1% при отчитане на измервателния уред, монтиран в КТ 1-вход - тип GFO-RM, от ревизиращия екип е прието, че наличния природен газ е следвало да бъде 277.86 GJO. Обоснован е извод, че се касае за липса на природен газ в посоченото количество – 277.86 GJO, за който възниква задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС в размер на 236.18 лв. и лихви за просрочие в размер на 43.02 лв. По идентичен начин е установена липса на природен газ и към 30.11.2024 г. в размер на 531.736 GJO, за която е прието, че възниква задължение за акциз на основание чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС в размер на 451.98 лв. и лихви за просрочие в размер на 24.35 лв. Ревизионният доклад е връчен на „З. – Е“ ООД на 11.09.2025г., чрез неговия управител, съгласно приложена разписка за връчване/л.88/. На основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх. № 32-283022/17.09.2025 г./л.31/, с което се оспорват изцяло констатациите на ревизиращите органи и направените изводи. Ревизираното лице поддържа, че неправилно са отчетени само грешките от измерване от КТ 1-вход – тип GFO-RM в размер на 1% за месеците, но не и допустимите грешки от измерване на КТ – изход, които са в референтни граници +/- 1%. Твърди също, че не са взети предвид и неизбежно натрупващите се технологични загуби от преработката/компресирането/ на природния газ, което се установява от приложените към възражението Нормала за определяне на загуби, технически данни за технологични загуби и протоколи за определяне на загуби за 2022г, 2023г. и 2024г. В този смисъл, счита, че не е налице отклонение от облагане на количества енергиен продукт. Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Р. З. Б. на длъжност директор на ТД Митница Пловдив, възложил ревизията и П. Л. П. на длъжност главен експерт в Агенция „Митници – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № [рег. номер]-РК14-РА16/32-287418/23.09.2025г., с който на „З. – Е“ ООД са установени задължения за акциз по Удостоверение за регистрация № BG003000S0047/22.01.2018г.2014г. в общ размер на 688.16 лева и лихви за просрочие в размер на 97.97 лева. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от „З. - Е“ ООД възражение срещу съставения ревизионен доклад, като същото е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че противно на твърденията на ревизираното лице грешката на уредите на изход не следва да се отчита, тъй като с признаването на грешката на уреда на входа за лицето остава задължение за получените количества, които именно дружеството следва да декларира и за тях да е заплатен акциз или същите да са налични. С оглед на това е посочено, че количествата на изхода следва да са равни на получените количества природен газ, при отчетена разлика при измерването. В тази връзка е отбелязано, че и самото дружество не е взело предвид грешката на уредите на вход и изход при определяне на разликата между общо полученото и общо продаденото количество природен газ, което се установява от приложените към възражението протоколи за определяне на загуби. По отношение на твърденията за технологични загуби от издателите на РА е прието, че такива не са доказани, доколкото нито в хода на ревизията, нито при подаване на акцизните декларации по време на действие на удостоверението са били представени разходооправдателни документи, които да ги удостоверяват. Поради това и след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в РД фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задълженията за акциз по периоди. Ревизионният акт е връчен на „З. - Е“ ООД на 23.09.2025г., видно разписка за извършено връчване/л.30 от делото/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „З. - Е“ ООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред, с подадена до Директора на Агенция „Митници” жалба с рег. № 32-302488/ 06.10.2025/л.17 и сл./ по описа на ТД Митница Пловдив. С Решение № Р-497/32-362515/ 24.11.2025г. на Директора на Агенция „Митници“/л.10-л.14/, на основание чл.155 ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло РА № [рег. номер]-PK14-PA16/32-287418 от 23.09.2025 г., с който на „З. – Е“ ООД, са установени задължения за акциз в общ размер на 688.16 лева, възникнали на основание чл.20, ал.2, т.8 от ЗАДС и лихви за просрочие в размер на 97.97 лева. Обсъдени са всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на материалния закон. Прието е, че твърденията на дружеството, че при ревизията не са отчетени грешките при измерване на контролните точки на изход, както и че не е взето предвид началото на реална експлоатация на газовата връзка с Гърция, не са аргументирани и подкрепени с доказателства. В тази връзка са споделени изводите на издателите на РА, че с признаването на грешката на уреда на входа, за лицето остава задължение за получените количества, т.е. количествата на изхода следва да са равни на получените количества природен газ, при отчетена разлика, при измерването и именно тези количества дружеството следва да декларира и за тях акцизът да е заплатен или същите да са налични при лицето. Относно твърденията, свързани с по-големи загуби през 2024 г. по повод началото на реалната експлоатация на газовата връзка с Гърция, е посочено, че дружеството не е представило документи и доказателства за честото почистване и подмяна на филтрите и съответно дрениране на тръбопроводите с ПГ, част от СКП. По отношение възраженията на жалбоподателя, че дейността по компресиране на природен газ е свързано с признаването на технологични загуби, във връзка с повишаване на налягането, измерване в различни мерни единици на уредите на вход и изход, дрениране на конденза от системата и др., решаващият орган е изложил доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗАДС регистрираните лица не дължат акциз при унищожаване на акцизни стоки (под митнически контрол или при непреодолима сила), при загуби от естествени фири, вследствие на промяна на физико-химичните свойства на акцизните стоки и при технологичен брак, определен с технологичната документация за съответната дейност. Посочено е, че в случая от представените и събрани в хода на ревизионното производство документи не е установено настъпването на някоя от хипотезите на чл. 25 от ЗАДС, тъй като от дружеството не са ангажирани документи, които да налагат отчитането на извънредни или технологични разходи, свързани с дейността по компресиране на природен газ. Относно представените от дружеството технически данни за технологични загуби и Протоколи за определяне на загуби за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. към подаденото възражение срещу Ревизионен доклад № [рег. номер]-РК2-РД7/32-147596/15.05.2025 г. е отбелязано, че същите не са били представени нито при подаване на акцизните декларации, нито по време на извършената ревизия или по време на действие на удостоверението. Според решаващия орган технологичните загуби следва да се декларират, както при подаване на искане за регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, така също и с подаване на уведомление за промяна в обстоятелствата, ако са налице промени в техния размер. Решение № Р-497/32-362515/ 24.11.2025г. на Директора на Агенция „Митници“ е изпратено на „З. - Е“ ООД по пощата с писмо рег. № 32-365626/ 25.11.2025г. /л.9 от делото/, като няма данни за датата на получаването му. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт, доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията, както и доказателства, представени и събрани по искане на оспорващото дружество. За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза/л.339-л.343 от делото/, заключението по която е прието без оспорване от страните. Съобразно поставените му задачи, вещото лице е описало какво представлява пълначната станция за компресиран природен газ по удостоверение № BG003000S0047 от техническа и технологична гледна точка и какви са нейните съставни елементи, предназначение и начин на функциониране. Посочва, че извън нормалния технологичен процес на обекта „Пълначна станция“, газът не може да бъде съхраняван. Вещото лице е описало начина на изчисление и факторите – температура, налягане, плътност, физико-химични характеристики, от които зависи определянето на максималния конструктивен обем на природен газ, който може да се намира в системата при нормален режим на работа. Според заключението, нормативно допустимата максимална грешка на системите за измерване, използвани в обекта, съгласно приложимите стандарти на одобрения тип на вход (КТ 1) е +/-2%, а изходящия разходомер е с точност на измерването +/-0.5%. Пояснява, че средството за измерване на вход (КТ 1) е разположено в заключен метален шкаф, монтиран на входа на захранващия газопровод към обекта и не се намира под контрола на жалбоподателя. Счита, че използваната от ревизиращите органи методика по преобразуване на измерените количества природен газ в различни мерни единици, представлява утвърдена и проверена процедура. В тази връзка посочва, че при проверката на количеството отчетено на разходомера-брояча в (КТ 1) е отчетено реалното преминалото количество, преминало през контролния уред към пълначната станция, с много нисък условен процент грешка в работата на контролния уред. По отношение качеството и състава на доставения газ уточнява, че тези данни са декларирани от доставчика на жалбоподателя, а годността и точността на измервателния уред-разходомер е проверена от метрологична лаборатория. С оглед на това посочва, че разходомерът отчита преминалото количество газ в състоянието, в което е в момента на преминаването си през него, като не е необходимо ревизиращия екип да взема проби и да извършва лабораторни тестове и анализи в конкретния случай. За доказване на отклонения от декларираните от доставчика стойности е необходимо своевременно да бъде подаден сигнал към компетентните органи, да бъде взета и анализирана от тях проба своевременно, която да докаже несъответствието. Отчитайки загубите, конструктивно заложени от производителя на компресора и неизбежните такива за безопасното функциониране на съоръжението, според експерта същите са неизбежни и допустими, получени в хода на нормален технологичен процес от общата експлоатация и обслужване на съоръжението, а не като грешка на изчислителната методика на ревизиращия орган, тъй като те са непредвидими и неопределени. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № [рег. номер]-PK14-PA16/32-287418/ 23.09.2025г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: По делото липсват данни за датата на получаване на решението на директора на Агенция „Митници“ от жалбоподателя, но съобразявайки датата на изпращане на същото – 25.11.2025г./л.9 от делото/, съдът приема, че оспорването на РА № [рег. номер]-PK14-PA16/32-287418/ 23.09.2025г., потвърден с Решение № Р-497/32-362515/ 24.11.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, е направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Както бе посочено по-горе, процесният РА е издаден по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК след решение № Р-383/32-258190 от 22.08.2025г./л.94-л.98 от делото/ на директора на Агенция „Митници“ София, с което е отменен предходен ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA10/32-173939/09.06.2025г., издаден от Р. Б. на длъжност директор на ТД Митница Пловдив, възложител на ревизията и М. Н. на длъжност главен инспектор – ръководител на ревизията. С решението е прието, че цитирания РА е издаден в нарушение на разпоредбите на чл.119, ал.2, във връзка с чл.7, ал.3 от ДОПК. В тази връзка е посочено, че първоначално ревизията на „З. – Е“ ООД е била възложена от М. Б. – директор на ТД Митница Пловдив, като за ръководител на ревизията е била определена М. Н., на длъжност главен инспектор в ТД на АМ, съгласно ЗВР № [рег. номер]-РК2-Р1/ЗТД-3000-37/32-31161 от 29.01.2025г./л.223/. Въпреки това ревизионен акт № [рег. номер]-PK2-PA10/32-173939/09.06.2025г. е бил издаден от Р. Б. на длъжност директор на ТД Митница Пловдив, като възложител на ревизията и М. Н., на длъжност главен инспектор в ТД на АМ – ръководител на ревизията, като е констатирано, че липсват данни преписката да е била иззета от възложителя на ревизията – М. Б. и да е възложена на друг орган. Въз основа на това е прието, че РА следва да се отмени изцяло и преписката да се върне със задължителни указания, за отстраняване на констатираните нарушения, като е указано директорът на ТД Митница Пловдив да издаде нов ревизионен акт, въз основа на издадена нова заповед за възлагане на ревизия, поради допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизионното производство, които не могат да се отстранят в производството по обжалването му. Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че след връщане на преписката за повторна ревизия е издадена нова Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № [рег. номер]-РК14-Р1/ЗТД-3000-325/32-263793 от 28.08.2025г./л.89/ от Р. Б., директор на ТД Митница Пловдив, възложител на ревизията, с която за ръководител на ревизията е определен П. Л. П. – главен експерт в Агенция „Митници“. Не се твърди, а и не се установява да е издавана заповед по чл.7, ал.3 ДОПК за изземване на преписката от възложителя на първоначалната ревизия – М. Б. и възлагането на правомощията по разглеждането и решаването ѝ на Р. Б.. Съгласно цитираната разпоредба, в приложимата ѝ редакция, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Няма съмнение, че при изземване за разглеждане и решаване на ревизионна преписка или конкретен въпрос по чл.7, ал.3 от ДОПК, и възлагането им на друг орган, в тежест на митническата администрация е доказването на някоя от хипотезите на нормата. В случая с разпореждане от 30.01.2026г. съдът, в изпълнение на процесуалните си задължения, е дал указание до ответника, че носи доказателствената тежест да установи спазването на законовите изисквания за издаване на акта, в частност компетентността на възложителя на ревизията и на издателите на РА, включително да представи заповеди за заместване по реда на чл.84 от ЗДСл, ако има такива. В тази от процесуалния представител на ответника са представени по делото: Заповед № 580/30.04.2025г. на директора на Агенция „Митници“/л.265/, с която М. Б. – директор на ТД Митница Пловдив е временно отстранен от работа, считано от 30.04.2025г. във връзка с образувано срещу него дисциплинарно дело, както и Заповед №1033/26.06.2025г. на директора на Агенция „Митници“/л.266/ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавния служител М. Б.. Посочените заповеди, макар да са годни да установят наличието на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за изземване на преписката по извършваната ревизия по смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК, не са достатъчни да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на цитираната разпоредба. Това е така, тъй като, освен че следва да са налице фактите, обуславящи трайната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, е необходимо изземването да е извършено от компетентния за това горестоящ орган с изричен акт, което в случая не е сторено нито в хода на предходната, нито при новата ревизия. По този начин е нарушено изискването за неизменност на органа, компетентен на разгледа и реши преписката, тъй като не са представени съответните доказателства, установяващи прилагането на изключението по чл.7, ал.3 от ДОПК. Освен това издаването на изричен акт от определения в закона горестоящ орган за изземване на преписката е наложително и с оглед нуждата от надлежно и валидно възлагане на правомощията по разглеждане и решаване на тази преписка на друг орган. Подобно персонално възлагане по отношение на Р. Б., във връзка с конкретното ревизионно производство обаче не се установява. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗАДС за извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага ДОПК, като митническите служители имат правомощията на органи по приходите. В чл.104, ал.3 от ЗАДС е предвидено, че правомощията по чл. 112, ал. 2 от ДОПК /за възлагане на ревизии/ се упражняват от директора на компетентната териториална дирекция или от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от тях лица. Макар в случая възложителят на ревизията да разполага с посочените правомощия, това не означава, че разполага с персонална компетентност, свързана с процесното ревизионно производство. След като решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване преписката от М. Б. не съществува, то неправилно Р. Б. е издател на ЗВР от 28.08.2025г. Издаването на новата ЗВР е следвало да бъде предшествано от изземване на преписката на основание чл.7, ал.3 от ДОПК с акт на компетентния горестоящ орган. С правомощия в тази насока е разполагал както директорът на Агенция „Митници“, така и директорът на ТД Митница Пловдив, съгласно чл.104, ал.2 от ЗАДС, във вр. с чл.7, ал.3 от ЗНАП и не е съществувала пречка някой от тях да ги упражни, което обаче в конкретния случай не е било сторено. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК изисква ревизионният акт да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Липсата на решението за изземване на преписката поставя въпроса за материалната компетентност на издателите и на процесния ревизионен акт, като Р. Б. се явява един от издателите и на двата ревизионни акта предвид, че е бил издател и на отменения предходен ревизионен акт. При това положение съдът намира, че не са отстранени, констатираните и от решаващия административен орган, допуснатите в хода на предходната ревизия съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразното протичане на ревизионното производство в случая предполага преди издаването на новата ЗВР преписката да бъде иззета и възложена на друг орган, тъй като това произтича и от нормата на чл.155, ал.6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия акт следва да започне от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Отделно от това, видно от ЗВР [рег. номер]-РК14-Р1/ЗТД-3000-325/32-263793 от 28.08.2025г./л.89/, за ръководител на настоящата ревизията е определен П. Л. П. – главен експерт в Агенция „Митници“, който е съставител на РД и издател на РА, заедно с Р. Б. – директор на ТД Митница Пловдив, възложител на ревизията. Но и тук решение по чл.7, ал.3 от ДОПК за изземване на преписката от ръководителя на ревизията М. Н. и възлагането ѝ на П. П., не е издавано. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК установява неизменност на ревизиращия екип като единствено и само при наличието на регламентираните в правната норма хипотези и по изключение, се допуска промяна в екипа, която да не води до некомпетентност на издателите на РА. При промяна в екипа, както е в процесния случай досежно ръководителя на ревизията, в доказателствена тежест на митническата администрация е да установи при условията на пълно доказване наличието на законоустановените предпоставки за това. Вярно е, че в случая ревизията е повторна, но това обстоятелство по никакъв начин не променя, а още по-малко изключва приложението на чл.7, ал.3 от ДОПК, тъй като с издаването на ЗВР след отменителното решение на директора на Агенция „Митници“ само се възобновява висящността на производството. Ето защо ревизиращите органи следва неизменно да останат същите, освен при основания за промяна или заместване, по изключение. В случая не се установяват такива основания, нито нарочна заповед на определения в закона горестоящ орган, за извършване на промяна на ръководителя на ревизията. Промяна в ръководителя на ревизията чрез издаване на нова ЗВР би било допустимо, без да се налага изземване по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК, в условията на заместване и при наличие на условия за това, но в случая не са налице твърдения и доказателства в тази насока. Изцяло в този смисъл е решение № 7935 от 16.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2025г. Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на ответника, че в случая промяната в ревизиращия екип е изцяло въпрос на оперативна самостоятелност на органа. Касае се за промяна не просто на член от ревизиращия екип, а на ръководителя на ревизията, който участва в издаването на РА, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК и на когото е възложено разглеждането и решаването на конкретната преписка. Подобна промяна извършена по преценка на възложителя на ревизията, извън визираните изключения, би довело до заобикаляне на закона и допускане на административна практика, нарушаваща императивните изисквания на чл.7, ал.3 от ДОПК за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Нормата на чл.7, ал.3 ДОПК е специална и допуска изземване на компетентност само в строго определени случаи, и служи като гаранция, че ревизионните актове се издават при условията на обективност, безпристрастност и законосъобразност. След като не е извършено редовно изземване, съотв. възлагане на ревизионната преписка, следва да се приеме, че издателите на РА не притежават съответната материална компетентност, тъй като липсва надлежно определяне на Р. Б. за възлагащ орган по процесната ревизия и на П. П. за ръководител на ревизията. При предвидената в чл.119, ал.2 от ДОПК съвместна компетентност на издателите на ревизионния акт, като условие за неговата валидност, опорочаването на участието дори и на единия от тях има за последица нищожност на ревизионния акт. По изложените съображения жалбата се явява основателна. Ревизионен акт № [рег. номер]-PK14-PA16/32-287418/ 23.09.2025г., потвърден с Решение № Р-497/32-362515/ 24.11.2025г. на Директора на Агенция „Митници“, като издаден от некомпетентен орган, следва да се обяви за нищожен. Разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК предвижда, че при обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Съгласно последната, когато актът е нищожен поради некомпетентност, както е в процесния случай, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая обаче се касае за повторна ревизия и е недопустимо връщане на преписката за извършване на нова „трета“ ревизия, по аргумент от разпоредбата на чл.155, ал.5 от ДОПК. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно. Установява се, че разноските по делото са в размер 1 193.28 евро, като включват разноски за държавна такса – 25.56 евро; заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 евро/съгласно договор за правна помощ и съдействие от 28.01.2026г.-л.346/; възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-техническа експертиза в общ размер на 667.72 евро, съгласно представените по делото платежни нареждания/л.307 и л.371/. За неоснователно съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото не е мотивирано, съобразно изискванията на чл.161, ал.2 от ДОПК. Противно на твърденията на ответника, не може да се приеме, че казусът не се отличава с фактическа и правна сложност, а обемът на осъществената процесуална защита е адекватна на претендираното възнаграждение в размер на 500 евро и няма основание за намаляването му. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд