Решение № 113 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9151/2024 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба на Е. Ф. Е., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••••, действащ чрез пълномощника си адвокат Д. М., с която срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, п.к. 1715, район „Витоша", ж.к. „Малинова долина", ул. „Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение, поради погасяването му вследствие на настъпила погасителна давност по отношение на сумата от 1 288,56 лева, представляваща задължение по Договор за издаване на национална кредитна карта от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,77 лева, представляваща деловодни разноски, за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10353/2013 г. по описа на Районен съд - Варна, въз основа на който е образувано изп.д. № 20247110400579 поописа на частен съдебен изпълнител Д. Петрова-Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна. Ищецът в исковата си молба и уточнителните такива сочи, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 6092/15.07.2013 г. по ч.гр.д. № 10353/2013 г. по описа на Районен съд - Варна, е бил осъден да заплати на ответното дружество "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 1 288,56 лева, представляваща задължение по Договор за издаване на национална кредитна карта от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,77 лева, представляваща деловодни разноски. В изпълнителния лист било отбелязано, че е издаден на 05.09.2013 г., което било и крайната възможна дата за влизане в сила на заповедта. Сочи още, че въз основа на изпълнителния лист, от кредитора е била подадена на 22.04.2024 г. молба до частен съдебен изпълнител Д. Петрова-Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, въз основа на която молба на същия ден с постановление на ЧСИ било образувано изп.д. № 20247110400579. Твърди, че предходно изпълнително дело не е било образувано от взискателя или че същото е прекратено, като това е сторено едва на 22.04.2024 г. Позовава се на изтекла погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в периода от 05.09.2018 г. до посочената дата 22.04.2024 г. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД, с който е посочено, че на 12.09.2008 г. бил сключен договор за издаване на кредитна карта между Е. Ф. Е. (картодържател) и „Райфайзенбанк България" ЕАД (кредитор с универсален правоприемник „Обединена българска банка" АД), вземането по който било прехвърлено (цедирано), съгласно сключен Договор за цесия между „Райфайзенбанк България" ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс" ЕООД (цесионер) от 25.04.2012 г. Поради неизпълнение на договора, от страна на ответното дружество било инициирано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, като било образувано ч. гр. д. под № 10353/2013 г. по описа на РС Варна. В резултат били издадени Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за сумите: 1 288,56 лева главница; Законна лихва от 11.07.2013 г.; 25,77 лева разноски. Неоснователно било и възражението на ищеца за настъпила погасителна давност по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист. В константната съдебна практика било прието, че за установените вземания със заповед за изпълнение течала 5-годишна погасителна давност от датата на влизането в сила. В исковата молба не било съобразено, че по изпълнителния лист било образувано първоначално изпълнително дело № 3364/2013 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов. По образуваното дело били извършени редица действия, които прекъснали погасителната давност. Новото изпълнително дело № 579/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Здравкова Петрова- Янкова било образувано преди да изтече установеният давностен срок. Молбата за образуване била входирана на 22.04.2024 г., като с това давността била прекъсната. В хода на образуваното изпълнително дело, погасителната давност била прекъсната за последно на 30.04.2024 г. чрез налагане на запор на банкова сметка. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла петгодишна давност по отношение на главното задължение, поради непредприемане на действия по изпълнението в рамките на изпълнителния процес. Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, се разпределя между страните по следния начин: в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул, които да са прекъснали или спрели давностния срок. На първо място следва да се посочи, че по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД всички съдебно установени вземания се погасяват с петгодишната давност, като приложимата материално правна разпоредба не прави разлика между характера на задължението - дали същото е главно или акцесорно, както и дали е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение - в този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Предвид изложеното погасителната давност по отношение на всяко едно от вземанията, предмет на изпълнителния лист е петгодишна, независимо от неговия характер. Процесното оспорено задължение е установено с влязла в сила Заповед за изпълнение № 6092/15.07.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10353/2013 г. по описа на Варненски районен съд, по силата на които Е. Ф. Е. е осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 1 288,56 лева, представляваща задължение по Договор за издаване на национална кредитна карта от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 11.07.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25,77 лева, представляваща деловодни разноски. От представения изпълнителен лист е видно, че същият е издаден на 05.09.2013 г., каквато е и датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От тази дата започва да тече петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, който изтича на 05.09.2018 г. Въз основа на молба от 22.04.2024 г. на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е образувано изпълнително дело № 20247110400579 по описа на ЧСИ Д. Петрова-Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна. Видно от представеното по делото постановление за образуване на изпълнителното дело, молбата за образуване е входирана на 22.04.2024 г., т.е. почти шест години след изтичането на първоначалния петгодишен давностен срок на 05.09.2018 г. Ищецът е изпълнил своята доказателствена тежест, като е представил доказателства за датата на влизане в сила на изпълнителния титул и за изтичането на законоустановения давностен срок. Изпълнителното производство е образувано след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което е отменено ППВС № 3/18.11.1980 г. Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от цитираното тълкувателно решение, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В настоящото производство ответникът е оспорил предявения иск, като е изложил становище, че по изпълнителния лист е било образувано първоначално изпълнително дело № 3364/2013 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег. № 766 при КЧСИ Стара Загора, по което били извършени редица изпълнителни действия, прекъснали погасителната давност. Твърди още, че новото изпълнително дело № 20247110400579 е образувано преди да изтече давностният срок, поради извършените действия по първото изпълнително дело. Твърди също, че в хода на новообразуваното изпълнително дело погасителната давност била прекъсната на 30.04.2024 г. чрез налагане на запор на банкова сметка. Съгласно константната съдебна практика по приложение на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ответникът по иск по чл. 439 ГПК, който възразява за настъпило спиране или прекъсване на давността, носи доказателствената тежест за установяване на дилаторните си възражения. В конкретния случай ищецът е изпълнил своята доказателствена тежест като е установил настъпването на изискуемостта и ликвидността на задължението си, а от там и изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен срок. Ищецът е представил изпълнителен лист, от който е видно, че същият е издаден на 05.09.2013 г., каквато е и датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ищецът е представил постановление за образуване на изпълнително дело № 20247110400579 от 22.04.2024 г., от което е видно, че новото изпълнително дело е образувано едва на 22.04.2024 г., т.е. почти шест години след изтичането на петгодишния давностен срок на 05.09.2018 г. Ищецът е доказал вземането и неговата изискуемост, както и че формално е изтекъл повече от петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. След като ищецът е изпълнил своята доказателствена тежест, тежестта се прехвърля върху ответника да докаже обстоятелства, които са прекъснали или спрели теченето на давността. Ответникът категорично твърди в отговора си, че по изпълнителния лист е било образувано първоначално изпълнително дело № 3364/2013 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег. № 766, по което били извършени редица изпълнителни действия, прекъснали погасителната давност, за чието настъпване не са ангажирани никакви доказателства, поради което и на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК това обстоятелство е указано на ответната страна. Ответникът не е представил изпълнителното дело № 3364/2013 г. или доказателства за извършени изпълнителни действия. Поради това следва да се приеме, че той не е изпълнил доказателствената си тежест да установи обстоятелства, прекъснали давността, поради което с оглед последиците на доказателствената тежест, следва да се посочи, че твърдените действия по изпълнението не са изпълнени. При липсата на доказателства за прекъсване на давността, съдът приема, че давността е изтекла на 05.09.2018 г., считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение на 05.09.2013 г. Образуването на ново изпълнително дело на 22.04.2024 г., т.е. почти шест години след изтичането на давността, не може да прекъсне вече изтекла давност. Като допълнителен аргумент в тази насока следва да се посочи, че съдът е издал на ответника съдебно удостоверение с Определение от 09.05.2025 г. да се снабди от ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег. № 766 при КЧСИ Стара Загора със заверен препис от изп. дело № 3364/2013 г. Съдът е предоставил на ответника срок до следващо съдебно заседание, насрочено за 19.09.2025 г., да представи исканото изпълнително дело. В проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2025 г. констатирано, че въпреки издаденото съдебно удостоверение в полза на ответника, изпълнителното дело не е представено. Съдът е предоставил на ответника последна възможност в срок до следващо съдебно заседание, насрочено за 12.12.2025 г., да представи исканото изпълнително дело, като е определил следващото съдебно заседание за краен срок във връзка с допуснатите до събиране писмени доказателствени средства, на основание чл. 158 ГПК. В съдебното заседание, проведено на 12.12.2025 г. съдът е констатирал, че в предоставения срок изпълнителното дело не е представено по делото. Съдът е указал на ответника, че на основание чл. 146, ал. 2 ГПК не сочи доказателства относно твърдението си за спиране и прекъсване на давностния срок, както и че на основание чл. 161, ал. 2 ГПК ще цени непредставянето на изпълнителното дело като обстоятелство, което възпрепятства доказването на релевантни факти в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ГПК, когато страната не изпълни задължението си да представи документ, който е в нейно владение или разпореждане, съдът може да приеме за доказан фактът, за който е било поискано доказателството. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ГПК съдът цени като обстоятелство, което възпрепятства доказването, отказът на страна да изпълни задълженията си по чл. 192 или да представи документ, за който е задължена, или ако унищожи доказателство. Непредставянето на изпълнителното дело от страна на ответника обективно възпрепятства доказването на твърдените от него факти относно извършени изпълнителни действия, прекъснали давността. Съдът е лишен от възможността да провери истинността на твърденията на ответника, да установи какви точно действия са били извършени по изпълнителното дело, кога са извършени тези действия, дали са действия с прекъсващ давността характер съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и дали тези действия са били извършени преди изтичането на петгодишния давностен срок на 05.09.2018 г. Ответникът е възпрепятствал доказването на релевантни за изхода на спора факти, като не е изпълнил задължението си да представи доказателства, за които му е издадено нарочно съдебно удостоверение. При тези обстоятелства съдът прилага разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ГПК и цени непредставянето на изпълнителното дело от страна на ответника като обстоятелство, което възпрепятства доказването на твърдените от него факти. При така установените факти съдът приема, че искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноскив размер на 842,17 лева. Мотивиран от горното, съдът