Решение № 303 от 16.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5961/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалби подадена от Р. А. К. срещу решение № 2264/15.02.2023г. постановено по гр.д. № 34114/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, с което е отхвърлена предявената от нея срещу МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ осъдителна искова претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматично увреждане -счупена лъчева кост на лява ръка, в резултат от падане в „кална река“ на пътя преди отбивка за к-с „Т.П.“, посока село Кранево, в местността „Блатно кокиче“ в землището на село Кранево на 31.08.2018г., ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е направил неправилен извод, че пътят, на който е настъпил инцидента се поддържа от кмета на община Балчик, доколкото несъмнено същия е част от защитена местност –„Блатно кокиче“-буферна зона към резерват „Балтата“, които според чл.46 ал.1 от ЗЗТ се управляват и поддържат именно от ответника и което обстоятелство е изрично посочено и в плана за управление и поддържане на резерват „Балтата“ и буферната му зона. На следващо място, въззивникът счита, че обжалваното решение съдържа необосновани изводи относно липса на причинно-следствена връзка между твърдяните усложнения на здравословното състояние на ищеца и инцидента, както и наличие на поведение, с което ищеца е съпричинила вредите. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което иска се уважи в пълния му предявен размер, който съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. ВъззИ.емата страна МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ /МОСВ/ в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва наведените пороци на решението във въззивната жалба, счита, че същото е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и обоснованост на изводите. Поддържа, че от събраните доказателства не се установява нито право на собственост върху процесната територия в полза на МОСВ, нито има законово или създадено по административен ред задължение за ответното министерство да осигурява поддържането и почистването на територията. Поддържа, че управление на дейностите във връзка с особената територия касае съхраняването й като резерват, респективно буферна зона към резерват и няма отношение към административното управление и поддържане на зоната. Счита, че дори и да се приеме, че е държавна собственост, то материално легитимиран ответник би била Държавата, а не МОСВ. При условията на евентуалност поддържа и направените в първоинстанционното производство възражения за липса на причинно-следствена връзка между механизма на инцидента и претендираните вреди, както и че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: При извършената проверка по реда на чл.269 предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че решението е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269 предл.2 от ГПК. Досежно правилността на обжалваното решение, съдът намира поддържаните с въззивната жалба на въззивника-ищец доводи за неоснователни, по следните мотиви: Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, доколкото се твърди причиняване на неимуществени вреди от виновното противоправно деяние на служители при ответното министерство, изразяващо се в тяхното бездействие, които не са изпълнили задълженията си за почистване, поддържане и осигуряване на безопасно преминаване по път в границите на защитена местност –„Блатно кокиче“-буферна зона на резерват „Балтата“. /Постановление № 4/30.10.1975г. на Пленума на ВС, определение 388/30.03.2011г. по гр.д. 1533/2010г. на ВКС, решение № 262/11.05.2010г. по гр.д. 1155/2009г. на ВКС и др. /. За да възникне притезателното право на увредения срещу ответника - МОСВ за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, съответно за да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо при пълно и главно доказване ищеца да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работи вреди в правната сфера на ищеца, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които при умисъл или непредпазливост, е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при неизпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС. Юридическото лице носи гаранционно-обезпечителна отговорност, като не може да се експулпира от същата с възражението, че не е установено конкретното физическо лице извършило/допуснало противоправното действие/бездействие. Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира следното: Първоинстанционният съд е приел, че не са налице всички кумулативни предпоставки от фактическият състав по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на травматично увреждане причинено на ищеца от подхлъзване и падане на неподдържан път в защитена местност – „Блатно кокиче“-буферна зона на резерват „Балтата“. От събраните по делото доказателства – медицинска документация, свидетелски показания, заключение по СМЕ, се установява безпротиворечиво, че на 31.08.2018г. ищеца е претърпяла инцидент - травматично уврежадне на здравето, а именно: закрито, разместено счупване на крайната /към китката/ част на лъчевата кост на лява предраменница вследствие на подхлъзване върху кал и вода и падане на неасфавалтиран път в защитена местност – „Блатно кокиче“-буферна зона на резерват „Балтата“. Спорно е наличието на всяка една от посочените по – горе предпоставки от фактическият състав по чл.49 от ЗЗД, като същите следва да бъдат разгледани в именно в изброената последователност, доколкото установяване на всяка една от тях е предпоставка за разглеждане и произнасяне по следващата. Основателно се явява направено от ответника възражение, че не се установява и дали точното място на инцидента изобщо попада и в Буферната зона към резервата „Балтата“, предвид заповед № РД-553/24.07.2015г. на министъра на МОСВ, с която поради обстоятелството, че в местността „Блатно кокиче“ са включени части от курортен комплекс „Албена“, се намалява площа на местността като изрично посочени имоти с кадастралните им номера, се изключват от Буферната зона. Дори и да се приеме, че мястото на инцидента не попада в изключените с заповед № РД-553/24.07.2015г. на министъра на МОСВ имоти, то настоящият състав счита, че ответника не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск, поради следните съображения: От представените писмени доказателства – извадка от кадастраллна карат – л.55 и 56 от делото на СРС, заповед № РД-553/24.072015г. и заповед № РД-750/10.11.2009г. на министъра на МОСВ, а и не е спорно, че участъкът от територия, на която твърди ищеца да е настъпил инцидента - пътя преди отбивка за к-с „Т.П.“, посока село Кранево, в местността „Блатно кокиче“ в землището на село Кранево, представлява буферна зона към поддържан резерват „Балтата“ и е вид защитена територия - „защитена местност“ по смисъла на чл.5 т.6 от ЗЗТ. При формиране на отговора по посочения спорен въпрос относно задължението на ответника за поддържа и почиства процесния участък е необходимо да се извърши систематично тълкуване на разпоредбите на чл.5, чл.8 ал.1, чл. 9 ал.1 и ал.2, чл.10 ал.1, чл.7, чл.46 ал.1 и чл.47 от ЗЗТ и след което се налагат следните правни изводи: защитената местност „Блатното кокиче“ не е изключителна държавна собственост /не е от изрично изброените в приложение по чл.8 ал.1 от ЗЗТ, такава не е и защитената територия резерват „Балтата“/, по отношение на буферната зона – местност „Блатно кокиче“ не са представени доказателства да са извършени отчуждавания по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗЗТ за разширяване на някоя защитена територия по приложение № 1 към чл.8 ал.1 от ЗЗТ и доколкото не попада в изрично цитираните земи по чл.8 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗЗТ, то собствеността върху защитената територия не се променя, като независимо дали е държавна или общинска, същата винаги е публична, по отношение на нея – независимо от принадлежността на правото на собственост се прилагат разпоредбите на ЗЗТ, а по отношение на управлението и във връзка със запазване на екосистемите, поради което е обявена за защитена територия правомощие има МОСВ /във връзка с изричното позоваване на въззивника на разпоредбата на чл.46 ал.1 от ЗЗТ, където е предвидено, че МОСВ осъществява управлението и контрола в защитените територии, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.47 от ЗЗТ са посочени правомощията, които се включват в обема на управлението и контрола осъществяван от МОСВ, в които не присъства поддържане, почистване т.е. задължения, които има собственика на съответния имот/. От цитираните по – горе писмени доказателства се установява, че защитена местност „Блатно кокиче“ е общинска собственост т.е. има общината е правния субект, който в качеството си на собственик има задължението за поддържането и почистването на защитената местност, вкл. и поддържането на процесния пътен участък годен за преминаване. Както правилно е посочил в отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, липсват доказателства, както за промяна на собствеността и превръщането й в държавна собственост и предоставянето й за управление и ползване от МОСВ, съответно законово или създадено по административен ред възложено оперативно управление и поддържане на местността от МОСВ. Такова действие не представлява и представения по делото План за управление на поддържан резерват „Балтата“ и Буферната зона към него – в същия се регламентира управлението на територията по смисъла на чл.46 ал.1 вр. чл.47 от ЗЗТ. Предвид изложеното и формирания извод, че ответникът не е юридическото лице, което носи гаранционно обезпечителната отговорност за неизпълнение на задължения на конкретни физически лица на възложената им работи за почистване и поддържане на мястото, където е настъпил инцидента с ищеца т.е. не е материално легитимиран, е безпредметно обсъждане на останалите предпоставки от фактическият състав по чл.49 от ЗЗД относно наличие на вреди, техния вид и размер, причинна връзка с противоправното поведение и справедливия размер на дължимото обезщетение. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение на основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.1 от ГПК следва да бъде потвърдено. Разноски: С оглед изхода не делото, изрично и своевременно заявено искане за присъждане на разноски от процесуалният представител на въззИ.емата страна, представен списък по чл.80 от ГПК, на основание с чл. 273 вр. чл.78 ал.3 ГПК, такИ. следва да й бъдат присъдени в размер на 100, 00 лв.- юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Софийски градски съд