Решение № 3184 от 10.11.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 5375/2022 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №5375/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. Б. М. ЕГН •••••••••• от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН •••••••••• от гр.Перник срещу решение №20014331 от 17.02.2022 г по гр.дело №21632/2021 г на СРС, 140 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивниците да се осъди на основание чл.30 ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД С. А. Т. ЕГН •••••••••• от гр.София да заплати на всеки от въззивниците по 175 лева – част от цената на добитата дървесина при сеч от „С.••“ ЕООД за периода м.11.2019 г – м.02.2021 г в съсобствен имот в землището на село Байкалско, Община Радомир с идентификатор №02230.72.16 представляващ широколистна гора, ведно със законната лихва от 21.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата; и по 3, 70 лева лихви за забава за периода 01.12.2019 г – 20.02.2020 г. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските. Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС. Неправилно СРС е отхвърлил искането по чл.190 ГПК ответникът да представи договор за сеч сключен по чл.186 ал.1 т.2 ЗГ. Според писмо от 28.09.2020 г на РДГ Кюстендил такъв договор е налице. Приетата по делото лесотехническа експертиза установява издадени позволителни за сеч, както и че такава сеч е извършена. Ответникът и третото лице са недобросъвестни, защото не представят договора за сеч и трябва да се приложи чл.161 ГПК. Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Исковете правилно са отхвърлени като недоказани, а доказателствените искания във въззивната жалба са преклудирани. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 14.03.2022 г и на 18.03.2022 г и е обжалвано в срок на 25.03.2022 г. Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да отхвърли исковете СРС е приел следното. В тежест на ищците е да докажат, че ответникът е извлякъл ползи от процесния имот като е извършил в него сеч /добив на дървесина/. На „С.••“ ЕООД гр.Кюстендил са издадени позволителни за сеч от 20.11.2019 г и 01.01.2020 г и е добита дървесина. От друга страна, по делото няма данни „С.••“ ЕООД гр.Кюстендил да е добило дървесината по възлагане от ответника, както и че последният се е облагодетелствал от това. Поради неоснователност на исковете за главница трябва да се отхвърлят и исковете за лихви за забава. Решението на СРС е частично неправилно. Безспорно на „С.••“ ЕООД гр.Кюстендил са издадени позволителни за сеч от 20.11.2019 г и 01.01.2020 г и е добита дървесина от процесния съсобствен имот. Според писмо от 09.09.2020 г на РДГ-Кюстендил договор със собствениците на имота е подписан от К.К.М.- Д. като пълномощник на ответника С. А. Т.. По делото не е представен въпросният договор подписан от ответника. Последният твърди, че не разполага с екземпляр от него, а ищците не са поискали своевременно от СРС договорът да се изиска от РДГ-Кюстендил /ако е наличен/. Но след като такъв договор безспорно е бил наличен следва да се счита за доказано по делото, че ответникът е получил – макар и чрез пълномощник – граждански плодове от имота. Исковете са доказани по основание и съгласно чл.162 ГПК при липса на данни за размера им, той трябва да се определи от съда. Както е посочено в решение №67 от 29.06.2020 г по гр.д.№2008/19 г на ВКС, I ГО Уговорената цена по договор за добив на дървесина представлява граждански плод. Когато този договор е сключен само от един съсобственик, останалите имат право да получат припадащата им се част от получената цена по договора, съразмерно на квотата им в съсобствеността. В този случай съдът не може да присъди по реда на чл.30 ал.3 ЗС сума, определена от вещо лице на база пазарната оценка на добитата по договора дървесина. Пазарна цена може да се присъди само за естествени плодове, т.е. когато един от съсобствениците сам е добил дървесина въз основа на издадено на негово име разрешение по чл.86 ал.9 ППЗГ. Като се има предвид дадената от вещото лице по лесотехническата експертиза оценка на пазарната цена на дървесината и че в същата са включени и съответните немалки разходи за добиването й, настоящият съд по реда на чл.162 ГПК определя пазарна цена дължима на всички съсобственици по договора за добив на дървесина в размер на 2880 лева. Съобразно идеалните си части в имота ищците имат право на по 1/24 идеална част от тази сума или по 120 лева. Исковете за лихви за забава върху присъдените обезщетения са неоснователни. Както е посочено в решение №155 от 15.01.2015 г по гр.д. № 3518/2014 г, ГК, ІІ ГО на ВКС при неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В хипотезите на неоснователното обогатяване, като източник да възникне паричното задължение, моментът на изпълнението му не е определен, поради което длъжникът изпада в забава от датата на поканата от страна на кредитора- чл.84 ал.2 ГПК и от този момент се дължат лихви. За успешната реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава е необходимо покана, като, от момента в който е получена, длъжникът изпада в забавата относно дължимите лихви. Ако няма писмена покана, лихвата се дължи от деня, в който искът е предявен. Такъв е и процесният случай, защото ищците не твърдят, че са отправили покана за плащане от ответника. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да се отмени само в частта за главници от по 120 лева и тези претенции да се уважат, както и да се измени в частта за разноските, като ищците дължат по-малко разноски /по компенсация/. В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди. С оглед изхода на делото въззиваемата страна дължи на всеки от въззивниците по 168, 18 лева разноски пред СГС /по компенсация /. Водим от горното, СЪДЪТ