Решение № 727 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 512/2026 г.

Производството е образувано по искова молба вх. № 2080/12.02.2026г. от М. А. Д. против ОУ „•••“ – с. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.222, ал.3 КТ и чл.228, ал.3 КТ. Ищецът твърди, че е работил на длъжност „директор“ в ОУ „•••“ – с. ••• за времето от 22.08.2017г. до 15.12.2025г. Трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 15.12.2025г., със Заповед № ЧР 3-12/12.12.2025г. на началника на РУО - К. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. С цитираната заповед на ищеца било определено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във вр. чл.219, ал.6 ЗПУО и чл.31, ал.3, т.1 КТД за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01-415/28.12.2023г. – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8,5 брутни работни заплати. Твърди се, че работодателят заплатил частично обезщетението, както следва: с фиш за заплата за месец декември 2025г. – сума от 9021,10 лева, равняваща се на 2,5 брутни работни заплати, получена на 19.12.2025г. по банков път; с фиш за заплата за месец януари 2026г. – сума от 7216,88 лева (3689,93 евро), равняваща се на 2 брутни работни заплати, получена на 29.01.2026г. по банков път. Общо изплатената сума възлизала на 16 237,98 лева. Заявява, че базата, на която работодателят е трябвало да определи дължимото му обезщетение е брутната му работна заплата в размер на 3608,44 лева месечно, от които 2596 лева щатна заплата и 1012,44 лева допълнително възнаграждение за професионален опит /39% за 39 години трудов стаж/. Общо дължимата сума възлизала на 30 671,74 лева, тоест ответникът дължал на ищеца още 14 433,76 лева, които следвало да заплати до 31.01.2026г. на основание чл.228, ал.3, изр. първо от КТ. Предвид гореизложеното се поддържа искане съдът да осъди ОУ „Св. Климент Охридски“ – с. Трекляно да заплати на М. А. Д. на основание чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.31, ал.1, т.1 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01- 415/28.12.2023г. сумата от 7379,86 евро (с равностойност в лева 14 433,76 лева), представляваща разликата между дължимото му се обезщетение в общ размер на 30 671,74 лева или 8,5 брутни работни заплати от по 3 608,44 лева, и реално заплатената от работодателя сума в размер на 16 237,98 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. На основание чл.228, ал.3 КТ се иска и ответникът да заплати на ищеца сумата от 22,88 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата от 7 379,86 евро (с равностойност 14 433,76 лева) начислена за периода от 01.02.2026г. до датата на завеждане на иска (12.02.2026г.). Претендират се и направените разноски по делото. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който не се оспорва допустимостта на исковете. Не се оспорват фактическите твърдения в исковата молба относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение. Заявява се, че процесната главница е изцяло изплатена на ищеца, както следва: на 25.02.2026г. и 27.02.2026г. са му изплатени по 7216,88 лева, която сума се равнява на 2 брутни работни заплати. Сочи се, че суми, равняващи се общо на 6,5 брутни работни заплати са преведени на ищеца преди получаване на съобщението за образуване на делото, а останалите две брутни работни заплати непосредствено след това. Твърди се, че искът за присъждане на лихва за забава е неоснователен, тъй като ответникът не е изпаднал в забава. Заявява се, че съгласно чл.31, ал.6 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01-415/28.12.2023г. обезщетенията по чл.31, ал.3 се изплащат по Национална програма, а ищецът като лице изпълняващо длъжността „директор“ на ОУ „•••“ – с. Т. до 15.12.2025г. е запознат с приетата на основание чл.286, ал.3 от ЗПУО по т.1, б. „з“ с Решение № 294/09.05.2025г. на Министерски съвет Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ – Приложение №8, която урежда начина на изплащане на обезщетенията на лицата по чл.31, ал.3, т.1 КТД № Д01-415/28.12.2023 г. (сред които е и ищецът) в периода от 01.11.2024г. до 05.11.2025г. включително. Прави се извод, че на ищеца като лице, чийто трудов договор е прекратен през декември 2025г., и имащо правата по чл.222, ал.3, вр. чл.31, ал.3, т.1 КТДСПУО, следва да му бъдат изплатени сумите за обезщетение по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2026г., съгласно проекта на която осигуряването на средства за изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовите правоотношения по КТ за периода от 01.11.2025г. до 05.11.2026г. ще се изплащат на четири етапа. Предвид изложеното се сочи, че ответникът не е изпаднал в забава и не е дал с поведението си повод за предявяване на иска, поради което се иска разноските да се възложат в тежест на ищеца. Претендират се разноските по делото. В своето Определение № 560/21.04.2026г., в което се съдържа обявения за окончателен по реда на чл.146 ГПК доклад по делото, след допуснато уточнение в открито съдебно заседание от 27.05.2026г., съдът е отделил за безспорно между страните, че ищецът е работил на длъжност „директор“ в ОУ „•••“ – с. Т. като трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 15.12.2025г., със Заповед № ЧР 3-12/12.12.2025г. на началника на РУО – К. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ; с цитираната заповед на ищеца било определено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във вр. чл.219, ал.6 ЗПУО и чл.31, ал.3, т.1 КТД за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01-415/28.12.2023г. – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8,5 брутни работни заплати от по 3608,44 лева; преди подаване на исковата молба работодателят изплатил на служителя част от обезщетението, равняваща се на 16 237,98 лева; на 25.02.2026г. и на 27.02.2026г. са постъпили плащания на суми, възлизащи в общ размер на 7379,86 евро, по сметка на ищеца от страна на ответника, които възлизат на претендирания с исковата молба размер на главница. Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявеният главен иск досежно главницата следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса. Съответно, правният спор по настоящото дело се концентрира досежно дължимостта на мораторната лихва в размер на 22,88 евро, доколкото ответникът оспорва да е изпаднал в забава, респ. да е дал повод за завеждане на иска. По делото са приети като писмени доказателства Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ със срок на изпълнение – 05.11.2025г., влязла в сила съгласно Решение № 294/09.05.2025г. на МС, издадена на основание чл.286, ал.3 ЗПУО; копие на Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ със срок на изпълнение – 05.11.2026г.; копие на част от съдържанието на Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01-415/28.12.2023г. При анализ на посочените писмени доказателства, съдът намира следното от правна страна: На първо място, няма данни Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ със срок на изпълнение – 05.11.2026г., относима за процесния период, да е влязла в сила. Нещо повече, ответникът сам посочва в отговора на исковата молба, че се касае за проект на Националната програма. Наред с това, представеното копие на Решение № 294/09.05.2025г. на МС, издадена на основание чл.286, ал.3 ЗПУО, касае Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ със срок на изпълнение – 05.11.2025г., която не е действала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. На следващо място, видно от чл.7 от Програмата нейни адресати не са работниците и служителите по трудов договор, а всички държавни и общински детски градини и училища, ЦПЛР, РЦПППО, НДД и ЛЦ – С.. Респективно, чл.12 касае възстановяването на сумите към съответния работодател, а не касае отношенията между работодателите и работниците/служителите. В този смисъл етапното финансиране се отнася за възстановяването на средствата, които работодателят дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, а не урежда различен момент на изплащане на обезщетението към работника. Показателен в този смисъл е текстът на чл.12, т.2, изр.2 съгласно която обезщетения, основанието за които е възникнало по заповеди, издадени през ноември и декември 2025г., се включват при първото подаване на формуляри за 2026г. Сроковете за подаване на формулярите, посочени в чл.14, ал.2, касаят административни задължения на директорите на институциите – кандидати по чл.7, а не представляват срокове за изплащане на обезщетения на работниците/служителите, чието правоотношение е прекратено. Обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността на директор на институция по смисъла на Програмата е ирелевантно в конкретния случай, защото неговото правоотношение е прекратено по силата на Заповедта от 12.12.2025г. и той не е носител на задълженията за кандидатстване, подаване на декларации и отчитане, съгласно Програмата. Съответно, за дължимостта на неговото обезщетение е ирелевантно дали той е бил наясно със съдържанието на Програмата към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение и дали е извършвал такива действия във връзка с други работници/служители, които са придобили правото на обезщетение по чл.222, ал.2 КТ в предвидения в КТД размер по време на действие на неговото работно правоотношение като директор на училището. Ето защо съдът намира, че приложимият КТД не съдържа падеж на задължението за изплащане на обезщетението по чл.222, ал.2 КТ в отклонение на нормата на чл.228, ал.3 КТ. Обезщетението е било дължимо на ищеца не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което ответникът е изпаднал в забава за изплащане на обезщетението на ищеца, считано от 1-во число на следващия месец. В случая трудовото правоотношение е прекратено през месец декември 2025г., съответно обезщетението е било дължимо до 31.01.2026г. и ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2026г., както е посочено в исковата молба. Съдът по реда на чл.162 ГПК и използвайки електронен калкулатор, установи, че за периода от 01.02.2026г. до 11.02.2026г. – денят преди подаване на исковата молба, се дължи мораторна лихва върху главницата в размер на 14 433,76 лева/7379,86 евро в размер на 22,88 евро, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2026г. до 27.02.2026г. – датата на окончателното заплащане на задължението. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът, на основание чл.78, ал.1 ГПК, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 870 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. Последното е определено с оглед минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ, поради което и възражението за прекомерност на ответната страна се явява неоснователно. Така мотивиран, съдът