Решение № 152 от 7.5.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 112/2026 г.

дело № 20265400500112 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от № 10559/23.12.2025г. от „Ю. Б.“ АД, представлявано заедно от Д. Ш. и П. Д. в качеството им на изпълнителен директор и прокурист, чрез пълномощника адв. Ц. срещу Решение № 540 от 25.11.2025 г. постановено по гр.д. № 573 по описа за 2025г. на PC – Смолян. Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост, като иска от настоящата инстанция, да се постанови съдебно решение, с което да бъде върнато производството на първоинстанционния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. Излага следните съображения: Производството по гр.д. 573/2025г., по описа на PC - Смолян, е образувано срещу лицата Т. У., З. Х. и С. К., в качеството им на наследници на правата и задълженията, оставени им от кредитополучателя А. Х.. Установено било, че кредитополучателите А. Х. и Л. Х. са починали, като оставили за наследници ответниците: Т. У., З. Х. и С. К.. До ответниците били изпратени покани за доброволно изпълнение, съгласно които същите са поканени да изпълнят задължението на наследодателите си в срок от 7 дена. В предоставения им срок изпълнение не било осъществено, както и не е представено възражение за недължимост на сумата или откази от наследството. С оглед на същото обстоятелство от страна на „Ю. Б.“ АД е подадена Искова молба с вх. № 3173/10.04.2025г. срещу горепосочените лица, като в рамките на гражданското производство ответниците са подали отговори, с които са представени откази от наследство, направени след датата на образуване на първоинстанционното производство. В жалбата се твърди, че предвид представените от ответниците откази от наследство, съответно и наличието на недвижими имоти - собственост на починалите кредитополучатели, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗН, а именно: „Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират." След направена справка в Имотен регистър по партидата на починалия А. Х. било установено, че същият е притежавал поземлен имот, УПИ •••, с площ от 552 кв.м., по плана на с. С., общ. С., предвид което, с Молба от 29.08.2025 г. въззивникът поискал да бъде издадено удостоверение, с което да се снабди с информация дали държавата, в лицето на Министерство на финансите или О. С., следва да приеме по опис оставеното от кредитополучателя наследство, представляващо недвижимо имущество. Със същата молба било поискано производството по отношение на отказалите се от наследството ответници да бъде прекратено, съответно първоинстанционният съд да извърши замяна на ответниците в производството, съгласно чл. 228 ГПК с О. С. или Държавата. Поисканата замяна била допустима, като също така било поискано прекратяване и оттегляне на исковете срещу ответниците и замяната им с О. С. и Държавата. Твърди се, че замяната на страна по чл. 228 ГПК касае конституирането на ответник по делото, тъй като е направен отказ от исковете срещу първоначалните ответници и на практика, е направило производството без надлежен ответник. Съгласно молбата от 29.08.2025 г., следвало да се конституира като ответник Държавата или Общината, след като се установи характера на преминалия в тяхна собственост имот, заради който отговарят по опис и до стойността на имота. Взема се становище, че съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът е следвало да остави производството без движение и да даде указания на ищцовата страна да посочи надлежен ответник по делото. Недопустимо било съдът да води производството срещу ответник по почин на съда, а следвало същият изрично да бъде посочен от страната. Твърди се, че след като не е дал указания по чл.129, ал. 2 ГПК и при изричното искане на ищеца за снабдяване със съдебно удостоверение с оглед конституирането по делото на надлежна страна, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл по непредявени искове, срещу ненадлежен ответник. Видно от молбата от 29.08.2025 г., волята на ищеца била да посочи надлежен ответник по делото -Държавата или Общината, в зависимост от характера на имота, а не съдът да се произнася по същество и по исковете срещу първоначалните ответници. Като сторил обратното съдът постановил недопустимо съдебно решение и при свръхпетитум, което счита, че следва да се обезсили. Допълнително, решението на PC Смолян е неправилно и е поставено в нарушение на материалноправни и процесуални правила на чл. 11 ЗН и чл. 228 ГПК. PC - Смолян не се бил съобразил с направеното от ищеца процесуално искане, като е прекратил първоинстанционното производство по отношение на ответниците без да издаде исканото от съдебно удостоверение и без да извърши исканите процесуални действия, а именно да конституира Държавата и Общината по настоящото производство. Вместо това, PC Смолян постановил решение, с което отхвърлил исковете, като осъдил ищеца да заплати разноски, които не се следват, тъй като същият не е дал повод за завеждане на производството, още повече, взимайки предвид, че ответниците не са направили отказ от наследството на кредитополучателите преди, а след завеждане на производството пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното, се иска цялостна отмяна Решение №540/25.11.2025 г. по описа на Районен съд Смолян и връщане производството на първоинстанционния съд за извършване на необходимите процесуални действия. В подаден от въззиваемата страна отговор, въззивната жалба се определя като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както според материалния, така и според процесуалния закон. От настоящата инстанция се търси цялостно потвърждаване на облажвания акт, със следните мотиви: Във въззивната жалба, жалбоподателят неправилно продължава да твърди, че ответниците имат качеството на наследници към момента на предявяване на иска. Твърди се некоректно прилагане на закона и в частност разпоредбата на чл. 48 и чл. 49 ЗН, в които разпоредби без всякакво съмнение се казва, че наследството се придобива с приемането му, което от своя страна може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството или когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Така, наследствената маса, с всички права и задължения на наследодателя, става част от имуществото на наследниците, едва след като те са приели това наследство по един от двата начина. Едва тогава, те придобиват качеството на наследници. Това, че отказите са направени едва след предявяването на иска не променя хипотезата на правната норма. Към момента на завеждане на иска, ответниците изначално не са имали качество на наследници. Без правно значение било, дали ответниците са получили покани за доброволно изпълнение преди това, защото те никога не са имали правното задължение да отговарят за дълга на наследодателя им. От житейска гледна точка, това бил и първият момент, в който те изобщо разбират, че съществува наследство, от което те следва тепърва да се откажат или да приемат, още повече като се има предвид и отдалечената им роднинска връзка, като реда им за наследяване, както и отказите, за които те няма как да са били наясно. Жалбоподателят не се бил ползвал от правната си възможност и задължение, по чл. 51 ЗН, преди да заведе иска, да поиска от районния съд, да даде срок ответниците да приемат наследството или да се откажат. Това се определя като необходимата грижа на жалбоподателя преди предявяването на иск, който довел до разноски и загуба на време, които са можели да бъдат спестени. Това поражда съмнението, че искът е заведен с единствената цел да си послужат с допълнителното време, необходимо им да намерят подходящ ответник. Относно молбата ва въззивника, направена на 29.08.2025 г., с което се иска съдебно удостоверение за проверка на статут на имот, с което да се определи дали претенцията да бъде насочена към Общината или Държавата, твърди се, че такова удостоверение е било издадено на 02.10.2025 г., като насроченото заседание на 08.10.2025г. е отложено именно поради причина - жалбоподателят да има достатъчно време да получи необходимата му информация и да посочи нов ответник. Такъв срок му е предоставен изрично до следващо съдебно заседание на 22.10.2025 г., но представител или пълномощник на жалбоподателя не се явил на заседанието, не е входирана и нарочна молба за отлагане, или пък дори някакъв резултат от направената проверка с въпросното съдебно удостоверение. По този начин, липсата на надлежен представител на жалбоподателя във всяко съдебно заседание, или дори следенето на протоколите от същото, показвали незаинтересованост и силно неглижиране на съдебния процес, което не можело да се вмени във вина на съда и неправилност на решението. Молбата от 29.08.2025 г., на която основава правото си на обжалване се гради на две неща: на признаване, че настоящите въззиваеми не са надлежни ответници и на искане да се издаде удостоверение. Удостоверението е издадено, указания от съда за посочване на нов ответник също, а от жалбоподателя не последвало съответно действие. Това оставило на съда една единствена правна опция и задължение, а именно да приключи делото с постановяване на решение срещу посочените ответници. На следващо място, твърди се в отговора, че разпоредбата на чл. 228 ГПК е една правна възможност за ищеца, но не и законово задължение на съда, ако няма направено конкретно искане за замяна. В случай на отказ от иска срещу първоначалния ответник, съдът не е длъжен служебно да конституира нов ответник, а следва да даде възможност на ищеца да упражни правото си да насочи иска срещу друго лице. Самото конституиране на нов ответник е процесуално действие, което следва да бъде инициирано от ищеца, а не служебно от съда. С оглед изложеното се иска отхвърляне на въззивната жалба - депозирана от „Ю. Б.“ АД срещу Решение № 540 от 25.11.2025 г. по гр. дело № 573/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян и постановяване на съдебен акт, с който да се потвърдите първоинстанционното решение на Районен съд-Смолян. Претендират се разноски пред двете инстанции. След проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид на което спорът следва да бъде разгледан по същество. Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ АД против Т. Е. У., З. Ф. Х. и С. А. К., в която се твърди от ищеца, че ЕТ „А. Х.“, вписан в ТР с ЕИК ••••••, представлявано от А. Ф. Х., ЕГН ••••••••••, като кредитополучател е ползвал банков кредит, съгласно сключен на 12.05.2010 г. с „Ю. Б." АД Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № В1.•••••. По договора за кредит като солидарен длъжник се е задължила и Л. З. Х., съпруга на длъжника А. Х.. Разрешен размер на кредита е 13000.00 лева, като същата сума се отпуска за срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Ползването и погасяването на кредита са уговорени при лихвен процент определен в чл. 5 от Договора и такси съгласно чл. 7 от Договора. По делото не е оспорено, че на дата 22.07.2024 г. кредитополучателят е преустановил плащането на месечните погасителни вноски по кредита за главница и лихва, като е изпаднал в забава. По кредита е допуснато просрочие на дължимите месечни вноски, считано от датата на изпадане в забава- 22.07.2024г. По повод изпадането в забава, на длъжниците е изпратена покана за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Установено е, че кредитополучателят А. Х. и солидарният длъжник Л. Х. са починали, като са оставили за техен наследник синът им А. А. Х., на когото е връчена покана за доброволно изпълнение. В отговор на получената покана А. Х. е предоставил удостоверение за наследници и вписани откази от наследство. От същите документи е установено, че Л. Х. е починала преди съпруга си А. Х., с оглед на което същият е наследил наследството й, както правата, така и задълженията. С оглед установените обстоятелства била изпратена покана за доброволно изпълнение до следващия наличен ред наследници- родителите на А. Х., като след получаването на поканите същите също са направили отказ от наследство. С оглед на гореизложената обстановка, единствените живи и неотказали се наследници на кредитополучателя А. Х. са следните лица: Т. Е. У. - чичо на А., З. Ф. Х. - чичо на А., С. А. К.- леля на А.. До наследниците на А. Х. са изпратени покани за доброволно изпълнение, като същите са получени лично. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, срещу ответниците е претендирана и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице. Към датата на депозиране на настоящата искова молба, размерът на вземането е: размер и валута: 4177.33 лева, дължима главница, възнаградителна лихва в размер 400.47 лева, дължима главница за периода: 22.07.2024 г. - 25.03.2025 г., съгласно чл. 5 от Договора; мораторна лихва в размер на 163.47 лева, дължими за периода: 22.07.2024 г. - 06.04.2025г., съгласно чл. 6 от Договора; просрочени такси в размер на 131.16 лв., дължими за периода от 12.08.2024г. до 06.04.2025г., съгласно чл. 7 от Договора; разноски за извънсъдебно връчване в размер на 1080лв., дължими за периода от 28.01.2025г. до 06.04.2025 г. С исковата молба, ищецът е потърсил от РС - Смолян решение, с което да бъдат осъдени ответниците Т. Е. У., З. Ф. Х. и С. А. К. да заплатят предсрочно изискуемото вземане на „Ю. Б." АД, в общ размер на 5952.43 лв., както следва: всеки от ответниците да заплати следните суми: - 1392.44лв, представляваща 1/3 от главница в общ размер на 4177.33 лева, дължима главница, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на настоящата искова молба до окончателното заплащане., 133.49 лв., представляваща 1/3 от възнаградителна лихва в размер 400.47 лева, дължима главница за периода: 22.07.2024 г. - 25.03.2025 г., , 54.49 лв., представляваща 1/3 от мораторна лихва в размер на 163.47 лева, дължими за периода: 22.07.2024 г. - 06.04.2025г., 43.72лв., представляваща 1/3 от просрочени такси в размер на 131.16 лв., дължими за периода от 12.08.2024Г. до 06.04.2025г., , 360лв., представляваща 1/3 от разноски за извънсъдебно връчване в размер на 1080лв., дължими за периода от 28.01.2025г. до 06.04.2025 г. Претендирани са и за разноски по водене на делото. В хода на първоинстанционното производство, с молба вх. № 3703/25.04.2025г., в която се сочи, че с оглед направеният отказ от наследство от страна на З. Х., ищецът оттегля иска по отношение на него, като прави искане да се допусне увеличение на иска спрямо другите двама ответника - Т. У. и С. К., като всеки от тях бъде осъден да заплати по ½ част от дължимите суми, а именно: по 2088,76 главница, по 200,24лв.- възнаградителна лихва за периода 22.07.2024г. 25.03.2025г., по 81,74лв.- мораторна лихва за периода 22.07.2024г. до 06.04.2025г., по 65,58лв.- просрочени по кредита такси за периода 12.08.2024г. до 06.04.2025г. и по 540,00лв. - разноски за извънсъдебно връчване за периода 28.01.2025г. до 06.04.2025г. С протоколно определение от 24.10.2025 г. производството по делото е прекратено по отношение на ответника З. Х. - на основание чл. 232 ГПК-поради оттегляне на иска спрямо него. На основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на размера на исковете спрямо ответниците Т. У. и С. К., като се счетат предявени при условията на квоти по 1/2 ид.ч. за следните суми, за всеки от двамата ответници:- 2088.67лв., представляваща % от главница в общ размер на 4177.33 лв., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, 200.24лв., представляваща % от възнаградителна лихва в общ размер на 400.47лв., дължима за периода от 22.07.2024г. до 25.03.2025г. - 81.74 лв., представляваща %: от мораторна лихва в общ размер на 163.47 лв., дължима за периода от 22.07.2024г. до 06.04.2025г. - 65.58лв., представляваща % от просрочените по кредита такси в дължими за периода от 12.08.2024г. до 06.04.2025г. - 540 лв., представляваща % от разноски за извънсъдебно връчване дължими за периода от 28.01.2025г. до 06.04.2025г. С обжалваното решение, РС – Смолян отхвърля, като неоснователни и недоказани предявените от „Ю. Б.“ АД, против Т. У. и С. К. искове да бъдат осъдени ответниците, като наследници на А. Х., починал на 27.01.2024г., б.ж. на гр.Смолян, да заплатят на ищеца следните суми дължими по сключен от наследодателя им с ищеца Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт“ №BL•••••/12.05.2010г.:-ответникът Т. У.- сумата 2088.67лв., представляваща 1/2 от главница в общ размер на 4177.33 лв., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, 200.24лв., представляваща ½ от възнаградителна лихва в общ размер на 400.47лв., дължима за периода от 22.07.2024г. до 25.03.2025г. - 81.74 лв., представляваща 1/2 от мораторна лихва в общ размер на 163.47 лв., дължима за периода от 22.07.2024г. до 06.04.2025г. - 65.58лв., представляваща 1/2 от просрочените по кредита такси в дължими за периода от 12.08.2024г. до 06.04.2025г. – 540 лв., представляваща 1/2 от разноски за извънсъдебно връчване дължими за периода от 28.01.2025г. до 06.04.2025г.-ответницата С. К.- сумата 2088.67лв., представляваща ½ от главница в общ размер на 4177.33 лв., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, 200.24лв., представляваща ½ от възнаградителна лихва в общ размер на 400.47лв., дължима за периода от 22.07.2024г. до 25.03.2025г. - 81.74 лв., представляваща 1/2 от мораторна лихва в общ размер на 163.47 лв., дължима за периода от 22.07.2024г. до 06.04.2025г. - 65.58лв., представляваща 1/2 от просрочените по кредита такси в дължими за периода от 12.08.2024г. до 06.04.2025г. - 540 лв., представляваща ½ от разноски за извънсъдебно връчване дължими за периода от 28.01.2025г. до 06.04.2025г. С решението се осъжда „Ю. Б.“ АД, ЕИК: ••••••, да заплати на ответниците разноски по водене на делото в размер на 1200,00лв. за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си, РС – Смолян приема за установено по делото, че ответниците са се отказали от наследството на А. Х., като техните откази са вписани в особената книга на РС - Смолян, както следва: на Т. У. - под №43/09.05-2924г. и на С. К. - под №42/09.05.2025 г. Така, искът спрямо ответниците У. и К. е неоснователен. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 ЗН – те да са приели наследството. Разпоредбата на чл.48 ЗН изрично постановява, че наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона – чл.49 и чл. 51 ЗН. Според чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН, наследството се приема изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо - чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/1964г., т.14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. Когато е спорен фактът на приемането на наследството, по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, съдът по искане на заинтересованото лице определя срок на наследника, в който същият да заяви приема или се отказва от наследството. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. В настоящия случай преди предявяване на иска ищецът, като заинтересовано лице не е поискал ответниците да заявят позицията си дали приемат или се отказват от наследството на А. Ф. Х. в специалното производство по чл. 51 ЗН. След получаване на исковата молба, в хода на производството пред районния съд, ответниците са представили удостоверения за направените от тях откази от наследството на А. Ф. Х.. При това положение ответниците не могат да отговарят за задълженията на починалия кредитополучател по сключения от него с ищеца договор за кредит, поради което искът е отхвърлен. От изложеното следва, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, следва да се добави следното: По отношение твърдението, че с Молба вх. № 7370 от 29.08.2025 г. ищцовата страна е поискала издаване на удостоверение, с което да се снабди с достатъчно информация дали Държавата, в лицето на Министерство на финансите, или О. С., следва да приеме по опис наследството, представляващо недвижимо имущество, както и че със същата молба е поискано производството по отношение на отказалите се от наследството ответници да бъде прекратено, съответно първоинстанционният съд да извърши замяна на ответниците в производството, съгласно чл. 228 от ГПК с О. С. или Държавата, то настоящата инстанция не може да приеме, така изложените твърдения за обективно състояли се. Видно от съдържанието на Молба вх. № 7370/29.08.2025 г. до РС – Смолян, ищецът „Ю. Б.“ АД е направил следното изявление: „ В случай че се установи какво е предназначението на имота, считаме че следва да се извърши заменяне на страна съгласно чл. 238 от ГПК, като ответниците З. Х., Т. У. и С. К. следва да бъдат заменени в настоящото производство с О. С. или Държавата, в зависимост от горепосочените обстоятелства. Като се изключи посочването поради вероятна техническа грешка на правна разпоредба по чл. 238 ГПК, която регламентира постановяване на неприсъствено решение, то видно е, че ищецът е визирал института на изменение на иска чрез заменяне на страна по чл. 228 ГПК. Последното се аргументира от изявлението на ищеца, че му е известен факта на направените от ответниците откази от наследство с отговорите на исковата молба, с оглед на което същите не могат да отговарят при условията на чл. 60 ЗН за задълженията на наследодателя си. Именно поради изложеното, настоящият състав приема, че ищецът е ориентирал процесуалното си поведение в насока към заменяне на ответника, чрез установяване на такъв със съответната процесуална легитимация за това. Правната теория приема, че изменението на иска, когато ищецът заменя ответника като страна, се съчетава с други процесуални институти, като: оттегляне и отказ от иска или приемство в процеса. Изменението на иска е винаги действие на ищеца, отправено до съда, което се предприема когато ищецът въвежда нова страна в процеса или заменя вече конституиран ответник. Ищецът променя страната, когато иска да бъде заменен с друг ищец или когато насочва иска си срещу друг ответник, с когото иска да замени първоначалния. При замяна на първоначалната страна с нова се предявява нов иск вместо първоначалния, а той се оттегля или ищецът се отказва от него. Разликата обаче между първоначалния и новия иск не се състои в основанието и петитума, а в субектите на правото или задължението. При тази форма на изменение на иска, регулирана от чл. 228 ГПК, едновременно се заменя както спорното право, така и една от страните в процеса, поради което изменението се съчетава не само с оттегляне или отказ от първоначалния иск, но и с доброволно процесуално правоприемство по висящ процес. Последното обяснява, защо чл. 228, ал. 1 ГПК обуславя допустимостта на това изменение от съгласуваните изявления на страните по първоначалния иск и на новата страна, насочени към смяната на ответника с нов такъв. Прието е в тези случаи, че винаги е необходимо съгласието на новата страна /в случая ответник/. Това е така, защото на нея не следва да се налага положението на приемник по висящ процес, което би я изложило на риска да бъде обвързана от действия, в които не е участвала. Затова нейното несъгласие осуетява приемството, а с това и изменението на иска чрез заменяне на страна. При липса на такова съгласие, приемство в делото, образувано с предявяване на първоначалния иск, не може да настъпи. В тази хипотеза, ищецът може да предяви срещу надлежно легитимираното лице иск, като подаде до съда искова молба срещу него. Тази възможност е регламентирана и произтича от разпоредбата на чл. 228, ал. 3, изр. 1 ГПК. Видно е, че в първоинстанционното производство, ищецът „Ю. Б.“ АД е депозирал пред РС – Смолян Молба с вх. № 3703/25.04.2025 г., с която предвид направен отказ от наследство от страна на З. Х., на основание чл. 232 ГПК, е оттеглил предявените искове срещу ответника, тъй като „същият не се явява вече законен наследник на кредитополучателя“. Това обстоятелство е взето предвид от районния съд, като с протоколно определение от 24.10.2025 г. в с.з., съдът е прекратил производството по отношение на същия ответник. Идентично искане за прекратяване на производството по отношение на ответниците Т. У. и С. К. не е депозирано пред РС – Смолян, нито в писмена форма, нито устно – в проведеното на 24.10.2025 г. съдебно заседание. Настоящият състав не може да се солидаризира с твърдението на жалбоподателя, че с израза „считаме, че следва да се извърши заменяне на страна“ – обективирано в Молба вх. № 7370/29.08.2025 г., ищецът е заявил категорично желанието си да измени ниска по отношение на страна – ответник. Обстоятелството, че счита нещо не води до автоматично и категорично заключение, че предприема съответното процесуално поведение към това си намерение. Считането в случая, по-скоро може да се възприеме като подтикване на съда, по негова инициатива да замени ответника в процеса, обстоятелство, което с оглед изложените по-горе аргументи, както и диспозитивното начало е недопустимо. Допълнително от това, както се спомена, при провеждане на изменението по чл. 228 ГПК, ищецът е следвало да посочи надлежен ответник, в случая Държавата или О. С., съобразно резултата от проучването за което е получил оторизация от съда да извърши. Въпреки издаденото Съдебно удостоверение от 02.10.2025 г. и отложеното разглеждане на делото в последващо съдебно заседание, с цел даване възможност на ищеца да заяви дали оттегля исковете спрямо първоначалните ответници и към кого насочва претенциите си, такива процесуални ходове от страна на настоящия жалбоподател не са обективирани. За пълното на казаното, следва да се има предвид и обстоятелството, че без оттегляне или отказ от иска спрямо конституираните първоначално ответници, което не е сторено изрично от ищцовата страна, е било възможно да се привлече нова страна в процеса, наред с първоначалната, като така се стигне до последващо субективно съединяване на искове чрез изменение на иска, което е недопустимо. Пропускът на ищеца и настоящ жалбоподател да заяви пред първоинстанционния съд срещу кого насочва претенцията си – Държавата или О. С. е довело до правен резултат, при който не е установено изискуемото по арг. от чл. 228, ал. 1 ГПК съгласие на лицето, което встъпва. Така РС – Смолян е бил лишен от възможността да установи процесуалната воля на ищеца, поради което правилно и законосъобразно е продължил разглеждането на делото и е постановил окончателен съдебен акт спрямо конституираните страни. Поради изложеното, настоящата инстанция счита че, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в цялост и като правилно такова. С оглед изхода на спора пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна се дължат разноски – сторени в развилото се производство. Претенция за заплащане на такива - в размер на 613.55 евро, са своевременно предявени, като понасянето им от претендиращата ги страна се доказва с приложения списък по чл. 80 ГПК. С Молба, вх. № 1729/06.04.2026 г., жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на евентуално присъдени разноски за адвокатско възнаграждение спрямо насрещната страна. При определянето размера на адвокатското възнаграждение, който по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв., следва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия, съдът се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. Ето защо и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, извършените от представителя на въззиваемата страна процесуални действия, както и ориентировъчните размери на възнаграждението за адвокатската работа - определени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за ВАР, настоящият състав счита, че същото следва да бъде определено в размера от 457.61 евро. Цената на иска формално попада в обхвата на предвиденото минимално възнаграждение от 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г., като в случая се касае за спор с близка до средната фактическа и правна сложност. По делото не са ангажирани голям обем писмени доказателства, не са назначавани и разглеждани експертизи, не са разпитвани свидетели. С оглед обема от извършени процесуални действия и действителната фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че възнаграждение в размер на 457.61 евро е пропорционално и справедливо, а възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно до този размер. Ето защо в полза на въззиваемата страна, следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер. Така мотивиран, съдът