Решение № 5067 от 5.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8407/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. Ф., срещу решение № 2222/08.02.2024г., постановено по гр.д. № 23568/2022г. по описа на СРС, 26-и състав, с което по предявения от ищеца Й. С. Б. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1, вр. чл. 124 ЗЕ ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е осъден да възстанови електроснабдяването в имот, съставляващ къща на адрес с. Дебнево, ул. „••••••••, собственост на Й. С. Б., за който имот е открит кл. № 530001853268. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Излага, че в доклада си СРС не указал на ответното дружество да докаже, че отговорило на жалбите на абоната, като същевременно приел липсата на отговор за неспазване на ОУ и основание да уважи предявения от ищеца иск. Твърди, че изпратил отговор по всички негови жалби и стриктно спазил ОУ по договора в този смисъл. По делото несъмнено се установило от приетите експертизи, че захранването на клиента било прекратено на 15.12.2021г., а последната му жалба била от 19.11.2021г. от експертизите несъмнено се установила промяна в схемата на свързване, респ. дължимостта на сумата по процесната фактура. В съдебното производство не били представени доказателства, опровергаващи констатациите в протокола от проверката, което на осн. чл. 49, т. 4 ОУ ОУ на ответника и чл. 122, ал. 2, т. 4 ЗЕ давало право на търговеца да прекъсне електрозахранването на абоната. СРС не съобразил и воденото производство по гр.д. № 64314/2023г. по описа на СРС с предмет основателността на претенцията на ответното дружество по повод проверката, обективирана в констативен протокол № 3033411/26.10.2021г. и издадената въз основа на него фактура № 0003388066/28.10.2021г. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ищецът Й. С. Б. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Неверни били твърденията на търговеца, че отговорил на жалбите му. и двете прекъсвания на захранването, както правилно установил СРС, били в условията на подадени от него жалби и липса на отговор от страна на ответника. Отделно 6 пъти управителят на ответното дружество отказвал да го приеме. Преповтаря излаганите пред първата инстанция твърдения за факти и подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на обжалваното съдебно решение настоящият съдебен състав намира следното: В сезиралата съда искова молба ищецът Й. С. Б. излага, че през лятото на 2021г., при посещение в собствения си недвижим имот, находящ се в с. Дебнево, ул. „••••••••, установил, че снабдяването с електрическа енергия на имота било преустановено. По този повод ищецът подал сигнали до ответното дружество посредством телефонни разговори и писмени молби. Поддържа, че на 26.10.2021г. имотът бил посетен от служители на ответника, които съставили констативен протокол № 3033411/26.10.2021г. с отразени неверни обстоятелства, а именно, че дошли в имота „на проверка“, а не поради отправените от ищеца искания. След депозиране на жалби по повод изготвения протокол с искане същият да бъде отменен и да бъде възстановено електрозахранването, през м. юни 2022г. в имота било възстановено снабдяването с ел.енергия след заплащане от ищеца на такса за включване. Твърди, че на 12.10.2022 г. отново установил, че електрозахранването в имота било спряно, въпреки че всички задължения за него били платени. Твърди, че не получил издадена от ответника фактура № 0003388066/28.10.2021г. и не удостоверил получаването й с полагане на подпис. Ето защо моли, след като горните твърдени факти бъдат установени от съда, ответникът да бъде осъден да възстанови електрозахранването в имота. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага, че между страните било налице облигационно правоотношение и дължимите суми за процесния имот били начислени в съответствие с Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., регламентиращи реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Твърди, че при извършена на 26.10.2021г. проверка на средството за търговско измерване в процесния обект била установена промяна в схемата на свързване, която довела до неизмерване на потребяваната електрическа енергия в къщата на ищеца. Поради това била извършена корекция на отчетеното количество ел.енергия в имота по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Въз основа на КП № 3033411/26.10.2021г. и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ била преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ищеца за периода от 27.07.2021г. до датата на извършената проверка, за стойността на която била издадена фактура № 0003388066/28.10.2021г. Твърди, че уведомил потребителя за изготвената справка за преизчислените количества електрическа енергия, като му изпратил и посочения протокол за извършената проверка и издадената фактура. Предвид неизплатените парични задължения на ищеца било налице основание за прекъсване на електрозахранването в имота му. Моли за отхвърляне на иска. По делото не е спорно, че ответникът е оператор на електроразпределителната мрежа за определена територия съгласно представената по делото лицензия № Л-135- 07/13.08.2004г. С доклада на делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване било отделено обстоятелството, че процесният имот – къща, находяща се на адрес: с. Дебнево, ул. „••••••••, е собственост на ищеца и същият е потребител на електрическа енергия в него по облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор при общи условия. Установява се от събраните доказателства, че за същия обект през 2007г. ищецът сключил договор за продажба на ел.енергия с клиентски № 300224725933, като за задълженията за консумирана ел.енергия, от електроснабдителното дружество „ЧЕЗ Електро България“, със сегашно наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД, били издавани фактури (л. 270 и сл. от преписката на делото на СРС). От неоспореното заключение на изслушаната по делото комплексна експертиза се установява, че потреблението на електрическа енергия в имота въз основа на така издадените от електроснабдителното дружество фактури били заплатени. Фактът на преустановяване на електрозахранването също не е спорен между страните, а и се установява от доказателствата по делото. Съобразно заключението на изслушаната комплексна експертиза снабдяването с електроенергия в имота на ищеца в с. Дебнево било прекъснато на 27.09.2022г. и възстановено на 03.06.2022г. Впоследствие било прекъснато на 27.09.2022г. и до проверката на вещото лице, извършена на 18.12.2023г. не било възстановено. Предвид горните установени по делото факти в тежест на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, изрично указана му от първоинстанционния съд с доклада на делото е да установи в процеса наличието на валидно правно основание за преустановяване захранването на обекта на ищеца с електрическа енергия. За наличието на валидно такова основание с отговора на исковата молба ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е въвел твърдения за установена на 26.10.2021г. промяна в схемата на свързване на СТИ, извършена корекция на отчетеното количество ел.енергия в имота по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ съобразно съставения констативен протокол № 3033411/26.10.2021г. и незаплатена абоната сума по издадената за това фактура № 0003388066/28.10.2021г. По делото са представени констативния протокол и издадената от ответника фактура № 0003388066/28.10.2021г. на обща стойност 802.94 лева с ДДС. Изслушано е заключение на СТЕ от което се установява, че констатираното с протокола от 26.10.2021г. съставлявало нерегламентиран достъп – промяна в схемата на свързване на електроизмервателната система и водело до непълно отчитане на потребената ел.енергия. Преизчисленията на консумираната ел.енергия били извършени математически правилно, в съответствие с методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и посочения в тях период по утвърдените от КЕВР цени. От показанията на св. В. – служител на ответника, се установява, че нерегламентираното присъединяване било отстранено в деня на проверката – 26.10.2021г. Не е спорно и от доказателствата по делото, в т.ч. заключението на комплексната експертиза се установява, че ищецът не заплатил сумата по така издадената от ответника фактура № 0003388066/28.10.2021г. на стойност 802.94 лева с ДДС. Съгласно заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза това е единственото незаплатено задължение на абоната. Законодателят разграничава правата и задълженията на операторите на електроразпределителни мрежи, какъвто в случая се явява ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за съответната обособена територия съобразно представената по делото лицензия, от тези на доставчика на електрическа енергия. Едното дружество подържа електроразпределителни мрежи, в това число осъществява контрол и върху средствата за търговско измерване на доставеното количество ел.енергия - чл. 120 ЗЕ, а другото дружество продава ел.енергия на потребители за битови или стопански нужди. Преустановяването на електроснабдяването се осъществява винаги от разпределителното дружество, но в някои хипотези това е действие по инициатива на електроразпределителното предприятие, при предвидени в закона предпоставки – чл. 73 и чл. 122 ЗЕ. Възможно е преустановяването на електроподаването по искане на доставчика на ел.енергия - чл. 123, ал. 4 ЗЕ, което искане електроразпределителното предприятие е длъжно да изпълни, видно от посочената норма, поради което и самото електроразпределително предприятие не носи отговорност за вредите, причинени от едно такова неоснователно преустановяване – чл. 123, ал. 6 ЗЕ. Нормата на чл. 122, ал. 2, т. 4 ЗЕ предвижда право на ответника, като оператор на електроразпределителна мрежа да преустанови временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа без предварително предизвестие при установяване на несъгласувана промяна на схемата за свързване на клиента. Съгласно императивната разпоредба на чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Следователно преустановяването е само временно и до отстраняване на причините – в случая промяната на схемата на свързване, констатирана с протокола от 26.10.2021г., като съобразно събраните по делото доказателства, вкл. гласни такива, причината била отстранена на място в същия ден на проверката. Преустановяването на снабдяването с електроенергия в имота на ищеца в с. Дебнево, съобразно констатациите на изслушаната комплексна експертиза било извършено на 27.09.2022г. и възстановено на 03.06.2022г., а впоследствие прекъснато на 27.09.2022г. и до 18.12.2023г. все още не било възстановено. С отговора на исковата молба ответникът се е позовал на липсата на плащане по издадената фактура № 0003388066/28.10.2021г. Разпоредбата на чл. 123, ал. 7 ЗЕ предвижда право на оператора на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги. С Решение № 303/29.01.2019г. по гр.д. № 4081/2017г. IV г.о. ВКС се е произнесъл по материалноправен въпрос по приложението на чл. 123 ЗЕ и чл. 124 ЗЕ, а именно кога доставчикът на електроенергия следва да възстанови снабдяването след прекъсване поради несвоевременно заплащане на цената и от потребителя. ВКС приема, че правилото на чл. 124 ЗЕ, съгласно което енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на причините, довели до преустановяването му е важимо не само, когато потребителят заплати дължимите суми или вземането за незаплатена топлинна енергия е отречено със съдебно решение, но и когато след прекъсване на захранването, потребителят е оспорил едностранно определените от доставчика суми за разходвана електроенергия по съдебен ред в производството за установяване дължимостта и размера на вземането. Даденото от ВКС разрешение въззивният съд намира, че е приложимо и към разглеждания казус, когато електроразпределителното предприятие е преустановило подаването на електроенергия на абоната, поради неплатено задължение по фактура, издадена от ответника въз основа на констативен протокол № 3033411/26.10.2021г. и преизчисления съгласно ПИКЕЕ. ВКС приема в мотивите си, че предвидената в чл. 123 ЗЕ санкция (временно преустановяване снабдяването с електрическа енергия на краен клиент при неплащане на дължими суми) е по отношение на недобросъвестния потребител – този, който не е изпълнил едно безспорно парично задължение. Вземането е безспорно, когато е признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено. Затова в общите условия за продажба на топлинна енергия на всеки от доставчиците е предвидено потребителят да бъде уведомен за срока за плащане на дължимите суми, както и че захранването ще бъде прекъснато при неплащането им; уведомяване, че потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсване. Предвидено е, че възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката; срок за проверката и задължително писмено уведомяване на потребителя за резултата. Вземането за суми от незаплатена електрическа енергия не става безспорно и след проверката, извършена едностранно от доставчика, тъй като потребителят, който не е удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по съдебен ред. При оспорването на вземането по съдебен ред, доставчикът няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. В случаите, когато потребителят не е възразил срещу основанието и размера на търсените суми пред доставчика, но е предявил иск за оспорване на вземането за електроенергия или е подал възражение в производството по реда на чл. 410 ГПК, инициирано от доставчика (чл. 107 ЗЕ), то вземането не е безспорно, поради което доставчика няма право да прекъсва електрозахранването, а ако то вече е прекъснато е длъжен незабавно да го възстанови. Горното разрешение и мотивите на ВКС напълно се споделят от настоящия съдебен състав. В случая по делото са представени доказателства - жалби, от които се установява, че ищецът Й. С. Б. оспорил задължението си по процесната фактура. Налице е и висящо съдебно производство по образуваното гр.д. № 64314/2023г. по описа на СРС, 161-и състав, с предмет предявени от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Й. С. Б. искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 50, ал. 2 и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено на задължението по процесната фактура. В рамките на заповедното производство Б. подал възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК и активно се защитавал по предявените срещу него установителни искове. Ето защо вземането е спорно и по горните мотиви ответникът е длъжен незабавно да възстанови прекъснатото в имота на ищеца електрозахранване. Предявеният иск е основателен и правилно е уважен от първоинстационния съд. Изводите на двете инстанции съвпадат предвид на което като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение следва да бъде изцяло потвърдено. По разноските: При този изход на делото право на разноски има ищецът. Същият претендира, но не представя доказателства за реално сторени такива, предвид на което с решението си въззивният съд не присъжда разноски. Мотивиран от горното, Софийски градски съд