Решение № 6 от 6.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 742/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.258 ГПК - ЧЛ.273 ГПК. С Решение № 128/11.12.2023 г., постановено по т. д. № 119/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, IV първоинстанционен търговски състав, на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 ал.1 т.2 КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, е осъдено да заплати на С. И. П., ЕГН ••••••••••, по банкова сметка IBAN •••••••••• сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от К. Й. Д. на 05.07.2017 г., като водач на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с рeг. № •••••••• и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал нейният съпруг И. С. П., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлен като неоснователен искът за остатъка до пълния предявен размер от 150 000 лв. На основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 ал.1 т.2 КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдено да заплати на В. И. П., ЕГН ••••••••••, по банкова сметка IBAN •••••••••• сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от К. Й. Д. на 05.07.2017 г., като водач на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с рeг. № •••••••• и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал неговият баща И. С. П., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен искът за остатъка до пълния предявен размер от 150 000 лв. На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдено да заплати на адв. П. И. Ш., пълномощник на ищцата С. И. П., сумата от 6 650 лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска. На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдено да заплати на адв. П. И. Ш., пълномощник на ищеца В. И. П., сумата от 6 650 лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска. На основание чл.78 ал.3 ГПК, С. И. П. и В. И. П., са осъдени да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, сумата 5 333 лв. деловодни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете. На основание чл.78 ал.6 Г П К ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, е осъдено да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 6 200 лв., представляващи държавна такса и деловодни разноски. Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, над сумата от по 75 000 лева за всеки един от ищците, до пълния им предявен размер от по 150 000 лева, е депозирана въззивна жалба вх. № 10446/20.12.2023 г. от ищците С. И. П. и В. И. П., действащи чрез своя пълномощник адвокат П. Ш.. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В обжалваната част решаващият съдебен състав неправилно е приложил закона, а именно - разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Приемайки наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, изразяващо се в нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост. В мотивите си съдът е приел за основателно възражението на ответника по исковете за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице - наследодателят на ищците. От фактическа страна е прието, че последният „...е нарушил разпоредбата на чл.20 ЗДвП ал.2...“. Неясно е, коя точно хипотеза е визирал съдът - тази по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП или тази по чл.20, ал.2, изр.2 от с.з. Първата хипотеза касае т. нар. „предвидими препятствия“ на пътя, а втората - т.нар.“непредвидими“ такива. Волята му следва да се изведе по тълкувателен път от последващите мотиви, в които е цитирана първата разпоредба. Пак от мотивите се извежда извода, че решаващият съдебен състав приема процесния автобус марка „Сетра“ за предвидимо препятствие за водача на лекия автомобил марка „Опел“. Този извод е неправилен и необоснован. Очевидно автобусът се явява непредвидима опасност по смисъла на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и при възникването на такава, пострадалият водач е длъжен да намали скоростта и при необходимост - да спре, а не да се движи така, че да е в състояние да спре при възникване на предвидимо препятствие. При така създалата се пътна ситуация, водачът на лекия автомобил се е отклонил възможно най-вдясно и по този начин се е опитал да избегне фаталния сблъсък. Отклонението надясно съставлява „спасителна маневра“ по смисъла на ТР № 106/31.10.1983 г. по НД № 90/1982 г. на ОСНК на ВС. Когато водачът на пътното превозно средство е принуден поради неправомерно движение на друг участник в движението да предприеме спасителна маневра, не може да бъде упрекнат, че не е избрал най- сполучливия вариант и това да се счита за нарушение на правилата за движение Дори и да се приеме, че действително пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на произшествието, при осъществяване на редукцията на определените застрахователни обезщетения по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. На първо място, в атакуваното съдебно решение не са изтъкнати мотиви защо намаляването на застрахователните обезщетения е в размер точно на 50 %. Също така липсват мотиви, които да обосновават приемането на такава висока степен на съпричиняване, което по своята същност е равнозначно на равен принос на водачите. Съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД касателно приноса на пострадалите при пътнотранспортни произшествия трайно приема, че съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50% съставлява висока степен на такова. Подобно съпричиняване се постановява от съдилищата при допуснати тежки нарушения на правилата на ЗДвП от страна на увредените лица. Допусната е и необоснованост в тази част на решението, поради липсата на мотиви досежно обема на съпричиняване на резултата от страна на всеки един от водачите. Според установената съдебна практика, след съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане на тежестта на допуснатите от тях нарушения, довели до настъпването на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта. Иска се въззивният съд да отмени Решение № 128/11.12.2023 г. постановено по т.д. № 119/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, IV-ти първоинстанционен състав в частта му, в която са отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, над сумата от по 75 000 лева за всеки един от ищците, до пълния им предявен размер от по 150 000 лева, като вместо него да постанови друго такова - по съществото на спора, с което да осъди “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД“, да заплати на С. И. П. с ЕГН ••••••••••, още сумата от 75 000 лева, освен присъдените до момента 75 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на изживения, изживяван все още и търпим и занапред комплекс от отрицателни емоции, страдание и скръб, настъпили в резултат на смъртта на нейния съпруг - И. С. П., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г. - датата по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата. Да бъде осъдена и “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД“ да заплати на В. И. П. още сумата от 75 000 лева, освен присъдените до момента 75 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на изживения изживяван все още и търпим и занапред комплекс от отрицателни емоции, страдание и скръб, настъпили в резултат на смъртта на неговия баща - И. С. П., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г. - дата по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт М. В., с който я оспорва. Счита за неоснователни оплакванията на насрещната страна за нарушаване от страна на решаващия съд на материалния закон и конкретно, за неприложимост в процесния случай на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Водачът на автобуса не е имал възможност да спре преди мястото на удара с животното, докато технически е изведен извод, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре от момента, в който е възникнала опасността за движението му - момента промяна на траекторията за движение на автобуса и навлизането му в насрещната пътна лента. При наличните технически данни, закъснялата реакция на водача на автомобила, повлияна от употребения в концентрация от 1, 3 промила алкохол, е в причинна връзка за настъпване на транспортния инцидент. Константна е съдебната практика, че деецът не носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици, когато опасността за движението възникне внезапно и непредвидено в опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил. В конкретния случай, опасността за водача на лекия автомобил е възникнала извън опасната зона за спиране, поради което не следва да бъде изключена отговорността му за възникване на транспортния инцидент. При създалата се пътна ситуация, провокирана от непредотвратим за водача на автобуса удар и при доказана техническа възможност за водача на лекия автомобил да предотврати удара между превозните средства, чрез своевременно спиране, неоснователни са оплакванията на насрещната страна за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Правилно решаващият съд е приел, че приносът на водача на лекия автомобил за осъществяване механизма на транспортния инцидент и за възникване на вредите, заявени за парична обезвреда в настоящето производство, е в изражение от 50%, като в тази насока съдебният акт отговаря на разрешенията, дадени посредством Тълкувателно решение № ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, както и на тези, дадени с Тълкувателно решение №88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС. Моли съда да приеме, че въззивната жалба е неоснователна и да остави същата без уважение. Претендира разноски. Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. № 811/26.01.2024 г. от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт М. В., срещу горепосоченото съдебно решение, в следните части: за горницата над 60 000 лева до присъдените 75 000 лева на С. И. П., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.07.2017 г., като водач на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с peг. № •••••••• и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал нейният съпруг, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; за горницата над 48 000 лева до присъдените 75 000 лева на В. И. П., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 05.07.2017 г., като водач на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с peг. № •••••••• и наличие на застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал неговият баща, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; изцяло в отхвърлителната част по отношение на сторените от ответника разноски, както и по отношение на присъдените разноски за безплатна правна помощ и защита на ищците по чл. 38 от ЗА и държавна такса и разноски по сметка на Софийски окръжен съд. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и събраните в производството по делото доказателства, в частта над посочените размери. При обсъждане на спора от фактическата му страна и въз основа на приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и обективно извършения анализ на обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, и техническите причини за настъпване на транспортния инцидент, съдът правилно е приел за основателно възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на водача П. за осъществяване механизма на произшествието, а оттам - за настъпване на телесните му травми. Същевременно, намира, че съдът неоснователно е оставил без уважение възражението за съпричиняване на пострадалия за настъпване на травмите, поради непоставяне на предпазен колан, който принос счита, че самостоятелно възлиза на не по- малко от 20%. Приетото и неоспорено заключение на вещото лице - лекар безспорно установява, че морфологията на травмите при пострадалия не позволява да се приеме, че е бил с правилно поставен предпазен колан. Вещото лице е посочило също, че предвид значимите деформации на автомобилното купе, поставеният колан не би предпазил водача от тяхното възникване, но не посочва, че описаните травми биха настъпили в тяхната комплексна изява, нито в тежест, която да доведе до летален изход. Постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и в частта, в която на ищеца В. П. е определено парично обезщетение в размер над сумата 120 000.00 лв. поради стабилното разбиране от съдебната практика определящо, че справедливостта изисква разрешаване на спорове относно гражданскоправните последици съобразно преки, релевантни по делото доказателства, относими за прилагане на принципа, установен от чл. 52 ЗЗД. По делото не са доказани обстоятелства и предпоставки за присъждане в полза на В. П. на парично обезщетение в размер, равен на присъденото на ищцата С. П.. Счита, че решаващият съд не е извършил преценка относно справедливия размер на обезщетението въз основа на факти, на съвкупност на обстоятелствата и на конкретно съдържание на отношенията на всеки от ищците поотделно с пострадалия, и извода на решаващият съд относно размера на паричното обезщетение като еквивалент за обезвреда на ищеца В. П. не е основан върху обсъждане на конкретни факти от отношенията му с пострадалия, които да определят и отграничават връзката му с пострадалия, поради което е в нарушение насоките на тълкувателната практика за правилно прилагане на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции в обжалваната с насрещната въззивна жалба част - като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от ищците С. И. П. и В. И. П., действащи чрез своя пълномощник адвокат П. Ш., с който я оспорват като недопустима и неоснователна. Моли съда да постанови определение, с което да прекрати производството по насрещната въззивна жалба, в частта й касателно присъдените от първоинстанционния съд разноски по делото, като недопустима и да остави без движение насрещната въззивна жалба като частично нередовна, поради нарушение на разпоредбата на чл.260, т.4 от ГПК касателно обжалваната част на предявения от ищеца В. И. П. главен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и да даде указания на насрещния жалбоподател да уточни в коя точно част досежно този иск обжалва първоинстанционното съдебно решение. Алтернативно моли да остави без уважение насрещната въззивна жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Съдът е сезиран и с частна жалба от ищците С. И. П. и В. И. П., чрез своя пълномощник адвокат П. Ш., срещу Определение № 31 от 19.01.2024 г., по търг. д. № 119/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата от 20.12.2023 год. на пълномощника на ищците по т.д. № 119/2022 год. на СОС - адв. Ш., с която е поискано допълване, по реда на чл. 248 от ГПК, на решение № 128/11.12.2023 год. на СОС по посоченото дело, в частта му за разноските - чрез присъждане в полза на пълномощника на ищците по т.д. № 119/2022 год. на СОС - адв. П. И. Ш., по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, на допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото в размер на по 4 319.78 лева за всеки ищец, по исковете с правно основание чл.497 от КЗ. Счита обжалваното определение за неправилно, поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл.38, ал.2 от ЗА, полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В настоящото производство безспорно са въведени по два обективно и субективно съединени иска за всеки един от ищците - главен такъв с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и акцесорен такъв с правно основание чл.497, ал.1 от КЗ. При това положение, минимално адвокатско възнаграждение на основание чл.2, ал.5 от Наредбата се дължи за всеки един от исковете. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго такова, с което да допълни Решение № 128/11.12.2023г. постановено по ТД № 119/2022г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, IV-ти първоинстанционен състав, в частта му за разноските, като присъди допълнително адвокатски възнаграждения за осъществявано безплатно процесуално представителство по исковите претенции с правно основание чл.497 от КЗ, в размер от по 4 319.78 за всеки от ищците. Подаден е писмен отговор на частната жалба от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт М. В., с който я оспорва. Моли съда да остави без уважение частната жалба, като потвърди като законосъобразно и правилно Определение №31/19.01.2024г., с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение №128/11.12.2023 г., постановено по търг. дело №20221800900119 по описа на Софийски окръжен съд, IV първоинстанционен търговски състав, в частта му за присъдените разноски, като неоснователна. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Софийски окръжен съд е сезиран от ищцата С. И. П., чрез адв. П. Ш., срещу Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК 121130788, с искове по чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.497, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата 150 000, 00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на смъртта на нейния съпруг - И. С. П.q с ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г. - дата по чл.497, ал.1, от КЗ, до окончателното изплащане на сумата и от ищеца В. И. П., чрез адв. П. Ш., срещу Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК 121130788, с искове по чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.497, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 150 000, 00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на смъртта на неговия баща - И. С. П. с ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.02.2018 г. - дата по чл.497, ал.1, от КЗ до окончателното изплащане на сумата. Ищците С. И. П. и В. И. П., твърдят, че на 05.07.2017 г., около 22.50 часа, на общински път SF 01370, в района на 3-ти километър, в землището на с. Костенец, обл. Софийска, водачът К. Й. Д. с ЕГН ••••••••••, управлявайки автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с рeг. № ••••••••, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал. 1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал, навлязъл в насрещната лента за движение и там се сблъскал с насрещно движещия се лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ••••••••, управляван от И. С. П. с ЕГН ••••••••••. В резултат на така възникналото пътнотранспортно произшествие последният починал. По описания начин Д. е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.”г”, предл.1 във вр. с чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, б.“б“, предл.1 във вр.с ал.1, б.“б“, предл.2 и б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1, предл.3 и чл.55, ал.1, т.1 от НК. По повод на така извършеното престъпление е образувано Досъдебно производство. Прокурорска преписка 2920/2017 г. по описа на ОП-София. Впоследствие прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу К. Й. Д., по повод на който е образувано НОХД 327/2019 г. по описа на СОС, Наказателно отделение, 7-ми състав, по което с Присъда № 16/17.06.2020 г., подсъдимият е признат за виновен да е извършил гореописаното деяние и е бил осъден да изтърпи описаното в присъдата наказание. Впоследствие, с Решение № 222/30.06.2021 г. постановено по ВНОХД № 1102/2020г. по описа на САС, Наказателно отделение, 6-ти състав, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. С Решение № 60191/09.03.2022г. постановено по н.д. № 1018/2021г. по описа на ВКС, Първо наказателно отделение, първоинстанционната присъда е изменена само в частта, касателно размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Тъй като решението на ВКС е необжалваемо, на 09.03.2022 г. първоинстанционната присъда е влязла в законна сила. Извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца следва да се считат за доказани в процеса на основание чл.300 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, влязлата в сила наказателна присъда е обвързваща за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието, по отношение на цитираните елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Налице е и пряка причинно следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, осъществено от подсъдимия и смъртта на пострадалия. В резултат на пътнотранспортното произшествие на ищците, като наследници на И. С. П., са нанесени непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото. Вредите се изразяват в комплекс от изживяни и все още изживявани психически болки, отрицателни емоции, страдания и скръб, които те са претърпели, търпят и ще търпят до края на живота си заради нелепата загуба на своя съпруг и баща. От деня на инцидента животът им е белязан изцяло от трагичната смърт на толкова близък за тях човек. Загубата им е непрежалима. Приживе взаимоотношенията между починалия и ищците са били основани на взаимна обич, уважение и привързаност. Всички заедно са живели в едно домакинство. Имали са трайно изградени силни връзки на любов, синовна обич и привързаност, доверие, уважение и взаимопомощ. И. е бил „главата на семейството“, негов основен стълб, както и опора за всички останали. Със заявление вх.№ L-4175/15.01.2017 г. до ответника, ищците са поискали да определи и изплати справедливи обезщетения за претърпените от С. И. П. и В. И. П. неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния съответно съпруг и баща. В срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, ответникът не е определил и не е изплатил застрахователни обезщетения на увредените лица. Считат, че застрахователни обезщетения в размер от по 150 000 лева за всяко едно от увредените лица би било справедлив еквивалент на нанесените вреди предвид настъпилите много тежки отрицателни последици. Обезщетение в подобен размер съответства и на практиката на съдилищата при идентични случаи на вреди, както и на икономическата обстановка в страната към момента на възникване на застрахователното събитие. В срока по чл.372 от ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е подал писмен отговор, чрез юрисконсулт В.. Оспорва всички заявени в исковата молба твърдения по основанието на предявените претенции за обезвреда на неимуществени вреди. Оспорва твърденията за механизъм на произшествието, като в тази връзка оспорва фактическото твърдение, че пътно-транспортно произшествие от 05.07.2017 г. е настъпило само по причина от нарушаване на правилата за движение и липсата на контрол от страна на водача Д. върху управлението на автобус „Сетра С 215” с peг. №••••••••. Направено е възражение за изключителен принос на водача И. С. П., управлявал л.а. „Опел Астра” с peг. №•••••••• за настъпване на ПТП, както и на вредоносния резултат, при условията на независимо съизвършителство. Съгласно данните от протокола за оглед на местопроизшествие и местоположението на превозните средства след установяването им, както и данните относно движението и местоположението на навлязлото на пътя животно, водачът на лек автомобил „Опел” И. П. е могъл да възприеме наличието на животното като обект на пътя от не по-малко от 120 метра /при условията на прав участък и предвид посоката на движението му/. От момента, в който водачът на лекия автомобил И. П. е могъл да възприеме пострадалото животно, разстоянието между двете превозни средства е било не по-малко от 184 метра. Предвид скоростта на движение на лекия автомобил и разстоянието, на което се е намирал в момента на възникване на опасността, водачът И. П. е могъл да осъществи спиране извън опасната зона за спиране на автобуса и удар нямало да настъпи. Твърди, че произшествието от 05.07.2017 г. е настъпило по причина и от действията на водача П., който в нарушение на чл. 15 от ЗДвП не е управлявал лек автомобил „Опел“ най - вдясно на лентата за движението му, а отделно - при условията на употреба на алкохол, установен по съответния ред в концентрация от 1, 3 на хиляда не е реагирал своевременно и адекватно на открилата се на пътя опасност от навлизащото на пътя животно, при наличието на движещо се насрещно друго пътно превозно средство, което е възприел от достатъчно разстояние, и които действия са в пряка причинно-следствена връзка за настъпване на транспортния инцидент и са обусловили възникването на заявените вреди. Водачът на лек автомобил „Опел” е допуснал нарушения на правилата за движение, регламентирани в чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, не е реагирал своевременно на възникналата опасност, въпреки че е могъл и е бил длъжен за това и не е контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал. Твърди, че водачът на л.а. „Опел” се е движел с несъобразена с конкретните пътни условия скорост. В случай, че по делото се установи, че скоростта на л.а. „Опел” е била по- висока от максимално разрешената, твърди, че по-високата скорост също е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Пострадалият П. също така не се е съобразил с поставения преди ПТП и действащ в неговата посока пътен знак А 21 „Възможна появата на домашни животни”. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице И. П., като твърди, че същият с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП, както и за настъпването на вредоносния резултат поради нарушаване на правилата за ЗДвП, употреба на алкохол, която е повлияла на преценките и реакциите, както и за увеличаване на вида и степента на телесните си травми, поради непоставянето на обезопасителен колан в автомобила в нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва твърденията за търпени неимуществени вреди, заявени като основание на предявените искови претенции, като оспорва и твърденията описаните отношения да са били прекъснати като съществуващи по причина от настъпване на транспортното произшествие. Оспорва размера на предявените по чл. 432, ал. 1 от КЗ искови претенции за неимуществени вреди, като поддържа, че същите са прекомерни и заявени в противоречие както с чл. 45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изцяло предявените акцесорни искове за присъждане на законна лихва върху претендираните главници, считано от 30.06.2022 г. като неоснователни. Възразява срещу искането на ищцовата страна за присъждане на направени по делото разноски. Претендира направените по делото разноски. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства: Видно от препис от Акт за смърт № 971/17.07.2017 г. на СО, И. С. П. е починал на •••••••• г. Съгласно Удостоверение за наследници № 186/08.05.2018 г., издадено от ДО, наследници на И. С. П., починал на •••••••• г. са ищцата С. И. П. - негова съпруга, и ищецът В. И. П. - негов син. С Присъда № 16/17.06.2020г. по НОХД № 327/2019 г. по описа на СОС, Наказателно отделение, 7-ми състав е признат К. Й. Д. за виновен в това, че на 05.07.2017 г., около 22.50 часа, на общински път SF 01370, в посока гр. Костенец - с. Костенец, в района на 3-ти км., в землището на с. Костенец, обл. Софийска, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Сетра“, модел „C-215U“, с peг. № ••••••••, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: разпоредбата чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - "На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когото платното за движение е две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне" и на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда и смърт на повече от едно лице - смъртта на И. С. П., ЕГН ••••••••••, от гр. •••, настъпила на ••••••••г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, предвид на което и на основание чл. 343а, ал. 1, б."г" пр. 1, във вр чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б."б" пр. 1 във вр. ал. 1 б."б", пр. 2 и б."в" вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание. С Решение № 222/30.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 1102/2020 г. по описа на САС, Наказателно отделение, 6-ти състав, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. С Решение № 60191/09.03.2022 г. постановено по НД № 1018/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, Първо наказателно отделение, първоинстанционната присъда е изменена само в частта, касателно размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“. На 09.03.2022 г. присъдата е влязла в законна сила. Видно от справка от Гаранционен фонд, автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с рeг. № •••••••• към 05.07.2017 г. е застрахован при ответника ЗД „ЛЕВ ИНС” АД по задължителна застраховка гражданска отговорност. Със заявление вх.№ L-4175/15.11.2017 г. до ответника, ищците са поискали да определи и изплати справедливи обезщетения за претърпените от С. И. П. и В. И. П. неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния съответно съпруг и баща. По повод на цитираното заявление е заведена Щета № 0000-1000-01- 17- 7733/16.11.2017 г. по описа на “Застрахователна компания „Лев Инс“ АД“. С писмо от 23.11.2017 г. ЗД „ЛЕВ ИНС” АД е поискал представянето на допълнителни писмени доказателства. С Молба вх.№ 6119/14.06.2022 г. ищците С. И. П. и В. И. П. са представили на ответника заверени преписи от Присъда № 16/17.06.2020 г. по НОХД № 327/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, Решение № 222/30.06.2021 г. постановено по ВНОХД № 1102/2020г. по описа на Софийски апелативен съд и Решение № 60191/09.03.2022г. постановено по НД № 1018/2021 г. по описа на Върховен касационен съд и други писмени доказателства. По делото е прието заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като след събиране на писмени доказателства и след изслушване на свидетелски показания, допусната повторна комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза (изготвена от вещи лица инж. С. Д. и от вещо лице Д. Н.). От заключението на същата се установява, че при предприемане на спиране от 58, 35 метра преди удара от страна на водача на автомобила, същият е имал възможност да спре на разстояние 6, 52 метра преди мястото на удара. В този случай, предвид разстоянието изминато от автобуса след удара, което е 3, 69 метра, дистанцията между него и лекия автомобил би била 2, 83 метра и удар не би настъпил. От сравнението на разстоянията е видно, че водачът на автобуса не е имал възможност да спре преди мястото на удара с животното. Преди удара с животното водачът на автобуса отклонил същия на ляво посредством завъртане на волана в ляво. Ударът между дясната предна част на МПС и лявата страна на коня е тангенциален. След удара животното е отхвърлено напред и в дясно към банкета и се установило на мястото, описано в протокола за оглед. Предвид голямата разлика в масите на двете тела и тангенциалния удар отклоняването на автобуса в ляво не е в резултат на него, а от завъртането на волана от страна на водача му. По делото няма данни водачът на автомобил Опел да е предприемал спиране преди мястото на удара. При токсико-химично изследване на кръвта на пострадалия И. С. П. е установено наличие на етилов алкохол в количество 1, 30 промила, отговаряща на лека степен на алкохолно опиване. Видно от направения анализ, автобусът към момента на удара с автомобила е бил в процес на аварийно спиране и водачът му не е имал техническа възможност да промени посоката му на движение. От определеното място на удара и положението на лек автомобил „Опел“ в този момент, е видно, че водачът преди удара е предприел отклоняване на същия в дясно. При пострадалия И. С. П. е установена тежка съчетана травма, изразяваща се в: Черепно-мозъчна и лицева травма: кръвонасядане в челната област, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив, на черепната основа в областта на предната и средна черепни ямка, контузия на мозъка с развитието на кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом), кръвоизлив под меката мозъчна обвивка (субарахноидален хематом), на костите на лицевия череп - на задно външните стени на двете орбити, стените на челния и горночелюстните синуси, слепоочната кост вляво и голямото крило на сфеноидалната кост, нейното тяло и стените на сфеноидалният синус, на яблъчният израстък на челната кост вдясно, на носни кости повече вляво и на стените на етмоидалните кости; наличие на кръв и въздух в черепната кухина (хемопневмоцефалия); Развитие на усложнение на мозъчната травма, изразяващо се във вторичен кръвоизлив в мозъчния ствол и тромбоза на сагиталния синус на твърдата мозъчна обвивка; Механогенеза: Установената черено-мозъчна травма е резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар с или върху такива и отговаря да е получена при удар на главата в предната част на тавана автомобилното купе; Гръдна травма и коремна травма: счупване на ребрата вдясно от пето до дванадесето (5-12) по средната мишнична линия, белодробни контузии, усложнени с развитието на двустранна пневмония; множествени повърхности разкъсвания на черния дроб, травматично разкъсване на слезката наложило отстраняването й, контузия на бъбреците и чревния опорак, излив на кръв и натрупване на въздух в коремната кухина (хемоперитонеум); Механогенеза: Травмата на торса (гърди и корем) е резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар с или върху такива и отговаря да е получена при удар на тялото във волана на автомобила; Травма на крайниците: открито многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, масивно кръвонасядане по цялото протежение на лявата мишница вътрешно странично, пръснати охлузвания и кръвонасядания по долните крайници; Механогенеза: Счупването на лявата бедрена кост, предвид описаната морфология и локализация - многофрагментно, в средната трета, е резултат от директен удар на бедрото в долната част на волана. Мекотъканните травми по долните крайници са получени от стените на пространството от волана до блока с педалите. При пострадалото лице И. С. П. са установени две несъвместими с живота травми - черепно-мозъчна и коремна травми, които в конкретният случай са конкуриращи се по отношение на настъпването на смъртта. Предвид значителните деформации на купето, експертизата приема, че дори И. С. П. да е бил с поставен колан, то това не би го предпазило от възникването им. От показанията на свидетеля К. Й. Д. се установява, че въпросната вечер с автобус „Сетра“, возел работници от Ихтиман през Костенец до с. Костенец и между гр. Костенец и в с. Костенец внезапно е излязъл един кон, това се случило към 22, 50 ч. - 22, 55 ч. Било е тъмно. Карал на къси светлини. Конят излязъл на пътя отдясно. Имало растителност покрай пътя в тази му част. Движел се със 77- 78 км/ч., в рамките на разрешеното. Там участъкът е прав, почти равен, след това започвал вече наклон. Две ленти за движение имало, тоест по една лента в едната посока и една лента в другата. излязъл в много кратко разстояние, внезапно задействал спирачките и при удара с коня отишъл малко в насрещното, спрял и след това се получил ударът от страна на колата. Автобусът бил ударен челно в дясната част, челно с леко завъртане на животното, челно на предното стъкло дясно, конят бил много голям. Животното било отхвърлено надясно в нещо като водосток за изтичане на водата, затревено, канавка. Свидетелят натиснал спирачките, автобусът навлязъл в лентата за насрещно движение, там се случил сблъсък с насрещно идващо МПС, той почти бил спрял и тогава МПС-то се ударило в автобуса. Няма спомен дали водачът е бил с предпазен колан, защото от лявата страна имало момче от пътниците в автобуса, което през прозореца опитвало нещо да направи. Не видял от страната на водача да е имало задействани въздушни възглавници. На лекия автомобил нямало никакъв спирачен път. Дали от страна на водача на лекия автомобил е имало завиване за избягване на удара - мисли, че е имало завиване, защото половината му била от дясната страна в банкета и вероятно се е завъртял. Сблъсъкът настъпил челно вдясно на автобуса. За лекия автомобил ударът настъпил на него вляво, откъм страната на водача. В неговата посока пътен знак за възможна поява на домашни животни не е имало. Пътни знаци за скорост нямало, там е разрешено до 90 км/ч., защото е извън населено място, нямало пътни знаци - нещо да го ограничава. От показанията на свидетелката Й. И. М. се установява, че е била участник в ПТП през 2017 г. Намирала се в колата, която се ударила в автобус. Шофьор на колата бил И. П.. Ударът станал на излизане от с. Костенец в посока към гр. Костенец. Сблъскали се с автобус. Била със сложен колан и двамата били с колани. Шофьорът бил с колан. Двамата били с колани. От показанията на свидетеля Д. И. Б. се установява, че същият е брат на ищцата С. П..След инцидента нещата в семейството са се променили и станали много тъжни. Поддържа близък контакт с ищцата, почти през ден. Свидетелят живее в •••, а тя живее в •••. След катастрофата С. била много разстроена, постоянно плачела. И. и С. имали много хубави отношения в семейството, един спрямо друг, нямали никакви проблеми. В. живеел при тях към този момент заедно в една къща, той винаги е живял при тях. Твърди, че е бил на погребението на И., където имало много хора. Към днешна дата С. и В. скърбят, постоянно се говори за това, ходи се по гробища. Снимките си седят от едно време, нищо не се е променило. В. се оженил, има съпруга и две деца и живеят при майка си. Отношенията между И. и В. били добри, помагали си като има нужда нещо за помощ от сина, не е имало някакви проблеми. Над 30 години може би живели заедно С. и И., живеели все в тази къща и сега в момента живеят. Понастоящем ищцата е много психично разстроена, болна, по-рано била здрава, нямала никакви проблеми, но откакто съпругът й е починал е постоянно е по болници. И. бил добър човек, не са имали проблеми в семейството. Преди смъртта на И., В. се бил събрал със съпругата си и живеели заедно, като нямали официален брак. Живеели в една сграда, а понастоящем В. със съпругата си живеят вече в друга сграда в границите на същия имот. Към настоящия момент В. П. помага на майка си. Преди смъртта на И. не е имало проблеми от битов характер в семейството. От показанията на свидетеля Е. Х. Ч. се установява, че същият е съсед на С. и В. П.и, който живее на същата улица през шест къщи и ги познава още от детството си – поне 30 години. Смъртта на И. се отразила доста зле и това продължава и досега. Бил е на погребението на И. П.. На погребението е било не само семейството му, но и доста хора от града и околията. И. се бил пенсионирал, но работел преди това в полицията. Главно той бил главата на семейството и дори и след като не бил в полицията продължавал да работи, за да допринася за семейния бюджет. Когато той починал, В. живеел на семейни начала с неговата приятелка в един двор с родителите си. На погребението те още не можели да осъзнаят какво точно става. Ищците плачели на погребението, мисли, че на С. й станало лошо и даже припаднала. Свидетелят понастоящем по-често ходи у тях, защото е кръстник на голямото дете на ищеца. Според свидетеля В. още не може да се съвземе напълно от случая и често ходи на гробището. Всичко напомня за И. къщата, която е с два входа и откъм двете улици има негови некролози в рамка на вратите, вътре има негови снимки на секции, някои неща на починалия си седят и с години не са мърдани. Преди И. да почине С. и В. живеели в една къща. Двамата се отнасяли напълно нормално един към друг, не е присъствал на кавги, нито на дрязги. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, съответно по чл. 263, ал. 2 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. Страните не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. гражданската отговорност на водача на автобус марка “Сетра”, модел “С-215”, с рeг. № ••••••••, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.477, ал.1 КЗ Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на чл. 477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство. В случая, автобусът, собственост на ЕТ „И. Т.“, е управляван от К. Й. Д. - обстоятелство, което е удостоверено в съставения констативен протокол. През време на действието на застрахователния договор - на 05.07.2017 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл.20, ал.1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно: разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. Доколкото наказателната отговорност на виновния водач е ангажирана с влязла в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Страните по делото не спорят и по отношение механизма на процесното ПТП - че произшествието е настъпило на посочената дата, в тъмната част на денонощието. Автобус „Сетра С 215” с peг. №•••••••• се е движел по общински път SF 01370, в землището на с. Костенец. Движението се осъществявало на къси светлини. Максималната скорост на движение в посочения пътен участък е 90 км/ч. Автобусът се е движел в дясната лента на пътното платно със скорост около 80 км/ч. В района на 3-ти километър, от крайпътната растителност в дясно на автобуса, внезапно и в опасната зона за спиране на това превозно средство, на пътя излязъл кон. В конкретния пътен участък имало разположен пътен знак А 21 „Възможна появата на домашни животни”, който обаче бил предназначен за водачите, движещи се в противоположната на автобуса посока. В посоката на движение на автобуса този пътен знак не бил дублиран и липсвал. Такъв пътен знак бил разположен на около 112 метра след местопроизшествието, считано по посока на движение на автобуса. Водачът на автобуса реагирал на внезапно появилата се опасност на пътя посредством аварийно спиране, независимо от което настъпил удар с внезапно навлизащото животно и впоследствие - втори удар с насрещно движещия се лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ••••••••, управляван от И. П., който също предприел спасителна маневра - отклоняване на лекия автомобил и аварийно спиране. Ширината на пътното платно на посоченото място е 6, 40 метра, като посредством пътни знаци е въведена забрана за изпреварване. Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Както е посочено по-горе, в първоинстанционното решение в необжалваната част са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Във въззивното производство спорен се явява въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и наличието (респ. липсата) на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, а оттам обемът на отговорността на застрахователя във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди. Във въззивната си жалба жалбоподателите С. И. П. и В. И. П. са релевирали оплакване, че решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като считат, че е допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, приемайки наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, изразяващо се в нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. С оглед събраните от първоинстанционния съд доказателства, вкл. и присъда № 16/17.06.2020 г., настоящата съдебна инстанция намира, че навлизането на животно на пътя в лентата на движение на автобус марка „Сетра, модел „С-215 с per. № •••••••• е станало в опасната зона за спиране на автобуса, поради което водачът на автобуса не е имал възможност да спре преди мястото на удара с животното. Същевременно обаче водачът на лекия автомобил и наследодател на ищците И. П. е имал техническа възможност да спре от момента, в който е възникнала опасността за движението му – моментът на промяна на траекторията за движение на автобуса и навлизането му в насрещната пътна лента. В този смисъл е експертното заключение на вещото лице инж. С. К. Д. по изслушаната повторна комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, от което се установява, че при предприемане на спиране от 58, 35 метра преди удара от страна на водача на автомобила, същият е имал възможност да спре на разстояние 6, 52 метра преди мястото на удара. В този случай, предвид разстоянието изминато от автобуса след удара, което е 3, 69 метра, дистанцията между него и лекия автомобил би била 2, 83 метра и удар не би настъпил. По делото няма данни водачът на лек автомобил „Опел“ да е предприемал спиране преди мястото на удара, поради което скоростта му в района на произшествието се определя на 59, 68 км/ч. Водачът при скорост 59, 68 км/ч е имал възможност да спре в зоната на осветеност на фаровете. От определеното място на удара и положението на лек автомобил „Опел“ в този момент, е видно, че водачът му преди удара е предприел отклоняване на същия в дясно. Спасителната маневра, извършена от водача на лекия автомобил е закъсняла с 0, 92 сек., тъй като е започнал извършването й вместо спиране, в момент, в който автомобилът е бил на разстояние от 54.04 метра и 3, 52 сек. преди удара, при опасна зона за спиране от 51.83 метра, в какъвто случай удар между двете превозни средства не би настъпил. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че автобусът марка „Сетра“ се явява предвидимо препятствие за водача на лекия автомобил марка „Опел“, тъй като опасността за него е възникнала извън опасната му зона за спиране – хипотезата на чл. 20 ал.2 от ЗДП, поради което не следва да бъде изключена отговорността му за възникване на ПТП. Неоснователни са доводите на въззивниците – ищци, че от страна на техния наследодател е била предприета спасителна маневра по смисъла на ТР № 106/31.10.1983 г. по н.д. № 90/1982 г. на ОСНК на ВС, която изключва отговорността му. В практиката на ВКС е посочено, че т.нар. "спасителната маневра" не е правнорегламентирано поведение на участниците в движението по пътищата. Тя е фактическо действие, което принудително променя посоката на движение на превозното средство, което водачът предприема на своя отговорност, за да предотврати настъпването на вредоносните последици - в този смисъл е Решение № 505 от 25.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 348/2008 г., III н. о. В конкретния случай процесното ПТП е настъпило при т.нар. независимо съизвършителство, т.е. при виновно и противоправно поведение и на двамата водачи, като за водача на автобуса ударът е бил непредотвратим, но за водача на лекия автомобил е бил напълно предотвратим. С оглед установения механизъм на произшествието, въззивният състав намира, че предприетата от водача на лек автомобил „Опел“ маневра не е спасителна, тъй като опасността от настъпване на вредните последици в резултат на настъпване на ПТП, е можела да бъде предотвратена по предвидения в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начин, а именно: чрез спиране, което водачът е можел да реализира без проблем ако е реагирал на опасността навреме - можел е да спре на 6 метра преди удара и тогава, такъв не би настъпил. В случая следва да се отчете, че наследодателят на ищците е допуснал нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, тъй като кормувал след употреба на алкохол (1.3 промила към момента на катастрофата), което безспорно е забавило реакциите му и е повлияло на преценката на ситуацията. Следва да се посочи също така, че не може да се приеме тезата на въззивниците ищци за това, че е налице спасителната маневра, тъй като ПТП не е настъпило в опасната зона за спиране на техния наследодател (съгласно т.1 от ТР № 106/ 1983 г.), като не може да се твърди и нейната правомерност по смисъла на т.3 от същото тълкувателно решение, тъй като с нея е било увредено не само имущество, но е причинено и увреждане на хора (съгласнсо т.5 б. „а“ от тълкувателото решение). Предвид изложеното, доводите във въззивната жалба, че неправилно е било прието съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице от първоинстнационния съд, което обосновава нарушение на материалния закон и необоснованост, са неоснователни. По отношение твърдението на въззивниците – ищци, че е налице противоречие със закона и необоснованост по отношение на приетия процент на съпричиняване, въззивната инстанция приема следното: С отговора на исковата молба ответникът е релевирал няколко възражения за съпричиняване – непоставяне на предпазен колан от страна наследодателя на ищците, нарушение на правилата за движение съгласно чл.20 ал.1 от ЗДП, употреба на алкохол, която е попречила на правилната преценка на ситуацията и е забавила реакциите му, като същият не е предприел аварийно спиране навреме, което би предотвратило настъпването на удара между лекия автомобил и автобуса. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др. Първоинстанционният съд, стъпвайки на заключението на повторната комбинирана експертиза и на установения механизъм на произшествието, приемайки че наследодателят на ищците не е предприел маневра за спиране, с което е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДП, както и че е бил под влияние на алкохол, е определил общ размер на съпричиняване от 50 %. Този извод на първоинстанционния съд следва да бъде споделен предвид тежестта на допуснатите нарушения по отношение употребата на алкохол, неправилното възприемане на ситуацията, закъснялата реакция и непредприемането на аварийно спиране. При двете доказани възражения за съпричиняване следва да се определи приносът на наследодателя на ищците е в размер на 50%, тъй като същият е допринесъл съществено за настъпването на неблагоприятния резултат. Спецификата на конкретното ПТП налага извод за еднаква тежест на употребата на алкохол и неправилно предприетата маневра, като е налице взаимна обвързаност, която е допринесла за вредоносния резултат в равна степен. Ако водачът на лекия автомобил не беше допуснал нарушение на изискванията на ЗДвП, е било напълно възможно предотвратяването на процесното ПТП, независимо от нарушението на водача на автобуса на чл.16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, забраняващ навлизането в насрещната пътна лента и на чл. 20, ал. 1 от ЗдвП, изискващ от водачите упражняване на постоянен контрол върху управлението на превозните средства. Неоснователни са доводите във въззивната жалба на ищците, че намаляването на обезщетението следва да бъде най-много 1/3. В случая, т.нар. съпоставка на вини съобразно цитираното Решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д.№ 2705/2021 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС, е преценена от решаващия съд с оглед установената фактическа обстановка и особеностите на конкретния пътен инцидент и преценка на поведението на всеки един от участниците в него. Не може да се приемат доводите на въззивниците – ищци, основани на цитираната практика във въззивната жалба – Решение № 79/06.07.2016 г. по т.д. № 1787/2015 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС, Решение № 70/05.09.201З г. по т.д. № 1244/2011 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС, Решение № 50052/13.07.2023 г. по т.д. № 648/2012 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС, Решение № 37/01.07.2020 г. по т.д. № 979/2019 г., ТК, l Т.О. на ВКС, Решение № 199/16.01 2020 г. по т.д. № 224/2019 г., ТК, ll ТО на ВКС. Същите се отнасят за съвършено различна фактическа обстановка, като част от тях касаят принос на пешеходци, поради които са неотносими към настоящия случай. Предвид изложеното въззивната жалба се явява изцяло неоснователна. В насрещната си въззивна жалба жалбоподателят ЗК „ЛЕВ ИНС“ поддържа, че неправилно е определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение, като съдът не е съобразил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост. Освен това се претендира, че следва да се присъди намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с поне още 20 % във връзка с липсата на обезопасителен колан от страна на наследодателя на ищците, което допринесло за тежестта травмите. Във връзка с размерна на неимуществените вреди, съдът намира следното: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др.) Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г. в ППВС 4/25.05.1961 г., ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, сред които Решение № 179/29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 217/22.12.2016г. по т. д. № 3402/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 174/27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 56/04.05.2017 г. по т. д. № 3584/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г. и постоянната съдебна практика, обективирана множество решения, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В постоянната практика на ВКС е възприето още становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението. В настоящия случай е установено, че в резултат от настъпилото на 05.07.2017 г. ПТП е причинена смъртта съответно на съпруга и баща на ищците. Същите са надлежно легитимирани по предявения иск, съгласно разясненията, дадени с ППВС № 4 от 25.05.1961 г., на ВС, III ГО. От ангажираните по делото свидетелски показания, се установява, че ищците са понесли тежко загубата на И. П. - техен съпруг и баща. Животът на всички се е променил. Изпитвали дълбока болка и скръб. Ищците живеели в едно домакинство с пострадалия. След загубата ищцата е била психично разстроена, започнала е да боледува и е постоянно по болници. Преди инцидента същата е била здрава и е нямала никакви проблеми, . Към датата на ПТП пострадалият е бил на 53 г. – в активна, трудоспособна възраст, ищцата – на 51 години, а ищецът – на 31 години. При тези принципни предпоставки съдът намира, на основание събраните гласни доказателства, при отчитане настъпилите тежки последици за ищците - както в психически, така и в негативно емоционален план, непреодолимата им мъка от смъртта по загиналия при инцидента, че определянето на обезщетение, с оглед принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, и конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП (2017 г.), установените застрахователни лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 130 000 лв. за ищцата С. И. П., а за ищеца В. И. П. –110 000 лв. Това ще възмезди ищците в най - пълна степен за претърпените от тях болки и страдания, във връзка с настъпилата при процесното ПТП смърт на техния съпруг и баща. Установен е фактът, че пострадалият от инцидента И. П. е подкрепял в морален, житейски и финансов аспект своята съпруга и сина си. За да определи обезщетение за неимуществени вреди в такъв размер, съдът отчита обстоятелството, че по отношение на ищцата са установени значително по-големи страдания, налице е затваряне и изолация на след загубата, влошаване на здравословното състояние. Именно така установените силни по интензитет болки и значителни психически страдания в продължителен период от време, обуславят извода за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за ищцата в по-висок размер. По отношение на ищеца, следва да се посочи, че показанията на свидетелите (в тази им част същите същите са по-скоро схематични), сочат на наличие на обичайните вреди от загуба на близък човек. С оглед обстоятелството, че ищецът е пълнолетно лице, който към момента на инцидента е живеел на съпружески начала в същия имот, но в самостоятелно домакинство, и е имал собствена семейна и социална реализация, въззивният съд счита, че по делото са установени обичайните вреди от загубата на близък човек, което съотнесено с възрастта му към момента на инцидента, не обуславя наличието на връзка, която да е различна по съдържание от обичайната между родител и вече пораснало и самостоятелно дете. Във връзка с искането на въззивника „Лев Инс“ АД за признаване на съпричиняване в размер на още 20% поради непоставен предпазен колан, съдът намира следното: С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В тази насока е трайната и непротиворечива съдебна практика - Решение № 97 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, II ГО; Решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр. д. № 453/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, ГК, II ТО и редица други. За наличието на принос от страна на увреденото лице съдът не следи служебно, а се произнася при своевременно заявено възражение за това. Съгласно разясненията, дадени с Решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО, приносът на пострадалия като основание за прилагане последиците на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да е релевиран надлежно от застрахователя с възражение пред първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането, с конкретно посочено съдържание на приноса на увреденото лице. При извършване на преценка за наличието на принос от страна на пострадалия, съдът е обвързан от заявените от ответника фактически обстоятелства. В насрещната въззивна жалба ответникът поддържа своевременно релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че същият не е използвал предпазен колан, което обуславя принос от размер на поне 20%, наред с вече приетия размер на съпричиняване на останалите поддържани в първоинстанционното производство от него две основания за съпричиняване – кормуване след употреба на значително количество алкохол и липса на своевременна реакция на водача И. П., който не е реагирал своевременно на възникналата опасност в нарушение на правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване. По делото не се установява пострадалият да е използвал предпазен колан. В този смисъл съдът кредитира заключението на повторната комбинирана експертиза. Експертизата е обективно и компетентно дадена и кореспондира със събраните писмени доказателства, анализирани от медицинския специалист - медицинската документация от лечебното заведение, в която липсват характерни контактни увреждания, каквито се наблюдават при удар и наличие на поставен обезопасителен колан и протокола за извършената аутопсия на трупа. В този смисъл съдът не кредитира показанията на св. Й. М., която е била участник в ПТП и се е намирала в лекия автомобил, управляван от И. П.. Съдът отчита стреса, който същата е изживяла и това, че е вероятно спомените да й са повлияни от факта, че тя самата е пътувала с колан, който е разкопчала след инцидента при излизането си от лекия автомобил, като не знае кой и кога е махнал предпазния колан от водача на лекия автомобил. Независимо от това обаче, с оглед установеното от вещо лице д-р Д. Н. от повторната съдебномедицинска експертиза, при конкретния механизъм на ПТП и причиняване на травматичните увреждания, последните биха се получили независимо дали пострадалият е бил с поставен или не обезопасителен колан. При сблъсъка между двете превозни средства са настъпили големи пластични деформации на лекия автомобил от страната на водача (поради значително по-малката му маса от тази на автобуса), при което е било невъзможно същите да са резултат от свободно движение на тялото в процесния автомобил, който е трябвало да бъде разрязан, за да бъде извадено пострадалото лице. Липсват каквито и да е данни в заключението на повторната експертиза, които да обуславят извод за това, че с оглед механизма на ПТП при поставяне на обезопасителния колан съобразно изискванията на чл. 137а от ЗдвП, биха настъпили по-лек по вид и тежест телесни травми, в какъвто смисъл са твърденията на ответника – застрахователно дружество. Поради това липсва причинно-следствена връзка с вредните последици и не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което да се обоснове с липсата на поставен предпазен колан. 3а да се приеме, че нарушението на чл. 137а ЗДвП е "съпричиняване", е нужно да се изведе заключение, че при поставен предпазен колан, предназначен да го задържи на място при внезапно спиране или катастрофа, пострадалият не би получил съставомерните увреждания. Според константната съдебна практика липсата на поставен обезопасителен колан може да бъде отчетено като съпричиняване само, ако бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че ако е бил поставен не биха настъпили съставомерните последици (в този смисъл са напр. Решение № 52/2020 г. по н.д. № 161/2020 г. ІІІ НО и Решение № 236 от 17.04.2024 г. на ВКС по н.д. № 1113/2023 г., I н. о., НК). Според заключението на СМЕ причината за смъртта на наследодателя на ищците е черепно-мозъчна и коремна травми, които са конкуриращи се по отношение на настъпването на смъртта, като характерът, естеството и начинът на причиняването им изключват възможността за предотвратяването при ползване на предпазен колан, доколкото така съчетаната травма се дължи на удари, съчетани с притискане между тъпи предмети. В този смисъл, съдът съобрази и практиката на ВКС относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, основана на Постановление № 17/18.11.1963 г. по гр. д. № 18/1963 г. на Пленума на ВС, според която съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, подлежаща на пълно и главно доказване. Поведението си пострадалият обективно следва да е способствало за настъпване на неблагоприятния резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици и следва да е конкретен и доказан, а не предполагаем. Когато последният би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия, приносът е изключен. В този смисъл е и Решение по т.д. № 44/2012 г. на ІІ Т. О. на ВКС. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване, основано на твърдението за непоставен предпазен колан, поради което доводите му в тази насока са неоснователни. Предвид изложеното, приемайки че процентът на съпричиняване на наследодателя на ищците е 50%, при така определения размер на обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от тях, съдът намира, че на ищцата С. И. П. следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., а на ищеца В. И. П. – 55 000 лв. Поради това решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде осъден ответника да заплати така определените суми. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата С. И. П. за сумата над 65 000 лв. до 75 000 лв. и над сумата за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца В. И. П. за сумата над 55 000 лв. до 75 000 лв. Решението, в частта, в която са присъдени сумата 60 000 лв. за ищцата като съпруга на пострадалия и 48 000 лв. за ищеца като син на пострадалия, постановеното съдебно решение не е обжалвано и е влязло в сила. Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно момента на поставяне на ответника в забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда. В частта, в която ЗК „ЛЕВ ИНС“ е осъдена да заплати на ищцата С. И. П. сумата в размер на 60 000 лв. и на ищеца В. И. П. сумата в размер на 48 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, решението е влязло в законна сила, като необжалвано. ПО ЧАСТНА ЖАЛБА № 1407/12.02.2024 г., подадена от ищците. Съдът намира, че същата е неоснователна предвид следното: Видно от данните по делото, с Определение № 31/19.01.2024 г. е оставена без уважение молба от 20.12.2023 год. на пълномощника на ищците по т.д. № 119/2022 год. на СОС – адв.Ш., с която е поискано допълване, по реда на чл.248 от ГПК, на Решение № 128/11.12.2023 год. на СОС по посоченото дело в частта му за разноските – чрез присъждане в полза на пълномощника на ищците по т.д. № 119/2022 год. на СОС – адв. П. И. Ш., по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, на допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото в размер на по 4 319.78 лева за всеки ищец, по исковете с правно основание чл.497 от КЗ. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд като правилни и законосъобразни, като на осн. чл. 278 ал.4 вр. чл.272 от ГПК препраща към тях. Действително, предмет на делото са два субективно активно и обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.432 от КЗ, всеки един от тях съединен с иск с правно основание чл. 497 ал.1 от КЗ. Адвокатското възнаграждение следва да формира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. В случая, в исковото производство се защитава един интерес, върху два иска от по 150 000 лв., като общата сума на предявените искове възлиза на 300 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил същите за по 75 000 лв. (отчитайки направеното основателно възражение за съпричиняване от 50 %). Поради това адвокатското възнаграждение следва да се формира върху общия размер на уважените искове, тъй като с тях се защитават два самостоятелни интереса по активно субективно и предявените искове от всеки един ищец поотделно. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Всеки един интерес (на всеки един ищец) произтича от едно и също правоотношение (спорно право) и защитава един интерес. В случая липсва присъдена законна лихва в съдебното решение (ако такава би била определена, върху нея би се дължало и държавна такса), поради което липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, а още повече за такова върху определен размер (посочен напълно произволно от пълномощника на ищеца и то към датата на съдебното решение, а не към датата на предявяване на иска). Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, депозираната частна жалба следва да се остави без уважение По отговорността за разноските: При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели разноските, направени от страните пред първоинстанционния съд, като определи същите съобразно уважената и отхвърлената част от исковата претенция. Ищците са освободени от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което такива не са правили, съответно не им се присъждат. По отношение на разноските, присъдени от първата инстанция, с оглед присъдените на ищците суми в настоящото решение, и на осн.чл.38 ал.2 от ЗА вр. Чл.78 ал.1 от ГПК, на адв. Ш. следва да се присъди сумата 5 850 лв. вместо присъдените 6 650 лв. по отношение на обезщетението на ищцата С. П. и 5 050 лв. вместо присъдените 6 650 лв. по отношение на обезщетението на В. П.. Във връзка с намаляването на присъденото обезщетение от настоящата съдебна инстанция, следва да се намали присъдената държавна такса, като вместо 6 200 лв. се присъди сумата 4 800 лв. Следва да се присъди на ответника ЗК „Лев Инс“ съобразно отхвърлената част на исковите претенции пред първата инстанция и с оглед произнасянето на настоящия съдебен състав допълнително, наред с присъдената сума от 5 333 лв. и сумата 1 066.60 лв., или общо – 6 399.60 лв. (шест хиляди триста деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки), съобразно отхвърлената част на исковите претенции. По отношение на разноските пред настоящата съдебна инстанция, по подадената въззивна жалба не следва да се присъжда възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА. Искането за присъждане на разноски по насрещната въззивна жалба е частично основателно, като с оглед размера на същите по представения списък, на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС следва да се присъди сумата 887.20 лв. съобразно уважената част и намаляването на сумите за присъдено обезщетение. Във връзка с изготвения отговор на насрещната въззивна жалба от страна на пълномощника на ищците адв. Ш., следва да се присъди сумата 4 010 лв. – съобразно чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (съобразно обжалваемия интерес по въззивната жалба от 42 000 лв., върху който е определена и държавната такса и размера на уважената, респ. отхвърлена част от насрещната въззивна жалба). Неоснователно е искането на ответника „Лев инс“ АД за неприсъждане на възнаграждение на ищците по отговора на насрещната въззивна жалба, основан на това, че същите не са материално затруднени лица предвид предвид изплащането на обезщетение за присъдените суми. На първо място – представени са вносни документи за внесени суми от 16.05.2024 г..(за 40 000 лв.), 20.05.2024 г. (за 41 497.88 лв.) и от 11.04.2024 г.(за 40 000 лв.), 22.04.2024 г..(за 40 000 лв.) и 30.04.2024 г..(за 40 000 лв.). Върху тях е записано, че са по изп. дела № № 238/239/ 2024 г. на ЧСИ Г.Д.. Така посочените суми обаче не кореспондират с издадените изпълнителни листове и поканите за доброволно изпълнение, поради което не удостоверяват надлежно изпълнение на задължението. На второ място, отговорът на насрещната въззивна жалба е подаден на 01.03.2024 г., когато ищците все още са имали качеството на материално затруднено лице. Поради това и посочената съдебна практика – Определение № 165/18.10.20234 г. на ВКС по т.д. № 1957/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О., не се отнася до настоящия случай, а евентуално, ако е налице касационно обжалване, би могъл да се посочи като релевантна практика, която обаче е неотносима към настоящия случай. В предмета на делото се включва и депозирана от процесуалния представител на ищците частна жалба срещу определението № 31/19.01.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. По нея не следва да се присъжда Воден от гореизложеното, СЪДЪТ