Решение № 106 от 5.10.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 184/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление № 29 от 27.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, на Т. И. Д., ЕГН •••••••••• от •••, на основание чл.81 ал.1 т.1 пр.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е осъществил твърдяното нарушение от субективна страна. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П.- упълномощена, която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, излага доводи. Представят се доказателства. Претендира разноски. Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А.- упълномощен, който оспорва жалбата, счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно. В приложено по делото писмено становище иска същото да бъде потвърдено. Излага доводи. Претендира разноски. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана от съда е неоснователна. След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели З. М. като актосъставител и Д. А. като свидетел по акта, И. Н. и К. А.- очевидци, както и приобщените писмени доказателства- констативен протокол № 5703/28.11.2024 г., констативен протокол № 5759/29.11.2024 г., констативен протокол № 5704/02.12.2024 г., протокол № 1/02.12.2024 г. на осн. чл.129 и чл.130 от ЗВМД, сигнал до РП, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.01.2025 г. на РП- П., ТО- К., покана за съставяне на АУАН, известие за доставяне, писмо до Кмета на гр. К. относно предявяване и връчване на АУАН, разписка за отказ да се получи АУАН, трудов договор № 136/19.03.2024 г., заповед РД-552/01.08.2023 г., заповед № РД-74/21.03.2025 г., заповед РД-559/01.08.2023 г., заповед РД-506/29.12.1998 г., заповед № РД-75/03.02.2006 г., наказателно постановление № 12/31.01.2022 г., наказателно постановление № 52/12.04.2022 г., наказателно постановление № 55/21.04.2022 г., наказателно постановление № 10/09.02.2023 г., наказателно постановление № 45/23.09.2023 г., наказателно постановление № 43/24.04.2024 г., наказателно постановление № 44/25.04.2024 г., заповед № РД- 45/18.03.2024 г. за налагане на ПАМ, справка от ДНПЦБ, заповед № 1080/21.10.1983 г., карти на ГС- К., ТУ- К., заповед № 67/25.01.1991 г., карти на ДЛ- К., ГСУ- К. и ГС- С., ТУ- А.- Т., скица на поземлен имот № 15- 1168622/15.07.2025 г., писмо от АГКК, писмо- отговор от МОСВ, справка от КрлРС, заверени преписи от решение № 78/30.07.2024 г. по НАХД № 224/2024 г. по описа на КрлРС и решение № 112/21.11.2025 г. по НАХД № 199/2024 г. по описа на КрлРС, извлечение от ДВ бр.28/20.03.2026 г., неофициален раздел, в който е публикувана Заповед № РД-215/06.03.2026 г. на Министъра на ОСВ за актуализиране и прецизиране територията на НПЦБ,наказателно постановление № 29/27.03.2025 г., известие за доставянето му, АУАН № 0224118/03.01.2025 г., приетите заключение на съдебно- техническа и допълнителна съдебно- техническа експертизи, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 28.11.2024 г. свидетелите И. Н.- главен инспектор в отдел „Контрол и охрана“- Юг, ДНПЦБ и К. А.- Началник отдел „Контрол и охрана“- Юг, ДНПЦБ извършвали текущ контрол, когато в Резерват „Д.“, Охранителен участък „Ю.г.“, местност „З.“, на място с координати N 42°40'50.33" Е 24°58.23.19", в землището на гр. К. установили замърсяване с животински останки- 6 броя кожи от едър рогат добитък (крави), два броя глави, крака, както и труп на мъртво биволче, за което бил съставен констативен протокол № 0000005703/28.11.2024 г., към който бил приложен снимков материал, заснет със служебен GPS апарат марка „GARMIN“, модел „Oregon 750t“, с който били снети и GPS координатите на мястото на извършване на нарушението. На 29.11.2024 г., свидетелите З. М.- старши специалист в отдел „Контрол и охрана“- Юг, ДНПЦБ и Д. А.- старши специалист в отдел „Контрол и охрана“- Юг, ДНПЦБ отново констатирали замърсяването с животински останки- 6 броя кожи от едър рогат добитък, 2 броя глави, крака, както и труп на мъртво биволче, за което съставили констативен протокол № ••••••••••/29.11.2024 г., към който бил приложен снимков материал, заснет със служебен фотоапарат марка „SONY“, модел „DSC-HX60V“. При съставянето на протокола присъствал жалбоподателят Т. Д., който заявил, че лично поставил останките от животни имал намерение да изгради площадка за наблюдение на хищници. На 02.12.2024 г. св. Н. заедно с представител на ОДБХ К.Д. и П.Х.- главен специалист в отдел „Контрол и охрана“- Юг, ДНПЦБ извършили съвместна проверка при която отново констатирали в горепосочената местност наличието на части от трупове на животни без наличие на ушни идентификатори, за което били съставени протокол № 1 от 02.12.2024 г. от д-р К.Д. и констативен протокол № 0000005704/02.12.2024 г., към който отново бил приложен снимков материал, заснет със служебен фотоапарат марка „Nikon“, модел „Coolpix Р950“, като координатите на мястото на нарушението са снети със служебен GPS апарат марка „GARMIN“, модел „Oregon 750t“. Във връзка с направените констатации и чл.205 ал.2 от НПК бил изпратен сигнал до Районна прокуратура- П., ТО- К., която с постановление от 07.01.2025 г. отказала да образува досъдебно производство, считайки, че Т. Д. е осъществил административно нарушение, а не престъпление. На 19.12.2024 г. жалбоподателят Д. получил покана за явяване на 03.01.2025 г. в 10,00 ч. за съставяне на АУАН. Същият не се явил на посочената дата и час. С АУАН №0224118 от 03.01.2025 г. ст. специалист в отдел „Контрол и охрана“ при ДНПЦБ- св. М. приел, че Т. Д. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, забраняваща извършване на всякакви дейности в Р.те, тъй като в периода от 24.11.2024 г. до 29.11.2024 г., на територията на НПЦБ, Парков участък К., Зона Р., Резерват „Д.“, Охранителен участък „Ю.г.“, местност „З.“, на място с координати N 42°40'50.33" Е 24°58.23.19", в землището на гр. К., поставил животински останки: кожи, крака и глави от крави, както и труп на млад бивол. Така съставеният АУАН бил изпратен за връчване на Кметство К., където след запознаване на Д. със съдържанието на АУАН, същият отказал да получил препис от същия, което обстоятелство било удостоверено с подпис на двама свидетели. Въз основа на така съставения АУАН, на 27.03.2025 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.81 ал.1 т.1 пр.1 от ЗЗТ, били наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ. Наказателното постановление било връчено на Д. на 28.03.2025 г., а жалбата срещу него депозирана на 11.04.2025 г. От заключението на изготвената по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че място с координати N 42°40'50.33" Е 24°58.23.19" попада в границите на резерват „Д.“, част от територията на НПЦБ. Посочените координати се локализират в кадастралната карта на Б. с местоположение в имот с идентификатор 35496.64.1 от кадастралната карта на гр. К., който е възстановена собственост по землища в границите на защитената зона „Централен Балкан“. Първичен администратор на данните за резервата е МОСВ, от където са получени данните в сайта на Агенция по ГКК. Данните за границите на резерват „Д.“ могат да се получат в цифров вид *SHP- формат от публичния регистър на защитените територии и защитените зони в РБ.. Към момента на изготвяне на експертизата вещото лице констатирало, че в сайта на МОСВ, в страницата с последна актуализация на данните била посочена дата от 01.08.2015 г., като след обработка на приложените цифрови данни е констатирано, че имот с идентификатор 35496.64.1 попада в границите на резерват „Д.“. Съгласно заключението на приетата по делото допълнителна съдебнотехническа експертиза се установява, че при работата си по други СТЕ, съдържащи констатации, касателно имота по настоящото производство с идентификатор 35496.64.1, вещото лице получило от Агенция по ГКК уведомление във връзка с определяне границите на резерват „Д.“, съгласно което първичен администратор на данните за резервата било МОСВ, т.е. данните от сайта на Агенцията по ГКК били получени от МОСВ. Същите могли да се получат в цифров вид *SHP- формат от публичния регистър на защитените територии и защитените зони в РБ.. От предоставените данни от сайта на МОСВ преди 22.07.2025 г. имот с идентификатор 35496.64.1. не е попадал в цифровите граници на резерват „Д.“, т.е. към месец ноември 2024 г. според цифровите данни от сайта на МОСВ имотът не е попадал в границите на резервата. Извършвайки проверка на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съдът намира, че при издаването му не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление, тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 17 ал. 1 от ЗЗТ. Събраните по делото доказателства водят до единствения възможен извод за извършено нарушение на чл.17 от ЗЗТ, съгласно която разпоредба „В Р.те се забраняват всякакви дейности, с изключение на тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“. Всички, разпитани по делото свидетели установяват безспорно елементите от фактическия състав на нарушението, както и неговия автор. Свидетелите установяват безпротиворечиво наличието на животинските остатъци и труп на животно на територията на резерват „Д.“, в НПЦБ, която територия била ясно отграничима и без използване на помощни средства, тъй като имало поставени обозначителни колове и табели с лого, ясно видими и в ярък цвят. Обстоятелството, че жалбоподателят Д. е поставил в процесния имот животински остатъци и труп на животно не е спорно по делото. Същият заявил, пред проверяващите служители на ДНПЦБ, както и при водената проверка от РП по случая, че сам е поставил частите и трупа от животни, за да подхранва и извършва наблюдение на лешояди. Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, които са вътрешно непротиворечиви по отношение главния факт на доказване, взаимнодопълващи се, логични, подкрепени са и от писмените доказателства по делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да се отразят на безпристрастността им. Съдът кредитира с доверие и заключенията на приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ, тъй като намира, че същите са изготвени от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания в областта на геодезията и картографията, което е отговорило безпристрастно, ясно и точно на поставените му въпроси. Заключенията на експертизите касаят пряко обстоятелствата от предмета на делото. Съдът намира, че процесното нарушение е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1 т.1, предвижда налагане на глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Прави се възражение от страна на жалбоподателя и защитата му относно неосъществяване на субективната страна на вмененото му във вина нарушение, с оглед установеното несъответствие в данните досежно имот с идентификатор 35496.64.1., който Д. наел за ползване. Твърди се, че, тъй като съгласно необновените цифрови данни на сайта на МОСВ, който е първичен администратор на същите, и от където са предоставени на Агенцията по ГКК, към инкриминирания период- месец ноември 2024 г. посочения имот е попадал извън територията на резерват „Д.“ с оглед на което процесното деяние не е извършено виновно. Посоченото възражение съдът намира за неоснователно. На първо място, несъответствието в цифровите данни е било отстранено понастоящем, като безспорно процесния имот попада в границите на резервата, каквото е било фактическото положение и към инкриминираната дата. От друга страна, по делото е установено, че посочения имот е нает от Д. за ползване, като същият е запознат добре с местоположението му. Там обаче, съгласно безпротиворечивите доказателства по делото е налице ясно обозначение чрез видими табели и маркировка с колчета, че имота попада в територията на резерват „Д.“. На следващо място, вещото лице в експертизите си ясно е отбелязало, че данните досежно процесния имот е могло да се намерят, преди актуализацията им през 2025 г., в публичния сайт на МОСВ в цифров вид, във формат, изискващ специална обработка, каквато не се установи по делото жалбоподателят да е правил. Несъответствието в данните относно местонахождението на процесния имот се установява да е станало известно в хода на предишно съдебно производство и то при запитване от страна на вещото лице П. до МОСВ във връзка с изготвяне на експертиза по него. Това производство, а и още други шест са все такива, водени срещу жалбоподателя за нарушения на законовите правила относно защитените територии. Поголяма част от тези влезли в сила наказателни постановления касаят извършени нарушения в местността „З.“, а част от тях и процесния имот. Посоченото обосновава извод, че жалбоподателят е бил наясно, че този имот е част от резерват. Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят Д. е съзнавал ясно, че поставя животинските отпадъци в имот, част от резерват „Д.“ на НПЦБ, където е забранено извършването на всякакви дейности. Наложеното наказание на жалбоподателят е глоба в размер на 3000 лева (1533,88 евро), което съдът намира за съответно на деятелността му, предвид многобройните му предишни наказания, налагани все за нарушения на ЗЗТ, които не са осъществили необходимото превантивно и превъзпитателно въздействие. Процесното деяние не осъществява признаците на маловажен случай, доколкото представителят на ОДБХ д-р Д. е констатирал видими болести по разлагащите се животински остатъци, с което се е създала опасност, не само за животинските обитатели на резервата, но и за хората, които го посещават. С оглед гореизложеното, съдът намира оспореното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. От процесуалния представител на въззиваемата страна е направено искане за присъждане на разноски. В настоящото производство същата е представлявана от адвокат, като за осигурената защита е платен хонорар от общо 533,42 евро. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 533,42 евро. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът