Решение № 2658 от 6.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 5425/2022 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №5425/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.Е.Е.“ ООД гр.София ЕИК ••••••• гр.София срещу решение от 09.03.2022 г постановено по гр.д. №15631/21 г на СРС, 175 състав, с което по иск на „К.“ ЕООД гр.София ЕИК ••••••• на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.7 т.1 б.Б от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г и чл.99 ЗЗД е признато за установено, че въззивникът дължи сумата от 400 евро, която сума представлява компенсаторно обезщетение за закъснял полет BGH5534 от 12.08.2019 г по направление гр.Нюкасъл - гр.Бургас на пътника Р.У., което обезщетение е прехвърлено с договор за цесия от 03.11.2020 г, ведно със законната лихва от 04.12.2020 г до окончателното заплащане на сумата; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.12.2020 г по ч.гр.д.№61192/20 г на СРС, 175 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ищецът не е доказал какво е неизпълнението на въздушния превозвач - каква е била забавата на полета, кога е трябвало да пристигне по график и какво е разстоянието между двете летища, за да може да се изчисли размерът на обезщетението. Не е взето предвид, че може да има мултимодално пътуване. Не е съобразено от СРС, че е задължително провеждането на рекламационно производство пред превозвача, което не е спазено. Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. СРС е обявил за безспорно наличието на валиден договор за въздушен превоз между страните, явяването на Р.У. за полета и размерът на претендираното обезщетение, по което въззивникът не е възразил. Ответникът не е доказал, че е извършил полета по график, а данните за този график и нарушаването му са налични у ответника. Ответникът не е представил доказателства за наличие на мултимодално пътуване, а процесният Регламент се прилага и при пакетни туристически услуги. В случая е неприложимо рекламационното производство по чл.134 ЗГВ. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.03.2022 г и е обжалвано в срок на 11.04.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Чл.134 ЗГВ не е приложим към исканията за обезщетения по Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г, защото това не е предвидено в самия регламент. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да уважи иска СРС е приел, че с доклада по делото е прието за безспорно, че има валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превод; че Р.У. се е явила за полета; както и не се спори по размера на обезщетението. Неоснователно е възражението на ответника за наличието на пакетна екскурзия или за мултимодално пътуване. С договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2020 г вземането за обезщетение е прехвърлено на ищеца, като У. е упълномощила ищеца да съобщи цесията на длъжника- ответник. Съобщаването на цесията е извършено по електронната поща и е получено от ответника според приетата пред СРС СТЕ. Решението на СРС е правилно, при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба. Действително оспорванията в отговора на исковата молба от страна на ответника са много ограничени и касаят само наличието на пакетна услуга на пътника въз основа на договор туроператора „Б.Х.Л.“ респ. наличието на мултимодално пътуване и неприложимост на Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. Следва да се считат за преклудирани възраженията на ответника относно забавата на полета, кога е трябвало да пристигне по график самолета и какво е разстоянието между двете летища. Само за пълнота трябва да се отбележи, че въпреки указанията на съда в разпореждане от 31.05.2022 г ответникът отказа – след като изрично е предупреден за последиците по чл.161 ГПК - да представи справка от полетната книга, от която да са видни планирания и действителен час на кацане на полет BGH5534 от 12.08.2019 г по направление гр.Нюкасъл - гр.Бургас. На основание чл.161 ГПК трябва да се приеме, че е доказано закъснение на полета в твърдения от ищеца размер. По настоящия иск по Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г не е задължително провеждането на рекламационно производство пред превозвача. От друга страна ответникът е уведомен за претенцията на ищеца, включително и за извършената цесия. Въззивникът не е доказал наличие на пакетна екскурзия или на мултимодално пътуване. Искът е доказан по основание. По отношение на размера му, действително ищецът не е представил данни за точното разстояние между двете летища, но както се посочи това разстояние не е било оспорено от ответника в отговора на исковата молба. На основание чл.162 ГПК и предвид ноторно известни/съдебно известни данни за разстояния между летища от Великобритания до Летище Бургас - винаги обосноваващи обезщетение от 400 евро - съдът счита, че искът трябва да се уважи изцяло. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да се потвърди. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна.