Решение № 190 от 5.6.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 141/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЕМУ“ АД със седалище с. Разбойна, Община Търговище, ЕИК 835013079, подадена чрез адв. Г. И. от АК– гр. София, срещу решение № 142/09.12.2022г., постановено по т. д. № 253/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от въззивното дружество срещу „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ“ АД, ЕИК 202271874, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Христо Смирненски“ № 76, вх. „Б“, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор П. Ц., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 34 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 300 000лв., частичен иск от 5 541 410лв., заплатена с платежно нареждане от 30.08.2013г., за която твърди, че е на основание договор за партньорство от 19.07.2013г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради необоснованост, съставляваща необсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупност във връзка със спорните факти, непроизнасяне по основния спорен факт относно действителността на договора за партньорство от 19.07.2013г., както и че възражението за погасителна давност е прието за основателно преди съдът да се произнесе относно възникването на процесното вземане. Релевират се доводи и за нарушение на материалния закон - чл. 72, ал. 5 ТЗ. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и уважаване на иска. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Академика инвест“ АД, представлявана в процеса от адвокатите Б. Ж. и М. Х. от ВАК, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и на доказателствените искания на въззивника, с подробно изложени съображения за това, и се иска потвърждаване на решението. За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното: Търговищкият окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 вр. чл. 34 ЗЗД, предявен от „ЕМУ“ АД, със седалище в с. Разбойна, община Търговище, срещу „Академика инвест“ АД- седалище в гр. Варна, за присъждане на сумата 300 000лв., частичен иск от 5 541 410лв., по отношение на която се твърди, че е заплатена от ищеца на ответника при начална липса на основание с платежно нареждане от 30.08.2013г. В исковата молба се твърди, че на 19.07.2013г. между Ж. Д. К./ първи акционер в „Академика инвест“ АД/, Д. Ж.в К. / втори акционер“/, „ЕМУ“ АД /нов акционер/ и „Академика Инвест Груп“ АД /в качеството на наемател на бъдещ обект/, е сключен договор за партньорство от 19.07.2013г., изрично определен от страните като предварителен договор, с предмет: уреждане на бъдещи отношения, свързани с емитиране на нови акции на стойност 12 887 000лв., емисионна стойност от 1.72 лв. за една акция и обща цена от 22 165 640лв., приемането на ищеца като акционер в ответното дружество, условия за придобиване и покриване стойността на записаните акции, изграждане на сграда и нейното бъдещо експлоатиране. С подписването на договора ищецът е поел задължението първоначално да внесе 25 % от емисионната стойност на акциите, а тези средства е следвало да му се върнат под формата на аванс по договор за строителство. Твърди се също, че връщане на сумите от втората до шестата вноски, които следва да се внесат от ищеца за покриване стойността на акциите, е уговорено по аналогичен начин. Излага се също, че търговското дружество- ищецът е прието за акционер, като е записало 12 887 000 бр. обикновени поименни акции с право на глас “Б“ всяка, с номинална стойност от 1 лев и емисионна стойност 1.72 лв., съставляващи 70 % от капитала на „Академика инвест“ АД, след внасяне на паричната равностойност на 25 % от записаните акции капиталът на дружеството е бил увеличен. След превода на сумата от 5 541 410лв. от „ЕМУ“ АД по банкова сметка на „Академика инвест“ АД, с платежно нареждане от 30.08.2013г., същата била преведена на „ЕМУ“ АД, за осъществяване на строителството на обекта, за който е сключен и договорът за партньорство. Впоследствие, поради спиране на строителството на обекта като резултат от възникнали между страните спорни въпроси, и като е приел, че между вноските за записаните акции и финансирането на строителството, е уговорена обвързаност, ищецът е спрял плащанията на вноските едновременно със спиране изпълнението на договора за строителство. Поради невнасянето на пълната емисионна стойност на записаните акции, на основание чл. 189, ал. 3 ТЗ, след отправено предизвестие от „Академика инвест“ АД до „ЕМУ“ АД, ищецът е бил изключен като акционер в дружеството. В резюме, твърденията на ищеца са в смисъл, че неговото изявление в платежното нареждане от 30.08.2013г. за банков превод по сметка на ответното дружество, в частта относно основанието за плащане- „25 % от емисионната стойност на записаните от „ЕМУ“ АД акции за увеличение на капитала на „Академика инвест“ АД в размер на сумата 5 541 410лв.“, е симулативно, тъй като плащането е с оглед уговорките в договор за партньорство от 19.07.2013г., с правния характер на предварителен договор. Ищецът счита, че заплащането на сумата е станало в изпълнение на нищожен предварителен договор за партньорство, на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето от ЗЗД, по съображения, че противоречи на закона, че го заобикаля, че целта на договора била „ЕМУ“ АД да придобие акции срещу извършване на строителство със собствени средства, а това било забранено от чл. 72, ал. 5 от ТЗ. В евентуалност се релевират други основания за нищожност- поради противоречие с добрите нрави, при нарушения на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. Ответното дружество заявява становище за недопустимостта на иска, и в евентуалност, за неговата неоснователност. Твърди се, че соченият от ищеца договор за партньорство, който е предварителен и организационен, не съставлява основание за внасяне на първата вноска в размер на 25 % от емисионната стойност на записаните от ищеца акции, и не е част от фактическия състав, който следва да бъде осъществен, за да бъдат записани и придобити от ищеца акциите при увеличение на капитала. Излага се, че е недопустимо да се иска от лице, което е придобило акции и е станало акционер, но е било неизправно, респ. не е внесло останалата част от вноските в капитала, в резултат на което, след надлежно предизвестие по чл. 189, ал. 2 ТЗ, е загубило акциите и направените до момента на изключването по силата на закона вноските, да иска връщане на вноската с осъдителен иск по чл. 34 вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, без да се навеждат твърдения, че не е станал акционер и не е придобил акции. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на проверка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното изцяло решение на ОС- Търговище, с което кондикционният осъдителен иск е отхвърлен, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Решението е допустимо- налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, отправеното до съда искане и уточненията, направени от процесуалния представител на ищеца след влизане в сила на определението, с което е прекратено производството по установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответника по осъдителния иск и срещу още две лица, страни по договора за партньорство от 30.08.2013г., спорът е правилно квалифициран. След обсъждане на въведените от ищеца спорни факти във връзка със събраните по делото доказателствата и при съобразяване становището на ответника, с първоинстанционното решение са направени правни изводи съобразно приложимата правна норма в рамките на предявеното за съдебна защита спорно материално право, при наличие на правен интерес. Съгласно постановките на ППВС № 1/79г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание – когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Пример за начална липса на основание са случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожен акт. Уредбата на нищожността на договорите е дадена с императивни правни норми, установени в обществен интерес. Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие на което той не поражда изначално целените от страните по него правни последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект, който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и да черпи изгодни правни последици от този факт. Обичайно имущественоправните последици от нищожния договор се релевират едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не съществува пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане на претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не и за тяхното предявяване. Доводите и съображенията на пълномощниците на ответника за правна несъстоятелност на твърденията на ищеца, на които е основана исковата претенция, сочещи на симулативност на елемент от фактически състав на вписано в ТР, по партидата на „Академика инвест“ АД, увеличение на капитала на АД, заявена без да се оспорва придобиването на акционерно качество на ищеца, не са относими към преценката за допустимост на иска, а са въпроси по съществото на спора. Според т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в правомощията на въззивната инстанция по чл. 269, изр. 2 ГПК се включва служебна проверка на валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е органичен от посоченото във въззивната жалба, освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма (не и за установяване на фактическата страна по спора) и за дължима защита на правата на някои частноправни субекти, в защита на друг публичен интерес (например в производство за поставяне под запрещение спрямо ответника или относно родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище). При проверката на правилността на първоинстанционното решение, във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания. Съставът на ВнАпС, като съобрази, че очертаният от жалбата и отговора спор между страните в тази инстанция е правен, за преценка на правните последици на установени факти и обстоятелства, както и като намери, че фактическите констатации на първоинстанционния съд, направени въз основа на приети по делото, неоспорени писмени документи, изявления на страните с правния характер на признания за неизгодни факти, вписвания в ТР и служебно известни факти по т. д. № 75/ 2019 г. на ОС – Търговище (същите факти са служебно известно на въззивния състав по в.т. д. № 24/2023г. по описа на ВнАпС), са резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, намира, че от фактическа страна е безспорно установено следното: На 19.07.2013г., между „ЕМУ” АД, „Академика Груп Инвест“ АД, Ж. Д. К. и Д. Ж.в Д., е сключен договор за партньорство. Ответникът „Академика Инвест“ АД не е страна по този договор, тъй като предварителното договаряне между ищеца и трети за процеса лица не предвижда възникване на права или задължения за ответника. Предметът на договора, сключен между „настоящи и бъдещи акционери“ в „Академика Инвест“ АД, е уреждане на отношенията и намеренията, отнасящи се до придобиването от страна на „ЕМУ” АД на част от капитала на „Академика инвест“ АД и финансиране и изграждане на обект– студентски комплекс /студентско общежитие/ в имот с поземлен идентификатор 10135.2555.320 в гр. Варна. Целта на договора, изрично посочена в чл. 3.3 на същия, е „цялостно и всеобхватно да уреди отношенията между горепосочените страни, във връзка със строителството, изграждането и експлоатацията на студентския комплекс, който ще бъде построен в имота“. За изпълнение целта на договора, страните са се договорили да сключват отделни договори, в изпълнение на инвестиционните си намерения, включително и договор за строителство. За постигане целите на договора страните са предвидили, че Ж. Д. К. следва да апортира имот с поземлен идентификатор 10135.2555.320 в капитала на „Академика инвест“ АД, при което капиталът на дружеството става 5 523 000 лв., а „Академика инвест“ АД ще емитира 12 887 000 нови акции с емисионна стойност от 22 165 640 лв. (прогнозната стойност за строителството на студентския комплекс без ДДС). Новоемитираните акции, представляващи 70% от капитала на дружеството, ще се запишат от „ЕМУ” АД, което ще стане акционер в „Академика инвест“ АД; ще се сключи договор за строителство на горепосочения обект между „Академика инвест“ АД в качеството му на възложител и „ЕМУ” АД в качеството му на изпълнител. Уговорено е стойността на акциите по т. 2 да се изплати от „ЕМУ” АД на вноски, по прогнозен план във времето, като всяка вноска е предназначена за финансиране на етапите от строителството на обекта и се връща незабавно като аванс за строителство. Страните са уточнили в чл. 5.1., че окончателният график за заплащане на вноските за акциите ще се определи след представяне на линеен график за строителството. След построяване на обекта от „ЕМУ” АД, „Академика инвест“ АД ще го експлоатира и управлява, като го отдаде под наем на „Академика Груп инвест“ АД, а то преотдаде под наем на други, свързани със страните новорегистрирани дружества, с цел отделяне на приходи от облагаеми и необлагаеми с ДДС дейности. След сключването на договора за партньорство, физическото лице, посочено като първи акционер - Ж. Д. К., е апортирало имот с поземлен идентификатор 10135.2555.320 в капитала на „Академика инвест“ АД и със стойността на апорта е вписано в ТР на 12.08.2013г. увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 5 523 000 лв. На 29.08.2013г. е взето решение от едноличния собственик на капитала на „Академика инвест“ АД за дарение на част от акциите на лицето, посочено в договора за партньорство като втори акционер- Д. Ж.в Д., и за увеличаване капитала на дружеството, под условие, с емитиране на 12 887 000 нови акции с емисионна стойност от 22 165 640лв., представляващи 70% от капитала на дружеството, под условие, че бъдат записани от „ЕМУ” АД. Определени са и условия и начин на покриване стойността на новозаписаните акции, които са аналогични на договорените в предварителния договор. На 28.08.2013г. е взето решение от СД на „Академика инвест“ АД за встъпване на „ЕМУ“ АД като акционер, съгласно което вноските в капитала за стойността на акциите се извършва по аналогичен начин на предварителните договорености, на вноски, като са посочени следните дати от чл. 5 от договора за партньорство: първоначална вноска от 5 541 410 лв., първа вноска в размер на 2 216 564 лв.– до 15.10.2013 г., втора вноска в същия размер– до 15.01.2014г., както към нея следва да се прибави и възстановеното ДДС от 923 568.33 лв. от преведения аванс за строителство, трета вноска в размер на 3 324 846 лв. до 14.04.2014г., четвърта вноска до 15.07.2014 г., пета вноска до 15.10.2014 г., шеста вноска– до 15.03.2015г. В деня на подписване на договора за партньорство – 19.07.2013 г., сключен между настоящи и бъдещи акционери и бъдещ наемател, е подписан между „Академика инвест“ АД и „ЕМУ“ АД договор за записване на акции, с който се договарят същите срокове и задължения за емитиране и график за покриване стойността на акциите на шест вноски, идентични на тези по договора за партньорство. В приетия актуализиран устав на „Академика инвест“ АД са подробно описани размерът на капитала и начина на формиране, съвпадащ и с описаните по-горе намерения на страните по договора за партньорство и в договора за записване на акции, както и същите срокове за внасяне на паричните средства за записаните акции от страна на ответника „ЕМУ“ АД. На 15.08.2013 год. „Академика инвест“ АД, в качеството му на възложител, и „ЕМУ” АД, в качеството му на изпълнител, подписват договор за строителство, отново като са спазени предварителните договорености в договора за партньорство от 19.07.2013г. На 26.08.2013 г. „Академика инвест“ АД предава на „ЕМУ” АД одобрени проекти за строителство на обекта на хартиен носител, за което между страните е съставен приемо-предавателен протокол от същата дата и е започнало изпълнение на договора за строителство. На 30.08. 2013 г. „ЕМУ” АД изплаща първата вноска от стойността на акциите, а именно сума в размер на 5 541 410лв. по сметка с титуляр „Академика инвест“ АД в „Първа инвестиционна банка“ АД. В платежното нареждане, като основание за превод е посочено „25% от емисионната стойност на записаните от „ЕМУ“ АД акции за увеличение на капитала на „Академика инвест“ АД“. Платежното нареждане е посочено в удостоверение, издадено от „ПИБ“ АД, приложено към заявление за вписване в ТР при АВп, като документ, от който се установява „внесен в банка капитал“. На 05.09.2013г. е вписано по партидата на „Академика инвест“ АД увеличение на капитала на дружеството от 5 523 000 на 18 410 000лв. / вписване рег. № 20130905174507/. На същата дата- 05.09.2013г., „ЕМУ” АД издава фактура № 5099/05.09.2013г. на стойност 5 231 410лв., на „Академика инвест“ АД, в която е посочено, че е авансово плащане по договор от 15.08.2013 г. за обект „Студентско общежитие“, в гр. Варна. „Академика инвест“ АД превежда сумата по горепосочената фактура на „ЕМУ“ АД на 05.09.2013 г. На 20.09.2013 г. „ЕМУ” АД започва строителството на обекта. На 26.09.2014г. е подписана нотариално заверена покана до „ЕМУ“ АД от изпълнителния директор на „Академика инвест“ АД, за предупреждение за изключване по чл. 189, ал. 2, във връзка с ал. 3 и чл. 42 от устава на дружеството, предоставена за връчване на 29.09.2014г. чрез нотариус. На 08.10.2014г. в ТР е публикувано предизвестие на „Академика инвест“ АД към „ЕМУ“ АД и поканата за изпълнение на задълженията за внасяне на съответната сума за акциите, според устава на дружеството. В края на месец октомври 2014г. „ЕМУ“ АД предявява иск с правно основание чл. 71 ТЗ срещу „Академика инвест“ АД, за установяване на акционерното си качество в ответното дружество като собственик на 12 887 000 бр. обикновени поименни акции с право на глас от клас Б, всяка с номинална стойност 1.00лв. и емисионна стойност 1.72 лв., с твърденията за незаконосъобразност решенията на изпълнителния директор на „Академика инвест“ АД за отправяне на предупреждение към акционера, записал новоемитирани акции, относно неизпълнение на задължението за внасяне стойността на акциите. С влязло в сила решение по т.д. № 2149/2014 г. по описа на ВОС, потвърдено от ВнАпС, и недопуснато до касационно обжалване от ВКС, искът е отхвърлен. С това решение е прието със сила на присъдено нещо, че „ЕМУ“ АД е загубил акционерно качество в „Академика инвест“ АД, считано от момента на изтичане на срока на предизвестие по чл. 189, ал. 2 от ТЗ; причината за загубването на акциите и направената до момента вноска е невнасянето на паричните вноски за емитираните акции, след изтичане на едномесечният срок от обявяване на предизвестието в ТР. Въз основа на тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд прави следните правни изводи: Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква установяване предаването, съответно получаването, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Съгласно чл. 192, ал. 7 ТЗ за увеличаването на капитала на АД се прилагат разпоредбите на Глава четиринадесета, Раздел ІІ от ТЗ, уреждащи учредяването на АД. За да бъде вписано увеличението на капитала е необходимо да се представят доказателства за внесени 25% от предвиденото увеличение – чл. 192а, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 174, ал. 1, т. 3 от ТЗ. След вписване на решението за увеличение на капитала, за акционерите възниква задължението да внесат остатъка от дължимите от тях вноски до 100%, в срок не повече от две години от вписване на увеличението, съгласно чл. 188, ал.1 ТЗ. Наличието на вписано увеличение на капитала по партидата на „Академика инвест“ АД на 05.09.2013г. удостоверява, че към този момент покритието на съответния размер на капитала съгласно дружествения договор или учредителния акт, е осъществено. По делото е установено от фактическа страна, че внасянето от ищеца, по банкова сметка с титуляр „Академика инвест“ АД, на уговорената от страните част от парична вноска, съставляваща 25 % от стойността на записаните от новоприет акционер акции, е удостоверено пред регистърния орган с приложени към заявлението за вписване на съответното увеличение на капитала в ТР при АВп, по партидата на „Академика инвест“ АД, платежен банков документ от 30.08.2013г. и удостоверение от ПИБ АД. Отделно от това, с влязло в сила решение по т.д. № 2149/2014 г. по описа на ВОС, с което искът на ищеца срещу ответника с правно основание чл. 71 ТЗ е отхвърлен, е прието със сила на присъдено нещо, че „ЕМУ“ АД е загубило придобитото акционерно качество в „Академика инвест“ АД и направената до момента вноска, считано от момента на изтичане на срока на предупреждението по чл. 189, ал. 2 от ТЗ, в резултат на неизпълнение на задължението за внасянето на останалата част от стойността на записаните акции, след изтичане на едномесечният срок от обявяване на предупреждение по реда на чл. 189, ал.1, изр. 1 от ТЗ, по партидата на ответното дружество. В рамките на този процес, чиито предмет е кондикционен иск, ищецът основава претендираните за съдебна защита материални права на твърдения за симулативност на посоченото основание в платежното нареждане от 30.08.2013г. и за друг юридически факт, от който произтичало задължението за плащане, различен от посочения в документа, послужил за доказване на покритие част от стойността на записани новоемитирани акции от „Академика инвест“ АД. Твърди се, че това е предварителният договор за дългосрочно сътрудничество и общи инвестиции, сключен на 19.07.2013г. между настоящи и бъдещи акционери в дружеството. Основателността на твърдението на ищеца относно симулативността на посоченото в платежното нареждане основание за плащане е логично изключена дори и само от останалите изявления в исковата молба, които в случая могат да се приемат и като признания за неизгодни факти, доколкото не са в подкрепа, а противоречат на основните релевирани факти за неоснователно имуществено разместване на материални блага. Признава се, че в резултат на плащането на процесната парична сума, за връщането на която е предявен частичен кондикционен иск, ищецът е придобил акционерно качество със записани от дружеството 12 887 000 бр. обикновени поименни акции с право на глас“Б“ всяка с номинална стойност от 1 лев и емисионна стойност 1.72 лв., съставляващи 70 % от капитала на „Академика инвест“ АД, че след внасяне на паричната равностойност на 25% от записаните акции капиталът на дружеството е бил увеличен, като и че акционерното качеството е изгубено впоследствие, поради неизпълнение на задължението за покритие на останалата част от стойност на записаните акции. Сочените от ищеца правопораждащи факти не са годни да произведат претендираните правни последици по осъдителния иск, като следствие от правната норма, в която исковата претенция намира правна квалификация, предвид изрично заявения петитум. Твърденията за неоснователно разместване на имуществени блага при покриване на част от стойността на новозаписани акции предполага успешното провеждане на специален иск по чл. 29 от ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по отношение на вписаното увеличението на капитала, какъвто не е предявяван от ищеца. По тези съображения, единственият извод, който може да се направи е, че релевирания от ищеца юридически факт, чиято нищожност се твърди, не съставлява основание за процесното плащане. С това плащане е изпълнено валидно възникнало задължението на новоприет акционер „ЕМУ“ АД за покриване стойността на записаните акции от капитала на „Академика инвест“ АД чрез парична вноска, в резултат на осъществяване на предвиден от закона сложен фактически състав, включващ и решенията на органите на капиталовото търговско дружество, които не се подчиняват на правния режим на недействителността, валиден за договорите и едностранните сделки, установен в ЗЗД. Въпреки изложените съображения относно правна несъстоятелност и невъзможността да се възприеме твърдението на ищеца, че плащането е направено въз основа на юридически факт, различен от посочения в платежния документ от 30.08.2013г., съдът намира за необходимо да посочи, че съдържанието на сключения между страните договора за записване на акции, на актуалния устав на АД към 05.09.2014г. и на решенията от органите на дружеството– ответник по отношение начина на покриване стойността на записаните от ищеца акции- с шест парични вноски, по график, не се различават от предварителното договаряне на общи инвестиции и дългосрочно сътрудничество между лица по договора за партньорство от 19.07.2013г., определени като „настоящи и бъдещи акционери в „Академика инвест“ АД“. Целта на разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ТЗ, съгласно която апортната вноска не може да има за предмет бъдещ труд или услуги, е да постанови по императивен начин, че срещу записани дялове или акции съдружниците или акционерите следва да внесат реално имущество, което да послужи за дейността на дружеството, тъй като реалната реализация на бъдещите труд и услуги и материализирането им в конкретен обект, е бъдещо, несигурно събитие, респ. бъдещият обект не може да послужи за реализирането на гаранционната функция на капитала. След като според съдържанието на всеки един от представените по делото документите, без изключение – предварителен договор, решения на органи на АД, договор за записване на акции, актуализиран устав на „Академика инвест“ АД, отразяващ увеличението на капитала и др., покритието стойността на записаните от ищеца акции следва да се извърши чрез парични вноски, по график, а не с непарична вноска, съставляваща бъдещи труд и услуги, като паричната вноска по процесното платежно нареждане е постъпила в патримониума на дружеството, издало акции, чрез банков превод по сметка с титуляр „Академика инвест“ АД, с това е осъществено реално покритие на капитала, следователно забраната на чл. 72, ал. 4 от ТЗ не е нарушена. По повод твърденията във въззивната жалба, че с договора за партньорство е уговорена такава обвързаност между покриване стойността на акциите и изпълнението на договора за строителство със сумите, внесени от акционера за покритието на капитала, при която неизпълнението на договора за строителство се счита за основание за изгубване на акционерно качество на „ЕМУ“ АД, съдебният състав съобрази следното: Въпреки извода, че соченият в исковата молба юридически факт не е пряко основаващ плащането на исковата сума и неговата допустимост няма отношение към основателността на иска, въззивният състав счита, не няма пречка да изрази становище по спорния въпрос, релевиран с посочените твърдения. Евентуалната предварителна уговорката между настоящи и бъдещи акционери в „Академика инвест“ АД през 2013г., предвиждаща, че ищецът би могъл да изгуби акциите си и направената вноска поради неизпълнение на договор за строителство, който ще бъде сключен между страните по делото, не поражда каквито и да било правни последици нито за „Академика инвест“ АД, нито за лицето, придобило акциите от увеличение на капитала- „ЕМУ“ АД. Акционерното дружество в най – пълна степен притежава характеристиките на капиталово дружество, илюстрация на което е липсата на необходимост то да получава съдействие за работата си от страна на акционерите - последните имат единственото задължение да платят вноските, дължими срещу записаните от тях акции- чл. 188 ТЗ. Правната специфика и организация на акционерното дружество като капиталово такова обосновава тезата, че нормата на чл. 189 ТЗ е с императивен характер. Предвидените от закона правните последици по чл. 189 ТЗ не се прилагат за други задължения, различни от задължението по чл. 188 ТЗ, респ. не може да бъде предмет на валидно договаряне неизпълнение на друго задължение, различно от предвидения от закона фактически състав, което да води до за изгубване по право на акции и вноски. Видно от съдържанието на вписаното в ТР предизвестие по чл. 189, ал. 2 ТЗ, както и от приключилия предходен съдебен процес между страните по иск с правно основание чл. 71 ТЗ, на подобна нищожна договореност ответното дружество не се е позовало след възникването на спорни въпроси в процеса на строителство. Ищецът е бил приканен в едномесечен срок да покрие останалата част от стойността на акциите с парични вноски, така, както е договорено, и е изгубил акционерното си качество, ведно с направената до момента парична вноска, поради неизпълнение на задължение по чл. 188, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Изложеното мотивира въззивния съд за крайния правен извод, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 34 ЗЗД, е неоснователен. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, първоинстанционното решение следва се потвърди. С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата 10 800лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното, ВнАпС, ІII- ти състав,