Решение № 15652 от 9.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2634/2025 г.

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. К. К., срещу решение № АСД-18-1/17.02.2025г. на областен управител на област София.

Жалбоподателят твърди, че в друг закон не е предвиден специален ред за търсене и получаване на исканата информация, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, поради което достъпът до нея се осъществява по реда на ЗДОИ. Същата не представлявала административна услуга, каквито мотиви били развити в оспореното решение. Жалбоподателят желаел да получи достъп до обществена информация съхранявана и под формата на документи, но и друга информация, от която ще има възможност да си състави собствено мнение относно дейността на ответника, свързана със задължението на същия да финансира дейностите по изработването на помощен план и план на новообразуваните имоти, съгласно § 4к, ал. 9 и ал. 10 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация бил регламентиран именно в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки [държава] имал право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

В поисканите документи се съдържала информация от обществено значение - за изпълнението на възложените със закон функции на органа. Касаело се за документи, които имат самостоятелен характер и значимост за обществеността, поради което същите следвало да се предоставят по реда на ЗДОИ.

Жалбоподателят е направил искане да му се предостави информация, под формата на копия от документи и не само, с цел повишаване на отчетността и прозрачността в администрацията и откриване и предотвратяване на порочни практики, включително съмнения за корупционни действия и нагласи, при наличието на „надделяващ обществен интерес“.

В процеса Г. К. К. се представлява от адв. Г. Ш., която поддържа жалбата. В хода на устните състезания моли отказът да бъде отменен, съответно – преписката изпратена на ответника с указания за надлежно и законосъобразно произнасяне по заявлението. Формулирано е искане за възстановяване на направените в процеса разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът- областен управител на област София се представлява от юрк. К. С., която оспорва жалбата. По същество на спора, моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и е формирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Софийска градска прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд София-град, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във вр.чл.144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представено е заявление УРИ № 1724752007/27.08.2024г. /вх. № ОА23-10281/27.08.2024г./ от С. Й. С., Г. Й. Г., И. К. Л., Е. В. Л., К. П. Л., С. П. Ц., Т. И. Н., Д. И. П., Б. К. М., П. К. П., Г. К. К., Й. К. Н., Б. К. В., Н. К. Б., Н. К. Б., К. Б. Б. и Р. Б. Ч., което е адресирано до Областна администрация на област София с искане да бъде предоставена обществена информация, формулирана както следва:

1. Копия от документи досежно съществуващото техническо задание за помощен план на новообразуваните имоти, отнасящо се за землище на Драгалевци, местност „Породин“ и местност „Поповица“, ведно с приложенията, депозирани в Областната администрация област София- град с вх. № 07/121/13.07.2011 г.;

2. Копия от документи депозирани в Областната администрация област София- град с вх. № 03/127/10.05.2016 г. – извадки – комбинация между кадастралната карта, КВС и РП за посочените местности;

3. Копия от документи – депозирано писмо ведно с приложенията в Областна администрация област София- град с вх. № 03/127/10.05.2016г. от техническа служба на СО, район „Витоша“, досежно информация за 38 броя висящи административни преписки отнасящи се до 38 недвижими имота, предмет на помощния план и на ПНИ, за които все още не е приключила процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост;

4. Кой е компетентен орган задължен да контролира, организира и синхронизира извършване на дейностите, необходими за приемане на плановете за м. „Породин“ и м. „Поповица“ по параграф 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с възложената на основание съвместна заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете параграф 4к, ал.1 и ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ;

5. Предоставяне на информация, чрез която жалбоподателят да може да си състави мнение относно дейността на задължените субекти, в частност Столична община, район „Витоша“ и Областна администрация област София- град, за да може да упражни правото си на съдебна защита във връзка с искане за присъждане на обезщетение досежно виновното и противоправно неизпълнение, действие/бездействие на задължените субекти, а именно:

5.1. Кой е задължен субект да сключи договор и да заплати за изработване и за актуализиране на технически задания на помощен план и план за ПНИ м. „Породин“ и м. „Поповица“ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ с лица, придобили правоспособност по реда на ЗКИР, съгласно разпоредбите на §4к, ал. 9 и ал. 10 от ПЗР ЗСПЗЗ: „Финансирането на плановете по ал.1 се осъществява от държавния бюджет по годишна програма, съставена от областния управител и съгласувана с кмета на общината“, „За земите по §4 областният управител възлага изработването на помощен план и план на новообразуваните имоти до 30 септември на предходната година“;

5.2. Кой е задължен субект да съхранява изработените планове по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Породин“ и м. „Поповица“ до приемането им от комисията по чл. 286, ал. 2 ППЗСПЗЗ и до одобрението им със заповед на областния управител;

5.3. Кой е задължен субект да сключи договор и да плати на правоспособните лица по реда на ЗКИР за актуализиране на вече изработените планове за м. „Породин“ и м. „Поповица“ по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато това се налага да се извърши преди съгласуването, приемането и одобрението на съответните планове;

6. Какви са законовите срокове, определени за приключване на процедурата по възлагане, приемане и одобрение на плановете за м. „Породин“ и м. „Поповица“ по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и кой административен орган е отговорен за тяхното спазване, съгласно законовите разпоредби и досежно съвместната заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 83 от 19.09.2003г.

Във връзка с така депозираното заявление в 14 дневен срок, считано от получаването му, не е последвало постановяване на индивидуален административен акт от областен управител на област София или от упълномощено от него длъжностно лице.

С решение № 519/07.01.2025г. по дело № 9585/2024г. на АССГ, ІІ-ро отделение, 50 състав е бил отменен мълчалив отказ на областния управител на област София по заявление за достъп до обществена информация УРИ № 1724752007/27.08.2024г., като преписката е върната на ответника за произнасяне с акт по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ.

С оспореното решение № АСД-18-1/17.02.2025г. на областен управител на област София е отказан достъп до информация по заявление УРИ № 1724752007/27.08.2024г. /вх. № ОА23-10281/27.08.2024г./. В мотивите е посочено, че от самата формулировка на искането ставало ясно, че целта на заявителя не е да си състави собствено мнение за дейността на Областната администрация, а да бъдат удовлетворени негови конкретни интереси, които са извън приложното поле на ЗДОИ и не съответстват на целта му. Търсената информация попадала в приложното поле на чл.8 ЗДОИ. Заявлението било насочено към получаване на копия от конкретни документи, а не до информация, описана и конкретизирана по реда на чл.25 ЗДОИ. По същество искането следвало да се квалифицира като такова за извършване на административна услуга по смисъл на параграф 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията във вр. параграф 8 от ПЗР на АПК, тъй като със заявлението се целяло получаването на определени документи.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град обуславя следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, защото е депозирана в законоустановения за това срок от лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото процесният отказ е постановен по подадено от Г. К. К. заявление по реда на ЗДОИ /чл. 40, ал. 1 във връзка с чл. 4 от с.з./.

Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Областна администрация на област София е задължен субект по чл.3, ал.1 ЗДОИ, който следва да се произнесе по така подаденото заявление, като осигури достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от него.

Насрещно на това задължение е правото на гражданите да изискат информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, освен ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права /чл. 41 от Конституцията на [държава]/. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази обществена информация може да бъде обективирана върху хартиен, електронен или друг носител /като звукозапис или видеозапис; чл. 2, ал. 2 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ/, т.е. носители, съхранени, получавани или създадени от организация от обществения сектор /задължените по ЗДОИ субекти – чл. 3, ал. 4 от с.з./. Допустимо е предоставянето на информация под формата на писмена справка, когато в същата са систематизирани конкретни данни, налични за определения период в администрацията на ответника.

Изключенията от приложното поле на закона са изчерпателно изброени в чл. 8 ЗДОИ, според който разпоредбите относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, както и за информация, която се съхранява в Националния архивен фонд на [държава].

В случая е налице визираното в чл. 8, т. 1 ЗДОИ изключение, тъй като става въпрос за търсенето на достъп до информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

По смисъла на § 1, т. 1 ДР от Закона за администрацията /ЗА/, административно обслужване е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги. Предоставянето на документи- техническо задание на помощен план и ПНИ, комбинирани скици и 38 бр. преписки относно недвижими имоти, находящи се в м. „Породин“ и м. „Поповица“, представлява административна услуга по § 1, т. 2, б. "в" ДР ЗА - извършване на административни действия, които представляват частен интерес за Г. К. К.. Така поисканата информация не е обществена по дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Една информация е обществена, когато в кумулативност са осъществени двете предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. В случая исканата информация по т.1, т.2, т.3 не съдържа сведения, свързани с обществения живот в страната, а се отнася до извършване на административна услуга (издаване на копие от документ). Освен това, съгласно наложената съдебна практика, в ЗДОИ е регламентиран достъпа до информация, а не достъпа до документи (носителите на информация).

По отношение на формулировката по т.4, т.5 /т.5.1, т.5.2, т.5.3/, т.6, се касае за отговори на зададени конкретни въпроси. Със заявлението е направено запитване и е потърсен отговор на изрични въпроси, като в него не се съдържа искане за предоставяне на достъп по обществена информация, която да е създадена и да се съхранява в Областна администрация на област София.

Отговорът на поставените въпроси не представлява нито официална обществена информация, нито служебна такава, защото информацията нито се съдържа в издаден акт от областен управител на област София, нито е създадена, събрана или съхранена във връзка и по повод дейността на Областна администрация на област София. Целта на ЗДОИ е да осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публично-правните субекти / чл.3 от ЗДОИ/ във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност. Недопустимо е създаването на нови документи във връзка със запитване за достъп до обществена информация под формата на отговори на конкретно поставени въпроси. Достъпът до информация по ЗДОИ не може да представлява задължение за органа да отговаря на въпроси, поставени от заявителя, които не са свързани с вече създадена обществена информация, а включват лично мнение или становище на длъжностни лица.

В заключение, решение № АСД-18-1/17.02.2025г. на областен управител на област София е законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания по чл.146 АПК, следва да бъде потвърдено. При прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл.170, ал.1 АПК, ответникът доказа съществуването на фактическото и правно основание и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените правни последици за Г. К. К.. При този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбите на чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението се определя на 100, 00 /сто/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, 22-и състав,