Мотиви към Решение № 50 от 23.1.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5114/2022 г.

към Решение по НЧД 5114/2022г. по описа на СГС, НО, 27 с-в

Мотиви

Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

В СГС е постъпило за признаване и допускане изпълнение на решение № 6062542248664436 за налагане на финансова санкция, постановено на 20.04.2022г. от Централно правосъдно инкасо бюро, Нидерландия, влязло в сила на 01.06.2022г. и издаденото на 02.11.2022г. въз основа на него Удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции от издаващата държава, с което на Г. С. Д., с ЕГН ••••••••••, е била наложена финансова санкция в общ размер 126 евро.

В откритото съдебно заседание защитата на засегнатото лице – адв. В.М., представя писмени доказателства ( л.114, 115 от нчд ), че финансовата санкция е заплатена, т.е. заплатена е сумата от 198 евро посочена като такава след първо увеличение, ако не се плати навреме (л.64 от нчд ).

С оглед представените доказателства прокурорът предлага да се прекрати производството по делото предвид факта, че Д. е заплатил по посочената в решението на нидерланските власти сметка наложената му финансова санкция.

Същото становище заема и защитата на засегнатото лице.

СЪДЪТ, като съобрази доказателствата по делото и приложимите законови разпоредби, намира следното:

Съгласно влязлото в сила Решение и Удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на Г. С. Д., с ЕГН •••••••••• е била наложена финансова санкция в размер на 126 евро за това, че: Като водач на МПС с регистрационен номер L961LH е превишил разрешената максимална скорост по магистрала извън населено място с 15км./ч. на 31.03.2022г. в 14: 23ч., в община Стихтсе Вехт, населено място Маарсен, което съставлява нарушение по Кодекса за движението по пътищата и Закон за прилагането му в издаващата държава.

В Решението на компетентния орган и удостоверението по чл.4 от РР2005/214/ПВР са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването му. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на удостоверението, то е пълно и отговаря на решението. по чл.35, т.2 от ЗПИИРКОРНФС-няма данни спрямо това лице за същото деяние в РБ или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция; по чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС- Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд; по чл.35, т.4 от ЗПИИРКОРНФС –засегнатото лице не е лице с имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; по чл.35, т 5. от ЗПИИРКОРНФС решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния; по чл.35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; по чл.35, т.7 от ЗПИИРКОРНФС - Видно от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС и чл.5 от РР2005/214/ПВР на Съвета, за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушение на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, не се изисква двойна наказуемост по чл.35, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС- решението е било постановено срещу физическо лице, което е пълнолетно и вменяемо, съответно може да носи наказателна отговорност, респ. административнонаказателна такава; по чл.35, т.9, т.10, т.11 от ЗПИИРКОРНФС- съгласно Удостоверението, производството в издаващата държава е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според националният закон представител за правото си да обжалва решението и сроковете за това.

Засегнатото лице Г. С. Д. е роден на ••••г. в гр. София, с постоянен и настоящ адрес в гр. София. Засегнатото лице Д., след образуване на настоящото НЧД, на 06.01.2023г. е заплатило 198 евро по сметка на Централно правосъдно инкасо бюро, Нидерландия, която сума е в повече от посочената в удостоверението сума в размер на 126 евро, тъй като лицето е счело, че след първо увеличение дължи 198 евро.

При това положение, съдът прие, че са налице предпоставки да приложи разпоредбите н а чл. 33 и чл.17 от ЗПИИРКОРНФС и не допусна изпълнение на решение № 6062542248664436 за налагане на финансова санкция, постановено на 20.04.2022г. от Централно правосъдно инкасо бюро, Нидерландия, влязло в сила на 01.06.2022г. и издаденото на 02.11.2022г. въз основа на него Удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции от издаващата държава, с което на Г. С. Д., роден на ••••г. в гр. София, ЕГН ••••••••••, с полско гражданство, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, е била наложена финансова санкция в общ размер на 126 евро с левова равностойност 246, 43лв, като на основание чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС приспадна изцяло сумата от 126 евро, с левова равностойност 246, 43лв. от общото задължение.

С оглед чл.13 от ЗПИИРКОРНФС направените разходи по делото за превод на решението за налагане на финансова санкция остават за сметка на Държавата.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.